Второ българско царство

[Skallagrimsson]

През 1370та година старият цар Йоан Александър отстъпва трона си на Йоан Срацимир.Съзнавайки ясно турската заплаха новият цар се включва в коалицията на крал Вълкашин и деспот Углеша и успява да привлече и Влашкото княжество. Освен това Срацимир сключва съюз с Византия..

Сборен пункт за войските и рекрутите е Средец където до май 1371ва г. Срацимир води армия от 20 хиляди българи и 15 хиляди власи ,а Вълкашин събира ок. 50 хил сърби,босняци,българи от Вардарско и арнаути.Огромната християнска армия се насочва към Тракия, но разбира се турците отдавна са разбрали за това и Мурад веднага повежда армията си. Турската армия е съставена от 30 хиляди души като поне две трети от тях са леки конни стрелци и спахийска кавалерия, а пехотата е съставена от плячкаджийска сган. Мурад се укрепва ок.Боруй,пуска кавалерийски команди да върлуват из Тракия за да разузнават и грабят, а самият той очаква пристигането на подкрепления от Анадола.

Християнската армия напредва бавно, защото по пътя си освобождава различни крепости,градове и селища, а освен това е и непрекъснато нападана от леката турска конница плъзнала из Тракия, която удря най-вече по обоза,фланговете и разузнавателните команди.

До Боруй стигат чак края на юли месец, когато турските подкрепления водени от Лала Шахин паша са пристигнали.

Лала Шахин е довел със себе си 5000 спахийски конници,2000 татарски наемници и пехота от 20 хилядна плячкаджийска орда.Това обаче не е всичко, Мурад очаква скоро да пристигне и бързо придобилият слава еничарски корпус.

На 5ти август в ранни зори Лала Шахин паша повежда кавалерийска атака начело 10 000 спахии срещу неочакващият християнски лагер.Той удря по тази част на лагера в която е деспот Углеша с ок. 15 000 войници и ги помита за ок.1 час.Останалата част от християните обаче се окопитва и съумява да влезе в боен строй,съставен по следният начин:

Ляв фланг на едно хълче, където е цар Срацимир с 20 000 войскари, център където е крал Вълкашин с 30 000 сърби,арнаути и босняци и десен фланг ,съставен от 5000 сърби и 15те хиляди власи.Лала Шахин и спахийте му удрят по десния фланг където власите се разбягват, но 5000те хиляди сърби се окопитват и вкарват спахиите в тежко сражение.Срещу центъра Мурад праща първо леката си кавалерия , която успява лесно да примами Вълкашин.Сръбският крал разваля строя и повежда войниците си да гонят турските конници почти до турския лагер където се натъкват на самия Мурад с цялата си пехота и повече от петнадесет хилядна кавалерия.Сърбите,бошняците и арнаутите се сражават храбро, но са развалили редиците си и не могат да се кординират срещу жилещата по фланговете им турска кавалерия.

Българският цар Йоан Срацимир праща 5000 души в помощ на десния фланг, а с останалите си остава на позиция. Когато най-накрая пристигат при десния фланг българите заварват шепа сърби, ок.600-700 души да се защитават в отчаян кръг от конницата на Лала Шахин.Виждайки, че са пристигнали пресни подкрепления на този фланг, пашата решава да се изтегли със свойте хора към турския лагер,където се сражават Вълкашин и Мурад.Българите го удрят преди цялата му армия да се е изнесла от това поле и хващат в капан 2000 от спахиите.

Вече изминава четвъртият час от битката, а Вълкашин и Мурад все още се сражават жестоко.Сърбина праща веднага молба до цар Срацимир да настъпи с наличните си сили срещу турския лагер и да се разправят окончателно с Мурад.Българският цар получава тази вест след около час и половина и решава , че да хвърли всичките си сили в боя е твърде опасно за това праща отряд от 3000 души да подкрепи Вълкашин, а сам той с останалите 12.хил настъпва към бойното поле , но с идеята да се включи само ако види, че християните взимат превес, а ако ли не да се оттегли с колкото се може повече войници. На едно възвишение на около километър и половина от битката ,царя наблюдава как се развиват нещата.Конни разузнавачи му докладват непрекъснато и скоро го известяват, че Вълкашин е пробил с шепа хора през османските линии и се кани да се вреже в павилиона на султан Мурад.Скоро обаче му докладват, че еничарският корпус е пристигнал и е попълнил дупките в османските линии и сега турците притискат сърбите от 2 страни, а крал Вълкашин е ранен.Българският цар нарежда на 1500 от свойте конници да прикриват отстъплението му, а той отстъпва с останалите ,с надеждата да прехвърли някой старопланински проход преди турците.Освен това разпраща и някой свой воеводи да съберат разпръснатите из околноста българи,власи,сърби и други и да ги поведат към Средец или през Стара планина.

След битката при Боруй успяват да се спасят и организират 16 000 хиляди българи и по-голямата част от 15те хил.власи.

На бойното поле Вълкашин пада, а Углеша се измъква заедно с няколко хиляди души и се укрепява в Сяр.Веднага Лала Шахин паша, с 15 000на армия се насочва към Средец , но е спрян от ихтиманския гарнизон и се налага да отстъпи тъй като получава заповеди от султана. Ромеите най-сетне са решили да ударят по турците и армия от 5000 ромеи и 5000 наемници е превзела няколко крепости близо до Одрин.Мурад потегля срещу гърците с 14000на армия, а на Лала Шахин дава 10000 да нахлуе в източна България ,а всички останали войски трябва да пазят крепостите и градове и да пращат подкрепления ако е нужно.

При Одрин султана успява да разбие византийците, но няколко дни по-късно е разбит от ромеите и се изтегля в Одрин. През това време Лала Шахин вече обсажда Шумен след като успешно е преминал Стара планина, но цар Срацимир го удря в тил докато обсажда града и изколва армията му. След това царя заедно с 10 000на армия от българи и власи се спуска към Тракия , където стига до Одрин от север.От югоизток около 4500 ромеиски войници и наемници също обсаждат Одрин докато останалите плячкосват околностите.

Обсадата завършва с победа за българо-ромеиската армия.Мурад бяга тайно от града в Бурса където се опитва да сбере нови сили. Българо-ромеиската граница е установена на 20 километра северно от Одрин, като продължава по Странджа и стига до Созопол,който е в български ръце.

Възползвайки се от заеттоста на българите и власите,унгарците решават да настъпят във Влахия и поставят големи части от страната под окупация.

Българския цар не се включва в похода на ромеите към Мала Азия, защото се налага да потегли отвъд Дунава.

В Холъвник се сбира армия от 5000 българи и 20 000 власи, която потегля за да се противопостави на 15 000на маджарска армия. При столицата Търговище се разразява битка в която маджарската армия е изклана и пленена.Царя заминава за Бдин където се среща с маджарския крал и сключват мир и дори съюз насочен срещу Сърбия.

На другата 1372ра г. от Средец Срацимир тръгва с 12000на армия срещу крепоста Пирот.Паралелно с това влашкия войвода ,начело на 30000на армия от власи и татари прехвърля Дунава и стига чак до самото Смедерево където вече е и маджарския крал с 18 000на кавалерия и обсаден парк. Смедерево се държи от 4000 сърби, но е добре укрепено и снабдено. Все пак ,в началото на Юли 1372ра града пада власите го плячкосват,а маджарите се настаняват в него.

По това време Йоан Срацимир е превзел Пирот и се готви да влезне в решително сражение със сръбския крал на 50 километра преди Ниш. Сърбите сбират 10 000на армия и устройват засада по долината на Нишава.Българския цар по заобиколни маршрути успява да нападне неочаквано единия сръбски лагер с 1000 бойци в него и да го избие.След това влизат в генерално сражение където костите си оставят 5000 сърби и 1500 българи.Паметта на цар Михаил Шишман е отмъстена след като сръбския крал е обезглавен в краката на Йоан Срацимир.Сръбския управител на Ниш решава ,че пред перспективата да го окупират маджарите-католици, Йоан Срацимир е по-добър и полага клетва на васалност, а с него и много други сръбски велможи. Българският цар приема клетвите им.Даже жени по-младите от тях за дъщери на български боляри и след това им дава земи в Тракия , а цялата земя от Пирот до Ниш и Зайчар също раздава на свой боляри.

Към Октомврие месец български отряди вече проникват по Вардар както и от другата страна на Морава с различен успех.Превзети са Велбъжд,Струмица,Мелник,Скопие , но пък българите не успяват да превземат Охрид,Преспа,Прилеп,Велес,,Просек.По това време 3ма души са „крале” на Сърбия-Углеша в Сяр,на комуто се подчиняват също Охрид,Преспа,Прилеп и Велес ,,Неман Степанович ,който управлява в Призрен и Косово и Лазар Бранкович в Рашка.Йоан Срацимир пред заплахата от война с маджарите и отделно с 3те сръбски държави ,първо сключва мир с владетеля на Рашка,след това сключва още един договор с маджарите. През зимата получава и предложение за мир от Углеша, което приема като настоящите граници се запазват.Само крал Неман в Призрен отказва да се помири с българите и през пролета на 1373та начело на 10 000на армия нахлува в новите български земи като обсажда и превзема Скопие.Българският цар е принуден да сключи мир с него и да му признае териториални придобивки, защото потушава въстание на власите , а също помага на ромеите в Азия.

По-голямата част от сетнешното си владичество Срацимир прекарва в мир и стабилизиране на България.Към 1388ма се налага отново да воюва за да си възвърне Скопска област след провокация на Призренския владетел.В съюз с наследника на Углеша той разбива Косовска Сърбия , възвръща си Скопие и дори завзема Призрен.В Призрен е оставен български гарнизон от 1000 души, а един сръбски велможа Михаил Дувац е направен деспот и управител на Косово. След тези събития царя се връща в Търново и дълги години се занимава с укрепването на завоеванията както и с насърчаването на книжовна и духовна дейност като най-вече усилията на Двореца и Патриаршията се насочват в борба с ересите.Горе долу по това време се появява и оригинална светска литература.

Последната битка на Йоан Срацимир е през 1396та , когато потушава влашки бунт.Влашкият воевода Мирчо Стари е победен, но царя на българите е ранен и умира скоро.Наследника му Константин ІІри сключва мир с власите и те подновяват васалството си към България.

Новият цар насочва вниманието си към Тракия и Черноморието, където същата година под ромеиска власт минават Анхиало,Агатопол,Ямбол и още 10 крепости.

Все още окървавени от битката с власите, 9000 българи потеглят на юг като без битка си връщат Ямбол.След това в няколко сражения е разбита 10 хил-на византийска армия и загубените територии възвърнати. Но Константин ІІри желае да направи наказателна акция срещу ромеите, а и да си увеличи земите.За това установявайки се в Анхиало той започва да трупа войски,да събира фураж и храна.

Октомври 1396та 10000 пехотинци,4500 конници и още 3000 наемници от Влашко и Молдавия обсаждат Одрин.Царя построява и голям обсаден парк.Скоро гражданите на Адрианопол се опитват да направят излаз и да разбият обсадата,но поради числено превъзходство и липса на изненада са отблъснати в града.Императора праща армия от 8000 турски наемници и 1500 души от Цариградския гарнизон да подпомогне гражданите на Адрианопол. Виждайки приближаващата заплаха царя праща половината си армия да прегради пътя на новата ромеиска орда, а през това време гражданите на Адрианопол правят 2ри излаз.Докато се води тежко сражение между ок. 7000 българи и адрианополци близо до градските стени, Константин ІІри се договоря с турците да минат на негова страна и набързо разбива ромеиския генерал,останал без основните си сили и се включва в сражението срещу адрианополци.Мобилни влашки,молдавски и татарски части успяват да нахлуят в града с отстъпващите ромеи и да задържат портите за останалата част от армията.Така на 19ти Октомври,1396та Адрианопол пада.Царя поставя български управител със силен гарнизон от 2000 души и продължава с ок. 14000-на армия.

При Аркадиопол го посрещат всички налични части на Византия-гарнизони от Тракия,турски наемници,генуезци,пизанци,франки,3000 бойци от Цариград,множество ромеиски земевладелци с техните домашни стражи и набързо прехвърлени 2000 опитни войници от Мала Азия-всичко 16-7 хил.души.Двете армии се разполагат на лагери близо до Аркадиопол.Цар Константин научава от съгледвачи и шпиони ,че 2ра ромеиска армия също е тръгнала на поход като в нея влизат части от Морея,каталани и 1000 души отряд от Солун-всичко 5000.Тази по-малка сила идва от запад.Осъзнавайки ситуацията и усложненията на продължителна война с превъзхождащи го сили и при това с настъпваща зима,цар Константин сключва т.нар. „Аркадиополски договор” от 12ти Ноември 1396та г. , с който се установява 5 годишен мир и се фиксира българо-ромеиската граница.Тя започва при Агатопол ,продължава по Странджа до Адрианопол,който остава в български ръце и след това продължава по Източните Родопи.

На другата 1397ма г. косовския деспот Михаил Дувац превзема Рашка и се обявява за сръбски цар,с което отхвърля и българската власт.Отбрана и калена в бой армия от Косово,Рашка ,както и наемници превземат Прокуне и Ниш, а други части нахлуват в Скопско.Цар Константин тръгва от Търново с набързо събрани 4000 воискари и по пътя си събира още толкова.През авгсут двете армии се срещат в кървава битка при Пирот.Българите отблъскват сърбите и спасяват Пиротско, но армията е обезкръвена и не може да си върне Ниш и Прокуне или да изгони сръбските бриганти по Скопско.Власите веднага се възползват от шанса си и войводата им Михаил отхвърля българския сюзеренитет.

Цар Константин се установява в София ,където почва да събира войски с цел да разбие бързо сърбите за да може ако не тази,то идната година да се заеме с власите.

Десет хиляди българи тръгват от София в края на септември и с ускорен марш скоро стигат необезпокоявани до Ниш.Предвид сезона и наближаващите студове царя решава , че не е възможно да се поддържа обсада и за това града трябва да се щурмува.За щастие на българите командира на сръбския гарнизон се предава още преди това да стане.Българите оставят в Ниш 1000 души гарнизон,пращат се още 2000 на юг към Македония за да помогнат на болярина Гърдьо ,който води битки с мародерстващи сръбски банди. С 7000-на армия цар Константин прехвърля Морава и при Прокуне за 2ри път се сблъсква със сърбите.Още веднъж и двете страни претърпяват големи поражения и за това се сключва мир.Българите признават на Михаил Дувац царската корона , но границата се установява по Морава и Ниш остава в български ръце,а сръбските воискари и наемници се изтеглят от Скопско в тяхното си Косово. Това се случва към края на Октомври. Още преди да почнат първите снегове Константин ІІри с малка армия от 3000 души се насочва към Македония.При Скопие към него се присъединява болярина Гърдьо с 5000 воискари и заедно се спускат по Вардар за да се справят веднъж за винаги със сръбските феодали по Вардарско и Егейско.Условията за това са благоприятни тъй като току що са сключили мир с Михаил Дувац и са подсигурили Поморавието, а Углеша отдавна е умрял и държавата му се е разпаднала на враждуващи помежду си феодални владения.Така българската армия стига до владенията на прилепския „крал” Марко,син на Вълкашин Мряневич и го разбива в битка, в която той умира.Земите му обхващащи Прилепско,Крушевско и Велеско се присъединяват към България и се поделят между български боляри.След този успех цар Константин се връща в Търново за зимата като оставя болярина Гърдьо, вече деспот на Прилеп да се разправя с Македония и остатъците от сръбската власт в нея.
Юни 1398ма г. Силна българска армия ,наброяваща ок. 10000 конници и 7-8 000 пешаци се прехвърля през Дунава и от Холъвник започва епичната влашка кампания на цар Константин ІІри.Тя продължава 3 години ,като през това време в Търново управлява братовчеда на царя Фружин.Самият Константин прекарва цялото това време на бойното поле.

През първата година българската армия жъне големи успехи като превзема всички крайдунавски земи на власите, но не ги подчинява.Нещо повече преди българите да се оттеглят през Дунава за зимата силна влашка конница им блокира пътя и те остават да презимуват във Влашко.

Тази зима армията се стопява до 12-3 хиляди души.

После през лятото на 1399та г. Фружин праща през Дунава подкрепления,фураж и припаси и кампанията започва с нова сила. През май месец са разбити последователно две влашки армии.Едната от 6500 конници ,а другата от 8000 пешаци и 4000 конници.След щурм пада и Търговище,а великия войвода на власите Михаил се укрива при карпатските саксонци.От тях получава средства за да събере една 4-5 хилядна армия с която вилнее по Олтения и дига дребните аристократи там на оръжие. Като оставя силни гарнизони в източната част на страната цар Константин тръгва с 10-на армия към Олтения , но когато пристига войводата е избягал отново.Царя екзекутира няколко влашки велможи и след това поставя за нов влашки воевода един българския болярин Драгомир.През септември българите се връщат в Търново само за да научат, че бившият войвода Михаил се е върнал с армията си и с помоща на поддръжници в Търговище е затворил Драгомир в тъмница.

В последната година от кампанията-1400та една българска армия се прехвърля от Видин(ок.7000 ) и една от Никопол във Влашко(ок.15-6 хил. ) .Започва кампания на тотално унищожение.Българите опожарявт селата,фермите,нивите и дори горите от Карпатите до Дунава.Цялата страна без планинската част е в руини.Велможите заподозряни ,че подкрепят Михаил биват екзекутирани , а семействата им изселени в България и то като крепостници.Тази тактика действа и лека полека две трети от привържениците на Михаил го изоставят и сгъват колена пред българите.Драгомир е освободен и отново става влашки воевода,васален на Търновския престол.

В крайна сметка Михаил бяга при саксонците и войната свършва.Влашко е пацифирано , а българската войска се прибира на юг от Дунава с голяма плячка,като преди това в някой ключови крепости особено ок.Карпатите се оставят български гарнизони.Следващите 5 години са прекарани в относителен мир и културно,духовно и икономическо развитие.Към царството са присъединени последните сръбски земи в Македония-Охридско,Сярско и Битолско.С Византия отношенията са добри и предимно базирани на взаимен комерсиален интерес.При това срещу няколко крепости в Егейско и почти целите Западни Родопи, България връща Адрианопол на империята.

Много имена са измислени, защото това е.......моделиране и се описват неща, които не са се случили.

Следва продължение