Отиди на
Форум "Наука"

На нож! - 100 г. от Балканската война


Recommended Posts

  • Администратор

Днес се навършват точно 100 г. от превземането на Одрин!!
По този повод БГ Наука пуска за свободно гледане филма "На нож!", който направихме по случай 100 г. от Балканската война.


## Режисьор : Борис Грозданов

## Продуцент : Петър Теодосиев, Росен Теодосиев

## Сценарист : Антоан Тонев, Радослав Тодоров

## Участват историците : Акад. Георги Марков, Проф. Димитър Гоцев, Полк. Доц. Станчо Станчев, О.Р. Полк. Доц. д-р Марко Златев, Подполк. Инж. Евгени Пенчев командир на курсантски батальон на НВУ, Доц. д-р Лизбет Любенова, Доц. д-р Веселин Янчев

## Продукция : Българска Наука (Nauka.BG)

## Държава : България

## Година : 2012

## Времетраене : 106 минути

## Език : Български

## Субтитри : Български, Английски

## Резюме : Ние от сп. "Българска Наука" създадохме по случай 100 г. от Балканската война документалния филм „На Нож!". Искахме да почетем паметта на дедите си, които с невиждана енергия са дали живота си за свободата на своите братя зад граница. За съжаление не са много младите хора, които носят паметта за това какво се е случило преди 100 г., за радостта на българите да отидат на война, за идеала, който са следвали и за бъдещето, в което са вярвали. Филмът не разказва за политиката тогава и сега, а показва духът на българите - как орачът и копачът се бият рамо до рамо с банкери, учители и професори и заедно побеждават вековният враг на Балканите. И постигат истинско човешко освобождение, защото свободата не е само свобода на територията, тя е най-вече свобода на духа! Вижте филма и нека заедно отдадем почитта си към всички, дали в началото на 20-ти век живота си за постигането на свободна България. Документалният исторически филм "На нож" е посветен на Балканската война от 1912 г. и е създаден по инициатива на списание "Българска Наука" по повод 100-тната годишнина от военната епопея.

post-6-0-26827300-1364283523_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И да подчертаем - не от държавата, която изглежда отдавна е забравила каква е...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Успях да прегледам филмът и после репортажът....

На мен не ми хареса.

Не ми хареса, защото българси историци, воени разказват за войната така, че на слушаштите им идва мерак да участват в една идваща....Филмовите архиви ми се виждат повечето пропаганда кадри с добре облечени добре снабдени войници, които пред камерите позират...

Но войната не е това....Войната е студ, глад, кръв, мръсотия, въшки, болести, страдание, изнасилване, грабене, колене и страх, страх, страх за което оцелелите много много не им се разказва....

Единият ми пра-пра дядо умира защото войниците /поради липса на снабдение/ ядат след дълго гладуване сурово жито или брашно и се подуват....Другият е с късмета си, оцелява и носи от Одрин шепа орехи които ги посява на башчата на село и може би още раждат, ако не са ги изрязали.

Сега, в 21. век би трябвало да се стараем да показваме реално събитията, с всички последсвия. Нали имаше неотдавна подобна в Югославия. Видяхме зверствата, от които много още не са обработени напълно.

Значи навремето освен засегнатите в конфлктът нации има и редица други институции, организации които вземат пряко или директно участие в събитията. Например архивите на фабриките производители на оръжията. Поръчките веднага ще покажат кой, откога, колко, каво оръжие поръчва, кой го плаща ецт, ецт. Веднага ще излезе на яве кой се готви за война....

Или архивите на тогавашните немски, френски, руски, английски медии. /Echo de Paris, Journal de Debats, DailyTelegraph

Също техните филмови архиви. Да не говоря за архивите на участниците.

Или архивите на същите военни музеи, академии. Сигурно са направени прецизни, неутрални доклади за събитията с цел на обучение на бъдещите офицери...

Или, или което аз намерих с едно 15 минутно търсене на гугъл.

Червеният кръст.

Знаете ли, че почти едновременно с избухване на войната от различните чужди страни идват представители на червеният кръст във воюващите държави?

Това което намерих е мемоар на един унгарски журналист /завършил аптекар/, който работи в София и после отпътува до Одрин и се връща. Може да се каже, че обективно описва събитията без да ги оценява. Пътува заедно с един чорбаджия от Люле Бургаскойто му разказва например, че гръцките и българските подъници на империята не са плащали данък. И сега се бои, да не му сложи бългаското правителсво след войната голям данък.

В София където унгарската мисия понеже е от 37 души и 85 огромни лади /при тях е доброволка например дъщерята на Савоф/ ги настаняват в двете криле на първия етаж в академията за кадети.

Там вижда, води разговори с ранени войници за събитията на фронта. В София се пуща слух за зверствата на турците по българското население, което вбесява хората. Даже турско кафе не можеш да си поръчаш. Казва се балканско кафе.

Например пише, че на 30 октомри им носят ранени от 1. и 6. софийски пехотен полк от Кирк-Килисе. Повечето ранени от шрапнели и гранати. Рязани или набодени от сабя или кортик малко а от куршуми едва 15 ранени. Което показва, че турците от далеч с оръдия са се опитвали да спрат нападението...

Впечатлява го, че ранени в сърце, бели дробове, черва съвсем не идват в София. Сякаш някой предварително селектира кои ще доживеят транспорта кои не....

Маной Георгиев от 6. полк му разказва битката в която Точев ги праща /без да изчака българската артилерия/ срещу турската линия и където загива почти 70% от войниците на полковете. Казват, че при 30% ранени и убите са смята полкът за унищожен. Затова царят повиква Точев, и за който не се знае къде и как изчезва.

По късно пише, когато посещава бойните месности, че много малко ранени турски войници вижда. Битките побеждават българите, тоест ранените на бойните полета те ги прибират, разпитва български войници но не му отговарват пряко само щракват с пръст по черепа си и казват "турци".

Също пише, че в чисто турските села изгарят всички къщи. И това не е при отсъплението на турците...В мешените тези по които има големи жълти кръстове не изгарят.....

Но което е най-впечатляващо много пъти споменава, за изключителната издръжливост на болка, глад, жажда на войниците и..... и многократно споменава, че българите не пият алкохол. И ако пият, не са свикнали защото например при упойка им е достатъчно няколко капки клороформ...

това са фрагменти от 132 страници на дневникът на един човек от червеният кръст.

Ласло Феньеш

http://mtdaportal.extra.hu/books/fenyes_laszlo_egy_voroskeresztes_ember_naploja.pdf

:gathering2:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Много интересно, Скуби. Но не виждам с какво противоречи на казаното във филма. То също е вярно - и ентусиазма и всичкото.

В една война стотици хиляди души тръгват организирано да избият други такива. И те тях. Но битките са доста малък процент от времето - огромният е движението, устройването, местенето. Това винаги е свързано с огромни битови проблем, глад, жажда, МЪРСОТИЯ невиждана...

От друга страна, има невероятни прояви на твърдост, човещина, героизъм, големи постижения.

Война, фронт. Живее се на открото, спи се къдто свърнеш, често във кал и вода или на студена земя и трева или на топла земя и трева... Това прави хората железни, обаче.

Виж го онзи човек - отишъл до Одрин и донесъл .... орехи!!!! Това си е триумф на живота, даже и човек да няма поетическо съзнание ;) "Виноградную косточко в теплую землю зарою... " :):):) Ама нашият Окуджава се връща с пушката. Впрочем и истинският Окуджава минава цялата война като редник..

Май след това стана повече човек от следвоенните поколения? ;)

Друг руски кореспондент, например, вижда и това за което пишеш ти във войната и това, за което говорят историците във филма. Както казва доц. Янчев вътре, винаги трябва да се гледа баланса, окончателният извод.

А те са такива, каквито ги показва филма.

Иначе на война всичко това вкупом ще се види и всеки ще избере как да го опише според вътрешната си нагласа. Има хора, на които не им се ходи на война, има такива, на които им е интересно.

Българите, ще знаеш, са от вторите ;) Поне през 1912 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

това са фрагменти от 132 страници на дневникът на един човек от червеният кръст.

Ласло Феньеш

http://mtdaportal.extra.hu/books/fenyes_laszlo_egy_voroskeresztes_ember_naploja.pdf

В този смисъл могат да се екранизират стотици истории и гледни точки.Истината е толкова многообразна,че е трудно да се обхване цялата дори от група хора.Така ,че има работа за многоколективи за творчество.

Иначе на война всичко това вкупом ще се види и всеки ще избере как да

го опише според вътрешната си нагласа. Има хора, на които не им се ходи

на война, има такива, на които им е интересно.

Българите, ще знаеш, са от вторите ;) Поне през 1912 г.

Тогава ентусиазмът може да е бил опияняващ,но мисля,че болшинството българи не обичат кръвополитието и трудно се решават на него.

Link to comment
Share on other sites

  • 9 years later...
  • Глобален Модератор

10 години по-късно - кратко филмче, което направихме по случай 110-годишнината от започването на Балканската война, което се опитва да съпостави българската и турската гледна точка за събитията. За съжаление не можахме да намерим турски историци, които да разкажат пред камерата за своя поглед над нещата, но все пак преразказваме това, което видяхме по техните музеи и сайтове.
Догодина има идея да попътуваме до Гърция и Сърбия и евентуално да направим нещо по-мащабно за Междусъюзническата война.
 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Относно турската гледна точка си спомням през 2009 като ходих за пръв път в Одрин посетихме музея на Балканската война. Там разбрах, че се смята, че българските войници като превзели града масово изнасилвали туркини и издевателствали над турските деца, демек има обвинения от турска страна за престъпления над цивилно турско население. Българската гледна точка и при Милетич, и в други научни трудове за периода е, че гърците са тези, които са правили зулумите след падането на града. За отбелязване е, че компактно турско население бяга от хиндерландите на Одрин и Лозенград по време на войната (над 100 хиляди души общо), после естествено се върща след повторното овладяване от турците, но пък от хиндерланда на Гюмюмрджина според Стайко Трифонов турският елемент остава непокътнат. Това ме навежда на мисълта, че или българската армия е действала по различен начин на различните територии, които овладява, или турското население в Одрински и Лозенградски санджак е правило повече мизерии на българското преди войната спрямо турското население в Гюмюрджинския санджак, затова е имало различна реакция и страх от отмъщение при навлизането на българската армия в Източна Тракия спрямо Западна Тракия.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...