Синдромът BURNOUT или как прегаряш от работа

[Р. Теодосиев]

Автор: Мария Кирова, стажант

През последните няколко месеца светът беше разтърсен от „решението“, на един на пръв поглед, млад, усмихнат и професионалист в работата си, пилот, да „приземи“ самолет с 150 души на борда и да реши съдбата им. Започна разнищване на случая – а въпросът какво е накарало, един психически здрав човек, в разцвета на силите си, да отнеме собствения си живот и живота на толкова невинни души, остава без ясен отговор. България също се нареди в списъка с агресивни прояви на работното място със случая на акушерка, с дългогодишен опит, професионализъм и добра репутация, която пребива 4-дневно бебе.

И отново редица психолози, психиатри, репортери и граждани се заемат с това да отговорят на въпроса какво е довело до тук. Как за една нощ можеш да полудееш и да не виждаш реално света около себе си? Една от възможните теории е „професионалното прегряване”или синдромът BURNOT.

Някои го наричат чумата на века, други – болестта на XXI век, но с какво по-точно се характеризира, нашумелият и излязъл от кабинета на психолога, синдром BURNOUT, ще разкрием в следващите редове.

През не дотам далечната 1974г., един американски психолог и психиатър, на име Хърбърт Дж. Фройденбергер, пише статия озаглавена „Прегарянето: Високата цена на високите постижения”. С нея се появява и термина BURNOUT или т.нар. „изпепеляване/изгаряне на мозъка“. До преди това симптомите му се обозначавали като стресиране, депресия и пр., причинени от предозиране от работа. Няколко години по-късно (1980г.) психологът издава и книга по темата с пълното разяснение за синдрома, неговите отличителни белези и стадии на развитие.

Синдромът BURNOUT е психологическо състояние при здрави хора, с добра и успешна кариера, но работещи най-често в емоционално напрягаща работна среда, с отговорност към околните. Фройденберг го описва така: „изчерпване на енергията при професионалистите в сферата на социалната помощ, когато те се чувстват претоварени от проблемите на хората, с които работят“.

Цялата статия: http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BC-%D0%B2-%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5%D1%80%D0%B0

[Last roman]

затова по света народът масово си взема 'отпуска' от по половин или една година и захваща да пътешества, или да търси нови предизвикателства:

http://www.bbc.com/travel/story/20140204-advice-on-quitting-your-job-and-travelling-for-a-year