Югославските Т-34-85

[Frujin Assen]

Още през есента на 1944 в СССР започнало създаването на 2 ра танкова бригада, която трябвало да получи танкове Т-34-85. През ноември 1944 личния състав бил събран, но нямало танкове. Към март 1945 сърбите получили 65 танка Т-34-85. Те били разделени три батальона двуротен състав, като всяка рота имала три отделения по 3 танка. Останалите танкове се използвали като учебни и резервни.

Югославските Т-34 участвали активно в заключителния етап на войната и освободили Загреб и Триест, като тук съпротива указвали повече хърватските войски. В боевете през май-юни 1945 бригадата загубила 15 машини.

След войната било решено на базата на двете танкови бригади да се създадът дивизии. Личния състав и техниката оставали същите, но се добавяла мотострелкова бригада и части за техническо обезпечаване. Тяхното създаване обаче се задържало по външни причини.

Поради сложното положение в Гърция където до 1947 вървяла гражданска война на 12 юли 1945 2 ра бригада била преместена пос Скопие. Там тя останала чак до 6 февруари 1946 когато била прехвърлена под Триест. Там вече се намирала и 1 ва бригада, по това време също вече превъоражена с Т-34.

Реорганизация 1946

През март 1946 на базата на частите на 2 ра бригада останали в Белград била създадена 5 а танкова бригада която включвала както новополучени Т-34-85, така и танкове Т-34 обр 1943. Не е ясно колко танкове Т-34 са имали югославяните, но със сигурност са били най малко 120. До ноември 1947 когато бил разривът със СССР Югославия получила още 308 танка Т-34-85 и много резервни части. Югославските ремонтни заводи започнали да усвояват ремонта на танка. След поредното реформиране били създадени още 3 танкови бригади освен 2 ра, а именно 1 ва, 3 а и 6а, а малко по късно и 7 а. Всяка от тях трябвало да има по 65 танка. Освен това, 7 танка получила националната гвардия, 11 в отделен учебен танков батальон и 35 били резерв. Общото количество танкове Т-34 било 425 машини.

Танковите бригади били разделени на дивизиони, първия дивизион включвал 1 ва и 2 ра бригади като най боеспособни, а втория дивизион останалите три, 3а, 6а и 7а.

След скъсването със СССР Т-34-85 започнали с удивителна бързина да излизат от строя, като основния проблем била не толкова липсата на резервни части, а неусвоения напълно ремонт в заводите. Наложило се даже да се връщат в строя Т-34 със 76 мм оръдие.

През декември 1950 на съвещание на висшето командване на ЮНА Тито обърнал внимание на това, че едва половината от Т-34 са оперативни.

Модернизация 1949-1950

С ремонта на Т-34 в Югославия се занимавал ремонтния завод в Младеновац. Освен с ремонт те се заели и с модернизация. Още през 1949 бил готов прототипа Возило-А или А-1.

Новия танк имал нова купола с увеличени размери и елиптична форма и с усилена броня, в челото 100 мм, отстрани 86 мм, отзад 60 мм. Според югославските конструктори новата купола защитавала от противотанковото оръдие ЗИС-3 от 350 м, а оригиналната купола от 320 м. Има сведения че са се опитвали да поставят 75 мм немско оръдие KwK 43 от трофейни немски Т-ІV, прицелът бил заменен с немския TZF (също от Т-ІV), курсовата картечница била заменена с немската MG42, а на покрива на куполата монтирали америконска 12,7 мм картечница Browning M2, радиостанцията била сменена с британската SET-19WF.

Проведената модернизация подобрила боеспособността на Т-34-85 на минимално ниво. Заради новата купола масата на танка нарастнала до 34,7 тона което влошило подвижността, освен това командирската куполка била ниска и влошавала видимостта.

Но това което довършило новата югославска машина било оръдието С-53. На фона на новите танкове Т-54, Центурион и М46 това оръдие вече изглеждало откровенно слабо. От ГЩ достигнали до извода, че не си струва тази модернизация да се произвежда и били изготвени само 5 машини.

Модернизацията 1956-57

Времето продължавало да върви, а ситуацията с Т-34-85 не се подобрявала. През 1956 ГЩ на ЮНА бил принуден да признае, че половината от Т-34-85 са небоеспособни, а това били 1/3 от югославските танкове. Танковете нуждаещи се от среден и капитален ремонт били 235. На първо място били износени ходовата част и трансмисията, но ремонтните заводи не могли да работят достатъчно бързо. На първо време бил сключен договор с фирма Famosa, която доставила части за ремонта на 170 машини. Благодарение на това ситуацията от 1957 започнала да се подобрява, танковете нуждаещи се от ремонт намалели от 170. Старите Т-34-85 получили нова ходова част с опорни ролки от Т-55, нов инструментален пакет и други подобрения. През 1958 били доставени 70 броя двигатели Ф-2-34, а впоследствие още 50. Обсъждал се въпроса за лицензно производство на Т-34-85, но било решено, че ако не може да се ремонтират няма смисъл от тяхното производство. Поради това следвало да се концентрират усилията в производството на резервни части.

През 1962 в състава на ЮНА имало 422 танка Т-34-85, като немалка част от тях продължавали да са небоеспособни. Тогава било проведено съвещание на което се обмисляло какво да се прави с тях. Идеята да се снемат от въоражение и заменят с други била отхвърлена, тъй като тъй или иначе ремонта бил усвоен, а промишлеността произвеждала резервни части, макар да имало проблеми с ремонта. Част от небоеспособните машини следвало да бъдат консервирани.

От 145 танка намиращи се в състава на 1 ва армия 41 били в 26а бронетанкова дивизия, 10 в 26 и танков батальон и още 12 в учебния танков батальон в Кралево. В 3а армия имало 219 машини така- 211а и 243 а пехотни бригади в Ниш и Скопие (по 44 танка), 2 ра и 50 а пехотни дивизии в Ниш и Прищина (по 27 танка), отделен танков батальон към 3а армия в Петровац (20 машини) и още по 10 машини в пехотните бригади в Кичево, Кавадарци и Враня. Най малко Т-34-85 имало в 7а армия която имала 27 машини в 11 стрелкова дивизия в Добой. Останалите танкове били оставени в резерв или различни учебни части.

През 1958 бил направен опит за нова модернизация на Т34-85. Предлагало се да се замени оръдието С-53 с по добро американско 90 мм оръдие. Танка с номер М-628 с монтирано ново оръдие бил изпитан от 12 декември 1958 до 12 януари 1959. Резултатите били частично удволетворителни. Новото оръдие имало по голяма бронепробиваемост, но поради нарастналата маса подвижността се влошила, скорострелността от 8 изстрела в минута паднала до 4, а боезапаса от 55 до 47 снаряда. Мислело се и за поставяне на 100 мм оръдие, но това не било направено.

Направените разчети предвид на новите танкове в НАТО и ОВД показали, че поставянето на 90 мм оръдия е безсмислено.

Тези резултати не отчаяли югославските конструктори, които считали, че 90 мм оръдие заедно с други модернизации може да повиши боеспособността на Т-34-85.

Новата "адаптивна" модернизация включвала 12,7 мм картечница М2, димни гранатомети, по добра система за управление, радиостанция SET-19 и други малки доработки. Модернизираната машина с номер 2919 била изпитана през 1964 и за пореден път се доказало, че конструкцията на Т-34-85 е с изчерпан потенциал за модернизация.

Постепенно командния състав на ЮНА започнал да стига до извода, че е време за сваляне от въоражение на Т-34-85 и преоборудването му в различни инжинерни машини.

През 1960 бил готов проекта на машина за разминиране на база на Т-34-85, но не била произвеждана.

От 1962 започнали опити в превръщането на Т-34-85 в мостопосавачи, но те били изпреварени от снетите по рано от въоражение шърмани.

През 1967 се направил опит да се преоборудват Т-34-85 в бронемашини за снабдяване под номер М-67, но и този опит се провалил.

Последния опит за модернизация бил започнат през 1965. Били монтирани двигател В-55 от танка Т-55 и вериги от него. Опитът бил успешен, но завършил през декември 1969, когато било решено, че е по добре да се купят танкове, а не да се модернизират Т-34-85.

Най простия вариант

Предвид появата на танка Т-55 снабден с мощно 100 мм оръдие, прибори за нощно виждане и много други нови неща станало ясно, че Т-34 е остарял безвъзвратно. Обаче, Югославия не можела да си позволи да снеме от въоражение едновременно Шерманите и Т-34-85. Освен това, новите танкове били скъпи, със скъпи части и трудни за ремонт и по важното монополист бил СССР, докато при Т-34-85 резервните части се произвеждали в Югославия.

След дълги дискусии през 1966 било решено, че е по добре да бъдат купени от СССР на низки цени Т-34В (това била модернизация на Т-34-85 с компоненти от Т-55) общо 600 броя.

Югославяните били готови да платят по 8 000 долара за машина, а руснаците поискали 40 000 което и провалило сделката.

След този провал и недостига на средства за закупуване на нови танкове било решено все пак да се модернизират Т-34-85 по примера на Т-34В. Танковете трябвало да получат радиостанции RUT-1, двигатели В-2М-11, нови ролки, прибори за нощно виждане М-63 или М-68, зенитни картечници М2 и прочее. Преоборудването с нощни прицели започнало едва през 1969 с М-68, картечниците М2 били взети от снетите Шърмани. С двигателите било много по сложно. Те така и не били усвоени в производство в Югославия. Едва през 1972 Полша продала 120 двигателя, а през 1972 още 24. Били закупувани двигатели и от Чехословакия.

През 1968 Т-34-85 били подготвени за война, тъй като сърбите се бояли от България и Унгария във връзка с чехословашките събития. Били сформирани самостоятелни моторизирани бригади способни да действат самостоятелно в планинска местност. Т-34-85 попаднали в 51 бригада (Суботица) и 12 стрелкова бригада (Осиек)

По състояние от 4 април 1972 в състава на ЮНА имало 1018 танка от които 44% били Т-34-85 и Т-34В. Разпределението им в 1973 било

24 и танков полк Смедерево 93 танка

36, 51 моторизирани бригади, 12 стрелкова бригада по 83 танка във всяка

14,16 и 17 танкови полкове Бръчко и Рума по 63 танка

5а танкова бригада 31 танка

41,42 танкови полкове Прилеп Куманово по 64 танка

19, 21, 25 танкови полкове Лесковац Ниш Валево по 63 танка

15 бригада 19 танкова част Зайчар Прищина по 31 танка

Учебен център Баня Лука 26 танка

Учебен център Залузани 29 танка

Школа в Любляна 2 танка

Загреб 4 танка

Неизвестно колко в школите в Зента, Ниш, Травник, военната академия, танковата школа в Сараево

Полигона в Криволак 10 танка

В началото на 80 те във връзка със снемането от въоражение на М47 танковете Т-34-85 били оставени в строя. По това време те били не по малко от 1007 броя.

От 1980 до 1987 Т-34 били на въоражение предимно в пехотните съединения, като с тях били въоражени също 2 ри и 4 и полкове в Ниш и Пирот, 175 и полк в Лесковац, 453 пехотна бригада в Рума и 228 моторизирана бригада в Пивци.

Последния бой

Разпадането на Югославия повлякло след себе си и разделянето на Т-34. Армията на остатъчна Югославия наследила основната част от Т-34 от които били комплектувани 17 батальона в следните моторизирани бригади 2, 7, 19, 23, 80, 57, 135, 151, 148, 162, 168, 169, 175, 354, 505 и 805 а. През следващите години те преминавали от един в друг батальон, докато през 1995 по ДОВСЕ не се наложило те да бъдат снети от въоражение и унищожени. На претопяване били предадени 10 танкови батальона (23, 57, 89, 135, 151, 169, 162, 354, 505 и 805-и), не по малко от 422 машини.

Първа се обзавела с Т-34 Словения, която през 1991 получила в наследство 60 М-84, 90 Т-55 и 40 Т-34-85. Те не били използвани в бой и през 1995 били претопени.

Хърватия получила 287 танка, но нито един от тях не бил Т-34, затова сърбите в Хърватия получили немалко. Т-34 използвала армията на сръбска Крайна, сражавали се в състава на 9 корпус в Книн и в състава на 5, 145, 316 бригади в района на Дубровник и Конавле. Във връзка с това, че имало почти само фугасни снаряди, те били използвани като САУ за поддръжка на пехотата.

След разгрома на сърбите Т-34 станали техни трофеи. Днес те вече са снети от въоражение и претопени.

За Босна няма конкретни сведения, но от откъслечни данни става ясно, че и сърби и хървати и босненци са използвали по десетки танкове. Към 2003 всички стари машини са снети от съхранение и унищожени.

Македония получила едва 5 танка Т-34-85 които били използване за обучение до подаръка от България на 100 танка Т-55 когато са унищожени.

Редактирано Април 23, 2015 от Frujin Assen

[Warlord]

С други думи след като доставките и ремонта от СССР секват, в ЮНА започват да си играят на лего с руски, германски и британски чарколяци в отчаян опит чрез такава модернизация да достигнат нивото на новите модели.

[КГ125]

При това в някои случаи с успех!

[kramer]

Пише за М-47 в ЮНА, както и за Шърман, може ли някой линк ако обичате?

[Frujin Assen]

http://topwar.ru/68702-bronetankovaya-tehnika-yugoslavii-chast-3-yugoslavskaya-narodnaya-armiya-1945-1980-gg.html

[КГ125]

Как са смятали да стрелят с тази картечница? Възседнали оръдието?

[kramer]

За икономия на снаряди са пристреляли картечницата заедно с оръдието и стрелбата се изпълнява с патрони.

[КГ125]

Точно! Вместо вкладна цев.

Редактирано Април 25, 2015 от КГ125

[Warlord]

Случайно мернах това от един ФБ приятел от Сърбия. Чини ми се да е Патън, изглежда и такива са имали.

[Frujin Assen]

Това си е сръбски М47 той също се води Патън.