Сравнителното историческо изследване

[Galahad]

Въпросът е свързан с методологията на историческата наука. Като всяка наука и тя разполага с някакъв материал, който изследва и някакъв предмет, който изучава. Предмета на историята е свързан с миналото. Това има предимството, че всичко вече се е случило, тъй че трябва само да бъде установено. Съществен проблем обаче е, че събитията от миналото са станали отдавна и няма възможност един съвременен изследовател да отиде да ги види. За миналото съдим по останалите следи от него - в изворите, културно-историческите паметници и тяхното допълване в резултат от археологическите находки. Казано по просто историците разполагат с това, което е останало, а не с всичко, което е било.

Когато обаче се изследва даден въпрос, то се търсят повече данни, за да може той да бъде по-добре и по-обстойно изяснен. За целта всяка наука си е създала методология, която позволява обекта на изследването да бъде проучен колкото може по многостранно.

Сравнителното изследване не е иманентен исторически метод, а съществува в много науки.

Сравнителното изследване има за цел да попълни недостига от информация, която често пъти и е невъзможно да бъде намерена и събрана към момента на провеждането му. Това налага да се търси алтернатива, която макар и да не гарантира 100% точност, дава възможност да се установи най-вероятното.

Събитията се осъществяват във пространствено-времеви измерения.

Информационната база за сравнително изследване се попълва, като се прави съпоставка между обектите във времеви или пространствен аспект.

Във времеви аспект обекта се проследява в неговото развитие. Казано по просто се проучва в различните времеви отрязъци какво е притежавал и какво не. Например проследяваме промените в територията на една държава за даден период.

В пространствен аспект сравняваме обекти намиращи се на различно място в пространството. Например сравняваме две държави към определена дата.

Възможно е изследването да е пространствено-времево и да бъдат сравнени два обекта както във времеви, така и в пространствен аспект.

Всички данни от това изследване може да имат различно практическо приложение.

По-надолу обаче ще обърна внимание на една по-конкретна насока. И тя е свързана с допълването на неизвестни данни за един обект от сходни данни за известен обект. И тъй като ми се иска да е по-достъпно, а поне дотук изложението е по-суховато, като първите страници на учебника, които всеки пропуска, то повече ще наблегна на примерите, а не толкова на тяхната абстрактно-обобщено формулиране.

За българското средновековие знаем доста неща, но има и много неща, за които нямаме данни. Но пък тази информация ни е необходима, във връзка с изследванията, които правим. Науката обаче не може да спре развитието си заради недостига на данни и това се налага да се направят изводите въз основа на налични данни за други, но сходни обекти.

В Тактиката си император Лъв Мъдри заявява, че тъй като българите са станали християни и с тях е сключен мир, то той нямало да обсъжда как да се воюва с тях. Но заявява, че българите във военно дело били твърде сходни с унгарците, тъй че повечето, което е написал за маджарите важи и за българите. В случая разбира се всичко е просто, защото си има едно директно препращане. В много случаи обаче няма такова. И трябва да се търси друг начин.

Казахме, че при пространственото сравнително изследване съпоставяме обекти намиращи се по едно и също време на различни места. Така в резултат от сравнителното изследване е известно, че България, Византия и Сърбия в периода ХІІ-ХІVв. са доста близки в своето обществено развитие. При изследването са установени приликите и разликите. Тази информация позволява да се предположи, че някои неща в България за които няма данни са били същите като във Византия и Сърбия, за които има данни. Тук проблемът е, че трябва да бъдат открити сходни обекти, а още по-голямото затруднение е, че трябва да имаме и достатъчно информация за интересуващото ни за сходните обекти.

Времевото сравнително изследване пък позволява на база данни от друг период да се направи предложение за интересуващия ни, за който обаче нямаме никаква информация. При сравняването са открити константните обстоятелства, останали непроменени във времето между двата сравнявани момента, тези които са се пременили и тези, които са се променяли, но към двата интересуващи ни момента са останали сходни. На база на константните величини може да се приеме, че това, което е станало в известния ни период се е случило и в неизвестния ни период. Например човек може да издържи определено време без въздух, храна и течности, след което умира. Например ако за някой е посочено, че е бил затворен без никаква храна и вода и той е умрял от глад и жажда може да се определи приблизителното време когато се е случило и така да се запълни донякъде липсващата по-конкретна информация.

Разбира се установеното по този начин не е надеждно и точно като преките данни, но когато няма нищо, тази информация може да е полезна.

Ето един приложен пример. Правят се разкопки на една крепост. Попада се на крепостната стена. Тъй като е известно какво точно са представлявали крепостните стени, то проучването тръгва по протежение на стената. Така се разкопава обекта без излишни лутания, които във време и пари са си доста голям проблем. Разбира се в днешно време има вече и доста технически средства, които позволяват да се предположи къде има обект за разкопаване, за да не се дълбае на слуки. Това разбира се повече е свързано с археологията, но пък спестените време, труд и средства са по-осезаеми, за да се види ползата от използването на сравнителния подход.

[Stefan Iv]

За българското средновековие знаем доста неща, но има и много неща, за които нямаме данни. .

Е тук вече я оплеска. За българското средновековие реално знаем много,много малко, а разликата до "достата неща" е запълнена от историците с научна фантастика. И ако продължим в този дух както ни съветваш само ще умножим фантасмагориите.

[Galahad]

Е тук вече я оплеска. За българското средновековие реално знаем много,много малко, а разликата до "достата неща" е запълнена от историците с научна фантастика. И ако продължим в този дух както ни съветваш само ще умножим фантасмагориите.

Компромисен вариант: За българското средновековие аз знам доста неща, а Stefan Iv знае много,много малко.

Има изворови данни, има археологически данни. Тъй че информацията не е малко. В Пловдив и Варна примерно е строено върху стария град и доста от структурата на старите сгради е унищожена, но пък върху Плиска, Преслав, Царевец и Трапезица не е строено и при разкопките е получена много информация за тези градове през Средновековието. Втори е въпросът доколко масовият българин е информиран за това и на второ място доколкото откритото е реализирано умело.

[Stefan Iv]

Галахад, както винаги не е наясно с нещата, за това е и толкова убеден в правотата си. Изворовите данни, както и археологическите са много малко и те само бегло маркират нещата.

[Galahad]

Това, че ти не знаеш нещо, не означава че и другите не го знаят.

[Stefan Iv]

Не, означва че ти нищо не знаеш иначе нямаше да твърдиш че знаем много. Елементарно е! Та ние дори не нямаме подробни владетелски генеалогии, какво да говорим за друго. Иван Божилов не ми го препоръчвай, защото там е 50% фентъзи.

Редактирано Юни 13, 2015 от Stefan Iv

[Galahad]

Божилов е доста непълен, но иначе генеалогиите по начало са си правени с много фантазия, защото този, дето плащал на съставителя обикновено искал да се сдобие с много лъскав произход, какъвто естествено нямал. Тъй че крайно неудачен пример.

[Thorn]

Чакай, че се сетих за шведските владетелски генеалогии. Там "фентъзи" е толкова слаба дума.

[Stefan Iv]

Божилов е доста непълен, но иначе генеалогиите по начало са си правени с много фантазия, защото този, дето плащал на съставителя обикновено искал да се сдобие с много лъскав произход, какъвто естествено нямал. Тъй че крайно неудачен пример.

И в тази област се оказа незнаещ. Там където има писана история няма проблем с генеалогиите. Лесно се разграничават митологичната част от реалната. Там където няма писана история е над 50 % фянтазии.

[Galahad]

Както обикновено си нямаш ни най-малка представа за това, което пишеш. Тъй че това са пълни глупости. През Средновековието има династически бракове, т.е. владетелите на една държава се сродяват с няколко свои колеги. Тъй че дори дори ние да нямахме, то информацията от другите страни щеше да покрие голяма част от липсата. Нашите проблеми са част от общоевропейските проблеми в тази материя. А разграничаването на митологичната от реалната част изобщо не е лесно, колкото изглежда на човек, дето изобщо си няма на представа какво точно означава да се направи това.