Платените "борци" за публичност и демокрация

[Aspandiat]

Платените "борци" за публичност и демокрация

НПО - (не)прозрачни и (без)отчетни

Слушай ме какво говоря, не ме гледай какво върша. Следването на тази максима сякаш има шансове да добие размери на епидемия. Традиционно считана за прерогатив на проповедниците в храма, в съвременния свят тя напусна светите места. "Прегърнаха" я политици, финансисти, бюрократи и чиновници всякакви, а напоследък и видни представители на родни неправителствени организации (НПО). Капанът на култовото кредо обаче е коварен и падането в него е въпрос на време за всеки, избрал да играе на дребно с публиката в театъра на обществото ни.
Убийството на политиката и на всичко политическо, ритуално извършено от цензура през последните близо 4 години, съпътствано от срив на доверието в институциите, изтласкаха на преден план представители на НПО, претендиращи да говорят от името на гражданите, при това от позицията на безкомпромисен морален съдник, чиято истина е от последна инстанция и следователно единствено възможната. Внимателното вглеждане в публичните им изяви, апелиращи категорично и настойчиво за прозрачност и откритост на институциите, и анализът на "поведението" на собствените им организации по критериите на тяхната безкомпромисност, показват

неподозирано разминаване между думи и дела

Преглед на интернет страниците на девет наложили се с присъствието си в публичното пространство НПО, изброени по година на регистрация и с имената на техни представители, с които се асоциират - Институт Отворено общество (Георги Стойчев, Георги Ангелов), Център за изследване на демокрацията (Огнян Шентов), Зелени балкани (Тома Белев), Институт за пазарна икономика (Красен Станчев), Център за либерални стратегии (Иван Кръстев), Българско училище за политика "Д. Паница" (Саша Безуханова), Институт за развитие на публичната среда (Антоанета Цонева), РискМонитор (Стефан Попов), Четиринадесети януари (Асен Генов) - показва, че от "визитката" им в мрежата могат да се научат всякакви неща с изключение на едно - финансовите отчети за 2012 г. Те липсват от страниците на седем от наблюдаваните НПО (вж. таблица 1). Единствено Институт Отворено общество и Институт за пазарна икономика са ги публикували. Странно поведение за организации, които декларират още с акта на създаването си, че ще работят за осигуряване на публичност и прозрачност на обществената среда. А се държат все едно са извън нея. Често ги наричат "тинк танкове" - мозъчни тръстове у нас на чужди институции.

Онези, които упорстват в търсенето на информация за финансите на организациите, трябва да посетят страницата на централния регистър на Министерството на правосъдието. Съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел НПО, регистрирани в обществена полза, са длъжни всяка година до 31 май да представят отчет за дейността си и финансови отчети. От наблюдаваните девет организации само една не е представила такъв отчет, според справка на Министерството на правосъдието - нито към определената в закона дата, нито днес, видно от липсата на същия в регистъра. Организацията, пренебрегнала правната норма, е фондация Четиринадесети януари, чиито съучредител е Асен Генов, станал известен с домакинството си на събитието #ДАНСwithme и с амбицията да организира, смислоопределя, рамкира и комуникира протестите срещу кабинета "Орешарски". Парадоксално, но за това погазване на закона фондация Четиринадесети януари няма да бъде санкционирана. Ако и следващата година "забрави" да предаде отчетите си, ще бъде изключена от регистъра. А междувременно нейните учредители могат без свян да се "борят" за високи стандарти на откритост в реалния и дигиталния свят и да ни поучават на воля през всички медийни канали и от пиедестала на непогрешимостта, на който сами са се въздигнали, как да живеем в рамките на закона.

Прегледът на финансовите отчети на наблюдаваните НПО сочи ръст от 43.5% на получените средства от дарения за 2012 г. в сравнение със същите за 2011 г. (вж. таблица 2). На практика

осем НПО са получили над 12 млн. лв.

за една година, като всяка една от организациите бележи ръст на привлечените средства. Отделно от тях някои структури отчитат и впечатляваща стопанска дейност, достигаща по обем 2/3 от стойността на даренията (Център за изследване на демокрацията). Законът позволява подобна инициатива, стига приходите от нея да бъдат използвани за огласените в уставите цели на НПО. Как се изразходват те обаче, никой не контролира.
Достоверна информация за сумите, получавани от дарения в български НПО, в момента не може да бъде събрана. От една страна, заради факта, че темата за финансирането им и за паричните потоци съвсем не е сред любимите за дискутиране. На 1 август т.г. в сутрешното предаване на БНТ журналистът Марин Маринов дръзна да попита гостите си Антоанета Цонева (Институт за развитие на публичната среда) и Асен Генов (Четиринадесети януари) за средствата, с които се издържат организациите им. Отговорът беше, че това са пари на частни дарители и като такива не би следвало да бъдат коментирани. А защо да не бъдат? При положение, че НПО са обявили дейността си в обществена полза. Хайке Маккерън, член на директорския борд на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа (CEE Trust) - организация, дарила на български НПО през последните 12 години сумата от 10 846 601.40 щатски долара, в интервю за Дарик радио (29.08.2013 г.) заяви, че НПО, които са получавали пари, "просто трябва да опишат ситуацията фактологически". Те обаче не мислят така. Колкото и внимателно да четете отчетите, представени в регистъра на Министерството на правосъдието, не може да си съставите обективна представа за това кой ги финансира, с каква сума, за каква дейност и какво те отчитат като резултат. Затова пък част от описанието на някои от проектите дава поводи за размисъл и още въпроси, например:

- "задачата на проекта е да повлияе на публичния дебат, като промени обхвата му и ангажира в него нови гласове... да се разчита най-вече на активисти на НПО като средство за мобилизиране на обществото. Търсим онези активни граждани, които хоризонтално влияят на своите общности.

Тяхното мнeние днес, утре се превръща в обществено мнение"

(Фондация Център за либерални стратегии, проект "В търсене на гражданска подкрепа за реформаторски политики" на CEE Trust).
- "проектът цели изграждане на добро взаимодействие с медиите и увеличаване влиянието на института в социалните мрежи" (Сдружение Институт за развитие на публичната среда, проект Програма за развитие на устойчивост на основните приоритети на ИРПС, стойност 41 500 щатски долара, юли 2011 г. - 09.2012 г.)

От публикуваното в отчетите на мониторираните НПО става ясно, че Столичната община е донор на фондация РискМонитор. За каква дейност, в какъв период и на каква стойност - няма откъде да се разбере. Както и че Българското училище за политика (Саша Безуханова) е изработило по договор с ЧЕЗ "Енергиен спестовник" и детска книжка "Къде е дядо Електричко". Срещу каква сума - знаят единствено възложителят и изпълнителят. Училището ревностно пази и друга информация - тази за имената на политическите лидери, които обучава. Отказът му да дава информация се мотивира с това, че е оператор на лични данни. Което обаче няма да попречи на сдружението да усвои 84 990 щатски долара от CEE Trust (проект за периода 01.09.2012 г. - 31.08.2014 г.), за да "подобри качеството на политическия процес и разширяване на информираното обществено участие в политиката на България чрез постигане на по-висока политическа прозрачност и по-добра отчетност".
В действителност какво се получава. Всички се борят за публичност, прозрачност и отчетност, за което им се плаща, разбира се, те не го правят pro bonum (безвъзмездно), но когато става въпрос да отмерят със същата мярка спрямо себе си,

нещата потъват в зоните на здрача

Ситуацията с отчетността става още по-комплицирана, когато към НПО в обществена полза добавим създадените да работят в частна такава. Те нямат никакви ангажименти към регистъра на Министерството на правосъдието и това е другата страна на проблема. С какво се занимават и срещу какви суми, е тайна, по-голяма от търговската, понеже статутът им дава почти неограничена свобода. Такова сдружение в частна полза е Институтът за регионални и международни изследвания (Огнян Минчев). От отчети, приложени в съдебното делото на организацията, става ясно, че за 9 години същата е привлякла 2 076 000 лв. (период 2002 г. - 2011 г.). На 14.01.2013 г. институтът се е пререгистрирал в обществена полза, което ще му даде възможност да получава финансиране не само от частни донори, а и от централния и общинските бюджети, както и от държавни и общински дружества и от средства по Европейските фондове. Но също ще го задължи да прави публични отчети пред регистъра на Министерството на правосъдието. Макар пререгистрацията да е факт от началото на годината, в момента на интернет страницата на организацията няма никаква информация за финансирането на дейността й.

Всички НПО, независимо в чия полза са регистрирани - частна или обществена, имат задължение да регистрират в Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) мерки срещу прането на пари. Презумпцията за включването на тези организации като задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари идва от факта, че те

получават дарения предимно от чуждестранни лица

и изпълняват тяхната воля, артикулирана в проекти. Услугите, които извършват, са от експертен характер - анализи, социологически проучвания, директно лобиране за законодателни промени, за налагане на медийно и корпоративно влияние и са трудни за проследяване и отчитане. Подобни, но много по-рестриктивни норми има в законодателството на САЩ и Русия (вж. карета). Ползвайки възможностите на Закона за достъп до обществена информация, попитах ДАНС цитираните по-горе НПО спазили ли са изискванията на закона. За моя изненада с Решение 1290 от 30.09.2013 г. председателят на ДАНС Владимир Писанчев отказа да предостави исканата информация, позовавайки се на "служебна тайна". Интересното в случая е, че преди 17.09.2012 г. тази информация е била достъпна. Кое е наложило скриването й, вероятно може да обясни Константин Казаков, председател на агенцията през септември миналата година, сега - заместник на същата. Според чл. 32 от Закона за ДАНС списъкът с категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на председателя на ДАНС. А според Програма Достъп до информация този списък трябва да е публичен. Трябва, но не е. Няма такъв на интернет страницата на агенцията. И отново потъваме в зоната на здрача, на догадките и хипотезите.

Защо ДАНС слага бариера пред информацията за НПО

Това допълнителен чадър ли е върху организации, които и без това са с особен статут в обществото, или просто се прикрива нещо друго, съставомерно на Наказателния кодекс? Да не би никоя от мониторираните НПО да не е спазила закона? Или пък ДАНС да не обръщат особено внимание точно на тези задължени лица. В отчета на дирекция финансово разузнаване за 2012 г., която пряко администрира мерките, няма нито дума за НПО. Добавена към това неохотата, с която представители на неправителствения сектор коментират и публикуват информация за финансирането си, дава само поводи за още и още въпроси. Публичност, откритост и прозрачност. Може за всички останали, но не и за някои от най-ревностните платени "борци" за тях.

Мерки срещу намесата на чужденци
(правителства, физически и юридически лица)
във вътрешните работи на държавата

САЩ
През 1938 г. е приет Закон за регистрация на чуждестранните агенти (FARA - Foreign Agents Registration Act). Според него чуждите агенти, представляващи в американската политика чужди правителства, задгранични физически и юридически лица са длъжни да разкриват дейността и източниците си на финансиране. В контекста на днешния ден "чуждестранен агент" е лице, което действа "по поръчка, молба, под ръководството на чуждестранен принципал" при това занимавайки се с "политическа дейност в интерес на чуждестранния принципал". Целта на закона е да улесни "оценката на правителството и на американския народ за заявленията и действията на такива лица". Под политическа активност се разбира дейността, насочена към промяна на позицията на федералното правителство на САЩ или на "която и да е част от населението" по повод вътрешната или външната политика на САЩ или по отношение на чуждо правителство или политическа партия. Реализацията на закона е поверена на контраразузнавателната секция на отдела по национална безопасност в Министерството на правосъдието.

Русия
На 13 юли 2012 г. парламентът на Руската федерация приема поправки в закона за неправителствените организации. Съгласно тях статут на "чуждестранни агенти" имат онези руски неправителствени организации, които се "занимават с политическа дейност" на територията на Русия, "участват (в това число и чрез финансиране) в организиране и провеждане на политически акции, целящи да въздействат върху решенията, приемани от държавните институции, нацелени на промяна на провежданата от тях държавна политика, а също и за формиране на общественото мнение в указаната насока" и които получават "парични средства и друго имущество от чужди държави, чуждестранни организации и чужди граждани". Съгласно поправките в закона чуждите агенти са длъжни да се регистрират като такива в Министерството на правосъдието и да посочват своя статус във всичките си публикации в средствата за масова информация и в интернет.
България
В страната към настоящия момент има около 35 000 неправителствени организации (НПО). Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) в чл. 40 и чл. 46 вменява задължения на онези от тях, които са регистрирани в обществена полза. Те трябва да изготвят доклад за дейността си веднъж годишно, съдържащ осъществените дейности, изразходваните за тях средства, връзката им с целите и програмите на организацията и постигнатите резултати; размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства; вида, размера, стойността и целите на получените и предоставени дарения, както и данни за дарителите. Този доклад се представя до 31 май в Министерството на правосъдието, което администрира регистъра на НПО. Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) в чл. 16 (1) задължава всички НПО да приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване прането на пари, които да изпратят за утвърждаване в ДАНС. Вменените и с двата закона задължения са инструктивни. Санкции за неспазването им не са предвидени.


Светла Василева

http://m.dnes.bg/blogini/2013/10/09/platenite-quot-borci-quot-za-publichnost-i-demokraciia.202119

Редактирано Април 12, 2014 от Frujin Assen

[Galahad]

Като ще почваме да си говорим така за прозрачност дали пък най-доброто начало не е кой финансира извора на гласността, т.е. медиите?

[Atom]

Като ще почваме да си говорим така за прозрачност дали пък най-доброто начало не е кой финансира извора на гласността, т.е. медиите?

Тези специално са прозрачни. Dnes.bg е собственост на Инвестор.БГ АД, което е собственост на „България он ер” ООД, а последните се финансират от ТИМ.

Редактирано Април 11, 2014 от Atom

[Stefan Iv]

НПО-тата са най-обикновени лобистки организации. Те и за това са щедро спонсорирани. Целта им е да формират обществено мнение в определена насока или да създават групи протестиращи, с цел притискане на властите.

[Elemag]

В тоталитарните държави или няма граждански организации или няма свободни организации, ако има такива то те са под контролна на държавата и практически нямат думата, а се ползват за да се държат хората подконтрол.

Статията е манипулативна, това се вижда от факта, че още в началото се споменава конкретна партия

Убийството на политиката и на всичко политическо, ритуално извършено от цензура през последните близо 4 години, съпътствано от срив на доверието в институциите, изтласкаха на преден план представители на НПО

В тази статия няма и дума за казионните организации които се създадоха от партиите, напр. тази към които гравитират разни петна и лекета и които след създаването на т.нар. обществени съвети към министерствата ги напълниха със "свои" хора.

Да си припомним за едни бивши протестиращи от едни организации, на една среща.....

Редактирано Април 12, 2014 от Frujin Assen

[Last roman]

е, крайно време беше да се оповести официално добре пазената публична тайна

Засега братушките имат най-адекватна позиция спрямо НПО-тата.

[Frujin Assen]

Позволих си да цензурирам две от мненията, в които се споменаваха партии.

Руснаците определено не желаят фондации спонсорирани от чужди страни да им се месят в техните работи. Не ми е ясно, защо у нас се допуска организации спонсорирани от чужди страни да си развяват байряка и да правят каквото си искат.

[Elemag]

Не е ясно само дали е правилна позицията на братушките към хитлеристите, че нещо руските скинари доста са се намножили

[Galahad]

Позволих си да цензурирам две от мненията, в които се споменаваха партии.

Руснаците определено не желаят фондации спонсорирани от чужди страни да им се месят в техните работи. Не ми е ясно, защо у нас се допуска организации спонсорирани от чужди страни да си развяват байряка и да правят каквото си искат.

А да се правят "граждански организации" от родни политически партии и движения за защита на права и свободи, които откровено обслужват чужди интереси? Що за българска организация е тази, дето е против да се премахнат примерно паметниците на окупаторската Съветска армия у нас? Или да се радва на руски самолети навъртащи се покрай нашата граница?

[angelmr]

Отново темата се насочва към "нашите са безгрешни", ония другите са долни престъпници". А след като започват и намеците към конкретни партии, дискусията се изражда в просташка пропаганда. А не и е била това целта. Започвам да оставам с впечатлението че тук целта на част от потребителите на форума е да вмъкват политическа пропаганда във каквито теми намерят.

[Alexander_Nevski]

въпросните НПОта спомената в първия пост (проводниците на дясна и либерална политика както и зелените) нямат почти никакво влияние върху политиката в БГ

ще обясня и защо

по-либералните и по-десни НПОта (всички знаем кои са няма да уточнявам) от години предлагат едни и същи неща, които няма да се случат и не се случват, при която и да било партия и управление:

1) здравна реформа

2) реформа на публичния сектор

3) реформа на пенсионния сектор

4) е-правителство

5) улесняване на правенето на бизнес чрез премахване на излишни регулации, обслужване на едно гише и т.н и т.н.

нищо от това не се случва и не виждам кога ще се случи

всичко крета по старому

последните реформи в социално-осигурителната система са правени около 2000г. (не си спомянм точната година), когато се въведе НЗОК и се осъществи пенсионната реформа

от тогава всичко е козметика, а регулациите за малкия и средния бизнес всъщност са много по-тежки отколкото преди 15г. (трудова медицина, инспекция на труда, данъци, осигуровки, регулаторни режими и какво ли още не)

зелените НПОта са крайни, но от друга страна е достатъчно да се види какво се случи с Черноморието (застроено до дупка и без мяра, често и без канализация, с лайна във водата) и депата за боклук (няма такива - боклукът нито се изгаря, нито се депонира правилно, той просто се трупа) и рециклирането на боклука (няма такова) за да се оцени отношението на държавата (не на конкретна партия а на всички участвали в управлението)

държавата (не партиите, защото те са горе-долу еднакво последователни в правенето на нищо) е в крещяща нужда от по-бърза промяна

НПОтата постигат минимални резултати в това направление

сега има една част от политиката на някои НПОта, която лично мен ме дразни и това е интеграцията на ромите, които според мен е късно да бъдат интегрирани, късно е обаче и за крайнодесните виждания по въпроса (стерилизация и геноцид), т.ч. все нещо трябва да се прави ... не ми е ясно какво и за това не желая да е с моите пари ...

[Михов]

Невски, +1 от мен, тъкмо щях да напиша нещо в същия дух.

Силата на митичните НПО-та се раздухва от любителите на конспирациите, пишман националистите и комунистите, но реалните резултати сочат съвсем друго - влиянието им е практически нулево.

Що се отнася до "интеграцията" на циганите, засега се харчат сравнително малко от нашите пари (само там, където има изискване за съфинансиране и участва държавата или друга публична институция, обикновено между 10 и 20%), "ползват" се основно средства от европейските фондове - тези на ЕС, на отделните страни от ЕС и на страните от Европейската асоциация за свободна търговия (Норвегия, Швейцария, Исландия, Лихтенщайн), от Световната банка и от НПО-та като това на Сорос. Разбира се, за реален резултат не можем да говорим, но някои цигански барони станаха милионери от това, а се появи и средна класа от костюмирани роми с висше образование, които да ги обслужват.

[Frujin Assen]

Невски, и аз искам "реформи"-реформи които означават. Бизнесмени затънали до гуша в корупция и извиване на ръце, направили състоянието си чрез ограбване на държавата-конфискуване на имуштеството и в затвора, политици които са корумпирани и са правели чадъри над същите тия бизнесмени" и същевременно по тяхна поръчка са спъвали нормалния бизнес-в затвора.

Рязко увеличаване на стандарта на живот на хората-рязко увеличавене на заплати и пенсии, рязко увеличаване на чуждите инвестиции, откриване на нови работни места.

Без тия реформи-всичко останало е преливане от пусто в празно.

[Alexander_Nevski]

Невски, и аз искам "реформи"-реформи които означават. Бизнесмени затънали до гуша в корупция и извиване на ръце, направили състоянието си чрез ограбване на държавата-конфискуване на имуштеството и в затвора, политици които са корумпирани и са правели чадъри над същите тия бизнесмени" и същевременно по тяхна поръчка са спъвали нормалния бизнес-в затвора.

Рязко увеличаване на стандарта на живот на хората-рязко увеличавене на заплати и пенсии, рязко увеличаване на чуждите инвестиции, откриване на нови работни места.

Без тия реформи-всичко останало е преливане от пусто в празно.

държавата не може и няма право да 'реформира' стандарта на живот и заплатите, нито пък да плаща пенсии за които няма пари

това не са реформи, а популизъм

стандартът на живот зависи от частния сектор и неговото състояние, пак от там зависят и заплатите, пак от там отчисленията за пенсии

най-общо казано няма нито една причина БГ частният сектор да е по-конкурентноспособен от неговите конкуренти или поне това важи за повечето сектори в БГ икономиката

ако има поне една причина тук все още да има някакъв бизнес, това са ниските заплати

ако утре заплатите станат двойни и малкото останал бизнес ще избяга

ако утре пенсиите станат двойни - държавата ще фалира

и т.н. и т.н.

[B0081]

В това и се заключава смисъла на НПО - нулева ефективност в официално заявената дейност.

Каква е истинската дейност на НПО остава , или би трябвало да остава скрита за обществеността.

Или можем да използваме това твърдение : нулевата ефектвност на официално заявена дейност не пречи на НПО да се занимава с друга неофициална дейност.

Редактирано Април 13, 2014 от B0081

[Михов]

По кокретно да се изразиш? Каква според теб е неофициалната дейност?

[B0081]

Всякаква вид дейност която в крайна сметка води до увеличаване на капитала на тези които наливат пари в тези НПО -та.

Както виждаш твоето твърдение: наливане на пари - нулева дейност , някак си издиша в условята на суровата реалност, освен ако има нещо което не се вижда .

Проблемът за обществото който аз виждам е че целта на НПО-тата не е постигане на по добро благосъстояние на обществото а постигане на увеличаване на капитала на индивидуални лица/организации дори и със цената на уничтожаване на същото общество.

Дано да греша. .

Редактирано Април 13, 2014 от B0081

[Atom]

най-общо казано няма нито една причина БГ частният сектор да е по-конкурентноспособен от неговите конкуренти или поне това важи за повечето сектори в БГ икономиката

ако има поне една причина тук все още да има някакъв бизнес, това са ниските заплати

ако утре заплатите станат двойни и малкото останал бизнес ще избяга

Така е. От друга страна обаче ниските заплати не са кой знае какъв стимул за извършване на технологични нововъведения или за оптимизиране на процесите във фирмите. Получава се омагьосан кръг - не можем да увеличим заплатите защото не сме конкурентоспособни, а не ставаме конкурентоспособни защото не виждаме смисъл да променяме нещо докато заплатите са ниски. Общо взето сме попаднали в капана на средните доходи. Въпросът е как се излиза от този капан.

[Perkūnas]

Статията е казионно и тенденциозно памфлетче. В крайна сметка не виждам къде е проблемът при финансовото отчитане, след като в онази таблица се вижда, че от споменатите организации всички без една са внесли отчет в МП...

От личен опит със зелени НПО (на които съм правил и дарения) знам колко е излишна цялата бумащина, която се изисква от НПО, което няма дори администратиовен капацитет да попълва въпросните отчети. Има шепа хора, които огранизират някаква кампания (примерно почистване на защитена местност, в каквото съм участвал и аз) и доброволци, които участват в кампанията. Финансовите параметри на такава акция са просто смешни.

Проблемът е, че при много от държавните фирми отчетността е в пъти по-зле. А за това по правило изобщо не се говори.

Редактирано Април 13, 2014 от Perkūnas

[angelmr]

Така е. От друга страна обаче ниските заплати не са кой знае какъв стимул за извършване на технологични нововъведения или за оптимизиране на процесите във фирмите. Получава се омагьосан кръг - не можем да увеличим заплатите защото не сме конкурентоспособни, а не ставаме конкурентоспособни защото не виждаме смисъл да променяме нещо докато заплатите са ниски. Общо взето сме попаднали в капана на средните доходи. Въпросът е как се излиза от този капан.

Това със заплатите , как ако се повишали щяла да фалира държавата е мантрата на родните печалбари, които тук минават за бизнесмени. Непрекъснато си търсят поводи да не плащат, а понякога не плащат дори и без повод. Не съм съгласен че ниските заплати спасяват бизнеса ни. Според мен го обричат на унищожение, а покрай него и малкото квалифицирани специалисти, които по някакви лични причини сме решили да останем тук. Във втората част от мнението си много добре описваш ситуацията. Получава се затворен кръг. Родния бизнес не иска да плаща. Не само за заплати но и за нови технологии. Така той не само сам се лишава от конкурентноспособност като не инвестира в мерки за повишаване ефективността на труда, но и стимулира компетентните специалисти да си търсят алтернативи навън. В резултат дори байганьото пишманбизнесмен да спечели проект за модернизация, се оказва че броя на потенциалните служители които ще могат да работят с новите методи се брои на пръсти, а байганьото ще иска и тях да държи на минимална заплата, като ще направи всичко възможно за да ги натовари с нови задължения без това да се отрази на заплащането. Та за съжаление не е толкова проблема в политиката и управлението, макар че и там има дупка. Проблема е в манталитета на хората занимаващи се с бизнес тук. Те просто не ценят труда и искат ако е яъзможно да работиш за тях даром.

[Galahad]

държавата не може и няма право да 'реформира' стандарта на живот и заплатите, нито пък да плаща пенсии за които няма пари

Стандарта на живот разбира се много зависи от държавата. По тази причина стандарта на живот в различните държави е различен.

Втори е въпросът, че някои гледат на бюджета като на петролен кладенец, в който парите извират, извират, ама политиците ги трупат в хазната като в язовир, вместо да залеят с тях работниците и пенсионерите. Парите наистина идат от работещите стопански обекти, но те доколко ще могат да правят зависи изключително от това, що за стока е държавата.

Високите заплати не са нещо, дето в някои богати страни го дават просто за да могат получаващите да си правят кефа. Живеем в общество, където специализацията на труда става все по-голяма. Ако се получават малки заплати, то не може да се плаща за качествено образование на следващото поколение и се стига до ситуацията хем да има безработица, хем бизнеса да се оплаква от липсата на специалисти.

И тук вече се връщаме към темата. Когато създаването на бъдещи специалисти е оставено в ръцете на някои организации, то ролята на тези формации е много по-голяма в обществото, защото те дават кадрите, които са с качествено образование и вече техните питомци играят в бизнеса и обществото роля, каквато не биха имали в някои други държави, където доходите позволяват специалистите да се възпроизвеждат и без тях. Та това е ролята на тези организации у нас.

[Alexander_Nevski]

Така е. От друга страна обаче ниските заплати не са кой знае какъв стимул за извършване на технологични нововъведения или за оптимизиране на процесите във фирмите. Получава се омагьосан кръг - не можем да увеличим заплатите защото не сме конкурентоспособни, а не ставаме конкурентоспособни защото не виждаме смисъл да променяме нещо докато заплатите са ниски. Общо взето сме попаднали в капана на средните доходи. Въпросът е как се излиза от този капан.

това важи само за вътрешното потребление, но не важи за експорта или туризма, където ниските заплати са предимство

ние би трябвало да сме лидер по експорт и туризъм ако всичко се базираше само на този показател

очевидно е, че има много други проблеми, които трябва да бъдат решени преди заплатите да станат високи

а иначе, както много пъти съм писал, капанът на средните доходи е класика и по-скоро правило, държавите които са излезнали от него и са влезнали в клуба на богатите са много малко, а БГ никога не е била сред тях

Това със заплатите , как ако се повишали щяла да фалира държавата е мантрата на родните печалбари, които тук минават за бизнесмени. Непрекъснато си търсят поводи да не плащат, а понякога не плащат дори и без повод. Не съм съгласен че ниските заплати спасяват бизнеса ни. Според мен го обричат на унищожение, а покрай него и малкото квалифицирани специалисти, които по някакви лични причини сме решили да останем тук. Във втората част от мнението си много добре описваш ситуацията. Получава се затворен кръг. Родния бизнес не иска да плаща. Не само за заплати но и за нови технологии. Така той не само сам се лишава от конкурентноспособност като не инвестира в мерки за повишаване ефективността на труда, но и стимулира компетентните специалисти да си търсят алтернативи навън. В резултат дори байганьото пишманбизнесмен да спечели проект за модернизация, се оказва че броя на потенциалните служители които ще могат да работят с новите методи се брои на пръсти, а байганьото ще иска и тях да държи на минимална заплата, като ще направи всичко възможно за да ги натовари с нови задължения без това да се отрази на заплащането. Та за съжаление не е толкова проблема в политиката и управлението, макар че и там има дупка. Проблема е в манталитета на хората занимаващи се с бизнес тук. Те просто не ценят труда и искат ако е яъзможно да работиш за тях даром.

родните бизнесмени са такива каквито са

виждал съм много такива, които знаят 'много добре' как се прави бизнес и смятат, че ще се справят по-добре от горепосочените

познай какво им се случва на 90% от тях като пробват

та

направи бизнес в БГ и плащай добри заплати, после пак ще говорим

освен това ако заплатите тук бяха толкова лоши никой нямаше да работи за тях при сегашната мобилност и отворени граници - това не се случва, което показва колко е 'уверена' работната сила в нейните качества и колко лесно сменя работа/държава и т.н.

Редактирано Април 13, 2014 от Alexander_Nevski

[Atom]

това важи само за вътрешното потребление, но не важи за експорта или туризма, където ниските заплати са предимство

До един момент. Да вземем за пример тежкотоварния автомобилен транспорт. В България няма товари, а българските фирми въртят или Турция-Европа-Турция или вътрешни курсове в ЕС (пример Германия-Испания-Франция-Германия или нещо от този сорт) - т.е. работят 98% на външни пазари. В момента в този бранш БГ бизнесът е стигнал своя предел. Не може да се разширява повече за сметка на ниските цени, не може и да задържи позиции , а лека-полека е принуден да се свива - няма кой да кара камионите.

В този бизнес изтичането на специалисти навън е с по-висока скорост от който и да е друг (дори и от медиците). Причината за това е проста - за разлика от медиците, на шофьорите не се налага да ходят никъде, не трябва да учат допълнително чужди езици и изобщо да променят каквото и да е. Живеят си тук, не напускат страната, а просто от камион с БГ регистрация (=БГ работодател) се качват на камион с чужда. Работата е една и съща, курсовете също. Разликата е, че в единия случай получават 2000 лева, а в другия 2000 евро.

Ако превозвачите не изнамерят други подходи за повишаване на конкурентоспособността си (и то много бързо) е въпрос на време една немалка част от тях да изчезнат от пазара напълно.

Редактирано Април 13, 2014 от Atom

[Alexander_Nevski]

До един момент. Да вземем за пример тежкотоварния автомобилен транспорт. В България няма товари, а българските фирми въртят или Турция-Европа-Турция или вътрешни курсове в ЕС (пример Германия-Испания-Франция-Германия или нещо от този сорт) - т.е. работят 98% на външни пазари. В момента в този бранш БГ бизнесът е стигнал своя предел. Не може да се разширява повече за сметка на ниските цени, не може и да задържи позиции , а лека-полека е принуден да се свива - няма кой да кара камионите.

В този бизнес изтичането на специалисти навън е с по-висока скорост от който и да е друг (дори и от медиците). Причината за това е проста - за разлика от медиците, на шофьорите не се налага да ходят никъде, не трябва да учат допълнително чужди езици и изобщо да променят каквото и да е. Живеят си тук, не напускат страната, а просто от камион с БГ регистрация (=БГ работодател) се качват на камион с чужда. Работата е една и съща, курсовете също. Разликата е, че в единия случай получават 2000 лева, а в другия 2000 евро.

Ако превозвачите не изнамерят други подходи за повишаване на конкурентоспособността си (и то много бързо) е въпрос на време една немалка част от тях да изчезнат от пазара напълно.

примерът ти точно и ясно показва как нещата не са толкова прости

така в горния пример

БГ фирма Х с лош работодател, плащаш ниски заплати, фалира, защото няма кой да и кара камионите

нейните шофьори обаче изкарват по 2000 Е за чужди фирми

има една подробност, че повечето от тези 2000 Евро ще бъдат похарчени в БГ

какъв е нетният резултат за БВП на БГ, ами в най-лошия случай нулев

но има още един лош работодател извън бизнеса

а всъщност никой не го интересува с какъв номер е камиона, който му кара стоката и каква е националността на шофьора - хората искат тя да стигне цяла, здрава и навреме

...

има и нещо друго, което пропускаш

в западна европа лихвените разходи за закупуване на камион са по-ниски от тук, а големите фирми купуват камиони по-евтино от малките, свободните пари те могат да дават за каквото пожелаят, включително и за заплати

горното обаче не е опция, и никога няма да стане за една малка БГ фирма

...

изводът

при сегашната конюнктура малките БГ транспортни фирми са обречени и големите ще ги изядат

ако вдигнат заплатите на всеки един шофьор от утре двойно, това просто ще стане по-бързо

[Galahad]

За съжаление работещите българи, т.е. тези, които плащат данъците и осигуровките все по-често си взимат еднопосочен билет за чужбина - там печелят и там харчат. Тук остават само безработните и пенсионерите. България се е превърнала в заложник на плоския данък, заради опцията, която я има в някои държави данъците да се плашат в "родината". И много нашенци плащат данъка тук, защото е по-нисък. Но ако беше реализиран проекта да се замени плоския данък с етажна прогресия, то щеше да има сериозен бюджетен срив. Защото с 3000лв. заплата в някои държави си на МРЗ, т.е. социално слаб, а тук щяха да ги таксуват като богаташи. Иначе казано щяха да останат като данъкоплатци само тези, дето са със заплати около 300-400лв, а тези, дето десятъка, който плащат е с по-голям номинал щяха да продължат да плащат, но на друга държава.