Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Преди 16 часа, vorfax said:

Каква е задачата - как се разделя течност на 3 равни части ли?

Да, водката е течност  0,5л в бутилката и ... справедливо се разпределя на три части (в 3 бр. чаши)

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 15 часа, vvarbanov said:

Алкохолиците пият 365 дни в годината, те нямат почивен ден.За 20 години решават тази задача 7 300 пъти , как да сбъркат?Чувал съм, че даже не наливат в чашите ами всеки отпива точно 1/3 от бутилката.

И това е възможно, но майтапът си остава...:)

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 36 минути, Малоум 2 said:

Да, водката е течност  0,5л в бутилката и ... справедливо се разпределя на три части (в 3 бр. чаши)

Знаем ли вместимостта на чашите? Изравняването е за конкретния случай, а не от няколко, нали? Имаме ли други съдове, може ли да разреждаме с вода?

Редактирано от vorfax
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 5 часа, vorfax said:

Знаем ли вместимостта на чашите? Изравняването е за конкретния случай, а не от няколко, нали? Имаме ли други съдове, може ли да разреждаме с вода?

Може би си сравнително млад и  нямаш спомен от ония "джобни" чашки - 3бр. пресечен конус пръстена нанизани един върху друг на една обща ос (долният пръстен -малкият диаметър  е с дъно- когато се издърпат по общата ос, заклинват и се самоуплътняват в конусната допирна повърхнина. От сплескана - Става на висока чашка - спокойно се пие вода (водка) от нея. https://www.google.bg/search?q=сгъваема+чаша&client=firefox-b&tbm=isch&imgil=pWM7K6onkzamWM%3A%3BhSyzN3aIUOcRdM%3Bhttp%253A%252F%252Fwww.jdesign-bg.com%252F%252525D1%25252581%252525D0%252525B3%252525D1%2525258A%252525D0%252525B2%252525D0%252525B0%252525D0%252525B5%252525D0%252525BC%252525D0%252525B0-%252525D1%25252587%252525D0%252525B0%252525D1%25252588%252525D0%252525B0___10224&source=iu&pf=m&fir=pWM7K6onkzamWM%3A%2ChSyzN3aIUOcRdM%2C_&usg=__MYp90CgftORIftkGLBz2JiiyFZk%3D&biw=1600&bih=789&ved=0ahUKEwi7psCx_uHPAhWKK5oKHSUoD6QQyjcIKQ&ei=0tcEWLv1H4rX6ASl0LygCg#q=сгъваема чаша&tbm=isch&tbs=rimg%3ACaVjOyuqJ5M2IjgDuWLYzjRyr_1fRIlH-4EBef8a6dlT7LWmfdCCCRlas2_1BsTr2LeHI-Rjs633pXvRqdMt39ILK-CSoSCQO5YtjONHKvEcZ9TxDw4Ot_1KhIJ99EiUf7gQF4RmA8hUn85c0AqEgl_1xrp2VPstaREnBLOhQxUjZSoSCZ90IIJGVqzbEaQOg3fPd9XOKhIJ8GxOvYt4cj4RHurb4Bt_1T9EqEglGOzrfele9GhH52rC92Sj-oCoSCZ0y3f0gsr4JEVk_1DAV4vmr1

Първите - прозрачни бяха "на мода" едно време... Всеки, уважаващ себе си ... турист (пияч) я имаше ... за всеки случай!:)

(Жокер - "Номерът" не е във вида и вместимостта на чашата.)

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • Модератор Военно дело
On 24.06.2015 г. at 17:52, Малоум 2 said:

Ето - има напредък - ще се изучава в училище ...

 

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%A9%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-Interstellar_13457.html

 

"Ще се преподава физика по "Interstellar"

 

Учените препоръчват да се показва филма "Interstellar" в часовете по физика в средните училища.

Филмът е получил похвала за достъпното си обяснение на Общата теория на относителността, както и за високата си научна точност в показването на червеевите дупки. Статии за образователната стойност на "Interstellar" излязоха в списания American Journal of Physics и Classical and Quantum Gravity, съобщава BBC News.

Научен ръководител (както и ко-изпълнителен продуцент) на филма е известният теоретичен физик Кип Торн (Kip Thorne) от Калифорния технологичен институт. Той е включил във филма максимално научни факти, за да вдъхнови новото поколение за завладяване на космоса.

"Всички физични явления във филма са били подложени на внимателен анализ. Експертите са на единно мнение за научната точност на показаните факти. Тази статия е предназначена да убеди учителите на физиката, да покажат "Interstellar" в класните стаи, за да обяснят на учениците Общата теория на относителността"- отбелязват авторите на статията за ВВС.

..."

 

пп Знам, че имаше тема за обсъждане на филма - ? е достоверността? на показаното, от гледна точка Наука.

...

Обзор на филма.

 

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки
On 16.10.2016 г. at 17:56, Малоум 2 said:

Я?!

Никой не желае да предположи решение на задачата с водката!?!

...

Добре, да кажа аз ние как го правиме.

Вземат трите чашки, нахлупват / слагат си ги на главите, справедливо е, за всеки има и почват да си въртят / подават шишето и да отпиват по глътка. Най-много двама да се прецакат п този начин, но за верните приятели по чашка какво е глътка повече или по-малко? На следващата бутилка друг ще се прецака или черпи спечелилият.

Ние даже го можехме без чашките.

Редактирано от Joro-01
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
On 17.10.2016 г. at 20:12, Joro-01 said:

Добре, да кажа аз ние как го правиме.

Вземат трите чашки, нахлупват / слагат си ги на главите, справедливо е, за всеки има и почват да си въртят / подават шишето и да отпиват по глътка. Най-много двама да се прецакат п този начин, но за верните приятели по чашка какво е глътка повече или по-малко? На следващата бутилка друг ще се прецака или черпи спечелилият.

Ние даже го можехме без чашките.

Това е добър метод, ама истинският е:

Всяка стандартна (за онова време) бутилка 0,5л водка "Столичная" има ... 18 гъл-гъла!.. По шест гъл-гъла  на чаша и ... така, справедливо, демек!:)

 

пп Извинявам се за забавянето на отговор, но ме нямаше при компа...

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

 

Чашите използвани от руските алкохолици са национално известни. Трима алкохолици образуват тройка, понякога тя просъществува до смъртта на един от тях.Всеки алкохолик пази зорко чашата си и тя му служи дълги години.Те са увековечени с песни и художествени произведения.Има "День граненого стакана"

 

"   Принято считать, что граненый стакан изобрела скульптор Вера Мухина, автор знаменитой скульптуры «Рабочий и колхозница».  В массовое производство запускается именно мухинский стакан, он и завоевывает всенародную любовь.  После войны стаканы начали штамповать на многих стекольных заводах СССР по 5-6 сотен миллионов в год, из расчета по паре штук на человека. Граненые стаканы были в каждой квартире, в столовых, в воинских частях, тюрьмах, больницах, школах, детсадах. Они сопровождали советских людей в поездах, поджидали в уличных автоматах по продаже газировки. Стаканы были разными по объему – 250, 200, 100 и 50 граммов, а количество граней варьировалось от 8 до 14. Но классическим считается десятигранный стакан с толстым и стенками и пояском поверху, объемом 250 граммов. Граненые стаканы нравились многим, но особой любовью они стали пользоваться после того, как в хрущевские времена в палатках запретили торговать водкой в розлив, а из магазинов исчезли "чекушки" (250 г) и "мерзавчики" (125 г). В результате возник ритуал распития пол-литровой бутылки водки "на троих", "по семь рваных" (рублей) и с поиском "третьего", к которому после принятия в компанию обращались с обязательным вопросом: "Стакана нет?". Стакан идеально подходил для измерения объема жидких и сыпучих продуктов и вычисления их массы (если налить в стакан жидкости до ободка – получится ровно 200 миллилитров, с ободком – 250). Граненый взяли на вооружение бабушки, торгующие семечками и прочими сыпучими товарами. Кстати, цена тары была доступной – всего 3 копейки. Позже стакан стал стоить 7 копеек. Граненые стаканы были удивительно прочными: сырье варили при температуре 1400-1600 градусов, дважды обжигали и гранили по специальной технологии. В смесь для прочности добавляли свинец, который используется в составах для хрусталя. Эпоха граненого стакана длилась десятилетия. И сегодня его популярность велика.  Сегодня стаканы продолжают выпускать только на стекольном заводе в Гусь-Хрустальном, где в 1943 году с конвейера сошел первый советский гранчак. В Москве сейчас на каждом углу можно купить пластиковый стаканчик, а вот классический граненый в магазинах найти трудно. Но тем не менее сама по себе форма граненого стакана весьма популярна, и отдельные его формы являются классическими и подаются под определенные алкогольные напитки.

Със съкращения от:

 

Источник: http://i-fakt.ru/interesnye-fakty-pro-granenyj-stakan/

images.jpg

Редактирано от vvarbanov
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 3 часа, vvarbanov said:

Они сопровождали советских людей в поездах, поджидали в уличных автоматах по продаже газировки.....

Ето тия автомати са ме оставяли без думи от учудване - цял град да пие от една и съща леко изплакната  чаша. :)

 

 

"Стакан был стеклянный, многоразовый, который можно было сполоснуть под струей воды в этом же автомате.

01269eaf37.jpg

 

Причем мылся стакан только изнутри, а внешняя сторона, где и был собственно контакт стакана и нижней губы человека, оставался немытым. Конечно, в плане гигиены, идея не очень хорошая, но что было, то было. Советская медицина умалчивает о каких-либо фактах распространения инфекционных болезней посредством постоянного использования одного стакана многими тысячами людей.

 

013af923e4.jpg

 

А может, все стаканы были простерилизованы спиртом, так как они были постоянно заимствованы местными пьяницами для своих целей. Самое интересное, что стакан практически всегда возвращался назад.

011fa0092e.png

 

Сироп в газировке был действительно вкусный, можно было взять и двойную порцию сиропа, который наливался раньше воды. Наливается сироп, убираем стакан, бросаем еще монету, наливаем опять сироп и доливаем воду. Но уже в два раза дороже.

А можно было и не платить вообще, методов было много....."

https://steemit.com/ru/@andrewawerdna/simvoly-sssr-avtomaty-s-gazirovannoi-vodoi

Редактирано от Doris
Link to post
Share on other sites
  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

Това "изкуственото":) е ... вече Изкуство (макар и далеч от природното "техническо" решение за слънчогледа)

http://nauka.offnews.bg/news/Tehnologii_7/Umno-tcvete-ot-solarni-paneli-sledi-slantceto-video_71109.html

" "Умно цвете" от соларни панели следи слънцето (видео)

Една интригуваща идея - масив от слънчеви панели във формата на цвете, което следи слънцето - е представена от австрийска компания. Тя твърди, че неговото "умно цвете" - SmartFlower" превъзхожда обикновените соларни панели с до 40%, съобщава SolarLove.

Системата "SmartFlower" - "умно цвете" е първата в света интелигентна соларна система, пишат производителите.

SmartFlower има няколко фотоволтаични панелa, които като ветрило се отварят, подобно като венчелистчетата на цветята през деня, за да уловят енергията на слънцето. Тъй като соларните панели са най-ефективни, когато са насочени перпендикулярно на слънчевите лъчи, SmartFlower насочва панелите си от изток на запад, и нагоре и надолу, следейки слънцето достатъчно дълго, за да извлече максимално възможната енергия от наличната слънчева светлина.

..."

Link to post
Share on other sites
  • 1 year later...
  • Потребител
Преди 6 минути, Малоум 2 said:

Харесах клипа - доста нагледно показва магнитни "силови линии", браво!

https://www.youtube.com/watch?v=CV1yJ7ZI-hc

Ефектно. 

п.п. Защо слагаш кавички около силови линии?

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки
Преди 16 часа, Малоум 2 said:

Харесах клипа - доста нагледно показва магнитни "силови линии", браво!

https://www.youtube.com/watch?v=CV1yJ7ZI-hc

 

...

Този руснак е голяма работа. Учудваюо много знае някои неща (практик е, не е аналитик), но има неща дето се чудя как не се сеща. Той пита понякога в клиповете си.

А това е филм дето визуализира силовите линии, може да се поръчат по нета такива фолиа, фактът, че неговото нещо е твърдо, по-скоро говори, че си го е направил от тънък слой ферофлуид между две стъклени плочи.

Реално магнитните силови не съществуват, мислени са и са за онагледяване, но са приети и като понятие съществуват, така че наистина няма нужда от кавички.

 

Имах идеята да направя такъв цифров дисплей и по-късно часовник, но се отказах - много работа е.

Редактирано от Joro-01
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 14 часа, Gravity said:

Ефектно. 

п.п. Защо слагаш кавички около силови линии?

Защото силата идва от подреждане (сили с ентропиен произход) на физ. вакуум, извън обема на магнита. Значи - тяхната "реалност", визуализацията им, зависи от възможността на околните обекти да отреагират, при попадане в полето на магнита. Ако са в насипно състояние (стом. стружки, например) се включва и собственото им магнитно поле, а обемът и формата  им "казва", доколко могат да се разположат-подредят по мислените силови линии на магнита. Тоест - визуализацията е съвместна дейност - само за конкретен случай на разположение за наблюдаван ред-подреденост.

...

Link to post
Share on other sites
  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

А тук пък сме пропуснали... сюрреалистичната красота - хем наука, хем приятна визия.🤣

(Цялата растителност в природата е с форма тип "червеева дупка" - няма "сплитане", а има обмен генетична информация (семе, луковица) в комбина (суперпозиция+резонансни превръщания) с информацията, съдържаща се във фотоните от вълните на падащото ЕМП, върху "външната" надземна структура на растението. Самите листа и стебла са "антени", обменът на течност е по "капилярен" принцип. Посоката на растеж - известно - по посока-интензитет на външните полета - слънцегреене, а гравитацията прави осева симетрия (стебло) в растежа - нощем. Иначе казано - природата показва: "червееви дупки" (стебла+корени+ корона на дърво, например) могат да бъдат с множество разклонения "коренно" свързани с ген-информация и с ЕМПолета на Земята... В Космоса - и да ги има... дупките - не могат да се видят.)

https://megavselena.bg/kvantovata-tykan-na-prostranstvo-vremeto/

Квантовата тъкан на пространство-времето

0078.jpg

Червееви дупки разплитат парадокса на черните дупки

Една нова и смела идея има за цел да свърже две известни противоречиви описания на природата. Така тя може и да разкрие как пространство-времето дължи съществуването си на призрачните действия на квантовата информация.

Сто години след Айнщайновата обща теория на относителността физиците още не могат да решат един от най-сложните проблеми с безтегловността във Вселената.

Айнщайн е описал пространство-времето като картина на Салвадор Дали – плавна, безшевна, без прекъсвания, геометрична.

Но квантовите частици, изпълващи пространството, повече приличат на творение на Жорж Сьора – точно, дискретно, описвано от вероятности.

Основите на тези две описания си противоречат. Но нова идея предполага, че квантовите корелации между различните точки от картината на импресиониста създават не само ландшафтите на Дали, но и платното, върху което те са нанесени – а също и триизмерното пространство около тях.

0086.jpgОписанието на новата идея, ER = EPR – е като инициали, издълбани върху дърво. Това е обединение на двете идеи, предложени от Айнщайн през 1935 г. Едната – парадоксът на Айнщайн–Подолски–Розен (EPR), „призрачното действие на разстояние“ (spooky action at a distance) между две елементарни частици. Втората – връзката между две черни дупки чрез червеви дупки (моста Айнщайн–Розен, ER). По време на раждането на тези идеи не се разглеждала никаква връзка между тях.

Ами ако приемем, че тези две идеи са прояви на едно и също? Тогава тази връзка ще се окаже основата на цялото пространство-време. Квантовото заплитане, което толкова притеснявало Айнщайн, ще бъде проявление на пространствените връзки, омрежващи пространството, както казва Ленард Съскинд, физик от Станфордския университет и един от авторите на идеята.

Без такива връзки пространството би се разпаднало на „атоми“, според Хуан Малдасена, физик от Принстънския институт за перспективни изследвания, съавтор на идеята.

„С други думи, твърда и надеждна структура на пространство-времето е възможна само благодарение на невидими заплитания“, казва той. Освен това хипотезата ER = EPR може да хвърли светлина върху връзката между гравитацията и квантовата механика.

Разбира се, тази идея не харесва на всички (според Съскинд – не е и необходимо, тя още е в зародиш). Джо Полчински, изследовател от Калифорнийския университет в Санта Барбара, е предпазлив в своите оценки, но е заинтересуван: „Не зная къде се движи всичко това, но изглежда доста интересно.“

Битката при черната дупка

Пътят, водещ към ER = EPR, прилича на лента на Мьобиус, преминаваща сама в себе си, и напомня рисунка на Ешер.

Да започнем с квантовото заплитане. Ако две частици са заплетени, те се превръщат в две части от едно цяло. Каквото се случи с едната, се случва и с другата, независимо от разстоянието между тях.

Малдасена обяснява това с пример с чифт ръкавици – ако сте открили дясната, веднага знаете, че другата е лявата. В това няма нищо призрачно. Но в квантовата механика двете ръкавици едновременно са и леви, и десни (и всички междинни варианти), докато не проведете наблюдение над едната от тях. Което е още по-странно – лявата ръкавица не става лява, докато не откриете дясната – и в този момент и двете придобиват своите свойства.

Заплитането е тясно свързано с открития от Стивън Хокинг през 1974 г. факт, че черните дупки се изпаряват. В пространството постоянно се появяват двойки виртуални частици материя и антиматерия. Хокинг разбрал, че ако едната частица падне в черната дупка, а другата избяга от нея, то дупката ще изпуска лъчение. След достатъчно време дупката ще изчезне, което повдига въпроса за информацията, изчезваща заедно с нея.

Но законите на квантовия свят забраняват унищожаването на информацията. Затова възниква въпросът: ще бъде ли информацията, попадаща в черната дупка, просто кодирана, или действително ще изчезне? Споровете по този повод са довели до така наречената война на черните дупки.

В края на краищата Съскинд разбрал, че цялата информация, паднала в дупката, попада в капана на нейния двумерен хоризонт на събитията. И всичко се съхранява в него, като триизмерното изображение в холограмата. Информацията не се губи – тя се кодира и се съхранява на недостъпно място.

Продължавайки работа над идеята, Съскинд и Малдасена започнали да използват холографския принцип не само за разбирането на черните дупки, но и за всеки участък от пространството, който може да опише неговите граници.

За последните десет години безумната идея, че пространството е холограма, се е превърнала в обикновена, в инструмент на физиката, използван навсякъде – от космологията до свръхплатната материя.

„Едно от тези събития, случващи се с научните идеи, се състои в това, че те от безумна идея преминават в добра идея, а след това – в работен инструмент – казва Съскинд. – Това вече става рутина.“

Холографският принцип бил свързан с това, което се случва на границите на обектите, включително хоризонта на събитията на черните дупки. Останал въпросът: какво се случва вътре? Тъй като никаква информация не може да напусне вътрешността на хоризонта на събитията, законите на физиката забраняват непосредствените проверки на вътрешността на черната дупка.

След това, през 2012 година, физиците Ахмед Алмхейри (Ahmed Almheiri), Доналд Маролф (Donald Marolf), Джоузеф Полчински (Joseph Polchinski) и Джеймс Съли (James Sully) от Калифорнийския университет в Санта Барбара стигнали до извода, че наблюдател ще може да разшифрова информацията от лъчението, като скочи в черната дупка и тогава сравни тази информация със забранения дубликат по време на своето падане.

Така наречената работа AMPS (по инициативата на авторите) гласи, че черните дупки изобщо може да нямат вътрешности, тъй като „огнената стена“ на хоризонта на събитията унищожава всичко, което се опита да разкрие нейните тайни.

Да измерим огнената стена

Същината на изследването е следната: ако хоризонтът на събитията на черната дупка е плавно и обикновено място, както предсказва ОТО (авторите наричат това условие „без драматизъм“), частиците, излитащи от черната дупка, трябва да са заплетени с частиците, падащи в дупката.

Но за да не загубят информацията, частиците, излитащи от дупката, трябва да са заплетени и с тези, които отдавна са напуснали дупката и сега са разнесени някъде по цялото лъчение на Хокинг. Излиза, че имаме прекалено много заплитания.

Заплитане не може да съществува между три частици едновременно („полигамията“ в квантовия свят е невъзможна, а това значи, че в „гърлото“ на черната дупка не може да съществува гладко и непрекъснато пространство-време. Пречупването на заплитането на хоризонта означава наличието на граница на пространството там – огнена стена.

Стивън Шенкер, физик от Станфорд, нарекъл AMPS „стартов ключ“. Физиците обичат такива парадокси – те представляват плодородна почва за открития.

Съскинд и Малдасена веднага се хванали за идеята. Те работели над своите заплитания и червееви дупки, вдъхновени от работата на Марк ван Раамсдонк, физик от университета на Британска Колумбия във Ванкувър. Той извършил важен мислен експеримент, установил, че заплитането и пространство-времето са силно свързани помежду си.

„Веднъж Хуан ми изпрати загадъчно съобщение, съдържащо уравнението ER = EPR – казва Съскинд. – Веднага разбрах какво има предвид и започнахме да обсъждаме идеята.“

0098.jpg

Според идеята ER = EPR заплетените частици във и извън хоризонта на събитията на черната дупка са свързани чрез червееви дупки.
© Olena Shmahalo/Quanta Magazine

Те представили своите мисли в работата от 2013 г. „Студените хоризонти на заплетените черни дупки“, описвайки заплитането, което имали предвид авторите AMPS – това, което свързва пространство-времето. AMPS смятали, че частите от пространството отвътре и отвъд хоризонта на събитията са независими.

Но Съскинд и Малдасена смятат, че частиците от двете страни на границата може да са свързани чрез червеева дупка и това може да реши парадокса. Картината от изследването някои учени на шега наричат „октопод“ – множество червееви дупки идват от вътрешността на черната дупка към лъчението на Хокинг отвън.

С други думи, не е необходимо да се измисля заплитане, създаващо странности върху гладката повърхност на гърлото на черната дупка. Частиците вътре няма да бъдат непосредствено съединени с частиците отвън, които отдавна са отлетели далеч. Не е необходимо и да преминават през хоризонта. Вътрешните и външните частици съставят едно цяло, както пояснява Малдасена. Октоподът обединява вътрешността на черната дупка с частиците от облака лъчение на Хокинг.

Дупки в дупката

Засега няма увереност в това, че ER = EPR ще реши проблема с огнената стена. Джон Прескил, физик от Калифорнийския технологичен институт, напомня, че понякога физиците надвесват нос, за да „подушат“ многообещаващи теории. И първият „нюх“ на теорията ER = EPR „може да ухае свежо и приятно, но тя още трябва да узрее на рафта“.

И все пак Шенкер твърди, че съответствието между заплитането на частиците и геометрията на плавно огънатото пространство-време е голяма работа. Това позволило на него и колеги от Института за перспективни изследвания да поработят със сложни задачи от квантовия хаос по такъв начин, че „Тази проста геометрия беше неясна и за мен“, както казва Шенкер.

ER = EPR не описва всяка част от всяко пространство или всяко заплитане. Тя подхожда на специално заплитане и специални червееви дупки. Маролф, който наскоро публикува работа, описваща червееви дупки с повече от два края, смята, че на физиците е известно за тези ограничения. ЕR = EPR работи в специални случаи, но AMPS твърди, че огнената стена представлява много по-широка задача.

Маролф и други са обезпокоени, че ER = EPR ще измени стандартната квантова механика. „Имам усещане, че тази шега си я разбират само Лени и Хуан – казва Маролф. – Но така или иначе работим в интересно време за науката.“

...

...

Link to post
Share on other sites
  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

И приготвянето на пица е изкуство - особено физиката на печенето:😊

https://dariknews.bg/novini/liubopitno/izvedoha-formula-za-idealnata-domashna-pica-2130216

"Изведоха формула за идеалната домашна пица

991-ratio-pica-hrana.jpg

Физици изведоха термодинамична формула за идеалната домашна пица, която може да съперничи на изпечената в пещ, съобщи в. "Дейли мейл".

Тайната е в температурата и продължителността на печенето. В електрическа фурна температурата трябва да е 232 градуса и печенето да продължи 170 секунди.

За да изведат формулата, Андреас Глац от университета на Северен Илинойс и Андрей Варламов от университета "Тор Вергата" в Рим са посетили много италиански пицарии и са разговаряли с майсторите.

Те изучили термодинамиката на пещите на дърва и установили, че идеално хрупкавата коричка с мека разтопена плънка се осигурява от проводимостта, конвекцията и излъчването в пещта.

В пещта дървата горят в единия ѝ край, топлината преминава по извитите стени и дъното и така пицата се изпича равномерно.

Температурата в пещите достига до 330 градуса Целзий, като пиците се пекат две минути. Тази температура обаче е непостижима в домашни условия. Затова физиците са я намалили и са увеличили продължителността на печенето.
За изследването си физиците са използвали пица Маргарита. "

...

...

Както винаги - заглавието е подвеждащо: вж червеничкото!.. А и формула няма?!😛

...

Link to post
Share on other sites
  • 5 месеца по късно...
  • Потребител

И изкуство, и наука:

https://nauka.offnews.bg/news/Biologiia_16/E-sega-ia-vtasahme-ili-za-naukata-zad-kozunatcite_127455.html

Е сега я втасахме... или за науката зад козунаците

1556440721_5_559x*.jpg

Гордостта на всяко домакинство по това време на годината са златистите, закръглени, поръсени с хрупкава захар и разделящи се "на конци" домашни козунаци. Този специфичен вид хлебни изделия обаче произвеждани в домашни условия, често от многоочакван празник за сетивата се превръщат в безформени, сбити "летящи чинии", които освен стафиди, съдържат и тъгата и чувството за неудовлетвореност на толкова мотивираните домакини. 

Като главна артерия на устната история се носят легенди за онези, които са успели да го омесят идеално в перална машина, идея, която може да не е лишена от научна основа, но в повечето случаи хората успяват само да си запазят час за ремонт на пералнята след празниците. 

Кои тогава са факторите, превръщащи брашното и яйцата в идеален козунак? Вярно ли е, че той трябва да се "бие" поне 100 пъти в работния плот и да се завива с бабин вълнен елек, докато в помещението се поддържа температура, близка до тази на повърхността на Слънцето?

За да отговорим на тези въпроси, трябва на първо място да изясним какви са процесите, протичащи, за да стигнем до готовото изделие и кои фактори са предпоставка за провал. 

"Не ми стана козунакът; не ще да втаса; не ми се вдигнало много тестото", често такива са тъжните вопли на неуспешните сладкари. Всички те описват един и същ процес, отговорен за получаването на голям брой изделия:

Ферментация

Ферментацията е процес, при който микроорганизми (напр. бактерии или дрожди) се хранят със захари от средата и отделят различни вещества като резултат от своя метаболизъм. Козунаците, както хляба и хлебните изделия, се получават в следствие на алкохолна ферментация, при която дрождите от вид Saccharomyces cerevisiae cerevisiae, или добре познатата хлебна мая, се хранят с простите захари от средата (т.е. тестото) и произвеждат етилов алкохол и въглероден диоксид. За разлика от производството на вино и спиртни напитки, където търсеният продукт е алкохолът, тук особено важна е ролята на въглеродния диоксид, докато етанолът просто се изпарява при изпичането. 

Въглеродният диоксид остава впримчен на малки мехурчета в гънките на ситната мрежа, формирана от глутена на брашното (белтък в пшеничното брашно, абсолютно безвреден за хора, които не страдат от доказана непоносимост към него). Така тестото ферментира ("вдига се", "втасва", "надува се", "шупва" и др. народни синоними) и видимо повишава обема си неколкократно. При изпичането стените на микромехурчетата се втвърдяват и така се формират шуплите на готовото изделие, което трябва да има висок обем и много въздушна и мека средина.

1556442035_2_559x*.jpgАлкохолна ферментация на дрожди; Креди: pixabay

Фактори на потенциалния (не)успех

Най-просто казано, за да се получи който и да е ферментационен продукт е важно да осигурим оптимални условия за живот, работа и възпроизводство на дрождите. Те имат нужда от достатъчно количество захари, с които да се хранят, както и специфична температура, при която се чувстват най-добре. Но за разлика от девиза на Мечо Пух "колкото повече, толкова повече", в хранителната наука най-често говорим за баланс и оптимум. 

Козуначното тесто е обогатено, т.е. съдържа много допълнителни добавки, в сравнение с обикновеното хлебно тесто. Докато за хлебното тесто са необходими само брашно, вода, мая и сол, при козунаците добавяме голямо количество захар, яйца, мазнина, прясно мляко и различни сушени плодове, локум, шоколад и многообразни пълнежи, за да се получи този лелеян богат и вкусен празничен шедьовър.

Количество дрожди

Всички тези разгулни добавки значат само едно - стрес за дрождите, които изведнъж трябва да работят в изключително наситена среда. Затова ако сравним рецептурите на хляб и козунак, ще открием, че процентното съотношение на дрождите е доста по-високо при козуначното тесто. Когато се работи с толкова обогатени рецептури винаги трябва да си подсигурим достатъчно количество дрожди-стоици, които да "прегазят през блатото" и да произведат достатъчно въглероден диоксид.

1556442162_9_559x*.jpg

Количество отделен въглероден диоксид (g), в зависимост от количеството дрожди (g). Pepin C., Marzzacco C., University of Waterloo, The fermentation of sugars using yeast: A discovery experiment, April 2015

Захари

Вече казахме, че захарите са храната на дрождите по време на ферментацията и за любителите на сладкото това може да означава, че тук Мечо Пуховият девиз е в сила. Но отново, трябва да вземем предвид, че процентното съдържание на захари над определен оптимум ще потисне и спре развитието на дрождите. Така че ако се увеличи допълнително захарта в рецептурата, логично е да се увеличи и количеството дрожди. 

1556441809_0_559x*.jpg

Количество отделен въглероден диоксид (g), в зависимост от количеството глюкоза (g). Pepin C., Marzzacco C., University of Waterloo, The fermentation of sugars using yeast: A discovery experiment, April 2015

Мазнини

Мазнините играят особена роля при формирането на тестото и влагането им над определено процентно съдържание също затруднява дейността на дрождите, защото в тестото, при месенето се формират микрокапки мазнина, които могат да образуват слой върху дрождите и като в капан да ги отделят от лелеяните им захари. 

Добавки и пълнежи

Добавките и пълнежите в козунака могат да оказват влияние не толкова върху развитието на дрождите, колкото в процесът на изпичане. В случаите, в които вече готовото тесто оплитаме, завиваме и оформяме с пълнеж, проблемите могат да дойдат най-вече защото пълнежът често с влажност, доста по-висока от тази на тестото. Това води до "клисави", "глетави" и други страдалчески епитети за недобре изпечените изделия. Температурният режим на изпичане винаги трябва да бъде съобразен с липсата или наличието на пълнеж, за да не "запечатаме" със златиста кора вътрекозуначен поток от ябълков мармалад. 

Температура

Когато говорим за температурата на ферментация, сякаш говорим за едно тайнство, което всеки майстор на козунака ще признае, че счита за по-велико чудо от самото възкресение. И с право, тъй като тази така богата смес, в която всяка добавена съставка сякаш "тегли в своята посока" се нуждае от добре контролирани условия, за да ферментира пълно и докрай. По-високата температура е необходима, за да се подсилят дрождите в борбата за оцеляване, която и без друго е затруднена от всички останали добавки. Ферментацията на козуначното тесто трябва да е дълга, за да е сигурно, че ще се натрупат всички ароматно-вкусови вещества, които да придадат на изделието желания вкус и аромат. 

А що се отнася до температурата на изпичане, както споменахме наличието или липсата на пълнеж трябва да се взима предвид. Най-общо казано, такова голямо по маса и обем изделие трябва да се изпича по-продължително време на относително по-ниска температура, за да се осигури равномерно проникване на топлината до вътрешността на изделието и всички слоеве да бъдат равномерно изпечени. Много високите начални температури биха довели до изпичане и прегаряне на външния слой, който би попречил на равномерното изпичане и увеличаване на обема на средината. 

А да го бием ли 100 пъти в плота последно?

За да получим което и да е хлебно изделие, процесът на замесване е изключително важен. При замесването всички съставки се разпределят равномерно, така че да се получи хомогенна маса и да се формира тесто. Пшеничното тесто е лепкава и вискозна смес, заради наличието на глутен (който отново подчертавам е безвреден за хората, които не страдат от непоносимост от него), който след това осигурява развитие и придобиване на добра форма на изделието. Но за да се получи всичко описано дотук, е необходимо да се формират специфични връзки между молекулите на тестото, което може да се случи само чрез продължително измесване.

Твърде обогатената рецептура на козунака изисква да се вложи повече енергия в процеса, заради което именно е навлязла техниката на удряне на тестото. Удряйки го в работния плот, му се придава допълнителна енергия, която води до повишаване на температурата (както на тестото, така и на удрящия го). Важно е обаче при режимът на премесване и удряне на тестото, да се спазва така наречената почивка - кратък момент, в който тестото се оставя на спокойствие, за да се уравновесят напреженията, възникнали във вътрешността преди да се продължи нататък. 

Специфичните "конци" на козунака не са нищо друго, освен добре разтеглени и изпечени слоеве на глутеновата мрежа (който както вече сте разбрали е съвсем нормален белтък на пшеничното брашно, безвреден за хората без заболяване).

Златистите корички

Накрая си заслужава да обърнем внимание и на златистата препечена коричка на козунака, която мирише толкова приятно и "уютно". Мнозина смятат, че златистия загар се дължи на карамелизиралата захар по повърхността на изделието. Но това не е единствената причина. Прекрасният вкус и аромат на печения хляб, на печеното месо и на нашия герой козунак, се дължи на реакцията на неензимно покафеняване, или иначе казано именната реакция на Майар. Майардовата реакция е химична реакция на взаимодействие между свободни аминокиселини и редуциращи захари (и двете налични в достатъчно големи количества в козуначното тесто) при нагряване, при което се образуват вещества, наречени меланоидини. Те са отговорни за специфичния златисто-кафяв цвят и силен приятен аромат. При твърде високи температури (на практика при прегаряне) обаче може да се образува веществото акриламид, за което се смята, че е потенциално канцерогенно. 

Две думи за финал

Без значение дали за следващата партида козунаци ще изберете научния подход, тайната рецепта на прабаба или модерна фюжън готварска книга, красотата на науката се крие в това, че е навсякъде около нас. И за нея всеки ден е празник.

...

...

Честит празник!

Link to post
Share on other sites
  • 1 year later...
  • Потребител

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Svetlinata-koiato-teche-kato-reka-i-e-krasiva-video_152704.html

Светлината, която тече като река, и е красива (видео)

1593686506_8_559x*.jpg

Представете си делтата на река - начинът, по който главното русло се разделя на по-малки ръкави и притоци. Нещо подобно се случва при вълните, докато се разпространяват през определен вид среда - пътят на вълната се разделя, разпадайки се на по-малки потоци като клоните на дърво.

Това се нарича разклоняващ се поток и се наблюдава при такива явления като поток от електрони (електрически ток), океански вълни и звукови вълни. Сега за първи път физиците го наблюдават при видима светлина - и всичко, което е необходимо, бе лазер и сапунен мехур.

В зависимост от структурата на средата, могат да се случат различни неща на вълните, пътуващи през нея - те могат да затихват, разпръскват, пречупват, разпространяват или продължават да текат.

За разклоняването на потока са необходими няколко свойства. Структурата на средата трябва да бъде случайна и пространствените изменения в структурата трябва да са по-големи от дължината на вълната на потока. Той също трябва да варира плавно.

Ако всички тези условия са изпълнени, малките смущения и колебания в структурата могат да разпръснат потока, причинявайки разклоняването му.

1593688794_4_559x*.jpg

Вариации на дебелината на сапунена мембрана. Кредит: Patsyk et al., Nature, 2020

Въпреки че това поведение на вълните е повсеместно, наблюдаването му за светлината се оказа предизвикателство. Но проблемът бе решен, когато екип физици от Израелския технологичен институт Технион в Израел и от Университета в Централна Флорида реши да използват сапунен мехур като среда.

Сапунената мембрана се състои от много тънък филм от течност, ограничен между два слоя молекули на повърхностно активно вещество (ПАВ). Дебелината на този филм варира значително, от около пет нанометра до няколко микрометра. Тези вариации на дебелината са това, което  създава цветните шарки в сапунени мехурчета ... но също така, както се оказва, могат да действат като смущения, които отклоняват светлината в потока, карайки този поток да се разцепва и разклонява.

Това обаче не е лесно. Лазерната светлина трябва да свети между двата слоя ПАВ. Това се постига като се вмъкне оптично влакно в мембраната за изкривен филм или чрез свързване на широк елиптичен лъч в плосък филм.

Като насочват лазерен лъч в сапунен мехур, изследователите успяват да наблюдават начина, по който лъчът се разделя по повърхността на мембраната. И когато осветяват мембраната със слаба бяла светлина, те успяват да видят вариациите на дебелината - видими като цветови вариации - които разделят лъча.

Обикновено въздушният поток около сапунена мембрана кара шарката да се движи, но ако мембраната може да бъде изолирана от въздушни потоци, моделът може да остане стабилен за няколко минути. Така екипът изпробва своя лазер както на стабилни, така и на движещи се сапунени мембрани.

Възможностите за това изследване са доста огромни. Използването на балона като среда има отражение за оптофлуидите, което е науката за взаимодействието на светлината с течностите. Експерименталната настройка може да се използва, например, за да се проучи как оптичните сили влияят на разклонения поток.

И сгъстяването на филма, отбелязват изследователите, би могло да позволи разклонен поток в три измерения - феномен, който се е предполагано, че се случва, но никога не е наблюдаван.

Може да се използва и за изследване на други физически явления, включително някои аспекти на Общата теория на относителността.

„Тънките сапунени филми могат да бъдат оформени в различни извити повърхности за изследване на разклонения поток в извито пространство“, пишат изследователите в своята статия .

"Такива експерименти в изкривено пространство са тясно свързани с Общата теория на относителността."

Справка: Observation of branched flow of light
Anatoly Patsyk, Uri Sivan, Mordechai Segev & Miguel A. Bandres
Nature volume 583, pages60–65(2020), DOI: https://doi.org/10.1038/s41586-020-2376-8

ИзточникPhysicists Have Observed Light Flowing Like a River, And It's Beautiful, ScienceAlert

Изследването е публикувано в Nature .

...

...

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...