Отиди на
Форум "Наука"

Реиндустриализация? Какво е това животно и има ли то почва у нас?


Recommended Posts

  • Потребител

В момента в ЕС общо и в БГ в частност усилено се говори за нужда, за необходимост от реиндустриализация. Но под това се разбира не започване и строеж на някакви нови мощностти, а по-скоро връщането на изнесените производства отново в Европа. Как ще стане а не зная, но ако стане виждам един голям 'потърпевш' - Китай. За Българиясъответно не се разбира някаква нова вълна в стил 'бригадирско движение', нито реанимирне на старите соц мастадонти от типа на Кремиковци или Химко. А например го разбирам така, при у-вие, че ЕС реши по някакъв начин да върне производствата в Европа (то ЕС няма да може, но може да съдаде у-вия, самите компании да го направят), то ние да спечелим ниши в някои отрасли. А вие какво мислите?

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 54
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Модератор Инженерни науки

От една страна е добре. Ще има работа, ще има произведен продукт, съответно парите ще имат покритие.

От друга обаче ще стане мор - производителносттта на труда у нас не е така висока. Ние сме ниско платени от една страна, но и не можем да работим качествено. Тоест нещата или ще станат по-скъпи, или ще трябва хората да работят за жълти стотинки и по-точно - и двете.

Има и трети начин - с акъл и но хау да се повиши производителността, имаме капацитета да го реализираме, но не и с това управление и не и докато фирмите се държат от милиционери и депутати.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Производителността се мени! А реиндустриализацията така е нужна че чак не смея да мечтая... Генериране на висока принадена стойност, заетост, технологична дисциплина, връщане на здравите ценности.. ех ех ех. Разцвет на науката, постъпления в бюджета, технологично обновление на живота..

Не е за вярване.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Световната икономика прилича малко на скачените съдове - ако се увеличи налягането в единия, то нивото на течността в него намаля, а се увеличава в другия. Но в момента, в който налягането се изравни, то и нивата в двата съда се изравняват.

Икономическия възход на Китай беше очакван, както сега може да се очаква и спад.

Една част от факторите си бяха тъй да се каже традиционни, а другите проблеми си ги създадоха самите ЕС и САЩ, макар и в различна степен и с различни последици.

Традиционния фактор е, че Китай беше една затворена територия, която се отвори и на нея се оказа много евтина работна ръка и нямаше "обръчи от фирми", които да посредничат, както стана в една друга нейна братска социалистическа държава. Това позволи да се произвежда изключително евтина продукция.

ЕС обаче успя да си създаде доста проблеми и за много от тях сме говорили - щастливите прасета, напудрените кокошки, зелената енергия, икономичните неикономичноструващи крушки и т.н. Всички тези дребни радости макар да зарадваха ред лобисти и да направиха щастливи и богати някои еврократи оскъпиха изключително много стоките на ЕС. Високото качество съвсем не можеше да компенсира изключително високата цена оформена от "добавките".

Появиха се разбира се и други проблемни фактори, като напр. мерките срещу прането на пари. Преди често се случваше диктаторите да струпват в САЩ и ЕС богатствата си и в случай, че любящия ги народ вземе че ги изгони, те оставаха без власт, но не и без пари. Разбира се не само те бяха привличани от Запада. Сигурността на собствеността, личната сигурност и други подобни, гарантиращи на богатите, че ще живеят спокойно, охолно и богато превърнаха Запада в нещо като Столицата на света. Когато обаче нещата се промениха в резултат от "мерки за сигурност", като подслушване, конфискации на имущество с неясен произход и др. под. интереса към Запада намаля и вниманието се насочи към офшорни зони или пък региони даващи бързи печалби, каквито се оказаха Китай и Турция заради евтината работна ръка. В Турция разбира се нямаше социализъм, но също имаше евтина работна ръка, което осигури бързи и големи печали на инвеститорите.

И това е днешното положение. Но защо нещата ще се променят?

В Китай се струпват все повече инвеститори и цената на работната ръка расте. Това води до поскъпване на продукцията, но по-високата цена трудно ще успее да продължи да налага на пазара стоки с реномето "китайско качество".

САЩ и ЕС пък ще трябва да преосмислят "мерките за сигурност" и "екомерките". Меркел вече обяви "зелената енергия" за невъзможна мечта, от която ЕК трябва да се откаже. Същото ги чака щастливите прасета и напудрените кокошки. САЩ пък ще трябва да забрави 11 септември и да отслаби "мерките за сигурност", които най-често изобщо не се използват за сигурността на страната, а най-често водят до вреди за държавата.

Това се е случвало разбира се и друг път. След Световните войни държавите на Стария континент са били изтощени от войната и е трябвало да си дадат златото на САЩ за да могат да се възстановят. После обаче настъпил обрат и живналите европейски икономики започнали да привличат обратно златото към себе си.

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всъщност има всеобща корелация и принцип - в регионите и страните, където индустриите и аграрното производство са слабо застъпени, за сметка на услугите, хората са най-богати.

За причините и причинно-следсвените връзки ще пиша в друга тема (ако има интерес и по-дълбоки познания от форумците, ще дикутирам с удоволсвие, надявам се да се включват Атом и Невски, защо не и Перкунас)

Тази корелация е видна и България по региони (всъщност в София, ако я разгледа ме като регион, няма аграрно производство и делът на индистрията е нисък, но София е градът в които се генерира най-висок продукт на глава от населението),

Вижда е в световен в световен мащаб - индустриален Китай е по-беден (ако показателят е БНП на глава от населението) от всяка европейска страна, в която секторът на услугите е преобладаващ (в най-развитите и най-богатите западни страни услугите генерират около 70 процента от брутния национален продукт).

И така мнението ми е следното:

"Проблемът" на България (българската икономика) не е това че не е идустриализирана страна (като Китай), а се дължи на/корени в

ниската/слабата конкурентноспособност на компаниите;

ниската иновационна активност и ефективност,

и в ниската производителност (при която не може да се генерира висока добавена стойнст, както при западните компании)

(Европа също има проблем с конкуретноспособността, но той се дължи на причини, различни от "българските")


(какво като имаме индустрии, ако индустриалните компании имат ниска иновациона активност и ефективност, производителността им е ниска; мениджментът - под всякакви стандарти, а конкурентноспособността им е рехава??)

Т.Е АКО ТРЯБВА НЕЩО ДА СЕ ПРАВИ В БЪЛГАРИЯ, И ДА СЕ ВЪРВИ НАНЯКЪДЕ, ТО НЕ Е "РЕИНДИСТРИАЛИЗАЦИЯ", А ПОДОБРЯВАНЕ НА ВСИКИ ТЕЗИ ПОКАЗАТЕЛИ И НА СРЕДАТА!!

ЖАЛНА НИ МАЙКА АКО УПРАВЛЯВАЩИТЕ ЗАМАЗВАТ ТОВА И ХВЪРЛЯТ ПРАХ В ОЧИТЕ СЪС СОЦ-КОМ КЛИШЕТА ЗА "РЕИНДУСТРИАЛИЗАЦИИ"

  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Ще ми се да имах малко от твоята вяра в нас... За това как можем да работим.


Но ти сам го каза - некадърното управление - това да не е проблем на някой друг? Пак чисто наш си е. Това, че системите дето изграждаме позволяват /даже отсяват/ да им се изкачат на върха възможно най-неподходящите хора си е от нас, не от някой друг.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А реиндустриализацията така е нужна че чак не смея да мечтая...

Мечтите ни отдавна вече са забранени. Справка: The Bulgarian Economic Growth and Transition Project

http://www.independent.org/newsroom/article.asp?id=2618

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Освен проблема некадърни управници, ние имаме и проблема некадърен народ!

Повечето хора у нас особено младото и средното поколение са мързеливи с големи претенции, но готови да дадът малко. И това е факт, няма какво да се лъжем. Социалистическокомунистическата доктрина възпитава мързел. Да чакаш от държавата да ти даде и работа и пари и помощ.

Трябва да се възпитава и трудолюбие, дисциплина и упоритост.

... как пък неизлезе един политик у нас и да каже че ще се оправим с 20 години яко бачкане и относително спазване на правилата? Пък ще има ли хора, които да го подкрепят точно това?

Колкото до реиндустриализацията, за нас е разбирасе възможна. При нас икономическият срив е много голям затова и има голяма възможност за растеж вкл. и в индустрията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Освен проблема некадърни управници, ние имаме и проблема некадърен народ!

Повечето хора у нас особено младото и средното поколение са мързеливи с големи претенции, но готови да дадът малко. И това е факт, няма какво да се лъжем.

Колкото до реиндустриализацията, за нас е разбирасе възможна. При нас икономическият срив е много голям затова и има голяма възможност за растеж вкл. и в индустрията.

Няма некадърен народ.

Един народ може да е в състояние на апатия, примерно след освобождаване от подтисничество

В следосвобожденска България, знаеш ли колко труд е изхабила държавата да изкорени кьочеците и турските маанета от кръчмите, забулването, фесовете, потурите и така нататък...

Да не говорим за десетилетната борба на новооснованото с помоща на Русия княжество България за изкореняване на турцизмите от говоримия език.

За всичко това народа няма вина. Той е жертва на властите, които са го подтискали пет века.

Същото важи и за следдесетоноемврийска България.

Новите властимащи убеждаваха народа, че няма да има никакви административни пречки и да се спасяват с дребен бизнес, но сега правят друго и народа е в правото си, да поиска възмездие.

Редактирано от Eньо
  • Upvote 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Освен проблема некадърни управници, ние имаме и проблема некадърен народ!

Повечето хора у нас особено младото и средното поколение са мързеливи с големи претенции, но готови да дадът малко. И това е факт, няма какво да се лъжем. Социалистическокомунистическата доктрина възпитава мързел. Да чакаш от държавата да ти даде и работа и пари и помощ.

Трябва да се възпитава и трудолюбие, дисциплина и упоритост.

Не е само в соца проблема. По начало манталитетът ни е такъв. Ние сме работливи, но нетрудолюбиви (това Ник го разясняваше някъде, ако трябва да ме поправи). Блъскаме се, но не знаем защо. Разни поговорки от рода на "Залудо работи, залудо не стой", "Луд умора няма, само се поти" и т.н. показват сбърканото ни отношение към труда и дълбока ирационалност. Просто не можем адекватно да преценим защо, какво и как.

Няколко примера от края на 19 век:

- Земледелието във Видинския санджак, както и в цяла България, се намирало в първобитно състояние....Българите продължавали да обработват земята по същия начин, както това са вършили дедите им в XIII и XIV в., даже в някои отношения са отишли много назад. По-голямата част от земята останала в треви и бурени

- Открай време македонците обработват земята с най-голямо старание и получават най-добри добиви....Наистина – и това важи за всички земеделски народи на Балканите – все още земята не се стопанисва рационално..... Както са работили бащи и деди, така искат да работят и синовете, и упорито се придържат към старите похвати. Невежеството и леността, които тук наричат навик, спъват прогреса в селското стопанство и са по-силни откъдето и да било.

-В Добруджа, особено в северната ѝ част, обработването на земята е още твърде екстензивно. В цяла Добруджа торът е неизвестен, угари също оставят твърде малко. И досега има мнозина селяни в тая област, които смятат, че добруджанската почва не търпи тор!

Младежите инстинктивно усещат тази ирационалност и искат да се променят, да станат рационални, а не "будали" и да "работят залудо". Естествено няма как да се получи. Резултатът е, че от неефективно блъскане се преминава към ефективно седене, но рационалният момент продължава да липсва.

  • Upvote 3
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В 2000 година на Мастер Бизнис Администрейшън лекции, унгарски и чужди преподаватели ни убеждаваха, че екстензивният мършут на капитала около земята е свършил вече. Имаше между нас доста специалисти, действащи ръководители на предприятия, притежатели. Повечето от тях възражаваха, че това е далече, че първо тук трябва да преключат.....

Практиката показа, какво стана.

Сега вече е ясно, че с/в китай този мършут свърши. Повечето трудо, материал и енергийно емки производства се изнесоха там.

Сега и в Европа сме в момента на реиндустриация, почти във всички страни едновремено. С изключение на Германия всички страдаме от голяма безработица, липса на капиталовложение, целесъобразно обучение и тнт.

Сега ако го изиграем умната, имаме възможност да се подключим към този пройект. Дай Боже да стане. :goodpost: :goodpost: :goodpost:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Така е, според всички изследвания които съм, чел българите имат/имаме много негативно отношение към труда, и същото време имаме малко по-негативно отношение към почивката .

Изглежда няма корелации , или поне със сигурност няма отрицателни корелации между двете отношения (не само при нас а изобщо), защото в много култури се цени високо както труда така и почиваката. Явно е че двата типа нагласи имат различни корени и причини.

Ние сме работливи, защото в нашата култура мързелуването и угаждането не се толерират и възпитават; А какво правим като сме бедни, и времето прекарано с най-близките не ни носи удоволсвтие ,и съответно ние не го ценим, дори се тровим взаимно /ние сме тревожна и невротична култура, вижте колко пушим!/.?Какво правим - еми работим.т е прекарваме времето си на работното място и/или симулираме работа..

/Между впрочем китайците имат също толкова ниско отношение към труда, и също така-ниско отношение към почивката/

Не мисля, че тези нагласи за създадени по време на социализма-комунизма . Той може да ги е засилил, или поне предполагам ,че е засилил негативната ни нагласата към труда ../ Приказката че да станеш богат трябва да се ожениш за царската щерка. т.е за за дъшерята на богаташа, или за богаташа (респективно ако се има впредвид момиче) е с по-стари корени според мен, и показва това ни отношение и нагласа = с труд човек не моиже да стане богат, става се богат с връзки или чрез партньор /

Всъщност има широчка палитра от нагласи при различни народи, преживели социализма (ако социализма създаваше тези нагласи, то всички щяхме да мислим по един и същ начин)

Допускам че коренът на тази нагласа е в Османлъка и в деспотичния и дискриминационен (икономически) режим- българите ще могат да забогатяват и развиват едва след реформите на танзимата, Преди това са просто рая (малка част от нея -с особен статут) която има нещо на масата, но не може да "изкласи":.Българите са дребни занятчии и земеделци, които вероятно, ако са се напъвали да получават малко повече от труда си, то вероятно е било "допбибирано" от кърджалии, и от бабаити..

/Междувпрочем в Китай се случва нещо сходно:Конфуцианците решават, че никой не трябва да забогатява, за да не се наруши гражданския мир и балансът в обществото; Държавата мононолизира всички печеливши дейности: произвоството и търговията на сол, на коприна, също така производтството на желязо и железни изделия (чугун и стомана);Експерименът с развитието на морската търговия и корабоплаване е прекъснат поради същото конфуцинанско отношение на властите./

-------

За младите

Младите които познавам, в по-голямата си част имат сравнително високи очаквания за това което трябва да получават за труда си, и сравнително ниски очаквания за това какво и колко трябва да дадат за получат желаното от тях.

/За младите за тези без висше или търсено образование - изобщо е трудно да си намерят работа, а за тези с висше - е трудно да си намерят работа по специалността/

Като цяло младите смятам не са подготвени да навлезнат в живота малко по-рационално, за което няма никой друг виновен освен родителите им, които не ги подготвят.за живота (които живот ще е работа и професия основно!)

Не ги подготвят - като ги щадят прекомерно, или като ги издържат докато могат, или като не ги насърчават към по-добро образование или към научаване на език на по-високо ниво от средношколското. Аз съм ментор на десетки млади хора бакалаври и магистри, и познавам десетки, на които ментори са мои колеги и приятели -НАПРИМЕР ИЗУМЕН СЪМ ЧЕ НА 85-90 ПРОЦЕНТА ОТ ТЯХ АНГЛИЙСКИЯТ ИМ ЕЗИК, (КОИТО СА ИЗУЧАВАЛИ И В УНИВЕРСИТЕТА) Е МАЛКО НАД НАЙ-НИСКОТО ВЪЗМОЖНО НИВО, И ОТ ТОВА ЧЕ НЕ МОГАТ ДА ПРЕОДОЛЕЯТ ШОКА СИ ДА СЕДНАТ ДА РАБОТЯТ С ДОКУМЕНТИ НА АНГЛИЙСКИ /НЕСЛОЖНИ СТАНДАРТНИ ТЕКСТОВЕ, А НЕ СТИХОТВОРЕНИЯ, РАЗКАЗИ, АНАЛИЗИ, ИЛИ ВЕСТНИКАРСКИ СТАТИИ/. Родителите идиоти ли са, та не разбират, че без знаене на английски младите остават "втора категория", и идиоти ли са че не знаят че езика се учи до една възраст, след това е трудно, или невъзможно, и идиоти ли са че не знаят че в школото езикът се учи за бог да прости?

Да съгласен съм, че никои не иска да работи "залудо", но ние средното поколение също работим "залудо"

Във връзка с това което написах в по-горния си пост - при това състояние на компаниите и при стагнацията резултатите са ясни (смятам за хората пишещи тук) - почти навсякъде заплатите са консервирани (т.е не покриват инфлацията), "брутния" обем работа и изискванията към персонала като правило не намаляват.

/Компанните, "случили" на добър Изпълнителен директор - например на природно интелигентен лидер, иновативен и активен човек, изпреварваш събитията , са единици, защото тези хора са "природна" рядкост,/

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
За младите за тези без висше или търсено образование - изобщо е трудно да си намерят работа, а за тези с висше - е трудно да си намерят работа по специалността

Проблемът е, че или нямат умения, знания и компетенции или ако ги имат, не умеят да намерят начин как да ги приложат. За това обаче не са виновни самите младежи, а обществото и образователната ни система. Ние дори не можем да дефинираме какво искаме от образованието и какви цели трябва да постига то. Или пак опираме до спецификите на нашето мислене и нагласи.

Например тази дума "специалност" аз изобщо не мога да я схвана. Да, има разни регулирани професии - медицина, право, архитектура и т.н. където думата има някакво съдържание, но какво означава някой да учи в "специалност" математика, философия, история или минало и съвремие на Югоизточна Европа например. Какво се очаква от младежите "завършили" тези специалности? Кога те са реализирани и "работят по специалността си".

По света хората получават "степен" по нещо си. По времето на обучението те придобиват различни умения и по-задълбочени знания в една или повече области на науката - нищо повече. Самата дума "степен" означава, че това е само един етап от живота им и възможностите пред тях са неограничени. Ние обаче завършваме специалност и се изживяваме като "завършени специалисти".

Ето цитат от страницата After Graduation на департамента по икономика в Харвард, един прост съвет който дават на възпитаниците си:

As you browse this page, remember that (1) your concentration does not determine your career and (2) where you land after graduation does not determine your career.

Ето каква кариера препоръчват Warwick на бакалаврите си по философия:

Philosophical training is valuable for a very wide variety of careers. Our students have had success in jobs that require rigorous and imaginative thinking in response to complex problems, including accountancy, banking, consultancy, IT, journalism, law, marketing, media, management, recruitment, as well as teaching and research in Philosophy and related areas.

В България не знаем какво искаме, оплели сме се като в пате в кълчища и нямаме представа накъде да поемем. Ето какво препоръчват например от БСК:

"Критерият за предоставяне на субсидия от държавния бюджет за висшите училища трябва да бъде само един - нуждите на страната, както за общественото, така и за икономическото й развитие в настоящия момент и в близкото бъдеще от кадри с точно определени професии и специалности, съгласно изготвената държавна заявка"

А ето какво искат от консултативния съвет на IT сектора, който е под шапката на същата БСК:

"....актуализация на учебните програми във висшите учебни заведения. Изучават се излишни неща и се придобиват знания, които имат къс живот. Трябват ни фундаментални знания, комбинирани със социални умения"

Ха сега де, кой е приоритета -точно определени специалности и професии или фундаментални знания?

Как да намерят младежите "работа по специалността" си при тази ситуация?

И още един пример. Цели 6,19% от бакалаврите по икономика в АУБ работят като "специалисти по информационни и комуникационни технологии". Просто никой не им е казал, че трябва да работят по специалността си, а и най-вероятно нямат представа, че с излизането от университета имат "специалност". Изкарали са някакъв курс, имат обща представа за материята, но рядко някой става добър програмист - нямат нужните умения. За сметка на това повечето изкласяват до ръководители на екипи, управляват проекти и т.н. - т.е. позиции за които наистина са им помогнали уменията придобити в университета.

Редактирано от Atom
  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Накратко:

Софтурният бизнес е е дребен е (основно), изпълнява краткосрочни проекти,т.е проекти с кратки срокове (пак основно), за изпълнението на които се плащат и големи заплати.

/Искам да кажа разбираемо е защо Ай-Ти сектора иска готови специалисти с актуални знания и умения/

За БСК - разбираемо е (според мен и за мен) какво искат и какво казват

Божидар Данев е интелигентен за нашите стандарти човек, професионалист е, не от "политическите професионалисти", има широк поглед, логино е да иска "държавата" да направи синтез на това колко и какви специалисти са и нужни..

/всеки средноинтелигентен човек във форума, мисля, се досеща че едва ли имаме нужда от 5-кратно повече юристи и икономисти отколкото икономиката ни може да поеме, и че ще е по-добре за всички (хипотетчини и за младите, за да не стават продавачи на дрехи в БГ след като завършват икономика, а да се реализират по-добре в други професии ), нещата малко или много да се рационализират/

Стигаме до "държавата"

"Държавата" я правим "ние" чрез избора си(който правим или не правим) и отговорността за бъдещето на младите е "наша" (на родителите)..

Докато мислим с "държавата", то мисля е разбираемо някак какво ще става; (мое мнение: грозна картина за младите);

Образно казано (мое мнение само): да очакваме от сегашната "държава" да прави "синтези" е все едно да очакваме 90-годишна мома да роди здраво бебе, ("държавата" не може да сложи 500-600 ПОС-терминала в страната, за да си плашаме данъците (НАП) от тях, слага ги втора година, всъщност не е сложила още нито един)

/чуйте ако желаете дебатите, репликите и дупликите на "държавата" (в сегашното Народното събрание), някои от тях са много под нивото на най-кофтите дебати в темата за Буковски,./

-------

-------

Нациналния класификатор на професиите и длъжностите е стандартен (по стандарт за ЕС) ; аз лично не виждам нищо смущаващо в него..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Накратко:

Софтурният бизнес е е дребен е (основно), изпълнява краткосрочни проекти,т.е проекти с кратки срокове (пак основно), за изпълнението на които се плащат и големи заплати.

/Искам да кажа разбираемо е защо Ай-Ти сектора иска готови специалисти с актуални знания и умения/

Точно обратно. Тези специално (има естествено и други представители на IT бизнеса) искат фундамент и не държат толкова на актуални знания (които имат къс живот според тях). Ето цялата статия:

IT секторът пак настоя за реформа в образованието

Естествено по-малките фирми ги вълнува това което казваш. Интересите на двете групи са обаче диаметрално противоположни.

всеки средноинтелигентен човек във форума, мисля, се досеща че едва ли имаме нужда от 5-кратно повече юристи и икономисти отколкото икономиката ни може да поеме, и че ще е по-добре за всички (хипотетчини и за младите, за да не стават продавачи на дрехи в БГ след като завършват икономика, а да се реализират по-добре в други професии ), нещата малко или много да се рационализират/

Хубаво, но каква е алтернативата за младежите. ΙΤ и медицина - ОК, там наистина има търсене, но могат ли всички да станат добри програмисти и имат ли изобщо данни за да им е успешна реализацията в тези професии?

И една статия в пряка връзка с темата:

Петте български индустрии с голям потенциал за развитие

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/pette-bylgarski-industrii-s-goliam-potencial-za-razvitie,167845/

Потенциал има, не е като да няма, но явно не може да се използва..

-----

Проблемът на този сектор е застаряващата работна сила, а младите служители идват без необходимите умения

http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/pette-bylgarski-industrii-s-goliam-potencial-za-razvitie,167845/

Не знам какъв е проблема - работната ръка застарява по биологичните закони (и така е в цял свят), младите служители пък няма откъде да имат необходимите умения.

Проблемът не са/не е в/ младите служители (които така или иначе ще усвоят необходимите им умения), а в мениджмента (около 80 процента от причините за "фаловете" изобщо се дължат на лошия/недобрия мениджмент на всяко ниво, това е лема):

Големите акционерни компании са гнезда на "лъгане" (най-често мениджерите лъжат акционерите и останалите), завист, интриги, цакане, надцакване, и много/по- често на лош мениджмент на всяко ниво (капитализмът не е българска иновация, той е превнесен с надеждата, че ще работи както в западните култури)

Вижте какво стана с белгииците от Епик, които оставиха на български самотек компанията; Българите я скапаха, и белгийците я продадоха на холандците/американците, чувам че имали и западни мениджери в екипа си, а дано да не прихванат нашия манталитет много :)

Това за което пишеше Ангел, може да се види и прочете във всеки форум на голяма западна акционерна компания в България

Малките и средните компании пък нямат потенциала на големите..

ПС.

/Ако говорим за менждмента и условията (много са важни и условията и колектива!): В средните фирми е приятно да се работи. Знае се кои ще е на шефските позиции, кои ще бачка, и какво ще бачка..Демек има конфуцианска хармония..За шефските позиции, с изключения тази на директора, и/или директорите, които са много натоварени, са "определените" хора - добри професионалисти или нетолкова, не може всички да са отличници (като в Япония - запазена марка са за семействата на шефовете и на няколкото акционера); а за тези позиции, за които не се запълват, критериите са горе долу ясни:

-да имаш опит и знания,

-да работиш повече, и ако се налага повече от 8 часа;

-да не мрънкаш за пари, и изобщо да не мрънкаш:

да се оправяш демек сам със проблемите, демек човек трябва да е малко или много иновативен и креативен;/

-(къде истина, къде майтап): да не се караш с директорите/директора или да ги критикуваш (може да се спори конструктивно разбира се, и да се дискутира всичко), и никога, ама никога с жените им ;) /

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Точно обратно. Тези специално (има естествено и други представители на IT бизнеса) искат фундамент и не държат толкова на актуални знания (които имат къс живот според тях). Ето цялата статия:

IT секторът пак настоя за реформа в образованието

Естествено по-малките фирми ги вълнува това което казваш. Интересите на двете групи са обаче диаметрално противоположни.

Хубаво, но каква е алтернативата за младежите. ΙΤ и медицина - ОК, там наистина има търсене, но могат ли всички да станат добри програмисти и имат ли изобщо данни за да им е успешна реализацията в тези професии?

И една статия в пряка връзка с темата:

Петте български индустрии с голям потенциал за развитие

Хубаво, но каква е алтернативата за млад ежите. ΙΤ и медицина - ОК, там наистина има търсене, но могат ли всички да станат добри програмисти и имат ли изобщо данни за да им е успешна реализацията в тези професии?

Според мен, разбира се - не,

Няма 100 процентова корелация между интересите, заложбите и подбудите на младите (ако приемем че те са определящи при избора им за вид, тип на образованието) с бъдещият им "професионализъм" (в дадената професия, изискваща това образование),

Каква е корелацията само Бог знае...Някои от младите ще отпаднат в процеса на образованието (това е естествен процес), някои ще завършат, но ще се насочат в друга област (при лекарите това е изключение), и т.н.

Ако говорим за Ай-Ти образованието в тази връзка, то според мен следва да се разбира следното: трябва да се развие/реформира образователната система в тази област, като това е насочено към децата и младите с математически ,(и/или) технически, "креативистични" (дизайнерски, проектантски) "заложби", и които същевременно проявяват интерес към програмирането, и Ай-Ти (технологиите и техниката).

http://en.wikipedia.org/wiki/Information_technology

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B8

В момента в България "Ай-Ти" образованието (университетското) е осигурява знания на "рудиментално" ниво (в сравнение с това докъде и как са се развили IT).

Какво точно трябва да се направи, нека да си кажат от асоциацията (гилдията), но трябва да се направи нещо (след като ..В България има засилваща се тенденция Ай-Ти образованието да се измества от университета - в "вкъщи", или на "работното място" (или второто е почти напълно преобладаващо вече)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Отговор за Ангел:

Тези процеси "протичат" малко като "по скачени съдове"

Положителният баланс най-вероятно е резултат от факта, че през последните 3-4 години вътрешното потребление се свива с по 4-5 процента годишно, т.е. икономиката ни се преориентира към експорта (днес около 70 процента от БНП се формира от износа, преди 4 -5 години е бил само 50 процента)

ПС

Принципът, които посочих в първия си пост не е грешен, той затова е принцип (като в математиката): ние не сме станали по-богати (относително, и абсолютно) от това, че икономиката ни се е преориентирала към износ

За да стане това (за да станем по-богати) трябва да изнасяме стоки с по-висока добавена стойност, да повишим производителността си, иновационната ефективност и активност на компаниите,и конкуретноспособността на стоките и услугите

Иначе да, напълно съм съгласен: Ако индустрията ни "живне" (дори и при сегашното си състояние), то работните места ще се увеличат, безработицата ще намалее, и крайна сметка общия БНП ще се увеличи;

(ако чрез индустрията сегашната безработицата се намали с 4-5 процента, то ние ще сме вече извън "батака"!)


Темата заби в образованието, което не е лошо, но целта беше дали и как ще се направи тази....реиндустриализация?

Чрез съобразено образование в областите в които има растеж в момента, или в които има потенциал за растеж (имало е растеж през 2012 година, преди дълговата криза на еврозоната да "изпраска" Югоизточна Европа, но сега са в стагнация)

IT са в секторите "услуги" и "индустрия"..

Всеки "фърмуер", и всеки собствен приложен (потребителски) софтуер за някакво устройство, апарат, машина, система, могат да бъдат да бъдат разглеждани като "индустриални продукти"

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Темата заби в образованието, което не е лошо, но целта беше дали и как ще се направи тази....реиндустриализация?

Двете неща вървят ръка за ръка. Как ще стане "реиндустриализацията" и дали изобщо ще стане един господ знае. Във всеки случай проблем номер едно, който всички посочват е връзката между образованието, пазара на труда и предпочитанията на бизнеса.

Един пример. През последните години значително се разви автоиндустрията - производството на части и компоненти за автомобили. Редица икономисти сочат българския автомобилен клъстер като пример за другите индустрии. Всяко по-голямо предприятие изгражда около себе си кръг от десетки малки под-под-изпълнители заради които всъщност се извършват инвестициите в България и където са повечето работни места. Тези малки фирми произвеждат детайли в малки серии и ръчният труд при тях е определящ. За момента обаче тази индустрия е достигнала своя таван.

Какво се получава? Когато бизнесът казва, че липсва работна ръка в този сектор се има предвид стругари, фрезисти и др., които могат да работят на обикновени машини (а не на такива с ЦПУ). В момента по-голямата част от хората, които имат тези умения са в порядъка 40-60 години, а заплатите са около 800 лева. Въпреки, че има липси, за младите тези професии да без перспектива.

1 - бъдещето е на машините с ЦПУ

2 - дори и да са добре обучени и да могат да вършат тази работа, те са по-мобилни и бързо се преквалифицират. За един младеж с технически умения и известна сръчност, който е обучен да рабати по чертежи и т.н. е по-добре да монтира кухни например (ще получава около 2000 лева) отколкото да работи на струг или на фреза за 800.

За инженерните кадри проблемът е още по-голям. Средният осигурителен доход на завършилите в ТУ машинно инженерство е 913 лева, а на позиции за висшисти работят едва 36,10%. Т.е. тук също мотивацията на младежите да учат точно това е минимална (освен ако нямат намерение да заминават за чужбина). Защо му е на един младеж, ако има математически ,(и/или) технически, "креативистични" (дизайнерски, проектантски) заложби да се насочва към някаква специалност различна от свързаните с ΙΤ? Ако не иска да работи пред монитора му е по-изгодно да избере по-скоро икономика в УНСС отколкото някаква друга "техническа специалност". Дето се вика хем по-чисто, хем по-лесно, че и по-платено. Средният осигурителен доход на завършилите в направление "администрация и управление" в УНСС е 1178 лева, а на тези "икономика" 1131 лева. Да не говорим, че и в двете направления на позиции за висшисти работят над 50% от завършилите УНСС (а не 36,10%)

България е с размерите на един град (като население) в икономиката на ЕС. При това ниво на заплати да се говори за някакво бъдеще на индустриалното производство е наивно. Китайският квалифициран работник малко трудно може да се премести на по-платена работа в друга държава. Българският младеж обаче няма тези проблеми. Българската индустрия се крепи на застаряваща работна сила, където заплащането на квалифицираните работници е от порядъка на 800 лева. Младежите може и да нямат необходимата квалификация, но имат алтернатива. В края на краищата интересът клати феса.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Сега, вижте в перспектива: ние и да искаме не можем да станем "работилницата" на Европа, нито трябва да ставаме такива или да се стремим да ставаме такива..

Пак в перспектива; за да станем богата и развита страна някога, сегашните/съществуващите ни индустриални компании трябва да се развият в посоките които споменавам в първия си и последния си пост

(Не трябва да мислим за нови индустрии , както е мислил Ленин или както е мислено по време на соц-кома, това не беше ли екстензивно развитие)

Няколко от насоките за развитието на индустриалните компаниите и не само индустриалните според мен, следва да са:

Осигуряване на качество на управлението и качество за продуктите (и услугите)

/тук трябва само наличие на малко иновативно мислене и нагласи, т.е виждане/визия ("мечтателство", това е термин от управлението) при директорите и лидерите че чрез серфитициране на компаниите по стандартите за качество, могат да им се отворят широко врати, които са били затворени преди това. Със сигурност такива врати се отварят когато компаниите се сертифицират;

средностатистическия българин обаче избягва несигурността, търси и залага на "сигурното" и ефективното/

Иновации

/трябва да се избират иновативни и смели хора за лидери, винаги там където може, ако това не може да се прави, то неформалното винаги трябва да е "съюзник"/

Компанията в която работя, начело с такъв лидер, за 2012 година имаше 10 процента растеж; с този лидер компанията успя да преодолее (без сътресения) спукването на "балон" 2008" през 2009

Производство на продукти (и услуги) с голяма добавена стойност

/Пример от машиностроенето и електрониката (с връзка с иновации и иновативно мислене) :

защо трябва нашите компании да си произвеждат компоненти или модули, при себестойност, по-висока от цената, на която те се купуват от Китай или Индия? Не е ли по-добре машините и апаратурата, които съдържат тези компоненти и модули, да се асемблират, и/или самите модули да се тестват, и сертифицират тук, според ЕС-стандартите ни (което не се прави в Китай, или когато се казва че прави, то европейските партньори са скептични) , след което да се изнася на Запад?/

Тази практика я има в компанията в която работя,

Какво трябва/може/следва да прави управлението, управляващите (бъдещите)?

/Сега съм си пуснал и слушам конференцията на "България без цензура" (Бареков). Общо взето според мен "цари" неразбиране в изказващите се, изказванията са малко или много в "комсомолски" стил - с шаблони,и неразбиране/неказване,

На конференцията "текат" някакви подобни изказвания, които се "въртят" в НС и които отделни депутати изказват пред медиите - "монополи и вериги", "пенсии", "реиндустриализация и реаграризация"/

Хипотетично, при подходящите хора и нагласа: Следващото управление трябва да се насочи/акцентира към подобряване на законодателната "бизнес-рамка" и подобряването на съдебната система,...Трябва да се вдигнат осезаемо (да кажем с 10-15 позиции или места) индексът "Doing biseness" и индексът на икономическата свобода в България.

(Те падат надолу в последните 4-5 години)

Бях направил, навремето, една справка: по време на управлението на НДСВ се вдига с 13 позиции класацията на България, в индексът на демократичност;

(не сегашният, а предишния/друг който се изчиляваше по друга методика)

Искам да кажа с по-горното, че при подходящите хора и нагласи (мотиви), може да има значителен напредък в дадена област.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Двете неща вървят ръка за ръка. Как ще стане "реиндустриализацията" и дали изобщо ще стане един господ знае. Във всеки случай проблем номер едно, който всички посочват е връзката между образованието, пазара на труда и предпочитанията на бизнеса.

Един пример. През последните години значително се разви автоиндустрията - производството на части и компоненти за автомобили. Редица икономисти сочат българския автомобилен клъстер като пример за другите индустрии. Всяко по-голямо предприятие изгражда около себе си кръг от десетки малки под-под-изпълнители заради които всъщност се извършват инвестициите в България и където са повечето работни места. Тези малки фирми произвеждат детайли в малки серии и ръчният труд при тях е определящ. За момента обаче тази индустрия е достигнала своя таван.

Какво се получава? Когато бизнесът казва, че липсва работна ръка в този сектор се има предвид стругари, фрезисти и др., които могат да работят на обикновени машини (а не на такива с ЦПУ). В момента по-голямата част от хората, които имат тези умения са в порядъка 40-60 години, а заплатите са около 800 лева. Въпреки, че има липси, за младите тези професии да без перспектива.

1 - бъдещето е на машините с ЦПУ

2 - дори и да са добре обучени и да могат да вършат тази работа, те са по-мобилни и бързо се преквалифицират. За един младеж с технически умения и известна сръчност, който е обучен да рабати по чертежи и т.н. е по-добре да монтира кухни например (ще получава около 2000 лева) отколкото да работи на струг или на фреза за 800.

За инженерните кадри проблемът е още по-голям. Средният осигурителен доход на завършилите в ТУ машинно инженерство е 913 лева, а на позиции за висшисти работят едва 36,10%. Т.е. тук също мотивацията на младежите да учат точно това е минимална (освен ако нямат намерение да заминават за чужбина). Защо му е на един младеж, ако има математически ,(и/или) технически, "креативистични" (дизайнерски, проектантски) заложби да се насочва към някаква специалност различна от свързаните с ΙΤ? Ако не иска да работи пред монитора му е по-изгодно да избере по-скоро икономика в УНСС отколкото някаква друга "техническа специалност". Дето се вика хем по-чисто, хем по-лесно, че и по-платено. Средният осигурителен доход на завършилите в направление "администрация и управление" в УНСС е 1178 лева, а на тези "икономика" 1131 лева. Да не говорим, че и в двете направления на позиции за висшисти работят над 50% от завършилите УНСС (а не 36,10%)

България е с размерите на един град (като население) в икономиката на ЕС. При това ниво на заплати да се говори за някакво бъдеще на индустриалното производство е наивно. Китайският квалифициран работник малко трудно може да се премести на по-платена работа в друга държава. Българският младеж обаче няма тези проблеми. Българската индустрия се крепи на застаряваща работна сила, където заплащането на квалифицираните работници е от порядъка на 800 лева. Младежите може и да нямат необходимата квалификация, но имат алтернатива. В края на краищата интересът клати феса.

За инженерните кадри проблемът е още по-голям. Средният осигурителен доход на завършилите в ТУ машинно инженерство е 913 лева, а на позиции за висшисти работят едва 36,10%. Т.е. тук също мотивацията на младежите да учат точно това е минимална (освен ако нямат намерение да заминават за чужбина). Защо му е на един младеж, ако има математически ,(и/или) технически, "креативистични" (дизайнерски, проектантски) заложби да се насочва към някаква специалност различна от свързаните с ΙΤ

Ами за това става дума.

Доколкото знам за цяла България, образование в :IT, може да се получи в :

- специалноста "информатика" в СУ и ПУ,.. ?

- в ТУ София (специлност "КСТ")

Образованието не само е рудиментално, то е недостатъчно за бранш, който се очаква да генерира 3,6 процента от БНП в 2016 година, плюс частта която се пада на фърмуери и приложни софтуери

(образно казано и в кръга на шегата - в близко бъдеше може и тоалетните казанчета да бъдат с фърмуер)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Иновации

/трябва да се избират иновативни и смели хора за лидери, винаги там където може, ако това не може да се прави, то неформалното винаги трябва да е "съюзник"/

Компанията в която работя, начело с такъв лидер, за 2012 година имаше 10 процента растеж; с този лидер компанията успя да преодолее (без сътресения) спукването на "балон" 2008" през 2009

За какви иновации бълнуваш бре, аркадаш?

Ти не разбра ли, че за да произведеш един конкурентноспособен продукт трябва да имаш зад гърба си производител (доставчик) на местна суровина на ниска себестойност, и да не си зависим от внос.

Ти не разбра ли, че за организиране на сериозно промишлено производство е необходимо да се поддържат изследователски институти, за чието съществуване трябва да бди държавата.

Ти не разбра ли, че за да произвеждаш конкурентноспособна продукция трябва да имаш съгласието на държавата, която трябва да подсигури ниски производствени разходи на българските фирми чрез съответна схема на намалени данъчни ставки, нискицени на вл. енергия и съответни такси и лицензи, а това управниците ни не го правят.

Ти не разбра ли, че за да съществува изобщо икономика, държавата трябва да гарантира износа на готовия продукт на българските производители поддържайки същевременно вътрешният пазар без посредници, а това ще рече право на българските производители да продават своята продукция директно без престъпната верига прекупвачи ...

  • Upvote 1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За какви иновации бълнуваш бре, аркадаш?

Ти не разбра ли, че за да произведеш един конкурентноспособен продукт трябва да имаш зад гърба си производител (доставчик) на местна суровина на ниска себестойност, и да не си зависим от внос.

Ти не разбра ли, че за организиране на сериозно промишлено производство е необходимо да се поддържат изследователски институти, за чието съществуване трябва да бди държавата.

Ти не разбра ли, че за да произвеждаш конкурентноспособна продукция трябва да имаш съгласието на държавата, която трябва да подсигури ниски производствени разходи на българските фирми чрез съответна схема на намалени данъчни ставки, нискицени на вл. енергия и съответни такси и лицензи, а това управниците ни не го правят.

Ти не разбра ли, че за да съществува изобщо икономика, държавата трябва да гарантира износа на готовия продукт на българските производители поддържайки същевременно вътрешният пазар без посредници, а това ще рече право на българските производители да продават своята продукция директно без престъпната верига прекупвачи ...

Няма да отговарям популистични глупости и приказки, подобни на тези на симпъла, от темата за Буковски, но ти си пиши..

(да спориш или дискутираш с популисти е все едно наливаш в пробита бъчва)

Link to comment
Share on other sites

Guest
Тази тема е заключена!

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...