Отиди на
Форум "Наука"

Тайният живот на орхидеите


lila_va

Recommended Posts

  • Потребители

Когато става дума за силата и "изобретателността" на естествения подбор или удивителните приспособления, свързани с опрашването, връх в това отношение са орхидеите. Не е случаен интересът на Дарвин към тях (The Various Contrivances by which Orchids are Fertilised by Insects).


Много видове орхидеи са намерили начин да заобиколят разходването на средства за привличане на насекомите-опрашители, като вместо това ги.... мамят. Понякога доста брутално.


Насекомите имат сложни, съставни очи и зрението им не е така остро като нашето, и формите и цветовете на имитиращите насекоми орхидеи, подсилени от изкусителни миризми, наподобяващи аромата на женските насекоми, са напълно в състояние да заблудят мъжките. Напълно възможно е и тази мимикрия да е по-отчетлива в ултравиолетовия диапазон, до който ние нямаме достъп, за разлика от насекомите. Има орхидеи, които толкова убедително напомнят женски пчели (мухи, оси), че подлъгват мъжките да опитат да се чифтосат с тях.

Brassia_arcuigera.jpg

Така наречената „орхидея паяк”, Brassia, си осигурява опрашването чрез друг тип измама. Женските на различни видове самотни оси (тоест такива, които не живеят на общности) пленяват паяци, ужилват ги, за да ги парализират, и снасят яйцата си в тях, осигурявайки по този начин жива храна за ларвите.„Орхидеите паяци” приличат на паяци достатъчно, за да заблудят женските оси да опитат да ги ужилят. Така по тях полепват големи количества прашец, наречени „полинии”. Полиниите биват пренасяни на други „орхидеи паяци” при опитите на осите да ужилят и тях.


Изключително интересен е противоположният пример с крабовидния паяк (Epicadus heterogaster), който имитира орхидея. Подмамва по този начин насекоми, търсещи нектар, за да ги изяде.

Drakaea_glyptodon.jpg

Едни от най-изумителните орхидеи, прибягващи до подобни тактики, се срещат в Западна Австралия. Например видове от рода Drakaea, известни като „орхидеи чук”. Всеки вид има специални взаимоотношения с определени видове оси от типа thynnids. Част от цвета има известна прилика с насекомото thynnid и подмамва мъжките да се чифтосват с него. Дотук нищо ново под Слънцето. Drakaea обаче прибягват до още един номер: фалшивата оса се намира на края на „ръка” с гъвкав лакът. Движението на мъжката оса, опитваща да хване чучелото-оса, кара „лакътят” да се свие и осата бива запратена многократно напред-назад като удрящ чук, удряйки се в другия край на цвета, където се намират половите органи. Полинията полепва по осата, която се измъква разочарована, но непомъдряла и тя повтаря представлението с друга „орхидея чук”, където товарът й достига предназначението си.

Bucket%20Orchid.jpg

По не по-малко забележителен начин осъществяват опрашването си „орхидеите кофи” от Южна Америка. В тяхното опрашване са се специализирали малки пчели от групата Euglossine (известни като орхидейни пчели). Тези орхидеи не осигуряват нектар, но и не заблуждават пчелите да се чифтосат с тях. Просто без тяхна помощ мъжките пчели не биха били в състояние да привличат женски. Това е така, защото тези малки пчели имат странния навик да събират уханни или дори миришещи не така приятно (от наша гледна точка) вещества, които складират в специални контейнери на задните си крака. При различните видове тези вещества са с различен произход – от цветя, от мъртви дървета или дори от фекалии. Тези вещества биват грижливо събрани и приготвени в смеси, като от изкусни майстори на парфюми и след това използвани за ухажване на женските. За да произведат характерното за своя вид ухание, някои пчели се нуждаят от вещества, осигурявани само от цветовете на видове орхидеи от рода Coryanthes, „орхидеи кофа”. Начинът на опрашване прави пчелата да изглежда повече като жертва, отколкото като сътрудничещ партньор. Орхидеята привлича пчелата с аромата на необходимите й за приготвянето на „парфюма” вещества. Тя каца на ръба на подобния на кофа цвят и започва да остъргва восъкоподобната субстанция. Но ръбът на „кофата” е хлъзгав и пчелата пада в нея, плувайки в специално изпълващата я течност, без да може да се изкатери обратно по хълзгавите стени. Оставен й е само един изход – специална дупка с размерите на пчела отстрани на „кофата”, към която има насочващи стъпалца. Пчелата пропълзява през тясната дупчица, която се стеснява все повече и притиска пчелата като в капан с помощта на две „челюсти”. На гърба на пчелата биват залепени две полинии. Необходимо е малко време, за да засъхне „лепилото” и едва тогава „челюстите” пускат пчелата. При повторно влизане в „орхидея кофа” пчелата залепя полиниите върху близалцето, промъквайки се през тесния отвор.

Интимните отношения между цветята и представителите на животинския свят, които ги опрашват, са прекрасен пример за коеволюция.

Източници:

"Най-великото шоу на земята", Ричард Докинс

The amazing sex life of Orchids

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Сложно, трудно за вярване и по своему очарователно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Те не само, че успават да използват насекоми за размножаване без да дават нищо обратно, но успяват да използват и хора за това. :)

Като стана дума за Дарвин, някъде бях видял, че е предсказал съществуването на определен вид молец, на базата на формата на вид орхидея. Молеца е бил открит след смърта на ДАрвин.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

М-даа, мимикрия...

Невероятно, не го знаех.

Но сега се сещам, че най-голямото цвете /едва ли е орхидея/ с близо двуметрови цветове мирише на мърша защото ползва мухи за опрашване...

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Орхидеята вдъхновила предсказанието на Дарвин (и Уолъс!) е мадагаскарската Angraecum sesquipedale. Тя има тръбовидни нектарни жлези, достигащи дължина от над 28 см. Та на базата на тези измервания в книгата си за орхидеите Дарвин предсказва през 1862 г., че трябва да съществуват "пеперуди, способни да се удължават до 25-28 см". Пет години по-късно Уолъс говори за същия случай като подчертава, че посещаващите Мадагаскар учени в бъдеще трябва да търсят подобна пеперуда със същата увереност, с която астрономите търсят планетата Нептун. Въпросната нощна пеперуда е открита след смъртта на Дарвин, през 1903 г. Наречена е Xanthopan morgani praedicta, като подвидовото име е красноречиво :)

Случаят е описан подробно отново в "Най-великото шоу на Земята"...

ПП: Вероятно става дума за рафлезията - паразитира върху други растения и лови насекоми като вонка гадно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Орхидеята, вдъхновила предсказанието на Дарвин (и Уолъс!) е мадагаскарската Angraecum sesquipedale. Тя има тръбовидни нектарни жлези, достигащи дължина от над 28 см. Та на базата на тези измервания в книгата си за орхидеите Дарвин предсказва през 1862 г., че трябва да съществуват "пеперуди, способни да се удължават до 25-28 см". Пет години по-късно Уолъс говори за същия случай като подчертава, че посещаващите Мадагаскар учени в бъдеще трябва да търсят подобна пеперуда със същата увереност, с която астрономите търсят планетата Нептун. Въпросната нощна пеперуда е открита след смъртта на Дарвин, през 1903 г. Наречена е Xanthopan morgani praedicta, като подвидовото име е красноречиво :)

Щом може да се направи подобно правдоподобно предположение въз основа на дадена хипотеза и някакви данни, то човек трябва да е умствено ощетен, за да отхвърля хипотезата. Ако не бъркам, това се нарича проверимост на тезата и е почти безпогрешен принцип на добросъвестността в точните науки.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Щом може да се направи подобно правдоподобно предположение въз основа на дадена хипотеза и някакви данни, то човек трябва да е умствено ощетен, за да отхвърля хипотезата. Ако не бъркам, това се нарича проверимост на тезата и е почти безпогрешен принцип на добросъвестността в точните науки.

Точно! Струва ми се, че подобно отхвърляне е в резултат най-вече на нездраво отношение към вярата. Винаги съм го възприемала като неувереност в личната такава, която е резултат (или води до) от отказ да се мисли. Подобни "вярващи" са същото бреме за дадена вяра/религия, каквото представляват примерно псевдоеколозите за природозащитата/консервацията като цяло.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това лято ми оставиха една орхидея да я поливам. Вместо пръст, в саксията и са сложени дървесни кори. Има и специални разтвори за подхранване. Така вече 2 години си я гледат при домашни условия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

даже и цъфти пущинията :)

доста е скъпа тая пущиния :grin:

и аз наскоро развих интерес към тях

подариха ми една но не успях да я отгледам какви ли не условия правих за да живее но не :fool:

сега си купих нова и случайно попаднах на предаване на NG където гледах че орхидеите живеят високо на дърветата,обичат много светлина и имат специални корени които усвояват въздуха и абсорбират дъждовната вода много добре.

това ме наведе на мисълта да пръскам само корените на орхидеята и чудото стана сега новата орхидея даже и нови корени пусна :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...
  • Потребител

Как всъщност растенията осъществяват мимикрията, чрез кои рецептори? Може ли малко повече подробности относно механизма за обработка на информацията от средата. Например как една орхидея еволюира до цветово подобие на мъжката пчела.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
On 8/30/2013, 6:43:44, lila_va said:

Така наречената „орхидея паяк”, Brassia, си осигурява опрашването чрез друг тип измама. Женските на различни видове самотни оси (тоест такива, които не живеят на общности) пленяват паяци, ужилват ги, за да ги парализират, и снасят яйцата си в тях, осигурявайки по този начин жива храна за ларвите.„Орхидеите паяци” приличат на паяци достатъчно, за да заблудят женските оси да опитат да ги ужилят. Така по тях полепват големи количества прашец, наречени „полинии”. Полиниите биват пренасяни на други „орхидеи паяци” при опитите на осите да ужилят и тях.

Има някаква справедливост в природата значи :) доколкото знам когато земната оса снесе ларвите си в тялото на паяка те го изяждат постепенно, но така че да не умре. И не само това - така че до последно да остане и централната му нервна система, така че практически цялото това време е адска агония за него.

Но ето че в някакъв момент идва и орхидеята на възмездието за тези оси :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 38 минъти, *abi* said:

Как всъщност растенията осъществяват мимикрията, чрез кои рецептори? Може ли малко повече подробности относно механизма за обработка на информацията от средата. Например как една орхидея еволюира до цветово подобие на мъжката пчела.

 

 

Не си ли чувала за еволюция!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Въпросът ми е конкретен. 

Познаваш ли мимикрията в детайли по-обстойно от научнопопулярните - да или не? 

 

 

 

Редактирано от *abi*
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Warlord said:

Но ето че в някакъв момент идва и орхидеята на възмездието за тези оси :)

Интересно за кого ли е възмедието от орхидеите-кофи хранещи се с изпражнения! :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 43 минъти, *abi* said:

Въпросът ми е конкретен. 

Познаваш ли мимикрията в детайли по-обстойно от научнопопулярните - да или не? 

Въпросът ти въобще и не е конкретен. Питаш за рецептори и обработване на информация и за механизми. Отговора обаче е съсем прост, еволюция. И очевиден ако знаеш какво е еволюция. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Примерна публикация:  Жабите от вида Pristimantis mutabilis са само около 23 милиметра дълги и живеят в горите на Еквадор. За кратко време те могат да променят външния вид на тялото си до неузнаваемост: бодилите и възлите на гърба й се изравняват и кожата им става гладка. Трансформацията, която продължава 5.5 минути, е озадачила учените, които в началото са сметнали, че е станала грешка при събирането на образците. Интересно е, че самият вид жаби за първи път е открит едва през 2006 г. и неговата невероятна способност на мимикрия тепърва се изследва. Специалистите смятат, че необичайната способност осигурява на Pristimantis mutabilis защита от хищници, но биологичната природа на този механизъм на мимикрия предстои да се изясни. Впоследствие, използвайки получената информация в хода на изследванията, биолозите са открили друг вид жаби, Prismantis sobetes, които имат подобни способности.

********

Отговорът изобщо не е прост и не е за "познавачи" на Е от обща култура, прочели пет книжки. 

Ясна ли ти е биологичната природа на механизмите на мимикрията при орхидеите (не цветистите описания на формите на мимикрия)  - да или не? 

Ако не е и не си в състояние да предоставиш специализирани линкове - флеймът е неуместен, освен ако темата не цели да си остане в сферата на научонпопулярното, каквато е до момента. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

aби,

и на мен въпроса ти ми изглежда не коректен.

биологичната природа си е баш еволюцията, но вече ако питаш за някакъв конкретен процес при който нящо си орхидеите, там може и да се намери "рецептор".

линкче

Ако преформулираш въпроса, може и да е за добро.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аби, ти как си я представяш мимикрията при орхидеите? Да не мислиш, че като долети пчела и орхидеите си променят вида зада я привлекат? Тези орхидеи приличат на пчела през цялото време и това е резултат от еволюцията им. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Gravity said:

Аби, ти как си я представяш мимикрията при орхидеите? Да не мислиш, че като долети пчела и орхидеите си променят вида зада я привлекат? Тези орхидеи приличат на пчела през цялото време и това е резултат от еволюцията им. 

Така ли трябвало да мисля????

Колко съм глупава!!!! През цялото време си мислех, че ставало дума за нещо такова: http://www.researchgate.net/profile/James_Mallet/publication/228490643_Evolution_of_diversity_in_warning_color_and_mimicry_polymorphisms_shifting_balance_and_speciation/links/0046351957a2fb3428000000.pdf

 

Другото, което мисля е, че е време да се обърна към модератор.

 

 

Редактирано от *abi*
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, fantom4e said:

aби,

и на мен въпроса ти ми изглежда не коректен.

биологичната природа си е баш еволюцията, но вече ако питаш за някакъв конкретен процес при който нящо си орхидеите, там може и да се намери "рецептор".

линкче

Ако преформулираш въпроса, може и да е за добро.

Благодаря за линка! 

Да го преформулирам? Нека прочета и ако не намеря това, което ме интересува ще опитам с преформулировката. 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...