Отиди на
Форум "Наука"

Хипотеза - възможност за единна основа при обяснения за Природата


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 15 часа, gmladenov said:
On 14.07.2020 г. at 10:26, Малоум 2 said:

Физиката има проблем с времето: В квантовата механика времето е универсално и абсолютно, непрекъснато върви напред ...

Но в Общата теория на относителността, която описва гравитацията, времето се променя по причудливи начини. Часовник на повърхността на Земята цъка по-бавно, отколкото на борда на орбитален спътник например.

При опитите да се комбинират тези две теории в една теория на квантовата гравитация, „проблемът с времето всъщност е доста важен“ ...

Очевидно става дума за две несъвместими концепции за време, които няма как да се обединят.
Едната концепция ще трябва да отпадне.

Според мен: Не става въпрос за несъвместимост - времето е реално вписано във Вселената и "върви" към усложняване на връзките при взаимодействия и действия. Не е само някаква илюзия и/или концепция за "подреденост" спрямо Изследовател. Не случайно е установена еволюция (развитие на обекти във времето) както на неживата природа, така и на живата. Строго се спазва правилото "причина-следствие", благодарение и на силите, които действат и на ниво ентропия, като информация за хаос. (Информацията е пропорционална на ентропията и за нейното "получаване" се хаби енергия). По принцип Изследовател ползва информацията, за удобство, в ред-последователност, но самата информация се съдържа във фотоните. А там е "скрито" време (период) в една от характеристиките на фотона - честотата му, имаща енергийно отношение при действия.

Понеже в ОТО се ползват енергия-импулс-тензори <--> геометрия - изводите са странни. Колкото повече окрупняват обектите, толкова повече им се намалява относителната скорост, сравнена със скоростта на по-малките обекти. Зависи и от плътността на окрупненото, но това принципно, означава Нова среда, съответно - по-ниска скорост на светлината (смес от много фотони) от тази на във вакуум. Тоест - обмен на информацията "за релаксиране" след взаимодействие, става по-бавно, с по-малък темп. Затова, към центрите на галактики, примерно, има забавяне на времето, което се предписва на маса на ЧД. А самата маса е само коефициент пред ускорението в силовото уравнение. И доколкото гравитационната сила може да се изясни с гравитони (фотони на грави-поле), то, ясно е, че плътността на гравитоните близо да център на плътно тяло става все по-голяма, а това е забавяне на темпа на процеси в такава среда. Принципът на еквивалентността важи и когато масата е коефициент на съпротива при въздействия на сила и затова - няма нужда да се правят различни понятия за различност на времето. И гравитоните са кванти. Но - се излъчват от керна на частиците и по мощност са незначителни в сравнение с ЕМСили, които обединяват частици в  обект и обособяване на собствен център на масите. Щото - там където действат ЕМСили имат за начална, управляваща ги структура, гравитони от керновете при структуриране на едрото.

...

 

Link to post
Share on other sites
  • Мнения 181
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Популярни мнения

Шпага, намерила си много хубави въпроси и особено отговори за квантовата механика. Аз напълно съм съгласен с Жорж Лошак. Но не разбирам, защо според теб той не се изказва ласкаво за изводите на Бел? Д

Тука от оффнюз пак са превеждали без много да се замислят. В заглавието на статията "отрицателна маса" е поставено в кавички: ‘Negative mass’ created at Washington State University А от съдъ

Наистина ценен постинг, Скенер Ами така тълкувам думите му, но може и да не съм го разбрала. Впрочем ето още какво казва той, от което става ясно, че възгледите му не са в "съзвучие" с общопр

Posted Images

  • Потребител
Преди 3 часа, Малоум 2 said:

Според мен: Не става въпрос за несъвместимост - времето е реално вписано във Вселената и "върви" към усложняване на връзките при взаимодействия и действия. Не е само някаква илюзия и/или концепция за "подреденост" спрямо Изследовател.

Ти явно смяташ, че времето е физически реално ... и там се разминаваме.

Дори да имаме някакъв универсален физически процес, който можем да използваме за
универсално време, пак се опира до това как да се синхронизира времето в две точки във
вселената. Как знаем, например, че часовниците на Млечния път и Андромеда са в синхрон?

Така че вселенският процес, който използваме за време, трябва не само да "цъка" с еднаква
скорост навсякъде,  но също така да има и вградена памет, която да ни каже колко "цъкания"
са отброени от началото на вселената, например. Без такава памет проблемът със
синхронизацията остава нерешен.

Във вселената има всякакви обекти, които "цъкат" и могат да се използват за метрономи.
Въпросът е, че за истински часовник ни трябва памет ... а това не го виждам да съществува
във вселената.

По принцип паметта е запомнено физическо състояние, а досега не съм виждал процес,
който да помни предишните си състояния (от само себе си).

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 58 минути, gmladenov said:

Ти явно смяташ, че времето е физически реално ... и там се разминаваме.

Ами, може и да не се "разминаваме" - ако се досетиш, че и ти принадлежиш към наблюдател –Изследовател (датчици + мозък за анализ на резултати). Твърде ограничени сме от към сетива, за да може мозъкът ни да се справи с основната си задача - цялост на структурата Човек в динамиката на окръжението ни.

Изследовател иска не само да знае, ами и да управлява това което знае, но да управлява и това което не знае - което е недостижимо за полагане на физически експеримент.

И в статията пишат, че малките времена (предполагаемо физически реални) са недостижими за наблюдение ..., камо ли за управление. По косвени данни се измисля хипотеза, следствията от която да съответстват на вече известното, провереното в експеримент. Ако е така - има шанс да е вярна.

Преди 58 минути, gmladenov said:

Така че вселенският процес, който използваме за време, трябва не само да "цъка" с еднаква
скорост навсякъде,  но също така да има и вградена памет, която да ни каже колко "цъкания"
са отброени от началото на вселената, например. Без такава памет проблемът със
синхронизацията остава нерешен.

Ползва си го Вселената ... вселенския процес. "Вградена памет" е памет на структура и по хипотезата ми - това са сдвоените вакчастици (зърнест модел вакуум), като всяко зрънце е и със собствен часовник, който не цъка еднакво със съседите си (няма глобално лашкане на време), а във всеки един етап на образуването си, векторчето момент на импулс е различно по големина и направление. Затова съществуват като самостоятелни единици и може да се оприличат на стария етер по това, че са неподвижни обекти по място. ( идеализирана представа - като неподвижни точки в една пространствена вакуумна решетка, но при подреждане по вектор - сфазиране, локално пространството "диша" - променя се броят на точките в "евклидов" кубичен метър, но реално е един и същ броят - това е изкривяване на пространството, щото стените са "огънати" повърхнини, неевклидови). На Вселената не и пука за проблемите на Изследовател! 😎

Преди 58 минути, gmladenov said:

По принцип паметта е запомнено физическо състояние, а досега не съм виждал процес,
който да помни предишните си състояния (от само себе си).

Спомни си за времето на живот на  протона и електрона! Дори по изчисления ...Вечни са.😑

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • 2 месеца по късно...
  • Потребител

Е, имало значи експеримент, потвърждаващ хипотезата, ама ... трябват още доказателства😎 След 9-та минута във видеото:  от фотони (полева форма на материя) - W-бозон, (засега - вещева частица пренасяща взаимодействия😑😞)

...

...

Заглавието е подвеждащо - съдържа се  научен обзор за различни новости.

...

 

 

Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Гравитоните не са отречени. Само дето не са това, което си представят.

По хипотезата - гравитоните са възможно най-малката обвивка като балонче-слой, на централното образуващо трептене (10^(-26)m) "масова" елементарна частица. Излъчва се за всеки цикъл на образуване на центъра и структурира-подрежда околното пространство по подобие себе си. Пробно тяло с предимство се образува (центъра си) върху тази структура, +възможно най-малката стъпка към налитащият го гравитон, тълкува се като сила на привличане. Гравитоните не правят вълни като ЕМвълни (тях ги правят заредени частици), а структурират пространството в което са, подобно на самостоятелни пакет-фотони. Заради малкият си размер и ... почти липса на импулс в себе си, веществото е Съществено прозрачно за тях, но определят геодезични линии за "минимална" сила на привличане.

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Dali-gravitatcionnite-valni-se-sastoiat-ot-chastitci-gravitoni-video_84476.html

Дали гравитационните вълни се състоят от частици гравитони (видео)

1496515398_1_559x*.jpg

Сега, след като детектора LIGO откри първия, втория и третия си сигнал от гравитационна вълна, тази част от теорията на Айнщайн, която прогнозира, че в тъканта на с амото пространство трябва да има вълни, е потвърдена. Това води до най-различни интересни въпроси, включително и този:

Очаква ли се гравитационните вълни да демонстрират двойнствената природа на вълна-частица и дали физиците от експеримента LIGO вече замислят начин да тестват това като експеримента с двойния процеп?

Ето какво отговори астрофизикът Итън Сийгъл (Ethan Siegel) на страницата на Forbes.

Двойнствеността вълна-частица е една от най-странните последици от квантовата механика, която някога сме откривали.

1496515466_1_559x*.jpgИзображение: Wikimedia Commons / Sakurambo, въз основа на работата на Томас Янг, представена на Кралското общество през 1803 г.

Всичко започва достатъчно просто: материя е направена от частици, неща като атоми и техните съставни части, а излъчванията са направени от вълни. Може да се каже, че едно нещо е частица, ако то прави неща като да се сблъсква, отскача или слепва с други частици, да обменя енергия с тях, да се свързва и т.н. А вълната се определя по дифракцията и интерференцията със самата себе си.

Нютон е смятал погрешно, че светлината се състои от частици, но други като Хюйгенс (неговия съвременник) и учените след началото на XIX век като Йънг и Френел показаха категорично, че светлината показва свойства, които не могат да бъдат обяснени, ако не се разглежда като вълна. Най-очевидното от тях е преминаването през двоен процеп - картината на фона на екрана показва, че светлината интерферира конструктивно (което води до ярките петна) и деструктивно (което води до тъмните петна).

1496515439_0_559x*.jpgИзображение: Wikimedia Commons/Dr. Tonomura and Belsazar. Забележете как интерференчната картина става все по-видима с достатъчно частици, въпреки че са минали през двойния процеп една по една.

Такова взаимодействие еднозначно характеризира обекта като вълна и така експериментът "доказва", че светлината е вълна. Но става още по-объркващо в началото на XX век с откриването на фотоелектричния ефект. Когато се пусне светлина върху определен материал, от време на време светлината ще "избива" електрони. Ако се направи светлината по-червена (да се понижи енергията) - дори и ако се направи светлината по-интензивна - светлината няма да избива електрони. Но ако направим светлината по-синя (с по-висока енергия), дори силно да се смъкне интензивността й, пак ще избива електрони. Скоро след това се оказа, че светлината се квантува на фотони и че отделните фотони ще се държат като частици, избивайки електрони, ако при правилната енергия.

1496518329_1_559x*.jpg

Изображение: Wikimedia Commons. Имайте предвид, че при енергии под определен праг, не се наблюдава йонизация, но над този праг, се случва йонизация с по-големи фотонни енергии, водещи до по-големи електронни скорости.

През XX век се появиха още по-странни резултати::

• Отделни фотони, преминавайки през един от двата процепа един по един се интерферират сами със себе си и създават картина, съответстваща на вълна.

• Електроните, известни като частици, също показват интерференция и дифракция.

• Ако се измери през кой прорез преминава фотонът или електронът, не се получава интерфренична картина, но ако не се измерва, се получава.

Изглежда, че всяка частица, която някога сме наблюдавали, може да бъде описана едновременно като вълна и частица. Нещо повече, квантова физика ни учи, че трябва задължително да разглеждаме частиците едновременно като вълна и частица, иначе няма да получим съгласуващи се с експериментите резултати.

1496515454_2_559x*.jpgИзображение: B. P. Abbott et al. (LIGO Scientific Collaboration and Virgo Collaboration), чрез PRL 116, 061 102 (2016 г.).

Стигаме до гравитационните вълни. Те са нещо уникално, защото сме наблюдавали само вълновата им проява, но никога не сме наблюдавали да се държат като частици. Но също както водните вълни се състоят от частици, ние очакваме, че гравитационните вълни също ще са направени от частици. Тези частици вместо водни молекули, трябва да бъдат гравитони, частицата, която предава силата на гравитацията и се очаква да се прояви като следствие на това, че гравитацията по своята природа е също квантово взаимодействие.

tumblr_nypiqszopI1r2geqjo1_540.gifИзображение: Dave Whyte of Bees & Bombs.

Тъй като това е вълна, съдейки по наблюденията, която се държи точно както предсказва Общата теория на относителността, включително по време на фазите inspiral, merger и ringdown, спокойно можем да заключим, че тя ще продължи да се държи като всички вълнови неща, които теорията на относителността прогнозира.

1496557752_9_559x*.jpgИзображение: ParticleBites

В детайли те са малко по-различни в сравнение с другите вълни, с които сме свикнали: те не са скаларни вълни като водните вълни, нито са векторни вълни като светлината, която има във фаза осцилиращи електрически и магнитни полета. Вместо това, те са тензорни вълни, заставящи пространството да се свива и разширява в перпендикулярни направления, когато вълната преминава през този район.

...

Тези вълни правят много от същите неща, които бихме очаквали от една вълна, в това число, те се разпространяват с определена скорост през среда (със скоростта на светлината през самата тъкан на пространството), интерферират с други вълни в пространството както конструктивно, така и деструктивно, тези вълни "се носят" на върха на всякаква друга кривина на пространство-времето, която вече съществува, и ако има някакъв начин да се накарат тези вълни да изпитат дифракция - може би при преминаване през силно гравитационно поле на източник като черна дупка - те ще направят точно това. Освен това, тъй като Вселената се разширява, ние знаем, че тези вълни ще правят това, което правят всички вълни в разширяващата се Вселена - да се разтягат и разширяват заедно с фоновото пространство на Вселената.

1496516058_7_559x*.jpgИзображение:  E. Siegel, from his book, Beyond The Galaxy

Така че истинският въпрос е как да се провери тяхната квантовата част? Как да потърсим корпускулярната природа на гравитационната вълна? На теория гравитационната вълна е подобна на анимацията по-горе, която показва ясно как се образува вълна от много движещи се по кръг частици - тези частици ще бъдат гравитони и цялостната видима вълна е това, което открива LIGO. Има всички основания да се очаква, че имаме гравитони, които:

• имат спин 2,
• нямат маса,
• разпространяват се със скоростта на светлината,
• и се взаимодействат чрез гравитация.

Ограниченията, получени от LIGO за масата на гравитона са изключително добри - ако гравитонът има маса, то тя е по-малка от 1,6 х 10-22  eV/c2 или ~ 1028 пъти по-лек от електрона. Но докато не се намери начин да се провери квантовата гравитация с помощта на гравитационните вълни, няма да знаем дали гравитационните вълни имат характер и на "частица" или демонстрират ли гравитоните корпускулярно-вълнов дуализъм.

Една гравитационна вълна потенциално би трябвало да се състои от огромен брой гравитони, но измерването на отделните й компоненти е изключително трудно и далеч отвъд нашите експериментални възможности. LIGO не може да различи единични гравитони по същата причина, по която телевизионната антена не различава единичните фотони. При сигнал детекторът е залят с частици и не е чувствителен към малките, дискретни стъпки енергия. Ако съществуват гравитони, LIGO не може ги разпознае, той не може да различи огромното количество гравитони в една некватувана гравитационна вълна. Ето защо LIGO не може да не ни каже нищо за съществуването на гравитоните.

За това всъщност има няколко възможности, въпреки че LIGO е малко вероятно да успее. Виждате ли, квантово-гравитационните ефекти най-силно се проявяват там, където има силни гравитационни полета на много малки разстояния. Едва ли има по-добър случай да се вникне в това, отколкото сливането на черни дупки. При сливането на две сингулярности тези квантови ефекти - които трябва да са отклонения от Общата теория на относителността - ще се показват в момента на сливането, малко преди и малко след това. Реално погледнато ние не търсим времеви отрязъци от порядъка на пикосекунди, а не на милисекунди или микросекунди, за които е чувствителен LIGO, но това може да не е невъзможно.

По принцип разработени са лазерни импулси, които работят по скалата на фемтосекунди и даже атосекунди (10-15 сек - 10-18 сек), така че потенциално е възможно да се организира чувствителност, която да проследи малки отклонения от Теорията на относителността, ако могат да се пуснат наведнъж достатъчно интерферометри. Това изисква огромен скок в областта на технологиите, включително и голям брой интерферометри и значително намаляване на шума и увеличаване на чувствителността. Но това не е технически невъзможно - това е просто технологично трудно.

Ако успеем да проверим корпускулярната природа на гравитона, това ще завърши нашата представа за дуализма вълна-частица в тази Вселена. Ние  очакваме това да е истина, но не знаем със сигурност. Надяваме, че нашето любопитство ще ни накара да инвестираме в изясняването на този въпрос, че природата ще разкрие тайната си и в края на краищата ще разберем.

...

...

Link to post
Share on other sites
  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Още едно косвено доказателство за принципа на подобието при структуриране на материята - изгражданите подобни структури, в околността на вече готова структура, се оказват устойчиви във времето и еволюцията (по хипотезата) следва това. Околното пространство на частица "подсказва", че раждането на друга трябва да е подобно на нея - по физически параметри - за да е устойчива във времето.

 

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Prilicha-li-choveshkiiat-mozak-na-Vselenata_159931.html

Прилича ли човешкият мозък на Вселената?

1605640359_2_559x*.jpgВляво: участък на малкия мозък, получен с електронна микроскопия(e.g. Murre+95, Herculano-Hozuel 2012)); вдясно: част от космологична симулация (e.g. Cautun+14, Gheller+15). Кредит: ON THE COMPLEXITY AND INFORMATION OF (SIMULATED) LARGE SCALE STRUCTURES, Franco Vazza, Alberto Feletti

Астрофизик от Университета в Болоня и неврохирург от Университета във Верона сравняват мрежата от невронални клетки в човешкия мозък с космическата мрежа от галактики ... и виждат изненадващи прилики.

В своята статия, публикувана във Frontiers in Physics, Франко Ваца (Franco Vazza), астрофизик в Университета в Болоня, и Алберто Фелети (Alberto Feletti), неврохирург в Университета във Верона, изследват приликите между две от най-предизвикателните и сложни системи в природата - космическата мрежа от галактики и мрежата от невронални клетки в човешкия мозък.

Въпреки съществената разлика в мащаба между двете мрежи (повече от 27 порядъка), техният количествен анализ, който се намира на кръстопътя на космологията и неврохирургията, предполага, че различни физически процеси могат да изграждат структури, характеризиращи се с подобни нива на сложност и самоорганизация.

Човешкият мозък функционира благодарение на широката си невронална мрежа, за която се смята, че съдържа приблизително 69 милиарда неврони. От друга страна, наблюдаваната Вселена е съставена от космическа мрежа от поне 100 милиарда галактики. В рамките на двете системи само 30% от техните маси са съставени от галактики и неврони. В рамките на двете системи галактиките и невроните се подреждат в дълги нишки или възли между нишките. И накрая, в двете системи 70% от разпределението на масата или енергията се състои от компоненти, играещи очевидно пасивна роля - вода в мозъка и тъмна енергия в наблюдаваната Вселена.

1605641048_8_559x*.jpg

фигура 1. Симулирано разпределение на материята на космическата мрежа на участък с размери 1 милиард светлинни години (вляво) спрямо наблюдаваното разпределение на невронни тела в малкия мозък (вдясно), реално изображение на дебелина 4 микрометра (µm). Кредит: University of Bologna

Започвайки от общите характеристики на двете системи, изследователите сравняват симулация на мрежа от галактики с участъци от мозъчната кора и малкия мозък. Целта им е да се наблюдава как колебанията на материята се разпръскват в толкова разнообразни мащаби.

"Изчислихме спектралната плътност на двете системи. Това е техника, често използвана в космологията за изследване на пространственото разпределение на галактиките", обяснява Франко Ваца. "Нашият анализ показа, че разпределението на флуктуация в невроналната мрежа на малкия мозък в скала от 1 микрометър до 0,1 милиметра следва същата прогресия на разпределението на материята в космическата мрежа, но, разбира се, в по-голям мащаб, който варира от 5 милион до 500 милиона светлинни години".

1605641410_0_559x*.jpgфигура 2. Разпределение на флуктуациите като функция от пространствения мащаб за същите карти от фигура 1. За сравнение са показани спектралната плътност на облаците, клоните на дърветата и плазма и вода в турбулентно състояние. Кредит: University of Bologna

Двамата изследователи изчисляват и някои параметри, характеризиращи както невронната мрежа, така и космическата мрежа-  средният брой връзки във всеки възел и тенденцията за групиране на няколко връзки в съответните централни възли в мрежата.

"За пореден път в структурните параметри са идентифицирани неочаквани нива на съгласуваност. Вероятно връзката в двете мрежи се развива следвайки сходни физически принципи, въпреки поразителната и очевидна разлика между физическите сили, регулиращи галактиките и невроните", добавя Алберто Фелети. "Тези две сложни мрежи показват повече прилики отколкото между космическата мрежа и галактиките или невронална мрежа и вътрешността на невроналното тяло".

Обнадеждаващите резултати от това пилотно проучване показват, че новите и ефективни техники за анализ в двете области, космологията и неврохирургията, ще позволят по-добро разбиране на динамиката в основата на еволюцията на тези две системи.

Справка: F. Vazza et al, The Quantitative Comparison Between the Neuronal Network and the Cosmic Web, Frontiers in Physics (2020). DOI: 10.3389/fphy.2020.525731

Източник: Does the human brain resemble the Universe?, Università di Bologna

...

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

В хипотезата ми е показано, че разумен живот може да се структурира само на основата на хим.елемента въглерод. Ето  и едно  друго "виждане" на същото и от други, макар да не им е ясно, физически (по-скоро са химически предположенията, но не могат да обяснят разумност) - защо само въглеродът може да прави "прави " живот, който да стигне до интелект!

...

(формулата на живота от хипотезата:

Животът е ЯВЛЕНИЕ на самовъзпроизвеждане на различни, взаимосвързани белтъчни структури, чрез обмен на физическа информация с околна среда.)

...

За достигане сложна организация "Интелект" е нужно бързодействие на информационните връзки, особено - по обратна връзка, за цялостност на високоорганизираното - структура Гл. мозък при Човек.

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...