Нюгрейндж

[mnogoznaiko]

Мегалитните гробници на Нюгрейндж в Ирландия са на повече от 5000 годи­ни и следователно предхождат египетските пирамиди и дори пристигането на келтите в Ирландия. Както често се случва с подобни древни паметници, до днес не е останало почти нищо, което да ни даде представа за голямата цел, криеща се зад построяването им, и този чудесен некропол от каменната ера е източник на много дискусии и интерес по целия свят.

Разположени близо до бреговете на река Бойн, на изток от Слейн, гробниците Нюгрейндж са познати като Бру На Бойн, както са наричани на местния праезик. Спо­ред езическите вярвания Нюгрейндж е било селището на Енгус - бога на любовта. Мяс­тото е свързвано и с тайнственото племе на богинята Дану, позната също като Туата де Данан. Според местните вярвания тези оби­чащи природата езичници са оставили част от духа си в пейзажа наоколо и се смята, че легендарният келтски герой Кухулин е заче­нат в Нюгрейндж.

Говори се, че в гробницата Нюгрейндж са погребвани кралете на Тара. Прахът на тези водачи се намира в големи съдове във всяка една от трите ниши на погребалната зала. Макар тази зала да е описвана с формата на кръст, като се има предвид фактът, че гробницата предхожда раждането на Хрис­тос с около 3200 години, по-вероятно е това разположение да е отражение на формата на детелината, която е широко разпространена в древното ирландско изкуство.

Строителите на гробниците са демон­стрирали необикновена всеотдайност към построеното. Първо, те са използвали мате­риали, които не се откриват лесно - кварцът сигурно е добит и пренесен от планините Уиклоу, намиращи се на значително разсто­яние от Нюгрейндж. На второ място, строи­телите са се заели с огромен проект - изчис­лено е, че за построяването на монумента е била нужна работната сила на 300 мъже в продължение на 20 години.

Също както в други древни култури живо­тът на общността в Нюгрейндж е бил вни­мателно направляван от естествените ритми и цикли на Земята, като лятното и зимното слънцестоене са имали основно значение. По време на зимното слънцестоене в Нюгрейндж сутрешните слънчеви лъчи проникват през един отвор над входа, минават през къс и прав участък и достигат до погребалната зала, осветявайки сложните резби, които изо­бразяват Слънцето и Луната.

Интересно е, че подобен ефект може да бъде открит и в Стоунхендж, в пирамидите на майте и ацтеките и в Хеопсовата пирами­да в Египет, където по време на слънцестоенето в гробницата прониква сноп светлина. Не е ясно обаче дали проникването на лъчи­те не е направено с цел душата на краля или фараона да се издигне в небето.

Дали тези култури споделят обща духовна идентичност, или човешката природа инстинктивно намира смисъл в движение­то на звездите и в циклите на планетата? Тези древни земеделски общества са имали знания и прозрения, които са изпреварвали времето им. Не е възможно да не се възхи­щаваме на уменията, които са позволили на тогавашните хора да направят точните изчисления, необходими за подреждането на коридорите на гробницата в съответ­ствие със светлината на слънцето и звез­дите.