Тоалетна в космоса

[Р. Теодосиев]

Тоалетната в сервизния модул "Звезда" на "Международната космическа станция". Маркучът с фунията е за малката нужда, а седалката - за голямата. Credit : NASA

Светослав Александров. И така, вие искате да станете астронавт? Мечтаете си да влизате в новинарските емисии, да ви запомнят като първопроходец, да пише за вас в учебниците? Това е много хубава мечта...
Днес обаче ще си говорим за някои от ... особеностите (в мекия смисъл на думата) какво означава да си астронавт. Ще си говорим за хигиената в космоса. Вие знаете ли кой е най-честият въпрос, който децата задават в училище, ако училището е поканило астронавт в час? Да, досещате се - най-често задаваният въпрос е как хората ходят на тоалетна в космоса. Малко са възрастните, които се осмеляват да зададат този въпрос, но учениците нямат тези задръжки. И астронавтите отговарят.

Нека да го кажем кратко, за да стане ясно от самото начало: ако сте от срамежливите хора, ако на работа по цял ден се стискате и от срам не смеете да отидете на тоалетна, или се стараете да го направите максимално дискретно -професия "астронавт" не е за вас. "Мислите си, че е великолепно да сте астронавт? Нужна е много упорита работа и много унижения", споделя Марк Робъртс, туристически гид в космическия музей в Ню Йорк.
Неудобствата наистина са големи. Докато космическата совалка все още летеше, тя имаше сравнително голяма тоалетна и даже лично пространство. Но на руските кораби "Союз" нещата стоят по-различно. В единия отсек има тоалетна. При положение, че екипажът е от трима души, ако се наложи някой да използва тоалетната, другите двама трябва да бъдат помолени да се преместят в другия отсек за малко лично пространство. Рядко се стига дотам - на екипажа се прави клизма, която обикновено е достатъчна да изчисти човек, докато "Союз" се скачи с "Международната космическа станция".

Още не съм приключил! Опитвали ли сте се да ходите по голяма нужда, без едновременно с това да извършвате и малката нужда? Ако не се научите на това важно житейско и в случая "професионално" умение, професия "астронавт" отново не е за вас. Защото дори и в модерната "Международна космическа станция" тоалетната има два изхода - един за малката и един за голямата нужда и астронавтите трябва да използват различни методи за отделяне на течните от твърди отпадъци.

Един от астронавтите казал на колегата си Лерой Шао, че би предпочел ако беше възможно да кацаше на Земята и да се завръщаше всяка сутрин, за да може да върши работата си на спокойствие... след което пак да излита в космоса...

Историята на тоалетните мъки започва на 5 май 1961 година, когато астронавтът на НАСА Алан Шепард е затворен в космическия си кораб "Фрийдъм 7". Тогавашните първи полети са били кратки, суборбитални... и от НАСА въобще не са се замисляли, че би било нужно някой да отиде до тоалетна. Само че вие знаете, че понякога нещата не тръгват по план и започва едно ходене по мъките, отлагания на полетите. Полетът на Алан Шепард бил отложен за пет часа и биологичният часовник на астронавта се обадил.
"Човек, трябва да п*кая", вика по радиото на наземния контрол.

"Ти какво?", отвръща наземният контрол. Шепард е изненадан - нима покрай цялата тази космическа еуфория някой е забравил, че астронавтите не са в истинския смисъл на думата свръхчовеци, на които подобни неща са им чужди?

"Чухте ме", отговаря той. "Трябва да п*кая. Заключен съм тук вечно. Подемната платформа е все още тук, защо не ми позволите да се поразтъпча малко?"

"Няма начин", заключват ръководителите на полета... и след известно време казват на Шепард... "Направи го в скафандъра".

И така... той го направил...

Но с това трудностите при облекчаването не приключили. През следващите години човечеството ще е свидетел на космическите кораби "Джемини" и "Аполо", как технологията се развива до момент, позволяващ на хората да летят в далечния космос и да стъпят на Луната. Но с развитието на космическите кораби не означава, че се развива едновременно и технологията на космическите тоалетни. Дори и в разгара на лунните кацания астронавтите са извършвали голямата нужда ... в торбички.

Само че не е точно така, както си го представяте! Тук на Земята е лесно - когато хората ходят на тоалетна това, което излиза от тях, пада на Земята. Досещате се - в космоса, в условия на микрогравитацията, това, което излиза от тялото, не може да падне! Всяка торбичка за събиране на фекалии по време на "Аполо" е имала приспособление за пръсти, с което... астронавтите с ръка са избутвали своите отпадъци. В торбичките трябвало да бъдат прибрани и отпадните хартии, след което астронавтите трябало да добавят бактерицидно вещество - понеже в червата има бактерии, отделящи газ. Предпазната мярка е била необходима, за да не би торбичките да се раздуят от газове и да се пръснат.

Цялото това "приключение" е отнемало около 45 минути. За да сведат големите нужди до минимум, астронавтите са били подлагани на специална диета.

И пак не е било безпроблемно... Случвали са се инциденти. През май 1969 година до Луната лети космически кораб "Аполо 10". Целта е оттрениране на работата на лунния модул, преди същинското кацане от "Аполо 11". На записаните разговори от мисия "Аполо 10" става ясно, че астронавтите са видели "кафяво НЛО" в кораба.
"Дай ми салфетка, бързо", обръща се командир Том Стафорд. "Във въздуха плува л*но".
"Не съм го направил аз", заоправдава се пилот Джон Йънг. "Моето не е такова".
"И аз не мисля, че е мое", казва пилот Юджийн Сърнан.

"Моето беше доста по-твърдо от това", заоправдава се и командирът. "Изхвърлете го!".
И малко по-късно Сърнан отново се обажда. "Тук има още едно проклето л*но. Какво не е наред с вас, хора?"
Днес, слава Богу, нещата на "Международната космическа станция" са по-добри, но въпреки това ходенето до тоалетна изисква специална тренировка. Но да, както подчертах по-горе - тоалетната има два отделни отсека. За голямата нужда тя прилича на еко-тоалетна, но за малката е маркуч с вакуум. Това е важно, тъй като течностите се пръскат навсякъде в условия на микрогравитация. Маркучът с вакуум върши еднакво добра работа както за мъже, така и за жени. Само трябва да знаеш как да насочваш добре...

И така, астронавтската професия изисква преодоляване на редица задръжки и комплекси пред колегите си. И докато много неща се променят в характера на човек, едно качество остава - егото.
Всеки астронавт получава специална фуния, която да се прикрепи към марку

Източник: http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/780-2015-space-toilets

[Joro-01]

Поздравления. Много добър популяризатор на науката и технологиите си!

Бих го сложил в следващия брой на списанието

[SAlexandrov]

Аз съм казал на Петър и Росен, ако им трябват статии, да взимат, сътрудничеството ми с тях винаги е било голямо удоволствие и винаги съм давал разрешение да ползват мои материали. Популяризаторите на науката сме малко и трябва да се подкрепяме!

Само че... тази статия не е ли малко по-натуралистична за техните ... нужди, имам предвид, нужди на списанието?

[Joro-01]

Поздравления, авторе!

[Р. Теодосиев]

Британският астронавт Тим Пийк отговаря на въпроса, който много хора си задават: как се ходи до тоалетната в Космоса?

Пийк се намира на Международната космическа станция от месец насам. Той е първият официален британски астронавт, а видеото с него е разпространено от Европейската космическа агенция и "Ройтерс"

 

 

[Р. Теодосиев]

Космонавтите трябва да ходят до тоалетна на всеки 2 часа, защото не усещат дали имат нужда или не.