Отиди на
Форум "Наука"

Модел на серийните убийства


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 14 минути, dora said:

Това няма значение, insighting,

Криминалното профилиране не е игра на тото с печаливши числа, роман от Агата Кристи или популярна игра по бибиси, в която зрителите да познават кой е подходящият за даденото им описание участник (има мустаци, над петдесет е и се разхожда с папагал на лявото си рамо? ами ето го, браво, дадохте верния отговор, честито!). 

Нито пък хората се разхождат със списъци от недостатъци на ревера си (като изброените от вас по-горе), по които ако съберат достатъчно  отметки срещу всяка точка, ги пишем серийни убийци :)

Никой списък от недостатъци не прави от човек убиец или престъпник. Само фактическото извършване на престъпление го прави такъв.

За което, надявам се, няма да спорим.  И сега наистина ще отида да посвърша нещо :)

Всичко има значение в криминалното профилиране. Точно затова, че не е тото, роман или игра. Фактическото извършване на престъпление е налице. Профилът е познат. И въобще няма да споря с хора, които показват съмнителна компетентност. :)

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 223
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Понеже стана въпрос за детерминизъм- ами не е вярно, че е напълно отхвърлен. Генетичните фактори и условията на развитие в ранно детство оказват своето влияние при формирането на личността, то нали върху това се основава профилирането. Ако нямаше детерминизъм в поведението в някаква степен, то нямаше да има нужда от психология и профайлъри. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 59 минути, dora said:

Нито пък хората се разхождат със списъци от недостатъци на ревера си (като изброените от вас по-горе), по които ако съберат достатъчно  отметки срещу всяка точка, ги пишем серийни убийци :)

Никой списък от недостатъци не прави от човек убиец или престъпник. Само фактическото извършване на престъпление го прави такъв.

 

Означава ли това, че криминалното профилиране се занимава само и единствено с индивидуални случаи, нещо като пръстовите отпечатъци, и оперира с факти от конкретно престъпление, извършено от конкретен извършител, без да търси и използва никакви стереотипи от предишни престъпления на други индивиди. Всеки отделен случай се разглежда специфично и изолирано от другите и сам по себе си е уникален?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте, 

Разбира се, че не. За пример могат да бъдат посочени разработваните от изследователи/учени насоки в полза на разследващите органи, макар и те да не са безпроблемни.

Ето това е един от учените, работили в тази посока:

https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_D._Hare

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, dora said:

За пример могат да бъдат посочени разработваните от изследователи/учени насоки в полза на разследващите органи, макар и те да не са безпроблемни.

 
 

Здравейте,

Използва ли се тази методика у нас - Hare Psychopathy Checklist-Revised - доколкото прочетох, тя е доста оспорвана, и е предназначена най-вече за психиатрични клиники и психиатри, а не за криминално профилиране? И как всъщност изглежда този тест, който би трябвало да определи категоризирането на хората по скала на психопатия, доколко обективно може да стане това с тест?

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За България не мога кажа, използва се в чужбина.

Важно е да се отбележи обаче, че всички подобни инвентари са помощни средства, те не са в основата на никое разследване. Дори самият криминален психолог е в помощ на разследването, ако такава му бъде поискана.

Подобно на всички инвентари, и тези подлежат на редовна ревизия. Но подпомагат криминалните прихолози с това, че им предоставят някакви (основани на статистика, peer review и  редовна актуализация) инструменти от съребрени области*. Както  помагат и примерно установените в различните държави инвентари на психиатричните заболявания  (инвентар DSM-5 за САЩ.).

Затова и написах, че при разследване никой не си служи със списък свързани с извършванто на престъления характеристики, по които да отмята и да основава заключенията си на това колко отметки е положил :) . 

---

*това заимстване е нормално - в сравнение с посестримите си криминалната психология е сравнително млада наука и няма как да не се позовава на това, което се прави другаде, а и няма и причина да не се възползва от него.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Понеже темата е "Модел на серийните убийства", предполагам, и доколкото съм гледал документални филми за такива разследвания, ролята на профайлъра до голяма степен е да установи по начало в хода  на тези убийства, дали въобще са дело на сериен убиец, има ли връзка между тях, и оттам да търси профил на този извършител - пол, възраст, повторяемост на действия, начин на живот, навици и т.н. и така да помогне на следователите. Профайлърите могат да свършат страхотна работа в тази посока, и всъщност предотвратяват по-дълги серии, локализират престъпника и т.н., но вече в хода на самото разследване на случай. Иначе изследванията пост фактум са интересни от научна гледна точка, но те нямат, според мен, кой знае каква практическа стойност, защото предотвратяването на престъпление по вече направен профил е практически невъзможно.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В един от линковете, които посочихте Дора, има текст, дефиниращ, или по-скоро опитващ се да дефинира, мотивацията на серийните убийци. Това е изложение, прието след симпозиум, организиран от Behavioral Analysis Unit-2 (BAU-2), звеното на ФБР, занимаващо се и с проблематиката на серийните убийства. Мисля, че като изходна база за дискусия, текстът е точен и конкретно по темата и затова го публикувам в превод:

The Serial Murder Symposium was conceived, planned, and coordinated by the staff of the Behavioral Analysis Unit-2 (BAU-2). The resources of BAU-2 are focused on serial, mass, and other murders; sexual assaults; kidnappings; and other criminal acts targeting adult victims. BAU-2 staff members have developed significant expertise on the subject of serial murder and regularly provide operational assistance, conduct research, and provide training on issues related to serial murder.

https://www.fbi.gov/stats-services/publications/serial-murder#four

II. Причинно-следствената връзка и сериен убиец

След ареста на сериен убиец, въпросът е винаги: Как този човек се превърна в сериен убиец? Отговорът се крие в развитието на индивида от раждането до зряла възраст. По-специално, поведението на човек се влияе както от от житейски опит, така и от някои биологични фактори. Серийните убийци, като всички човешки същества, са продукт на тяхната наследственост, възпитанието им, и на изборите, които правят през цялото си развитие.

Причинно-следствената връзка може да се определи като сложен процес, на базата на биологичните, социалните и на близкото обкръжение фактори. В допълнение към тези фактори, хората имат възможност да избират определени поведения. Общият сбор от всички тези влияния различава индивидуалното поведение от вроденото човешкото поведение. Тъй като не е възможно да се идентифицират всички фактори, които влияят на нормалното човешко поведение, така и не е възможно да се идентифицират всички фактори, които влияят на индивида да стане сериен убиец.

Човешките същества са в постоянно състояние на развитие от момента на зачеването до смъртта им. Поведение е повлияно стимулации, получавани и обработвани с централната нервна система. Невробиолозите вярват, че нашите нервни системи се зависими от околната среда, като по този начин иддивидуалните нервни системи се формират през целия живот на съответния индивид.

Разработването на механизми справяне със социалната среда започва в ранна възраст и продължава да прогресира, като децата се учат да си взаимодействат, да преговарят, и да правят компромиси със своите връстници. При някои индивиди неспособността да се разработят такива адекватни механизми за адаптация към социалната среда, водят до реакция на насилствено поведение.

Пренебрегването и упражняването на насилие над детето показват, че са предпоставка за изработване на склонност към насилие у него . Също така сериозни травми и увреждания са в състояние да причинят повишаване на агресията и склонност към насилие. Има документирани случаи на хора, които са получили тежки наранявания на главата и в крайна сметка стават склонни към насилие, дори когато не е имало предишни признаци за такава тяхна склонност.

Участниците в симпозиума се съгласиха, че не съществува единна установима причина или фактор, който води до формирането на сериен убиец. По-скоро има множество фактори, които допринасят за развитието на серийни убийци. Най-значимият фактор е личното решение на серийният убиец в избора да осъществява своите престъпления.

Имаше няколко допълнителни наблюдения, направени от участниците по отношение на причинно-следствената връзка:

Предразположението към серийни убийства, подобно на други насилствени престъпления, е биологичен, социален и психологически характер, и не се ограничава до някоя специфична характеристика или черта.

Развитието на серийния убиец включва комбинация от тези фактори, които съществуват заедно в едно неповторимо сливане във всеки определен индивид. Серийните убийци имат съответната биологична предразположеност, изкристализирала в тяхна психологична физиономия, в при определен критичен момент на тяхното социално развитие.

Няма някакви специфични комбинации от черти или характеристики, различаващи серийните убийци от други престъпници склонни към насилие.

Няма родово определящ модел за сериен убиец.

Серийните убийци са управлявани от техни собствени уникални мотиви или причини.

Серийните убийци не са ограничени до конкретна демографска група, като пол, възраст, раса или религия.

• По-голямата част от серийни убийци, които са сексуално мотивирани еротизират насилието по време на развитието на престъплението си. За тях, насилие и сексуално удовлетворение са необяснимо преплетени в тяхната психика.

Лично за мен тези текстове на експерти от ФБР са потвърждение на предположението, че всеки случай на сериен убиец е уникален, точно като пръстов отпечатък на индивид; не би могло да се правят някакви типологични обобщения. В посочения текст има и други любопитни и интересни неща по темата, включително и за митологемите по въпроса за серийните убийци и връзката с психопатията и други психични заболявания.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте отново, Кал - извинявам се, че така на час по лъжичка...

Една сравнително подробна книга, написана от практик, е тази на Брент Търви, "Криминално профилиране".

Там има резюме на почти всичко от гледна точка на практиката.  Написана е много систематично, ако искате да се запознаете.

Ето я тук:

https://www.amazon.com/Criminal-Profiling-Fourth-Introduction-Behavioral/dp/0123852439/ref=asap_bc?ie=UTF8

Тя е и добра илюстрация на това, че методологии/опити за типологии и насоки от гледна точка на практиката също са разработени и се използват, но това далеч не означава, че са валидни във всеки случай, напротив. Само че характерен за професията  базисен инструментариум е наличен.

Търви понякога бива критикуван, че подходът му не е достатъчно "научен". В крайна сметка за самото разследване обаче е важно престъпниците да бъдат залавяни, а не какви научни статии биха последвали от това :) (разбирате, обичайната дихотомия теория - практика, без да омаловажаваме нито едното, нито другото).

Не е и лошо да се спомене, че криминалното профилиране далеч не е панацея  - само

инструмент, към който е добре да се подхожда и с нужната предпазливост. Вкл. защото има случаи, в които профилиращият може да подведе разследването в съвсем неконструктивна, дори погрешна, посока и с това излишно да го забави.

Ще гледам тези дни да ви дам и други книги.

Виждам, че във форума е характерно да се пишат по-дълги и по-подробни от моите текстове, но не винаги мога да отделя толкова време, че да пиша по този начин. Дано това не пречи на четенето.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да направим още едно разграничение - сериен убиец от масов убиец. Мине се не мине и се чуе за някой, който е отишъл на място с много хора и е изтрепал колкото сварил. В някои случаи става дума за терорист, но в други човекът няма съпричастност към никаква структура или идеология, а просто действа срещу нещо съвсем самостоятелно. В някои случаи това също може да се дължи на психически отклонения, а в други медиите да обясняват така, но всъщност извършеното да намери подкрепа сред един относително широк кръг лица, независимо дали системата ще позволи тази подкрепа да получи гласност.

Масовия убиец подобно на серийния има за цел да убие голям брой хора. И в двата случая при подбора на жертвите може да има някакъв негов критерий, въз основа на който прави избора кой да убие. Серийният убиец обаче дори понякога да използва средства за масово поразяване обикновено предпочита изолирани убийства. Понякога предпочита убийствата да се установят колкото може по-късно или никога, но в преобладаващия брой случаи това да стане поне след като ги е и извършил. Масовия убиец пък обикновено търси незабавен ефект от случая, като дори е готов да загине за да постигне целта си, което ще рече, че той обикновено не търси поредица от убийства, а е готов да се ограничи с избиване на по-голям хора, но еднократно.

За щастие и двата варианта са относително рядко срещани. И тъй като става дума за изключения, то няма пречка един да съчетае някои от характеристиките на сериен и масов убиец.

До тук сме си поговорили за: обикновен убиец (един убиец - един убит), обикновен убиец на повече от едно лице (един убиец няколко убити), масов убиец и сериен убиец.

Разграничението е важно напр. от гледна точка на това, как да им се противодейства. На мераклиите да извършат обикновено убийство, често перспективата да се озоват в затвора е достатъчно мотивираща. При серийния и масовия убиец нещата не стоят така и те са готови не само да идат в затвора/ледницата, но дори и да загинат, стига да успеят да реализират натрапчивата идея, която се е породила в главата им.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

НАЙ-бруталните масови убийства в САЩ 1984-2015 (ПЪРВА ЧАСТ)

Малко масови убийства, за да видите разликата между тях и серийните убийства.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, insighting said:

Това е известен профил на убиец. Иначе нямаше да го разглеждаме. Ако сте се дипломирали в Щатите, този профил задължително се изучава.


P.S. Kall, ще те накарат да изкупиш целия Амазон. :)))))))  И моят научен ръководител си продава книгите там. :)))))))))))))

Сигурно е профил на известен убиец. Нямам представа на кой. Но това е изолиран случай. Не всеки човек с подобно стечение на живота става убиец - единичен или сериен. Повечето си остават социални аутсайдери, дори без нито едно криминално деяние.

През годините съм участвал в десетки дела по настаняване на психично болни на принудително лечение. От всички тези случаи само един единствен в един момент нещо му стана и съсече майка си.

Не може от единичен случай да се правят генерални изводи и обобщения. При серийните убийци мотивацията е различна и варира в голям диапазон.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 18 часа, Galahad said:

Да направим още едно разграничение - сериен убиец от масов убиец. Мине се не мине и се чуе за някой, който е отишъл на място с много хора и е изтрепал колкото сварил. В някои случаи става дума за терорист, но в други човекът няма съпричастност към никаква структура или идеология, а просто действа срещу нещо съвсем самостоятелно. В някои случаи това също може да се дължи на психически отклонения, а в други медиите да обясняват така, но всъщност извършеното да намери подкрепа сред един относително широк кръг лица, независимо дали системата ще позволи тази подкрепа да получи гласност.

Масовия убиец подобно на серийния има за цел да убие голям брой хора. И в двата случая при подбора на жертвите може да има някакъв негов критерий, въз основа на който прави избора кой да убие. Серийният убиец обаче дори понякога да използва средства за масово поразяване обикновено предпочита изолирани убийства. Понякога предпочита убийствата да се установят колкото може по-късно или никога, но в преобладаващия брой случаи това да стане поне след като ги е и извършил. Масовия убиец пък обикновено търси незабавен ефект от случая, като дори е готов да загине за да постигне целта си, което ще рече, че той обикновено не търси поредица от убийства, а е готов да се ограничи с избиване на по-голям хора, но еднократно.

За щастие и двата варианта са относително рядко срещани. И тъй като става дума за изключения, то няма пречка един да съчетае някои от характеристиките на сериен и масов убиец.

До тук сме си поговорили за: обикновен убиец (един убиец - един убит), обикновен убиец на повече от едно лице (един убиец няколко убити), масов убиец и сериен убиец.

Разграничението е важно напр. от гледна точка на това, как да им се противодейства. На мераклиите да извършат обикновено убийство, често перспективата да се озоват в затвора е достатъчно мотивираща. При серийния и масовия убиец нещата не стоят така и те са готови не само да идат в затвора/ледницата, но дори и да загинат, стига да успеят да реализират натрапчивата идея, която се е породила в главата им.

 
 

Според Федералното бюро за разследване (ФБР), общото определение на масов убиец е лице, което извърши две или повече убийства без период за размисъл (cooling-off period); липсата на срок за размисъл бележи най-важната разлика между масов убиец и сериен убиец. Тук от гледна точка на закона вече въпрос е има ли стойност дефиницията "период за размисъл" и какво променя тя. Серийните убийци извършват ясно разграничени убийства по различно време и най-често на различно място. Масовите убийци се дефинират от един-единствен инцидент, без разграничителен период от време между убийствата. Резултатът и в двата случая е убийства на повече от 2 лица, но като психология серийният убиец и масовият са съвършено различни и огромната разлика е в това, което се нарича период за размисъл (cooling-off period): в единия случай (масов убиец) липсата на такъв период го превръща в акт на камикадзе, извършителят е преминал през осъзнаването, че заедно със своите жертви ще бъде убит или заловен и той; при другия (серийния) доминиращо е желанието на убиеца да оцелее и да продължи „серията”, тук винаги присъства нарцисизъм и самовъзхищение от собствената му персона, съизмервана в неговото съзнание с тези на жертвите и на преследвачите му.

Както е поставена темата, „модел на серийните убийства”, мисля, че е некоректно: още в първия постинг пише, че двама математици са направили математически модел на поведението на Андрей Чикатило, но такъв модел не би паснал на никой друг сериен убиец, той е индивидуален. Модел по принцип за серийни убийства според мен не може да има. И остава открит въпросът, може ли въобще да се направи адекватен модел (математически или психологически) за бъдещи действия на конкретен сериен убиец, докато той още е на свобода и е издирван от органите на реда, а не след като е бил заловен и анализиран от психолози и криминолози.

 

 

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 34 минути, Б. Киров said:

И остава открит въпросът, може ли въобще да се направи адекватен модел (математически или психологически) за бъдещи действия на конкретен сериен убиец, докато той още е на свобода и е издирван от органите на реда, а не след като е бил заловен и анализиран от психолози и криминолози.

Принципно може, макар и далеч не във всички случаи. Има серийни убийци, които спазват някакъв модел на поведение, докато има и други, които са толкова хаотични в действията си, че понякога в началото е трудно да се установи, че става дума за сериен убиец, а не за отделни инциденти.

Тук се сещам за наемните убийци. Тях в каква категория следва да ги причислим?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 минута, самотния вълк said:

Тук се сещам за наемните убийци. Тях в каква категория следва да ги причислим?

И аз си задавам същия въпрос, и според мен при всеки от тях също е индивидуално: един може да го прави само за пари, както касиер брои суми; друг може да психопат, изпитващ удоволствие от "професията", тоест сериен убиец. То по същество един снайперист също е "нает" и обучен от армията сериен убиец.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 минута, Б. Киров said:

То по същество един снайперист също е "нает" и обучен от армията сериен убиец.

Разликата е, че снайперистът работи за държавата, наемният или серийният против нея. При снайперистът няма противоправно поведение

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, така е, и от гледна точка на неговото самосъзнание, той не би трябвало да изпитва когнитивен дисонанс. Чел съм за т.н. секта на асасините през средновековието - както е известно тези хора са били убийци, убиващи в името на религията си. Но въпреки това на духовните им водачи се е налагало да ги дрогират (затова са ги наричали и "хашишини") преди мисиите им, с една дума, религиозната им убеденост се е нуждаела и от стимул на психотропни вещества. Явно при криминалните случаи на серийни убийства в преобладаващата статистика става въпрос за психопати и социопати, което са две различни неща, но сродни.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

При асасините, както и при берсерките, опиатите са за да преодолеят естественото чувство на страх и болка, но това е друга тема, но ме подсеща нещо. Има ли данни за серийни убийци през средновековието или античността? От кога е най-ранното споменаване на сериен убиец в историята?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 44 минути, самотния вълк said:

При асасините, както и при берсерките, опиатите са за да преодолеят естественото чувство на страх и болка, но това е друга тема, но ме подсеща нещо. Има ли данни за серийни убийци през средновековието или античността? От кога е най-ранното споменаване на сериен убиец в историята?

 

1. Случаят е описан от Ливий и е датиран 331 г. Пр.Хр. Неколцина римляни умират от неизвестна напаст, докато една робиня разкрива, че те са били отровени от заговор на матрони. Били арестувани две патрицианки, които признали, че те са приготвили отрова, но отричали това да е отрова, а твърдели, че е лекарство; когато самите те изпили разтвор от „лекарството”, което им било предложено от съдиите, за да докажат, че е лекарство, двете жени умрели незабавно.

2. По време на Династия Хан в Китай, 116 г.пр.Хр, принцът на Jidong, Liu Pengli,по време на царуването на чичо му, император Дзин, подпомогнат от роби, нападал странници бродещи през нощтта във владенията му, убивайки над сто от тях. Въпреки, че съдът препоръчал на императора да го екзекутира, Дзин се задоволил да му отнеме само благородническите титли и да го изпрати на заточение.

3. Кралица Anula (царувала 47 пр.н.е. - 42 пр.н.е.) е първата жена-владетелка в Азия. 50-47 г. Пр. Хр. Отравя сина си и четиримата си съпрузи, преди да бъде детронирана и изгорена жива.

4. Zu Shenatir (5-ти век, Йемен) е известен като един от първите документирани серийни убийци. Съобщава се, че е бил богат човек. Привличал млади момчета в дома си с обещание за храна и пари, след което ги изнасилвал, убивал и изхвърлял голи от горните етажи на къщата си; жертвите му са били неизвестни като брой, но много; с последната не е имал късмет, тъй като момчето успяло да го намушка с кама, преди да бъде изнасилено и убито.

5. Alice Kyteler, "Вещицата от Килкени", ирландска аристократка, сложила началото на процесите срещу „вещици” на Британските острови; осъдена за  отравяне на 4-ма нейни съпрузи през 1324 г., плюс обвинения в ереси и магьосничество. Успяла обаче да избяга в Англия, а на нейно място бил измъчван и изгорен слугата й. Правосъдие.

 

Всички данни са оттук:

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_serial_killers_before_1900#Active_before_1600

Следват още доста данни за серийни убийци през Средновековието, очевидно тогава е започнало по-сериозно документиране на такива случаи. Явлението си е старо като света.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Наемните убийци общо-взето ги отграничихме още в началото, в кюпа на военнослужещите като снайперисти, летци и т.н. Общото за тази група е, че някой друг взима решенията, а те било за пари, било по принуда ги изпълняват. Но те извършват убийство, което друг е планирал - независимо дали на конкретен човек като при наемните убийци, или примерно при война на тези, които попаднат под обстрела на подчинените му.

За античността и средновековието има няколко проблема, които да позволят да се прецени дали става дума за сериен убиец. Първото е, че е липсвало особено детайлно разследване, което първо да навърже случаите, второ да се занимава задълбочено с особата на извършителя. Второто макар и не по значение е сравнително оскъдните данни за случая, за да може да преценим. Понякога сведенията са премесени с клюки и небивалици, което може да е подвеждащо.

Римските патрицианки не са точно серийни убийци, а са по-близо до наемниците. Практикували са онова, което днес е известно като "развод по италиански". В смисъл те са искали да се отърват от съпрузите си, а след това просто са "помагали" на приятелки. 

Ержебет Батори е нещо като емблема на серийните убийци, като мотивът й е, че се къпела в кръвта на жертвите за да си осигури вечна младост. Но популярността на нейния образ се дължи и на творчеството братя Грим (като прототип на Огледалната кралица).

Erzs%C3%A9betB%C3%A1thory.jpg

 

Руснаците са си обявили своя серийна убийца в лицето на Да́рья Никола́евна Салтыко́ва - руска помещичика, но там явно са си казали думата и нравите на колегите и собственици на крепости, а също и ревност.

GRpergament.jpg

Ето списък на серийни убийци от уикито

Асисините са били нещо като народни партизани, които са направили рай за себе си на земята, но за останалите е било кошмар. В смисъл ръководителя на сектата е рекетирал богаташи, а те ако не плащали пращал хората си да ги убият. На членовете на бандата той осигурявал толкова охолен живот, че те били готови на всичко, за да изпълнят мисията, за да се върнат във въпросния земен рай.

При тугите мотивите са религиозни, тъй че тях ги слагаме в отбора на талибаните-камикадзета, а защо не и на японските камикадзета.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 23 минути, Galahad said:

Наемните убийци общо-взето ги отграничихме още в началото, в кюпа на военнослужещите като снайперисти, летци и т.н. Общото за тази група е, че някой друг взима решенията, а те било за пари, било по принуда ги изпълняват. Но те извършват убийство, което друг е планирал - независимо дали на конкретен човек като при наемните убийци, или примерно при война на тези, които попаднат под обстрела на подчинените му.

 

За военните на служба най-разпространеното снемане на лична отговорност е обяснението, че са изпълнявали заповеди. Приемам го, но с резерви. Почти всички есесовци на процесите след войната са вдигали рамене с това обяснение: „Изпълнявахме само заповеди!”, дори тези от прословутите зондеркоманди, извършващи масови разстрели. Интересно е, че много от тези зондер-команди са били доброволци, между тях е имало и хора с академични титли, както и хора на изкуството, има публикувани списъци. Но да оставим това.

Ето тук с каква дилема се сблъсквам. Миямото Мусаши, който е историческа личност, ронин (самурай без господар) пише в прословутия си „Ръкопис на Петте Пръстена”:

"За първи път се дуелирах на 13-годишна възраст. Победих своя противник - стратега от Шинторю, някой си Арима Кихей. После на 16 години в провинцията Таджима (северната част на префектурата Хього) победих силният стратег Акияма. На двадесет и една години отидох в столицата (Киото). Срещах се с различни стратези в много дуели и нямаше случаи да не победя. След това, обикаляйки от провинция в провинция се срещах със стратези от различни школи и имах около шестдесет дуела. Но нямах дори и един неуспех. Това се случи когато бях на възраст между 13 и 28-29 години."

 

http://www.taiji-bg.com/articles/mixed/m12.htm

Обикновено тези дуели са завършвали със смъртта на опонента. Тези хора са били самураи, някои от тях велики воини, майстори на меча. Но 60 двубоя без нито една загуба означава поне 30 трупа. Той не е бил на служба, вървял е по Пътя на меча, т.е. самоусъвършенствал се е. Къде е границата между сериен убиец и съвършен майстор на меча, който предизвиква противници на двубои? Знам, че някои хора във форума са почитатели на източни бойни изкуства, предварително им се извинявам, аз също съм, но все пак си задавам въпроса в интерес да се изясни истината.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, Б. Киров said:

И остава открит въпросът, може ли въобще да се направи адекватен модел (математически или психологически) за бъдещи действия на конкретен сериен убиец, докато той още е на свобода и е издирван от органите на реда, а не след като е бил заловен и анализиран от психолози и криминолози.

Много рядко, ако изобщо. Първо защото е необходимо да има достатъчно много жертви. Убиецът да има ясно изразен собствен почерк, което да накара разследващите да направят връзката между едно убийство и друго. Убийствата да се извършват не опортюнистично (тоест когато се отвори подходяща възможност), а по някаква ясно различима схема, което е много трудно за планиране и още по-трудно е тази схема да се хване без жертвите да са многобройни. Жертвите да са в ограничен периметър, тоест да няма едно в град Х, едно в град У, който е на петстотин километра от град Х и така нататък. Убийствата да имат ритуален характер. Има убийци, на които им харесва да оставят знаци, да се подписват един вид. И дори тогава може да отнеме десетилетия преди да бъдат заловени, понякога дори напълно случайно. Или да не бъдат заловени изобщо, защото след определена възраст престават да убиват.

Залавянето много рядко се дължи на единия профил, обаче. Затова и на профилирането според мен се придава много по-голяма тежест, отколкото то в действителност има.

Ако има един-единствен фактор, който има най-голяма сходимост с извършването на серия от убийства, това е диссоциалното разстройство. Тогава профилът може да помогне, но най-често не толкова за залавяне, а за установяване на обществената опасност.

За лесно достъпен пример веднага може да бъде даден Джон Хюз. Класически психопат. В ютюб има дълго интервю с него - много показателно.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Германците са ги съдили, защото са загубили войната. Заградотрядите са избивали свои, но не са ги съдили след това.

А за армията е важно изпълняването на заповеди, защото няма как командването да обяви на целия състав плановете си. От изпълнението на заповедта може да зависи не само живота на войника, но и този на неговите близки. Да им се търси сметка е като да се обвинява пощальона, че занесъл пакет с бомба, макар да не е подозирал, че е стандартна пратка (след някои събития засилиха още повече контрола при приемане, но в случая не обсъждаме опцията той да е можел да разбере какво има вътре - да речем приемащия в пощата е бил талибанин, а куриерът не знае какво има; оказа се, че една от куриерските фирми в Германия охотно е започнала да назначава бежанци за свои служители)

<iframe src="https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fdw.bulgarian%2Fposts%2F1194027517284587&width=500" width="500" height="504" style="border:none;overflow:hidden" scrolling="no" frameborder="0" allowTransparency="true"></iframe>

Дуелите са по-скоро нещо като състезание, но също така и въпрос на оцеляване. Същественото е, че и двамата участници искат да победят, но са готови и да умрат. Докато жертвите на серийните убийци в повечето случаи нямат такава готовност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 38 минути, Galahad said:

Дуелите са по-скоро нещо като състезание, но също така и въпрос на оцеляване. Същественото е, че и двамата участници искат да победят, но са готови и да умрат. Докато жертвите на серийните убийци в повечето случаи нямат такава готовност.

 
 
 

Всъщност ти даваш отговор, който и аз за себе си бях дал, но е по-добре, че го чувам от друг. Ето пък как самият Мусаши отговаря пак на същия въпрос:

„Щом прехвърлих тридесетте, огледах извървяния от мене път и осъзнах, че побеждавах не поради овладяването на Стратегията, а може би поради вродена дарба. Или такава беше повелята на Небето, или стратегията на противниците ми беше несъвършена. След това, за да схвана в дълбочина истинския принцип, тренирах ден и нощ. И естествено в резултат, започнах да разбирам същността на Пътя на Стратегията, когато бях на 50 години. Оттогава животът ми преминава без да следвам някакъв определен Път. Придържайки се към добродетелите на Стратегията, практикувах различни изкуства и умения. Постигнах всичко това без учител. И сега при изготвянето на този ръкопис не взаимствам нито от будизма, нито от конфуцианството, нито пък използвам стари военни хроники и книги по военна стратегия. Хващам четката и започвам да пиша, за да изразя истинския дух на школата, наречена Ни Тен Ичи, така, както е отразен в Пътя на Небето и на Каннон.”

Доколкото ми е известно от неговата биография, той спира дуелите след 30-годишната си възраст. Известен е след това като автор, но и като човек на изкуството и философията. И то доста значителна фигура, дори с единствения оцелял ръкопис от него.

Серийните убийства, които следва да дискутираме в тази тема, очевидно трябва да са от кръга на кръга на криминалните, т.е. причинените от психични отклонения. И тъй като и Дора в горния си пост твърди, че и при извършени престъпления е много трудно да се направи модел на поведение и профил на извършител, от това логически може да се стигне до заключение, че ако има такъв модел, той може да бъде установен само при внимателно изследване на съответния индивид, след като вече е заловен. При това ще бъде негов индивидуален модел. Като добавим констатациите на експертите от ФБР, които цитирах в по-горен пост:

• Няма родово определящ модел за сериен убиец.

• Серийните убийци са управлявани от техни собствени уникални мотиви или причини.

• Серийните убийци не са ограничени до конкретна демографска група, като пол, възраст, раса или религия.

Какви са шансовете тогава на тази млада наука, криминалната психология и профилирането, да изработи някакъв добър инструментариум за ефективна борба срещу такива престъпления?

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 2.08.2016 г. at 17:26, kall said:

Понеже стана въпрос за детерминизъм- ами не е вярно, че е напълно отхвърлен. Генетичните фактори и условията на развитие в ранно детство оказват своето влияние при формирането на личността, то нали върху това се основава профилирането. Ако нямаше детерминизъм в поведението в някаква степен, то нямаше да има нужда от психология и профайлъри. 

http://imwerden.de/pdf/lombroso_genialnost_i_pomeshatelstvo_1892.pdf

http://crimlib.info/images/1/13/Yurgen_torvald_vek_kriminalistiki.pdf

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...