Йозеф Тисо. Словашкият фюрер

[Monarh]

Вече стана дума в една тема, че словаците неофициално почитат лидера на Словашката република по време на Втората световна война кардинал Йозеф Тисо. Личността му е наистина противоречива. Но ако го сравним с един Павелич например, пред нас ще се открие съвсем различна картина. Ето някои факти :

1. След 1939 г. в Словакия са допуснати само три партии : HSLS-SSNJ на Тисо , Германската партия на Карамзин и Обединената унгарска партия на Янош Естерхази. Наистина политическите противници са затваряни. Но в областта на наказателното право независима Словакия подражава на на либералния правов ред на Чехословашката република. Също така юридическата репресалия при преследването на политическите противници не играе централна роля. ,, Auch spielte die juristische Repression bei der Verfolgung politischer Gegner nicht die zentrale Rolle ". Макар и смъртното наказание да се разбира като извънредна мярка, на всички осъдени на смърт хора президентът Тисо предоставя помилване, така че в Словакия като единствен съюзник на Оста до 1944 г. не е бил екзекутиран нито един човек ,, Den zum Tode verurteilten Personen erteilte Staatspräsident Tiso jedoch immer eine Begnadigung, sodass in der Slowakei als einzigem Verbündeten der Achsenmächte bis 1944 faktisch keine einzige Person hingerichtet wurde. " http://www.webjournal.sk/clanok/2268/dr-jozef-tiso-v-arene , http://www.zeit.de/1991/39/ein-nationalstaat-von-hitlers-gnaden/seite-4

2. Въпросът с Холокоста Въпреки, че под германски натиск в 1942 г. са депортирани над 57 000 евреи, словашкият парламент добавя към приетия закон за депортации параграф, че покръстените евреи, които преди 14 март 1939 г. са преминали към католицизма и живеят в законен брак с неевреи, се изключват от депортацията. По подобен начин не могат да бъдат депортирани и тези евреи, които са получили удостоверение за изключване на държавния президент или на едно от министерствата. Тези удостоверения се отнасят и до брачните партньори, децата и родителите на засегнатите в документите лица. ,, Лоте Вайз. Моите два живота. Спомени на оцеляла от Холокоста " Lotte Weiss: Meine zwei Leben: Erinnerungen einer Holocaust-Überlebenden. In: Band 31 von Anpassung - Selbstbehauptung - Widerstand, LIT Verlag Münster, 2010. Ватиканът взема сериозно отношение по въпроса и след като се обявява срещу депортацията и посочва грешните немски данни - че се касае не за изселване, а за физическо унищожение на евреите в Аушвиц, Майданек и др. , на 15 март 1942 г. са създадени законовите предпоставки за спирането на транспортирането и интернирането на изселените евреи в словашки лагери при относително достойни човешки условия. - Nachdem der Vatikan mehrfach gegen die Deportationen Stellung genommen hatte und auf falsche deutsche Angaben – nicht Aussiedlung, sondern Vernichtung der Juden in Auschwitz, Majdanek und Lublin – hingewiesen hatte, wurden am 15. Mai 1942 die gesetzlichen Voraussetzungen für einen Stopp der Transporte und die Internierung der verbliebenen Juden – soweit sie nicht im Staatsapparat benötigt wurden – in den relativ menschenwürdigen slowakischen Konzentrationslagern geschaffen.^[90]

От 20 октомври 1942 г. до септември 1944 г. Тисо категорично отказва всякакви нови депортации. Ситуацията на тези 30 000 евреи е много добре описана от германския пратеник в Братислава Лудин : ,, Икономическата ситуация на намиращите се на свобода евреи от 1943 г. се подобри по всякакъв начин. Безброй от тях бяха заети в предприятията и фабриките, осъществиха се и нови настанявания в най - широк размер. В много случаи евреите до днес са истинските ръководители на ,, аризираните " предприятия, техните номинални управители - най - често словашки политически и държавни функционери - водят един приятен живот с изработените от евреите пари, и дори не мислят за това да се намесват в тяхното начинание. От едно такова становище може да се каже, че евреите са ,, икономически необходими ". - пак ,, Лоте Вайз. Моите два живота. Спомени на оцеляла от Холокоста " Едва след Словашкото национално въстание в есента на 1944 г. ситуацията се променя драстично. Германски части на СС и Хлинка гвардията извършват масови екзекуции. Това става, тъй като новото правителство на Стефан Тисо, братовчед на кардинала, повече не съумява да разгърне политическата инициатива. До края на войната са депортирани 11 719 евреи, а 10 000 са спасени от словашки цивилни. Въпреки това Тисо се опитва да измоли от Химлер изключване от депортациите на всички покръстени евреи, имащи брак със словаци. В публикуваните в 1968 г. мемоари на вътрешния министър Мах след освобождаването му от затвора той неколкократно пише за намесите на президента в полза на еврейското население. ..

Какво мислите по въпроса ? Според мен кардиналът заслужава известна преоценка и дори реабилитация. Освен това процесът и екзекуцията му са главно дело на комунистите и Бенеш, в смисъл те имат чисто политически характер ...

Редактирано Май 1, 2013 от Петър Петров