Капанът на средните доходи

[nik1]

Ето една прилична статия по този въпрос (или поне статията дава някаква обща представа и задава жалони),

Статията има една груба неточност * (и още една такава- като твърдението че средната класа в БГ обхваща горе 47 процента от населението, което е грубо невярно, тъй като според икономическите критерии от 2007 за средна класа се смята хората с доходи над 1500 лева), едно-две неща са шаблонирани, и в нея се неглижира едно фундаментално (необходимо) комплексно условие ** за излизане от капана на средните доходи -това е върховенството на закона (освен друго, то включва осигуряване на работещата и независима съдебна система, и гарантиран достъп до правосъдие на всички участници в процеса в нормални срокове, включва също ненамесата на държавата или политиците при решаването на бизнес споровете и формирането на бизнес-отношенията между страните)

*В статията авторите твърдят че САЩ излизат от капана на средните доходи (съвременни 10 000 долара) след Втората световна Война, което е грубо невярно

(фактически, с използване на дефлационен калкулатор, се вижда че САЩ излизат от капана на средните доходи някъде в годините след Гражданската война,с неопределеност от десет години)

Авторите очевидно използват числото 10 000, без да имат ясна представа че днешните 10 000 долара (или конккретно за 2005 година) в реални пари отговарят на грубо 2 хиляди долара през 30-те години (това се отчита при използване на дефлационен калкулатор, авторите не ползват такъв,а се опитват интуитивно да намерят решението на това кога САЩ са излезнали от капана на средните доходи)

**Всички страни (без изключения, ако приемем виждането на авторите че всъщност Гърция е в този капан, и че всъщност тя е страна със средни доходи ) които са успели да излезнат от капана на средните доходи, осигуряват и поддържат върховенство на закона

(holding/ upholding the rule of low)

Самата статия:

НАБЛЮДАТЕЛ

България е в капана на средните доходи

За целта трябва да се промени икономическият модел, като от производство на стоки и услуги с ниска добавена стойност се премине към такова с висока

Николай Киров, www.webcafe.bg

Снимка: БГНЕС

България падна в капана през 2008 г., когато по данни на Световната банка брутният национален доход на човек надхвърли $10 000. През 2009 г. икономиката на страната влезе в рецесия и оттогава е в застой.

България е в капан. При това капан, от който измъкването е почти невъзможно.

В развитието на всяка икономика има два ключови момента. Първият е, когато брутният национален доход, разпределен на човек от населението, надхвърли границата на бедността, която условно е определена като 1000 долара. Тогава икономиката се превръща в развиваща се.

Вторият момент е, когато брутният национален доход на човек скочи над границата от 10 000 долара. Ако той продължи да расте и след това,



икономиката става от развиваща се - развита



Под тези две ключови нива обаче се крият капани - на ниските и на средните доходи. Капанът на ниските доходи е свързан преди всичко с индустриализацията и урбанизацията. Преместването на хора от селата към градовете е основен фактор за развитието на всяка икономика.

Ако този процес не се ускори, след като БНД достигне 1000 долара на човек, следва криза. Примери за това има много, като повечето от тях са от историята на Африка през втората половина на XX в. Ако не успее да прескочи капана на ниските доходи, икономиката си остава земеделска и не успява да се индустриализира.

Капанът на средните доходи е също толкова опасен. Когато БНД на човек надхвърли 10 000 долара, това обикновено означава, че в страната се е формирала средна класа, че делът на земеделието в икономиката е намалял за сметка на индустрията и че секторът на услугите расте и се развива с бързи темпове. След като и този капан бъде прескочен, развиващият се пазар става развит.

Е, България не само не успя да прескочи капана на средните доходи, но падна в него, без да се усети, и сега няма никаква представа как да се измъкне.



Какво представлява капанът на средните доходи?



Развиващите се индустриални страни обикновено разполагат с изобилие от евтина работна ръка, което позволява да се реализират икономии от производствен капитал, като например машини.

С увеличаването на доходите обаче необходимостта от инвестиции в производствен капитал нараства, а броят на заетите в промишлеността намалява. За сметка на това се откриват все повече работни места в сектора на услугите.

Налице е и глобален процес, при който трудоемките производства се изнасят към развиващи се икономики. Например в заводите на Foxconn в Китай, където се произвеждат смартфоните и таблетите на Apple, работят над 1 млн. души. Тайванската компания обаче започна през миналата година промени в производствения процес, като целта е да замени повече от половината си служители с роботизирани машини.

Последното е пример за това какво става, когато доходите на служителите достигнат нива, при които инвестициите в производствен капитал стават по-изгодни от инвестициите в работни места. Само че повечето компании не купуват стотици хиляди роботи, а просто преместват производството в друга, по-евтина, развиваща се икономика или пък ограничават новите капиталови вложения и насочват инвестициите си към други пазари.

След като дадена икономика падне в капана на средните доходи, тя обикновено влиза в рецесия и продължителен период на застой. През това време доходите на населението намаляват, конкурентоспособността на икономиката нараства, в даден момент инвеститорите се връщат и следва нов опит да се прескочи капанът.

България падна в него през 2008 г., когато по данни на Световната банка брутният национален доход на човек надхвърли $10 000. През 2009 г. икономиката на страната влезе в рецесия и оттогава е в застой.

Налице са всички признаци за това, че страната се намира в капана - висока структурна безработица, спад на инвестициите, понижение на доходите на населението в реално изражение, застой на икономиката, която според прогнозата на Министерството на финансите ще нарасне само с 1% през тази година.

Всъщност



България вече се е препъвала



в капана на средните доходи заедно с целия съветски блок през 80-те години на XX в. Тогава високите разходи за заплати при субсидираната от държавата пълна заетост доведоха до икономическа криза и в крайна сметка до рухването на комунизма.

През 50-те и 60-те години на XX в. капанът на средните доходи щраква и за много страни в Южна Америка, където проспериращи икономики като Аржентина не успяват да го прескочат.

Просперитетът на Аржентина се дължи на износа на суровини, необходими по време на Втората световна война и при възстановяването на разрушена Европа след това.

Но когато цените на суровините започват да падат, с тях пропада и аржентинската икономика. Страната така и не успява да се превърне от развиваща се в развита.

Гърция също се провали на този тест. За около десетилетие финансираните с дълг и европейски средства публични разходи създаваха илюзията, че страната е преодоляла капана на средните доходи. Но финансовата криза разкри истината, а именно, че Гърция все още е развиваща се икономика, както през миналата седмица обяви MSCI.

Турция в момента тества капана на средните доходи. През 2011 г. БНД на човек от населението в южната ни съседка надхвърли 10 000 долара.



Протестите за повече демокрация в момента



показват наличие на достатъчно голяма средна класа, но дали икономиката ще успее да постигне баланс, или България като Аржентина и Гърция ще изпадне в продължителна криза, при която доходите ще намалеят, конкурентоспособността ще се повиши и вероятно десетилетие от развитието на страната ще бъде изтрито, предстои да видим.

Излизането от капана на средните доходи не е лесно. САЩ успяват да го направят благодарение на Втората световна война. А страните от Западна Европа и Япония го прескачат с подкрепа от Вашингтон. За целта трябва да се промени икономическият модел, като от производство на стоки и услуги с ниска добавена стойност се премине към такова с висока. България за разлика от Гърция все още може да се измъкне от капана на средните доходи.

Няма да е лесно, но е възможно. Как? Първо, необходими са реформи в образованието, които да стимулират притока на инвестиции в производства с висока добавена стойност и съответно с високи заплати. Това обаче е дългосрочен процес. Той трябва да започне веднага, но междувременно са нужни и други мерки с по-кратък срок.

Държавата трябва да се превърне в инвеститор, за да привлече частни вложения и да започне да провежда данъчна и фискална политика в подкрепа на отраслите с по-висока добавена стойност. Трябва да се изградят бизнес паркове, които да предложат готова инфраструктура на инвеститорите.

Банката за развитие трябва да финансира с предимство и при преференциални условия иновативни проекти, в които се използва или създава оригинално ноу-хау. Необходими са инвестиции в технологични паркове и привличане на водещи чуждестранни компании за партньори на българските предприятия и учени.

Т.е. нужни са още пари и гаранции от държавата, дори и с цената на увеличаване на външния дълг. Дълго чакани реформи като намаляването административните пречки през бизнеса и създаването на електронно правителство трябва да бъдат рязко ускорени. Това са средносрочните мерки.

Нещата, които трябва да се направят веднага, имат не толкова икономически, а политически акцент. Необходимо е



правителството да излезе с план за следващите 20 години,



който включва не високопарни обещания, a подробно разчетени действия в подкрепа на икономиката, аргументирани прогнози, срокове за реформите и най-важното, да бъде посочено как ще бъдат финансирани отделните мерки.

Преди това обаче трябва да е ясно дали това правителство може да изкара поне един мандат. В момента най-големият икономически проблем е политическата несигурност. Тя също е свързана с капана на средните доходи. Подобна ситуация наблюдаваме в Турция и Гърция.

Какво поражда протестите в тези две страни? За Гърция отговорът е лесен - кризата, съкращенията на публичните разходи и растящата безработица.

В Турция обаче икономиката просперира и въпреки това хората протестират срещу правителството - поведение, което засега за жалост е неразбираемо за голяма част от българите.

Принадлежността към средната класа означава, че гражданите не само могат да покриват първичните си нужди и да спестяват, но и да планират по-дългосрочно живота си. Това поражда стремеж към повече демокрация и индивидуална свобода.

Според анализ на Института за пазарна икономика хората от домакинствата, влизащи в средната класа в България, са 46.9% от цялото население на страната, или около 3.5 млн. души.

Проблемът е, че повечето от въпросните хора



нямат гражданско самосъзнание



в резултат най-вече на дефектите в нереформираната образователна система.

Въпреки това протести има и в България. Ролята на държавата в тази ситуация е много важна. Тя трябва да отстъпи и да даде подкрепа на средната класа. Ако го направи, демократичните реформи ще се ускорят, общественият натиск върху политиците ще се засили. Гражданското самосъзнание на населението ще нарасне, както и доверието в държавността и във възможностите на отделния човек да изгражда и планира бъдещето си.

Това е ключов момент в прескачането на капана на средните доходи. Уверените в бъдещето хора купуват, планират, инвестират, проявяват предприемачески дух. Тези, които се страхуват за перспективите пред себе си, спестяват и не рискуват. Т.е. демокрацията се явява ефективен двигател за икономическо развитие, както и обратното. (Със съкращения)

Редактирано Юни 25, 2014 от nik1

[nik1]

Ето една статия без шаблони и неточности, статията съдържа анализа и мнението на икономиста Индермит Джил от Световната Банка (във връзка с Китай)- той е един от тандема, въвели термина :"капан на средните доходи"

(болднал съм някои ключови според мен тези на Индермит Джил)

Вашингтон, 3 март (Синхуа) -- Има вероятност Китай да не попадне непременно в "капана на средните доходи", който всъщност е труден проблем, който трябва да бъде преодолян от развиващата се икономика, заяви Индермит Джил, икономист от Световната банка.

В капана попаднаха осем големи латиноамерикански икономики, като Бразилия и Аржентина, когато те се опитаха да променят модела на растеж, преминавайки от ниските заплати към високите умения -- стъпка, която е от решаващо значение, за да станат те икономики на по-високите доходи.

Терминът, измислен от Джил и бившия икономист от Световната банка Хоми Карас, сега заема видно място сред страните със средни доходи, каквато е Китай, които са се отървали от бедността, но са все още в очакване на благополучието.

Но не всяка икономика попада в този капан, заяви наскоро в интервю за Синхуа Джил, който е главен икономист на Световната банка за Европа и региона на Централна Азия.

Пет източноазиатски икономики, например Япония и Южна Корея, успешно избегнаха капана и изплуваха като развити икономики, сочи проучване, проведено от Джил.

Според Джил, отличителните черти, които разделят победителите от победените, се крият в големия дял на класата със средни доходи, и ефективната урбанизация и върховенството на закона, независимо от това, че всяка икономика се развива при различни условия.

По стандарта на Световната банка, Китай е навлязъл в ерата на средните доходи, със своите около 4,000 щатски долара на глава от населението. Но паритета на покупателната му способност, калкулиран върху дохода на глава от населението за 2010 г., възлиза на около 7,000 долара.

Джил посочи, че когато Япония и Южна Корея са навлезли в ерата на средните доходи, средната класа е съставлявала 40-50% от общия брой на населението им, докато в Бразилия тя е била 15-20%.

В този смисъл, Китай е достигнал критичен етап, тъй като неговата средна класа представлява само 12-15% от населението, заяви Джил.

По отношение на урбанизацията на земята, Китай се движеше с бърза скорост благодарение на държавната собственост върху земята, но системата за регистрация на домакинствата, известна като "хукоу", възпрепятстваше урбанизацията на работната сила и семействата и работниците мигранти трудно можеха да водят градски живот, добави Джил.

Джил посочи също така, че много страни са се опитали да стимулират икономическия растеж, като начин да избегнат капана, но се е оказало, че да достигнали до по-голямо неравенство по отношение на възможностите и доходите, което е довело до силни насрещни ветрове на пътя на устойчивия растеж.

Върховенството на закона, добави той, е начина да се гарантира равенството и да се спре корупцията.

Джил заяви, че през последните 35 години ръководството на Китай се е справило добре с излизането на страната от бедността и воденето й към общество на средните доходи, но в бъдеще китайските политици ще трябва да направят нещо различно, което е и по-трудно -- да поддържат инерцията на растежа.

Китай е разбрал как да позволи на пазарните сили и на върховенството на закона да ръководят икономическите дейности, но за да се увеличи потенциала за растеж, пазарите на земята, на работната сила и на капиталите се нуждаят от по-нататъшни реформи, заяви икономистът.

Редактирано Юни 25, 2014 от nik1

[nik1]

Ето една прилична статия по този въпрос (или поне статията дава някаква обща представа и задава жалони),

Статията има една груба неточност * (и още една такава- като твърдението че средната класа в БГ обхваща горе 47 процента от населението, което е грубо невярно, тъй като според икономическите критерии от 2007 за средна класа се смята хората с доходи над 1500 лева), едно-две неща са шаблонирани, и в нея се неглижира едно фундаментално (необходимо) комплексно условие ** за излизане от капана на средните доходи -това е върховенството на закона (освен друго, то включва осигуряване на работещата и независима съдебна система, и гарантиран достъп до правосъдие на всички участници в процеса в нормални срокове, включва също ненамесата на държавата или политиците при решаването на бизнес споровете и формирането на бизнес-отношенията между страните)

*В статията авторите твърдят че САЩ излизат от капана на средните доходи (съвременни 10 000 долара) след Втората световна Война, което е грубо невярно

(фактически, с използване на дефлационен калкулатор, се вижда че САЩ излизат от капана на средните доходи някъде в годините след Гражданската война,с неопределеност от десет години)

Авторите очевидно използват числото 10 000, без да имат ясна представа че днешните 10 000 долара (или конккретно за 2005 година) в реални пари отговарят на грубо 2 хиляди долара през 30-те години (това се отчита при използване на дефлационен калкулатор, авторите не ползват такъв,а се опитват интуитивно да намерят решението на това кога САЩ са излезнали от капана на средните доходи)

**Всички страни (без изключения, ако приемем виждането на авторите че всъщност Гърция е в този капан, и че всъщност тя е страна със средни доходи ) които са успели да излезнат от капана на средните доходи, осигуряват и поддържат върховенство на закона

(holding/ upholding the rule of low)

Самата статия:

НАБЛЮДАТЕЛ

България е в капана на средните доходи

За целта трябва да се промени икономическият модел, като от производство на стоки и услуги с ниска добавена стойност се премине към такова с висока

Николай Киров, www.webcafe.bg

Снимка: БГНЕС

България падна в капана през 2008 г., когато по данни на Световната банка брутният национален доход на човек надхвърли $10 000. През 2009 г. икономиката на страната влезе в рецесия и оттогава е в застой.

България е в капан. При това капан, от който измъкването е почти невъзможно.

В развитието на всяка икономика има два ключови момента. Първият е, когато брутният национален доход, разпределен на човек от населението, надхвърли границата на бедността, която условно е определена като 1000 долара. Тогава икономиката се превръща в развиваща се.

Вторият момент е, когато брутният национален доход на човек скочи над границата от 10 000 долара. Ако той продължи да расте и след това,

икономиката става от развиваща се - развита

Под тези две ключови нива обаче се крият капани - на ниските и на средните доходи. Капанът на ниските доходи е свързан преди всичко с индустриализацията и урбанизацията. Преместването на хора от селата към градовете е основен фактор за развитието на всяка икономика.

Ако този процес не се ускори, след като БНД достигне 1000 долара на човек, следва криза. Примери за това има много, като повечето от тях са от историята на Африка през втората половина на XX в. Ако не успее да прескочи капана на ниските доходи, икономиката си остава земеделска и не успява да се индустриализира.

Капанът на средните доходи е също толкова опасен. Когато БНД на човек надхвърли 10 000 долара, това обикновено означава, че в страната се е формирала средна класа, че делът на земеделието в икономиката е намалял за сметка на индустрията и че секторът на услугите расте и се развива с бързи темпове. След като и този капан бъде прескочен, развиващият се пазар става развит.

Е, България не само не успя да прескочи капана на средните доходи, но падна в него, без да се усети, и сега няма никаква представа как да се измъкне.

Какво представлява капанът на средните доходи?

Развиващите се индустриални страни обикновено разполагат с изобилие от евтина работна ръка, което позволява да се реализират икономии от производствен капитал, като например машини.

С увеличаването на доходите обаче необходимостта от инвестиции в производствен капитал нараства, а броят на заетите в промишлеността намалява. За сметка на това се откриват все повече работни места в сектора на услугите.

Налице е и глобален процес, при който трудоемките производства се изнасят към развиващи се икономики. Например в заводите на Foxconn в Китай, където се произвеждат смартфоните и таблетите на Apple, работят над 1 млн. души. Тайванската компания обаче започна през миналата година промени в производствения процес, като целта е да замени повече от половината си служители с роботизирани машини.

Последното е пример за това какво става, когато доходите на служителите достигнат нива, при които инвестициите в производствен капитал стават по-изгодни от инвестициите в работни места. Само че повечето компании не купуват стотици хиляди роботи, а просто преместват производството в друга, по-евтина, развиваща се икономика или пък ограничават новите капиталови вложения и насочват инвестициите си към други пазари.

След като дадена икономика падне в капана на средните доходи, тя обикновено влиза в рецесия и продължителен период на застой. През това време доходите на населението намаляват, конкурентоспособността на икономиката нараства, в даден момент инвеститорите се връщат и следва нов опит да се прескочи капанът.

България падна в него през 2008 г., когато по данни на Световната банка брутният национален доход на човек надхвърли $10 000. През 2009 г. икономиката на страната влезе в рецесия и оттогава е в застой.

Налице са всички признаци за това, че страната се намира в капана - висока структурна безработица, спад на инвестициите, понижение на доходите на населението в реално изражение, застой на икономиката, която според прогнозата на Министерството на финансите ще нарасне само с 1% през тази година.

Всъщност

България вече се е препъвала

в капана на средните доходи заедно с целия съветски блок през 80-те години на XX в. Тогава високите разходи за заплати при субсидираната от държавата пълна заетост доведоха до икономическа криза и в крайна сметка до рухването на комунизма.

През 50-те и 60-те години на XX в. капанът на средните доходи щраква и за много страни в Южна Америка, където проспериращи икономики като Аржентина не успяват да го прескочат.

Просперитетът на Аржентина се дължи на износа на суровини, необходими по време на Втората световна война и при възстановяването на разрушена Европа след това.

Но когато цените на суровините започват да падат, с тях пропада и аржентинската икономика. Страната така и не успява да се превърне от развиваща се в развита.

Гърция също се провали на този тест. За около десетилетие финансираните с дълг и европейски средства публични разходи създаваха илюзията, че страната е преодоляла капана на средните доходи. Но финансовата криза разкри истината, а именно, че Гърция все още е развиваща се икономика, както през миналата седмица обяви MSCI.

Турция в момента тества капана на средните доходи. През 2011 г. БНД на човек от населението в южната ни съседка надхвърли 10 000 долара.

Протестите за повече демокрация в момента

показват наличие на достатъчно голяма средна класа, но дали икономиката ще успее да постигне баланс, или България като Аржентина и Гърция ще изпадне в продължителна криза, при която доходите ще намалеят, конкурентоспособността ще се повиши и вероятно десетилетие от развитието на страната ще бъде изтрито, предстои да видим.

Излизането от капана на средните доходи не е лесно. САЩ успяват да го направят благодарение на Втората световна война. А страните от Западна Европа и Япония го прескачат с подкрепа от Вашингтон. За целта трябва да се промени икономическият модел, като от производство на стоки и услуги с ниска добавена стойност се премине към такова с висока. България за разлика от Гърция все още може да се измъкне от капана на средните доходи.

Няма да е лесно, но е възможно. Как? Първо, необходими са реформи в образованието, които да стимулират притока на инвестиции в производства с висока добавена стойност и съответно с високи заплати. Това обаче е дългосрочен процес. Той трябва да започне веднага, но междувременно са нужни и други мерки с по-кратък срок.

Държавата трябва да се превърне в инвеститор, за да привлече частни вложения и да започне да провежда данъчна и фискална политика в подкрепа на отраслите с по-висока добавена стойност. Трябва да се изградят бизнес паркове, които да предложат готова инфраструктура на инвеститорите.

Банката за развитие трябва да финансира с предимство и при преференциални условия иновативни проекти, в които се използва или създава оригинално ноу-хау. Необходими са инвестиции в технологични паркове и привличане на водещи чуждестранни компании за партньори на българските предприятия и учени.

Т.е. нужни са още пари и гаранции от държавата, дори и с цената на увеличаване на външния дълг. Дълго чакани реформи като намаляването административните пречки през бизнеса и създаването на електронно правителство трябва да бъдат рязко ускорени. Това са средносрочните мерки.

Нещата, които трябва да се направят веднага, имат не толкова икономически, а политически акцент. Необходимо е

правителството да излезе с план за следващите 20 години,

който включва не високопарни обещания, a подробно разчетени действия в подкрепа на икономиката, аргументирани прогнози, срокове за реформите и най-важното, да бъде посочено как ще бъдат финансирани отделните мерки.

Преди това обаче трябва да е ясно дали това правителство може да изкара поне един мандат. В момента най-големият икономически проблем е политическата несигурност. Тя също е свързана с капана на средните доходи. Подобна ситуация наблюдаваме в Турция и Гърция.

Какво поражда протестите в тези две страни? За Гърция отговорът е лесен - кризата, съкращенията на публичните разходи и растящата безработица.

В Турция обаче икономиката просперира и въпреки това хората протестират срещу правителството - поведение, което засега за жалост е неразбираемо за голяма част от българите.

Принадлежността към средната класа означава, че гражданите не само могат да покриват първичните си нужди и да спестяват, но и да планират по-дългосрочно живота си. Това поражда стремеж към повече демокрация и индивидуална свобода.

Според анализ на Института за пазарна икономика хората от домакинствата, влизащи в средната класа в България, са 46.9% от цялото население на страната, или около 3.5 млн. души.

Проблемът е, че повечето от въпросните хора

нямат гражданско самосъзнание

в резултат най-вече на дефектите в нереформираната образователна система.

Въпреки това протести има и в България. Ролята на държавата в тази ситуация е много важна. Тя трябва да отстъпи и да даде подкрепа на средната класа. Ако го направи, демократичните реформи ще се ускорят, общественият натиск върху политиците ще се засили. Гражданското самосъзнание на населението ще нарасне, както и доверието в държавността и във възможностите на отделния човек да изгражда и планира бъдещето си.

Това е ключов момент в прескачането на капана на средните доходи. Уверените в бъдещето хора купуват, планират, инвестират, проявяват предприемачески дух. Тези, които се страхуват за перспективите пред себе си, спестяват и не рискуват. Т.е. демокрацията се явява ефективен двигател за икономическо развитие, както и обратното. (Със съкращения)

ПС

Авторите приемат за средна класа хората със средни доходи, но получаващи "средни доходи" и "средна класа" не е едно и също

Средните доходи са тези, които са една степен по-нагоре от ниските; доходите се делят на условно ниски, средни и високи, средната класа е с доходи някъде в средата на средните доходи, но не по ниско -т.е. не в долния сегмент на средните доходи.

В тази статия се дава и оценка за броя на средната класа в България (това са хората с доходи над 1200 лева месечно чисто)

http://www.dw.de/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B0/a-16531861

Редактирано Юни 25, 2014 от nik1

[Atom]

Според мен, това което не търпи повече отлагане е:

- институционална реформа гарантираща върховенство на закона

- образователна реформа

- административна реформа (електронно правителство, намаляване на бюрокрацията и т.н.)

На този етап съм скептик по отношение на ролята на държавата като инвеститор и на способностите на правителството или държавни структури (подобно на Българската Банка за развитие) да определят кой проект е иновативен и кой не и съответно къде да има държавна или финансова подкрепа.

Редактирано Юни 25, 2014 от Atom

[nik1]

Какво стана със средната класа?

Въпрос: Що е то средна класа в Югоизточна Европа? Отговор: Предимно новобогаташи със съмнителни състояния. В скоби: Истинската, демократично ориентирана средна класа е принудена да търси спасение в чужбина.

Прекалено бедна, за да е богата и прекалено богата, за да е сред бедните: този афоризъм добре описва ситуацията на средната класа в Румъния. След политическите промени от 1989 година, там постепенно започна да се заражда средно съсловие като гръбнак на обществото. През 2008 година близо 20% от населението на страната можеше да бъде причислено към него. После обаче дойде стопанската и финансова криза, която намали значително нивата на доходите в страната, а с това броят на числящите се към средната класа се стопи наполовина. Подобна е и ситуацията в другите страни от Югоизточна Европа. В Сърбия и Хърватия например около 10% от населението могат да се похвалят с доходи, с които влизат в графата "средна класа".

В България този процент е дори по-нисък: според актуални изследвания, към средната класа се числят между 4% и 8% от работещото население на страната - т.е. между 100 000 и 200 000 души. Става дума предимно за добре платени служители на чуждестранни компании, банки и осигурителни дружества, които обаче не винаги притежават финансовата самостоятелност, характерна за средната класа. Тези хора са вечно застрашени от социално "изпадане", в случай че работодателите им напуснат страната или съкратят броя на служителите си.

Средната класа не се дефинира единствено с икономически критерии

Моторът на демокрацията

Средната класа обаче не се дефинира единствено с икономически критерии. "Тук става дума за социална група, която е носител на демократичния ред и пазарно-конкурентния принцип в обществото", пояснява Волфганг Хьопкен от германското Дружество за Югоизточна Европа. Тя е принципно заинтересована от стабилни демократични и икономически условия, защото само те й позволяват да поддържа своя бизнес и стандарт на живот.

И преди Втората световна война средната класа в Югоизточна Европа е развита само в зачатък. Впоследствие комунистическите режими в тези страни доведоха до почти пълното изличаване на тази класа. "На нейно място се появи социалистическа интелигенция, състояща се главно от представители на академичните среди и на администрацията. Тя обаче е нещо съвсем различно от онова, което в Централна Европа разбират под понятието "средна класа"", казва Волфганг Хьопкен.

В централноевропейските страни това понятие включва и други компоненти: например граждански ангажимент и граждански инициативи. "А в това отношение страните от Балканския регион са силно недоразвити", констатира и културоложката от Йена Габриела Шуберт. Според нея може дори да се говори за липса на гражданско общество в Югоизточна Европа.

Грешките на миналото

Демократичните промени в началото на 90-те години на миналия век повлияха на икономическата и социална ситуация в бившите социалистически държави, но не доведоха до укрепването на средното съсловие. Първият некомунистически президент на България след промените - Петър Стоянов - днес признава, че са били допуснати основни грешки в начина, по който е била извършена приватизацията в страната. "Парите отидоха у тези, които продължават да доминират българския преход така, както го правят от самото начало", казва Стоянов пред в. "24 Часа".

В резултат на това в българската икономика и общество се създадоха олигархически структури, които възпрепятстват свободната конкуренция в много сфери на живота. "Тази нова средна класа в голямата си част обаче не е създадена благодарение на реални предприемачески усилия, а е резултат от натрупването на съмнителни пари в сивата зона на полулегалността и съответно не може да бъде причислена към демократично ориентираната средна класа", подчертава Волфганг Хьопкен и допълва: "Въпросните среди изобщо не са заинтересовани от създаването на добре функционираща правова държава, а гледат да утвърдят клиентелистки отношения и политически структури, които биха им позволили да продължат да съществуват по обичайния за тях начин."

Типично за Балканите е и още нещо. "Става въпрос за едновременното съществуване на две неедновременни тенденции", казва културоложката Габриела Шуберт. Какво има предвид тя? Че голяма част от местните хора се стремят към новото и модерното в бита: нова домашна техника, най-нов модел автомобил и мода, позната им от Запада. От друга страна обаче същите хора предпочитат традиционните патриархални символи и стойности. Сексистките представи за жената доминират попкултурата на региона, в почти всички стани от Югоизточна Европа мачисткият турбо-фолк е широко разпространен.

Изпробвана рецепта за успех: бягство от родината

Емиграцията - опасност и шанс

Продължаващият емигрантски отлив от Балканите също застрашава средната класа в този регион. Особено младите и добре образовани хора напускат масово родните си страни. Това нанася огромни икономически щети на засегнатите държави. "Погледнато в дългосрочен план обаче този процес може да има и положителен ефект", смята Волфганг Хьопкен. Например тогава, когато емигрантите се завърнат обратно и започнат да прилагат усвоените на Запад норми в родните си страни или започнат да използват икономическите си контакти със Запада, за да развиват търговски отношения.

И все пак балканските страни няма да са в състояние да изградят широка и стабилна средна класа без помощ отвън. В това е убедена Габриела Шуберт. "Членството в ЕС е единствената възможност за тези страни да създадат равни условия и шансове за развитие, включително и за младите хора в региона", казва културоложката.

Автор: З. Арбутина, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева

[nik1]

ПС

Авторите приемат за средна класа хората със средни доходи, но получаващи "средни доходи" и "средна класа" не е едно и също

Средните доходи са тези, които са една степен по-нагоре от ниските; доходите се делят на условно ниски, средни и високи, средната класа е с доходи някъде в средата на средните доходи, но не по ниско -т.е. не в долния сегмент на средните доходи.

В тази статия се дава и оценка за броя на средната класа в България (това са хората с доходи над 1200 лева месечно чисто)

http://www.dw.de/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B0/a-16531861

ППС

В онова изследване за средните доходи според което 47 процента от домакинствата са в средната класа,авторите (според мен малко или много фриволно/тенденциозно), приемат че хората получаващи доходи в диапазона 90-210 процента от т..н "медианен доход" влизат в средната класа

Всъщност т.н."медианният доход" е критерии/стойност за оценяване на бедността, тук може види какви са стойностите му,

http://alexst.org/stra/Indikatori%20za%20bednost%20-%20NSI%202009.pdf

http://politiki.bg/?cy=270&lang=1&a0i=224034&a0m=readInternal&a0p_id=1045

Той не се определя като средно аритметична стойност на доходите на всички хора (за определена година) , а представлява разделителна между доходите на домакинствата- половината домакинства са под линията, другата половина са над линията

http://politiki.bg/?cy=270&lang=1&a0i=224034&a0m=readInternal&a0p_id=1045

-------

Средната класа според старите калкулации и модел беше с доходи около два пъти по-високи от медианните: Приемаше се че това са хората с доходи малко по-високи от БНП на глава от населението (ако половината пари от БПН остават като доходи в хората- горе долу такаев българия, то "медианния доход" грубо пресметнато е някъде в средата на стойността на БНП нс човек от населението). В по-стария модел (за които пиша) в България се използваше метод/модела за изчисления като този на САЩ, чиито БНП на глава от население за 2010 е около 37,5 хиляди долара, а за средната класа се считат хората с доходи от 40 до 90 хиляди долара; (при българските условия това съответстваше на диапазона в границите около 12 000 - до около 27 000 лева)

Всъщност понятието "средна класа" е малко по-сложно за дефиниране (освен чрез доходите), и трябва да се имат в предвид и някои други особености:

http://www.csp-sofia.org/PDF/BG/sredna_klasa_analys.pdf

:

Редактирано Юни 25, 2014 от nik1

[nik1]

ПППС

Ако се приеме методиката и самата идея на авторите от ИПИ "хората в средата" ( домакинствата с 90 до 210 процента от медианния доход) да се определят като "средна класа",

то ще се стигне до абсурда да говорим за наличие на "средна класа" в някое аграрно, на хортикултуристи или пък на ловци общество, които плюс това са егалитарни, и би се оказало че там има "средна класа" и тя е обхваща 90 процента от домакинствата

Според тази идея би излезнало, че в Куба, Северна Корея или дори Китай (където хората в болшинството си са бедни,и разделението е малко,т.е има сравнителна егалитраност) "средната класа"(?) е 70-80 процента (?)

Просто казано: идеята според мен "хората в средата" ( домакинствата с 90 до 210 процента от медианния доход) да се определят като "средна класа", е недомислена.

[Alexander_Nevski]

средна класа е доста комплексно понятие и няма конкретна и еднозначна дефиниция

т.ч. според мен задълбаването там е излишно

другото:

1) че БГ е в капана на средните доходи

2) и че всички държави излезли от този капан поддържат върховенство на закона

си е вярно

също така вярно е, че излизането от този капан е много трудно и става по изключение, т.е. БГ не я чака скоро

http://siteresources.worldbank.org/EXTPREMNET/Resources/EP98.pdf