Оптични илюзии

[mnogoznaiko]

Тук попаднах на интересен материал за оптичните илюзии - http://nauka.bg/a/%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BB%D1%8E%D0%B7%D0%B8%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0

Искам да споделя на още нещо, което попаднах в http://obekti.bg/

Илюзията на шахматната дъска

Това е илюзията на Аделсон. Виждате шахматна дъска с блокчета в тъмно и светло сиво. Вероятно ще се съгласите, че сивото на блокче А е много по-тъмно от това на блокче B, нали? И двете блокчета обаче са оцветени в абсолютно еднакъв нюанс на сивото. Да, точно така. Може да не ви се вярва, но е истина. Цветът е идентичен, очите ни лъжат.

Как работи? Известната и изумителна илюзия е създадена от Едуард Аделсон – професор по мозъчни и когнитивни науки в МИТ. Той обяснява, че причината за тази илюзия се дължи на няколко неща. 1.) Мозъкът вижда цветовете във връзка с останалите около тях. 2.) Мозъкът по естествен път се нагажда към сенките, за да възприема естествения цвят на обектите.

Драконовата илюзия

Драконът на Гарднър или драконът Джери Андрюс (на името на създателя), който винаги гледа към вас е една от най-известните оптични илюзии.
Как работи? Тайната на тази илюзия всъщност е много проста – ние предполагаме, че драконовата глава е конвексна. С други думи – мислим, че нейните черти са издути така, че да образуват 3D глава. Това се дължи на факта, че нашите глави също са конвексни, както и почти всичко останало по света. Нашият мозък работи усилено, за да направи и драконовата глава такава и дори пренебрегва малките елементи, подсказващи тъкмо обратното – например сенките.

Реално драконовата глава е вдлъбната – т.е. всички нейни характеристики са избутани навътре. Все едно да гледате маска от вътрешната й страна. Това означава, че ще ви се струва така, сякаш главата се движи в синхрон с очите ви. Всъщност, драконовата глава се движи два пъти по-бързо от очите, но това е трудно доловимо. Тази илюзия е известна и като илюзията на хлътналото лице.

Илюзията с прозореца

Това видео е може би най-добрата демонстрация на т.нар. „трапец на Амес“. Илюзията е дело на Аделберт Амес младши – художник, психолог и очен лекар. Той създава множество различни илюзии, в които обектите са подредени по такъв начин, че съзнанието ни не може да прецени колко големи са или в коя посока се движат.

Нещата стоят по сходен начин с прозореца на Амес. Мозъкът ни предполага, че той е правоъгълен. Всъщност обаче е трапец. Горната и долната му част изглеждат паралелни, но всъщност се накланят една към друга. Това означава, че една част от прозореца е по-висока от другата. Когато го завъртим, фактите вече започват да идват наяве.

Трикът с картите, които си променят цвета

Един отличен пример за това какво може да се постигне, когато ви накарат да се съсредоточите върху конкретно нещо. Илюзията е по-скоро ментална, тъй като си играе по-скоро с начина, по който организираме и преценяваме нещата, отколкото с това как виждаме света.

Илюзията със замъка

Цялата илюзия се базира на т.нар. „послеобрази“. В това видео ще бъдете подканени да погледнете в изображението за дълъг период от време, след което бързо да отместите погледа си към празно пространство, например бяла стена. Това незабавно ще задейства комплексна промяна във фоторецепторите на очите ви, което пък от своя страна ще ви позволи да видите „негативът“ или обърнатата версия на оригиналната снимка.
Ето какво се случва в очите ви. Те разполагат с два вида фоторецептори – едните функционират най-добре в по-слаба светлина, докато другите – в по-ярка. Когато фиксирате очите си в конкретна точка и не мигате, ще пренатоварите рецепторите, функциониращи в по-ярки среди. Обикновено очите могат да поправят това, което се движат съвсем мъничко – вие дори не го усещате. Ако изображението е твърде голямо обаче, това става невъзможно.

Ако престимулирате този тип фоторецептори достатъчно дълго, те просто ще престанат да работят. Когато преместите очите си на празно пространство, уморените фоторецептори ще продължат да изпращат много слаб сигнал, докато тези около тях, които не са активирани, изпращат нормални и силни сигнали. Ако питате мозъка ви, това е равнозначно да гледаш „обратният“ цвят.

Илюзията със замъка отвежда всичко това с една идея по-напред. Оригиналното изображение представлява инверсия на цветна снимка на замъка. Вашият мозък е принуден да я наложи върху сивата версия на нормалната снимка на замъка.

Вие все още разполагате с пространствената информация на изображението пред вас. Вашият мозък трябва просто да интерпретира цветовете. Ето защо сивата снимка изглежда така, сякаш е правилно оцветена, стига да гледате в централната точка.

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=w6ccBwnc5KU

от: http://obekti.bg/chovek/7680-%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5-%D1%81-%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BB%D1%8E%D0%B7%D0%B8%D0%B8-%D0%B2-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82