Писателят Тери Пратчет почина на 66 г.

[Last roman]

Световноизвестният британски писател сър Тери Пратчет почина днес на 66-годишна възраст след дълга битка с болестта на Алцхаймер - кортикална атрофия на задната част на мозъка.

Това съобщават световните агенции, цитирайки официалното съобщение на неговия издател.

През литературната кариера Тери Пратчет е продал над 75 милиона книги. В поредицата "Светът на диска" има 40 романа, преведени на 37 езика.

От тях са продадени повече от 55 милиона екземпляра. Откакто преди 7 години Пратчет обяви, че е болен от Алцхаймер, издаде пет нови произведения.

Тери Пратчет живеел със съпругата си Лин в графство Уилтшир, недалеч от гр. Солсбъри.

Редактирано Март 12, 2015 от Last roman

[kall]

R.I.P. Наистина жалко, беше много талантлив писател...

[КГ125]

.....

[Aspandiat]

Пратчетманията не е (беше) ли доста понапомпана?

[Last roman]

http://mashable.com/2015/03/12/author-terry-pratchett-died/

[КГ125]

http://mglishev.blog.bg/izkustvo/2015/03/12/pochina-teri-pratchet.1345315

[Warlord]

Пратчетманията не е (беше) ли доста понапомпана?

От какво?

[glishev]

Много си го биваше сър Терънс. Роден в 1948, англичанин от провинцията, заклет либерал, добре образован, сменил няколко професии, всъщност и прописал от млад (издал е първата версия на симпатичната си новела "Килимените хора" 17-годишен).

След известно време като служител в атомна електроцентрала и журналист се хваща да пише по-сериозно, но първите му няколко книжки не са нещо особено (в "Страта" за първи път използва идеята за измисления плосък свят). От 1983 започва дългата си и много успешна поредица пародии на жанра фентъзи за света на Диска с "Цветът на магията" и "Фантастична светлина". Постепенно от пародия на жанрова литература преминава към сатира - Дискът си остава весел и абсурден, но все повече заприличва на нашия свят, особено в книгите за Градската стража. Хуморът става по-малко ситуационен, а повече социален (но си остава дяволски ерудиран, защото Пратчет има страхотна литературна подготовка). Фентъзи рамката става все по-условна, а магьосниците и техните сблъсъци с тъжните същества от Занданните измерения отстъпват пред проблемите на свръхестествените малцинства в големия град.

Освен поредицата за Диска, Пратчет издаде и още няколко по-малки поредици, както и самостоятелни книги. В една от тях е съавтор със също прочутия фантаст Нийл Геймън - това е "Добри поличби", чудесна пародия на филма на ужасите "Поличбата".

Пратчет пишеше много добри диалози, направо като за театър или филм. Бързи, с къси реплики и абсурдни, издайнически за объркаността на героите, нелепи фрази. Описанията му бяха брилятни и също кратки. Той беше майстор на сентенцията, на вица, на блестящата фраза и парадокса. По това може би приличаше малко на Оскар Уайлд, но, за разлика от Уайлд, Пратчет нарочно си служеше с разговорен език и с много игрословици - което объркваше преводачите му и изисква четенето му най-вече в оригинал. Заигравките му с "Макбет", "Бурята" и "Сън в лятна нощ" в книгите "Посестрими в занаята" и "Господари и господарки" са пример за прекрасно разбиране на това колко жив, плътен и забавен е Шекспировият текст. Същевременно, Пратчет караше героите си да говорят по много начини, често изтъквайки невъзможността за разговор между университетски преподавател и полицай, да речем.

От 2007 Пратчет страдаше от болестта на Алцхаймер, но почти до последно продължи да се среща с почитатели, да пише, да диктува и да дава интервюта, когато беше в добра форма. Той вярваше, че всеки в неговото положение има право на евтаназия и направи документален филм по темата.

В 2009 беше награден с рицарско звание за литературните си заслуги. Освен писател, Тери Пратчет беше и доста изявен филантроп.

Тери беше съпруг на Лин и баща на Риана Пратчет. Остави след себе си около 70 романа и повести, както и няколко разказа. Много от сюжетите му вдъхновиха компютърни и настолни игри, театрални постановки и три успешни филмови адаптации ("Цветът на магията", "Дядо Прас" и "ПощОряване").

В България е издаван от 1992 г., главно от издателство "Вузев". Първата му книга на български е великолепно илюстрираната от Джош Кирби "Ерик", абсурдна фентъзи пародия на Гьотевия "Фауст", разположена в света на Диска, където са събрани всички суеверия, за които човек може да помисли.

Може би най-добрите (поне за мен) книги на Пратчет са:
- "Цветът на магията" и "Фантастична светлина" (безумно смешната история на едно пътешествие и пародия на целия фентъзи жанр във всичките му клишета);

- "Ерик" (а не "Фауст");
- "Еманципирана магия" (за суфражетките в приказния свят, много елегантна история);
- "Морт" (нелош роман за чирака на Смъртта, който при целия драматизъм просто е обикновен пубер);
- "Малки богове" (една от наистина любимите ми, страхотен роман за религиозния фанатизъм);
- "Въоръжени мъже" (нещо като криминална драма в измисления град Анкх-Морпорк);
- "Петият слон" (отлична сатира на централноевропейската политика и пародия на руската класическа литература едновременно).
Разбира се, друг читател би посочил други.

Редактирано Март 13, 2015 от glishev

[Aspandiat]

От какво?

Значи, от него съм чел само "Трилогията за номите". Не споря, приятно четиво, които може да се препрочете още 1-2 пъти с удоволствие. Бяха ми препоръчали някакво заглавие от "Света на диска", или както там се водеше поредицата, като "нещо на много по-високо ниво от номите". Опитах се да чета, даже не помня и заглавието, и не ми се получи. Единственият ми спомен е скуката, предизвикана от постоянните му опити да оригиналничи. Ама айде, това си е мой проблем, дет съ викъ.

Само че, прощавай, но това да си изпраскал 70 романа, вярно по 150 стр. джобен формат, със средно темпо 2 на година, значи, че си конвейрен писател. А конвейрните писатели са бизнесмени, а не сериозни автори. Поне за мен.

Да погледнем някои от неговите "знаменити цитати":

„Дай на човек огън и той ще се стопли за ден. Запали в него огън и ще гори до края на живота си.”

„Някои човешки същества ще направят всичко, за да видят дали нещо може да стане. Ако сложим голям ключ някъде в някоя пещера и изпишем на него „Ключ-за-край-на-света. МОЛЯ НЕ ПИПАЙТЕ” боята дори няма да има време да изсъхне”.

„Твърди се, че животът на човек преминава на лента пред очите му преди да умре. Това е вярно. Нарича се Живот”.

„Историите, изпълнени с въображение, имат способността да разстройват хората без такова.”

„Ако котките изглеждаха като жаби, щяхме да осъзнаем какви жестоки малки копелета са. Стил. Това е, което се помни”.

„В древните времена котките са били почитани като богове. Те си спомнят това”.

„Времето е наркотик. Твърде много от него те убива”.

„Защо си отивате? За да можете да се върнете. За да можете да видите мястото, от което идвате, с нови очи и допълнителни цветове. И хората там да ви виждат по различен начин. Връщането там, откъдето сме тръгнали, обаче не е същото като това никога да не сме заминавали.”

„Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде."

„Мъдростта идва с опита. Опитът често е резултат от липса на мъдрост.”

„Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.”

„В началото нямало нищо, което експлодирало.”

„Няма смисъл да правите нещо, ако някъде няма никой, който много повече би предпочел да не го правите.”

Сигурно ако бях на 15-20 години, щях да се посера от кеф какви оригинални мисли е накъдрил Пратчет, лека му пръст на човека. Макар и да звучат като извадки от пубертетски лексикон. Само че не съм на 15-20 вече. Горните "знаменити мисли" не са нещо повече от словестно жонгльорство и самоцелен опит за оригиналничене. Или за поднасяне по по-оригинален начин на всеизвестни истини. Какъвто е например твоят подпис за 1000-та точки и гарваните. За мен Пратчет е един британски Паулу Коелю, но в хумористичния-пародиен сегмент, а не в библейско-халтурния. Но и в двата случая става дума за продукция за ширпотреба. В Коелювия - за разни кифли и домакини, в Претчетовия - за юношеско-младежкия сегмент, на който и пръстче да му покажеш, ще се смее и ще се диви на "великите мисли" на автора.

Хванал си е човекът определен клиетски (читателски) сегмент и е пуснал конвейра да бичи книги и съответно кинти. Лошо няма, но са ми смешни разни вопли (от други форуми), че едва ли не си е отишъл един жив класик и как ще се живее без него занапред. Ми както се е живяло и преди него.

[Warlord]

Е то именно историите от Света на Диска са класиката му. Извън тая поредица бях пробвал да чета само една негова книга и не се получи, по-старите действително са му скучни. Сегашните пък действително са най-подходящи за 15-20 аудиторията, но на мен все още са ми забавни. Е Дъглас Адамс примерно е далеч по-хаплив и оригинален, но и той като започна да разтяга продълженията на Пътеводителя почна да понатегавява

Според мен критиците на Пратчет, гледат книгите му с прекалено строго-осъдително око, шегите му не били особено оригинални или достатъчно философски и тн. Но той е просто за забавление, романчетата са къси, джобен формат, четат се на един дъх. И какво като е на конвейр? С.Кинг и за по-кратки срокове ги пише.

[Last roman]

Аз захванах да го чета га бях на 19 и ми допадна много чувството му за хумор спрямо Живота, Вселената, религиите и всичко останало, както и нескончаемите игрословици, които ползваше. След това имаше период, когато бях изоставил Света на Диска и се бях потопил прекалено в реалния сят.

Но наскоро Тери се завърна в моята библиотека под формата на "Волният Народец" и "Шапка, пълна с небе" - две приказни книги.

Почивай в Мир, майсторе!

Редактирано Март 13, 2015 от Last roman

[Mr.Shades]

Първата му книга, която прочетох беше "Морт" и то преди месец-два, сега съм преполовил "Жътварят". Той има необикновена дарба да взима нещо сложно и многопластово и да го представя във съвсем забавен и разбираем вид, като не отнема от дълбокия смисъл. Инак казано, човека пише за страх, не съм чел друго по-забавно нещо от неговите.
Ето и едно цитатче:
Scientists have calculated that the chance of anything patently absurd actually existing are millions to one. But magicians have calculated that million-to-one chances crop up nine times out of ten.

[glishev]

За пубери е абсолютно задължителен. Пратчет е като чесъна - лекува интелектуални настинки Освен дето езикът му е страхотен и книжките му са идеални за сценарии, най-вече леко заядливият му хумор е привлекателен.

[Last roman]

Понякога човек се смее, защото в душата му няма повече място за сълзи В памет на Тери Пратчет, който реши да избегне навалицата

Не го смятай за умиране - посъветва го Смърт. - По-добре си мисли, че си тръгнал по-рано, за да избегнеш навалицата.

Жизнено важна съставка на успеха това е да не знаеш, че замисленото от теб е неизпълнимо.

Понякога стъклото е принудено да блести по-ярко от брилянта, защото се нуждае в по-голяма степен от самоутвърждаване.

Злото като правило не дреме и следователно не разбира защо някой изобщо трябва да спи.

- Остани тук. Ако там не е опасно, ще ти свирна.

- А ако е опасно?

- Ще се разкрещя.

Истинският котарак мечтае за едно нещо: да изживее живота си безметежно и хората да не му се месят. По това той не се отличава много от хората.

- Как се нарича, когато отвътре ти е топло, доволен си от всичко и искаш всичко да остане както е?

- Предполагам, че се нарича щастие.

Туристът не само гледаше на света през розови очила – той го възприемаше с розов мозък и го чуваше с розови уши.

Той недолюбваше хората, които „никого не искат да обидят". Удобна фраза – произнасяш я и можеш да обиждаш когото си искаш.

Човекът, който може да бъде купен, по принцип нищо не струва.

Хората никога не виждат това, чието съществуване им се струва невъзможно.

Животът е навик, от който се отвиква много трудно…

Ако престъпността е неизбежна, нека поне е организирана.

Тези, което не се нуждаят от никого, се нуждаят хората наоколо да виждат, че те въобще не се нуждаят от никого.

В повечето книги за магьосничеството пише, че вещиците работят голи. Това е защото повечето от тези книги са написани от мъже.

Само хората могат да си построят сами по-добър свят. Иначе се получава клетка.

Всяка работа изглежда интересна докато не се захванеш с нея.

Ето как в този свят се придобива власт, помисли си той. Трябва просто да не ти пука за мнението на останалите и никога, никога, никога да не се усъмниш в правилността на своите действия.

Хората могат да чакат спасение доста дълго, но предпочитат да обядват навреме.

Той се заблуждаваше – в края на тунела все пак имаше светлина. И тя идеше от огнехвъргачката.

Понякога човек се смее, защото в душата му няма повече място за сълзи.

Вярата в богове е необходима, защото да се вярва в хора е твърде трудно. Съществуването на богове е просто необходимост.

Съществуват смърт и данъци. Само че данъците са по-лошо нещо, защото смъртта се случва веднъж в живота, а данъците – всяка година.

Никой не полудява толкова бързо като абсолютно нормалният човек.

[ISTORIK]

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3618&st=0&p=24392

[Пандора]

Значи, от него съм чел само "Трилогията за номите". Не споря, приятно четиво, които може да се препрочете още 1-2 пъти с удоволствие. Бяха ми препоръчали някакво заглавие от "Света на диска", или както там се водеше поредицата, като "нещо на много по-високо ниво от номите". Опитах се да чета, даже не помня и заглавието, и не ми се получи. Единственият ми спомен е скуката, предизвикана от постоянните му опити да оригиналничи. Ама айде, това си е мой проблем, дет съ викъ.

Въпрос е на нагласа на ума. Като при храненето - едни извличат повече полза от плодовете, други - от мазни храни. В известена степен съвременната литература също е подчинена на стила "бързо хранене". За мен не е нужно да се преяжда с всичко, което има под слънцето, може само и да се дегустира.