В ИБИР-БАН се водят успешни генетични «преговори» за здравето на бъдещите поколения

[Р. Теодосиев]

В ИБИР-БАН се водят успешни генетични «преговори» за здравето на бъдещите поколения

В София млади учени работят по проекти, които се считат за „върхови” в най-развитите държави по света. Те се борят с рака и разгадават тактиката на имунната ни система.

След успешно приключил през май 2013 година проект РеПроФорсе по 7 рамкова програма на ЕС на стойност 1,5 млн евро, на 22 юли ИБИР-БАН подписа договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма: „Развитие на човешките ресурси” за изпълнение на проект "ФУНДАМЕНТАЛНО И ПРИЛОЖНО ОБУЧЕНИЕ НА ДОКТОРАНТИ, ПОСТДОКТОРАНТИ, СПЕЦАЛИЗАНТИ И МЛАДИ УЧЕНИ В ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ БИОЛОГИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ И ИНОВАЦИОННИ БИОТЕХНОЛОГИИ" на стойност 750 000 лв.

Проектът има за цел да повиши квалификацията и подготовката на млади специалисти за професионална реализация чрез научно-приложни изследвания в областта на репродуктивната биология и имунология, биотехнологиите, туморната биология и биология на стволовите клетки.

„С помощта на тези финансови средства, младите учени в България ще имат възможността да развиват своите трудове в жизнено важни за всички ни области като репродуктивните затруднения и появата на туморни заболявания”, коментира проф. Качева, директор на института.

Защо отново ИБИР-БАН получи финансиране и защо 7 рамкова програма и Структурните фондове подкрепят неговата научна политика?

ИБИР е не само сред водещите научноизследователски институти на БАН, но той е и много добре познат и приеман в европейското научно пространство. В него се извършват фундаментални и приложни изследвания в областите на биология и имунология на размножаването при човека и животните. Изследванията в ИБИР са важни за съвременната наука. Те са ключови за нашия живот, защото са насочени към нашето здраве, опазването на природата и подобряване на качеството на живота ни.

В ИБИР се провеждат приложни изследвания с диагностично значение за репродуктивното здраве при човека и контрол на репродуктивния процес при животните. Търси се връзката между качеството на храните, биологичните добавки, околната среда и качеството на репродукцията при животните и човека.

„Страната ни има реалния шанс да допринесе за научния напредък в областта на заболявания с огромна социална значимост за хората както в национален, така и в световен мащаб. Специалистите от ИБИР започнаха да се занимават с работа по стволови клетки много преди учени от световните научни организации да направят тази тема хит, включително и в общественото пространство. С помощта на средствата, отпуснати по тази програма, нашите млади учени, избрали за свое поприще научната област, ще могат да работят спокойно, да разгърнат своя потенциал и да спомогнат за по-дълъг и качествен живот на българина”, коментира доц. Милена Мурджева, ръководител на проекта.

Една от важните теми, по които работят учените в института е „Как влияе околната среда и начина на хранене на родителите върху генома на децата? ”. Известно е, че прекомерната храна и алкохола рефлектират в поява на редица болести не само при децата, а и при внуците. Тези промени не засягат структурата на самите гени, а чрез метилиране /добавяне на химични групи/ на ДНК водят до препрограмиране на генома. Да влияеш на генома е мечтата на всеки биотехнолог.

Учените в ИБИР изследват дори как използването на GSM-и от родителите влияе на репродуктивните качества на потомството. Как начинът на живот, начинът на хранене, температурните промени и средата, в която живеят родителите, определят бъдещето на следващите поколения.

Друга тема на учените, която се дискутира в световен мащаб, е ефектът от широко рекламираните биологични добавки, като Спирулина, Трибестан и Селен върху репродуктивната система при животните. Работата на екип от млади учени, подпомогнати от проекта, е насочена към идентифициране на биомаркери, свързани с фертилитета и качеството на спермата, и тяхната връзка с околната среда.

Важен въпрос, който стои на вниманието на учените в най-развитите научни звена по света е възможността да се увеличи репродуктивния потенциал при животните без генно модифициране. Един от докторантите в ИБИР ще изследва дали е възможно епигенетичното препрограмиране /само чрез метилиране на ДНК/ на гени, свързани с плодовитостта. По думите на проф. Качева в България има над 300 000 стерилни двойки, което оказва влияние не само на ниво семейство, а на цялата социална структура.

Над 40 години човечеството се бори с рака. Сериозните успехи са все още в бъдещето, но не една и две битки с болестта са спечелени. В ИБИР активно се разработват проблемите, свързани с тумори на млечната жлеза и простатния карцином. Търсят се маркери за ранна диагностика и терапевтична прогноза. Изследва се ролята на микро-РНК /РибоНуклеинова киселина/, които могат както да потискат, така и да стимулират развитието на тумори. Деспина Пупаки е един от докторантите, които са се посветили на борбата с рака на млечната жлеза. Според нейните думи изследванията върху кучета с рак на гърдата, могат изключително да подпомогнат изясняването на механизма на появата на тази болест и при хората, тъй като за разлика от мишките и други лабораторни животни, кучетата имат сходни болести с човека - и при кучетата, и при хората, туморите се появяват спонтанно и имат подобна хистология.

Институтът е не само по биология, но и по имунология на размножаването. Имунната система е тази, която разпознава „свое” от „чуждо” в организма ни и по този начин ни предпазва от вируси, бактерии и други „неприятели”. Една от загадките на природата е как в организма на майката настъпва промяна във функциите на имунната й система, така че тя да не отхвърли ембриона, който носи наполовина нейни гени, но наполовина “чужди” – на бащата. Ембрионът би трябвало да се разпознае от имунната система на майката и да бъде отстранен като заплаха за нейния организъм. Вместо това между майката и бъдещото бебе започва разговор на клетъчно и молекулно ниво – обмяна на сигнали между клетките на ембриона и клетките на майката и така се постига “временно примирие”, което трае по време на бременността. Изучаването на процесите, механизмите и факторите, които са „основните преговарящи”, са обект на изследвания в ИБИР. „Колкото по-ясни са механизмите на протекция на ембриона, толкова по-осъществимо ще бъде предотвратяването на спонтанни аборти и улесняването на едно забременяване”, коментира Камелия Петкова, докторант, разработващ научен труд по темата.

Интересна особеност е, че част от механизмите, които използва ембрионът, за да не бъде разпознат от имунната система, се използват и от туморите. Изясняването на начините, по които туморите „заобикалят” имунологичното разпознаване, е основа на нови терапевтични и диагностични подходи.

Досие на проекта

Финансира се от Европейския социален фонд и Република България

Бенефициент: Институт по биология и имунология на размножаването при Българска aкадемия на науките (ИБИР-БАН)

Партньори: СУ “Св. Кл. Охридски”, Биологически факултет (БФ-СУ), Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ) и „Проген” ООД

Начало: 22.07.2013

Продължителност: 24 месеца

Обща стойност: 764 724.12 лв

За повече информация можете да посетете www.ibir.bas.bg, www.esf.ibir.bas.bg, http://reproforce.ibir.bas.bg.