Отиди на
Форум "Наука"

Откога ядем боб


Recommended Posts

  • Потребител

В прословутата книга "Оръжия, вируси, стомана" попаднах на твърдение, че бобът е одомашнен на две места - в Южна Америка и в Китай. Като се поразрових тук-там, се оказа, че и римляните са ядяли някакъв боб - че даже са правели пудра за жените си, в Египет май също са го чували. Да добавим, че турската кухня се води една от най-разнообразните още от османско време - пък и има там едни връзки с арабските пазари, та евентуално - и с индийските и китайските. Дори появата на боба в Русия през ХVІ в. става от две места - от Франция и от Турция. Та като видях всичко това и взех предвид, че нашего брата я познаваме турската кухня, както сме минали и покрай римската кухня във византийско издание... Взех да се питам - откога ядем боб?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Има едно бобово растение, което се казва бакла. То е отдавна познато на българите, но днес е позабравено. Има данни, че именно него българите наричали боб.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Опитомяването на фасулa e било осъществено в два центъра, единият - в Централна Америка (сорта вулгарис), а другият - в района на Андите в Южна Америка (сорта аборигинеус). Мезоамериканските сортове се различават от тези в Андите, включително и по размера на зърната.
Първата поява на фасула е в археологически обекти, датиращи от 7000 г. пр. Хр. в Перу (пещерата Гуитареро), от 4000 г. пр. Хр. в Тамаулипас ​​(в североизточната част на Мексико) и от 3000 г. пр. Хр. в Техуакан (в югоизточната част на Мексико).
В мезоамериканския район, освен с фасул, местните индиански племена са се хранели още с царевица и тиквички.
В Европа фасулът е бил донесен от участниците в експедицията на Христофор Колумб, който го открил в Куба по време на първото си пътуване през октомври 1492 г. В Европа фасулът лесно успява да имести други бобови растения като лещата, нахута, граха и баклата. Разпространението на фасула в Европа дължим на папството. Във Франция той е донесен от Катерина Медичи, по повод на брака й с крал Анри II в 1533 г.
Впоследствие други пътешественици го откриват на различни места в днешните Северна и Южна Америка. През XVI-ти век португалски моряци го разпространяват из Африка (Кения, Уганда, Танзания, Руанда) и из Азия.

Много интересна е темата за наименованията на фасула на различни езици.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител


Произходът на няколко сорта (Phaseolus vulgaris, Ph. coccineus, Ph. lunatus) до началото на XX.век не е бил ясен. Основно се е мислело, че бобът е от старият континент. Това се е основавало на това, че преди откриването на америка гърците и римляните са отглеждали Vicia faba и Vigna sinensis. Vigna sinensis много прилича на този от америка. Dioszkuridész нарича Vigna-та още по име phaselos което на латински е phaseolus, и това име дава Linné (1753) на американският боб. Бъркотията и от това се увеличава, че и в Азия има сортова на сем. Phaseolus. Не отдавна са ги преместили в сем.Vigna. В сегеашно време при археологическите разкопки са открили, че първичното генетично месторазположение на Phaseolus vulgaris Южно Мексико и Средна Америка, вторичното е Перу-Екватор-Боливия. :grin:

Ей от тук. http://www.date.hu/acta-agraria/2003-10/mar.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Точно така. В Античността са хапвали едно бобово, наречено бакла. Питагор го е забранявал на учениците си. На латински май се нарича faba, на гръцки не съм го знаел никога.

В древен Китай, а май и в Япония също познават бобови растения, които ядат под най-различни форми.

У нас обаче май се появява също като картофите, тютюна, царевицата и доматите - по турско време, чак след географските открития. И то американски фасул, а не китайски.

Лично за мен е любопитно как и кога точно на Балканите се появяват тези растения от Новия свят. В самата Западна Европа, която първа влиза в контакт с Америките, американските храни се налагат бавно и неравномерно. А тук, по земите на султана? Ето това е интересно. Примерно знам, че османците започват да разпространяват динята и ориза в шестнайсети век, но те си идват от Азия.

А боба? Ами че за нас бобецът е като картофите за Ирландия - превърнал се е в наистина национално ястие. Да не говорим за съседите румънци и тяхната пословична любов към царевицата.

---------

Офф-топик. Обожавам консервата "Ропотамо", дето е боб с риба. Истински принос на България към световната цивилизация.

Втори офф-топик. Историк, "Анри II" ;)

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тук възниква въпросът какво е яла Европа (и в частност Римската Империя) преди Средновековието, след като продукти като фасул, картофи, ориз за привнесени след Големите открития.

Айде ние като привилегировани сме яли кебапчета, но другите...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ориз определено се е ядял в Иран и преди османското нашествие. Оризът няма общо с географските открития, а по-скоро с османците. Е, може на запад да е имало и внос на ориз от далечна Азия.

Иначе какво са ядяли - по-горе вече беше изброена част от набора храни: бакла, леща, грах

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Едни любопитни статистики...

1. Държавите, най-големи производителки на стар (сух) фасул:

- за 2006 г.

Бразилия, Индия, Китай, Бирма, Мексико, САЩ, Кения, Уганда, Кaнада, Индонезия, Аржентина, Танзания, Руанда, Южна Корея, Бурунди, Иран, Камерун и Никарагуа.

- за 2010 г.

Индия, Бразилия, Мианмар, Китай, САЩ, Мексико, Танзания, Уганда, Кения и Аржентина

2. Държавите, най-големи производителки на зелен (пресен) фасул:

- за 2010 г.

Китай, Индонезия, Турция, Индия, Тайланд, Египет, Мароко, Италия, Испания, Мексико.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ориза със сигурност е бил разпространен навсякъде в Стария свят, тогава все още пътя на коприната е доста интензивен и започващ от Китай, който практически с ориз най-вече се изхранва.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ориза със сигурност е бил разпространен навсякъде в Стария свят, тогава все още пътя на коприната е доста интензивен и започващ от Китай, който практически с ориз най-вече се изхранва.

До колкото си спомням китайците с оризът били като ни е с житото. Годишно една реколта и толкоз.

Истинският боом иде когато успяват от виетнам да внесът такъв сорт ориз което им позволява годишно ако щеш три реколти да жънат на една площ.

От тогава почва този ужасен просперитет на родимоста им....

Ще се поровя още...

:grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

"В Афганистан го е имало, в Китай, в Тайланд, в подножието на Хималаите, в древен Египет!, в древна Гърция... Даже в Илиадата се бил споменавал..."

Споменават се варива, но не - и фасул. Става дума за бакла, нахут, леща или грах.

А за истинския фасул (Phaseolus) вече писах по-горе.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тук възниква въпросът какво е яла Европа (и в частност Римската Империя) преди Средновековието, след като продукти като фасул, картофи, ориз за привнесени след Големите открития.

Айде ние като привилегировани сме яли кебапчета, но другите...

Основно хляб. Хлябът и сега е най-важната храна.

Когато през 90-та се изпразниха магазините заради въвеждането на пазарната икономика, все пак остана грижата да се зарежда поне хляб и от време на време кисело мляко и така известно време си купувахме само хляб...

Храните, които са дошли от Америка ъс сигурност са имали значение за подобряване на изхранването. Спомням си, че Николай Хайтов беше писал за картофите - каква радост била появата им сред родопското население. Ядяли ги печени или варени заедно с кората.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хм, не съм сигурен колко реколти годишно могат да се прибират в Китай, но условията от Манджурия до Хайнан са доста различни, на юг е възможно и по две-три реколти да са били. Но главното е, че има предостатъчно територии за засяване, плодородна тиня (в поречието на Хуанхъ), лесно напояване и достатъчно работна ръка, която да сее и събира ориз.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ориза със сигурност е бил разпространен навсякъде в Стария свят,...

Ако трябва да вярваме на Викито:

През 15 век оризът се разпостранява в Италия, след това и във Франция.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

какво са яли братята римляни:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14886

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря за сведенията за баклата (Vicia faba) и сем. Vigna. Наистина, тия са главните заподозрени - ето ги на потрет: баклата я пускам на английски, щото има повече данни и картинки; най-бобоподобната Vigna - Cowpea (Dolichos unguiculatus по Линей - от древногръцкото име за тия бобови - dolichos); и един вид Vigna, който даже си има българско название - явно го знаем отдавна - Папуда. А в тази справка за Phaseouls Vulgaris са изброени перипетиите на името Фасолус - явно е, че римските автори са имали предвид някоя Vigna, с тези непрекъснати споменавания на `черно оче`, а после Линей слага Фасолуса на фасула... и отиди. :)

Що се отнася до средновековния рацион - РЯПА!! Особенно зиме.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Две реколти ориз в Китай се събират само в най югоизточните провинции. То като цяло средния добив при ориза е по-висок сравнение с пшеницата. Освен друго в тропичния пояс не земеделието не е ли по-продуктивно сравнение с умерения, защото получава повече енергия??????

Навлизането на американските растения в Осм. империя не е ли виа Австрия или Италия посредством търговците?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Основно хляб. Хлябът и сега е най-важната храна.

Когато през 90-та се изпразниха магазините заради въвеждането на пазарната икономика, все пак остана грижата да се зарежда поне хляб и от време на време кисело мляко и така известно време си купувахме само хляб...

Храните, които са дошли от Америка ъс сигурност са имали значение за подобряване на изхранването. Спомням си, че Николай Хайтов беше писал за картофите - каква радост била появата им сред родопското население. Ядяли ги печени или варени заедно с кората.

Една гуцулка написа в интернет представата си за храненето през средните векове в Европа.Оказва се ,че хората тогава в повечето случаи са биле полусити,най-често се хранят веднъж на ден,а най-голямото и може би единствено удоволствие било на празник да се наядат до насита

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ял съм бакла едно време. Същото като фасулът, ама със по-стипкав и по-горчив вкус. Всеки би предпочел фасулът пред баклата.

Бакла на (ново-)гръцки е КУКЯ. Като попитали Йоан Кукузел какво яде, той отговорил "Кукя ке зеля". Искал да каже "боб и зеле", ама не знаел как е на гръцки зеле. Та оттам дошъл прякорът му. Вече стана дума, че тогава на български баклата се наричала БОБ.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Зрял (сух, стар) фасул, печен във фурна

http://www.receptite.com/%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B0/%D0%B7%D1%80%D1%8F%D0%BB-%D1%84%D0%B0%D1%81%D1%83%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0

Ето една страхотна манджа с фасул. Англичаните също много я ядат. Аз я опитах миналата година в едно ресторантче в Девин и останах завладян от вкуса.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ял съм бакла едно време. Същото като фасулът, ама със по-стипкав и по-горчив вкус. Всеки би предпочел фасулът пред баклата.

А така става ли....

Агнешко с бакла и зелени джанки

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Имаше една интересна статия в "Капитал" за развитието на българската кулинарна традиция. Доматите навлизат май към края на 19 век. Общо взето изисканите манджи (манджи, които се готвят) навлизат през градските гостилници и ресторанти по западен маниер. Оттам се разпространяват към селото.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Точно така. В Античността са хапвали едно бобово, наречено бакла. Питагор го е забранявал на учениците си. На латински май се нарича faba, на гръцки не съм го знаел никога.

В древен Китай, а май и в Япония също познават бобови растения, които ядат под най-различни форми.

У нас обаче май се появява също като картофите, тютюна, царевицата и доматите - по турско време, чак след географските открития. И то американски фасул, а не китайски.

Лично за мен е любопитно как и кога точно на Балканите се появяват тези растения от Новия свят. В самата Западна Европа, която първа влиза в контакт с Америките, американските храни се налагат бавно и неравномерно. А тук, по земите на султана? Ето това е интересно. Примерно знам, че османците започват да разпространяват динята и ориза в шестнайсети век, но те си идват от Азия.

А боба? Ами че за нас бобецът е като картофите за Ирландия - превърнал се е в наистина национално ястие. Да не говорим за съседите румънци и тяхната пословична любов към царевицата.

---------

Офф-топик. Обожавам консервата "Ропотамо", дето е боб с риба. Истински принос на България към световната цивилизация.

Втори офф-топик. Историк, "Анри II" ;)

Боб има на Балканите далеч преди откриването на Америките. В житието на Йоан Кукузел пише, че като бил малък, гърчетата го закачали с въпроса "Йоане, какво яде днес?", а той отвръщал "κουκιά καί ζέλια" ("боб със зеле").

П.П. Нещо се е бъгнала опцията за отговор с цитат.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...