Отиди на
Форум "Наука"

Маргарете Шлееде : Бягство и прогонване от Силезия. Разказ на една свидетелка.


Recommended Posts

  • Потребител

Разказ на германката Маргарете Шлееде, родена през 1926 г. , за бягството на германците от Силезия във края на Втората световна война, тогавя тя е била 18 - 19 годишно момиче. Записан във Хамбург през април 2001 г.




Бягство и прогонване от Геберсдорф


,, Първите седмици на 1945 г. донесоха на нашата силезийска родина много страдание и нищета. През нашето село ежедневно минаваха бежанци от Изтока. Всички ние помагахме, децата също. Татко още не беше вкъщи. Домът навсякъде беше употребяван за многото отчаяни хора, които бяха на път. Всички къщи бяха пълни с бежанци. Няколко души от нашето село вече бяха отпътували при своите роднини със своето имущество.
Фронтът се преместваше все по близо и ние можехме да чуем това. На 8 февруареи 1945 г. колите бяха приготвени за път. , с това трябваше само да бъдат впрегнати. Сделките опразваха магазините, можехме да пазаруваме без карта за хранителни стоки. Това не трябва да има никой руснак, вземете със себе си, каквото може да носите, каза нашият месар Рауприх. Неговата жена окачи около шията ми едно голямо парче вурст. Това беше вълнуващо. Никога не се бе случвало такова нещо. На 9 февруари трябваше да напуснем селото. 19 коли, теглени от коне и много малки ръчни колички бяха натоварени с най- важните предмети. Сестра ми Инге и аз теглехме нашето ремарке, татко го беше конструирал от два мотоциклета. Като два коня ние бяхме впрегнати със една долна дрешка. Съвсем не беше лесно да да държим равновесие със ока в снега. Ние потеглихме с болка на сърцето , защото трябваше да оставим татко, тъй като той трябваше да защитава селото с малкото възрастни мъже от опълчението ( Volkssturm ) . Учителят Биелик беше нашият водач влекач. Ние напредвахме бавно, защото трудно можехме да тичаме в снега и пред нас многото бежанци бяха блокирали улиците. С мъка достигнахме първата гара.

Трябваше да пренощуваме в един краварник. Вътреше беше сложена слама и ние сложихме като колчета на палатка младите и възрастните хора един до друг в пълно облекло. Уморени до смърт се отпуснахме в сламата , защото целия ден бяхме тичали при звънтящ студ. Децата плачеха от изтощение. Но повечето не заспаха, защото една крава мучеше през тази нощ. За по -големите деца това беше истинска приключение. А нвай -хубавото от всичко беше топлината в краварника.
На сутринта продължихме. Имаше само студена храна, която бяхме взели със себе си. Още имахме и достатъчно фураж за конете. Продължихме в посока към Судетската област. Планините в голямата планинска верига ставаха все по - високи и заради поледицата ние и конете действахме трудно. Младите хора тичахме напред , за да донесем пепел и пясък за постелка на добитъка. Конете иначе не можеха да направят това. Имаше една нищета, като човекът и животното трябваше да се измъчват при този студ. Крясъците на хората и преди всичко децата, когато една кола се плъзгаше или се разстройваше, изнервяха мнозина. Всички бяхме преуморени. Все повече и повече бивахме сковавани от студа, защото нашите крайници се втвърдяваха. Все повече продължаваше това и ние не можехме да се спрем.
Нашата храна ставаше все по - малко. При селяните понякога имахме късмет и получавахме прясно издоено мляко за децата . Високите планини бяха трудно преодолими, но със 4 или 6 коня в добавъчен впряг, ние го направихме. Когато вървяхме надолу, ние трябваше да помагаме за спирачките, защото колите се плъзгаха. Когато една вечер потърсихме квартира, не можахме да намерим подслон защото всичко вече беше напълно заето от бежанци. Следователно трябваше да продължим, въпреки че вече се беше стъмнило. Пътят до следващото населено място беше наистина дълъг. Напрягането беше непоносимо. Ако човек веднъж изгубеше нерви, все пак имаше друг човек, който го успокояваше, защото всички ние наистина бяхме привързани един към друг за добро и за зло.
Ние момичетата се грижехме за децата и старите хора. Младежите в сравнение - за конете. И те помагаха на малкото възрастни хора при поправките. При това аз научих много от живота на отделните хора. Хора, които никога преди това не се бяха вземали под внимание, станаха добри приятели. Имаше и по - малко радостни ситуации , но това бяха изключения. С пълно възхищение аз вземах за образец някоя жена, в този списък първо място заемаше моята майка. Тя беше храбра във всяка ситуация ... "

Източник : www.dhm.de/lemo/forum/kollektives_gedaechtnis/228/

Редактирано от Петър Петров
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...