Хрониката на Алфонсо III

[Drake]

Преди време, търсейки материали за викингските нападения в Испания, попаднах на тази доста интересна ранносредновековна хроника. Тя описва историята на Иберийския полуостров от коронацията на визиготския крал Вамба (672 г.) до края на управлението на краля на Астурия – Ордоньо I (866 г.). До наши дни са достигнали две редакции – Chronica Rotensis и Chronica ad Sebastianum, като и двете в по-късни преписи. Най-вероятно „Хрониката на Алфонсо III” е създадена между 887 – 890 г., тъй като в нея заселването на град Визеу се споменава, като съвременно събитие. Приема се за доказан факт, че е съставена в град Овиедо, но въпросът за авторството ѝ остава дискусионен. Някои от историците посочват Алфонсо III (упр. 866-910 г.) за такъв, основавайки се на фразата: „...когато град Визеу и околностите му бяха населени по наша повеля ...”.

Други изследователи считат, че авторът е бил някой от придворните или висшите духовници в Овиедо под прекия контрол на краля (Алфонсо). Първоначалният текст, написан на вулгарен латински и станал основа на Chronica Rotensis, бил изпратен от Алфонсо III на епископ Себастиан, за да провери описаните факти и подобри стила на хрониката. Последният също не е идентифициран. Известни са двама епископи от това време носещи името Себастиан – епископът на Оренсе и този на Саламанка, като последният е бил племенник на краля. Епископът редактирал хрониката на литературен латински и внесъл някои изменения, отразяващи по-точно настроенията сред придворните на Алфонсо III. По неговото име тази редакция била наречена Chronica ad Sebastianum.

Основната цел на твореца на хрониката е била да легитимира претенциите на кралете на Астурия, като преки наследници на трона на владетелите на визиготска Испания. Царуването на астурийските крале, с малки прекъсвания, е описано като поредица от победи и завоевания, а пораженията в битките с маврите са преднамерено неглижирани. Въпреки няколкото хронологични неточности в описанието на арабското завоевание, тя заедно с Chronica regum Visigothorum и Cronica mozarabe е основен източник за последните десетилетия от историята на визиготското кралство, а съвместно с Chronicon Albeldense и Chronica Prophetica е главен източник за историята на кралство Астурия и началото на Реконкистата.

На латински език Chronica Rotensis от тук: http://humanidades.cchs.csic.es/ih/paginas/fmh/rotensis.htm

На латински език Chronica ad Sebastianum (Sebastiani Chronicon) от тук: http://books.google.bg/books?id=A_2BzKt5eMQC&pg=PA477&lpg=PA477&dq=Chronica+Adefonsi+tertii+regis&source=bl&ots=vatx7uoSY2&sig=S_s65_sCy50mfU5ZzJvaJXXDvqg&hl=en&sa=X&ei=VkIfVP-OHILMyAPQ0oGIDA&ved=0CDcQ6AEwBzgK#v=onepage&q=Chronica%20Adefonsi%20tertii%20regis&f=false

И в превод от мен:

ХРОНИКАТА НА АЛФОНСО III

Chronica Adefonsi tertii regis

Тук започва хрониката на визиготите, обхващаща събития от времето на крал Вамба до днешните времена на славния крал Ордоньо, и сина му крал Алфонсо.

1. Рекцесвинт, крал на готите, оставил град Толедо и се отправил към своята вила, носеща името Гертикос – сега я наричат Бамба, тя се намира при планината Каура – където починал от естествена смърт. След като той завършил живота си и бил погребан, за крал единодушно бил провъзгласен Вамба през ера 710-а (672 г.). Отначало Вамба отказвал да приеме властта, но в края на краищата, бил принуден да отстъпи пред искането на войската. Той бил незабавно доведен и помазан за владетел в базиликата Св. Мария. По време на церемонията всички видели как от главата на Вамба излетяла пчела и се издигнала към небесата. Това бил знак от Господа в името на бъдещите победи, които било отредено да се случат. Много пъти Вамба вземал надмощие и покорявал под своята власт астурийци и баски, които вдигали въстания. Павел, прочут военачалник, бил изпратен в провинция Галия Нарбонска, но разпалил метеж и обърнал цялата провинция в хаос. Поддържан от армия франки, той се подготвял за битка с крал Вамба. Вестоносци донесли това известие на краля и той незабавно се отправил с войската си в Галия Нарбонска. Кралят преследвал Павел, бягащ от град в град, докато накрая го обсадил в Ним. На третия ден Вамба превзел града. Той изправил Павел на съд и отсъдил да бъде ослепен с нажежено желязо. Освен това, той изтребил много отряди от франки, възстановил реда в провинцията, след което се завърнал триумфално в Толедо.

2. По времето на Вамба, сарацините с 270 кораба нападнали на крайбрежието на Испания, където всички те загинали, а корабите им били изгорени. Крал Вамба наредил, Синода в Толедо да се събира често, както това е указано в неговия каноничен декрет. По рано, по времето на крал Хиндасвит, мъж от Гърция по име Ардабаст – прогонен от страната си от императора – пресякъл морето и пристигнал в Испания. Крал Хиндасвит го приел великолепно и му дал своя племенница за жена. От този брак се родил син, наречен Ервиг. След като Ервиг бил приет на служба в двореца и достигнал ранг комес, той се възгордял и започнал да плете заговор против крал Вамба. Той дал на краля да изпие отвара от растението, наричано spartus, и Вамба тутакси загубил паметта си. Когато градският епископ и благородниците от двора, преданни на краля и незнаещи за напитката, видели Вамба неподвижен и безпаметен, те се разпоредили той да се изповяда и очисти от греховете си, колкото се може по-бързо, за да не умре като грешник. След като кралят се възстановил от от действието на настройката и разбрал какво се случило, той веднага се оттеглил в манастир. И там той водил благочестив живот до края на дните си. Той царувал девет години и един месец, а след това живял в манастир седем години и три месеца. Той починал от естествена смърт в ера 719-а (681 г.).

3. След Вамба кралството приел Ервиг. Той събирал синоди многократно и отменил част от законите приети от неговия предшественик, устновявайки собствени. Казват, че бил миролюбив и умерен в отношението си към поданиците. Той дал своята дъщеря, Киксило за жена на знатен мъж по име Егика, племенник на Вамба. Ервиг починал от естествена смърт в Толедо. Той управлявал шест години и четири месеца.

4. През 725-а ера (687 г.) Егика, зетът на Ервиг, го наследил като крал. Той бил мъдър и благочестив. Той устроил няколко синода. Егика подчинил множество метежници в кралството си. Три пъти той се сражавал с франките, но така и не успял да вземе победа над тях. Когато заел престола, неговият вуйчо Вамба му наредил да прогони Киксило, тъй като нейният баща, Ервиг, с измама свалил Вамба от власт. Егика го послушал и под някакъв предлог се развел с жена си. Но преди развода тя дарила живот на син, наречен Витица, с когото още приживе кралят поделил властта. Егика наредил на Витица да живее в град Туй и така, докато бащата управлявал готите, синът властвал над суевите. Егика царувал десет години преди коронацията на сина си и още пет с него като съвладетел. Той приключил дните си в Толедо от естествена смърт.

5. В ера 739-а (701 г.), след смъртта на Егик, Витица се завърнал в Толедо, за да заеме кралския престол. Той бил развратник и нечестивец. Той не приемал никакви съвети. Витица нарушавал каноните. Той имал множество жени и наложници. И за да предотврати лошите слухове за себе си, той заповядал на епископите, презвитерите и дяконите да си вземат съпруги. Това станало причина за последвалата разруха на Испания. Както се казва в Светото писание: “и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта”. А друга фраза от писанието казва така: “ако съгрешат людете, свещениците да се молят, а ако свещениците съгрешат, то людете ще бъдат поразени”. Те се отвърнали от Бога и не следвали неговите заповеди и не помнели, че Господ забранил на свещениците да постъпват грешно, казвайки на Моисей при Изхода от Египет: “а свещениците, които се приближават към Бога са длъжни да се осветят, за да не ги порази Господ”. И още: “когато те се приближат до олтара, да не носят със себе си никакъв грях, иначе ще погинат”. Понеже кралете и презвитерите изоставили Господа, погинала цялата рат на Испания. На десетата година от управлението си Витица умрял от естествена смърт в Толедо в 749-а ера (711 г.).

6. Когато Витица починал, за крал бил избран Родерик. Преди да разкажем за неговото възшествие, трябва да разкажем за неговото семейство. Родерик бил син на Теодефред. Теодефред бил син на крал Хиндасвит и останал сирак в младенческа възраст. Когато Теодефред достигнал зрелост, крал Егика се изплашил, че той може да бъде избран на неговото място. Опасявайки се, че Теодефред може да се договори с готите и да го прогони от бащиния си трон, Егика заповядал да ослепят съперника му. След като бил прогонен от кралския град (Толедо), Теодефред се преселил в Кордоба. Тук той си взел жена от знатен род, наречена Рикило, а тя му родила син – Родерик. Когато Родерик пораснал и възмъжал, той се оказал изключително войнствен човек. Преди да стане крал, той построил дворец в Кордоба, който сега халдеите наричат “vallat Ruderici”. Сега нека да се върнем към събитията през неговото управление.

7. След смъртта на Витица, Родерик станал крал. По негово време Испания изпаднала в още по-голямо безчестие. На третата година от управлението му сарацините нахлули в Испания, подучени от синовете на Витица. Веднага щом кралят узнал за нашествието, той незабавно повел армия срещу тях. Но, притиснати от тежестта на греховете и предадени от синовете на Витица, готите били обърнати в бягство. Войската, бягаща срещу гибелта си, била почти напълно изтребена. Понеже изоставили Господа и не му служили честно и почтенно, те били низвергнати от Бога така, че повече не могли да живеят на земята, по която ходели. Що се касае за споменатия крал Родерик, то ние нищо не знаем за неговата смърт. Обаче в наше време, когато град Визеу и околностите му бяха населени по наша повеля, в одна базилика бе открита надгробна плоча, на която е изсечена епитафия със следното съдържание: “Тук лежи Родерик, последният крал на готите”. Но да се върнем към това време, когато на третия ден преди ноемврийските иди в 752-а ера (11 Ноември 714 г.) сарацините пристигнали в Испания.

8. Арабите, след като завладели кралството, погубили мнозина с меч, а останалите подчинили на себе си, договаряйки се с тях за мир. Град Толедо, победител на всички народи, съкрушен, паднал, победен от исмаилтяните; покорен, той започнал да им служи. Те поставили префекти на всички провинции в Испания и плащали дан на краля на Вавилон много години, докато не избрали собствен крал и не основали самостоятелно кралство в благородния град Кордоба. По същотото това време в земята на астурийците, в град Хихон за префект бил назначен Мунуса, съратник на Тарик (емир Тарик ал Хор). Докато той управлявал префектурата, Пелайо, меченосец на кралете Витица и Родерик, угнетен от властта на исмаилтяните, пристигнал в Астурия заедно със сестра си. Заради нея Мунуса отправил Пелайо в Кордоба, като пратеник. Преди той да се завърне, Мунуса се оженил за неговата сестра. Щом Пелайо се върнал, той по никакъв начин не одобрил този брак. Понеже вече мислел за гибелта на църквата, той побързал смело да заяви това (неодобрението си). Злобният Тарик изпратил при Мунуса воини със заповед да заловят Пелайо и го доведат в Кордоба, окован във вериги. Но, когато те пристигнали в Астурия, опитвайки се коварно да го пленят в село Брес, Пелайо узнал от приятел за плановете на халдеите. Виждайки, че ще бъде невъзможно да се противопостави на толкова голям брой сарацини, Пелайо си пробил път през тяхните редици, побягнал и достигнал брега на река Пилона. Той установил, че реката е преляла нашироко, преплувал я с помоща на коня, на който яздел и се укрил в планините. Сарацините от потерята се отказали от гонитбата. Щом Пелайо достигнал планините, той се присъединил към хората, които се укривали там. Той се изкачил на висока планина, наречена Аусеба и се отправил към пещера в тази посока, която считал за най-безопасна. От тази грамадна пещера тече извор, наричан Ена. След като Пелайо изпратил призив към всички астурийци, те се събрали заедно и го избрали за свой владетел. Научавайки за това, войниците изпратени за него се върнали в Кордоба и разказали всичко на своя крал (емир), потвърждавайки, че Пелайо е метежник, както предполагал Мунуса. Научавайки това, кралят (емирът), обзет от безумна ярост, заповядал да се събере от цяла Испания огромна армия и я изпратил в Астурия, начело той поставил своя съратник Алкама (ал Камах). Той заповядал на дон Оппас, епископ на Толедо и син на крал Витица – заради, чието предателство погинали готите –да се отправи с Алкама и войската в Астурия. Тарик посъветвал Алкама, ако Пелайо откаже да се договори с епископа, да го плени със сила и доведе в Кордоба. Водейки армия от почти 187000 воини те навлезли в Астурия.

9. Пелайо със своите привърженици се намирал в планината Аусеба. Вражеската армия се придвижила към нея и разпънала неизброимо множество шатри в близост до входа на пещерата. Епископ Оппас се изкачил на хълм пред Ковадонга и повикал: „Пелайо, Пелайо, къде си?” Пелайо, намиращ се при входа, отговорил: „Аз съм тук.” Тогава епископът казал: „Предполагам, че помниш, брате мой и сине мой, как преди известно време цяла Испания бе подчинена под реда, установен от готите и с това превъзхождаше всички останали земи по сила и знания. Ако цялата армия на готите се оказа неспособна да противостои на нашествието на исмаилтяните, то как ти можеш да се надяваш, че ще се защитиш на върха на тази планина? Това ми се струва трудно. По-добре ме послушай и отвърни душата си от това решение, така ти ще можеш да се наслаждаваш на приятелството на халдеите и ще имаш множество изгоди.” На което Пелайо отвърнал: „Нима не си чел в Светото Писание, как църквата Господня се сравнява със синапено зрънце, което израства по Божията милост?” Епископът отговорил: „Разбира се, чел съм.” Пелайо казал: „Христос е нашата надежда на това, че от малката планина, която виждаш, благополучието на Испания и войската на готите ще се възстановят. Аз вярвам, че обещанието на Господа, дадено на Давид, ще се осъществи чрез нас: „Аз ще срещна тяхните неправедности с пръчки и греховете им с бичове, но няма да ги лиша от моята милост”. Затова, уповавайки се на Божията милост, аз презирам и не се боя от многочислените си врагове. Колкото до битката, с която ти ни плашиш, то ние имаме застъпник пред лицето на Отца – сам Господ Иисус Христос, който е способен да ни освободи от тези нищожества.” Епископ Оппас се обърнал към войската и казал: „Вървете напред и се сражавайте. Вие чухте какво ми отговори той. Струва ми се, нивга не ще постигнете мир с него, освен със силата на меча.”

10. Тогова Алкама заповядал на воините си да влизат в бой. Те вдигнали оръжиета си. Катапултите били заредени. Прашките били приготвени. Заблестели остриета на мечове. Залюляли се копия. Стрели полетели като неспирен порой. Но Господ показал своята сила. Щом камъните, изстреляни от катапулти, приближавали светилището на Дева Мария, намиращо се в лоното на пещерата, те отскачали и поразявали халдеите. Тъй като Господ не брои копията, а дарява победата на този, на който пожелае, то когато астурийците излезли от пещерата на бой, халдеите се обърнали в бягство и разделили на две части. Епископ Оппас бил пленен, а предводителят Алкама убит. Там паднали 124 000 халдеи. Оцелелите 63 000, се отправили към прохода на планината Аусеба и после към Лeбанa през Амюеса. Но те, също не избегнали Божия гняв. Когато достигнали прохода, намиращ се зад реката наречена Дева, веднага след селото наречено Косгая, се случило това, че планината се разтресла из недрата си и хвърлила 63 000 човека в реката, където всички погинали. Даже и днес, когато реката не е пълноводна, се виждат следи от това събитие. Не мислете, че това е неоснователно или измислено. Помнете, че Този, който веднъж раздели водите на Червено море, за да даде Изход на чедата Израилеви, тук унищожил огромна тълпа араби, които преследвали Божията църква.

11. Щом Мунуса разбрал, какво се е случило, бързо изоставил крайбрежния град Хихон и побягнал. В село Олялис, той бил заловен и убит заедно с приближените си. Тогава страната била заселена отново, а църквата възстановена. Всички благодарили на Бога, казвайки: „Благословено името Господне, което укрепва, вярващите в Него и унищожава нечестивците”. Скоро след това, Алфонсо, синът на Педро(Перез), дукът на кантабрийците , произхождащ от кралски род, пристигнал в Астурия. Той получил за жена дъщеря на Пелайо, по име Ермесинда и вкусил множество победи, както рамо до рамо с тъста си, така и след смъртта на Пелайо. В края на краищата бил установен мир. Достоинството на името Христово растяло, а смехотворното бедствие на халдеите изчезвало. Пелайо управлявал като крал деветнадесет години. Животът му бил прекъснат от естествена смърт в Канхас де Онис през 775-а ера (737 г.).

12. След това, Фавила, синът на Пелайо, наследил своя баща. Той построил необикновено искусна базилика в чест на Светия Кръст. Той живял кратко. Разказват, че бил убит от мечка по време на лов, поради собственото си лекомислие на втората година от управлението си през 777-а ера (739 г.).

13. След смъртта на Фавила, за крал единодушно бил избран Алфонсо, който приел кралския скиптър като Божия милост. Той наказвал всяка дързост на своите врагове. Заедно с брат си Фруела, превзел много градове. Той завзел: Луго, Туй, Порто, Анегя, големия град Брага, Визеу, Чавес, Ледесма, Саламанка, Нуманция, която сега наричат Самора, Авила, Асторга, Леон, Симанка, Салданя, Амайя, Сеговия, Осма, Сепулведа, Арганса, Клуня, Маве, Ока, Миранда, Ревенга, Карбонарика, Абейка, Сеницеро и Алесанко, със всички крепости, имения и села. Изтребвайки арабите с меч, той върнал християните обратно в своята страна.

14. По това време той заселил Астурия, Приморие, Лебана, Трасмиера, Сопуерта, Карранса, Бардулия, която сега наричат Кастилия и крайбрежната област на Галиция. Алава, Биская, Айсона и Ордуня били взети с постоянно (заварено) население, така както и Памплона, Дежио и Беруеса. Алфонсо бил велик човек. Той бил обичан от Бога и от всичките си поданници. Той построил множество базилики. Той управлявал, като крал осемнадесет години и починал от естествена смърт.

15. Аз не ще премълча за чудото, което се случило тогава. Когато душата на Алфонсо напуснала тялото му в мъртвата нощна тишина, неговите останки били поставени под охраната на дворцовите слуги. Внезапно всички чули високите гласове на ангели, пеещи псалми: „Вижте как велик човек се възнася, а никой не обръща внимание, вижте, как великите хора се възнасят, а никой не разбира със сърцето си: почтенният човек е бил роден благочестив и ще се упокои в мир в своята гробница.” Знайте, че всичко разказано е истина, не мислете, че това е измислица. Аз предпочитам нищо да не кажа, отколкото да предавам лъжа.

16. През 795-а ера (757 г.) след смъртта на Алфонсо, неговият син Фруела го наследил на престола. Той бил много сприхав човек. Фруела удържал много победи. Той се сражавал с гражданите на Кордоба у Понтубио в провинция Галиция и изтребил там 54000 халдеи. Освен това, той пленил предводителя на конницата Умар и на същото това място му отсякъл главата. Той покорил метежните баски, взел си съпруга от тяхната земя по име Муниа и тя му родила син – Алфонсо. Фруела подчинил народа на Галиция, който въстанал против него и жестоко опустошил тази провинция. Той сложил край на престъпния обичай – свещенниците да се женят. Като наказание за тези, които все още останали подвластни на греха, той ги изпратил на заточение в манастир. Оттогава на свещенниците се забранява да си вземат жени. Приемайки каноническите правила, църквата се възвеличила. По времето на Фруела, Галиция била заселена до река Миньо. Той бил жесток в своите деяния. Той убил родния си брат, по име Бимарано, със собствените си ръце. Малко по-късно, Господ му отредил същото, което той на брат си – той бил убит от собствените си хора. Фруела царувал единадесет години и три месеца. Ера 806-а (768 г.).

17. След смъртта му, на престола го наследил неговия братовчед Аурелио. По негово време робите вдигнали въстание срещу господарите си. Но с усилията на краля, те били върнати по предишните си места. Аурелио не воювал. Той поддържал мир с халдеите. Той управлявал шест години. На седмата година приключил земния си път в резултат на болест през 811-а ера (773 г.).

18. След смъртта на Аурелио, Сило се оженил за Адосинда, дъщерята на Алфонсо и благодарение на това получил кралството. Той останал в мир с исмаилтяните. Той победил и подчинил Галиция, която въстанала, това стълкновение започнало при планината Куперио. Докато той царувал, Алфонсо, синът на Фруела и внук на стария Алфонсо, управлявал двореца, понеже Сило нямал син от своята жена Адосинда. След деветгодишно управление Сило напуснал този свят, поради естествена смърт през 821-а ера (783 г.).

19. Когато Сило умрял, всички благородници от двора заедно с кралица Адосинда, въздигнали Алфонсо на трона на неговия баща, крал Фруела. Но неговият чичо Маврегато, незаконен син на старшия принц Алфонсо, роден от робиня, се възгордял и свалил от власт краля. Алфонсо избягал и пристигнал в Алава, където бил приет от роднините на майка си. Маврегато владял шест години кралството, което узурпирал. Той умрял от естествена смърт през 826-а ера (788 г.).

20. Когато умрял Маврегато, за крал бил избран Бермудо, син на (принц) Фруела – когото Ние по-рано споменахме във връзка с неговия по-голям брат (крал) Алфонсо(I). Този Бермудо бил много велик човек. Той управлявал три години и след това доброволно се отказал от престола, понеже бил дякон. Той поставил за свой наследник племенника си Алфонсо, когото Маврегато лишил от власт, и живял с него дълги години в обич. Той умрял от естествена смърт и напуснал този свят през 829-а ера (791 г.).

21. Крал Алфонсо Велики станал крал на осемнадесетия ден преди октомврийските календи през ерата, упомената по-горе. На третата година от управлението му войската на арабите предвождана от знаменития пълководец Мугаит нахлула в Астурия. Тя била разгромена от астурийците при Лодоса, където погинали 70 000 халдеи заедно с предводителя им. Алфонсо преместил своя престол в Овиедо, като издигнал там базилика в чест на нашия Господ и Спасител Иисус Христос с дванадесет олтара по броя на апостолите. Той също построил църква с искусно изработени олтари в чест на Светата Дева Мария. Издигнал и друга църква, посветена на благословения мъченик Тирсус, поставяйки я в близост до базиликата на Спасителя. В близост до двореца издигнал църква с изкусно изработени олтари в скъпоценен обков в чест на Св. Св. Юлияна и Баселиса. Той също заповядал да построят кралски дворец, бани и хранилища за всички видове запаси.

22. През тридесетата година от царуването на Алфонсо, две армии халдеи предвождани от двама братя курейшити, префекти с имена Ал Абас и Малик, нахлули в Галиция. Но и двете били едновременно унищожени, първата в местност наречена Нарон, а другата при река Анкео. По времето на Алфонсо, знатен мъж по име Мухамад, гражданин на Мерида и мувалад по произход, въстанал против крал (емир) Абд ал Рахман (II) и много пъти се сражавал с него, обръщайки армията му в бягство. Когато не можел повече да остане в своята страна, Мухамад пристигнал при Алфонсо и бил приет от краля с почести. Седем години той живял в провинция Галиция заедно с всички свои сподвижници. След това, той се възгордял и организирал заговор против краля, и държавата. Той призовал съюзниците си, събрал армия и разграбил страната. Когато Алфонсо научил за случилото се, призовал войската и се отправил бързо към Галиция. Научавайки, че кралят се приближава, Мухамад се установил заедно със своите сподвижници в една силно укрепена твърдина. Кралят с войската го последвали и обкръжили в тази крепост. Какво още мога да кажа? В същия ден, воините на Алфонсо тръгнали на щурм, убили Мухамад и донесли на краля отсечената му глава. Пробивайки, редовете на защитниците, те влезли в крепостта, където избили повече от 50 000 сарацини, които дошли в помощ на Мухамад от цяла Испания. Кралят се завърнал в Овиедо с велика победа. Крал Алфонсо водил славен, целомъдрен, сдържан, спокоен и праведен живот много години, и в заника на дните си, след петдесетидвегодишно управление, отдал божествената си душа на небесата. Той, който водил живот на светец в този свят, намерил покой в гробница в Овиедо.

23. През 881-а ера (843 г.) след смъртта на Алфонсо, Рамиро, синът на принц Бермудо, бил избран за крал. По това време той бил далеч от столицата, понеже се отправил в провинция Бардулия (Кастилия), за да си вземе жена. Малко след като крал Алфонсо напуснал този свят, Непотиан (Nepotianus), комес на двореца, въстанал и взел властта. Научавайки за случилото се, Рамиро се отправил в Галиция и в град Луго събрал войска. Щом Непотиан узнал за приближаването му, той повел армията си, за да го срещне при моста на река Наркея. Но едва започнала битката, Непотиан бил изоствен от всички свои хора и сам побягнал. Той бил пленен в провинция Приморие от двама комеси, Сципио и Сона, и те му изболи очите. Рамиро заповядал да го затворят в манастир, където той останал до края на живота си като монах. По същото време, Nordomanorum (викингите), езичничници и необичайно жестоки хора, непознати нам преди, пристигнали по нашите земи с голям флот. Рамиро, вече пълновластен крал, събрал голяма армия и сражавал с тях край Фарум Бригантиум (Фаро Брегансио). Там той унищожил множество отряди викинги и изгорил корабите им с огън. После, оцелелите отплавали по море и пристигнали в провинция Бетика. Те нападнали град Севиля и разгромили много отряди на халдеите, част от тях с меч, а друга част с огън. Една година след превземането на Севиля, те се завърнали в своята страна. Но нека се върнем към нашия разказ.

24. Упоменатият крал Рамиро бил често безпокоен от междуособици. Двама благородника, единият много знатен човек, а другият – комес на двореца, тръгнали срещу краля. Когато кралят научил за техния заговор, заповядал единия, по име Алдротий, да ослепят, а другия – Пинолий да обезглавят заедно със седмината му синове. След като се справил със съзаклятниците, Рамиро построил много красиви сгради от гранит и мрамор, без да използва дърво, по склона на планината Наранко на две лиги от Овиедо. Той два пъти се сражавал със сарацините и с Божията помощ побеждавал. След седем години управление той умрял от болест и намерил покой в гробница в Овиедо.

25. През 888-а ера (850 г.) когато Рамиро починал, неговият син Ордоньо го наследил на престола. Той бил спокоен и търпелив човек. Той издигнал стени около градовете, които много години стояли изоставени, а именно обградил: Леон, Асторга, Туй и Амайя. Той построил портите им на най-добрата земя. Той ги заселил, отчасти с хора от своето кралство, така и с тези, които дошли от Испания (Ал Андалус). В началото на неговото управление баските въстанали. Когато той с войската си навлязъл в техните земи, от другата страна го нападнали сарацините. Но с Божията помощ той обърнал халдеите в бягство и възстановил властта си над баските. Не ще премълча за това, което зная, че се е случило. Знатен мъж, по име Муса (Муса ибн Муса ал Каси) – гот по произход, но приел вярата на Мохамед заедно с целия си род – наричан от халдеите Бану Каси, въстанал против краля на Кордоба и завзел много градове, една част с меч, а друга чрез предателство. Първоначално той превзел Сарагоса, след това оттам Тудела и Уеска, а после и Толедо, където Муса поставил за префект своя син Лупе (Lupus). По късно, Муса обърнал оръжието си срещу франки и гали, разгромил ги и ограбил. Той пленил двама франкски военоначалници, Санктио и Епуло, единия в бой, а другия с предателство и ги оковал във вериги. Двама халдеи отцепници – първият от племето Курейши по име Ибн Хамза, другият мувалад по име Алпорз заедно със сина си Азет били пленени в сражение, единият от бащата Муса, другият от неговия син Лупе. Заради тези победи, Муса толкова се възгордял, че заповядал на хората си да го наричат третия крал на Испания.

26. Крал Ордоньо настъпил с армията си срещу него и пристигнал край град наречен Албелда, който Муса съвсем наскоро искусно построил. Кралят бил с войската, която обсадила крепостта. Муса пристигнал с неизброимо множество воини и издигнал лагер на планина наречена Латурк. Крал Ордоньо разделил армията си на две, едната част да обсажда града, а другата за да се сражава против Муса. Незабавно започнала битка, Муса и неговата войска били обърнати в бягство. „Срещайки ги, те им устроили такава сеч”, че повече от 10000 от най-добрите воини на Муса, заедно с зет му по име Гарсия, били убити, без да броим обикновените пехотинци. Самият Муса получил три удара с меч и едва се спасил полужив, загубвайки целия си обоз и даровете на Карл (Велики), краля на франките. Оттогава той никога повече не спечелил победа. После крал Ордоньо изправил (цялата) армия срещу град Албелда и го превзел на щурм на седмия ден от сражението. Той изтребил всички воини с меч. Той разрушил града до основи и се върнал в столицата си с велика победа. Лупе, синът на Муса, който управлявал като консул в Толедо, научавайки за разгрома на своя баща, се предал на милостта на крал Ордоньо, заедно с всички свои привърженици и останал негов верен поданник до края на дните си. После той се сражавал заедно с краля в много битки срещу халдеите.

27. Крал Ордоньо завзел в сражения много градове: измежду тях, град Сория с крал Саид и град Таламанка с крал Мурзук (Muzeor) и неговата жена. Той избивал всички воини. Останалите мъже, заедно с жените и децата им, той продавал в робство. По това време Nordomani (викингите) атакували отново нашите брегове. След това се отправили за Испания. Те убивали, опожарявали и ограбвали навред, опустошавайки крайбрежието на страната. След като преминали през пролива те превзели Некор, град в Мавритания, където избили мнозина сарацини. След това те атакували островите Майорка, Форментера и Минорка, където изтребили цялото население. Накрая те отплавали до Гърция и след експедиция продължила три години, се завърнали в тяхната страна.

28. След шестнадесетгодишно управление, Ордоньо бил поразен от подагра и починал в Овиедо. Той бил погребан в гробница в базиликата на Св. Мария редом с предходните крале. Този, който довел през своето царуване времена на благоденствие, сега е щастлив на небесата. Този, който бил любимец на народа, сега се наслаждава на обществото на ангелите божии в Царството небесно.

29. През 904-а ера (866 г.), когато Ордоньо починал, неговият син Алфонсо го наследил като крал.

КРАЙ НА ХРОНИКАТА

Текстът е преведен от издането на: Kenneth Baxter Wolf, Conquerors and Chroniclers of Early Medieval Spain, Liverpool University Press, 1999, pp. 161-177.

Редактирано Септември 23, 2014 от Last roman

[Aspandiat]

+ от мен за Дрейк.

Направиха ми впечатление няколко неща в хрониката. Цитирам:

И за да предотврати лошите слухове за себе си, той заповядал на епископите, презвитерите и дяконите да си вземат съпруги....... През 795-а ера (757 г.) след смъртта на Алфонсо, неговият син Фруела го наследил на престола........ Той сложил край на престъпния обичай – свещенниците да се женят.

Интересно дали наистина разрешението на свещениците да се женят се обяснява с прищявката на монарха, който целял да прикрие развратността си или това не е всъщност практика, разпространена в арианската вестготска църква.

Подобна практика е имало и далеч на изток - в арменската църква, и то поне до началото VІІІ век. В Армения свещениците и епископите не само са имали право да се женят и да има деца, но и да предават в наследство църковните си постове. В т.ч. и патриаршеският престол в началото, както и епископските, са били предавани по наследство от бащата (епископа) към негов син. На Трулския събор в Константинопол от 691 г. арменските църковни обичаи били заклеймени от православната църква като проява на юдаизъм.

Докато той управлявал префектурата, Пелайо, меченосец на кралете Витица и Родерик, угнетен от властта на исмаилтяните, пристигнал в Астурия заедно със сестра си.

Уточнението "меченосец" как трябва да се разбира - изобщо като войн на кралете Витица и Родерик или е имало такава военна титла при готите?

През 888-а ера (850 г.) когато Рамиро починал, неговият син Ордоньо го наследил на престола.... Знатен мъж, по име Муса (Муса ибн Муса ал Каси) – гот по произход, но приел вярата на Мохамед заедно с целия си род...

За мен това съобщение е много интересно. Не заради това, че се говори за гот, приел исляма, а заради това, че се говори за етнически (вест)гот през 850 г. Установено ли е кога окончателно готите се претопяват в бъдещата испанска (кастилска) народност. Тези процеси нещо не са били така бързи, както винаги ни ги представя марксистката историография например.

[Last roman]

като гледам в Испания си съществуват късноримски титли като 'комес на двореца' /а имената Непоциан и Сципион ми се чинят също доста римски/, че и старите имена на римските провинции също се използват. Така че 'меченосец' най-вероятно ще да е спатарий: гвардеец. В ИРИ това е страж в "sacrum cubiculum" /императорската спалня и арпартаменти/ след ІV век.

[Drake]

+ от мен за Дрейк.

Направиха ми впечатление няколко неща в хрониката. Цитирам:

Интересно дали наистина разрешението на свещениците да се женят се обяснява с прищявката на монарха, който целял да прикрие развратността си или това не е всъщност практика, разпространена в арианската вестготска църква.

Подобна практика е имало и далеч на изток - в арменската църква, и то поне до началото VІІІ век. В Армения свещениците и епископите не само са имали право да се женят и да има деца, но и да предават в наследство църковните си постове. В т.ч. и патриаршеският престол в началото, както и епископските, са били предавани по наследство от бащата (епископа) към негов син. На Трулския събор в Константинопол от 691 г. арменските църковни обичаи били заклеймени от православната църква като проява на юдаизъм.

Уточнението "меченосец" как трябва да се разбира - изобщо като войн на кралете Витица и Родерик или е имало такава военна титла при готите?

За мен това съобщение е много интересно. Не заради това, че се говори за гот, приел исляма, а заради това, че се говори за етнически (вест)гот през 850 г. Установено ли е кога окончателно готите се претопяват в бъдещата испанска (кастилска) народност. Тези процеси нещо не са били така бързи, както винаги ни ги представя марксистката историография например.

По първия въпрос - да това е било практика във визиготската арианска църква. Малко повече от тук : http://books.google.bg/books?id=1XJPAAAAYAAJ&pg=PA302&lpg=PA302&dq=marriage+of+priests+in+Arianism&source=bl&ots=_P_bI8oxaO&sig=iA0goK8qsfOo3Igl4bQF0C-zkRQ&hl=en&sa=X&ei=UFghVPy0A-XoywOH7oGwDg&ved=0CDUQ6AEwAw#v=onepage&q=marriage%20of%20priests%20in%20Arianism&f=false

Специално за "меченосец" в тази хроника, съм напълно съгласен с тълкуването на Аеций, а иначе повечето изследователи го превеждат като телохранител или оръженосец. Пелайо е "герой обвит в мъглата на собствения си историческия мит". Тази хроника е една от най-умерените по въпроса за произхода му. Има такива, които го изкарват кралски бастард или син на дук Фавила, който също е от кралско потекло. Знае се, че е мъж сражавал се под пурпурния флаг на Родерик в битката при "реката на смъртта", както арабските автори наричат р.Гуадалете.

Доста трудно ми е да кажа, кога точно във времето се формира испанската народност, но името Кастилия се появява горе-долу през царуването на Алфонсо ІІІ, като все още се използвало и старото име - Бардулия. За кастилска народност е много рано, графство Кастилия (и то Стара Кастилия) става някакъв политически фактор (васално на краля на Леон) едва при конт Фернан Гонсалез (910-970). Но пък потомците на Пелайо имат собствено виждане по въпроса : "Испания - това е Астурия, всичко друго е завладяна територия" .

Редактирано Септември 23, 2014 от Drake

[glishev]

Чудесна тема
Вероятно "гот" в VIII-X в. обозначава и благороден произход.