Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Реката Бугарка. Минало, 2013, 3, 4-19.

За името на днешната Южна Морава известният сръбски историк, политик и книжовник Милош Милоевич преди 140 г. емоционално пише: „…Морава, што долази из Праве Србије, никад нијезвала Бугарком, или Бугарском …”. Целта на настоящата статия е да представи някои от разпространените в миналото имена на тази река на старите географски карти – преди всичко имената, свързани с етнонима българин и страната България.

Съвременна географска справка за река Морава

Реката Велика Морава (рис. 1) тече в централната част на Сърбия и на Балканския полуостров. Тя е образувана от сливането на реките Южна Морава и Западна Морава.

Южна Морава (рис. 2) извира от Скопска Черна гора в Република Македония, северно от столицата й Скопие. По-точно там извират Ключевска и Слатинска река, които при сливането си образуват Голема река, наричана още Биначка Морава. 49 километра по течението надолу Биначка Морава се съединява с река Прешевска Моравица и останалите 246 км. са известни като Южна Морава.

От по-големите леви притоци на Южна Морава ще отбележим Ветерница и Топлица, а от десните – Нишава и Скобанска Моравица.

Западна Морава (рис. 3) е също река в централната част на Сърбия и на Балканския полуостров. Общата й дължина с десния й приток Ибър е 308 км.

.............
Имената на „Моравите” и на техните части

От горното става ясно, че различните части на Южна Морава имат различни имена: Ключевска река, Слатинска река, Голема река, Биначка Морава. При това положение като че ли би трябвало Южна Морава да има два извора, а именно изворите на Ключевска река и Слатинска река.

В същото време Велика Морава няма извор(и): тя започва от мястото, в което се „вливат една в друга” Южна Морава и Западна Морава.

Пъстрата картина от имената на „съставни части” на „трите Морави” е местна особеност, различна от масовата географска практика, в която всяка по-голяма река извира някъде, има свой извор, който е нейното „начало”; от него тя тече до вливането си в друг воден басейн – езеро, море или по-голяма река. Вероятно тази особеност на Морава отразява местните, регионални названия, такива, каквито е имало сред местното население, и които в по-голяма степен са „проникнали” в „официалните” географски имена.

„Официалните” географски имена на „трите Морави” през вековете са претърпели редица промени, някои от които – през периода ХVІ-ХХ век – са намерили отражение в географската литература. Данните сочат, че голяма част от тези промени са повлияни от местни названия, за които с течение на времето и с развитието на комуникациите географите са получавали все повече информация. Типичен пример е името „Голема” на част от Южна Морава, което „прозира” в названието „La Grande Moravia”, използвано от Коронели (във втората половина на ХVІІ в.) за цялата Южна Морава.


„Бугарка”


Подобно на “La Grande Moravia”, названието Българска Морава (“Morava di Bulgaria”, “Morava de Bulgarie”, “Bulgarian Morava”, “Bulgarische Morava”), което фигурира на много стари карти и географски книги, вероятно също отразява местно име на част от Южна Морава. От думите на Милош Милоевич, цитирани по-горе, става ясно, че това местно име би трябвало да бъде „Бугарка”.

По-надолу ще приведем доводи в полза на тази хипотеза, като започнем с анализ на смисъла на думата „бугарка”.

В специален труд, посветен на „основата бугар(ин)” в сръбската ономастика[1], сръбският филолог В. Николич отбелязва, че тя се среща често както в лични и фамилни имена, така и в топоними, и е свързана с името на народа българи.

[1] Видан Николиž. База *bugar(in) у ономастици српского jезика. В: Състояние и проблеми на българската ономастика, Том 11 - Научен сборник. Материали от международна научна конференция „Славянска и балканска ономастика”, посветена на 70-годишнината на проф. дфн Людвиг Селимски (25-26 септември 2009 г.). УИ Св. св. Кирил и Методий – Велико Търново, 2010. ISBN: 9789545247637. pp. 477-487.


За името „Бугарин” Николич показва с примери, че то сочи български произход и както и топонимите е свързано с български произход и преселване от България:

„Фамилията Бугарин в Улог (Борач, Херцеговина) Миличевич обяснява така: „Фамилията Бугарин очевидно е получена от земята, от която са се преселили”[1] (Миличевич 2005 260-261). За рода Бугарин в Улог Дедиер казва: „Бугарин (Хаджиджорджевич) е дошъл в Улог като шивач (Дедиер 1991: 318).”

Николич добавя:

„Така е и в Черна гора: Бугар, при Риека Църноевич, са се преселили през 1852 г. от Битоля (Македония).

За преселници от България в Моравско, които са „дали име” на махала, пише и Б. Цонев:

„… в самия град Пожарево има една цяла махала, която и досега се казва „Бугарска махала””.[2]

Николич дава още примери за названия, свързани с българите и България: Бугариче (при Митровица), Бугарска Мала и Бугарско гроблье (в Шумадия; по Ердељановиž[3]).[4]


[1] Milićević, R. Hercegovačka prezimena, Svet knjige, Beograd, 2005, 260-261.

[2] Б. Цонев. Научно пътешествие из Поморавия и Македония. В: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916 г. Съставител П. Петров. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, Военнопиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1993.

[3] Ердељановиž, J. Етнолошка грађа о Шумадинцима. Српски етнографски зборник, књ. LXIV, Српска академиjа наука, Београд, 1951.

[4] Видан Николиž. Цит. Публ.

Така се очертава следната хипотеза за произхода, смисъла и разпространението на местното название „Бугарка” за част от Южна Морава:

За сръбското население около град Варварин, където се сливат Южна и Западна Морава, и вероятно на юг до околностите на Ниш, днешната Южна Морава е „идвала от България”, „зародила се е” и се е оформила в България, затова е „бугарка” по произход. Така излиза, че по своето течение на север Южна Морава е пресичала някаква условна граница между българи и сърби, между „България” и „Сърбия”. В рамките на тази хипотеза името „Бугарка” не би трябвало да се използва в най-южните части на реката (Ключевска река, Слатинска река, Голема река, Биначка Морава), където би трябвало да е била „страната България”.

Обзор и количествен анализ на имената на „трите Морави” на старите карти

Най-важна част от нашето изследване заема анализът на 55 стари карти от периода 1584 до 1900 г., на които е изобразен басейнът на река Морава с названия на отделните й части и притоци. Подборът на картите е направен с желанието да бъдат представени най-авторитетните картографи от този период – Ортелиус, Меркатор, Блау, Сансон, да Виньола, Коронели, Ароусмит, Милнер, Щилер и др., и към тях да се добавят още доста карти, избрани по случаен начин.

Хронологичен списък на анализираните карти[1]:

1. 1584 Гасталди - Романия; 2. 1589 Меркатор – Влахия, Сърбия, България и Романия; 3. 1592 Самбук - Унгария; 4. 1651 дьо Ла Рю - Част от Европ. Турция; 5. 1655 Н. Сансон - Империята на турците и околните страни; 6. 1665 Н. Сансон - Пътят на Дунава; 7. 1670 Г. Сансон - Източната част на Европ. Турция; 8. 1680 (ок.) Висшер - Най-точна карта на средната част на Дунав; 9.

.................................................................................

[1] За всяка карта са посочени само автора и краткото й заглавие; пълните данни са в Приложение 1.


В изброените 55 карти тройките названия съответно на реките, познати днес с официалните имена Южна Морава, Западна Морава и Велика Морава, са следните (посочен е и броят на картите, в които имаме съответната тройка):

Морава – Ибар – Морава на 12 карти

България=Морава – Ибар – Морава на 4 карти

Българска Морава – Сръбска Морава – Морава на 26 карти

Голяма (Велика) Морава – Малка Морава – Морава на 2 карти

Българска Морава – Морава – Морава на 5 карти

Източна Морава – Западна Морава – Морава на 1 карта

Източна Морава – Морава – Морава на 1 карта

Българска Морава – ?? – на 1 карта

Бинячка Морава – Голийска Морава – Морава на 1 карта

Топлица – Морава – Морава на 1 карта

Българска Морава Морава – Нишава на 1 карта

??? – ??? – Ибар на 1 карта

Морава – Моравица (Морава) – Морава на 1 карта

Най-често повтарящата се (на 26 от общо 55 карти, т.е. на почти половината) „тройка” имена е Българска Морава – Сръбска Морава – Морава. Следваща по честота комбинация – на 12 карти – е Морава – Ибар – Морава. Специално внимание заслужават и петте случая, в които Южна Морава (или част от нея) е с название „България”[1]. С оглед на нашите цели особено важно е да видим как се е променяла във времето „географската мода” за имената на „трите Морави”.

[1] На „България” като име, с което на географски карти е означавана Южна Морава, е посветена статията: Табов, Й. Река с името България. ВЕНЕЦ: Белоградчишко списание за история, култура и народознание. Том І, № 1, 94-117. www.venets.org/getfile.php?id=65

От Бугарка през Българска Морава до Южна Морава

След като бяха посочени данни, че имената „Българска Морава” и „България” са свързани с етнонима българи и вероятно отразяват местно название на реката или част от нея, да се върнем към това местно име – Бугарка.

Има ли основание предположението, че в земите по горното течение на Южна Морава са живели българи, и че те някога са били – в някакъв смисъл – част от България?

Фрагментите от две различни издания на картата на Герхард Меркатора „Влахия, Сърбия, България, Романия” (Walachia, Servia, Bulgaria, Romania) на рис. 11 са приблизително от времето, когато се появяват названията Българска Морава и Сръбска Морава . На двете е нанесена граница между България и Сърбия: вляво тя минава приблизително по Топлица и Морава, а вдясно е на около 50-60 км източно от Морава и пресича горното течение на Морава (на тази карта Велика и Южна Морава са една река, наречена Морава).

Тази граница вероятно отразява по-скоро административно-политическо, а не етническо разделение, но така или иначе горното течение на Морава (т.е. на Южна Морава) се намира в България.

От гледна точка на съвременниците на горните две карти – и особено на дясната, от 1647 г. – названието Бугарка от Ниш до Варварин, където Южна и Западна Морава се сливат, е напълно логично: за сърбите от тази област Южна Морава е идвала от България, от страна населена с българи, и затова също като тях е „Бугарка”.

Находчивият преход от Бугарка към Българска Морава се оказва удобен за географите, и името Българска Морава постепенно се налага в географската практика; вероятно е проникнал и сред образованите кръгове в Сърбия, които са го приемали като нещо нормално – това личи от използването му в картата на Давидович.

Но за разлика от „Българка”, то има предимно друг смисъл: разбира се като „река на българите, или река на България”. Това е било своеобразен дразнител за сръбските патриоти от средата на ХІХ насетне. Вероятно тук е причината за емоционалните възражения на Милоевич. Парадоксално е, че той вероятно е едновременно и прав, и неправ: прав в това, че Южна Морава вероятно не е била изцяло българска, и неправ – защото, както е ясно от разглежданите данни – и двете отхвърлени от него имена са били употребявани.

Промените, които краят на Първата световна война донася в политическото разделение на Европа, са в духа на Милоевич; този дух води до Втората световна война, която затвърждава новите граници и успоредно с това историческите митове на победителите. В наши дни Европа върви към обединение; появяват се признаци, че е възможно неутрално отношение към миналото и към демитологизация на историческото му описание.

Ще стигне ли истината и до „реката Бугарка”?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Има ли основание предположението, че в земите по горното течение на Южна Морава са живели българи, и че те някога са били – в някакъв смисъл – част от България?

Нещо не разбрах - Белград, Бранчево и Сремска Митровица са си били първо прабългарски, после си остават до окончателното падане на ПБЦ и в началото на ВБЦ са си пак български. За разлика от тях т.нар. Поморавие си остава до самия край на ВБЦ.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

бе да ти кажа, след оттеглянето на ромеите, Белград си е първоначално аварски;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Панта Сречкович по този повод заявява "Нема Бугар Морава, ово е една пропатандистка ствар (работа)." Целият басейн р. Българска Морава влиза до 1878 г. в Българското етническо землище, като след Нишкото въстание 1841 г. особено силно се разселва албанския елемент, достигат до Куршумлия, Подуево и избълскват българите до притока на Бълг.Морава - р. Ветърница, бълг. остров остава около Гиляне и Лесковъц. На север басейнът на р.Топлица (районът на град Прокоп или по сръбски Прокупле, носи името си от св.Прокопий) е заселен от българско население, но със силно сърбоманско съзнание, като сърбоманските настроения безвъзвратно надделяват и в самия Ниш, където има Екзархия само на книга. Българско население обитава и по цялото протежение на р.Велика (Голяма) Морава, притока и Ресава, плътно до Пожаревац и Смедерево. Тук обаче с ранното вкл. в Сръбската държава, практически със въстанието на Кара Георги, започва едно ерозиране на българското съзнание. Когато българските войски идват тук през 1916-18 г. заварват едно аморфно население, загубило българското си съзнание, но все още не приело и здраво сръбското. Така че не виждам какво толкова се чуди автора на статията, че реката се наричала и Българка! Сръбското "бугар" се получава в резултат от изпадането на краесричното "л" в сръбския език, напр. суза вместо сулза, до - всесто дол, донье - вместо долни, сто - вместо стол и т.н. По този въпрос може да прочетете Гаврил Занетов, чиято почти пълна сбирка от произведения може да намерите единствено на сайта на Ж.Войников.

През ВБД, особено след узурпацията на Иваил Кордокоба, България трайно губи долината на Велика Морава. Първоначално а завладяна от Унгария още по времето на Иван-Асеневите синове, после тук се преселват около 1280 г. куманите на Дърман и Куделин, които бягат от междуособици в Унгария. Т.е. те нямат никаква връзка с Бълг.д-ва, и създават свое независимо владение. Унгарската корона нарежда на Стефан Драготин - унгарски васал и граничен управител да се справи с метежниците. Първоначално опитва сам, но не успява, после ги смазва заедно с брат си Стефан Милутин. Шишман (също куманин вероятно дошъл с тях) се опитва да им помогне но е разбит и тогава гранизата се установява прибл. по течениено на Бълг.Морава, до сливането със Сръбска Морава, след което върви по планините-вододел между Тимок и Морава и излиза на Пореч-Оршова. Тази граница се запазва до падането под турско робство, с изкл. на една малка корекция в сръбска полза, след Велбъжката битка (загубата на Сталак, Ниш, Пирот). Ст. Милотин успява да задържи завладените земи на Дърман и Куделин и Унгария му ги признава, като Сърбия се отказва от претенциите си за Белград, който Сърбия не владее изобщо преди падането под турска власт. Затова и т.нар. Белградски санджак, което е народно название всъщност е официалния Смедеревски пашалък, тъй като Смедерево е столица на Сърбия, а не Белград. Когато през 1522 г. султан Сюлейман завладява града от Унгария, преселва населението му, което се оказва българско до Истанбул, където основават село Белград, съществувало като българско патриаршистко село до 1913 г.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Се ми се струва, че около сливането се наричат българска и сръбска, по нагоре по теченията са си просто Морава. Според Милош и Пловдив е сръбски.

Има голямо обезлюдяване на земите южно от Дунав в сегашна Сърбия, по време на постоянните войни на Австрия и Осм. империя. После масово се презаселват с власи от Румъния, сърби от Шумадия, Босна и Косово и по-малко българи от Македония и Централна Стара Планина.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Струва ми се, че за да се правят изводи, касаещи т.нар.прабългарски период, ни трябва "Бугарка" на карта доста по-ранна от тая на Меркатор.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

....

Има голямо обезлюдяване на земите южно от Дунав в сегашна Сърбия, по време на постоянните войни на Австрия и Осм. империя. После масово се презаселват с власи от Румъния, сърби от Шумадия, Босна и Косово и по-малко българи от Македония и Централна Стара Планина....

Това е така, но българите съвсем не са малко, основният поток на новото заселване върви по течението на р. Велика Морава, тъй като там има плодородни земи за обработване, а сърбите са предимно скотовъди-свинари, затова те предпочитат по-планинските райони за да си пасат свините, нашите - равнините, за да си разоарат ниви. В сръбсиката литература масово се говори че съвр. "сърби" в Поморавието са резултат от заселването на "шопска" и "македонска" струя и "косовска" също, но имайте предвид че населението на Косово тогава е предимно българско по произход, сърбите са в най-северозападните части на областта.

Ще видам един пример. Всички сте чували за "Майстор Миро" от Лесковац който има ресторант в София. За 10-15 год. в София този човек говори перфектен български и че е сърбин се разбира единствено от някои сърбизми които използва, напр. "ауто" вместо кола, автомобил, "авион" вместо самолет. Личи си българският му произход, макар че той едва ли и подозира такова нещо! И в същото време Джоко Росич, който си е баш сърбин от Босна, който е израстнал и одъртял в България още си приказва български със силен сръбски акцент, без да може да изговори правилно "ъ", при това доста явно, вижте "мезе та дрнка" и другите реклами в които участва.

Редактирано от Черен Петър
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Черен Петър е прав. Населението на Косово по това време е предимно българско по произход, както и това по долината на река Велика Мора-ва. В Крушевачко има много староседелци и преселници от околията, както и дошли от района южна Морава българи. От Черна гора и Босна сърбите са малко. В Ягодинско почти цялото население е по потекло от Поморавието от Враня до Паракин. В Крагуевачко на Лепеница има много преселници от Тимошко и България. В Левач са главно от Топлица, Косово и предпланинските части на Копаоник, които се водят към Крушевачкият край. В Смедеревско по долината на р. Велика Морава са главно българи староседелци и преселници от южното Поморавие. В планинската част на околията живеят сърби шумадийци. В градчето Велика плана по-голямата част от населението произхожда от Видин, село Полетковци, което се намира в Кулско, от Пърчиловци, Алексиначко и Крушевачко. На Ясеница вече населението е твърде смесено като преобладават преселниците от западните сръбски земи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да но реално преселници нагоре от Алексинац са малцинство сред сърбите и са се омешали доста оттогава. Не е точно, че по-голямата част от Косово са българи. Те са само в най-южните и най-източните части - Гнилянско, Призренско и Щърбишко. И там сърбизацията е напреднала още 19 век. Има някакви слаби опити от македонци за български училища в гнилянско, но ефекта е нулев. То във вранско до 1878г. едвам успява да се подържа някакво присъствие можещо да конкурира сръбското.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В Паракинско, Кюприйско, Ръжанско, Свилайнешко българите преобладават. Гледал съм откъде са преселени жителите на селата там. Дори в началото на 20-ти век жителите на Ръжанско са се наричали торлаци, пише Гаврил Занетов.

Косовците са българи в по-голямата си част. Освен в Гнилянско, Призренско и Сирничка жупа българи е имало и в района на Джаковица, Прищенско. Виж картата на торлашките говори, дори в централно Косово говорят на торлашки диалект. А ето какво пише Стефан Веркович:

„Както

личи от вестниците, сърбите предявяват съвсем безсъвестни претенции при

разглеждане на своите граници, осъзнавайки правата си на някакви фантастични и

баснословни исторически предания, защото те не трябва да постъпват въз основа

на миналото, т.е. да поставят естествените граници на всяко племе там, където

свършва езикът му. По това природно неприкосновено право не са сръбски не само

Скопският, Нишкият и Видинският санджак, тъй като тук говорят така, както в

Солун и Одрин, но дори и самото Сръбско Княжество има около 200 000 души, които

говорят като жителите на гореспоменатите три санджака, т.е на чисто български

език, следователно принадлежат на българския клон, а не на сръбския.

Споменатите 200 хил. българи живеят в Крушевацкия, Неготинския и Алексинацкия

окръг до град Кюприя на Морава. Според моето мнение, основавайки се на

сръбската теория за народностите, всичко би

принадлежало на България до Паракина и Кюприя на Морава в Сърбия, тъй като,

обратно сърбите си присвояват едва ли не три части от България, наричайки я

Стара Сърбия”

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Стинка, от 17-18 в. албанците са абсолютното мнозинство в Косово и разделят българите от сърбите като клин, никъде българи не граничат пряко със сърбите. Сърбите са само в района на Митровица, Печ и западните покрайнини на областта , българите са в югоизточните покрайнини. Българите по Морава са включени в Сърбия по време на Сръбското въстание. Но сърбите на са мнозинство, поради факта че те там са първоначално представителите на администрацията на новата държава. Българите в Северното Поморавие (Пожаревско) с воеводите Петър Добрянец, Миленко Стайкович и Хайдут Велко оглавяват т.нар. Източна партия по време на въстанието. Иначе за приемането на сърбизма, то е ясно че ще го приемат при липса все още на българско нация. Напр. Прокоп и Ниш са здрави сърбомански ядра още преди 1878 г. В случая особено фатално значение изиграва Печката патриаршия която налага сърбизма в тези райони още от 16 в.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Пожаревашко, както и долното течение на Голяма Морава са заселени е един микс от българи от юг и изток, власи от север и сърби от запад. Да българите си отличават дори в началото на 20 век, но смесването и сърбизацията си вървят. След 1878г. с масовото изселване на албанците от южното Поморавие там също се заселват шумадийски и косовски колонисти с времето се смесват. Като цяло говорящите Косовско-Моравския диалект се явяват преходната зона между българи и сърби, те самите са даже повече власи по произход.

Редактирано от stinka (Rom)
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нещо не разбрах - Белград, Бранчево и Сремска Митровица са си били първо прабългарски,

Това е неясно. Трябва ли да го разбираме така: и там е отишла малка ордица прабългари, разтворила се е в местните славяни, които поради почит и преклонение към величавите прабългари е приела името им ... (?!?)

или според вас там събитията са се развили по друг начин?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

..Ще видам един пример. Всички сте чували за "Майстор Миро" от Лесковац който има ресторант в София. За 10-15 год. в София този човек говори перфектен български и че е сърбин се разбира единствено от някои сърбизми които използва, напр. "ауто" вместо кола, автомобил, "авион" вместо самолет. Личи си българският му произход, макар че той едва ли и подозира такова нещо! И в същото време Джоко Росич, който си е баш сърбин от Босна, който е израстнал и одъртял в България още си приказва български със силен сръбски акцент, без да може да изговори правилно "ъ", при това доста явно, вижте "мезе та дрнка" и другите реклами в които участва.

"Майстор Миро" не го знам. Джоко Росич съм го гледал и в реклами, и по филми (надявам се, че той си озвучава ролите). Сръбски акцент той няма.

За да уличите един сърбин в езикови грешки, говорейки на български език, гледайте следните две неща:

-> дали употребява определителните членове правилно

-> дали употребява преизказното наклонение правилно

Тези два елемента на зряла възраст се усвояват трудно.

Допълнение: Сърбите май нямат проблем да усвоят гласната Ъ, но руснаците имат. Руснаците правят същите две грешки, които посочих и за сърбите, но освен това:

-> неправилно изговаряне на гласната Ъ

-> изговаряне на неударено Е като И в случаи, когато това е недопустимо (българите го заменят с ЙЪ)

-> изговаряне на неударено О като А

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е Христо, заслушай се в рекламата за "българските мезета" и виж как изговаря думата български бай ти Джоко - с акцент! Тя поне сега е актуална и върви постоянно по някоя от казионните телевизии. Напротив сърбите имат пролем с "ъ" защото не го изговарят ясно, а го редуцират - Србиjа, срби, јебем мајку српском у пичку.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Черен Петър, on 18 Nov 2013 - 20:52, said:


”Иначе за приемането на сърбизма, то е ясно че ще го

приемат при липса все още на българско нация. Напр. Прокоп и Ниш са здрави
сърбомански ядра още преди 1878 г. В случая особено фатално значение изиграва
Печката патриаршия която налага сърбизма в тези райони още от 16 в. ”

Някаква литература за тази тема конкретно ако дадеш ще съм благодарен.За Печката патриаршия и сърбизма.



Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Печката патриаршия не е налагала никакъв сърбизъм. Печкия патрирх се титолува патриарх на сърби и българи. Национлизмът ще разтресе църквите едва през 19 век. Офиц. език и на Печката патриаршия и на Охридската архиепископия е един и съш - църковно славянски. Както Охридската архиепископия не е българизирала власите, гърците и албанците християни в своите епархии, а те са под нейна шапка столетия, така и Ипечката не е сърбизирала никой.

Сърбоманията, както и гъркоманията, са много силно географски предопределени. В контактните зони между българите и съответно сърбите и гърците. Та така и Ниш, той е само на няколко километра от сръбската граница през 19 век. Вече новосъздадената сръбска държава става източник на сърбизъм и провежда целенасочена политика в тази посока. Връзките на Ниш и региона със сръбската държава стават много интензивни - и културните и икономическите. Затова и сърбоманията процъфтява там преди 1878г. Същото се повтаря с Македония след 1878г. Областите, който пряко граничат със Сърбия след 1878г. се под силна сърбомания - прешевско,бояновашко и търговишко. По на юг вече отслабва - Кумановско и Скопско. Има го в Тетовско, Дебърско, Охридско, азота и поречието. Има и сърбомания даже и на юг в Солунско. Успехите са географско предопределени. Пълна сърбизация в търговишко и прешевско - там днес изобщо никой не се съмнява че е сърбин. Полу успех в Кумановско и Скопско - там и до днес се определят като сръбско малцинство в Македония - но на всички е ясно, че са едни и същи с македонците. В Азота, Поречието, Зап. Македония сърбоманите си приеха македонизма, без особена трудност. Докато най на юг в Солунско, дори сръбските им учители са се смеели и никога не са вярвали, че някакъв сърбизам може да вирее по тези места.

Сърбоманите са на сръбската граница, това е, и само там е устойчива сърбоманията. Основният източник е възстановената сръбската държава нач. на 19 век.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...