Спомените на Виктор Чернов. Откъс

[Monarh]

В. Чернов ,, Великата руска революция " Глава 4 ,, Думата против революционната буря."

,, На 27 февруари Родзянко телеграфира на командващия Северния фронт генерал Рузски за вълненията в столицата, неспособността на властта да възстанови реда и необходимостта царят незабавно да създаде ново правителство под ръководството ,,на този, на когото би могла да се довери цялата страна." ,, Отлагането е невъзможно, забавяването това означава смърт, - написа Родзянко в подобно послание и до царя и добави : - Аз се моля на Бог отговорността в този чаз да не падне върху владетеля ". Прочитайки телеграмата, царят казал : ,, Отново този мазник Родзянко пише глупости, на които даже няма да се погрижа да отговоря." Родзянко му изпрати втора телеграма : ,, Ситуацията се влошава. Необходимо е да се вземат мерки, защото утре ще бъде много късно. Дойде последният час, решава се съдбата на родината, на династията. На 27 февруари към Николай II се обърна и неговият брат Михаил. Отговорът беше такъв : ,, Благодаря за съвета, но аз и сам знам, че съм длъжен да действам." Накрая военният министър Беляев, който досега обещаваше да принуди да се подчинят всички и всичко, мрачно съобщи от Петроград, че ,, с няколко полка, които още са верни на своя дълг ", той не може да направи нищо и че ,, много части вече са се присъединили към въстаниците." Той настояваше за ,, бързото пристигане на необходимия брой действително боеспособни части ". Генерал Рузски почтително се обърна към царя със следното предложение : ,,Репресивните мерки само ще изострят ситуацията ", защото армията на фронта ,, отразява настроенията на страната " и нея могат да я задоволят само ,, незабавни мерки ". В отговор царят изпрати в Петроград протежето на Распутин и императрицата генерал Иванов с два батальона от кавалери на Георгиевския кръст. На Северния и Западния фронт беше заповядяно да предоставят в разпореждане на Иванов картечна бригада, два пехотни и два кавалерийски полка, ,, на които да може да разчита ", водени от ,, решителни генерали ".

На следващия ден, 28 февруари, началник щаба на главнокомандващия генерал Алексеев съобщи на командващия фронта, че царят ( който се тревожи за императрицата и децата и нейния съвет ) е заминал за Царское село и че въпреки, че Петроград изцялбо или почти изцяло се намира в ръцете на въстаниците, все пак е важно, че ,, частите запазиха верността си към своите клетва и дълг " . В същия ден Алексеев изпрати друга спешна телеграма. Струваше му се, че обстановката се променя към по - добро :

,, Временното правителство под председателството на Родзянко, събрало се в Държавната дума, предложи на командирите на всички военни части да изпълнят неговите заповеди да се възстанови редът. В обръщение към народа, разпространено от Временното правителство, се подчертава важността монархията в Русия да бъде съхранена, показва се необходимостта от нови избори и назначаване на правителство. Аз очаквам с нетърпение пристигането на Негово величество, за да подаде доклад с искане да се удовлетвори желанието на народа. Ако тази информация е вярна, начинът на вашите действия се променя ; помирението ще бъде постигнато с помощта на преговори. "
Въпреки това информацията се оказа невярна. Никакво Временно правителство още не съществуваше. Благите намерения на лидерите на Думата бяха възприети като факт. На 1 март пристигна съвсем нова новина. Започнаха размирици в Кронщадт. Контраадмирал Курош беше безпомощен и ,, не можеше да гарантира за нито една част ". Адмирал Непренин не успя да попречи на Балтийския флот да се закълне на Думата. Москва беше обхваната от въстанието, войската премина на страната на метежниците. Ставката се тревожеше за царския влак. В същия този ден Северният фронт по пряката линия съобщи в Ставката : великият княз Сергей Михайлович настоява царят да назначи за премиер Родзянко, преди да е станало твърде късно. Събрал смелост, генерал Алексеев се обръща към царя със същото положение като ,, лидерите на Думата начело с Родзянко още могат да предотвратят общата катастрофа, но всеки час намалява последният шанс за съхраняване и възстановяване на реда и това може да съдейства за за завземането на властта от крайнолевите елементи. На 2 март Алексеев научи, че ,, гарнизонът на Луги преминал на страната на дейците на Комитета ( Временният комитет на Държавната дума )" , и следователно частите на генерал Иванов трябва да се върнат на фронта. Но най - лошото от всичко е , че ,, цялото семейство на императора се намира в ръцете на метежни войници, които са завзели двореца в Царское село " . Царят телеграфира на Иванов да не предприема никакви мерки до получаването на лична заповед. Николай се съгласи да да върне частите на фронта и разреши на генерал Рузски да започне с Родзянко преговори по телеграфа .
Телефонните разговори между Рузски и Родзянко бяха много любопитни. В началото Рузски попита защо Родзянко се отказва от пътуване до Псков и лични преговори с царя. Председателят на Думата отговорил, че той ,, не може да остави развълнувания народ без присъствието си ... Хората се доверяват само на мен и изпълняват само моите заповеди."
Обаче в действителност ситуацията беше много по - прозаична. Железничарите отказаха да пуснат влака на Родзянко без специално разрешение на Изпълнителния комитет на Съвета на работническите депутати. Когато той се обърна към Комитета, лявата секция отговори на последното :
,, На Родзянко не трябва да се позволи да отиде при царя. Ние още не знаем намеренията на водещите буржоазни групи, на Прогресивния блок и Комитета на Думата и никой не може да гарантира за тях. Ако на страната на царя все още има някакви сили, то ,, революционната " Дума, която ,, мина на страната на народа ", със сигурност се договаря с царя за задушаването на революцията. А това, че царят не може да направи нещо сам, говори за това, че той лесно ще го постигне с помощта на Думата и Родзянко - с други думи - събира войска и я премества в Петроград със задачата да установи там ,, ред ".
Отначало Изпълкомът отказа на Родзянко, но след намесата на Керенски му определи влак ... "

http://statehistory.ru/books/Viktor-CHernov_Velikaya-russkaya-revolyutsiya--Vospominaniya-predsedatelya-Uchreditelnogo-sobraniya--1905-1920/4

Редактирано Април 7, 2013 от Петър Петров