Отиди на
Форум "Наука"

Началото на края на домашните компресорни хладилници?


Recommended Posts

  • Потребители

http://pressroom.geappliances.com/news/from-ice-blocks-to-compressors-to-magnets:-the-next-chapter-in-home-refrigeration

Накратко,GE са разработили прототип на хладилник, чиято работа е базирана на магнетокалоричния ефект - в слауя се използва/прилага адиабатна демагнитизация (адиабатно демагнетизиране) на Ni2 Mn-X (X = Ga, Co, In, Al, Sb) сплав,

/при демагнетизирането на сплавта се отнема топлина; магнетизирането и е съпроводено с отдаване на топлина/

MCE.gif

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Това наистина е интересно.

Край на проблемите с озон разрушаващите агенти. И ще се повиши на надеждността. Евентуално..

Подозирам обаче, че при магнито, електро и механокалорийния ефект, някаква механична част - лента, диск или цилиндър ще се върти като периодично влиза и излиза в и от охлаждания обем. Това не е проблем де.

Би могло и да се избегне това като за топлопренос се ползва някакъв флуид, вече не под такова налягане като фреона. Примерно въздух периодично да обдухва охлаждащото тяло.

Последното обаче може да се окаже излишно усложнение

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

И това:

http://news.filehippo.com/2014/03/magnetocaloric-technology-radically-changes-refridgeration/

fridge.png

Самo клипа от линка

https://youtu.be/9eYuQnqIXpY

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това наистина е интересно.

Край на проблемите с озон разрушаващите агенти. И ще се повиши на надеждността. Евентуално..

Подозирам обаче, че при магнито, електро и механокалорийния ефект, някаква механична част - лента, диск или цилиндър ще се върти като периодично влиза и излиза в и от охлаждания обем. Това не е проблем де.

Би могло и да се избегне това като за топлопренос се ползва някакъв флуид, вече не под такова налягане като фреона. Примерно въздух периодично да обдухва охлаждащото тяло.

Последното обаче може да се окаже излишно усложнение

Още ще трябва да се потрудят ... :grin:

Подвижни части в обема на продуктите - не трябва да има (ще повредят яйцата-а-а!)... Язък за новата скъпотия ...

И - именно, хладилникът е "докаран" до едно от най-икономичните съоръжения за топлообмен по променливи, но сравними охлаждани обеми.

"Най-страшното" за всеки тип хладилник е влагата от продуктите. (да не приказваме, че поне по филмите, отварят вратата и ... я държат - всичката влага от кухнята също - бум, вътре!.. Липсва "хладилна" култура :grin: )

Този метод, магнитният, е един от първите, при който са получили близки до Келвин-овата "0" температури. Отдавна. В малък, лабораторно ограничен обем.

Термопомпата, първо е била използвана за ... хладилник.

Проблем е бил клапанът, разделящ високо от ниско налягане и ... докато се изобрети правилния клапан, не е било изгодно да се прави "компресорен" тип.

А, правилният клапан е ... серпентина от дълга, тънка тръбичка ... едно от най-хитрите неща (проста работа, дето му думат! :frusty2: )

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Компанията Cooltech Applications, разработва и произвежда такива продукти (вероятно охладители, които се използват за/в климатични инсталации и станции)

functionning2.jpg

http://www.cooltech-applications.com/magnetic-refrigeration-system.html

http://ec.europa.eu/environment/eco-innovation/projects/en/projects/magfreeg

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

PS

Както разбирам - GE ,и Cooltech Applications използват магнетици , чиято температура на Кюри е близка до стайната.

(поне за Ni2-Mn-X сплав използванa в прототипа GE пишеше някъде че има температура на Кюри близка до стайната; за продуктите на Cooltech Applications- това според мен следва от схемата която са дали по-горе, тази схема, която пейстнах по-горе като картинка)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Този метод, магнитният, е един от първите, при който са получили близки до Келвин-овата "0" температури. Отдавна. В малък, лабораторно ограничен обем.

Термопомпата, първо е била използвана за ... хладилник.

Проблем е бил клапанът, разделящ високо от ниско налягане и ... докато се изобрети правилния клапан, не е било изгодно да се прави "компресорен" тип.

А, правилният клапан е ... серпентина от дълга, тънка тръбичка ... едно от най-хитрите неща (проста работа, дето му думат! :frusty2: )

...

Да, мисля така бе подтигната най-ниска температура. Но ако не се лъжа лазерното охлаждане може още :)

Клапанът не е ли термостат който е поставен след кондензатора (серпентинната тръба)? Според мен би могъл да се замени и с подходящо стеснние, но ефективността ще падне, както и възможността за регулиране.

PS

Както разбирам - GE ,и Cooltech Applications използват магнетици , чиято температура на Кюри е близка до стайната.

(поне за Ni2-Mn-X сплав използванa в прототипа GE пишеше някъде че има температура на Кюри близка до стайната; за продуктите на Cooltech Applications- това според мен следва от схемата която са дали по-горе, тази схема, която пейстнах по-горе като картинка)

Най-ефективно (целесъобразно по-скоро) за търсената температурна разлика.

Ако сменим фреона в компресобния хладилник с вода...

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Компанията Cooltech Applications, разработва и произвежда такива продукти (вероятно охладители, които се използват за/в климатични инсталации и станции)

functionning2.jpg

http://www.cooltech-applications.com/magnetic-refrigeration-system.html

http://ec.europa.eu/environment/eco-innovation/projects/en/projects/magfreeg

За мен е за друго интересна тази схема. И аз като писах за циркулиращ флуид (за да се избегне вдижвнието на тв.тела /наличиeто на подвижни части/) си мисlех за антифриз, но става тежко за обслужване като автомобилния радиатор. Затова предложих въздух. В действителност антифризът в хладилника ще е на по-щадящи условия и вероятно ще се получи система с нормално налягане, което улеснява производството и смъква цената. Но би трябвало да остане херметичен - добавянето на разширителен съд и възможност за доливане е заробващо.

Затова предпочетох въздух.

Може и някакъв ферофлуид дето няма да му се качи вискозитета от ниската температура. Тъкмо ще бачка без помпа от подвижни части - магнитните плета могат да го движат.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да, мисля така бе подтигната най-ниска температура. Но ако не се лъжа лазерното охлаждане може още :)

Клапанът не е ли термостат който е поставен след кондензатора (серпентинната тръба)? Според мен би могъл да се замени и с подходящо стеснние, но ефективността ще падне, както и възможността за регулиране.

Най-ефективно (целесъобразно по-скоро) за търсената температурна разлика.

Ако сменим фреона в компресобния хладилник с вода...

Не. Термостатът си е във веригата за управление. Той също е "измислен" с дълга тръбичка, след като е известно решението за "клапана-дросел" :grin: Щото и на него му трябва плавност-инертност и възможност за настройване. Действа посредством силфон - за "сила" и задвижване на "включване-изключване".

В началото са опитвали регулируем дросел (или флуидно управляем клапан) за разделяне пространството на Високо-Ниско налягане (помпа, засмукваща флуида от изпарителя - втечнява го - по серпентината - връща в изпарителя при вакуум). Та, дроселът е трябвало да бъде с много малък отвор, но и да не позволява на флуида да се "връща" и да не изтича от само себе си- технически трудна задачка за изработване, усложнява се много, значи - и ненадеждно, като ползване. (Теоретично не може точно да се пресмята "поток през малък отвор-бленда". С налучкване и опити, но е много капризно. И още нещо "загадъчно" - по теория, ако от едната страна е пълен вакуум, няма изтичане на флуид през отвора!- дебит "0", по формулите.)

И - дългата тръбичка (серпентина за печелене на монтажно разстояние), поради "триене" на флуида в нея, изяжда налягането от помпата и само капчици падат в изпарителя (вакуум е там) :grin:

...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Ок де, термостатичният клапан не съчетава ли работата на термостат и дросел едновременно? Когато е отворен, не изпълнява ли функцията и на дросел? Чийто отвор може да се регулира? Няма ли и такива решения?

И този термостат мисля не е този с който нагласяш температурата отвътре, поне при сегашните хладилници.

Има терморелета, които се задвижват така - във фурни и някои бойлери, само че мембраната притиска екектрически ключ (нормално затворен), а не клапан.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ок де, термостатичният клапан не съчетава ли работата на термостат и дросел едновременно? Когато е отворен, не изпълнява ли функцията и на дросел? Чийто отвор може да се регулира? Няма ли и такива решения?

И този термостат мисля не е този с който нагласяш температурата отвътре, поне при сегашните хладилници.

Има терморелета, които се задвижват така - във фурни и някои бойлери, само че мембраната притиска екектрически ключ (нормално затворен), а не клапан.

Да, съчетава ги.

Именно серпентинката го прави "постоянно" отворен. Газонапълнената система от: шпула (тръбичка накрайник с по-голям диаметър) в обема на продуктите + тънката тръбичка +силфона, си променя обема от херметично затворения газ, в зависимост от Т в продуктовата камера на хладилника. Нагласяне на Т означава "приближавам-отдалечавам" силфона към електрическия ключ. Силфонът, при малка разлика в налягане има "голям" ход.

пп Не може да се регулира дроселът чрез промяна на притваряне на отвор - капризна (не се повтарят условията на изтичане при "запушване-отпушване" на тръбичката) и не технологична работа :grin: и ... не ще надзор!

...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Инженер до мозъка на костите :grin::thumbsup:

Е за едно говорим, благодаря за уточненията, надявам се и други да им са интересни обясненията ти.

Кажи сега какво мислиш за магнитокалорийните хладилници - флуид ли е по-добре да се използва, или твърдо тяло да се движи?


И още - какво мислиш за идеята ми ако се ползва флуид да е ферофлуид? Движещото де (или бягащото) поле (независимодали е от певключващи се бобини или движещи се постоянни магнити) освен че намагнитва магнитокалорийния феромагнетик, да движи и ферофлуида?

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Аз много взех да харесвам видеата напоследък и да ги споделям. И така, почвам да троля

https://www.youtube.com/watch?v=iVmyu-1KNDc

https://www.youtube.com/watch?v=mAUrQG91OuU

https://www.youtube.com/watch?v=xVhAvp17xJ8


Това можеда е видеото дето днес не успях да кача..

https://www.youtube.com/watch?v=WlKKKMTA7XM

Магнитокалориен фазов преход

https://www.youtube.com/watch?v=t7_D7zfJM5E

Стига засега, че сигурно стана досадно

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...