Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

Вече доста се изписа по медийте за заразата в Африка, аз тук искам да цитирам част от статията в Капитал:

Ритуали, талисмани и билки

Ебола се прихваща трудно без директен контакт с телесните течности на заразения. И причините за голямата заболеваемост в Западна Африка са по-скоро културни, отколкото медицински. Епидемията избухва основно в отдалечени селища, близо до тропическите гори. В Сиера Леоне положението се влошава заради голямо недоверие към правителството. И когато то каже, че налага карантина или че мъртвите тела трябва да бъдат предавани, хората просто не изпълняват.

Световните медии описват всякакви абсурдни теории, плъзнали сред местните. Като например, че властите искат да източат кръвта на починалите и да я продават или че искат да извършват религиозни ритуали с органите им или че те са създали ебола, за да получат чуждестранна помощ. Недоверие има и към чуждестранните здравни служители, които са обвинявани, че умишлено разпространяват вируса или че дезинфектантите им разболяват. В Гвинея някои от тях са принудени да се движат с конвои и са гонени от селата.

"Лекари без граници" информират, че епидемията в Либерия се е влошила, защото много хора държат болните си роднини вкъщи, вместо да ги водят в изолационните центрове. Появиха се и съобщения, че някои изоставят заразените си близки по улиците, за да избегнат налагането на карантина. Освен всичко останало традициите при погребенията често включват директен контакт с тялото като ритуално измиване, докосване и целуване, а това е изключително опасно. Либерия вече нареди починалите да бъдат кремирани, след като някои местни общности отказаха погребенията да се извършват на техни земи.

Друг проблем е, че в тези страни мнозина не могат да четат, затова важната информация за болестта се разпространява под формата на картинки на големи постери. Притеснение буди и фактът, че местните считат за специалитет месото от диви животни като прилепи и маймуни, което може да е източник на ебола. Но най-голямата пречка е широко разпространеното вярване в магьосничество. Хората не търсят здравна помощ, защото обвиняват за състоянието си вещици. Те не вярват, че модерната медицина ще ги излекува, а вместо това изпълняват ритуали, носят талисмани и пият билки.

Двамата изследователи Даниъл Г. Бауш и Лара Шуорц пишат в научното сп. PLOS Neglected Tropical Diseases, че големи епидемии като тази "почти неизменно се случват в области, в които икономиката и здравната система са опустошени от години на граждански конфликти или провалено развитие". Учените отбелязват, че биологични и екологични фактори може да доведат до "излизането" на вируса от горите, но то се случва и като резултат на решенията на човека. Икономическата нищета кара хората да навлизат все по-надълбоко в горите, за да оцелеят, което увеличава риска от заразяване, смятат двамата експерти. А след това здравната система не може да осигури подходящо лечение. И вирусът се разпространява от болниците в селата и градовете. Докато страхът и недоверието често се насочват към здравните служители, опитващи се да овладеят епидемията.

Затова и експертите са единодушни, че ако има случай на заразен с ебола в болница в Ню Йорк например, рискът от предаване на болестта е много по-малък заради различните стандарти в процедурите за инфекциозен контрол. И посочват, че най-добрият начин да се спре разпространението на вируса в Африка е чрез образование, използване на много сапун и вода и ефективно налагане на карантина.

"Ебола е много заразна и може да бъде овладяна със стриктен инфекциозен контрол. Сегашната епидемия показа, че ранното търсене на медицинска помощ подобрява шансовете за оцеляване. Превенцията е най-ефективният начин за справяне с болестта. Карантината, повишаването на хигиената, избягването на контакта с телесни течности и ограничаването на движението на хората от заразните райони са все резултатни мерки", обяснява Фадела Шаиб.

Нейният колега от СЗО Грегъри Хартъл допълва пред британската ВВС, че основното нещо е наличието на подходяща апаратура и помещения, а именно това липсва в Западна Африка. "Те не липсват в Испания или в САЩ. Вкарваш пациентите в изолация, разполагаш с необходимото предпазно оборудване за медицинския персонал и тогава има много малък риск нещо да се случи. Предизвикателството за нас е Западна Африка", заявява Хартъл, визирайки критиките, че освен САЩ, и Испания реши да прибере свой гражданин, заразен с ебола. Като така мисионерът, разболял се в Либерия, стана първият носител на вируса, репатриран в Европа.

Цялата статия: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2014/08/09/2358191_kogato_magiiata_izmestva_medicinata/?sp=1#storystart

Пускам темата, за дискусия свързана с факти които ги няма в тази статия..., ако някой може да даде повече информация...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не случайно, че Испанците прибират мостра от жив вирус заедно с американците....

Ежедневно дебаркират в испания и италия стотици африканци. Само е въпрос на време кога ще пристигне с тях някой заразен. А САЩ наверно стартира да разработят оръжие и после вакцина от живите вируси донесени чрез болният....

Впрочем испанският пациент почина. Лека му пръст...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Трябва да призная, че либерийците имат основания да се оплакват от някои препоръки. Напр. се оплакват, че им се препоръчва да си стоят у дома, обаче за да се хранят те трябва да ходят на работа.

Ще видим дали експерименталната ваксина ще свърши работа, но ми се струва, че примерно някаква икономическа помощ би подобрила опциите за изолация на болните от здравите и така би се ограничило развитието на болестта.

Когато нямаме лекарство, то най-доброто, което може да се направи е карантината. Не е най-славното и най-хуманното, но е възможното.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тази болест съществува още от 70 те. Интересно ми е, как за толкова десетилетия не успяха да намерят ваксина, а сега за месеци ще намерят... колкото и за спин намериха. По скоро с такива обяснения успокояват обществото да се не плаши. Доколкото чета в СМИ вече са починали над 1000 души в Африка. Това въобще не са малко хора и си е направо епидемия.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тази болест съществува още от 70 те. Интересно ми е, как за толкова десетилетия не успяха да намерят ваксина, а сега за месеци ще намерят... колкото и за спин намериха. По скоро с такива обяснения успокояват обществото да се не плаши. Доколкото чета в СМИ вече са починали над 1000 души в Африка. Това въобще не са малко хора и си е направо епидемия.

Щото африканските негри в района не могата да си разработят, не могат и да си я платят, а на онези, които могат, не им пука особено за разни диваци от Либерия и Сиера Леоне, които ако са се прочули с нещо напоследък, то е с невероятно жестоки граждански войни, деца войници, канибализъм и СПИН.

Само че сега има шанс вирусчето да дойде и в белите страни, така, че лабораториите се задействаха и покрай страха на европейците и американците, има шанс и западноафриканските негри да намажат ваксина.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Щото африканските негри в района не могата да си разработят, не могат и да си я платят, а на онези, които могат, не им пука особено за разни диваци от Либерия и Сиера Леоне, които ако са се прочули с нещо напоследък, то е с невероятно жестоки граждански войни, деца войници, канибализъм и СПИН.

Само че сега има шанс вирусчето да дойде и в белите страни, така, че лабораториите се задействаха и покрай страха на европейците и американците, има шанс и западноафриканските негри да намажат ваксина

Ти в какво обвиняваш запада и белите????????? В греховете на африканците ли? Ми дай да им дадър лекарства и ваксини без пари (впрочем им дават) и дай да им дават и храни и само в Африка да станат 50 млрд. Все едно някой да обвинява българите у нас за мизерията на циганите или че гладували някой и ровят по кофите. Е кой е виновен за това?

Айде по спокойно. И не за всички болести може да се създаде и ваксина и лечение толкова бързо, колкото и на някой да му се иска или не!

Разбира се ужасна трагедия това. Но в интерес на истината човечеството е живяло от самото си съществуване сред толкова заразани болести с ужасяващи по размер жертви. просто гадните бели преди около 70 г. измислиха ваксини и антибиотици и така за белите поне това е забравено, но докога?????

Share this post


Link to post
Share on other sites

Стинка, болеста Ебола е известна още от 70 те в Конго.

Всичко започва в Антверпен през септември 1976 г. с един син термос, китайско производство. Пренесен в ръчния багаж от пътник на редовния полет на белгийската компания "Сабена" от Киншаса, по онова време столица на Заир (бившето белгийско Конго), термосът е занесен в лабораторията по микробиология на Института по тропическа медицина в Антверпен.

Един от хората, които го получават, е младият 27-годишен лекар Петер Пио. Като студент той не послушал съветите на професорите си, които, когато той им казал, че иска да специализира инфекциозни болести, му заявили, че няма бъдеще в тази област, разказва "Монд".

В термоса имало две стъклени епруветки, едната от които била счупена, спомня си Петер Пио, който днес е директор на престижния Лондонски институт по хигиена и тропическа медицина. "Кръвта се бе смесила с водата от ледчета. За щастие втората епруветка бе непокътната".

Към пробите имало бележка, написана на ръка от белгийски лекар, който работел в Заир. Епруветките, както разбрал Пио, съдържали кръв от тяхна сънародничка, починала монахиня мисионерка, за която имало съмнения, че била болна от жълта треска. "Тъй като нашата лаборатория работеше върху арбовирусите, логично ни изпратиха пробите", обяснява Петер Пио.

ОГРОМЕН ВИРУС, ПОДОБЕН НА ЧЕРВЕЙ

Изследването под микроскоп на клетките показало огромен вирус, който приличал на червей. "По онова време нямаше Гугъл. Трябваше да се консултираме с един атлас на вирусите в библиотеката. Открихме прилика с този на Марбург, който причинява хеморагична треска".

Междувременно в Заир се развива епидемия с високо ниво на смъртност. "Получихме телеграма от Световната здравна организация (СЗО), която ни нареждаше да прекратим всякакви изследвания върху вируса, смятан за много опасен. Но ние вече бяхме изпратили проба в американския Център за контрол на болестите в Атланта, откъдето ни съобщиха, че не се касае за вируса на Марбург".

ПОЛИТИЧЕСКО РЕШЕНИЕ

Изправен пред мечтата на всеки микробиолог - да открие нов вирус, младият изследовател си казал, че трябва да отиде на място. Но неговата лаборатория нямала средства, за да финансира подобна експедиция. Мечтата му обаче се сбъднала: десетина дни по-късно белгийското министерство на външните работи и сътрудничество му се обадило, за да го попита дали може да замине на следващия ден за Киншаса.

"Това решение беше политическо. За Заир заминаваше мисия, съставена от американци, един французин - Пиер Сюро от Института "Пастьор", който беше експерт в СЗО, един южноафриканец... Трябваше белгиец. Аз бях най-младият, защото много по-опитни хора от мен не желаеха да отидат. А аз се възползвах от случая". Голяма тревога измъчвала СЗО - епидемия около столицата Киншаса, която по онова време имала 3 млн. жители.

След нощен полет, по време на който Петер Пио не мигнал, мисията пристигнала в Заир. Малкият екип от петима лекари пристигнал с военен самолет "Херкулес С-130" в Бумба, град със 100-хилядно население на брега на река Конго. Самолетът транспортирал и един лендроувър, гориво, медицински материали и защитни средства: маски, ръкавици, очила и няколко противогаза. "Когато ги сложихме, издържахме едва десетина минути и трябваше да ги свалим, защото се задушавахме".

Военният екипаж не бил ентусиазиран от експедицията. След тричасов полет херкулесът каца в Бумба, но моторите не били изключени. И в момента, в който петимата лекари напуснали самолета, пилотът останал в кабината заедно с втория пилот, за да избегнат какъвто и да било контакт с местното население. Казали им едно обезкуражително "Сбогом!".

Приемът от страна на жителите бил повече от сърдечен, особено този на отец Карлос Ромел, фламандски католически свещеник, който напомнял на Петер Пио за отец Дамиан, друг фламандски свещеник, посветил живота си на прокажените. Саможертвата на отец Дамиан пробудила у малкия Петер интерес към медицината и оказването на помощ на другите.

f413c8599805a963fde9e15b76a60c91.jpg

САНИТАРЕН КОРДОН

От Бумба мъжете поели на път. Тогава бил сезонът на дъждовете и били необходими близо 7 часа път на лендроувъра, за да изминат 120-те км, които ги разделяли от Ямбуку, огнището на епидемията. В това село от дълго време имало католическа мисия, чиито свещеници и монахини ръководели болница (без лекари), училище и селскостопански кооператив. Четирима духовници вече били починали. Ще умрат още четирима.

Между сградата на свещениците и тази на монахините имало къща, в която мисионерите, които осъзнавали риска от предаването на тази толкова тайнствена болест, създали санитарен кордон. Табела, закачена на въженце, забранявала преминаването. "Когато чух сестрите да обясняват на френски какво е положението, разпознах акцента на една фламандска провинция, откъдето бяха родом. Представих се на сестрите на фламандски и им обясних, че идвам от Антверпен и сме тук, за да спрем епидемията". На 27 г. човек е готов да направи всичко.

ЗАРАЗЕНИТЕ СА НАЙ-ВЕЧЕ ЖЕНИ

Току-що пристигналият екип взема кръвни проби от болните, за да потвърди, че въпросният вирус е същият, като този, който бил открит в Антверпен. Лекарите направили също проучвания как се предава болестта. Дали е от човек на човек? Или има преносител? Комар? Друго животно? Разпитали жителите на Ямбуку и на околните села. Как се развива епидемията? Къде настаняват болните? Петер Пио и колегите му забелязали най-напред, че колкото повече се отдалечават от болницата в мисията, толкова по-малко случаи на болестта има.

Освен това мнозинството от болните били възрастни. Което противоречало на хипотезата за инфекция, предавана от комари, която очевидно не би пощадила децата. В замяна на това лекарите забелязали, че преобладават болните жени, особено тези, които са на възраст 20-30 г. Те били с 50 на сто повече от болните мъже. Идеята, че болестта е свързана с един или друг начин на възпроизводство (бременност, раждане), се оказала съблазнителна.

Но много жени били на консултации преди раждането. Една сестра разказала, че на пациентките била поставяна инжекция с витамини. От хигиенните условия имало какво да се желае: всяка сутрин давали само пет спринцовки на сестрите с една и съща игла, почистена, но не и стерилизирана, която се използвала за няколко жени. Чудесен начин вирусът да се разпространи...

Екипът открил бързо друг начин на предаване. Много от заразените присъствали на погребение седмица преди да се проявят симптомите. Те участвали в погребалните ритуали, а именно измиване на трупа, често изцапани от повръщаното, диарията или кръвта от кръвоизливите, предизвикани от болестта. Изключително заразни секреции, както при сегашната епидемия.

991e1c16d1f66f7dbc4b47d72a74d0b3.jpg

ПОСТАВЯНЕ НА БОЛНИТЕ ПОД КАРАНТИНА

Търпеливата детективска работа, чиито оръжия били разговорите, статистиките и разсъждението, започнала да дава своите плодове. Поставянето под карантина на болните и на хората, които са били в пряк контакт с тях, информирането на населението и еднократната употреба на спринцовки се справили с тази първа известна епидемия на треската Ебола - по името на реката, близо до Ямбуку, която отне тогава живота на 300 души. Анализът на кръвните проби ще потвърди, че става дума именно за неизвестния досега вирус.

Няколко години по-късно Петер Пио пристига отново в Заир, за да се бори с друг вирус, ХИВ, показвайки, че болестта, която първоначално засяга хомосексуалните, може да се предава и между хетеросексуални. За своя път той разказва в автобиографията си No Time to Lose ("Няма време за губене" - б.пр.).

Петер Пио се върна отново в Ямбуку през февруари 2014 г. по повод 65-ия си рожден ден. Тук той се срещна отново със Сукато Мандзомба, който работел като санитар в болницата на мисията през 1976 г. и бил заразен с вируса. "Не само, че Сукато живее днес в Ямбуку, но и ръководи с жар лабораторията на болницата", коментира развълнуван Петер Пио.

Превод от френски: Галя Дачкова за glasove.com



Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/peter-bolnite-zair-1425101.html#ixzz3AHpHth4o

Share this post


Link to post
Share on other sites

Човек, развитието на африка щеше да е почти същото и без колониализъм... продължил цяло... столетие. Държави като Етиопия, която не е била колония... развитието и по зле от на много други африкански страни.

Една от причините за болестите, гражданските войни е демографският бум... причинен от помощите баш в медицината от белите страни. Тези там си удвояват населението на 20 години... това е лудост за ресурсите!

Да Фружине, чувал съм за Еболата доста преди сегашният и бум. Колко е било тогава населението, навлизането в джунглата, комуникациите - това има огромна роля при карантините. Всъщност доста учени смятат, че чумата която е изтребвала до 1/3 от населението на някой страни в Европа за година и върлувала над хиляда е такава болест подобна на Еболата от Субсахарна Африка.

Затова се изпадаше в истерия при птичия и свинския грип. Всъщност човечеството няма подобна пандемия само от около 70-80 години, преди това са си регулярни подобни неща.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Тук става въпрос за т.нар. зоонози - заразни заболявания предавани от животни на човек, но може и обратно. Патогените на зоонозите могат за бъдат вируси, бактери, гъбички и др.

Ебола е вирус или по-точно група от вируси, които са много смъртоносни. Това, че един от тези вируси е известен още от 70-те г. означава само,че той е бил идентифициран като нов вирус и толкова. Изследването на подобни смъртоносни вируси и много трудно. Поведението на вируса е много своеобразно и трудно за предсказаване - появява се изведнъж в отдалечен район с труден достъп, заразява не чак токова много на брой хора и след това бързо затихва и привидно изчезва. Вирусът се появява най-често в покрайнините на екваториалните гори където човекът навлиза по-активно и има някакъв контакт с животни които го пренасят или предават. Някои от тези животни са маймуми, но поради това, че те имат висока смъртност животното което се търси като т.нар. природен резервоар (пренася вируса, но не боледува от него) се търси сред други видове. Най-често такива природни резервоари са бозайници като гризачи или насекомоядни, прилепи, но също така може и да са птици или др. За най-ефективно противодействие на вируса е важно да се установи точния природен резервоар и начина по който се предава. До сега са изследвани десетки хиляди животни, но не е устоновен със сигурност кой е природният резевроар. С най-голяма вероятност се предполага, че са някои прилепи.За прилепите по-принцип е установено, че са резервоари на доста болести, поради това, че са летящи и много подвижни, както и поради това, че живеят на колонии - въобще фактори които ги правят подходящи за приносители.

Културните особености на местните хора, лошото образование, лошото състояние на здравните грижи и пр. не са причина за поява на вируса, те само могат да подпомогнат неговото разпространение, но такива вируси в природата има и на много други места и могат да се появят изненадващо - причината е навлизането на човека и цивилизацията все по-дълбоко в природните местообитания на дивите животни, които са природни резервоари на подобни заболявания.

Share this post


Link to post
Share on other sites

По съобщения на пресата в болницата във Вльора има приети 5 емигранти със съмнения за ебола, още един със съмнения има в Черна гора.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Българката Наташа Бохорова, участваща в създаването на лекарство срещу смъртоносния вирус, пред Economy.bg

m_NB-Photos-6ed5102f89.jpeg

Броят на жертвите на ебола вече надхвърля 5 420 души, сочат данни на Световната здравна организация (СЗО). Ебола е един от най-опасните вируси, а настоящата епидемия се смята за една от най-тежките до момента. Досега няма одобрено лекарство или ваксина срещу болестта.
Експерименталното лекарство ZMapp на американската компания Mapp Biopharmaceutical засега се счита като най-обещаващото в борбата срещу смъртоносния вирус. Ефективността му беше потвърдена в изследване, при което всички предварително инфектирани с вируса на ебола маймуни оживяват след третиране със ZMapp. Резултатите от изследването бяха публикувани в престижното научно списание Nature през октомври.
Все още не е ясно дали лекарство действа при хора. Досега според данни на изследователския институт Scripps пет от седем третирани със ZMapp пациенти са оцелели. Клинични изследвания на лекарството са планирани за началото на 2015.

ZMapp е смес от три антитела, които имунната ни система използва, за да неутрализира опасния вирус. Те се изолират и извличат от генетично модифицирани тютюневи листа. Производството обаче отнема месеци.

В разработката на Zmapp участват двама български учени – съпрузите Наташа и Огнян Бохорови.

Economy.bg се свърза с Наташа Бохорова, за да ни разкаже повече за работата си по едно от най-търсените в момента лекарства в света. Вижте какво сподели тя за предизвикателството да работиш под натиска на времето и обществените очаквания.

Г-жо Бохорова, премина ли според Вас опасността от Ебола?

По данни на Световната здравна организация (СЗО) повече от 14 400 души са инфектирани с вируса на ебола. Без съмнение предприетите досега профилактични мерки имат положителен ефект върху ограничаване на епидемията, но на този етап трудно може да се направи точна прогноза, кога това опасно инфекциозно заболяване ще бъде поставено под контрол.

В реч преди дни Бил Гейтс подчерта, че светът трябва да научи уроците от епидемията от ебола. Какви са според Вас изводите, които трябва да извлечем?
Настоящата епидемия от ебола е най-голямата и най-смъртоносната в съвременната история, засегнала няколко държави в Западна Африка. Тя е предупреждение към света и показа колко неподготвен е той да реагира бързо и адекватно при подобни ситуации.
Същевременно епидемията показа и какви мерки трябва да се предвидят, за да се предотвратят бъдещи епидемии. Акцентът трябва да бъде върху: ранна диагностика, координирани действия за ограничаване на първите доказани случаи на ебола и мерки за предотвратяване разпространението на вируса, сформиране на медицински екипи за бързо реагиране в страните, засегнати от ебола, болнична инфраструктура и подготвен медицински персонал, повече научни изследвания върху вируса на ебола, разработване на нови и ефективни методи за профилактика и лекуване, ускоряване на клиничните изследвания с нови и перспективни ваксини и лекарства.

Подготвен ли е според Вас светът за възможността вирусът на ебола да мутира?
Научни изследвания показват, че вирусът на ебола мутира. Тъй като ебола е РНК вирус, всяка нова репликация в човешкото тяло води до малки мутации. Повечето от тези мутации обаче не го превръщат в по-устойчив, по-смъртоносен или по-труден да се третира.
Въпросът не е дали вирусът на ебола мутира, а дали мутиралият вирус се адаптира по-добре в нова обстановка и дали по-бързо и по-лесно може да се предава от човек на човек, което го прави и по-смъртоносен. Съвременната наука все още няма ясен и точен отговор на този въпрос. Няколко научни групи усилено работят върху мутациите при този вирус.

Разкажете малко повече за себе си: откога сте в САЩ, откога работите за Mapp Bio, какво сте завършили в България?
Научната ми кариера започна като аспирант в Институт по генетика на растенията- БАН, където защитих дисертация и получих степен "Кандидат на биологическите науки". С обявен конкурс спечелих място за научен сътрудник в същия институт, където работих като старши научен сътрудник и pъководител на секция „Растителни биотехнологии”. Cпециализирах в областта на растителните биотехнологии в Нотингамския университет, Англия. През 1991 с конкурс бях приета като ръководител на Лаборатория по прилоҗно генетично инҗенерство в Департамента по приложни биотехнологии в Международния център за подобряване на царевицата и пшеницата в Мексико (CIMMYT). CIMMYT е един от 15-те научни института, разположени в различни страни в света, които cа част от Консорциума за международни научни изследвания по селско стопанство (Consortium of International Agricultural Research Centers (CGIAR, Washington, USA). В CIMMYT ръководих проекти, финансирани от United Nations Development Programme (UNDP), за повишаване ефективността от продукцията на царевицата и пшеницата чрез приложение на растителните биотехнологии, като се запазят и използват наличните генетични ресурси.

Едно ново направление в биотехнологиите изцяло пренасочи моя научен интерес – експресия на гени и синтезиране на протеини в растителни видове за биофармацевтични цели. След успешно интервю в началото на 2003 започнах работа в МАРР Biopharmaceutical, Сан Диего, САЩ, като директор по научните изследвания.
Съпругът ми е научен сътрудник в областта на медицинската биохимия и е работил във водещи научни институти, като CIMMYT, Мексико; Санфорд-Бърнам научен институт за медицински изследвания, САЩ; Скрипс научен институт, САЩ. От 2009 той работи в MAPP Biopharmaceutical като Senior scientist.
Дъщеря ни e старши икономист в Световната банка (Вашингтон), синът ни e банкер в Goldman Sachs, (Ню Йорк), имаме две умни и палави внучета Томас и Габриел.

m_murin-ed9bcc328f.jpg

3-D модел на това как антителата в ZMapp се свързват с вируса Ебола Снимка: Ward lab/ The Scripps Research Institute

Доколко сте ангажирани с разработването на експерименталното лекарство срещу ебола?
Научните изледвания на компанията са насочени към експресията в тютюневи растения и производството на моноклонални антитела срещу pазлични инфекциозни болести като ебола, Марбърг, СПИН и др.
Работата върху експерименталното лекарство срещу Ебола започна преди повече от 10 години. Eкспериментираxме и тествахме много и различни моноклонални антитела. На базата на получените резултати от неутрализaция на вируса и от опити с експериментални животни, селектирахме трите най-ефективни антитела, които са компонентите на ZMapp.
Аз работя върху този проект от самото начало. Научнитe ми изследвания включват подготовка на конструктите, инфилтрация на тютюневи растения, екстракция и характеризиране на моноклоналните антитела. Моят съпруг е отговорен за измерване концентрацията на екстрахираните антитела, тестване на тяхната стабилност и за факмако-кинетичните опити при експериментални животни.

Как се чувствате като българи, участващи в разработката на вероятно най-търсеното в момента лекарство в света?
Гордост е за нас да бъдeм представители на българските учени, които допринасят за развитието на науката в света.

Трудно ли се работи, когато си притиснат от времето?
Може би изключителната ни амбиция и трудолюбие (което имаме от българския народ като цяло или от семействата, от които произхождаме), нашето умение и отговорност, с които подхождаме във всеки един аспект, не създава у нас натоварване или напрежение. С нашия професионален подход, както и с добрата организация, факторът време не се чувства като бреме.

Надпреварата с времето за създаване на лекарство при подобна епидемия поражда и етични въпроси. Стояха ли такива пред вас?
Отчитайки размерите на епидемията в Западна Африка производство на ваксина срещу ебола или производството на лекарство за третиране на вече заболели от ебола пациенти е приоритет на няколко държави, компании и научни институти. Нашето мнение е, че няма нищо по-хуманно и по-етично от това да се произведе лекарство, с което да се спаси животът на хиляди хора.

Вярно ли е, че в момента запасите от Zmapp са изчерпани и че за производството на нови количества ще са необходими поне шест месеца? Има ли възможност да се ускори процесът?
Тъй като ZMapp беше в експериментален стадий, разполагахме с ограничени дози. Малките налични количества бяха използвани за лечение на първите пациенти, заболели от ебола (лекари и медицински сестри).
Работи се усилено за увеличаване на производството на ZMapp чрез различни подходи и технологии. При постоянното увеличаване на смъртните случаи от вируса на ебола, необходимостта от бързото увеличаване на производството на лекарството е критично.
Нашата цел е: да се повиши нивото на експресия на антителата, с което ще се увеличи производствения процес на ZMapp; да се установи дали по-ниски дози от това лекарство ще бъдат ефективни срещу вируса, което означава, че ще се разполага с повече дози.
В производството на ZMapp се включиха и големи фармацевтични компании. Отпуснатите 42 милиона долара от правителството на САЩ ще допринесат за по-бързото производство на достатъчни количества от ZMapp, които ще бъдат необходими за планираните клинични изследвания и доказване на неговата ефективност и липсва на странични ефекти.

Започнаха ли вече тестовете на лекарството срещу ебола върху хора?
Клиничните изследвания са планирани за началото на 2015.

http://www.economy.bg/science/view/15740/Vizhte-bylgarkata-koyato-spasyava-sveta-ot-ebola-

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...