Забележителни годишнини през 2014 година

[П. Теодосиев]

Материалът е публикуван в бр. 1, 2014 г. от списание "Светът на физиката" (WOP.COINTECH.NET ), което се издава от Съюза на физиците в България.

Справката изготвил: Н. Балабанов

Забележителни годишнини

През 2014 година

450 години от рождението на Галилео Галилей (15.ІІ. 1564 – 8.І.1642) – един от основателите на точното естествознание и класическата механика, оказал значително влияние за развитието на научното мислене.

200 години от рождението на Юлиус Роберт Майер (25.ХІ.1814 – 20.ІІІ.1878) – пръв формулирал фундаменталния закон на природата – закона за запазване на енергията.

150 години от рождението на Вилхелм Вин (13.І.1864 – 30. VІІІ.1928) – открил законите за топлинното излъчване, изиграли значителна роля в развитието на квантовата теория.

150 години от рождението на Херман Минковски (22. VІ. 1864 – 12.І.1909) – създател на представата за четиримерния свят, обединяващ трите пространствени измерения с времето.

150 години от рождението на Херман Валтер Нернст (25.VІ. 1864 – 18.ХІ.1941) – с важни приноси в областта на термодинамиката, физиката на ниските температури и физическата химия.

Годишнини на събития във физиката

Преди 200 години

Йонс Якоб Берцелиус публикува таблица с 41 химически елемента, като въвежда химическата символика на елементите, запазена и до днес;

Преди 175 години

Карл Фридрих Гаус създава теорията на потенциала и доказва теорема за описване на електричните и магнитни явления;

Майкъл Фарадей предсказва съществуването на електрети като аналог на постоянните магнити (през 1938 г. Георги Наджаков открива фотоелектретите);

Клод Пуйе проверява с висока точност закона на Ом (Пуйе е автор на учебник, послужил като един от източниците при написването на първия български учебник по физика);

Преди 165 години

Найден Геров издава първия български учебник по физика – „Извод от физика“.

Преди 150 години

Джеймс Максуел публикува статията „Динамична теория на електромагнитното поле“, в която дава определение на електромагнитното поле.

Преди 125 години

Александър Григориевич Столетов открива закона за външния фотоефект;

Роланд Йотвьош доказва равенството на инертната и тежката маса с точност до 10^–9.

Преди 100 години

Хенри Мозли открива закона за характеристичното рентгеновско лъчение, с който се изяснява физическият смисъл на поредния номер на елементите и неговото равенство със заряда на атомното ядро.

Джеймс Чадуик открива непрекъснатия спектър на бета-лъчите, обяснен по-късно със съществуването на неутрино частици;

Робърт Миликан започва серия от експерименти за проверка на уравнението на Айнщайн за фотоефекта.

Преди 75 години

Ото Хан и Ф. Щрасман публикуват статия (6.І.1939 г.), в която съобщават за резултатите от реакциите на бавни неутрони с ядрата на урана. Открито е явлението делене на ядрата;

Лиза Майтнер и О. Фриш дават физическо обяснение на експериментите на Хан и Щрасман;

Ото Фриш експериментално доказва взривния характер на ядреното делене;

Нилс Бор, Дж. Уйлер и Я.И.Френкел създават капковия модел на ядреното делене;

Лео Сцилард, Ю. Вигнер и др. обосновават възможността за протичане на верижна реакция;

В България за пръв път е хабилитирана жена – д-р Елисавета Карамихайлова, първият български ядрен физик.

Преди 50 години

Питър Хигс и Франсоа Енглерт предлагат механизъм, с който се обяснява наличието на маса у елементарните частици – възникват представите за Хигс-бозона, експериментално открит през 2012-2013 г. Нобелова награда по физика за 2013 г.

Мъри Гел-Ман и Дж. Цвайг създават модела на кварките, приети за фундаментални съставки на материята. Нобелова награда за 1969 г.

Николас Самиос и др. откриват омега-минус-хиперона – триумф на груповия подход в теорията на елементарните частици;

Изказана е хипотезата за съществуването на четвърти кварк – „очарован“ и за ново квантово число – „очарование“ (Дж. Бьоркен и Ш. Глашоу);

Въведено е ново квантово число „цвят“ и е построена схема на силните взаимодействия (Й. Намбу, Й. Миямото, Н. Н. Боголюбов и др.)

В ОИЯИ – Дубна е осъществен синтез на 104-тия елемент. По-късно е наречен „ръдърфордий“ (Г. Н. Фльоров и сътр.)