47 Chushingura (1962) или "Четиридесет и седемте ронини" на Хироши Инагаки

[glishev]

Chushingura или "Четиридесет и седемте ронини" (1962), с любимите Такаши Шимура и Тоширо Мифуне.



Има го в сайта на познатата ви африканска републичка и е със съвсем прилични вградени английски субтитри.
Докато чакам тази година да излезе новото филмово недоразумение по хубавата стара историйка за закъснялата вендета на 47-те, гледах японската лента и страшно се изкефих. Като по учебник е. Всичко е вътре - замъци, обноски, капещ вишнев цвят, моралният упадък на шогунските служители, залезът на воинското съсловие и дискретният възход на камигата, малко странен хумор, несъвместимите задължения, любовта, честта, смъртта и други такива спътници на самурайското битие. Направо коментар към "Рицарят, Смъртта и Дяволът". Филмът не е бавен, но въпреки това продължава три часа и половина. Направо си е епос като полския "Потоп". Отделни кадри напомнят на укийо-е, рисувани по мотиви от историята за 47-те. Много фина работа. Към края на филма това изображение от Кунийоши направо е поставено пред камерата с декор и актьори:



За незапознатите - около 1700 г. един високопоставен служител на шогуна оскърбява провинциален японски феодал; онзи, естествено, гневно вади меч срещу по-висшестоящия на публично място, заради което му е заповядано да се самоубие, а кланът му е разпуснат. Няколко десетки от ронините на закрития клан дебнат сгоден момент за отмъщение срещу високопоставения служител и напук на чувствата си се преструват на мирни граждани. От това очакване се поражда доста голямо напрежение, защото обществото, малко или повече, очаква вендетата да започне всеки момент. Историята си е съвсем истинска, но постепенно е придобила литературно значение - многократно е драматизирана в театрите, разказвана е в хроники и новели, а в двайсети век е филмирана няколко пъти. Сега, разбира се, Холивуд се кани да осакати и нея, но лично аз се каня да си потърся и останалите японски филми, правени от петдесетте до осемдесетте, защото не ми се гледа кич, а нещо по-добро.

Японските костюмни драми от 50-те и 60-те изобщо са си епоха в киното - и очевидно далеч не само Куросава си струва да се гледа. "Харакири" (1962) е на Масаки Кобаяши; Chushingura, който сега препоръчвам - на Хироши Инагаки; Ugetsu monogatari (1953) е на Кензо Мицогучи и взима Сребърния лъв във Венеция, а Jigokumon (1953) е на Теиноске Кинугаса и обира както "Оскар" за най-добър чуждестранен филм, така и наградите на BAFTA и Кан.

[Last roman]

гледам си се впечатлил

[glishev]

Не отричам. Много як филм.

[КГ125]

Наистина, уникални са!

[glishev]

Наистина, уникални са!

Гледа ли го

[КГ125]

Отдавна в кино Дружба няколко от тях, сега ги повтарям!

[Warlord]

За незапознатите - около 1700 г. един високопоставен служител на шогуна оскърбява провинциален японски феодал; онзи, естествено, гневно вади меч срещу по-висшестоящия на публично място, заради което му е заповядано да се самоубие, а кланът му е разпуснат. Няколко десетки от ронините на закрития клан дебнат сгоден момент за отмъщение срещу високопоставения служител и напук на чувствата си се преструват на мирни граждани. От това очакване се поражда доста голямо напрежение, защото обществото, малко или повече, очаква вендетата да започне всеки момент..

Всъщност Кира Йошинака не е кой знае колко високопоставен служител, по-скоро е обикновен канцеларски прошляк проблема е че Асано Наганори му изважда меча си насред замъка на шогуна, което вече е строго забранено.

Освен това и след като накрая ронините спипват копелето им е заповядано да се самоубият на свой ред не защото са пречукали човек на шогуна, а защото са си позволили самоуправство. Като и това решение предизвиква бурни дебати в цялото общество, което в по-голямата си част всъщност ги подкрепя защото деянието им е по правилата на бушидо.

Тази история прави доста силно впечатление на тогавашна (а и сегашна Япония) защото се случва в период, в който значението на самураите все повече намалява и те постепенно от воини се превръщат в чиновници. Затова и използват всеки случай за да изтъкнат собствената си значимост

Филма още не съм го гледал, но със сигурност ще го наредя на опашката, още повече че Тоширо Мифуне ми е сред най-големите фаворити.

Редактирано Октомври 23, 2013 от Warlord

[glishev]

Страшно е филмчето.

[Южняк]

Като Куросава втори няма...

[glishev]

Като Куросава втори няма...

Всъщност Куросава е част от Тримурти на японското кино: тримата големи са той, Масаки Кобаяши и Хироши Инагаки. Куросава е може би най-близък до нашия вкус, но по принцип японските филми от петдесетте до деветдесетте включват страшно много драматични шедьоври, далеч не само негови. Филмът от тази тема е на Инагаки и по нищо не отстъпва на лентите, правени от Императора.

[Южняк]

Може да си прав, че Куросава донякъде е адаптирал филмовите си разкази за европейския зрител. Героите му изглеждат по-разбираеми от героите на останалите яп. режисьори от епохата, поне на мене. Опитвал съм се да гледам и ленти на други японци от 60-те, вкл. този на Хироши Инагаки, но, в общи линии, всуе. Иначе от 50-те съм им изгледал 20-тина филма, един от друг по-странни. Травма от войната, знам ли...

[glishev]

Психологически особености. С две-три книги по история на литературата там нещата стават много ясни и неочаквано приятни. Цивилизация на нюансите, дори когато уж всичко е недвусмислено. Японецът има шест сърца, беше написал някой

[Warlord]

Задава се съвременната му екранизация. Доста ми бие на 300 нещо, обаче въпреки това смятам да ходя да го гледам, премиерата му в Бг, ще бъде около Коледа доколкото разбрах.

[glishev]

Допускам, че ще е страшен кич. Мисля да продължа със старите японски екранизации на тая историйка, те се оказват няколко.