Княжество България

[Р. Теодосиев]

„Княжество България“ – подробно историческо изследване на събитията на Балканите в периода XIV–XIX век

Излезе вторият том на дългоочакваното ново издание на „Княжество България“ (ИК „Изток Запад“). Изследването на историка Георги Г. Димитров обхваща периода от появата на османците на Балканския полуостров до навечерието на Руско-турската освободителна война. Събитията, засягащи българската история, са разгледани в широк геополитически контекст, а изпълненото с богат фактологичен, историографски и илюстративен материал издание е ценно за всеки, който се интересува от българската история.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44156

Историкът Георги Г. Димитров започва втория том на своето изследване, озаглавено „Княжество България“, с навлизането на османците на Балканите. Авторът проследява взаимоотношенията между балканските държави и обръща специално внимание на политическата обстановка в България, Сърбия и Византия. Освен че проследява хронологично владетелите на османците с най-характерните събития от тяхното управление, той разглежда задълбочено и институцията на еничарите като съществен фактор в историята на империята.

В изданието са проследени бунтовете и въстанията на българите в хронологичен ред, а с фактологична точност са разгледани отношенията със съседните европейски държави и впоследствие – с Русия и с Великите сили. Авторът поставя акцент върху хайдутите и последвалото четническо движение, както и върху дейността на ключови фигури от българската история като Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Райна Княгиня и др.

Очевидец на много от събитията непосредствено преди Освобождението, Георги Димитров е допълнил спомените си с разкази на други съвременници и техните лични архиви.

Априлското въстание, неговите подготовка, избухване и потушаване са изследвани също подробно в книгата. Авторът се спира и върху участието на българите в освободителните борби на другите балкански народи, като проследява събитията, свързани с Цариградската конференция и създаването на Българската екзархия.

Георги Г. Димитров е проучил задълбочено историографията до момента на написване на „Княжество България“. Един от авторитетите, на които често се позовава, е Константин Иречек и неговият фундаментален труд „История на българите“.

Подобно на първата част, и вторият том на „Княжество България“ е детайлно историческо проучване върху опитите за постигане на независимост и политическите движения на българите през периода на османското владичество. Богатата фактология и разглеждането на събитията в широк геополитически конспект правят книгата важен източник за познаването на българската история. Една от основните цели на Димитров е чрез труда му българите да не забравят своите герои: „Но ако един народ не познава заслугите на своите отлични мъже, значи той не е достоен и да има такива синове.”

Георги Г. Димитров (1838-1906) e български учител, книжар, общественик. Срещнал поредица трудности в следосвобожденска България, той е принуден сам да финансира издаването на труда си „Княжество българия“, в резултат на което се разорява и умира в бедност. Показателен за живота на българския будител е текстът на некролога му: „Така загиват скромните ратници, които са жертвали живота си, за да издигнат пред света величието на своя народ.“

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44156

Откъс от „Княжество България“ (част 2), Георги Г. Димитров

Посвещава се на поборниците

Поборниците със своята неуморима деятелност, отчаяна решителност и крайна самоотверженост са подкопавали почвата на съществуващия ред, чупили са вековните окови на предразсъдъка и на робството, а наедно с това градили и вселявали са в сърцата на народа нови мисли, възкресявали пред очите му някогашното славно минало на българския род като идеал, към който да бъдат устремени усилията на всички. В този свой подвиг не са намирали изобщо пълното съчувствие, а пък има и случаи да са въставали против тях и онези, за свободата са излезли да проливат своята кръв.

В безграничната любов и преданост към народа си те са търпели хули, поругания, гонения, глад, жажда, студ, безпокойства, разни мъки, изгнивали по влажните тъмници, заточавани далеч от своите и самата смърт с готовност са посрещали.

Нашият народ никой път не трябва да забравя името на дейците по освобождението си, защото няма нищо по-високо, по-благородно от това, гдето един народ да отдава приличните почести на паметта на своите поборници за свободата на отечеството. Моментите за заслужено честване имат и друга страница – те повдигат нравствено младото поколение, което всякога има нужда от напомняне на миналото. Но ако един народ не познава заслугите на своите отлични мъже, значи той не е достоен и да има такива синове.

На тези народни поборници, от които по-многото са измрели, а малцина има живи, посвещаваме тази част от книгата си, защото повечето от нейния материал съдържа техните действия. На някои от дейците, на които сполучихме да се снабдим с портретите, ний ги поместихме.

Поборниците, както знаем, бяха всецяло обладани от любовта за тяхното отечество и тяхното стремление беше всеобщият идеал – освобождението на България. Те с радост и песни се доближаваха към бесилката, както сме казали в забележката на с. 305 за Стефан Орешков, така и други, а в някои случаи за благото на народа те са се и самоубивали.

Справедливо можем каза, че честити са били всички онези, които по един или по друг начин така доблестно са измрели, за да спазят славата на своята идеална борба, и не доживяха да видят свободата на отечеството си, за която се бориха; – да им цепят цигани главите във време на свободните избори, нито да препитават семейство с 30 лева месечна пенсия, нито пък да гледат тогавашния шпионин – днес народен представител, или на някого баща му тогава народен предател, а днес син му в никое учреждение – председател.

Но при всичко това ние ще кажем на преживелите техни братя да не им се вижда тежко, нито да скърбят, че събират сега горчиви плодове, защото времената изопачават и делата. Тяхното единствено утешение трябва да бъде, че се удостоиха да видят поне отечеството си освободено, за което поднесоха в жертва на народния олтар имота си, или някоя част от тялото си, или пък са останали съвършено неспособни за работа.

Старите и просветените народи са отдавали божески почести на много заслужившите си герои, с което са възбуждали и истинско патриотическо съревнование у всички граждани на класическия мир. Младите обаче като нас народи, упоени от славолюбие и жадни за богатство, забравяли са своите благодетели, огорчавали патриотите и презирали заслужившите. Има и такива случаи, когато от изпадналите поборници се приближавали при някого, който е имал възможност да му помогне, той го наричал безумен, глупец, негодяй и пр. и изпъждал го огорчен, без да му помогне. Мнозина от тях са прекарали и свършват живота си в крайна бедност. Пловдивските жители, които помнят погребението на покойния поборник Д. Матевски, починал през 1882 г. – 28.Х, за което се събра дискус даже и от другите народности; горнооряховци, които са видели как Ст. Фильов е изтърсил за въстанието кесията си, в която имало 12 600 гроша, а после освобождението в какво положение прекарваше живота си, ще утвърдят казаното от нас за окаяното състояние на мнозина от поборниците.

Да! Вий народни поборници, прекарали сте и ще прекарате своя живот в такива тъги и неволи, но придобитата слава чрез вашата самоотверженост за благото на отечеството остава вечен и неизгладим спомен за имената ви в народната история, която ще служи за назидание и ръководство на нашето потомство; а всички онези, които се стремят върху вашите жертви да въздигнат своето материално състояние, с прекратяване на живота им ще угаснат от света.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44156