Хипотеза - възможност за единна основа при обяснения за Природата

[Малоум 2 1987]

Преди 7 часа, fantom4e said:

да обясниш разбираемо, без да прескачаш от кристали на белтъци, пиезо и ентропия и т.н.

имаш хипотеза за......

статията казва че.... което потвърждава....

и без препратки!

просто, като за ученик с колкото се може по-малко думи? ще можеш ли?

 

и ако се чудиш защо: никак не е удобно да цитирам мнението ти, и на всяко място където имам въпрос/възражение и т.н. да го вмъквам, накъсва се и става неразбираемо.

Ами, така е написано, както си скицирал, ето:

имаш хипотеза за...... Имам предвид хипотезата за непрестанното образуване на частиците (някъде, по-горни постове, е даден линк към книгата - описвам, на база физическа хипотеза, как е възникнал живота, как се осъществява саморазвитие, самоорганизиране на основата на въглеродни вериги, които могат да се "управляват-задвижват" с външни за обектите полета - ЕМП.

статията казва че....

"...

Чрез промяна на формата на падащия лъч светлината, неговата интензивност и дължина на вълната, може да се контролира посоката и скоростта на движение на частиците на програмируемата материя..."   (Това е цитат от статията)

което потвърждава....

Получи се, че именно заради непрестанното си образуване, био- структурите реагират - без да се разрушават, може да им се управляват движенията (възможните процеси) с малки изменения на електромагнитни полета (малки амплитуди). Вкл. видимия спектър. А, био- структурите са природно " програмируема материя ". На база Еволюция е постигната Програмата!

Та, това което е извод от хипотезата - се потвърждава от експерименти, описани в статията.

...

Без междинните обяснения - за информираност за "еластични" движения с полета, само предполагам - биха възникнали повече въпроси за уточняване...

...

[fantom4e 277]

Преди 17 часа, Малоум 2 said:

Ами, така е написано, както си скицирал, ето:

имаш хипотеза за...... Имам предвид хипотезата за непрестанното образуване на частиците (някъде, по-горни постове, е даден линк към книгата - описвам, на база физическа хипотеза, как е възникнал живота, как се осъществява саморазвитие, самоорганизиране на основата на въглеродни вериги, които могат да се "управляват-задвижват" с външни за обектите полета - ЕМП.

статията казва че....

"...

Чрез промяна на формата на падащия лъч светлината, неговата интензивност и дължина на вълната, може да се контролира посоката и скоростта на движение на частиците на програмируемата материя..."   (Това е цитат от статията)

което потвърждава....

Получи се, че именно заради непрестанното си образуване, био- структурите реагират - без да се разрушават, може да им се управляват движенията (възможните процеси) с малки изменения на електромагнитни полета (малки амплитуди). Вкл. видимия спектър. А, био- структурите са природно " програмируема материя ". На база Еволюция е постигната Програмата!

Та, това което е извод от хипотезата - се потвърждава от експерименти, описани в статията.

...

Без междинните обяснения - за информираност за "еластични" движения с полета, само предполагам - биха възникнали повече въпроси за уточняване...

...

ми не е

 

 

[Малоум 2 1987]

Ето и едно "старо", но доста добре систематизирано задаване на  проблемите, ако се приеме ТГВ. Тя също е философска интерпретация към известни факти, а не експериментално проверена, та да е теория (хипотеза е правилното й название). Страшни ... донагласявания, които са псевдо-научни!

http://megavselena.bg/golemiyat-vzriv-realnost-ili-ilyuziya/

"Големият взрив. Реалност или илюзия

Kритичният поглед върху много стари проблеми на теорията на Големия взрив (сингулярността, еднаквостта, хоризонта и гладкостта) и проваленото решение за началното разширение на пространството.

Новите проблеми, свързани с липсващата маса, която е необходима, за да подкрепи идеята за еднородната и гладка разширяваща се Вселена, възрастта на Вселената, фоновата радиация, противоречивата хронология на събитията, изобилието на леки химически елементи и аномалиите в червеното отместване са само част от въпросите, които тази теория не може да реши и я поставят в последно време пред сериозна криза.

..."

И т. н...

(Известно е, че и до ден днешен - тия проблеми (а и по-рано описаните тук) не са решени, а в кръгозора на официално приетата теория - няма да се намерят задоволителни отговори (не са възможни експериментални проверки - обективни причини, но трябва да е възможно да се доказва, че са "обективни"). Така, науката се подлага на атаките на какви ли не интерпретации - почти всички, с "водещи" изводи към окултни теории (които не се нуждаят от доказателства, а само от вяра). По "обективни причини" се налага употреба на КОСВЕНИ доказателства към хипотетична интерпретация - хипотеза, обясняваща възникналите въпроси. При това - трябва да се съдържат "старите" знания, в новата интерпретация...

Такъв подход е направен с хипотезата за непрестанно образуване на обектите)

...

[laplandetza 2011]

<<.. Такъв подход е направен с хипотезата за непрестанно образуване на обектите ..>>>

 

Ако работиш за хипотезата за постоянна промяна на и в обектите , което и им дава физ. характеристики , ще е по приемливо

[Малоум 2 1987]

Преди 4 часа, laplandetza said:

<<.. Такъв подход е направен с хипотезата за непрестанно образуване на обектите ..>>>

 

Ако работиш за хипотезата за постоянна промяна на и в обектите , което и им дава физ. характеристики , ще е по приемливо

Да, прав си. Така, както си го казал, се възприема и в сегашната интерпретация за обектите - вътрешна динамика, напрежения на Поанкаре и др., но - не могат да се изведат физическите свойства по слоеве, а там именно са свойствата - всеки слой "отговаря" за едно проявление - свойство!. За сегашната "приемлива"  интерпретация, свойствата (маса, заряд, спин ...), след като са открити, са Приети  за даденост - образувани от ГВ, насам.

(Няма "постоянна промяна" на обектите, а непрестанно ... образуване... има "прекъсвания" на формата и размерите на вида обект, като "цяло".   Демек, ако можем да видим отделни етапи на образуване, то обектът съвсем не е това, което е при над..., да кажем, 10 000 цикъла за себеобразуване. (Сещай се за култовото от "Туин пийкс": Совите не са това, което са!, преформулирано към странностите на физиката : Електронът не е това, което е!.. Известно е - не е точкова частица и въпреки че има спин - няма "изгрев и залез" на слънцето-протон, при наглед за водороден атом., нито постоянен "полюс", който да е обърнат към протона)

Електронът има обем, както и всяка друга елементарна частица. При всеки такт за образуване - затваряне на външния си слой - се ползва външна за електрона подредба на вакуума (неподвижен, но структуриран етер), електронът се образува, затваряйки собственото и външното подреждане към собствен център - ползването на структурирана вакуумна подложка "разклаща" структурата в околността - все едно, от електрона постоянно се излъчва подреждане, характерно за структурата на излъчващата го частица.  Това "излъчване на структура" - честотата е огромна в сравнение с възможността за наблюдаване - това "разклащане" на околното поле до безкрайност, е физичната характеристика "заряд" на електрона. (тя е с дясно завихряне по посока на пренос, докато при протона е с ляво завихряне) При това - за всеки цикъл образуване - се променя посоката на момента на количеството на движение, когато се променя структурата на външното ЕМПоле. Но за запазване количеството на движение има и механичен момент, допълващ  образуващия елмагнитен. Сумата от тях е сложно "двойно" въртене около моментен център - за свободен електрон. При фиксирано външно поле (несвободен електрон, зададена е структурата на вакподложката) - посоката на образуващото за множество цикли на образуване, изразено чрез вектор, се проектира върху общият момент. Това е физ. характеристика "спин" на частицата. Вижда се, че зарядите правят изменения в подреден вакуум, Преносът е посредством ЕМВълни (разклащат поле) а не - че зарядите Създавали ЕМПоле. Не създават поле, измененията в него. Има философски смисъл - полето си съществува, дори и да няма "изменения" в него.

Така - за всеки такт за образуване - има самоцентриране към нов център - тоест, не може да се натрупва безкрайно много енергия в точка, защото точките (геом. центри) са различни, за всеки цикъл на себеобразуване. И ... Защото?! - при сегашната официална интерпретация - при пресмятане на енергията на точков заряд се получава, че енергията е безкрайно голяма. Тоест - един принудителен "парадокс", едно неприятно несъответствие за известното, е избягнат.)

...

Редактирано Януари 22, 2017 от Малоум 2

[Гагов 30]

Преди 2 часа, Малоум 2 said:

Да, прав си. Така, както си го казал, се възприема и в сегашната интерпретация за обектите - вътрешна динамика, напрежения на Поанкаре и др., но - не могат да се изведат физическите свойства по слоеве, а там именно са свойствата - всеки слой "отговаря" за едно проявление - свойство!. За сегашната "приемлива"  интерпретация, свойствата (маса, заряд, спин ...), след като са открити, са Приети  за даденост - образувани от ГВ, насам.

(Няма "постоянна промяна" на обектите, а непрестанно ... образуване... има "прекъсвания" на формата и размерите на вида обект, като "цяло".   Демек, ако можем да видим отделни етапи на образуване, то обектът съвсем не е това, което е при над..., да кажем, 10 000 цикъла за себеобразуване. (Сещай се за култовото от "Туин пийкс": Совите не са това, което са!, преформулирано към странностите на физиката : Електронът не е това, което е!.. Известно е - не е точкова частица и въпреки че има спин - няма "изгрев и залез" на слънцето-протон, при наглед за водороден атом., нито постоянен "полюс", който да е обърнат към протона)

Електронът има обем, както и всяка друга елементарна частица. При всеки такт за образуване - затваряне на външния си слой - се ползва външна за електрона подредба на вакуума (неподвижен, но структуриран етер), електронът се образува, затваряйки собственото и външното подреждане към собствен център - ползването на структурирана вакуумна подложка "разклаща" структурата в околността - все едно, от електрона постоянно се излъчва подреждане, характерно за структурата на излъчващата го частица.  Това "излъчване на структура" - честотата е огромна в сравнение с възможността за наблюдаване - това "разклащане" на околното поле до безкрайност, е физичната характеристика "заряд" на електрона. (тя е с дясно завихряне по посока на пренос, докато при протона е с ляво завихряне) При това - за всеки цикъл образуване - се променя посоката на момента на количеството на движение, когато се променя структурата на външното ЕМПоле. Но за запазване количеството на движение има и механичен момент, допълващ  образуващия елмагнитен. Сумата от тях е сложно "двойно" въртене около моментен център - за свободен електрон. При фиксирано външно поле (несвободен електрон, зададена е структурата на вакподложката) - посоката на образуващото за множество цикли на образуване, изразено чрез вектор, се проектира върху общият момент. Това е физ. характеристика "спин" на частицата. Вижда се, че зарядите правят изменения в подреден вакуум, Преносът е посредством ЕМВълни (разклащат поле) а не - че зарядите Създавали ЕМПоле. Не създават поле, измененията в него. Има философски смисъл - полето си съществува, дори и да няма "изменения" в него.

Така - за всеки такт за образуване - има самоцентриране към нов център - тоест, не може да се натрупва безкрайно много енергия в точка, защото точките (геом. центри) са различни, за всеки цикъл на себеобразуване. И ... Защото?! - при сегашната официална интерпретация - при пресмятане на енергията на точков заряд се получава, че енергията е безкрайно голяма. Тоест - един принудителен "парадокс", едно неприятно несъответствие за известното, е избягнат.)

...

малоум, хубаво говориш за непрестанното образуване на вещеви частици от вакуума от фотони, но дай експеримент който го потвърждава за да не бъдеш голословен по форумите .

[Б.Богданов 1637]

Преди 18 часа, Малоум 2 said:

Електронът има обем, както и всяка друга елементарна частица. При всеки такт за образуване - затваряне на външния си слой - се ползва външна за електрона подредба на вакуума (неподвижен, но структуриран етер), електронът се образува, затваряйки собственото и външното подреждане към собствен център - ползването на структурирана вакуумна подложка "разклаща" структурата в околността - все едно, от електрона постоянно се излъчва подреждане, характерно за структурата на излъчващата го частица.  Това "излъчване на структура" - честотата е огромна в сравнение с възможността за наблюдаване - това "разклащане" на околното поле до безкрайност, е физичната характеристика "заряд" на електрона. (тя е с дясно завихряне по посока на пренос, докато при протона е с ляво завихряне) При това - за всеки цикъл образуване - се променя посоката на момента на количеството на движение, когато се променя структурата на външното ЕМПоле. Но за запазване количеството на движение има и механичен момент, допълващ  образуващия елмагнитен. Сумата от тях е сложно "двойно" въртене около моментен център - за свободен електрон. При фиксирано външно поле (несвободен електрон, зададена е структурата на вакподложката) - посоката на образуващото за множество цикли на образуване, изразено чрез вектор, се проектира върху общият момент. Това е физ. характеристика "спин" на частицата. Вижда се, че зарядите правят изменения в подреден вакуум, Преносът е посредством ЕМВълни (разклащат поле) а не - че зарядите Създавали ЕМПоле. Не създават поле, измененията в него. Има философски смисъл - полето си съществува, дори и да няма "изменения" в него.

Това може би е вярно от гледна точка на класическа механика, но противоречи на КМ.
и един въпрос - ако има един единствен електрон в цялата вселена, това не противоречи ли на хипотезата на Малоум?

 

Пример за електрони по орбитали и суборбитали

за какви обеми на електрона можем да говорим?

Редактирано Януари 23, 2017 от Б.Богданов

[Малоум 2 1987]

Преди 15 часа, Гагов said:

малоум, хубаво говориш за непрестанното образуване на вещеви частици от вакуума от фотони, но дай експеримент който го потвърждава за да не бъдеш голословен по форумите .

Известно е - от полева форма на материята, два гама фотона с достатъчна енергия, се "ражда" електрон-позитронна двойка. Демек, раждат се вещеви частици.

И обратно - при анихилация на електрон и позитрон се получават гама фотони...

(Това не е "резултат" на хипотезата. Само показва, че експериментално са "видени-установени" превръщанията на формите на материята: от полева във вещева и обратно. Има външни и вътрешни (за ансамбъл-частиците) условия, които осигуряват наблюдаване на превръщания на частици в други частици+полеви форми - в колайдерите, например. Но, "единична" частица - никога не е видяна. За да се види, са нужни взаимодействията й, с нещо ... външно изменение, което да е възможно за наблюдаване - "удари" в други частици с промяна на импулси, трекове и т. н.

По предположението в хипотезата става ясно, защо "няма начин" ... да се наблюдава сама частица - честотата й на образуване е хилядократно по-висока от възможностите на апаратурата, бихме я виждали "заоблено-обобщено", но най-важното - нещо трябва да се "излъчи" от нея и да пристигне в датчици от апаратура. А, апаратурата също се състои от Вещеви обекти с Полеви връзки между тях. Ако осветим сама частица, за да се види - да се отрази нещо забележимо от нея, то трябват много къси вълни. Да, но те стават кратно-съизмерими с образуващите трептения на частицата и влияят върху свойствата й. Променят скорост (ускорители на заредени частици), "електромагнитна маса", има наличие на предпочитана посока на спина, формата и размерите (структурира се върху ускоряващото поле). Тоест - пак няма да видим отделни етапи от непрестанно образуване на частица. Остава си хипотеза, но ако може да се обяснят всички фактически особености с нейното начало, то е по-пригодна за "работна" хипотеза от досегашните.)

...

[Малоум 2 1987]

Преди 8 часа, Б.Богданов said:

Това може би е вярно от гледна точка на класическа механика, но противоречи на КМ.
и един въпрос - ако има един единствен електрон в цялата вселена, това не противоречи ли на хипотезата на Малоум?

 

Пример за електрони по орбитали и суборбитали

за какви обеми на електрона можем да говорим?

 

Преди време сме коментирали, тук, в тази тема, стр.2:

Постинг от: Публикува August 14, 2014

Вероятно бъркам, но от малкото, което съм схванал от хипотезата на Малоум, тя не е квантовомеханична.

"Напротив - квантова е хипотезата..." и т. н., съм обяснил... да не повтарям, че е отегчително.

 

и един въпрос - ако има един единствен електрон в цялата вселена, това не противоречи ли на хипотезата на Малоум?

Частиците в хипотезата също се раждат по двойки - споменал съм го по-горе. Сам електрон - не може да съществува в цялата Вселена - не може да се роди. Някъде ще има ... частица с "анти"-заряда му и съответно - полетата на двете частици ще си взаимодействат. Сам електрон, ако ще търсим такъв, съществува около протон в атом водород, но ... "Електронът не е това, което е!", беше смешката.

 

Пример за електрони по орбитали и суборбитали:

за какви обеми на електрона можем да говорим?

Не са тези "обеми" на картинките, разбира се. Нищо общо нямат с форма и размер на електрон, който не е в атом. Значи - и с обем на електрон нямат общо.

Това са области на вероятности за "намиране" на електрон около протон. Матмодел на различни ситуации за различни квантови числа.

(При мен - електронът непрестанно се образува в полетата на протона, на бързината за образуване на протона е много по-голяма. Измененията на ЕМПолета от характеристиката заряд, на една вълна разстояние протон-електрон, се е превърнала във Фотон за връзка. Така електронът "потъва-изплува" в променливото поле на протона - движат се и двете частици Ускорително и затова има непрестанно излъчване-поглъщане на фотон за връзка. Така, за най-вътрешния слой-орбитала, вероятността електронът  да се открива по "сфера" е най-голяма (очакван сферичен слой) - при свободен атом водород. Добра представа е стояща вълна - права и обратна, но меняща се посока за всеки цикъл на образуване на частиците. Към фотонът за връзка може да се погълне  фотон от окръжаващия фон - тогава Образуването на електрона е на по-висок слой, без да е бил някъде между слоеве. Променя се и формата на пространството на вероятността за намиране  на електрона около протона.

Така че - квантово е началото на хипотезата и затова са обясними квантовите картинки. Става и по-ясно: Защо съществуват по ..."този" начин!)

...

Редактирано Януари 23, 2017 от Малоум 2

[Гагов 30]

Преди 1 час, Малоум 2 said:

 

Преди време сме коментирали, тук, в тази тема, стр.2:

Постинг от: Публикува August 14, 2014

Вероятно бъркам, но от малкото, което съм схванал от хипотезата на Малоум, тя не е квантовомеханична.

"Напротив - квантова е хипотезата..." и т. н., съм обяснил... да не повтарям, че е отегчително.

 

и един въпрос - ако има един единствен електрон в цялата вселена, това не противоречи ли на хипотезата на Малоум?

Частиците в хипотезата също се раждат по двойки - споменал съм го по-горе. Сам електрон - не може да съществува в цялата Вселена - не може да се роди. Някъде ще има ... частица с "анти"-заряда му и съответно - полетата на двете частици ще си взаимодействат. Сам електрон, ако ще търсим такъв, съществува около протон в атом водород, но ... "Електронът не е това, което е!", беше смешката.

 

Пример за електрони по орбитали и суборбитали:

за какви обеми на електрона можем да говорим?

Не са тези "обеми" на картинките, разбира се. Нищо общо нямат с форма и размер на електрон, който не е в атом. Значи - и с обем на електрон нямат общо.

Това са области на вероятности за "намиране" на електрон около протон. Матмодел на различни ситуации за различни квантови числа.

(При мен - електронът непрестанно се образува в полетата на протона, на бързината за образуване на протона е много по-голяма. Измененията на ЕМПолета от характеристиката заряд, на една вълна разстояние протон-електрон, се е превърнала във Фотон за връзка. Така електронът "потъва-изплува" в променливото поле на протона - движат се и двете частици Ускорително и затова има непрестанно излъчване-поглъщане на фотон за връзка. Така, за най-вътрешния слой-орбитала, вероятността електронът  да се открива по "сфера" е най-голяма (очакван сферичен слой) - при свободен атом водород. Добра представа е стояща вълна - права и обратна, но меняща се посока за всеки цикъл на образуване на частиците. Към фотонът за връзка може да се погълне  фотон от окръжаващия фон - тогава Образуването на електрона е на по-висок слой, без да е бил някъде между слоеве. Променя се и формата на пространството на вероятността за намиране  на електрона около протона.

Така че - квантово е началото на хипотезата и затова са обясними квантовите картинки. Става и по-ясно: Защо съществуват по ..."този" начин!)

...

малоум твоите хипотези са ялови, те от никъде не следват нямат и 1% някакъв експеримент да ги подкрепя за да станат поне някви хипотези камоли теории.

[Б.Богданов 1637]

На мен ми допада идеята на Файман, че вероятно има само един електрон в цялата вселена .

В предходните постове говориш за обеми на електроните, а в последният - такъв не съществува?? 

сфера би бил електрон само в първа орбитала - например на водородния атом.

и т.н и т.н 

[Малоум 2 1987]

Преди 11 минути, Б.Богданов said:

На мен ми допада идеята на Файман, че вероятно има само един електрон в цялата вселена .

В предходните постове говориш за обеми на електроните, а в последният - такъв не съществува?? 

сфера би бил електрон само в първа орбитала - например на водородния атом.

и т.н и т.н 

Файнман е майтапчия - важно е в какъв контекст го е казал. (Аз пък бих добавил - има поне един електрон и поне един протон във Вселената)

Ако е във връзка с наблюдения в опити на КМ - че, като че ли електронът се намира ... навсякъде в пространството на експеримента - Електронът може да бъде на две места едновременно, демек - навсякъде. За основния експеримент с двата процепа  става въпрос- това хипотезата го обяснява перфектно и ... няма чуденки ... от къде минавали частиците и защо събитията от два отворени процепа, са зависими - има наблюдаема интерференция на попаденията на екрана. Непрестанното образуване е не само за изпитваните обекти - фотони и частици, а и за обектите които изграждат установката с полева обратна връзка на частиците си - особено са силни полетата в "краищата" - и те се явяват излъчватели по Хюйгенс, ако са смутени от падащи вълни.

Обемът на електрона е непостоянен. Зависи от структурата на полетата в които пребивава моментния геом. център на образуванието. Но - тъй като има непрестанна Обратна Връзка със затварящото го за образуване трептене и то е "взето" от околността (по-скоро - се реализира цялостно  частицата върху готова структура на външното поле), то реакцията на околността, разпространяваща се със скоростта на светлината в тази среда, може да се счита, че се разпространява от център до безкрайност в пространството (ако няма др. ограничения - щото, при тунелния ефект се наблюдава - има потенц. бариера и ако няма достатъчно скорост-енергия, няма електронът да се образува "след нея" Този ефект се изяснява идеално от предположението за непрестанно образуване на частиците - образува се там, където полетата - и външното и собствените - са изгодни по енергия за затваряне на трептенията около собствен център на частицата. . Освен това – показва, че голяма част от полетата в околното пространство, чрез ОВ, се „грижат“ електронът да е цял. Затова - не се разпада на други частици).

В първа орбитала - "формата" на електрона е мъничка "пространствена запетайка" в рамките на половин големина на атом водород - и се образува с честота около 10^(18)Hz, но мястото на образуване на центъра й зависи от подложката, на излъчения от протона фотон. Обемът в който става Поглъщане-излъчване за образуване на електрон е почти половината от големината на водородния атом. Така електронът се образува в сферичен слой около протона, но - точно къде, в кой да е момент, образуването за затваряне около собствен център - зависи от сфазиране на полетата на протона и на електрона.

...

[laplandetza 2011]

Електрон има релативен диаметър с размер вероятно близък или дори по малък от един квант промяна, т.е.  на крайно възможни разграничими събития.
Наложено я квант. електр.магн. поле , саизмиримо или по малко от квант промяна на полето.

[Гагов 30]

Преди 4 часа, laplandetza said:

Електрон има релативен диаметър с размер вероятно близък или дори по малък от един квант промяна, т.е.  на крайно възможни разграничими събития.
Наложено я квант. електр.магн. поле , саизмиримо или по малко от квант промяна на полето.

какъв е тоя релативен диаметър по малък от планковската константа ? откъде го измисли ? нова физика ли правиш?

Редактирано Януари 24, 2017 от Гагов

[fantom4e 277]

уравнението на Шрьодингер (вълнова функция) май не сте го решавали?

[Малоум 2 1987]

В постинг  №1 на темата съм показал как от предположеното в хипотезата е получена формулата Е=m.c² .

При възможност ускорението, принципно,  да се представя като произведение на скорост на светлината и честотата на образуващите частицата фотони... Този модел не води до недоразумения, доколкото при образуването си, всяка частица е осцилатор, повтарящ себе си - както е по хипотезата ми.

...

Гледам, оня ден, случайно, в Ютюб: https://www.youtube.com/watch?v=Yu5xdnia_sU

"Новая физика.Часть 1.Свет имеет ускорение.Академик Кашпурин.

https://youtu.be/Yu5xdnia_sU?t=133

..."

 

Та, академикът направил, едва ли не, голямо откритие?!!

Преди близо две години съм показал ... формулата за "голямото" откритие, ама ...добре, че имам книжно копие на "Ефирната възможност" - легитимно издание...

 

пп Не вярвах, че академик може да плагиатства най-безцеремонно... И естествено - тълкуванията в голямото му откритие, са в рамките на окултизма, колкото и да се старае с физика - така се "продава" най-бързо. Пфу!

...

[Last roman 11673]

мда, и тая тема май е минала отвъд хоризонта на фантастиката и неизбежно клони към паранаучния раздел

[Малоум 2 1987]

Само съм показал чуждите фантасмагории.

Иначе, основата на  хипотезата си има вече и др. косвено потвърждение в по-нови разработки:  малко "макро-състояние" за направа на цикъл на пренос по посока спин, т. е., става отделна, самостоятелна по време и пространство структура от атоми, върху друга структурна основа - кристало-подобна подредба. (Повтаря се микро-структура за образуване на частици при сфазиране на свойство. Постига се устойчивост на структура, даже и в "твърдина", като за нещо отделно.)

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Publikuvana-e-retceptata-za-vremevi-kristal_69427.html

Публикувана е рецептата за времеви кристал

След подробен план, създаден от физика Норман Яо от Калифорнийския университет в Бъркли и физици от Университета на Мериленд, е направен първия времеви кристал с помощта на едномерна верига на йони на итербий. Лазерен импулс променя спина на йон, който на свой ред променя спина на следващия йон и така нататък. Ако веригата се затваря в пръстен, този метод може да зададе на системата собствен ритъм на преходите и да образува времеви кристал. Илюстрация: Chris Monroe, University of Maryland

В обикновения кристал атоми, йони или молекули са подредени в повтаряща се триизмерна структура, която придава на кристала специални физически свойства.

При времевия кристал структурата е периодична не само в пространството, но и във времето. 

Миналата седмица в престижното списание Physical Review Letters е публикувана статия на физика Норман Яо (Norman Yao) и колегите му от Калифорнийския университет в Бъркли, в която се описва "рецептата" за времеви кристал. Представена е схемата за създаване на кристал на времето и методиката за това, как да се измери, за да се потвърди, че този нов материал всъщност е стабилна фаза на материята.

Това дава възможност на две групи физици, работещи независимо една от друга, да изградят кристал, който е първият пример за неравновесна форма на материята или времеви кристали, съобщи ScienceDaily. 

...

^{Времеви кристал на Университета на Мериленд. Илюстрация: APS / Alan Stonebraker / Phil Richerme}

Един месец по-късно група учени, водени от физика от Харвард Михаил Лукин (Mikhail Lukin) повтаря експеримента, използвайкиа дефекти в кристалната решетка на диамант.

"Това ново фазово състояние на материята е еднозначно, - заяви Норман Яо. - Но това е наистина страхотно, защото това е един от първите примери за неравновесно вещество. През последния половин век, ние изследвахме равновесното вещество в метали и диелектрици. Ние едва сега започваме да изследваме цял един нов свят на неравновесно вещество.

Времевите кристали могат да бъдат полезни в изграждането на квантови компютри, за да се изолират кубитовете от външни влияния.

...

 

Картинките не се виждат?..

Що тъй!

Редактирано 7, 2017 от Малоум 2

[Gravity 1563]

On ‎2‎/‎7‎/‎2017 at 15:26, Малоум 2 said:

Само съм показал чуждите фантасмагории.

чуждите!!!

[ramus 632]

близостта на интерпретациите и хрумванията за решения на парадокси и несъответствия... довеждат до сходства и в самите предложения за обяснения на света. Все пак, който и да е учен, тръгва от вече създадената описателна концептуална картина на света и каквото и да прави, след като я залага в основата на представите и мисленето си, след като ползва системността й, си позволява само да я надгражда и допълва.

В този смисъл близостта на решенията на множеството естествени проблеми, парадокси или несъответствия, е естествен. Самия факт, че толкова много открития са правени "паралелно" от двама различни откриватели, на различни места по света, поставя "авторството" на много от същите под въпрос. Има индикации за всички 'големи открития', дори и за тия, които се смятат за "революционни", че също възникват с наслагване и е трудно да се даде еднозначно "титлата и пиедестала" на едно или друго "име".

Пиша всичко това заради колегата "малоум"... че все пак титлите и авторитетите с 'академични' представки пред фамилиите си имат значение и по-голяма тежест от постулирането на хипотезата му в един или друг форум... да не стане така, че някой да обере нужните лаври на "откривателя", особено ако това е важно за самия него... А и не е като да не се е случвало... и да не се случва... и да няма да се случва и занапред...

[Малоум 2 1987]

Ето и още едно доказателство (хипотетично, все още) че има Еволюция на неживата природа - това е твърдение в хипотезата за непрестанното образуване.

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Astronomite-napraviha-rodoslovno-darvo-na-zvezdite_71836.html

Астрономите направиха "родословно дърво" на звездите

Астрономи изградиха "родословно дърво" на звездите, вземайки "назаем" този подход от биологията, съобщи NewScientist.

Оказа се, че е възможно да се проучи и "еволюцията" на звездите като се прилагат същите филогенетични методи, които използват биолозите, за да проследят произхода на растенията и животните.

Звездите са много различни от живите организми, но също могат да се обединят в семейства на базата на обща история и произход, тъй като се формират от газови облаци и носят историята си в своята химична структура.

В статия, публикувана в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society (препринт е достъпен в arXiv.org предпечат), астрономът Паула Йофре (Paula Jofre) от Университета Кеймбридж и екипът й описват как са съставили филогенетичното "дърво на живота", свързващо звездите.

Звездната ДНК

"Ключовото предположение при прилагането на филогенетичния подход е, че има приемственост от едно поколение на друго като промяната се предава във формите на следващото поколение. Това предположение е приложимо и за звездите в галактики, дори ако механизмите за наследяване са много различни" - обяснява Йофре, цитирана от sci-news.com

Химичният състав на звездите може да разкаже много за произхода на звездите.

Първите звезди във Вселената се състоят предимно от водород и хелий и тези елементи се сливат във вътрешността им в по-тежки елементи. Когато масивните звезди експлодират като свръхнови, по-тежките елементи се разпръскват из Вселената, където те образуват градивните елементи на следващото поколение звезди. Звездите, родени след много поколения имат повече по-тежки елементи, отколкото по-старите.

"Биологичната еволюция се задвижва от адаптиране и оцеляване, докато химическата еволюция се задвижва от механизми, които водят до смъртта и раждането на звездите," пише Йофре.

Звездите са без стабилна орбита в рамките на Млечния път и всъщност могат да отидат навсякъде. Така че е много трудно да се определи откъде произхожда една звезда. Но ако звездите са създадени в една и съща част на галактиката, те ще трябва да имат подобен химичен състав. Това означава, че може да намерят "братя и сестри", които сега са на по-голямо разстояние едни от други.

"Това кара астрономите да разгледат по нов начин историята на звездите и да тълкуват миналото им", коментира Йофре. "Може да бъде извлечена много повече информация".

Като комбинира следите от 17 химични елемента като звездна "ДНК", екипът категоризира 22 звезди в нашия галактически квартал.

..."

 

 

и т. н. - има още, но: "Биологичната еволюция се задвижва от адаптиране и оцеляване, докато химическата еволюция се задвижва от механизми, които водят до смъртта и раждането на звездите," пише Йофре.

Не могат учените да "излязат от грешката" - химически превръщания? (еволюция!). Физически са Превръщанията на материята, а химическите са Резултат-следствие на физически процеси. Налягане, Температура, Лъчения - все физически величини-параметри.

...

[Малоум 2 1987]

Поставям статията тук, защото се "вижда" противоречивото в тълкуванията на ТГВ, че вещевите обекти са се пръкнали от "първичното яйце" след ГВ

http://nauka.offnews.bg/news/Kosmologiia_13/Mozhe-li-edna-zvezda-da-bade-po-stara-ot-Vselenata_75880.html

Може ли една звезда да бъде по-стара от Вселената?

Когато астрономите датират за първи път звездата HD 140283, те остават силно озадачени. Тази странна звезда се оказва толкова стара, че веднага е наречена звездата Матусал (Methuselah star) на името на пословичен с дълголетието си библейски герой.

Тя се оказа, според изчисленията, по-стара от Вселената.

Звездата Матусал

Тя изглежда съвсем нормална, но ако се вглеждаме, ще видим колко странна звезда е. Диаметърът й е почти два пъти по-голям от нашето Слънце, но температурата на повърхността й е приблизително същата като на Слънцето. Тази комбинация от размер и температура означава HD 140283 е почти четири пъти по-ярка от нашето Слънце. Нито една от тези характеристики не е особено необичайна, но съставът на звездата, който е известен от 50-те години, е странен.

В сравнение с други, сравнително близки звезди, HD 140283 е "бедна на метал", което на астрономически жаргон означава, че липсват елементи по-тежки от водород и хелий. Това може да не изглежда особено странно, но е много важна улика при определяне възрастта на звездата, защото следите от по-тежки елементи остават само от предишни поколения звезди. Една звезда, богата на водород и хелий, но бедна на всички по-тежки елементи, трябва да е много стара звезда, от най-ранния етап от живота на Вселената. HD 140283 отговаря на това описание перфектно като само 1/250-та от съдържанието на по-тежки елементи на нашето Слънце и другите звезди в нашата част от галактиката. 

..."

 

Има и още в статията.

...

(По хипотезата: Напротив - тази звезда е много по-млада във Вселената! Непрестанно се образуват във Вселената вещеви частици със свойствата си и ако се организират, падайки към гравитационен център, идва момент, когато количеството им е достатъчно - ускорената, въртяща се около тоя център  материя да "засвети" във видимия диапазон на лъчения. (или в някой друг - ако ни "интересува")

Така че - не е това, което се счита за "начало" на Вселената - ГВ. Изобщо, еволюцията на звездите в звездните купове - не е такава, каквато ни я представя статуквото, описано в статията.)

...

[kall 683]

За пореден път в този форум имаме устойчива тенденция към ниско качество на темите от областта на естествените и точните науки(хуманитаристиката обаче е една от силните страни на този форум, макар че и там има яки изцепки), които обикновено започват като интересни и сериозни и стават на буламач накрая. За съжаление, просто това са фактите...

Редактирано Април 4, 2017 от kall

[Малоум 2 1987]

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Ucheni-poluchiha-technost-s-otritcatelna-masa_78468.html

Учени получиха течност с отрицателна маса

Изследователи от Университета на Вашингтон демонстрираха явлението отрицателна маса, съобщава сайтът на университета.

За разлика от всеки друг физически обект в света, тялото с отрицателна маса не се ускорява в посоката, в която е тласнато, а в обратна посока.

Научната работа на екипа е публикувана в списание Physical Review Letters.

"Хипотетично материята може да има отрицателна маса - както електрическият заряд може да бъде отрицателен или положителен", - пишат авторите на работата. - "Хората рядко мислят по този начин, тъй като в ежедневието ни се среща само положителният вариант на втория закон на Нютон, според който силата, предизвикваща ускорение, е равна на масата на обекта, умножена по ускорението му: F = ma".

В случая на отрицателна маса обектът ще има отрицателно ускорение. Въпреки че ни изглежда неестествено, това не означава, че е невъзможно. Предишни теоретични изследвания са показали, че отрицателната маса може да съществува във Вселената, без да пречи на Общата теория на относителността.

Гравитацията в теорията на относителността се визуализира в двуизмерното пространство като опънат каучуков лист, който се деформира под тежестта на телата, които са върху него. И тези деформации биха отклонили по-леки тела и дори светлината биха отклонили от правата линия.(Да не забравяме, че пространство-времето не е двуизмерно, а четири (три пространствени и една времева координата), като и четирите се изкривяват от наличието на маса). В този модел отрицателната маса е от другата страна на листа, създава хълмче, от което по-леки тела биха се "търкулнали" надалеч. Ако се обърнем наопаки това Вселенско одеало, тогава отрицателната маса ще прави вдлъбнатини, а положителната маса - хълмчета. (вж "Отрицателната маса - екзотична, но възможна материя")

 

В случая на отрицателна маса обектът ще има отрицателно ускорение. Въпреки че ни изглежда неестествено, това не означава, че е невъзможно. Предишни теоретични изследвания са показали, че отрицателната маса може да съществува във Вселената, без да пречи на Общата теория на относителността.

Гравитацията в теорията на относителността се визуализира в двуизмерното пространство като опънат каучуков лист, който се деформира под тежестта на телата, които са върху него. И тези деформации биха отклонили по-леки тела и дори светлината биха отклонили от правата линия.(Да не забравяме, че пространство-времето не е двуизмерно, а четири (три пространствени и една времева координата), като и четирите се изкривяват от наличието на маса). В този модел отрицателната маса е от другата страна на листа, създава хълмче, от което по-леки тела биха се "търкулнали" надалеч. Ако се обърнем наопаки това Вселенско одеало, тогава отрицателната маса ще прави вдлъбнатини, а положителната маса - хълмчета. (вж "Отрицателната маса - екзотична, но възможна материя")

 

Сега американските учени се опитаха да пресъздадат отрицателната маса в лабораторни условия. Те охлаждат атоми рубидий до температура, близка до абсолютната нула (-273°С). Полученото състояние се нарича Бозе-Айнщайнов кондензат (вж "Кондензацията на Бозе-Айнщайн или петото състояние на материята"). Частиците него се движат много бавно и следвайки принципите на квантовата механика се държат като вълни. Те също се синхронизират като един единствен атом в състоянието на т.нар. свръхфлуид - течност, която пък може да се движи, без да изпитва триене.

Учените с помощта на лазери поставят всеки атом в малка "чаша-капан" с размер по-малко от 100 микрона. В този момент свръхфлуидният рубидий има нормална маса. Нарушаването на капана ще позволи на рубидия бързо да излезе разширявайки се, тъй като рубидият в центъра ще го избутва навън.

За да създадат отрицателна маса, изследователите прилагат втори набор от лазери, които разбъркват атомите, за да се промени начина, по който се движат. Сега рубидият се втурва навън достатъчно бързо, че се държи така, сякаш е с отрицателна маса.

"Като го тласнете напред, той ускорява назад", заяви Майкъл Форбс (Michael Forbes), професор по физика и астрономия от Университета на Вашингтон, който теоретично анализира системата. "Сякаш рубидият се удря в невидима стена".

Този експеримент може да даде възможност на учените да научат повече за свойствата на обектите с отрицателна маса. Възможно е някъде във Вселената да съществуват далечни космически обекти с отрицателната маса - неутронни звезди, черни дупки и тъмната материя.

...

 

 

Мисля си - в статията има достатъчно препратки, та който се интересува от подробности, да посети линковете.

(И тук обяснението с "отрицателна" маса, според мен е неправилно и подвеждащо. За реални обекти прилагателното "отрицателен" е човешко определение, за да се впишат символите в матмодели.

Физична характеристика "маса" не може да е отрицателна, реално. Тя е коефициент на съпротива при принудително преместване на обект. Да, обаче, посоката на преместването е директно свързана с наличието на "падащите" полета - потенциали (от лазерите) за посочените начални условия. Има само един вид измервани полета в експеримента. Частиците се образуват непрестанно в посока на минимална енергия на образуване - особено "лесно", върху готова структурирана вакуумна подложка - създадена от лазерите. Това движение може да изглежда като "сила на привличане" подобно гравитационната сила, но не е гравитационна. Силата е с ентропиен произход.

"Като го тласнете напред, той ускорява назад", заяви Майкъл Форбс (Michael Forbes), професор по физика и астрономия от Университета на Вашингтон, който теоретично анализира системата. "Сякаш рубидият се удря в невидима стена". 

Когато си му предложил-подложил "лазерна" структура, то "тласкането" (движението) е по посока на идването на фотоните.)

...

[Doris 4234]

On 14.04.2017 г. at 17:02, Малоум 2 said:

Изследователи от Университета на Вашингтон демонстрираха явлението отрицателна маса, съобщава сайтът на университета.

Тука от оффнюз пак са превеждали без много да се замислят. В заглавието на статията "отрицателна маса" е поставено в кавички:

‘Negative mass’ created at Washington State University

А от съдържанието се вижда, че са демонстрирали квантова отрицателна ефективна маса, която е нещо различно от понятието  гравитационна маса:

A negative effective mass can be realized in quantum systems by engineering the dispersion relation.

За това препратките в статията на оффнюз  към ОТО са напълно грешни.