Последният западен римски император

[Last roman]

На днешната дата /4 септември 476 г./ германецът Одоакър, изпратен в Италия от източния император Зенон, след като екзекутирал узурпатора Флавий Орест, свалил от престола сина му Ромул Августул, което в историята се приема за официалния край на Римската империя в Западна Европа. Нещата обаче стоят доста по-различно. Последният император на Западната Римска империя, преди източните владетели окончателно да оттеглят подкрепата си, оставяйки Италия във властта на варварите, е Юлий Непот.

Юлий Непот /Julius Nepos; 430 — 480 г./ управлявал остатъците на Западнaтa Римскa империя от 474 до 480 г.
Непот бил син на Непоциан, главнокомандващия войската /magister militum/ при император Авит; майка му била сестра на Марцелин, управителя на Сицилия и Далмация. От чичо си Непот унаследил управлението на далматинското крайбрежие. Оженил се за Елия Верина - една от племенниците на източния император Лъв I, откъдето дошъл и прякора му Непот /«племенник»/. Когато Лъв I отказал да признае легитимността на Глицерий той изпратил през 474 г. в Италия Юлий Непот, назначавайки го за император на Западната Римска империя. Непот пристигнал в Равена и заточил Глицерий като епископ в Салона. Непот се стараел да обедини империята и да укрепи границите. Въпреки че бил един от малкото дейни западни императори, отношенията му със Сената не били добри. По време на неговото управление предводителят на визиготите Ейрих окончателно обявил, че неговата държава не е вече федеративно кралство в състава на Империята, а напълно самостоятелна страна и обсадил Арверн - главния град на областта Провинция /бивша Нарбонска Галия/. Непот сключил нов мирен договор с визиготите, с който признал териториалните претенции на варварите над този регион.
Основната грешка на Непот била, че назначил за главнокомандващ на войската Флавий Орест /за който се споменава, че бил секретар на Атила, a след смъртта му преминал на страната на римляните/. Последният, след като приел командването през август 475 г., за да води война срещу визиготите, достигайки Равена провъзгласил за император десетгодишния си син Ромул Августул /тъй като бидейки германец не могъл да заеме този пост сам/. Непот се укрил в Далмация.
През 476 г. в Италия наемните войски, на които Орест отказал заселване, се разбунтували и избрали за крал друг варварин - Одоакър. Той убил Орест, превзел Равена и заточил Ромул Августул в Кампания, а сенаторите в Рим също подкрепили преврата. Сенатът, който бил враждебен на Непот, изпратил инсигниите на Ромул Августул в Константинопол с думите, че: "както слънцето е едно на небето, така и императорът трябва да е един на земята". Това била позиция, че на гражданите на Рим не им трябва нов император, а желаят да са под формалната егида на Източната Римска империя с утвърден от нея управител /в случая - Одоакър/. Зенон задържал инсигниите, но отговорил че римляните си имат законен владетел в лицето на Непот. Същевременно източният император се съгласил да даде на Одоакър патрициански сан и наместничеството на Апенинския полуостров, при условие че, варваринът признае върховенството на Непот като западен император. Одоакър приел тази формалност. Така фактически, въпреки че Италия се контролирала от Одоакър, Юлий Непот продължавал да се счита за римски император и в Италия и Галия били сечени монети с негово изображение. Зенон обаче не оказал никаква подкрепа за Непот, който го молел да му помогне да си възвърне реалната власт на полуострова. Не направил нищо и за оставените на произвола на варварите Реция и Норик, нито пък за Северна Галия, където остатъците на римските сили се обединили под командването на Сиагрий и удържали властта в провинцията до покоряването й от франките през 486 г.

Предполага се, че Непот се е опитал да си възвърне контрола над Италия, което предизвикало недоволството на Одоакър. На 9 май 480 г. Непот бил убит от двама свои приятели, подкупени може би от неговия стар враг Глицерий. Веднага след смъртта му, Одоакър завзел Далмация под предлог, че отмъщава на убийците, а Глицерий направил епископ в Медиолан.
Такъв бил краят на последния римски император на Запад, макар че в историята незаслужено за такъв се смята узурпаторът Ромул, може би заради тези лаконични думи в хрониката на Комит Марцелин:

---

Западната империя на Римския народ, в която през 709 година от основаването на Града започнал да властва Октавиан Август - първият от августите, паднала на 522 година от управлението на императорите с този Августул. Готските крале властват в Рим оттогава.

Редактирано Септември 1, 2017 от Last roman

[КГ125]

Евалата, бай Римлянино!

[boilad]

Чудесно, аз пък винаги съм си мислел,че Одоакър изпраща в Константинопол инсигниите на Ромул Авгостул и то още същата 476 г.

[Last roman]

Ами официалната версия е на Малх и е такава, каквато си я чел, но нека напомня момента, че Непот не е абдикирал доброволно, нито пък е бил заловен и принуден да предаде инсигниите си на узурпатора. След бунта на Орест той бяга от Рим в Далмация, естествено с всичките си символи на отличие и управлява в изгнание. Нещо повече, провинциите в Галия, Реция и Далмация продължават да секат монети с неговия образ - т. е. той е признаван за официалния император на Запада. Узурпаторът Августул скоро е свален и въпреки че военачалникът Одоакър, нагърбил се с тази задача не връща Италия на Непот, той също сече монети с лика му в Равена. Вярно е, че Сенатът, с когото Непот не е в добри отношения, праща някакви символи на Зенон /според мен символите на узурпатора Августул/ - като това е един вид позиция, че не им трябва нов император и желаят да са под формалната егида на далечния Константинопол. Зенон обаче недвусмислено показва, че счита Непот за император на Запада.

Затова смятам, че когато след убийството на Непот през 480 г., Одоакър завзема Далмация, тогава в ръцете му трябва да е попаднала короната и пр. символи на императора. За да докаже верността си, той ги изпраща на Зенон, като очаква той да назначи поредната марионетка на трона. Зенон обаче вместо това убеждава остготите да нападнат Италия и да премахнат станалия прекалено независим Одоакър.

Това разбира се е моя свободна трактовка.

Редактирано Септември 8, 2015 от Last roman

[boilad]

А откъде знаем за писмото на Одоакър до Зенон и то сигурно ли се датира към 476 г., или наскоро след нея?

Изложението ти наистина е чудесно, както и в други теми.

[Last roman]

Тези събития /от 474 г. до 480 г./ са описани от Малх Филаделфийски. От оцелелите фрагменти знаем за посолството на Сената до Зенон с искането императорът отново да е един и отговорът му, че те си имат такъв лицето на Непот. Одоакър след детронирането на Ромул иска от Зенон да управлява Италия от негово име. Зенон му дава патрицианска титла. Източният император действа доста йезуитски - задържа инсигниите на Августул/за мен остава съществен въпросът доколко това са истински императорски регалии, а не импровизирани такива - като короната при провъзгласяването на Юлиан за Август, примерно/, кара Одоакър да признае върховенството на Непот, но същевременно не помага на колегата си да си възвърне Италия. Не прави нищо и за остатъците на империята - нито за Реция и Панония, оставени на произвола на варварите, нито за Северна Галия, където се е укрепил Сиагрий, който до последно също се счита за римски наместник.

Редактирано Септември 9, 2015 от Last roman

[КГ125]

След като Романа разсея мъглите на историята, краят на старият Рим започва да придобива гръцки аромат ...

Редактирано Септември 9, 2015 от КГ125

[Aspandiat]

Източният император действа доста йезуитски - задържа инсигниите на Августул/за мен остава съществен въпросът доколко това са истински императорски регалии, а не импровизирани такива - като короната при провъзгласяването на Юлиан за Август, примерно/, кара Одоакър да признае върховенството на Непот, но същевременно не помага на колегата си да си възвърне Италия. Не прави нищо и за остатъците на империята - нито за Реция и Панония, оставени на произвола на варварите, нито за Северна Галия, където се е укрепил Сиагрий, който до последно също се счита за римски наместник.

Според мен източният постъпва така йезуитски, защото още по това време е имало планове в Константинопол готите на Теодорих да бъдат насочени към Италия като гръмоотвод. Изглежда на Изток са си били направили поне 3 сметки:

1. Логистично на този етап (а може би и въобще) властта в Италия не може да бъде задържана, дори и да бъде възстановена.

2. Икономически Италия е вече твърде западнала, за да си струват всичките главоболия.

3. Към т.2 спада и проблемът с изхранването на Рим и големите италийски градове при липсата на африканското жито, достъпът до което е препречен от вандалите. Забележи, че при Юстиниян реконкистата почва не от къде да е, а от Африка и после от Сицилия. Тоест се е търсело първо обезпечаването с храни и суровини от близко разстояни е от утвърдени търговски маршрути, а после военните победи в Италия.

[Last roman]

Много добра логика!

[Galahad]

Това за Непот като последен император ми мяза на нещо средно между световна конспирация и интервю на Божо преразказано от български журналист.

В историята на Римската империя неведнъж се е случвало едновременно да има двама или повече претенденти за император, като всеки от тях е контролирал някаква част от империята. Римляните са си имали ясна методика да отграничават кой е императора и кой/кои са узурпатора (или тирините, както са го наричали елинофилите).

Императорът е този, който държи столицата (лично или чрез свои подчинени). За римляните Рим е центърът на света. В Древен Рим изпращането в изгнание е било считано за толкова тежко наказание, равняващо се почти на смъртна присъда. Тази практика са пренася и във Византия, където наричат Цариград - Градът, така както Библията означава Книгата, т.е. единствения и неповторимия.

За ранния период причината е ясна - всеки извън своята си държава е имал статут, който е бил нещо средно между свободен и роб. В по-късния период Рим завладява други държави, т.е. римляните са господарите, а другите народи подчинените. Нещо като турци и българи в Османската империя.

Тъй че няма място за съмнение, че Ромул Августил е бил формалният император в края на Римската империя. Непот е бил просто бежанец, бивш император. Ако си е върнел столицата, тогава отново е можело да бъде действителен император. Казвам за Ромул формален, защото той е бил хлапе, при това без особено влечение към политиката и на практика други са управлявали вместо него.

По-аргументирана е идеята, че Ромул не е бил убит, а само е бил свален и заточен във фамилното имение. Но по-скоро са верни и двете тези - първо е бил свален и заточен, а после е бил убит. Ромул е бил малко, много красиво и чаровно хлапе, което обаче с времето расте и освен, че е детрониран император е син и на Орест, предшественика на Одоакър, като предводител на сбирщината сложила формалния край на Западната империя. Ромул може и да не се е интересувал, но други са се интересували и ако е останел жив е било твърде вероятно да бъде използван срещу Одоакър. Неговите положение е било по-престижно, защото освен син на бившия предводител на хората на Одоакър, по майчина линия е имал позиции и сред римляните, каквито рексът нямал.

Одоакър приема титлата рекс, т.е. това, което у нас се нарича крал. Тя означава наместник-управител. Именно титлата рекс е дадена от папата на нашия Калоян и така са наричани някои от западноевропейските монарси, разбира се с произношение съобразено с местния език - roi и т.н. През средновековието кралете на Запад са се считали подчинени формално на Западния император.

Както се вижда събитията са си навързани като халки от верига - идат от миналото и дават своето отражение към следващите епохи. Тъй че идеята за Непот като последен император е по-скоро плод на непознаване на развитието на Римската империя и на събитията от края й.

[Last roman]

Фактите са такива - Ромул е узурпатор, каквито са Магн Магненций или Евгений, примерно. Това кой владее Рим, няма никакво значение, особено през 5 век, когато градът след три разграбвания е изгубил статута си на 'център на държавата'. Всъщност Рим губи привилегированото си положение още при Диоклециан, който създава няколко имперски столици след разделянето на Империята. Имперската столица на Запад е Равена и това е ключовият град, ако искаш да си признат за император. Не случайно Орест се насочва натам. Другата немаловажна подробност, която пропускаш е, че след Майориан е практика източните императори да назначават свой колега, който да управлява Западната империя /самият Майориан е коронован официално за император едва, когато е одобрен от Лъв I/. Такива са Антемий, Олибрий и Непот. Възкачените против волята на Константинопол Глицерий и Ромул са обявени за узурпатори. Така че колкото и да го въртиш и сучеш, легитимният /и последният законен/ император на Запад е Непот, тъй като е признат от Лъв I наследникът му Зенон. Това е добре засвидетелствано от източниците по онова време и от монетния материал, сечен в Равена преди и след изгнанието на Непот в Далмация. Останалото са свободни интерпретации, съчетани с болезненото желание на неосведомен в материята човек да се разпише на всяка цена в темата, което не е предпоставка за дискусия, а предизвиква снизходително отегчение.
Иначе Римската империя приключва хилядолетие по-късно, но това е друга тема.

Редактирано Септември 12, 2015 от Last roman