''Патриотичните'' кражби на ДС

[vvarbanov]

''Патриотичните'' кражби на ДС

Не са малко онези, които и днес твърдят, че бившата ДС е изпълнявала главно патриотични задачи. Историята на "Културно-историческото разузнаване" на НРБ доста ясно разкрива истината, която често се оказва срамна.

Който контролира миналото, владее и бъдещето. Тази идея от романа „1984-та“ на Джордж Оруел навярно е споходила и шефовете на Държавна сигурност през 1970 г, когато е създаден първообразът на КИР /Културно-историческото разузнаване на ДС/. Както и в случая с организираното по-рано Научно-техническо разузнаване /НТР/ под шапката на ДС, замисълът е облагодетелстване на режима чрез мащабни кражби на чужда интелектуална собственост. В случая с НТР целта на ДС е да се добере до ембаргови за комунистическия лагер нови технологии с двойно предназначение. Пръкването на КИР се дължи и на амбицията на Людмила Живкова да обсеби всички извори за българската история, намиращи се в чуждестранни архиви, храмове и университети. Първият успех е постигнат през 1972 г. когато София става домакин на първия Световен конгрес по тракология. Със съдействието на ДС е създаден и Институтът по тракология при БАН.

"Патриотично" алиби

Екатерина Бончева от Комисията по досиетата отхвърля тезата за патриотичния характер но КИР. В действителност ДС е поела грижата по "придобиването" /т.е.краденето/ на документи, свързани с българската история. Официалната версия е гласяла, че така се отнема възможността на „враговете“ да крият и манипулират миналото на НРБ. "Според мен, създаването на КИР е опит да се даде индулгенция на Държавна сигурност като „патриотична“ организация. Предстояло е и честване на 1300- годишнината на българската държава, ръководено от Людмила Живкова, за което са били отделени много пари", смята Бончева. Несъмнено обогатяването на ДС с „патриотични“ функции напълно се вписва в тенденцията към разрастване на тайните служби за опазване на тоталитарната държава. Монополът върху историческото и културното наследство, създава и допълнителни възможности за щедро и безотчетно харчене на скромния валутен резерв на НРБ и злоупотреби с милиони долари.

Eкатерина Бончева

В апогея на „културната революция“ в края на 70-те години КИР е организирало по около 170-200 операции годишно в страната и зад граница. Броят на страниците на откраднатите, подменени или преснети документи достига 100 000 годишно. Заедно с тях са били отмъквани хиляди икони, картини, археологически ценности и дори филателни колекции с чужда собственост.

По времето на Людмила Живкова, бюджетите на КИР и Комитета за култура набъбват повече от три пъти, като изразходваните суми във валута надхвърлят всички разумни граници, твърдят експертите на Комисията по досиетата. Амбициозната наследничка на Живков е изисквала да бъде редовно осведомявана за всички нови „придобивки“ на КИР. След нейната смърт дейността на “културните” разузнавачи е пренасочена към обслужване на идеологията и практиката на “Възродителния процес”.

Командировки в чужбина, стипендии от западни фондации

В отдел "Куртурно-историческо разузнаване" /КИР/ към Първо главно праавление на ДС са били приемани добри специалисти в областта на историята, на древните езици и култури. „Бонус за тези хора е била „секретната, но солидна подкрепа на ДС за кариерното им издигане“, както е дословно записано в един от документите за дейността на КИР. Това е включвало безпроблемно и финансово обезпечено излизане зад граница за участие в научни събития, за квалификация във водещи институти по целия свят и получаването на стипендии от западни държави, като например опусканите от Западна Германия Хумболтови стипендии, посочва Екатерина Бончева.

Облагите за бившите шефове на КИР и за дипломатите, учените и писателите от обкръжението на Людмила Живкова са били значително по-големи. Те успяват да източат с измами и фиктивни сделки две трети от държавния фонд за закупуване на културни ценности в чужбина. Размерът на далаверата е бил за повече от 6 милиона долара!

Не липсват и кражби на дребно чрез „операции по проникване“ в широко отворената за всички Национална библиотека във Вашингтон. За ползването на публичната читалня в столицата на САЩ е бил „маршрутиран“/по терминологията на ДС това означава дълготраен престой зад граница със семейството/ специален агент на КИР.

Разрухата след ДС

Досиетата на Културно-историческото разузнаване разкриват щетите, нанесени с "патриотична" цел

Фрапиращото безсмислие на кражбите на свързани с българската история и култура документи е всъщност истинско национално предателство. Формално дейността на КИР е била насочена срещу идеолозите на различни „балканизми“, например македонизма, а също и срещу „необективните“ изследователи на българската история и култура. Но в действителност кражбите на ДС унищожават голяма част от и без друго оскъдната документация за българската история. Бандитските набези на ДС буквално заличават голяма и много ценна част от съхраняваните в задгранични хранилища, манастири и частни колекции извори за българската история и култура. Откраднатите документи, икони, картини и други артефакти са били съхранявани в зала 13 на 13 етаж на централата на ДС в София, която е била използвана за служебни и партийни събрания.

Нахвърляна в дървени шкафове без заключалки, плячката на КИР бързо се е разпадала заради абсурдните условия на съхраняване. Като мярка за подобряването им началниците на ДС предлагат помещението да бъде редовно проветрявано, а към съществуващата чешма в залата „да се зачисли маркуч“. Фактът, че са били крадени, е правел невъзможно официалното използване на документите от българисти, историци и културолози. Каквото и да е цитиране или позоваване на скритите “придобивки” на ДС би представлявало директна улика към поръчителите и извършителите на кражбите и подмените. Така дейността на КИР фактически е блокирала изследванията по множество теми, свързани с историческата съдба и културата по българските земи.

Пикът в безумната „оперативна“ активност на КИР настъпва с кражбата на Паисиевата история на 18 декември 1985 г. от българския Зографски манастир в Атон. Деянието е извършено по изключително срамен и непочтен начин - книгата е била изнесена под дрехите на един оперативен работник на ДС.

В крайна сметка двете „елитни“ разузнавания на ДС /научно-техническото и културно-историческото/ постигат едно: имиджът на България и репутацията на нейните институции са сринати за десетилетия след края на НРБ.

http://www.dw.de/%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B1%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%81/a-18006643

[Galahad]

Кражбата на Паисиевата история наистина е един от примерите за тъпоумието на кадрите посветили се на тази дейност. Манастирът Зограф е български (Атон се ползва с известна автономия по отношение на гръцката държава). В този манастир се пазят още много не по-малко ценни реликви - там се намира и Зографската история, Евангелието и кръста на цар Георги Тертер, служебникът на патр. Евтимий, патерицата на последния орхидски архиепископ Арсений и още много други. Това е като да крадеш от собствения си джоб.

[sirius]

Фрапиращото безсмислие на кражбите на свързани с българската история и култура документи е всъщност истинско национално предателство.

Вижте, кражбите може да са били тъпи и нагли, но са имали за цел запазване на история и култура.

Предателство е да не се работи по това направление.

Предателството е морална категория. И повече свързана с мотивите отколкото с последствията.

[Galahad]

Проблемът е, че се краде от места, където предметите успешно са били съхранени хилядолетия и са отнесени там, дето не се пази и се съсипва всичко. А може пък точно последното да е било целта.

[Last roman]

като заговорихме за крадене, какво ти е мнението за църквата 'Св. Димитър' в с. Паталеница?

[КГ125]

Начинанието има място, защото да не забравяме каква война за исторически доказателства се води между балканските народи...

Работата е, обаче, че ДС, типично за онова време, самонадеяно не обръща внимание на правилата за съхранение и т.н. (ако е вярно изобщо това, де.. )

[vvarbanov]

Начинанието има място, защото да не забравяме каква война за исторически доказателства се води между балканските народи...

Работата е, обаче, че ДС, типично за онова време, самонадеяно не обръща внимание на правилата за съхранение и т.н. (ако е вярно изобщо това, де.. )

И в момента се води война в Сирия и Ирак, но ние не оправдаваме унищожаването, грабежите и търговията с археологически ценности.Патриотичните кражби на ДС са по лоши защото откраднатото не може да се ползва.Няма никакъв патриотизъм в това да откраднеш от другите държави културните ценности, които забележете, те законно притежават.

Сега с това рамо дето се удря на ДС разбирам че изучаването на историята на БКП във форума не е случайно..

[К.ГЕРБОВ]

А какво ще кажете за митрата на охридския архиепископ?

http://novinar.bg/news/nim-pokazva-tcarkovna-korona-za-40-mln-dolara_NDc2Njs4OA==.html

http://glasove.com/skandalut/28852-dnevnik-makedoniya-kude-sa-otkradnatite-ot-makedoniya-bogatstva

[КГ125]

И в момента се води война в Сирия и Ирак, но ние не оправдаваме унищожаването, грабежите и търговията с археологически ценности.Патриотичните кражби на ДС са по лоши защото откраднатото не може да се ползва.Няма никакъв патриотизъм в това да откраднеш от другите държави културните ценности, които забележете, те законно притежават.

Сега с това рамо дето се удря на ДС разбирам че изучаването на историята на БКП във форума не е случайно..

Проблемът е, че заради споровете със съседите и не само с тях, българските артефакти пръснати из чужбина са си застрашени от унищожаване.

Не си спомням кой от големите ни учени, или Иван Дуйчев, или Бешевлиев беше писал как, получавайки някакъв ръкопис в Италия, четен преди това от македонски колега, е видял как определени думи били направо изтъркани...

Имаше идеологическа война, не само за съвременността, но и за историята, а тези неща са първостепенни доказателства. Друг е въпросът кои и откъде е трябвало да бъдат взимани и не и какви са ги вършили нашите леко самозабравили се ченгета...

[КГ125]

А какво ще кажете за митрата на охридския архиепископ?

http://novinar.bg/news/nim-pokazva-tcarkovna-korona-za-40-mln-dolara_NDc2Njs4OA==.html

http://glasove.com/skandalut/28852-dnevnik-makedoniya-kude-sa-otkradnatite-ot-makedoniya-bogatstva

С този български надпис - добарат ли я фиромците, заминава... Тъй, че, медалът има две страни.

[Perkūnas]

В едното жюрналистът пише, че митрата била на Кл. Охридски, а в другото - че била от 17 век.

[КГ125]

Еми - свобода на словото! )

[Galahad]

А може ли България да върне митрата, а на нея да й бъде върната Скопска област, носеща сега странното име БЮРМ.

С митрата не стоят нещата по съвсем същия начин. Тя е изнесена с изтеглянето на българските войски оттам. Охрид макар и в пределите на Отоманската империя е попадал в диоцеза на Българската екзархия. От тези земи БПЦ се отказва при преговорите за вдигането на схизмата. Ще рече, че си е доста нагличко да ни се поиска короната и плащеницата на българския патриарх, защото то това е неговия титул, а не охридски. Ами като е на св. Климент, пък той е бил бълг. епископ на български град, то какви претенции имат БЮРМ-ците.

По принцип тава е обичайната практика - реликви от подобен род да се евакуират при загуби на територията. Примерно копието на съдбата се е пазело в Карлщайн - специално направен замък със специален параклис със стени облицовани с полускъпоценни камъни. Но когато Австрия губи Чехословакия реликвата преминава на съхранение във Виена, а не остава в параклиса-трезор.

Не може да сравняваме военни години с мирни, пък дори и да са Студена война. За съжаление лошото е, че България е тази, дето е губила територии и е трябвало да си изнася багажа.

А като са тръгнали да говорят за изчезналите неща от Охрид, то няма да е лошо колегите съдоносници и съслужители на наш агент Тервел да кажат де е изчезнал амвонът на катедралата "Св. София" в Охрид. мотивът е, че е бил турски, нищо, че точно такъв има на стенописите, да не говорим и че такъв е и на подчинения на тази архиепископия епископски амвон в Стаги (дн. Каламбака) - пък тамошния храм все си е бил черква. Та пита се що е изчезнал - ами защото на него има монограми "архиепископ на българите" - и нищо за македонската нация. Но няма как да не е един и същ манталитета, защото това си е един и същ народ макар и в две държави, при това живял в сравнително сходни условия. Тъй че и от двете страни на границата хората ще продължават да живеят в най-бедните и мизерстващи държави в Европа, докато не се стигне до референдуми за Съединение - защото за да тръгнат напред както след първо трябва да почнат да следват своите интереси, а не на една друга държава. Германия е лидер, но германците при първа възможност се обединиха, защото следваха своите интереси, а не на тези дето са ги разделили. До тогава стандарта ни ще е само да сме слугинаж на германците. Но целия този дебат е също показателен за ползата от "патриотичните кражби" - те за да са полезни трябва да правят нацията и държавата богати и силни, а не бедни и разединени.

Наричана е корона на св. Климент, защото архиепископският храм е бил наричан свети Климент. Кондиката на архиепископията също е била наричана кондика на св. Климент.