Народе???? или Кой предаде Левски?

[Staski]

Много малко, но да кажем повече от всички предполагам ей така с апломб да го кажа

Участник в Първата Българска легия, от "спомените" на Хр.Иванов се знае, че заминават заедно, после остава там в Сърбия/работи като кафеджия/, след това следите му се губят, за да се появи през 1872 година. След пускането му от турските власти отново нищо не се знае за него /дори съм питал и музейни работници в Ловеч/, нищо, даже не се знае на колко години е починал, само къщата му стои, все още почти разпадната.

[Б. Киров]

Преди 13 минути, Staski said:

Много малко, но да кажем повече от всички предполагам ей така с апломб да го кажа

Участник в Първата Българска легия, от "спомените" на Хр.Иванов се знае, че заминават заедно, после остава там в Сърбия/работи като кафеджия/, след това следите му се губят, за да се появи през 1872 година. След пускането му от турските власти отново нищо не се знае за него /дори съм питал и музейни работници в Ловеч/, нищо, даже не се знае на колко години е починал, само къщата му стои, все още почти разпадната.

Значи малко вероятно ми се струва да е участник в Първата легия, защото според повечето източници е роден 1847-48 година, от което следва, че е бил 14-15 годишен по времето на Първата легия; според мен най-вероятно е бил свидетел на събитията в Белград по време на Първата легия, но едва ли е бил сред легионерите на тази възраст. Или данните за рождената му дата не са точни.

Редактирано Април 13, 2017 от Б. Киров

[Staski]

Така, тъкмо да си помисля, че съм сбъркал и си проверих нещата.

Според "Спомените" за Белград заминават Хр.Иванов, и двамата му лелини синове - Гечо Сирков и Христо Латинеца. По път за Белград се отбиват в Свищов към тях се присъединява и брата на Христо Иванов - Трифон. Те пътуват с препоръчително писмо до Раковски. След като се установяват в Белград, брат му Трифон си намира работа като кундурджия, Христо Цонев става кафеджия,а Гечо Сирков остава в един чорбаджия да приземува . . .

Христо Иванов започнал да ходи всяка неделя при Раковски : ..” Слушам и ази, препрочитам по нещо от вестника, кога ни приказува някой. Хванах да мразя турците още по-много и хванах да ставам и аз да ми е слободна България, което ще се каже, чи ази хванах да ставам народен. Хем не тъй, какъвто и да е, ами лош.”

Така, че грешка няма .....

[Staski]

След разтурянето на легията, му е предложено на Христо Иванов да замине за Пловдив при Христо Данов. Той си взема сбогом с брат си Трифон, и Гечо Сирков, но Христо Латинеца не успява да види. Същия е бил заминал по сръбските села . . . /От "Спомени" на Хр.Иванов/

По време на организирането на втората българска легия, Христо Иванов се появява в Белград да вземе участие, след известно време се среща с Христо Цонев - Латинеца които бил останал там/в Сърбия/, по неговите думи Латинеца също влиза в легията /ама тук май не съм съгласен с него, поради факта, че само той го твърди, М.Греков и др. не го споменават/.

Латинеца отново изчезва от сцената за да се появи при един обир организиран от Левски за които е изпратен Хр.Иванов като му се препоръчва да взема с него брата на чорбаджи Патя, Латинеца /"знаеш добър е в решителността"/ и Лукан Цачев през 1872 година.

Още искаш ли

 

Редактирано Април 13, 2017 от Staski

[Б. Киров]

Написаното от теб не противоречи на тази информация, с изключение на твърдението, че ханът в Къкрина е бил нает по поръчение от Ловчанския комитет от члена на този комитет Христо Цонев-Латинеца; между другото, тази информация упорито се повтаря и в официално публикувани книги като "Васил Левски - документален летопис 1837-1873", ДИ "Петър Берон", 1987, под редакцията на Кирила Възвазова-Каратеодорова. Вероятно авторът от цитирания сайт се позовава точно на това издание, защото виждам същия стил на излагане на дати и събития в хронологичната част на сайта, не твърдя, че са ги преписали дословно.

"Христо Цонев Латинеца или, както още са го наричали, Малкият Христо e важен съратник на Левски, член на Ловешкия революционен комитет. Роден е през 1848 г. в с. Къкрина, Ловешко. Според други източници е роден около 1846 – 1847 година. Баща му Цоньо Кулаксъзов се преселва от Къкрина в Ловеч през 1844 година. Христо учи в родното си село, но след смъртта на баща си заминава за Влашко да работи. Там се събира с хъшове и слуша разкази за гарибалдийците, които той нарича „латини“, откъдето идва и прякорът му – Латинеца.

В началото на 60-те години на ХІХ в. емигрира в Сърбия. За отиването му в Сърбия има оставени спомени от Христо Иванов Големия-Книговезеца. Христо Иванов и Христо Латинеца са братовчеди, вторият е син на лелята на Книговезеца – Сава. Христо Латинеца е братовчед и на Никола Цвятков Казанджийчето, който пък е доведен брат на Големия. Тръгват от Ловеч тримата братовчеди: Христо Иванов, за да учи занаят по европейските страни, Гечо Сирков (Георги Сирков, Гечо Хашната, брат на Никола Сирков и съпруг на Величка Хашнова) и Христо Латинеца. През Никополския път стигат до Свищов, където работи табаклък по-малкият брат на Големия – Трифон, който тръгва с тях за Белград. Когато пристигат в Белград, питат за Раковски, на когото носят препоръчително писмо. След няколко дни Трифон става кундураджия в Белград, а Христо Латинеца – кафеджия. Така, макар и да не са участници в Първата легия, Христовците са свидетели и се включват в обграждането на Варош капия заедно с момчетата на Раковски. От тогава е и познанството на Латинеца с Васил Левски. По-късно той участва във Втората българска легия в Белград (1867-1868). След нейното разтуряне живее за кратко във Влашко. После се установява в Ловеч и построява своя къща в махала Дръстене, където Левски често намира подслон и подкрепа. Отначало Христо Латинеца е кожар в Ловеч, а по-късно и кръчмар.

Той е и съдържателят на Къкринското ханче. Ловешкият частен революционен комитет наема ханчето през май 1872 г. от къкринчанина Вълчо Сяров Каранейков, като за ханджия е определен Христо Цонев – Латинеца, за да може Левски да има в близост до Ловеч и друг опорен пункт за дейността си. Там се провеждат заседанията на местния революционен комитет, намират подслон и някои комитетски хора.hancheto

В онази злощастна Коледа на 1872 г. ханът бил затворен, но Левски изпратил Христо да го отвори ден, преди да тръгне за Румъния с архива на БРЦК. В злополучната нощ на залавянето му в хана имало много хора, но накрая останали само тримата – ханджията Христо, Апостола Левски и Николчо Цвятков.

Минути преди турците да нахлуят в хана (по разказа на сина на Христо години по-късно), Латинеца излязъл да търси втори кон за Левски. В опит да се измъкне Апостола грабнал и неговия пищов и стрелял с него. Латинеца се върнал доста бързо, без кон, и бил задържан заедно с Николчо.

Запитан дали познава Левски, той отрекъл. Латинеца отричал и пред съда, въпреки че Левски вече го бил посочил като свой познат.

На въпроса: „Дякона каза, че, като си бил кръчмар край Ловеч, идвал няколко пъти в кръчмата ти и нощувал там”, отговорът отново бил непоколебим: „Нека казва, не го познавам.”

Съдът освободил Латинеца и Никола и стражар ги върнал в Ловеч, но там ги държали в кауша чак до 25 март.

През 1876 г. в Ловеч са арестувани 24 троянски и 9 ловчански дейци, между които е и Христо Латинеца. На 3 юли 1876 г. те са откарани в Търново, а от там – в Русе, където пристиагат на 20 юли. Там са освободени като помилвани от султана.

Латинеца умира на 36-годишна възраст.

Къщата на Христо Цонев Латинеца в Ловеч е забравена и се руши. Това е единствената оцеляла къща, в която е нощувал Левски. Тя се намира в кв. „Дръстене”, точно под средновековната ловешка крепост и на пет минути пеша от паметника на Апостола.

През 60-те години на миналия век в дома на Латинеца е имало музейна сбирка. Експозицията показвала бита на бедно ловешко семейство от 60-те и 70-те години на ХІХ век.

Днес обаче всичко е обхванато от забрава и разруха. През счупените прозорци може да се надникне вътре, но къщата е опразнена.

Стари варошлии разказват, че под огнището имало тунел, който водел към мазата и към таен изход от къщата.

Това е и единствената оригинално запазена къща от времето на Левски без реставрация и промени.

През 90-те години вандали многократно са разбивали къщата и през 1995 година тя затваря врати."

 

подготвил текста: Христофор Марков

http://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/христо-цонев-латинеца/

[Staski]

Статията е противоречи, все па автора е ползвал със сигурност "Спомените" на Хр.Иванов, това е факт. Но според мен нямат никакви доказателства за наемането на едно от Къкринските ханчета заради комитетски цели. Фактите според мен говорят за друго, частен интерес.

[Б. Киров]

Преди 7 минути, Staski said:

Статията е противоречи, все па автора е ползвал със сигурност "Спомените" на Хр.Иванов, това е факт. Но според мен нямат никакви доказателства за наемането на едно от Къкринските ханчета заради комитетски цели. Фактите според мен говорят за друго, частен интерес.

По спомен, без да мога сега да го цитирам конкретно, мисля, че Параскев Стоянов пръв твърди това, че ханчето е наето от комитета; по-късно Кацев-Бурски го повтаря в анкетата си, ако не греша; но си прав, и в двата случая няма конкретни доказателства потвърждаващи това. По-късно, според мен, историците започват да повтарят тезата за "комитетски хан", защото тя се вписва в картината с предателството на поп Кръстьо, който видиш ли, посочил този хан на турската полиция, защото е "комитетски". Дори Страшимиров използва тази теза като главна "опорна точка" в книжката си-памфлет "Левски пред Къкринската Голгота". Но Страшимиров в предговора си към тази книжка не се стеснява да дефинира историята като дълг, а историкът като жрец на този дълг към паметта на Отечеството. Само че, по мое скромно мнение, жреците изпълняват ритуали в храмовете, но не са изследователи.

[Staski]

Няма значение кой какво е писал, нужно е прецизна работа с факти и документи, не трябва да се влиза в ничие русло за да тъпчем по една и съща пътека, до толкова докото всяко написано по темата не стане клише. Вярвам, че бавно и полека нещата и конкретните моменти ще си дойдат на мястото, просто трябва работа, но умно (да не вземе някой да я олайнени но както и да е. В.Л)?

 

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Staski said:

правилно, че Левски е бил в Букурещ, а и не само той. Ханчето е наето от частното лице Христо Латинеца, а не от комитета. Това е отговора

Значи Стаски, след като излизаш с това твърдение така категорично, редно е да го докажеш с някакви факти и документи, защото иначе има дума срещу дума. Парашкев Стоянов пише, че е нает този хан от комитета в Ловеч, после автоматично това се повтаря и от следващи автори, така е останало записано черно на бяло; сега ти, в това тук те подкрепяше и Баал в темата, излизаш с твърдение, че Христо Цонев-Латинеца е наел този хан като частно лице с частен интерес - аргументирай се, моля.

Другото важно нещо в този твой пост, което ти си отбелязал е "и не само той" - уточнявам за протокола, в Румъния за Общото събрание на БРЦК придружител на Левски от Ловечкия частен революционен комитет е Марин Поплуканов, това е документирано, както в писмата на Левски, така и от присъствените протоколи на Общото събрание в Букурещ.

Редактирано Април 13, 2017 от Б. Киров

[Staski]

Б.Киров съгласен съм с теб, че трябват доказателства, но нали те са налице. Пред очи /както се изразява Апостола/.

Първо - след като Левски се подготвя за Букурещ, а тази подготовка не е била никак лесна /Виж какво се случва с М.П.Луканов и жителите на Троян да ги представлява на Общото събрание/ тук говорим за сериозна подготовка, какво прави в случая Хр.Латинеца? От ханджия в Ловеч, наема едно от ханчетата в Къкрина. Казвам едно, за да не остане в някой грешното впечатление, че ханчето е едно. През май 1872 година Латинеца наема ханчето на Вълчо Сяров /както е известно, а и ти спомена по-горе/. Нали не си мислиш, че това отдаване става за ден-два, през май Общото събрание тече с всичка сила, въпросите са далеч по-важни от наемането на едно ханче, което дори не влиза в сметките.

Колко са ханчетата които Левски и Д.Общи използват? Да не би всичките да са на комитетски дейци или наети по указание на комитета?

Работата на Левски е свързана с далеч по-сложни проблеми за решаване. Общото събрание, проблемите с Д.Общи, нуждата от финансови средства и т.н

Ето ти и още един въпрос, чиито отговор още повече ще те улесни. Колко пъти Левски или някой друг комитетски деец е приспал в ханчето на Латинеца?

Пак казвам този път Ловеч - Къкрина не е магистрала, Къкрина е важна до толкова до колкото Хр.Иванов и сие са от там. Ако се сещащ дори една от легендите за предателство е свързана с Хр.Иванов. Като дошъл Левски в хана, попитали хаджията кой е той, Латинеца отговорил че е Христо Иванов, питащия пък бил в роднински връзки с него /кой на кого кръстник и сякаш Христо Латинеца не знае това/ и станала една не ти е за говорене.

Това,че твърдя за Латинеца и неговия частен интерес от наема на хана с нищо не подронва авторитета на същия, нито пък омаловажавам дейността на комитета.

Като говорим за професии, да видим Ив.Драсов, Д.Пъшков, Ив.Колев и т.н кой с какво се е занимавал. Вземи и Големия, книговезец в Търново, прави си цигарените книжки, даже се и жени, това не е ли също частен интерес?

 

[Б. Киров]

Въпросът за ханчето в Къкрина не е маловажен, защото той служи като аргумент на защитниците на концепцията, че предателят на Левски е поп Кръстьо. Логиката е ясна: попът като член на комитета знае за това комитетско ханче, посочва го на турците като място, където да търсят Левски и точно това завършва картината на неговото предателство както и обяснява иначе трудното за обяснение появяване на турската потеря точно в това ханче при положение, че в Къкрина е имало още две, преди Къкрина още едно, да не говорим и за други възможни места за нощуване - но обиски и претърсвания не са правени на други места, ерго - попът е казал "фанете тогоз" - това е схемата като почнеш от Каравелов и Вазов, минеш през Захарий Стоянов и Д.Страшимиров и стигнеш до така недолюбваният в този форум Росен Янков, всички тези автори градят хипотезата си върху знанието на попа за съществуването на "комитетския хан" на Латинеца; при всеки от тях има варианти в тълкуванията, но опорната им точка е една, ханът е на комитета, попът е знаел за него, посочил го е като място. Страшимиров дори развива сценарий как попът насрочил среща в хана на Левски, за да се преглеждат сметките с тефтера на организацията, затова и писал в уж подхвърлените писма до Величка да донесе тя тефтера и т.н. Но всичко се върти около едно недоказано твърдение, че ханът е нает от комитета. Аз самият в началото се подведох по написаното от Параскев Стоянов, но когато го прочетох внимателно, видях, че там освен голословно твърдение липсват доказателства, а това биха могли да бъдат някакви отразени сметки в комитетските разходи, или както ти сам написа - в тефтера на Левски, който прилича на приходно-разходна книга. Но такива няма.

[Staski]

Така, че се стига до следното : Ханчето може да е наето от комитетски деец или по-скоро с човек свързан с т.нар Тайна полиция която уж действа като звено от комитета, но няма нищо общо с  парите на ВРО. Той следва частния си интерес.

А хипотезите за ханчето като комитетско според мен е заради прословутото залавяне на Левски в него.

Или се бъркат понятията хан на комитетски деец нает с лични средства и за лични нужди и хан нает с комитетски пари.

Редактирано Април 14, 2017 от Staski

[Б. Киров]

Преди 2 минути, Staski said:

Така, че стига до следното : Ханчето може да е наето от комитетски деец или по-скоро с човек свързан с т.нар Тайна полиция която уж действа като звено от комитета, но няма нищо общо с  парите на ВРО.

Това е нещо много по-различно обаче от "комитетски хан" и "нает по поръчение на комитета хан" и вече до голяма степен променя цялата картина. Но уточнението е съществено, защото където и да отвориш - академични издания или популярни сайтове - се повтаря една и съща мантра, "комитетски хан". Тази мантра обаче е като патерица, подпираща иначе куцащата откъм здрав смисъл поява на турската потеря точно на това място в точното време, защото турската потеря се прицелва точно в този хан.

От една страна аргументите за проницателността на ченгето Али Чауш и фаталнатата случайност на твърдящите че предателство няма увисват като непрани гащи, защото се появява елемент на ясновидство, от друга защитниците на теорията, че предател е поп Кръстьо се лишават от главния си аргумент, че той е знаел за този комитетски хан.

[Staski]

َАхам . . . 

Само че главния аргумент на защитниците на тезата, че попа е предател е Шифрованата телеграма . . . 

Редактирано Април 14, 2017 от Staski

[Б. Киров]

Преди 11 минути, Staski said:

َАхам . . . 

Само че главния аргумент на защитниците на тезата, че попа е предател е Шифрованата телеграма . . . 

Не е точно така, този аргумент е тухла в пъзела, но картинката с предателството на поп Кръстьо ще рухне, ако го няма другият, завършващият, с "комитетския хан"; защото в Шифрованата телеграма само се доказва, че попът бил "мухбир", демек сътрудник на властта, такъв обаче е и Яким Шишков, в чието лозе е проведена цитираната в шифрограмата среща, а "мухбир" е доста широко за тълкуване понятие, може да се преведе и като "посредник"; така че Шифрованата телеграма само слага темела на обвинението срещу поп Кръстьо, но завършващата конструкция на това обвинение, покрива, е неговото знание за Къкринския хан като място, в което ще нощува Левски, защото е "комитетски хан", ако попът не знае предназначението на това "специално място", остава версията за ясновидството на Али чауш, който пише в спомените си, че нямало къде другаде да нощуват пътниците, освен в хана на Латинеца. Да, но не е така, можели са да пренощуват и на други места, в частна къща или в друг хан.

Най-ясно е показан този ход на мисли в книгата на Росен Янков - той доста аргументирано разбива мита за "проницателното ченге Али Чауш", колкото и да не му го признават някои; но пак се опира върху предопределеното без доказателства твърдение, че поп Кръстьо като касиер на комитета знае за хана в Къкрина. Иначе как точно него да посочи, за да се завърши схемата с предателството му? Попът, като касиер, ако е плащал от комитетски пари за този хан, наистина трябва да е наясно с неговото предназначение. Но кой и как е доказал, че такива пари са били плащани? Или на обратно същия въпрос - кой и как е доказал, че такива пари не са плащани? Ето защо те питам, можеш ли да посочиш факти и документи, с които да се аргументираш, че не са?

[Staski]

Обвинението срещу поп Кръстьо започва с тази телеграма, не само, че е мухбир, а че неговите донесения са "специални". За пръв път с тази телеграма той излиза на историческата сцена. Къкринското ханче в последствие влиза в литературата обвито в мистерия. Твърде късния разказ на Али Чауш не е изобщо исторически аргумент. Доста по-напред в страниците по темата сме говорили, че Левски излиза от Ловеч облечен като турчин.ТУРЧИН. Нито Н.Цвятков е чул какво точно си казват заптието и пътника преоблечен в турски дрехи /защото нямаше все да доокрасява историята/.Турчина е тръгнал на някъде, Н.Цвятков също. Ако се върнем по-назад в темата, отново ще ти припомня и момента, че маршрута на Левски е предварителни очертан за това ще ти дам един пример : …Никола Сирков му устрои бягането през Къкрина за Търново….”/няма да споменавам вече от къде цитирам, който е запознат ще е наясно/. След прословутата случка в Ловеч станала през август, Ив.Драсов и Ив. Колев изчезват. М.Луканов както знаем се чуди какво да прави. В писмото си от 12.12.1872 година Левски обвинява "намесените или намесения" с подхвърляните писма в предателство като помежду другото споменава и наличието на пари които са били привнесени от други комитети които председателят Ви си ги е употребил за ден-два в своя работа. Малко преди това обаче имаме обира на Арабаконак и съответно разкритията които прави Д.Общи. Освен, че се разбиват комитетите на запад от Ловеч, то в самия град настъпва нечувана паника, която също е отбелязана от Левски в писмото. Няма комитет, няма председател, всичко е изпълнено със страх. Друг интересен момент които отново не се коментира, е заловения мним Левски в Хършова, които е доведен дори до София. Именно в този момент Левски тръгва за Търново през Къкрина. Близо две седмици би трябвало да не се знае, той ли е или не. Тогава за какви 5 лева говорим. След като има заловен значи точно в този момент той не е търсен.

Къде се е отбил преди да излезе от града е ясно, как е облечен също. Знаел е само този които го е видял за последно, попа не е един от тях.

От там нататък знаем какво се случва рано при зори.

А за парите и ханчето, никъде в нито един спомен, няма и грам думичка, че ханчето е свързано по какъвто и е да е било начин с ВРО. Николчо изпраща предния ден Латинеца да отвори хана и толкова. А както и вече знаем , група роднини са намесени изцяло в прехвърлянето на Левски към Търново. Което прави работата още по-секретна така да се каже.

[Б. Киров]

+++ Лично за мен логиката ти е непоклатима, няма какво да оспорвам от така изложените от теб аргументи. Моето виждане съвпада почти на 100 процента с това, което си написал.

Бих искал само да вметна, че нещата би трябвало да се гледат и от по-голям мащаб, не само на нивото на конкретните хора, за които пишеш и в конкретната обстановка на Ловеч през тези фатални за Левски дни. Външни фактори, съперничество за власт сред емигрантите ни във Влашко и Сърбия, амбиции за власт сред местните дейци, потенциалните и реални възможности на османската държавна машина и нейните шпиони, те са недооценени, други външни сили, всички тези вектори си взаимодействат, в комбинация с изложеното от теб за състоянието на нещата в Ловеч.

[Staski]

Да така, трябва да се оценят външните фактори. Но тук нали въпроса е КОЙ ГО ПРЕДАДЕ, а той не е много далеч от Къкрина

[Б. Киров]

Преди 3 минути, Staski said:

Да така, трябва да се оценят външните фактори. Но тук нали въпроса е КОЙ ГО ПРЕДАДЕ, а той не е много далеч от Къкрина

Ако някой може с точност да покаже и докаже това, ще има много голям принос в разбиването на два мита:

1. Че поп Кръстьо е предателят на Левски.

2. Че Васил Левски не е предаден и е заловен случайно в Къкрина.

Лично аз стигам дотук, до ясното разбиране, че и двете неща са мит. Пак повтарям, преки доказателства за разбиването на тези два мита, според мен, трябва да се намират в турските исторически архиви, всяка държава съхранява паметта си в такива архиви, а Османската империя не е била измислена държава.

Другият начин да се разбият тези два мита е чрез косвени доказателства и използване на налични, достъпни за нас извори и документи, но този път е много криволичещ и обиколен. Едно че спомените на съвременници, според мен, не са надежден източник, второ, че ако се намерят частични документи, какъвто е случаят със инцидентното попадане на турските архиви от процеса срущу Левски в български ръце, изследователят ще трябва да реставрира събитията подобно на палеонтолог, възстановяващ цялото по отделни елементи.

[Staski]

Според мен, нещата не са чак толкова сложни. Мисля, че мога да го докажа, а и да оборя доста от доводите на инакомислещите.

За мен си остава мит, предателството на попа и второ твърдя, че не е заловен случайно в Къкрина.

Големия обем от литература по темата до толкова е замазала нещата, че човек трудно може да се оправи, ако чете и критика.

Изворите колко и да са недостатъчни, на фона на внимателно преглеждане могат да дадат достатъчно информация и да се отсее житото от плявата. Такова нещо прави в своята книга В.Боянов "Левски и Ловеч" за мен си остава страхотен професионалист.

[Б. Киров]

Преди 7 минути, Staski said:

Изворите колко и да са недостатъчни, на фона на внимателно преглеждане могат да дадат достатъчно информация и да се отсее житото от плявата.

Да отсееш житото от плявата е най-големият професионализъм, за който мога да се сетя. Успех!

[Staski]

Сам си дай отговор на колко документа (спомени и т.н) на прима Виста би веднага ударил кръст?

 

 

[Б. Киров]

Преди 17 часа, Staski said:

Сам си дай отговор на колко документа (спомени и т.н) на прима Виста би веднага ударил кръст?

 

 

Пак прегледах дискусията в тази тема, по-внимателно репликите ми с Баал, който нарича "извори" спомените на съвременници, тези на Никола Цвятков, Али чауш и т.н. Според мен спомените не могат да бъдат "извори", в различните варианти от спомените на Никола Цвятков например има фрапиращи противоречия, тези на Али чауш пък са записвани през 3-та и 4-та ръка и са правени много късно, същото важи и за спомените на Марийка Сиркова, там в различните варианти през времето се казват противоречащи си неща. Единствените "извори" могат да бъдат документите като личната кореспонденция на Левски, касови книги и тефтери на комитети, както и османската административна документация, а твърда опора за изследователя са фактите, там не може да има неточност. И тъй като в тази материя сега се борави без достатъчна като база опора на документи, спекулира се с "извори" от рода на споменатите "спомени". Едно внимателно и компетентно пресяване обаче на твърдо установени факти и истински извори, каквито са оцелелите писма на Левски и малкото османски документи би могло да елиминира почти всички натрупани несъответствия в спомените на съвременници и последвалите им тълкувания от различни автори във времето след събитията.

Не бих "ударил кръст" нито на прима виста, нито и след това на нито един документ , доколкото споменатите спомени на участници в събитията биха могли да се нарекат "документи", но бих го разглеждал много критично във връзка с твърдо установените факти и в цялостения контекст на всички останали документи.

[Staski]

On 13.04.2017 г. at 11:36, Б. Киров said:

Тръгват от Ловеч тримата братовчеди: Христо Иванов, за да учи занаят по европейските страни, Гечо Сирков (Георги Сирков, Гечо Хашната, брат на Никола Сирков и съпруг на Величка Хашнова) и Христо Латинеца.

Ей, че не го бях видял  Гечо Сирков си е Гечо Сирков и няма нищо общо с Гечо Хашната /съпругът на Величка Хашнова/.

Я дай един документ? Е за това говоря, внимателно четене . . . изглежда изкушаващо да ги оприличиш на един и същ човек, но за съжъление не е така. . .

[Б. Киров]

1 hour ago, Staski said:

Ей, че не го бях видял  Гечо Сирков си е Гечо Сирков и няма нищо общо с Гечо Хашната /съпругът на Величка Хашнова/.

Я дай един документ? Е за това говоря, внимателно четене . . . изглежда изкушаващо да ги оприличиш на един и същ човек, но за съжъление не е така. . .

Цитираш обаче не написан от мен текст, а цитиран в мой пост текст от друг автор:

Христофор Марков

http://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/христо-цонев-латинеца/

Така че документ трябва да се иска от него. Между другото, в същия сайт в раздела за Никола Сирков отново се повтаря твърдението, че Гечо Хашната, мъж на Величка Хашнова, и Никола Сирков са братя и Гечо Хашната е прякор на Гечо Сирков. Не го твърдя аз обаче, още повече, не разполагам с никакви документи нито че е така, нито че не е.

Абе много роднинска история стана тази с укривателите на Левски, направо отбор от роднини - "милиционер - роднина", както казваше Тошко Колев в една от ролите си.

Но ако трябва да съм сериозен, всички "сгрешени" спомени, мемоари и тълкувания също са много ценни, доколкото съзнателно или не прикриват някакви факти, а това вече е сигнална ракета за всеки обективен изследовател. При няколко кръстосани проверки на факти от други източници могат да се установят до голяма степен и мотивите за изопачаване. Това по повод на зачеркването на мемоарните източници.