Нов политически термин

[Frujin Assen]

Предлагам ви да се запознаете с един нов политически термин-либераст. Оказва се, либераста и либерастията не са обидни термини използвани от "враговете на демокрацията", а зародили се отдавна термини в Русия, които отразява едно ново политическо течение, течение зародило се през 80те, но придобило особен размах през 90те, а днес е "държавна религия". Нека видим какво представлява либерализма и либерастията и каква е разликата между тях.

Пожелавам приятно четене на преводния текст.

Либераст (произлиза от латинското liber-свободен и педераст- човек изкривяващ свободата.

Либераста е пост съветска версия на либерала, представител на "либерално" ориентираната политическата класа в Русия, борещ се за свобода, равенство, братство и стоящ в опозиция на съвременната власт. Реално обаче, той се бори против всеки осмеляващ се да има друго мнение противоречащо на неговото по който и да е въпрос.

Термина се употребява преди всичко от фашисти, патриотари, комунисти и путинисти, които също като либерастите осъждат всеки който не приема единствено верните техни постановки по всеки един въпрос. На свой ред, четирите по горни термина се използват като обидни от либерастите по отношение на своите опоненти.

Автор на термина е известния съветски дисидент публицист Иля Смирнов.

Либерастите се различават от либералите по това, че не са способни на каквато и да е съзидателна дейност. Ако либералите, освен да развенчават митове, все пак са в състояние да предложат работещи идеи и да ги претворят в живота, то дейността на либерастите се свежда до разобличаване на авторитарните и тоталитарните режими. При това в тесните либерастки кръгове цари жесток тоталитаризъм. Ярък пример за това е Петербургското отделение на "Солидарност" които в частност на общо събрание на 15 май 2011 общо 300 човека жестоко се скарали помежду си кой от тях е по либерален и в продължение на 6 часа се занимавали със скандали, гласувания и взаимно изключване от организацията. При това доста либерасти, ненавиждащи съветския съюз харесват и защитават царя бащица и управлението на Русия до 1917, изключително затова, че е бил свален незаконно от комунистите и им е все едно, че по негово време Русия е била много далеч от съвременните либерални разбирания, още повече самия цар като личност. Пример за такива либерасти са групата "Антикомунисти" в Вконтакте.

Освен това, много от либерастите са религиозни и често влизат в конфликт с либералите атеисти, което неминуемо е съпровождано от разпалване на виртуални клади, събиране на виртуални кръстоносни походи против неверниците и обвинения към еретиците в отклонения от единствено верния либерализъм. За това, че и едните и другите са за свобода се забравя завинаги и напълно.

Ярък пример за такива скандали е случката с Дмитрий Панков-активист на московското отделение на "Партия на народната свобода". Причината за скандала се явява в това, че на един либераст от същата партия не му харесало, че Панков поздравил вярващите на рождество Христово от името на партията. На други либерасти пък не им харесало, че техните колеги атеисти са против православието. Резултата бил разкол, а атеистите били изключени от партията. Те от своя страна изключили от партията православните. Когато интернет сайта на партията бил разбит от хакер първоначално двете групи се обвинявали една друга в това, но впоследствие за това било обвинено правителството. Целия този цирк естествено предизвиква отвращение сред нормалните хора.

Много известни либерасти са бивши съветски дисиденти, завинаги застинали в своето дисидентско минало и по тази причина, а също и поради напредналата си възраст са загубили всяка връзка с действителността. Новите представители като правило се състоят от студенти/наскоро завършили студенти запознати с либералните идеи от литературата на 90 те.

За да се окачестви един човек като либераст простата толерантност към еднополовите бракове и фенството към Новодворская не стига- не самите идеи (истински идейния човек ежедневно работи за въплащаването на своите идеи в живота), а възможността да се използват идеите за собствено психологическо разтоварване. Либерастите прикриват със своята мнима идейност обикновена ненавист, неистово отстоявайки единствено вярната гледна точка, тоест своята.

Смисълът на това явление може да се види от интервютата на Чубайс. Когато журналисти му задават въпроси "Защо се случи този погром в икономиката?" той отговаря "Главното беше да разрушим комунизма, за икономиката никой тогава не мислеше".

Трябва да се каже, че Чубайс управляваше много лошо икономиката, но всичко се прехвърляше на неефективното наследство от комунизма. Този метод е любим за много мениджъри с либерастичен уклон и се повтаря като мантра в оправдание пред акционерите, с което те са си заслужили определена репутация сред финансовите среди на хора които избягват да поемат отговорност за собствените си неуспехи. Много либерасти проповядват хипертрофирани, направо маниакални форми на политическа коректност, просто защото така е модерно.

Също така сред либерастите е силно разпространен двойния стандарт. Например. Оправдава се колонизацията в страни от третия свят, но се заклеймява присъединяването на прибалтика към СССР. Оправдават се бомбардировките над Дрезден и Хирошима, но се осъждат съветските бомбардировки над Финландия. Такива примери са безчет.

"Нашия руски либерал е преди всичко лакей и само гледа на кого да почисти ботушите" Достоевски

"Въздига се в Русия лакея и в час на велика опастност ще каже "Аз ненавиждам Русия" "не само, че не искам да бъда военен-напротив, аз съм за унищожаването на армията" На въпроса "а когато дойде враг, кой ще ни защитава", бунтуващият се лакей отговорил "През 12 година беше великото нашествие на император Наполеон първи френски, и щеше да е хубаво, ако ни бяха завладяли французите. Умната нация би покорила глупавата и би я присъединила към себе си. Съвсем други щяха да са нравите".

Достоевски "Братя Карамазови" (Смердяков)

Исторически либералите (и либерастите) произлизат в Русия от западняците. От 17 до 19 век в Русия върви обществена дискусия между западняците и славянофилите. Западняците набират сила след войните с Наполеон, офицерите връщайки се от Париж носят едни съвсем други идеи-идеите на свободата. Освен това, те са впечатлени и от икономическия ръст на Франция на фона на руската бедност. Разгрома на революционна Франция обрича Европа на още сто години феодализъм, но искрата е запалена и европейските народи започват своята борба за свобода и права.

Затова немците и италианците се борят за обединение на народа си, а поляци и чехи се борят за независимост. Но западника затова и е лакей, защото той не се бори, той чака някой друг да се бори за него, а той мисли за себе си. Затова и той вижда Наполеон не като враг, а като спасител.

Затова и в по ново време в ролята на "умна нация" влизат немците, а Хитлер в ролята на Наполеон. Третия райх не е дошъл в Русия с хуманитарна мисия, а да унищожи "заразата на комунизма", поради това е очевидна неговата враждебност. Но за лакея това не е важно. По важното е, че ако немците бяха победили, днес Русия щеше да е на едно икономическо равнище с Европа (поне в неговите фантазии). Поради това той е по склонен да проклина проклетите комунисти затова че не са изгубили войната, отколкото фашистите.

Строго погледнато термина либерал е остарял. Историческия либерал-това е защитник на класическия либерализъм "свобода, равенство, братство" и «laissez faire, laissez passer».

Истинските либерали са завършили своя политически живот с буржуазните революции, когато властта е била преразпределена и пропагандирането на равноправие е станало неизгодно на новите управляващи. Най известния аргумент против класическия либерализъм има почти толкова дълга история, както и самия либерализъм. Той се заключава в това, че либерализма е несъвместим с демокрацията. Либерализма не изключва демокрацията като такава (напротив, той я провъзгласява), но в действителност при пълна икономическа свобода властта преминава в ръцете на крупните корпорации, които правят изборите фиктивни и отстраняват демоса (народа) от кратията (властта). За смърт на класическия либерализъм може да се счита междувоенния период, когато корпорациите поддържат фашистите да вземат властта, които обаче отричат парламентарната демокрация. От този момент либералите остават съвсем малко, но затова пък, демагозите които използват "свобода" като запазена марка стават твърде много. Добър пример за това, как либерализма унищожава всякакви демократични институти е случилото се в Русия в началото на 90 те. Веднага когато либералите взеха икономическата власт на всички им беше наредено да замълчат. А тези които не млъкнаха бяха разстреляни с танковете през 1993. Също, може да си спомним САЩ между войните, когато всеки един политик има славата на нечия марионетка. Например Хувър се е считал за човек на мафията, и единствено Рузвелт се е опитвал а се бори с влиянието на мафията и корпорациите, без обаче да постигне резултат.

"Поредната патриотарска простотия. Поста изтрийте, автора баннете, че ми писна" Либераст за свободата на словото

В отличие от истинските либерали, за либерастите е характерна пълна непоносимост към мнения различни от тяхното Единствено и Демократино. Във връзка с това техните блогове, сайтове и форуми са най нетолерантните и съществуват в режим на най жестока цензура. Което е крайно интересно на фона на относително свободните интернет площадки на болшинството левичари, монархисти, патриоти и което е най смешно даже фашисти.

Либерастите в Русия се делят на няколко групи.

Едни от тях не предлагайки нищо съществено, просто оплюват всичко около себе си. Такива хора като правило не мислят за реалните проблеми, не могат да предложат никаква позитивна програма, но да оплюят-винаги. Еталон за тях е запада, където текат реки от мед и масло. Какъв е запада в реалност-те не знаят, а и не е нужно, все пак целта е да оплюят.

"Да се родиш в Русия-Това е голямо нещастие. Това е наказание. Това е затвор-често доживот. В този смисъл ми е непонятно, как може да се гордееш, че си роден тук и да бъдеш щастлив от това. С това може да се примириш, но да си горд и щаслив-никак. Така може да се гордее и този който е роден в затвора. Тази мисъл в последно време не ми дава покой. Но, ако се приеме, че хората с лоша карма се раждат в големия затвор Русия, нещата някак си идват на мястото."

Типичен пример

Други завинаги са застинали в съветското минало и оплюват СССР. Ако им се напомни, че СССР не съществува от 20 години, те започват да го търсят навсякъде, в въздуха, в храната, само не и в самите себе си. На такива хора сутрин духът на Сталин им краде чехлите, а КГБ изпращат кучета да се изхождат в асансьора с цел да им направят живота непоносим.

Младата прослойка либерасти-хипстъри. Повечето от тях са получили висше образование (за сметка на държавата) и купена (с парите на татко) айпродукция. Тяхния бог е Навални, техния символ за свобода нахапаната ябълка и те свято вярват, че революциите се извършват в социалните мрежи. Особен шик се счита да си информиран за бейсбол, американски футбол и Керуак. Те обичат седейки в кухнята да си представят, че са велики борци с режима и интелектуалци. Борят се преди всичко в интернет просторите. Компютъра няма да ти разбие муцуната (както се случва на демонстрацшии), нито ще те осъди за хулиганство (както се случва при реални протести).

И накрая най тежкия случай.

Съветска мъдрост гласи "Ако в чешмата няма вода, значи са я изпили евреите". Тези либерасти заменят "евреи" с "Путин".

"Кой е виновен за икономическата криза в Русия?" Путин! "Кой е виновен за повишаването цените на билетите?" Путин! "Кой е виновен, че не допускат честните либерали до телевизията?" Путин! "Кой е виновен, че мен такава красавица и високо одухотворена интелектуална личност никой мъж не ме иска?" Сами се сещате. Ярък пример за последното е известната либерастка блогърка Ирина Ясина.

Голямо число такива либерасти са концентрирани в коментарите за новите на Рамблер и Майл ру. Всяка една новина те коментират така

"На Лукашенко му забраниха достъп до ЕС" -"Кога у нас ще забранят това на Путин"

"Крава се отели с 10 теленца" "В днешното тежко време жените се боят да раждат-остана кравите да раждат"

"Земетресение в Япония" "А кога земетресение ще помете Кремъл"

"Световното по футбол ще е през 2018 в Русия"- "Ето, идва смъртта Русия от ръцете на проклетия Путин"

"Раци ловят хора в московските паркове и гробища" "Най опасния вид рак е Путин. Каквото хване го убива"

"Австралия потъна" "Ех кога ще потъне и Кремъл с Путин в него"

"В зоопарка мечка разкъса човек" "А кога ще разкъса Путин"

Юрий Нестеренко;

Либералите и либерастите често биват бъркани. Основни усилия за това объркване създават именно либерастите, твърдящи, че истинските либерали са именно те, а термина либерасти се изкползва изключително от враговете на свободата и демокрацията като обиден епитет.

За удобство при разделянето на тези две политически течения създадох едно лесно и бързо съпоставяне между тях.

ЛИБЕРАЛИ

Считат, че демокрацията е строй при който властта се избира от народа при честни и равнопоставени избори, в които участват всички политически сили, и се отчита мнението на народа по всички важни въпроси.

ЛИБЕРАСТИТЕ

Считат, че демокрацията е строй при който на власт се намират техните единомишленици. Недостатъчно "либералните" сили не бива да се допускат до властта на всяка цена, даже ако стане нужно да се касират или отменят изборите (или други нарушения в демократичните процедури).

"Либералното" правителство знае по добре от народа какво му трябва, особено при такива въпроси като отмяната на смъртното наказание, миграционната политика, социалната справедливост и прочее.

ЛИБЕРАЛИТЕ

Считат свободата на словото за най важна ценност, а цензурата и преследването по идиологически причини за недопустими. Това обаче не означава "равно уважение към всички гледни точки", способни са твърдо и нелицеприятно да критикуват всяка личност или група, наричайки нещата с истинските им имена, без оглед дали на някого това ще му е неприятно.

ЛИБЕРАСТИТЕ

Говорят, че свободата на словото е най важната ценност, но веднага правят уговорката, че тя не бива да се дава (включително преследване като углавно престъпление) на носителите на "нелиберални" възгледи, преди всичко това са "националисти", "расисти", "фашисти" и прочее. (Обикновенно трите горни категории са отъждествявани като една и са взаимозаменяеми, показателно е, че към комунистите нерядко се отнасят по търпимо). Към всички останали, включително откровенни мракобесни религиозни (и националистически, ако не се отнасят към собствената им нация) групи, умствено изостанали и даже углавни престъпници, изискват да се отнасят с уважение. Явяват се защитници на "политически коректната" цензура.

ЛИБЕРАЛИТЕ

Разглеждат хората и идеите в цялата им пълнота и многообразие, анализират аргументите по същество, могат да се съгласят и да сътрудничат с едни и същи хора (или течения) по едни позиции и да не се съгласяват и да спорят по други.

ЛИБЕРАСТИТЕ

Оценяват хората и идеите от гледна точка и съответствие с твърдите им идиологически шаблони-"либерал" (за такива смятат само себе си), "фашист","комунист" и т.н.

Ако срещнат някой който не попада под шаблоните им (или неговите възгледи попадат под различни шаблони), неопитните либерасти изпадат в ступор и не знаят как да реагират. Опитните намират някой пунк който съответства на "нелибералните" шаблони и веднага му слагат етикет "фашист", "комунист" и се успокояват.

Аргументите на "фашистите" (и други идеологии на противниците) не се разглеждат по принцип, никакво сътрудничество с тях не е възможно, по нито един въпрос, даже да има съвпадение на позициите.

ЛИБЕРАЛИТЕ

Явяват се защитници на равните права и възможности за всички. Ако някой следва да има привилегии, то е поради особения му талант.

Ако представителите на някоя група нямат достатъчни способности или желание за реалиция наравно с другите групи, то това си е изключително техен проблем. Ако някой си е причинил вреда поради собствена грешка, то проблема си е негов.

ЛИБЕРАСТИТЕ

Считат, че на малцинствата следва да се предоставят привилегии, и особено на най изостаналите и неспособни.

Ако представителите на някое малцинство демонстрират по лоши резултати от останалите, то това е дискриминация. Необходимо е, да се изменят правилата за всички останали така, че резултатите им да се изравнят с изоставащите.

Ако някой си причини вреда по собствена глупост, виновни са тези които не са го възспрели.

ЛИБЕРАЛИТЕ

Считат, че всеки отговаря само за себе си. Никой не може да носи отговорност за чуждо престъпление.

ЛИБЕРАСТИТЕ

Изповядват принципа за колективна отговорност и "историческата вина" за цели народи.

ЛИБЕРАЛИ

Признават за престъпление само конкретно деяние, което има конкретна жертва на която е нанесена конкретна вреда.

ЛИБЕРАСТИТЕ

Считат, че трябва да се наказват "престъпленията без жертва" (victimless crimes), включително "неполиткоректни" изказвания (hate speech).

ЛИБЕРАЛИТЕ

Признават на човек правото да се разпорежда със своя живот и здраве (поне докато не застрашава чуждите живот и здраве), в това число правото на самоубийство и евтаназия.

ЛИБЕРАСТИТЕ

Отричат правото на ефтаназия даже за безнадежно болните (в особено тежки случаи съдят като углавни престъпници даже не тези които са помогнали, а тези които не са попречили на самоубиеца).

ЛИБЕРАЛИТЕ

По различен начин се отнасят към смъртното наказание, на първо място са загрижени за правата на жертвата.

ЛИБЕРАСТИТЕ

Категорично са против смъртното наказание, на първо място са загрижени за правата на убиеца.

ЛИБЕРАЛИТЕ

Признават правото на всеки законопослушен и дееспособен гражданин да притежава оръжие и да го използва за самозащита.

ЛИБЕРАСТИТЕ

Застъпват се за "контрол над оръжията", тоест за пълната му забрана за частни лица.

ЛИБЕРАЛИТЕ

Застъпват се за пълна свобода на науката.

ЛИБЕРАСТИТЕ

Считат, че изследвания трябва да се забраняват, а резултатите им да се унищожават, ако те противоречат на етическите или идеологически постановки на либерастите (например, ако дори частично потвърждават теза на "расистите").

ЛИБЕРАЛИТЕ

Отнасят се скептически към всякакви апокалиптични прогнози, застъпват се за трезв и балансиран подход към въпросите на екологията. Не са склонни да забраняват или ограничават нещо без доказани основания.

ЛИБЕРАСТИТЕ

Като правило охотно вярват във всякакви алармистки чудовища от серията "Цивилизацията убива Земята!" и настояват на това основание да се предприемат ограничителни мерки (в днешно време основна такава заплаха се явява тъй нареченото "глобално затопляне").

ЛИБЕРАЛИТЕ

Не са ксенофоби и изилационисти, но приемат за естествено на първо място да се грижат за своята страна и народ(като в това число влиза и свободата). Имигрантите са длъжни да се адаптират към нормите на живот в страната в която са се заселили.

ЛИБЕРАСТИТЕ

Считат преимуществената грижа за интересите на своя народ за "фашизъм", "расизъм" и прочее. На първо място са загрижени за интересите на всякакъв род малцинства и маргинални групи. Считат, че коренното население следва да се адаптира към новодошлите.

ЛИБЕРАЛИТЕ

Признават, че в определени ситуации може и трябва да се използва сила за защита на свободата.

ЛИБЕРАСТИТЕ

Проповядват пацифизъм, проповядват че, "насилието ражда само ответно насилие", но при това охотно използват репресивни методи за ограничаване на свободите на "враговете на свободата".

Ярки Либерасти в Русия

Борис Стомахин

Альбац

Арбатова

Мальгин

Новодворская

Прибыловский

Кутейкин

Радиот

Тангоданцер

Drugoi

Шендерович

Латынина

Никонов

Ковалев

Боннэр

Флагмана на руските либерасти Валерия Новодворская и карикатура за кошмара на либераста.

Редактирано Ноември 19, 2013 от Frujin Assen