Отиди на
Форум "Наука"

Еволюцията на костенурките


Last roman

Recommended Posts

  • Глобален Модератор
1432622018_6_559x*.jpg
Protostega - Снимка от Carnegie Museum in Pittsburgh Илюстрация: Peter Minister

И макар че са оцелели милиони години като семейство, на много места по света, те са застрашени и критично застрашени видове.Учените определят костенурките като най-древните живи влечуги в света и като шампиони в оцеляването. Вероятно това дължат на най-забележимата си характеристика - корубата.

На сцената вече 220 млн години

Преди 345-395 милиона години, през девон, на сушата излизат първите гръбначни животни - ръкоперковите риби, от които по-късно произлизат земноводните. Влечугите се появяват през следващия период - карбон и вече напълно се откъсват от водната среда.

Костенурките излизат на еволюционната сцена в края на триас, преди около 220 милиона години – преди динозаврите, влечугите, бозайниците и птиците. Те са едни от най-старите влечуги, доживели до наши дни, благодарение на специфичната си защита от врагове и умението си да се приспособят към различни условия.

Още през първата половина на XIX век. са правени опити да се намерят най-близките роднини на костенурките. Отначало за такива са смятали завроптеригиите(Sauropterygia) - група изчезнали влечуги, чиито начин на живот бил тясно свързан с водата. Сред тях са плакодонтите, външно доста наподобяващи костенурките.

Една група "фалшиви" костенурки или как може да се стигне до една и съща печеливша идея

На пръв поглед е лесно да се проследи фосилната история на костенурките, следвайки описанието: "бавно движещи се животни с голяма твърда коруба с къси дебели крака". Но когато обитават приблизително едни и същи екосистеми, независимо един от друг могат да възникват сходни белези в групи организми, които нямат близкородствени връзки. Любопитен пример за такава конвергентна еволюция са плакодонтите (Placodontia) - неясно семейство триаски влечуги, тясно свързани с плезиозаврите и плиозаври. Някои от морските членове на това семейство като Henodus , Placochelys и Psephoderma - изглеждат обезпокоително като истински костенурки: с къси и дебели глави и крака, твърди черупки и понякога - беззъби човки. И въпреки това, те не са костенурки за съжаление. Изчезнали преди около 200 милиона години като група.

Плакодонти - наподобяващи, но неродствени на костенурките древни влечуги

Henodus.jpgHenodus - илюстрация от © Dinosaures et autres animaux de la préhistoire Könemann

Placochelys.jpg

Placochelys - илюстрация от © Dinosaures et autres animaux de la préhistoire Könemann

Psephoderma.jpg

Psephoderma - рисунка NGZver

Почти неизменни
Proganochelys.jpgProganochelys - илюстрации: горе - The origin of turtles и La Tortuga de Mar

Костенурките са едни от най-древните влечуги, които в момента живеят на Земята и може би най-консервативнaта група. През последните 200 милиона години костенурките не са променили много външния си вид - може би защото тяхната най-забележима характеристика - черупката - е била щит не само срещу хищниците, но и срещу слънчевата или друга радиация, основния виновник за мутациите в гените на живите организми. Доскоро за най-старите фосили на истински костенурки са се смятали откритите в Европа (Proganochelys; Paleochersis) и Южна Америка (Proterochersis).

Появили са се преди 210 милиона години, през късния триас. Имали са напълно оформена коруба, череп и клюн от костенурков тип. Но се забелязват някои примитивни черти: просто ухо, малки зъби, вярно, останали само на небцето и изчезнали на челюстите. Освен това, тези костенурки, за разлика от днешните, не са могли да скриват в корубата главата и краката си. Крайниците и шията били защитени от твърди заострени люспи. Проганохелисът дотолкова наподобява съвременните костенурки, че те доскоро бяха любим пример на креционистите за "неизмеността" на животинския и растителен свят. "Нима може корубата да възникне внезапно?"

Къде са липсващите преходни връзки?

Каква е ползата, питат фанатичните привърженици на креационизма, от половин коруба?

Odontochelys_semitestacea.jpgOdontochelys semitestacea - Автор на илюстрацията - Marlene Donnelly

Точно на този въпрос отговаря една сравнително скорошна находка (2008г) в Китай - Odontochelys semitestacea. Това е е древна водна костенурка,най-древната открита досега - от преди 220 милиона години. От името й можем да разберем, че за разлика от съвременните костенурки има зъби и наистина половин коруба, а също и много по-дълга опашка, т.е има достатъчно белези за да влезе в ролята на "липсващото звено".

Коремът й е брониран с т.нар."пластрон", който е почти същия като на съвременните морски костенурки. Но почти напълно липсва гръбната част на корубата, известна като (карапакс). По-точно е слабо развит и не е можел да служи на костенурката за отбрана.

Той е прекалено мек, защото липсва вътрешната част, състояща се при съвременните костенурки от кости. Но каква е ползата от половин коруба? Защо са покрити с броня само отдолу, а не и отгоре? Може би заради заплаха от дъното, което означава, че тези същества са прекарали много време близо до повърхността. трябвало е да излизат на повърхността за да дишат. Акулите често атакуват отдолу и вероятно са били сериозна заплаха и за Odontochelys и няма причина да вярваме, че техните ловни навици са били различни в онези дни.

Находката на Odontochelys потвърдждава една от версиите, предложена от палеонтолозите, че корубата на костенурките се е развила постепенно като ребрата и костите на гръбначния стълб постепенно са се разширявали. Някои, в това число китайските учени, които първи представили Одонтохелиса (Ли, Ву, Вонг и Жао) смятат, че той е на път да се сдобие с коруба, т.е. корубата се е формирала във водна среда.

Двама канадски биолози Робърт Рейс и Джейсън Хийд (Robert Reisz, Jason Head) от университета в Торонто имат алтернативен възглед - според тях Odontochelys може да е имал карапакс, но не костен, а подобен на някои от днешните морски костенурки, като гигантските кожести костенурки, почти изгубили щита си. Възможно е корубата да се е развила на сушата у някоя още по-древна костенурка, преди предците на Odontochelys да се върнат обратно във водата."Това е липсващото междинно звено" - казва Чун Ли от Китайската академия на науките, в разговор с журналист на Ройтерс. Според палеонтолога Оливер Рипел (Olivier Rieppel ) от Музея Филд в Чикаго, "здравият коремен щит е необходим за съществуването на Одонтохелиса във водна среда, по всяка вероятност - морска. Сухоземните рептилии притискат корема си към земята за да не е уязвим за хищниците ". Изучаването на одонтохелиса показало, че костите на бронята са започнали да се разрастват отдолу. "Първо се е появил пластрона, а чак след като се е оформил, се появява и карапакса" - уверен е Ли. Неговата догадка се подтвърждава от развитието на съвременните ембриони на костенурките, при които първо се формира коремния щит, а след това, с разширяването на ребрата - гръбния.

Онтогенезата повтаря филогенезата

Друг подход, с който учените се стремят да разберат произхода на корубата е като се изучават ембрионите на съвременните костенурки. Известно е, че на ранни етапи от развитието им се появява гънка, наречена "карапаксален гребен" (Burke, 1989). Той е разположен между зачатъците на предните и задните крайници.

embrio1.jpg

Eмбрион на пиле и костенурка. Със стрелки е показан карапаксалния гребен. Илюстрация: Nagashima, 2009

Японски биолози, ръководени от Хироши Нагашима (Nagashima, 2009) решили да определят реда на появата на структурите в развитието на костенурковия ембрион като изследвали китайската мекотела костенурка (Pelodiscus sinensis). В резултат на проучването, те открили, че с растежа на малките костенурки, върху стеничката на тялото на ембриона постепенно започва да се оформя гънка навътре към центъра на тялото на животното. В резултат на това, се образува ръба на бъдещата коруба, като лопатката остава във вътрешността на гръдния кош.

embrio2.jpg

Развитието на корубата на костенурката започва с карапаксалния гребен (схема a, в червено). Както е показано в напречното сечение (през червения пунктир в схема а). Карапаксалния гребен "избутва" ребрата, които растат встрани (схема b), за разлика от другите амниоти, при които ребрата растат напред, към гърдите (схемаc). Илюстрация: Nagashima, 2009

Техните резултати показват също приликата между ранните форми на костенурковия ембрион и Odontochelys.

nakashima.jpg

Илюстрация: Nagashima, 2009

В палеонтологичната летопис на костенурките се появяват внезапно и напълно оформени коруби. Липсата на преходни форми между костенурките и "типичните" четириноги, позволява да се предположи, че образуването на тази група е резултат на много бързи морфологични промени, т.е. салтационни ("Morphogenesis of the turtle shell: the development of a novel structure in tetrapod evolution" Gilbert и сътр., 2001). Рипел в публикацията си Turtles as hopeful monsters (Rieppel, 2001) нарича такива животни "успешни чудовища". Местоположението на лопатките при костенурки е наистина уникално - при всички други гръбначни животни, лопатките са върху външната страна на ребрата, но при костенурките, те са от вътрешната страна.

ribs.jpg

Взаимно разположение на ребра и лопатки при различни гръбначни. Илюстрация: Nagashima, 2009

Въпреки всичко, произходът на костенурките остава една от най-големите мистерии при гръбначните животни.

От водата към сушата, от сушата към водата и така 4-5 пъти (по Докинс)

Ако китайските учени се окажат прави, че Odontochelys е на път към еволюцията на една цялостна коруба и че тази коруба се развива и оформя във водата, то от това следва, че съвременните сухоземни костенурки, притежаващи силно развит карапакс произхождат от водни костенурки. А това е забележително, защото означава, че сегашните сухоземни костенурки са втората миграция от водата към сушата.

Представете си, че китовете и ламантините се завърнат на сушата отново след завладяването на водата. Алтернативната история за сухоземните костенурки е такава: те са били на сушата през цялото време и при тях корубата е еволюционно възникнала независимо и паралелно с водните им братовчеди.

Това не е невъзможно, но има достатъчно причини да вярваме, че морските костенурки, действително са се върнали на сушата за втори път и са се превърнали в сухоземни костенурки. Ако се вгледаме в генеалогичното дърво, ще забележим, че днешните сухоземни костенурки са само един клон Testudinidae, а останалата част са само водни костенурки.

Този факт е в съответствие с хипотезата, че корубата еволюира във водата при подобни същества като Odontochelys.

evol.jpg

Това е кладограма, а не родословно дърво, т.е. не отразява родство и произход, а само сходство на определени белези. Освен това, всяко ново откритие може да промени коренно картината и доста родове са с несигурна позиция. Със жълт ореол са сухоземните, а със син - водните.

Прави впечатление, че в началото на генеалогичното дърво се намира един род костенурки, с напълно затворена коруба под името Proganochelys, за които говорехме по-рано. Изследвайки строежа на костите на крайниците им, Валтер Джойс и Жак Готие на Йейлския университет безспорно са установили, че са били сухоземни костенурки и са само далечни роднини на съвременните костенурки.

Също като Odontochelys, те са живели в края на триаса, но около 15 милиона години по-късно от Odontochelys. Ако, както твърдят авторите на труда, описващ Odontochelys, тяхното изкопаемо, имащо половин коруба доказва, че корубата е еволюирала във водата, то как ще обясним тези костенурки с пълна броня на сушата 15 милиона години по-късно? Според Р. Докинс има три възможности да се обясни този случай, еднакво интересни:

  1. Корубата се е развива в началото на сушата. Proganochelys е останал сухоземно животно, а негови предшественици са нахлули в морето, включително и предците наOdontochelys. Тази хипотеза означава, че Odontochelys загубва във водата гръбния си щит, запазвайки коремната пластрон.
  2. Корубата може да са е развила в водата, както смятат китайските автори. В този случай, Proganochelys може да е развил независимо коруба.
  3. Proganochelys би могъл да е наследник на едно по-ранно връщане от водата към сушата.

Последното предположение, че миграцията от водата към сушата се е случила два пъти, не само за да се развият съвременните костенурки, но и много по-рано, за да се появят Proganochelys в триаски период, изглежда смело, но е много вероятно.

Ето как излага тази интересна идея Р.Докинс: "В известен смисъл, ДНК на едно животно е като книга, в която са описани световете, в които неговите предци са били подложени на естествен подбор.

  • За рибите тази генетична книга на мъртвите описва морските предци.
  • За нас и повечето бозайници, всички първи глави на книгата са свързани с морето, и всички по-късни - със сушата.
  • За китове, ламантини, дюгони, морски игуани, пингвини, тюлени, морски лъвове и морски костенурки има трета част на книгата, която разказва за епично им завръщане на изпитателния полигон на тяхното далечно минало, в морето.
  • Но за сухоземните костенурки, може би два пъти независимо в два отдалечени един от друг случая има четвърта част на книгата, посветена на последния (или предпоследен) преход, завръщане отново на сушата

Може ли да има друго животно, за което генетичната книга на мъртвите да е такъвпалимпсест на множество еволюционни походи и завръщания? И накрая, не мога да не се заинтересувам от въпроса за сладководните и живеещите в слабосолени води водни костенурки, които са близки братовчеди на сухоземните костенурки. Дали техните предци право от морето навлизат в слабосолени и след това в пресни води? Представляват ли те един междинен етап по пътя обратно от морето към сушата? Или възможно, те представляват още едно повторно връщане към водата на техните предци, които са били съвременни сухоземни костенурки? Дали костенурките са сновали по своя еволюционен път назад и напред между водата и сушата? Може ли този палимпсест да пренапише още по-нагъсто, отколкото досега съм предполагал?" - Р.Докинс

Но с това не свършват загадките около костенурките. Доскоро се водеха оживени спорове дори за това къде се намират на филогеничното дърво, кои са най-близките им роднини сред другите влечуги.

Къде точно е костенурковия клон?

Една след друга се появяват и опровергават различни хипотези. След като се установява, че приликата с завроптеригиите е само външна, в началото на ХХ век като предшественик и близък роднина на костенурките се споменава еунотозавъра (Eunotosaurus) - гущер е доста широки ребра, съчетани с малък брой прешлени от късния перм.

За съжаление, данни за други скелетни елементи липсвали дълго време, а когато се появяват, тази хипотеза остава в историята. Спорец хипотезата на фенестрацията (от лат. fenestra - прозорец) на американския палеонтолог Х.Осборн (Osborn H.F) броят на отворите (прозорците) в черепа е важна характеристика, която определя общата систематика на влечугите.

Skull_comparison.jpg Строеж на черепа: A — анапсиди, B — синапсиди, C — диапсиди. Илюстрация: Wikipedia

Първите влечуги запазват имат анапсиден череп, наследен от техните земноводни предци. Този тип на череп е масивен, с отвори само за ноздри, очи и епифиза. От тях са еволюирали останалите групи влечуги. Появилите се по-късно отвори при синапсидитеимат функцията да се облекчат черепа и дават възможност да се движат челюстните мускули, което позволява по-мощна захапка.

Към синапсидите се отнасят зверозъбите гущери (Theriodontia), пеликозаврите (Pelicosauria) и по-напредналите терапсиди (Therapsida), които традиционно считат запреки предци на бозайниците При диапсидите възникват още два черепни отвора. Към тази група принадлежат по-голямата част от влечугите, както съвременни (гущери, змии икрокодили), така и древни (динозаври, птерозаври). У една от тези групи диапсиди се развило четирикамерно сърце и пера; те дали началото на птиците.

anapsid.jpgКостенурките имат плътен череп, което традиционно ги отнасяше към най-древната група на анапсидите. Снимка на череп на зелена морска костенурка: Палеонтологический музей им. Ю.А.Орлова kotilosaurus.jpgProganochelys-cherep.jpgНека да сравним кострукцията на черепа на триаската костенурка Проганохелис (горе) с тези на тези на други по-древнианапсидни влечуги, обединени в сборните групи на котилозаврите и парарептилиите (вляво). Очевидно е от номерираните части, че плътния им череп се състои от различни набори от кости.

Не е задължително всички влечуги с анапсидни черепи да имат близки родствени връзки. Много съвременни палеонтолози смятат, че костенурките са еволюирали от диапсидни влечуги и са загубили отворите в черепа си като част от мерките за по-добра защита.

За да се оправи с бъркотията Олсън предлага да включат костенурките в нов подклас - Parareptilia , заедно с всички котилозаври. Стабилна група учени прибавят към този таксон (твърде нестабилен по състав), парейазаврите и проколофоните. Главен предмет на интереса им са палеозойските анапсиди, а костенурките често се приемат като морфологичен модел, удобен за сравнения с тях.

Някои от парахерпетолозите виждат като най-близки роднини на костенурките проколофоните, а други - парейазаврите, оставяйки родството между тези изкопаеми недоказано. Сложните и объркани родствени връзки на древните влечуги и костенурките приличат на латиносериал.

Съществуват десетки варианти на класификация. Но общо взето хипотезата за фенестрацията, която служи като основа за създаването на първите общи класификации, не само за съвременните и изкопаеми влечуги, а и за четириногите като цяло е вече отживелица.

system.jpgСхема: Загадка происхождения черепах - В.Р.Алифанов

Молекулярно-генетични техники с палеонтологични данни най-накрая определят еволюционната позиция на костенурката сред систематиката на влечугите.

Изследователи от Йейлския университет и Колежа Дартмут, в статия, публикувана в сп.Biology Letters описват нов метод за класификация на животните. Оказало се, чекостенурките са по-близки до гущерите, отколкото до крокодилите. За да достигнат до това заключение, са анализирали наскоро открития клас молекули, нареченни микро-РНК, които регулират производството на протеини и управляват гените.

В различните групи живи организми, микро-РНК са много сходни, което позволява да се определят връзките между тях. Различните микро-РНК са се развивали в различни животни сравнително бързо, но след като развитието им е спряло и те остават същите. Благодарение на това, можем да направим молекулярна карта, която ще ни позволи да се проследи еволюцията на видовете." - каза Кевин Питърсън, палеобиолог.

turtle-300x168.jpg Питърсън съвместно с биоинформатика Бен Кинг, идентифицирали 77 нови групи на микро-РНК в генома на гущерите, четири от които били открити в костенурката (Chrysemys picta), която живее в Северна Америка. Снимка на Chrysemys picta Wikipedia

Генетиченият анализ на костенурка, гущер и алигатор е довело изследователите до заключението, че най-близките роднини на костенурките са гущерите и змиите. И този извод се подсилва от факта, че костенурките имат повече общи прародители с гущерите, отколкото с други диапсидни групи. Освен това, по този начин се доказва, че костенурките впоследствие губят прословутите отвори в черепа. Такова връщане към по-стари и "примитивни" характеристики в еволюцията не е рядкост. Така или иначе, въпросът с родословието на костенурките е вече разрешен.

Една бърза хронология

Юра: Днес костенурките се делят на две основни групи: страничношийни - такива, които притискат главата си отстрани на тялото без да я прибират под корубата и скритошийни - костенурки, чиято анатомия позволява пълното прибиране на главата под корубата. Предполагаемото разделяне на тези две групи е станало в края на Триас, но първите данни за тях са датирани от началото на Юра.Триас: Преди 230милиона години в древните морета е плувала зъбатата полукорубеста костенурка Одонтохелис (Odontochelys semitestacea). Най-старите известни на науката фосили на истински костенурки са открити в Европа (Proganochelys, Paleochersis) и Южна Америка (Proterochersis).
Креда: Възникват форми на морски костенурки, които силно напомнят съвременните. В моретата се среща най-голямата морска костенурка, живяла някога - Archelon ischyros, достигаща обща дължина 4–5 м и с дължина на корубата 2.10м. През този период се появяват впечатляващите с външния си вид рогати костенурки Meiolaniidae, които достигат разцвет през Кайнозойската ера. Заради триъгълната си глава, въоръжена с огромни рога и опашката, снабдена с шипове, тези костенурки напомнят динозаври. Те са изчезнали преди 2000 години, т.е. оцелели са почти до наши дни. Най-ранните фосилни останки на представителите от семейството на каймановите костенурки са открити през късна Креда, но произходът им трябва да се търси в юрския период.
Кайнозой: Във водоемите на Южна Америка се е срещала най-огромната страничношийна костенурка Stupendemys geographicus живяла някога, с коруба достигаща до 2.4 м. През тази ера се появява и най-младото семейство в групата на скритошийните – това на същинските сухоземни костенурки – сем. Testudinidae. През следващите периоди те се разселват в Америка, Африка, Европа и Азия и се проявяват в многообразни и интересни форми. Още отпреди 2 мил. години човекът е започнал пряко да въздейства върху популациите на костенурките. Първо са изчезнали гигантските форми от югоизточна Азия и Мадагаскар, а в по-ново време тези от някои острови от Индийския океан и Галапагоския архипелаг.

България е една от малкото останали европейски страни с все още значителни естествени популации на сухоземни костенурки. Само преди стотина години те са били многобройни в цялата страна. Днес в повечето райони симпатичните и бавни влечуги съществуват само в спомените на старите хора. Оцеляването им е наша отговорност.

Някои от забележителните древни костенурки Odontochelys1.jpgOdontochelys2.jpg

Odontochelys semitestacea - илюстрация от Wikipedia

Proganochelys1.jpgProganochelys2.jpg

Proganochelys quenstedti - горе: Снимка от Staatliches museum

илюстрация: Jaime Chirinos/science photo library

Archelon1.jpgArchelon2.jpg

Archelon - снимка и илюстрация от Wikipedia

Meiolaniidae1.jpgMeiolaniidae2.jpg

Meiolania platyceps - снимка Australian National Museum

илюстрация от Dinopedia Stupendemys1.jpgStupendemys2.jpg

Stupendemys - илюстрации от Wikipedia

Protostega1.jpgProtostega2.jpg

Protostega - Снимка от Carnegie Museum in Pittsburgh

илюстрация: Peter Minister

Trionyx1.jpg

Trionyx - снимкаAustralian National Museum

Palaeotrionyx.jpg

Palaeotrionyx -

илюстрация от Wikipedia Testudo_atlas1.jpgTestudo_atlas2.jpg

Testudo atlas - снимка и илюстрация от Wikipedia

Някои пояснения:

По начин на развитие на ембрионите, гръбначните могат да бъдат разделени на Анамнии (лат. Anamnia) и Амнио́ти (лат. Amniota). При първите - риби и земноводни - от хайвера се формира ларва с хриле, характерни за първичните водни животни. При вторите - влечуги, птици и бозайници - зародишът се оформя в яйце или майчина утроба и е заобиколен от няколко обвивки, една от които е нарича амниота. За такова развитие, водата като среда не е необходима.

Амниотите са разделени на завропсиди и терaпсиди. Тези два различни морфофизиологични типа животни са лесно различими и външно - по покритието им: при завропсидите, кожата е суха, люспеста, както на съвременните влечуги или при птиците, покрити с пера, докато терaпсидите (бозайници и вероятно подобни на бозайници влечуги) имат жлези и косми.

http://nauka.offnews.bg/news/Биология_16/Еволюцията-на-костенурките_11482.html

Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...
  • Глобален Модератор

Fossil turtle didn't have a shell yet, but had the first toothless turtle beak

by Field Museum

Fossil turtle didn't have a shell yet, but had the first toothless turtle beak
An illustrated scene depicting Eorhynchochelys in life. Credit: IVPP

There are a couple of key features that make a turtle a turtle: its shell, for one, but also its toothless beak. A newly-discovered fossil turtle that lived 228 million years ago is shedding light on how modern turtles developed these traits. It had a beak, but while its body was Frisbee-shaped, its wide ribs hadn't grown to form a shell like we see in turtles today.

 

"This creature was over six feet long, it had a strange disc-like body and a long tail, and the anterior part of its jaws developed into this strange beak," says Olivier Rieppel, a paleontologist at Chicago's Field Museum and one of the authors of a new paper in Nature. "It probably lived in shallow water and dug in the mud for food."

The new species has been christened Eorhynchochelys sinensis—a mouthful, but with a straightforward meaning. Eorhynchochelys ("Ay-oh-rink-oh-keel-is") means "dawn beak turtle"—essentially, first turtle with a beak—while sinensis, meaning "from China," refers to the place where it was found by the study's lead author, Li Chun of China's Institute of Vertebrate Paleontology and Paleoanthropology.

Eorhynchochelys isn't the only kind of early turtle that scientists have discovered—there is another early turtle with a partial shell but no beak. Until now, it's been unclear how they all fit into the reptile family tree. "The origin of turtles has been an unsolved problem in paleontology for many decades," says Rieppel. "Now with Eorhynchochelys, how turtles evolved has become a lot clearer."

Fossil turtle didn't have a shell yet, but had the first toothless turtle beak
Illustration showing what Eorhynchochelys would have looked like in life. Credit: Adrienne Stroup, Field Museum

The fact that Eorhynchochelys developed a beak before other early turtles but didn't have a shell is evidence of mosaic evolution—the idea that traits can evolve independently from each other and at a different rate, and that not every ancestral species has the same combination of these traits. Modern turtles have both shells and beaks, but the path evolution took to get there wasn't a straight line. Instead, some turtle relatives got partial shells while others got beaks, and eventually, the genetic mutations that create these traits occurred in the same animal.

"This impressively large fossil is a very exciting discovery giving us another piece in the puzzle of turtle evolution," says Nick Fraser, an author of the study from National Museums Scotland. "It shows that early turtle evolution was not a straightforward, step-by-step accumulation of unique traits but was a much more complex series of events that we are only just beginning to unravel."

Fine details in the skull of Eorhynchochelys solved another turtle evolution mystery. For years, scientists weren't sure if turtle ancestors were part of the same reptile group as modern lizards and snakes—diapsids, which early in their evolution had two holes on the sides of their skulls—or if they were anapsids that lack these openings. Eorhynchochelys's skull shows signs that it was a diapsid. "With Eorhynchochelys's diapsid skull, we know that turtles are not related to the early anapsid reptiles, but are instead related to evolutionarily more advanced diapsid reptiles. This is cemented, the debate is over," says Rieppel.

Fossil turtle didn't have a shell yet, but had the first toothless turtle beak
Photograph of the fossil turtle Eorhynchochelys. Credit: Nick Fraser, National Museums Scotland

The study's authors say that their findings, both about how and when turtles developed shells and their status as diapsids, will change how scientists think about this branch of animals. "I was surprised myself," says Rieppel. "Eorhynchochelys makes the turtle family tree make sense. Until I saw this fossil, I didn't buy some of its relatives as turtles. Now, I do."

https://phys.org/news/2018-08-fossil-turtle-didnt-shell-toothless.html?fbclid=IwAR37nogoSeT3Xqoh9X8jVMrIOu0O5F5_9K-_xxQccR3m4HAk0yTuUgWFCTc

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...