Шаманизъм

[mnogoznaiko]

Тайнствената фигура на шамана съществу­ва в човешката култура от хиляди години на почти всички континенти и все пак при­родата на шаманските способности остава необяснена. Въпреки че шаманизмът е широ­ко отхвърлян от научната общност, остава факт, че той играе важна роля както в леку­ването, така и в гадателството и продължава да я изпълнява и до днес в някои отдалечени части на света като джунглите на Амазонка и населени от племена райони на Монголия.

Въпреки че думата „шаман“ произлиза от тунгуския език на сибирска Русия, практи­куването на шаманизма се разпростира из целия свят. Някои практики могат да бъдат определени като тюркски, монголски, тунгускоманджурски, корейски, японски, угрофински, индиански, келтски и африкански. Всички те са създадени на основата на едни и същи основни принципи.

Възприеман днес като знахар, шаманът се радва на важна позиция в древното общество като лечител и съветник и в много отношения е вид примитивен психотерапевт. Хората се съветват с шамана, за да бъдат излекувани от физическите си, душевните или емоцио­налните болки или за да открият тайните на бъдещето или миналото. Шаманът успява да изпълни тези функции, като изиграва ролята на душевен мост между този и другия свят.

Централно място в принципите на шама­низма заема идеята за „полета на душа­та“. Всеки лечител, чиято практика се върти около полета на душата, е определян като шаман. Тези хора вярват, че част от човеш­ката душа може с лекота да напусне тялото, например в състояние на транс. За да помог­нат на другите, шаманите първо трябва да се заемат с освобождаването на собствената си душа чрез процес, описван като „състояние на екстаз“.

Това състояние на променено съзнание може да бъде предизвикано по редица начи­ни, които често се прилагат в комбинация, като например монотонно пеене, барабане­не или медитация. Шаманът има обширни познания за природата, особено за ботаника­та, и също така използва растения или гъби, за да провокира състояние на халюцинация. Тези субстанции често са изключително отровни, затова шаманът е подложен на риск от кома, колапс или смърт.

След като изпадне в състоянието на транс, шаманът може да общува с невидимия свят на духовете. Вярвайки, че знанието се съдържа в самата природа, той се съветва със скалите, дърветата и почвата и говори с могъщите духове на животните, за да стигне до полезната мъдрост.

Това вярване в силата на животните е неразделна част от шаманската практика. Според концепцията, която е близо до иде­ята за ангела пазител, силните животни са духовни пазители, които закрилят душите на всички хора. Шаманът вярва, че всеки човек има свое духовно животно, чиито черти се проявяват в личните качества. Например мечият дух дава на човека меча мъдрост, която може да се долови в поведението му.

След като се консултира със земята или животните духове, шаманът вече може да помогне на хората с определен проблем или да ги излекува. Ако човек поиска съвет за трудно решение, шаманът може да се посъветва с неговите лични животни духове. Ако има зараза или болест по земята, шаманът бива помолен да влезе в контакт със земята, за да открие причината и да намери лек. В случай на болести като депресия или кома шаманът отдава тези състояния на факта, че част от душата на човека се е изгубила. Зада­чата на шамана е да влезе в духовния свят и да напъти душата.

Концепцията за „полета на душата“, която е толкова фундаментална за шаманизма, е често срещана. Например схващането, че е погрешно да събудиш сомнамбул, идва от езическото вярване, че душата се е отделила от тялото и ако сомнамбулът бъде събу­ден преждевременно, душата няма да може да намери правилния собственик, за да се върне. Интересно е, че разкази за полусмъртни или „извън тялото“ преживявания често са описвани от гледна точка на отделянето на душата от тялото. Хора, имали такива преживявания, често разказват за усещане, че са били отделени от тялото си и впослед­ствие отново са се слели с него.

Когато общуването с духовния свят при­ключи и шаманът се събуди от подобното си на транс състояние, той споделя прежи­вяването с племето чрез песни, танци или разказване на истории. Ако преди това е ял халюциногенни гъби, понякога шаманът може да реши да включи и други хора в пре­живяването си по доста необичаен начин. Тъй като активната съставка на тези силно действащи гъби не може да бъде разградена от човешкото тяло, тя преминава в урината му. Шаманът разрежда урината и дава на други членове на племето. По този начин всеки може да преживее част от „екстаза“, почувстван от шамана.

Някои смятат, че ролята на шамана може да бъде сравнена с тази на лечител с молит­ви, защото пациентите толкова силно вяр­ват в мистичната способност на шамана да ги излекува, че в действителност те сами подобряват състоянието си. С други думи, настъпва вид автохипноза. Има обаче мне­ния, че може би е време да преоценим сила­та на нашето наследствено знание предвид невероятния успех на шаманите през изми­налите хилядолетия. Разбира се, те твърдят, че е основана на нещо по-солидно от обик­новено психосоматично вярване. Някои смятат, че шаманът може да има вид психична връзка със земята, която е непозната на съвременния свят. Шаманските практики са широко разпространени сред обществата, изхранващи се с лов и събира­не на диворастящи растения, сред хората, които живеят близо до природата, и сред хората, чийто живот е в зависимост от смя­ната на сезоните.

С разширяването на земеделието човек вече може да контролира определени еле­менти от природата, като например реколта­та, и след като това се случва, вече съществу­ва по-малко страх и суеверие по отношение на могъществото на природата. Възможно е, прекъсвайки връзката си с природата, да сме изгубили жизненоважни запаси от знания, които са били добре познати на шаманите по целия свят.

Какъвто и да е източникът на необикно­вените дарби на шамана, истина е, че много хора днес силно вярват в духовните си спо­собности, както и в силата на духовете от природния свят.

Ако можем да хвърлим поглед към мина­лото, вместо да се концентрираме върху бъдещето, има вероятност да открием, че в края на краищата нашите предци изобщо не са били толкова примитивни.