Кръстоносни походи и кръстоносци на Балканите

[Santiago]

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
"НАЙ-ТУЧНИТЕ ЛИВАДИ НА СВЕТА": КРЪСТОНОСНИ ПОХОДИ И КРЪСТОНОСЦИ НА БАЛКАНИТЕ (7–9 ноември 2013 г., Велико Търново).
Програмата е повече от интереснa:

http://www.uni-vt.bg/1/?page=8270&zid=4

Заповядайте!

p.s. Моята скромна персона също ще участва.

Редактирано Ноември 14, 2013 от Р. Теодосиев

[Aspandiat]

Планира ли се излизане на сборник с докладите?

[Santiago]

Конференцията мина чудесно. Изключително богата програма, силно международно участие и много интересни презентации. Сборник с докладите от конференцията ще има и ще излезне през 2014.

[Santiago]

Изводът от конференцията е, че темата за Кръстоносните походи и Балканите, и изобщо Латинския свят и Балканите в ерата на
кръстоносните походи, е изключително жива, актуална и многолика и открива огромно изследователско поле за историците, археолозите и антрополозите, представяйки Балканския свят и контактите м/у Европейския Изток и Запад в една нова и вълнуваща светлина. Вдъхновен от духа на конференцията и срещайки подкрепата на токова именити колеги и съмишленици от Европа и Щатите, лично аз продължавам да копая в това поле с още по-голям ентусиазъм.

[КГ125]

Давай!!! И споделяй ) !

"Най-тучните ливади в света" )

[ISTORIK]

А на каква цена ще се продава сборникът?

[ISTORIK]

А възможно ли е да напишеш някакъв репортаж за тази конференция - за списанието?

[Mont Ferrand]

Изводът от конференцията е, че темата за Кръстоносните походи и Балканите, и изобщо Латинския свят и Балканите в ерата на

кръстоносните походи, е изключително жива, актуална и многолика и открива огромно изследователско поле за историците, археолозите и антрополозите, представяйки Балканския свят и контактите м/у Европейския Изток и Запад в една нова и вълнуваща светлина. Вдъхновен от духа на конференцията и срещайки подкрепата на токова именити колеги и съмишленици от Европа и Щатите, лично аз продължавам да копая в това поле с още по-голям ентусиазъм.

Много хубаво, Сантяго, също каквото беше и там . Искам да добавя: крайно време е да прекъснем тази мракобесническа изолация, в която се намира българската история и да я представим като част от историята на света! Защото нито днес, нито по времето на кръстоносните походи, нито когато и да било историята на българските земи не е била отделена от процесите, развиващи се в останалия свят! Така обяснението на ред проблеми, над които напр. родната медиевистика тъпче вече десетилетия ще бъде далеч по-лесно; ще бъде, когато разглеждаме нашата история не като нещо отделено и изолирано, както продължават да правят дори и в днешно време някои млади историци и археолози, а когато я погледнем като част от по-голямата история - напр. тази на Средиземноморския свят, на Евразия, на източноправославната и европейско-християнската цивилизация! За мен това е правилната насока и успешния път към бъдещето, непрекъснато увеличаване на контактите и обмен на информация, за да можем със съвместни усилия да издигнем, дай Боже, нивото на както на родната, така и на международната историческа наука

А злоумишлениците, плагиатите, некадърниците и ретроградните да врят в пъклото...

[Aspandiat]

Ги, един въпрос.

Какво е твоето мнение - ІV поход има ли благоприятно отражение върху балканската икономика?

[КГ125]

Много хубаво, Сантяго, също каквото беше и там . Искам да добавя: крайно време е да прекъснем тази мракобесническа изолация, в която се намира българската история и да я представим като част от историята на света! Защото нито днес, нито по времето на кръстоносните походи, нито когато и да било историята на българските земи не е била отделена от процесите, развиващи се в останалия свят! Така обяснението на ред проблеми, над които напр. родната медиевистика тъпче вече десетилетия ще бъде далеч по-лесно; ще бъде, когато разглеждаме нашата история не като нещо отделено и изолирано, както продължават да правят дори и в днешно време някои млади историци и археолози, а когато я погледнем като част от по-голямата история - напр. тази на Средиземноморския свят, на Евразия, на източноправославната и европейско-християнската цивилизация! За мен това е правилната насока и успешния път към бъдещето, непрекъснато увеличаване на контактите и обмен на информация, за да можем със съвместни усилия да издигнем, дай Боже, нивото на както на родната, така и на международната историческа наука

А злоумишлениците, плагиатите, некадърниците и ретроградните да врят в пъклото...

Да бъде!!! :)

[Mont Ferrand]

Ги, един въпрос.

Какво е твоето мнение - ІV поход има ли благоприятно отражение върху балканската икономика?

Ммм...в какъв смисъл? По-скоро не, той е по-скоро разрушителна, отколкото съзидаваща сила...Макар че, ако обърнем поглед към Пелопонес, а дори и областите на север до Тива, ще видим, че латинското владичество се отразява по-скоро благоприятно върху местното икномическо развитие и тези области в 13-ти в. преживяват истински разцвет в сравнение с предидущите периоди. Но икономическият център на п-ва - Константинопол е много жестоко ударен от кръстоносния поход и възвръща величието си едва при Сюлейман Великолепни.

[КГ125]

Доколко истина има в легендите за ограбването на всичко по пътя им из България?

[Mont Ferrand]

Доколко истина има в легендите за ограбването на всичко по пътя им из България?

На тези от четворката ли? Ми че те си го пишат в повечето случаи...но не е като в "Рицарят" на Вера Мутафчиева (там е много грозна история!). Някои смятат, че всички тракийски българи (селективно подбрани по расов признак от останалите (след обстоен преглед на паспортите, данните в архивите и кръвни изследвания) с изключение на малко павликя/ени) са си стегнали дисагите и са сменили просторните си къщи на юг със землянките на севера заради крузейдърите...но аз не принадлежа към този толкова елитарен научен кръг (вече бях напсуван многократно заради глупостта си, но главата ми е твърда като кашубска тиква ала Оскар Мацерат, така че нищо не може да се направи). Странно изглежда и ако въпросното преселение е факт как така се е запазила извънредно интересната легенда за "францалиите" в любимото на Хайтов родопско село Яврово, към която Сантяго (комуто принадлежеше най-добрия доклад на конференцията) любезно насочи вниманието ми - тъй като явровци по силата на логиката на гореспоменатия строго елитарен и свръхинтелигентен научен кръг би трябвало до днес да са станали...оряховци или, в най-добрия случай, капанци

[КГ125]

Да, това видимо е политически постулат от студената война.

Но в такъв случай, несъмнено е имало търговия и някакво парично обръщение? Доколкото масата западняци са имали някакви пари изобщо...?

[monte christo]

Плячката на западните хищници от Константинопол се оценява на 900 000 - 1 000 000 марки, които са еквивалентни на около 300 тона сребро (или 30 тона злато). Разбира се, толкова сребро няма в Константинопол. Просто е направено еквивалентно изчисление на отмъкнатите монети и украшения в злато и сребро, на църковните утвари и дворцови посуди, на покъщнината. Още не е дошло времето, когато "латинците" ще започнат да правят изчисленията в злато, но парици са имали.

[КГ125]

Ще рече, поподкрепили са българските луканкопроизводители?

[Santiago]

Луканиката си е византийско мезе все пак. http://modvsvivendi.org/forum_1/viewtopic.php?f=6&t=37&start=45

Отговорността за състоянието на балканската икономика, и по-точно на Тракия, след 1204 г. е поделена между кръстоносците и Калоян.

Иначе за парите в Латинската империя тук: http://www.doaks.org/resources/publications/dumbarton-oaks-papers/dop55/dp55ch10.pdf/view

Ги, благодаря за комплимента, но добрите доклади на конференцията изобилстваха и твоя милост също има принос за това.

[Mont Ferrand]

Ще рече, поподкрепили са българските луканкопроизводители?

По-скоро френските колбасари, щяха и българските ако Йоан Влака (пардон, Влаха) беше поискал откуп за Балдувин; уви, както знаем, това не се случва. Ударът, както отбелязва монте кристо, е солиден, маршалът на Шампания правдиво отбелязва, че толкова плякча нкога не е била взимана преди това. Изобщо не знам какво би могло да се сравнява с ограбването на Константинопол в 1204 г. - от кръстоносните постижения в това отношение е достойно да се отбележи Александрия в 1365 г....а може би и Кайро и останалата част от Египет в 60-те год. на 12 в. Но не, Вилардуен е прав.

Много голяма част обаче, явно за по-сигурно, както в случая с Александрия 1365 г. е изнесена на Запад. Дори Пиер дьо Люзинян допуска грешката да не иска дял от плячката, което се оказва глупаво, тъй като западните кръстоносци в армията му просто дезертират натоварени до козирката с източните богатства. По същия начин Бодуен дьо Куртене е принуден да проси на запад пари, за да защити империята си и да продава дори оловото от покривите на константинополските черкви (а Анри, който проявява толкова голям талант да се издържа сам, все пак иска помощ от брат си, макар и може би финансите да не са му били чак такъв проблем). От тези 30 тона злато вероятно поне 15 се озовават на запад, част потъват по пътя натам, "лъвският пай" пък остава в алчните ръце на санмарковците, предварително знаещи къде да търсят...

[monte christo]

Плячката е еквивалентна на около 30 тона злато (не ми се правят сега съвсем точни изчисления, но уж е някъде там, хайде - еквивалентна на между 25 и 30 тона злато). От самото отмъкнато злато (монети, накити, посуди и т.нат.), може би най-малкото 75% се оказва един ден на Запад. А може би и по-голям процент. Тук навлизаме в територията на Сантяго - нека той каже (долу-горе) какъв процент от константинополското злато "заминава" на Запад. Факт е, обаче, че половин век след разграбването на Града, на Запад вече се налага навлизането на "златният стандарт" ("флорина").

[Santiago]

Константинопол и Балканите са две различни неща все пак.

Размерът на плячката от Константинопол е дискусионен, но общо взето изследователи като Келър, Мадън и Ферар го изчисляват между 800 000 и 900 000 сребърни марки. Като според Келър и Мадън (800 000), тя била разпределена така: 450 000 за венецианците и 350 000 за франките. От тях франкските кръстоносци (рицари, сержанти и пешаци) от армията си разделили едва ок. 85,700...

[Galahad]

Малко странен ми се вижда подхода да се оценява награбеното единствено в килограми злато. Отмъкнати са доста ценни реликви например, които струват доста много - може би най-известния пример е Трънения венец.

http://ald-bg.narod.ru/photo_paris_notre-dame.html

Венецът е бил закупен за 135 000 ливри, а построяването на двуетажната "Света капела", в която се е съхранявал е излязло 40 000 ливри.

http://ald-bg.narod.ru/photo-paris_s_chapel_exterior.html

[Santiago]

Безспорно. Огромно количество реликви. Няколко години се занимавах да ги издирвам една по една Дисертацята ми бе тъккмо на тази тема.

Тръненият венец е друг случай - бил е заложен с цел събиране на средства за спасяването на империята пред лицете на опасността от българо-никейския съюз. Той на практика е една от последните реликви, които напускат Романия и то след повече от 3 десетилетия след завоюването на Константинопол от кръстоносците.

Редактирано Ноември 23, 2013 от Santiago

[Skubi]

Безспорно. Огромно количество реликви. Няколко години се занимавах да ги издирвам една по една Дисертацята ми бе тъккмо на тази тема.

Тръненият венец е друг случай - бил е заложен с цел събиране на средства за спасяването на империята пред лицете на опасността от българо-никейския съюз. Той на практика е една от последните реликви, които напускат Романия и то след повече от 3 десетилетия след завоюването на Константинопол от кръстоносците.

Съществуват ли данни за това, че една реликва освен засилването на религиозноста колко допринася на дадената местност икономически?

Май това е бил основният стимул, че една такава вещ на олтара си връща многократно финансите обърнати за притежаването и. Да не говорим за политическите преимушества...

СМСМ

[Santiago]

Естествено! Примерите са много.

[Galahad]

А какво смятате да направим отделна тема за логистиката на ІІІ кръстоносен поход при преминаването му през българските земи. Идеята я имам отдавна, а и някои дискусии от последно време показаха, че тя ще е изключителна полезна. Изборът ми не е случаен. Правихме опити за Ахелойската битка, но за разлика от нея придвижването на армията на кръстоносците през бълг. земи е много по-добре осветлено изворово. Иначе са правят едни колоси на глинени нозе - правят се едни сметки, с които се правят корекции на даден автор, ама базовите данни са взети от него и ако сведенията му не са достоверни, то тогава и сметките, с които той е оспорен се оказват изначално погрешни. Имаше и друг опит с похода на Ксеркс, но докато там всичко се базира основно на Херодот, то тук имаме първокласни сведения и от двете страни - т.е. и кръстоносни и византийски. Това си е доста важно, защото шпионажа и контрашпионажа и информацията и дезинформацията не са от вчера, тъй че колкото и добросъвестен и информиран да е един автор, той неизбежно става жертва на заблуда от страна на противника. При все това сведенията му пак си остават важни, защото на базата на тези погрешни по своята същност сведения неговата страна е базирала своето поведение. Друго предимство е, че една такава тема предразполага към една по-безпристрастна позиция, тъй като от една страна кръстоносците причиняват обичайните неприятности, които една преминаваща армия създава, но пък от друга страна в известна степен може да се разглеждат като съюзници на България.