25 години от първите свободни избори в ГДР (18 март 1990 г.)

[Monarh]

Миналия месец се навършиха 25 години от едно изключително важно събитие в немската история, за което на български няма нищо. Става въпрос за първите демократични избори за парламент Народна камара -Volkskammer, в Германската демократична република след падането на Берлинската стена, които са и единствените. Спечелени са въпреки очакванията(според социологическите проучвания са водели социалдемократите) от десния Алианс за Германия, излъчено е коалиционно правителство начело с Лотар Де Мезиер, което започва преговори с ръководството на ФРГ за немското обединение. Именно тогава започва и политическата кариера на днешните ръководители на Германия - канцлерът Ангела Меркел (тя заема поста говорител на първия и последен демократично избран премиер Де Мезиер) и президентът Йоахим Гаук. Тук искам да направя една вметка - за разлика от другите бивши соцстрани, в ГДР през целия период на комунизма е имало многопартийна система - съществуват партии като Християндемократическият съюз на Източна Германия и Либералдемократическата партия, само че те се контролират от режима. Единствено източногерманската Германска социалдемократическа партия е насилствено обединена със Германската комунистическа партия във Единна социалистическа партия на Германия през 1946 г.

Изборно студио в Палата на републиката в Берлин

Правната база на изборите

На 20 февруари 1990 г. 9-тата Народна камара на ГДР приема нов избирателен закон. Според него се предвижда депуттските места да са 400, едно чисто пропорционално представителство, а също така липсва рестриктивна клауза. Допускат се обединения на листи. Тази възможност бива използвана, така например, от Съюза на свободните демократи, Съюза 90, едно листово обединение от Зелените и Независимото сдружение на жените, Акционната коалиция Обединена Левица и Алтернативната младежка листа. Цялата територия на Германската демократична република е определена за избирателен район. Разпределението на мандатите е по Метода на най-големия остатък на Хеър-Ниймайер. По този начин партиите и изборните коалиции имат възможност да изпратят депутати в Народната камара, съответстващи на около половин мандат от съответния брой гласове (0,125 %).

Предизборни програми на политическите сили

За пръв път гражданите на Източна Германия получават право да избират между партии с различни цели и програми. Алиансът за Германия озаглавява своята предизборна програма ,,Никога повече социализъм“. Централни точки са искането за германското единство на базата на Основния закон на ФРГ, незабавното въвеждане на Марката при реализиране на икономии в съотношение 1 към 1, частна собственост и неограничена свобода на търговията, премахване на всички пречки за достъп за инвеститори от Запада, изграждането на социална осигурителна мрежа (осигуряване при безработица, здравно осигуряване, социално съучастие, динамична пенсия), незабавна програма за околната среда и сигурно енергийно снабдяване, както и уеднаквяване на правната система с правото на Федерална република Германия и особено премахването на политическото наказателно право. Други цели са насърчаването на защитата на паметниците на културата, реформа в образованието, запазването на детските ясли както и възстановяването на лендерите или федералните провинции( след краха на нацизма са наново основани или учредени провинциите Мекленбург- Предна Померания, Саксония-Анхалт, Тюрингия, Бранденбург, Саксония и Берлин, те съществуват и след учредяването на ГДР на 7 октомври 1949г. до административната реформа през 1952 г., когато са ликвидирани и Източна Германия бива разделена на окръзи или бецирке - Bezirke) и свобода на словото и печата.

1. Nie wieder Sozialismus – Wahlaufruf und Sofortprogramm der Allianz für Deutschland zur Volkskammerwahl in der DDR am 18. März 1990 (PDF; 4,4 MB)

На първия Лайпцигски конгрес на Източногерманската Германска социалдемократическа партия - Ost-SPD, провел се от 22 до 25 февруари 1990 г., са приети принципна програма и и предизборна програма за изборите за Народна камара. Централно място заема настояването за една екологично ориентирана социална пазарна икономика.

Изборната програма на бившата Единна социалистическа партия на Германия, преименувала се на Партия за демократичен социализъм PDS, е под надслова ,,Демократична свобода за всички – социална сигурност за всеки“. ПДС се описва като лява или социалистическа партия, застъпваща се за хуманен трудов свят и стремяща се към една социална и екологично ориентирана пазарна икономика, която на основата на високи постижения трябва да постигне социална сигурност за всички и особено за социално слабите. Наред с това тя издига лозунга за радикално разоръжаване на Изток и на Запад, солидарност между хората и изпълнено с чувство за отговорност съприкосновение на човека с природата. При това общестевените ценности и постижения на ГДР трябва да се запазят. С това ПДС има предвид преди всичко правото на труд, системата на детските учреждения, кооперативната и народната собственост в икономиката и антифашизма и интернационализма. Централни са и исканията за запазване на статуквото по отношение на това членовете на Единната социалистическа партия на Германия да останат на длъжностите си и резултатите от аграрната реформа от 1945 г. Вместо германско единство се настоява за образуването на конфедеративни структури при съхраняване на държавната независимост и преход стъпка по стъпка към неутрална и демилитаризирана германска конфедерация в рамките на Европейската общност.

1. www.wir-waren-so-frei.de: Wahlprogramm der PDS

Предизборна кампания

Предизборната кампания за изборите за Народна камара е кратка и поставя партиите пред огромни организаторни предизвикателства.Първоначално определена за май 1990 г., на 28 януари с.г. , след преговори между представителите на Кръглата маса и правителството на комунистическия реформатор Ханс Модров, датата за провеждането им е преместена на 18 март. Така остават точно 7 седмици на разположение, за да бъде изградена основа за организация на предизборната кампания и провеждането й.

Специално преименуваната на ПДС PDS разполага с ефективен партиен апарат с мащабни финансови средства. Обаче социалдемократити изглежда имат най-добрите изходни позиции при тези избори : особено територия на Саксония и Тюрингия по времето на Ваймарската република е била един от бастионите на ГСДП. А с изключение на Айхсфелд в ГДР липсва значима католическа среда, която би могла да даде естествена база на християндемократите. Именно поради това социологическите проучвания вещаят ясна победа на ГСДП.

Пред изключителна дилема стоят десните ,,буржоазни“ партии : основаните през 1945 г. Либералдемократическа партия и Християндемократически съюз в края на 40-те години са унифицирани като ,,блокови партии“ или Blockparteien. При тези ,,блокови флейти“ липсва функционираща организация. Налице са съществени съмнения за способността им да символизират промяната. Новоснованите групи и граждански движения пък не разполагат със солидна база, впускат се в програмни дебати и инфраструктурата им е минимална.За партиите от т.н. Съюз от Федералната република се прибавят два други аспекта : ХСС намира партньор за изборите в лицето на Германския социален съюз или DSU.Един успех на тази партия отново би събудил т.н Дискусия за Четвъртата партия – Кройтерския призрак на разширението на Християнсоциалния съюз. И преди всичко: Източногерманският Християндемократически съюз CDU (Ost) притежава името и обозначението и с това и престижа на ХДС на Западна Германия. Като решение при крайна необходимост е вдъхнат живот на Съюза на свободните демократи за СДП и Алианса за Германия. Тези коалиции, образувани шест месеца преди изборите, трябва да организират своята предизборна кампания при превъзхоството на ПДС за най-кратко време.

На много места активистите за граждански права налагат волята си техните работни места да бъдат представени на разположение. Но както на новите групи, така и на партиите им липсва не толкова инфраструктура, колкото в много по-голяма степен опит в предизборните битки. Този вакуум е запълнен от сериозната подкрепа на партиите от ФРГ.

Всички партии от Западна Германия подкрепят своите партии партньори в ГДР в изключителен мащаб и така неутрализират организаторното предимство на ГЕСП/ПДС. ХДС например образува т.н. Kreispartnerschaften : Всеки окръг на Германската демократична република получава подкрепа от окръг във ФРГ. Много членове на партии от Запада си взимат почивка, за да окажат поддръжка на Алианса за Германия.

Решаващо значение обаче има не силата на организацията, а доверието в обещанията за изравняването на икономическото съотношение и изграждането на държавното единство. Докато кандидатът на ГСДП за федерален канцлер Оскар Лафонтен се отнася крайно скаптично към обединение на двете немски държави – на Берлинския конгрес на партията от 18 декември 1989 г. той предупреждава за ,,национално опиянение“ окачествява евентуално членство на една обединена Германия в НАТО като ,,историческа глупост“, председателят на ХДС и канцлер на ФРГ Хелмут Кол напротив – изключително настъпателно прокарва идеята за обединение на страната, особено с прословутата му Програма от 10 точки(представена от него на 28 ноември 1989 г., тоест само 19 дни след падането на Стената).

За да лобират за тази позиция, 80 ключови политици от партиите от Съюза взимат активно участие в около 400 мероприятия в предизборната кампания. Освен това са проведени 1400 изборни мероприятия на Алианса. Разисква се и подкрепата на части от ГСДП да се отстъпи пред т.н. Герауерски искания на Хонекер и например да се преустанови финансирането на Централния регистър на съдебната администрация от провинциите, в които доминира Социалдемократическата партия.

Решително за изборите в последна сметка се оказва желанието на мнозинството от населението за икономическо и политическо обединение. Ясен знак за това е броят на хората, присъствали на мероприятията за предизборната надпревара на бундесканцлера Хелмут Кол. На 20 февруари 1990 г. 150 000 привърженици го привестват в Ерфурт, 200 000 в Хемниц и още стотици хиляди в големите градове на ГДР.

Заключителната фаза на предизборната кампания е ознаменувана с разкриването на агентурното минало на Волфганг Шнур като сътрудник на Щази от страна на авторитетното списание ,,Шпигел“ само няколко дни преди изборите.

Естествено, за тези избори подготовката им и състоянието на обществената атмосфера се чуват и критични гласове. Писателят Михаел Шнайдер с някои примери описва масираната намеса на федералната политика във предизборната кампания във ГДР :

,,Общо около 40 милиона германски марки бяха похарчени за партийнополитическия рекламен поход в ГДР, от тях езна значителна част от данъчните средства на гражданите на Федералната република. (…) 100 000 записи и касети с речи на Хелмут Кол (…) бяха отчасти изпратени за еднократно ползване отсреща, отчасти разпределени при предизборните му изяви сред неговите лайпцигски и ерфуртски фенове. (…) В Ерфурт например представители на ХДС от Хесен, които бяха превозени с 8 омнибуса, само за една нощ разлепиха 80 000 плаката. Немците от ФРГ (откриха) във внезапно станалата достъпна за тях ГДР един терен, в който можеха да получат парченце от пропуснатата колониална история.“

Активистът за граждански права Йенс Райх, един от основателите на Новия форум, коментира въпроса за развитието на демокрацията в ГДР така :

,,Бонският хипопотам“ стигна до една масивност, така че хората просто бяха безпомощни. В предизборната кампания целият апаратизъм на Запада беше пренесен в Изтока. На това не можехме да противостоим с нищо.Това бяха внесени в ГДР западни избори.“Bürgerrechtler Jens Reich: „Politik ist nicht mein Beruf“. FOCUS-Online-Special 20 Jahre Wende, 4. November 2009.

Изборна бюлетина за Първи избирателен район Берлин

Резултати

Изборите се провеждат на 18 март 1990 г. при избирателна активност от 93,4 %. Победител става изборната коалиция Алианс за Германия - Allianz für Deutschland, включваща бившата ,,блокова партия“ ХДС със главен кандидат Лотар Де Мезиер, новоснованият и стоящ в идеен план близо до баварския ХСС Германски социален съюз -Deutsche Soziale Union (DSU), както и Демократичният пробив - Demokratischer Aufbruch (DA). Главен кандидат на ГСС е Ханс-Вилхелм Ебелинг, а на Демократичния пробив – Волфганг Шнур, който 3 дни преди изборите е разкрит като неофициален сътрудник на Министерството на държавната сигурност – на немски Ministerium für Staatssicherheit (MfS) или Щази.

Новооснованата и считана за неоспорим фаворит Социалдемократическа партия в ГДР – първоначално SDP, а към момента на изборите SPD – със главен кандидат Ибрахим Бьоме, който по-късно също се оказва агент на Щази, получава едва 25% от гласовете.

Образуване на правителство и последици

След дълги и тежки преговори Лотар Де Мезиер образува Голяма коалиция от Алианса, ГСДП и либералите. На 12 април 1990 г. той е избран от Народната камара за министър-председател на ГДР със 265 гласа за, 108 против и 9 въздържали се. След това депутатите потвърждават ,,ан блок“ и правителството му.

Сред ключовите постижения на първата и последна свободно избрана Народна камара на ГДР са приемането на Общинската конституция на Германската демократична република на 17 май 1990 г. , на Закона за конституционните принципи на 17 юни, както и сключването на Договора за валутен, икономически и социален съюз със Федерална република Германия на 18 май, който влиза в сила на 1 юли с.г. На 21 юни 1990 г. Народната камара образува специална комисия за контрол на разпускането на ЩАЗИ, за председател е избран настоящият президент на ФРГ Йоахим Гаук, който тогава е един от инициаторите на Закона за досиетатата на ЩАЗИ.

На 23 август с действие от 3 октомври 1990 г. ГДР се присъединява към ФРГ съгласно Чл. 23 от Основния закон на Федералната република и Народната камара се саморазпуска. С това нейният мандат продължава само 6 месеца. Апропо, 144 от 400-те нейни депутати от 3 октомври 1990 г. стават депутати в Бундестага : 63-ма от ХДС, 8 от ГСС, 9 от либералите,33 от ГСДП, общо 7 от Съюз 90 и Зелената партия, а също и 24-ма от ПДС. Техните мандати свършват няколко месеца по-късно с изборите за първия общонемски Бундестаг – това е и първият парламент на обединена Германия от 1932 г. насам, проведени на 2 декември 1990 г.

На 2 октомври 1990 г., последният ден от съществуването на ГДР, Йоахим Гаук е избран от Народната камара за извънреден пълномощник за персоналните документи на бившата Служба за държавна сигурност на Германската демократична република, а на следващия ден е потвърден на този пост от федералния президент Рихард фон Вайцзекер и федералния канцлер Хелмут Кол като специален пълномощник на бундесправителството за персоналните документи на ЩАЗИ.

Редактирано Април 22, 2015 от Петър Петров

[Skubi]

Би било интересен един репортаж във връзка с това с Путин. Той до последният момент държи нишките в ръка....

Как го е преживял...

Но събитията почнаха малко по-рано....

Pan-European Picnic 1989

:grin:

[Perkūnas]

Забележка: Chemnitz = Кемниц (по времето на ГДР, Карл-Маркс-щат).

От разговори с немци от различните провинции разбирам, че и там еуфорията през 89-90 г. е била огромна и може би едва днес хората разбират, че не всички политики, прокарани от кабинета Кол са били правилни. Договорът за валутен, икономически и социален съюз е очевидно недоизпипан и резултатите днес - огромна разлика в икономическото развитие между немския югозапад и североизток.

http://www.zeit.de/wirtschaft/2014-10/bundeslaender-bip

Столицата Берлин е изцяло зависима от държавния бюджет. Не знам дали има подобен случай в друга европейска столица.

[КГ125]

Еми то с такава държава, защо пък не.

Редактирано Април 25, 2015 от КГ125

[Galahad]

Ами Берлин по време на раздялата се оказа в пределите на ГДР, т.е. в икономически драстично по изостаналата част. Западен Берлин пък си беше един анклав, който също зависеше отвън. Тъй че трябва време източногерманците да си сменят чиповете и Берлин отново да стане това, което е бил преди. Наистина днес западногерманците намират източните си събратя за доста мързеливи и не ги обичат много. Но социализмът е машина за смазване и демотивиране на човешката личност и трябва да се сменят поколенията и хората с нови чипове ще направят промяната.

А Кол не е Бог да да предвиди всичко. А и не всичко дори да се предвиди е можело да стане по друг начин. Ето един пример. Двете Германии се обединиха и в ГДР влезе западната марка и западните фирми. Те взеха хипермаркетите, заредиха ги и ги отвориха. И в бившата ГДР три дена чудо - изгладнелите източногерманци първия ден с голям хъс изкупиха всичко, на втория ден пак до сториха с по-малко ентусиазъм, а на третия просто по инерция. На четвъртия осъзнаха, че занапред все ще е така и всички мечтани стоки ще могат да си ги купят всеки ден. Но това тотално тридневно плячкосване нямаше как да се избегне там. Трудно ще обясниш на човек мечтал и не вярвал десетилетия, че свободно ще си купи тези неща да чака три дни.

При нас това протече доста по-незабележимо, защото първо бяхме поучени от челния германски опит. На второ място мечтаните стоки навлизаха поетапно и доста по-бавно, а и доходите растяха също много по-бавно в конвертируема валута.

Разбира се използвах един доста елементарен пример за да стане по-ясно.

Доста по-сложно за обясняване е, че няма как да се създаде обединена Европа и това да протече без трусове. Да не говорим, че над всичко отгоре в хода на този процес се наложи да се интегрира тотално разнебитената и опропастена източна част на континента. Но когато някой се захване да прави голям ремонт на дома си, трябва да е готов и за доста големите неудобства, които го съпътстват. А това важи и за държавите.

[kramer]

Ами Берлин по време на раздялата се оказа в пределите на ГДР, т.е. в икономически драстично по изостаналата част. Западен Берлин пък си беше един анклав, който също зависеше отвън. Тъй че трябва време източногерманците да си сменят чиповете и Берлин отново да стане това, което е бил преди. Наистина днес западногерманците намират източните си събратя за доста мързеливи и не ги обичат много. Но социализмът е машина за смазване и демотивиране на човешката личност и трябва да се сменят поколенията и хората с нови чипове ще направят промяната.

А Кол не е Бог да да предвиди всичко. А и не всичко дори да се предвиди е можело да стане по друг начин. Ето един пример. Двете Германии се обединиха и в ГДР влезе западната марка и западните фирми. Те взеха хипермаркетите, заредиха ги и ги отвориха. И в бившата ГДР три дена чудо - изгладнелите източногерманци първия ден с голям хъс изкупиха всичко, на втория ден пак до сториха с по-малко ентусиазъм, а на третия просто по инерция. На четвъртия осъзнаха, че занапред все ще е така и всички мечтани стоки ще могат да си ги купят всеки ден. Но това тотално тридневно плячкосване нямаше как да се избегне там. Трудно ще обясниш на човек мечтал и не вярвал десетилетия, че свободно ще си купи тези неща да чака три дни.

При нас това протече доста по-незабележимо, защото първо бяхме поучени от челния германски опит. На второ място мечтаните стоки навлизаха поетапно и доста по-бавно, а и доходите растяха също много по-бавно в конвертируема валута.

Разбира се използвах един доста елементарен пример за да стане по-ясно.

Доста по-сложно за обясняване е, че няма как да се създаде обединена Европа и това да протече без трусове. Да не говорим, че над всичко отгоре в хода на този процес се наложи да се интегрира тотално разнебитената и опропастена източна част на континента. Но когато някой се захване да прави голям ремонт на дома си, трябва да е готов и за доста големите неудобства, които го съпътстват. А това важи и за държавите.

Ами обединена Европа няма как да се създаде. Бъртвежи на наивници. По-скоро емигрантите ще я задушат, отколкото някой да реши да споделя благата си с друг.

Редактирано Април 26, 2015 от kramer

[КГ125]

То човек да се чуди, обединена Европа не е ли просто средство за контрол и за наводняването й с чужди култури. Може разбира се да се измени това, ама дали?

[kramer]

Наистина чипът на германците се сменя, ама не към посоката дето казва Галахад, ще станат пооо-реалисти, ще почнат пак да издигат стени - неолиберализмът ще видят, че не фърфи.

Редактирано Април 26, 2015 от kramer

[КГ125]

Ta тя Меркел си го каза в прав текст преди 1 г.