Оборвайки едни митове, създаваме нови

[Р. Теодосиев]

Много интересно интервю с декана на Исторически факлутет на СУ във вестник Монитор.

Обърнете му внимание!

Източник: http://www.monitor.bg/article?id=477464

Проф. Митев, как завърши окончателното класиране на тазгодишната кандидатстудентска кампания за историческите специалности на Софийския университет? Колко бяха желаещите да следват история и успяхте ли да попълните всички специалности?

Кандидатстудентската кампания не се отличаваше съществено от миналогодишната. Тенденциите в университетското ни образование през последните 10-15 години продължават, и то с ускорени темпове – намаляване на броя на кандидат-студентите, значително спадане на приемния бал, траен интерес към специалности, с които трудовият ни пазар е свръхзадоволен. Вероятно сме сред страните с най-много прависти и икономисти, а нито правосъдната ни система е нормална, нито икономиката ни процъфтява.

За втора поредна година нашият факултет изпитва трудности при изпълнение на предварително заложения прием на студенти. След третото класиране почти 1/3 от обявените в 8-те ни специалности места останаха незаети. Сега ще се надяваме на допълнителния прием, който очаквам университетското ръководство да обяви до края на август. Свободни места имаме дори в такива атрактивни специалности като археология и етнология, но най-сериозни са проблемите в специалност история. Доколкото имам информация, сходна е ситуацията с историческите специалности и в другите университети, което означава, че ще трябва внимателно и много отговорно да се обсъди бъдещето на историческото образование в България. Отдавна пледирам за подобен разговор, в който активно трябва да се включат не само представителите на академичните среди и на професионалната ни гилдия, но и на МОН, и на всички други държавни институции, които се явяват потребители на подготвяните от нас кадри. За съжаление оставам с усещането, че липсва желание и воля за започване на какъвто и да било диалог по парливите проблеми на висшето образование и науката. За четвърт век се наслушахме на обещания за реформи и достатъчно се опарихме от недодяланите опити на недоучени експерти за доизкърпване на и без това калпавото ни законодателство в тези две стратегически важни за всяка страна области.

Каква е причината за недостатъчния брой желаещи да учат висше образование? И какво може да се направи, за да се справят вузовете с кризата?

Причините са много и комплексни. Без да ги подреждам по значимост и без да претендирам за изчерпателност, ще спомена демографския срив в страната, прекомерно големия брой български университети, по-добрите възможности, които нашите зрелостници виждат и намират в чужбина, липсата на достатъчно мотивация за получаване на висше образование. Все в посока на търсене на обяснение на „кризата”, за която вие питате, трябва да се споменат и безумната система на финансиране на висшето образование (според броя студенти, а не според качеството на предлаганото образование). Липсата на държавна политика при определяне на приема. Мъглявата система на акредитация на висшите училища, при която водещ е принципът „аз на теб, ти на мен”. Недомисленият закон за развитие на академичния състав. Обидно ниското заплащане на труда на университетските преподаватели, ширещият се „преподавателски туризъм”. Необосновано раздутите учебни програми и т.н.

Разровете се из форумите и ще се убедите от колко години десетки добри родни учени и университетски преподаватели дебатират тези въпроси и предлагат не само подробни анализи, но и разумни решения. Кой се интересува от това обаче и какъв е резултатът? Може ли някой министерски чиновник да каже например колко ядрени физици, химици, фармацевти, педагози, археолози или архивисти ще са нужни на България след 5, 10, 20, 30 години? И ако знаем колко специалисти ще са нужни ­ кой ще ги обучава, кой ще им предложи най-доброто знание и практическо обучение, къде и кога ще се реализират те?

В едно интервю не е възможно всеки един от споменатите по-горе проблеми да се анализира подробно, но само за пример ще обърна внимание, че една от основните причини за увеличаващия се брой на незаетите в различните университети и специалности места не е намаляващият брой на желаещите да учат, а демографското развитие на страната ни през годините на т.нар. преход. Последните два випуска зрелостници например са два пъти по-малобройни от тези, които завършваха средното си образование преди 4 или 5 години. Няма как при малко над 50 хил. зрелостници да се „запълнят” всички обявени от университетите места. През 90-те години на миналия век на изпита по история се явяваха по 3-4 хиляди кандидат-студенти. На юнския изпит тази година броят на явилите се на изпита беше едва 720 души. Ситуацията в това отношение няма да се промени към по-добро и през следващите години. Прочее, като се знае, че демографското развитие на всяка страна е в пряка зависимост от нейното социално-икономическо състояние, лесно можем да предположим доколко бихме могли да очакваме някакъв скорошен обрат в демографските ни показатели. Дано да съм лош пророк, но ако политиците продължат да се грижат само и единствено за собствените си благини, нацията ни е обречена на бавна и мъчителна агония.

Какъв е профилът на днешния кандидат-студент?

Всяка година в Софийския университет се прави подробен анализ. Данните са много любопитни и дават добър ориентир за тенденциите, от които зависи бъдещето на Алма матер. В Историческия факултет например вече се влиза много лесно, защото от три години ние осъществяваме прием не само с изпит по история на България, но и с оценките от държавните зрелостни изпити по история, по български или чужд език. Това доведе до видимо спадане на нивото и на мотивацията за учене на нашите първокурсници. Нещо повече. След първата или втората си година почти 1/4 от студентите ни напускат, тъй като междувременно са кандидатствали било в чужбина, било в друг университет. Направеният компромис – да имаме студенти, за да си осигурим финансирането, се обърна като бумеранг срещу нас. Ако факултетът желае да запази мястото си на водещ център на историческото образование у нас, би трябвало да преосмисли приоритетите си, независимо от финансовите последици, заложени в сегашното допотопно законодателство на университетското ни образование.

Стана традиция в разгара на всяко лято да бликва свещена вода, да се откриват вампири, мощи на св. Йоан Кръстител и т.н. Някои ваши колеги въстанаха срещу подобна „профанизация” на историческото минало. Вие как се отнасяте към подобен род сензации?

Професионалната гилдия основателно се противопоставя на подобни шумно оповестявани „открития”, които често нанасят повече вреди на науката, отколкото да є помагат при популяризирането на достигнатото ново и по-високо знание. Изкушението да бъдеш в центъра на общественото внимание е голямо и заразно, но струва ми се, с риск да ви засегна на журналистическа чест, че вина за това „явление” имат и медиите, които охотно предоставят възможности за изява на историци, страдащи от нарцисизъм и лишени от самокритичност.

Не е необходимо да се споменават конкретни имена, но нормално ли е почти всяка седмица преса и телевизии да отделят внимание само на няколко специалисти и подробно да представят всеки новооткрит от тях артефакт или поредната им хрумка като изключителни научни събития? В същото време трудът и постиженията на десетки изследователи остават непознати извън кръга на професионалната колегия. За да станеш добър историк, е нужно време, много четене и упорит труд, било на терен (археологически или етнографски), било в архивите и библиотеките. Затова и тясната специализация в нашия занаят е повече от необходима. Трудно, ако не и невъзможно е да разбираш от всичко, да раздаваш компетентни оценки и да заемаш категорични позиции по всякакви въпроси, да отсъждаш кой е прав и кой не е, кое е лъжа и кое истина. Подобно поведение води до формиране на недоверие към историците и към историческата наука, а това пък от само себе си създава благоприятни условия за разцвет на т.нар. чалга история и за масовото навлизане във владенията на Клио на любители и иманяри, които се интересуват единствено от сензацията.

Често участвате в дискусионното тв предаване „История.бг”, където се говори кои са митовете и реалностите за нашите политици. Според вас нашето минало прекалено ли е натоварено от митове (чест упрек от по-радикалните историци) и докъде трябва да се свалят маските на историята?

Да, нашето минало е прекалено натоварено с митове, но митове съществуват в историята на всеки народ и на всяка държава. Когато за дадено събитие или личност известните факти са малко или въобще липсват, научното познание отстъпва пред легендите и митовете. В тях, разбира се, има много романтика, те пускат бързо своите корени в паметта на народите, затова и са устойчиви, а понякога и необходими на съответните общества. В този смисъл една от мисиите на историческата наука е да разтовари миналото от митовете. Доколко успешно се справяме с тази задача обаче, е друг въпрос. Един мит не може да се преодолее с декрет. Нужно е повече търпение, солидна аргументация и добро популяризиране на истинското знание. Т.е. в борбата с митовете трябва да се обединят усилията на учени, преподаватели, журналисти, автори на учебници, а това не е лесно. За жалост през последните години, в желанието си да се освободим от разните митологеми и идеологеми, достигнахме до другата крайност – да отричаме всичко писано и изречено през втората половина на 20-и век. И още нещо. Оборвайки едни митове, започнахме да създаваме нови, които не са по-малко вредни от старите. Затова при „свалянето на маските”, както се изразихте вие, трябва да се избягва както „болшевишкият” подход, така и подражателството на модните днес, но недоказали се все още теоретични модели за историята на света.

Визитка

Роден е на 16 март 1956 г. в Шумен

Завършва история в Софийския университет “Св. Кл. Охридски” през 1981 г.

От 1982 г. е асистент в Катедрата по история на България (Българско възраждане) в Историческия факултет на Софийския университет

Бил е заместник-декан на Историческия факултет на Софийския университет (2003-2007)

Декан на Историческия факултет от 2007 г.

Автор на книги, учебници, статии и студии по българска история, консултант на документални филми

Източник: http://www.monitor.bg/article?id=477464

[ISTORIK]

Ще направя малко допълнение по един от въпросите...

- Стана традиция в разгара на всяко лято някъде да бликва свещена вода, да се откриват вампири или мощи на св. Йоан Кръстител и т.н. Някои ваши колеги въстанаха срещу подобна „профанизация” на историческото минало. А Вие как се отнасяте към подобен род сензации?

Има един, дето е много "отворен", Павел Серафимов, Спароток му е никът в интернет. Спекулира с лингвистиката, прави безумни заключения. Няма историческо образование. Все едно аз, без да съм физик, да тръгна да уча физиците как се прави атомна бомба от картофено пюре! Блогът му се казва "ИСТИНСКАТА българска история". Даже издаде и книга с брътвежите си. И какво сега? Ние, професионалните историци, да си изядем дипломите, понеже уж (според него) сме учили неистини, а този ще ни отвори очите!

За съжаление той не е сам, има и много други, дето пишат глупости. Някои са подвластни на спекулациите с годините, които правят Анатолий Фоменко, Уве Топер и други знайни и незнайни специалисти всичколози.

Има и не малко хора, имащи академично историческо образование, които се изявяват по медиите като историци, археолози и партийни кандидати за властта. Това, че те имат някаква университетска диплома, не ги имунизира от това, да плещят и да публикуват всякакви щуротии. Няма значение какво говорят, важното е да ги споменават в пресата и в интернет, а и да ги дават по телевизора. А, че са опротивяли на голяма част от народа, няма особено значение за тях. Няма да споменавам имена, понеже визирам хора, които са национално и международно известни от поне 40 години, ако не - и по-дълго, а други - по-отскоро. Наистина, не е необходимо да се споменават конкретни имена, но нормално ли е почти всяка седмица преса и телевизии да отделят внимание само на няколко специалисти и подробно да представят всеки новооткрит от тях артефакт или поредната им хрумка като изключителни научни събития? В същото време трудът и постиженията на множество други изследователи остават непознати извън кръга на професионалната колегия.

Псевдонауката е навсякъде около нас. Затова са необходими солидни научни знания за демаскирането й. За да станеш добър историк, е нужно много време, много четене и упорит труд, както на терен (археологически или етнографски), така - и в архивите и библиотеките. Добрият историк трябва да владее ужасно много странична информация. Въпреки тясната си специализация, той трябва да е и археолог, и лингвист, владеещ живи и мъртви езици, и географ, и литератор, и правист, и астроном, и военен теоретик... И какво ли още не...

И въпреки това, е много трудно, ако не - и невъзможно - да разбираш от всичко, да раздаваш компетентни оценки и да заемаш категорични позиции по всякакви въпроси, да отсъждаш кой е прав и кой не е, кое е лъжа и кое е истина. Подобно поведение води до формиране на недоверие към историците и към историческата наука, а това пък от само себе си създава благоприятни условия за разцвет на т.нар. чалга история и за масовото навлизане във владенията на Клио на любители и иманяри, които се интересуват единствено от сензацията.

Между другото, някои псевдо патриотични и псевдо националистически партии застават зад псевдонаучните исторически брътвежи на псевдо експертите и обещават, че ако дойдат на власт, ще вкарат псевдонаучната бълвоч в учебниците по история. А защо не - и в учебниците по други научни дисциплини! Ако това наистина се случи, образованието у нас ще слезе под нивото на Мъртво море и ще достигне нивото на Марианската падина.

Редактирано Септември 5, 2015 от ISTORIK

[Skubi]

Имам щастието но не само аз, поне на две нации и от части на Чили да следя за тези работи. Според мен това не е специфично само за източна европа или Български проблем...В Англия друидите, викингите в Дания, мапуче в южна америка....

Една голяма разлика има. Докато в западните държави има силна, средна класа която знаем е гръбнакът на една стабилна демокраця, дотогава при нас бивщият соц лагер, включително и екс СССР и да са имали нещо като средна класа, тя вече отдавна е разорана, разбита от добре познатите обстоятелсва.

Значи там всички псеудо глупости, минавайки през ситото на тази норматива осигорявана от културното ниво на тази силна средна класа никога не могат да стигнат до нивото на официалната наука, политика... СМСМ