Отиди на
Форум "Наука"

Римската армия – съзидател и разрушител на Империята


Recommended Posts

  • Потребители

 

Римската армия е строител и разрушител на най-дълго просъществувалата на Запад империя. Мисля, че тази тема е интересна и от съвременна гледна точка, доколкото може да хвърли светлина върху проблема за ролята на изградените върху военна мощ модерни суперсили; днес в света те са две – САЩ и Русия. И двете споменати държави са базирали геополитическите си цели, основани върху техните могъщи въоръжени сили и подкрепящите ги военно-промишлени комплекси. В недалечно минали типична такава милитаризирана империя бе замисленият от Адолф Хитлер Трети Райх (хилядолетен, според него, но просъществувал двадесетина години).

Знам, че във форума има хора много по-компетентни от мен в областта на римската история, виждам, че тук са разработвани теми, касаещи римската армия, но бих искал да подходим към тази тема по-широко – като опит за паралел със съвременните реалности. Много моля съфорумците да бъдат конкретни, аргументирани и да се придържат към темата, за да не се случи обичайното разливане и празнословие по всичкология, което в крайна сметка обезмисля всякакви дебати и води в задънена улица.

 

И така: Рим е основан около 800 г. пр.н.е. като малко селище край река Тибър. Той започва да разраства като завладява отначало територията на днешна Италия, а после и цялото Средиземноморие; покоряването на Италия му отнема 600 години; останалото – по-малко от 100. На какво се дължи този забележителен успех?

На римската армия, естествено. През 2 век пр. н.е. Рим е Република. Той вече е приключил с овладяването на Италия и контролира Испания и северозападна Африка. Неговите най-страшни врагове Картаген и Сирия са сразени. После идва реда на гръцката държава Македония, която също е прегазена след разгромната за нея битка при Пидна. След това вече Рим е безспорния господар на Средиземноморието. През 50-те години след битката при Пидна, Рим си извоюва твърде малко териториални придобивки. Ръката му тежи върху Испания, Тунис и Гърция, покорява Южна Франция, като така си подсигурява сухоземните пътища към Испания, но нещата спират дотам – почти нищо не се прави за разширяване по-натам.

И тогава, в края на 2 в.пр.н.е следва цяла серия от военни реформи, които създават нов тип армия. Армията вече е съставена от дългосрочно служещи легионери, верни не толкова на държавата, а на своите генерали. От този момент натам навлизаме в една нова епоха – тази на генералите-авантюристи – тя е блестяща, кървава и в крайна сметка деструктивна. В следващите 50 години Рим практически удвоява своята територия. Генералите му водят маршируващите си легиони на изток и на север. Към средата на 1 в. пр. н.е. Цезар покорява галите и навлиза в Британия, Лукулий стига до Южна Русия, Помпей стъпва в храма на Йерусалим. Но такава армия от наемници, армия от нов тип, крие твърде големи рискове от гражданска война, тъй като между генералите пламват вражди за власт. Един от римските пълководци, Гай Юлий Цезар, пръв се изкушава да посегне към политическата власт от позицията си на „пръв сред равни”; превеждайки своите легиони през реката Рубикон, разделяща Италия от Галия, през 49 пр.н.е., Цезар започва гражданска война, от която излиза като неоспорим господар на римския свят. Провъзгласен е за пожизнен диктатор (Dictator perpetuo) и обсебва цялата власт в Републиката. Убит е от група сенатори, но през 42 пр.н.е., две години след убийството му, е обожествен от Сената. Неговият наследник, Октавиан Август, след десетгодишно управление на триумвират, привидно възтановява Републиката, но на практика така обезсилва Сената, че се превръща в едноличен владетел на Рим. Той става първият римски император, обявен за бог от Сената и неговите имена Август и Цезар са приети от всеки следващ император. Той развива пътната мрежа с куриерска система и създава преторианска гвардия (оттук натам тази специална военна част ще играе решаваща роля в политическата история на Рим). Август съставя списък със своите постижения, известен като „Деянията на Божествения Август“ (Res Gestae Divi Augusti); започва имперския период от историята на римската армия. До времето на императорите Траян и Антонините Римската империя постига най-високият си ръст на развитие и могъщество. След това нещата тръгват към упадък и залез. Процесът свършва с рухването на Западната Римска Империя под ударите на варварите от Германия и Скития, тези нецивилизовани тогава предци на модерната Западна цивилизация. Около началото на 4 век всичко е приключило – готите превземат Рим. Източната римска империя, наречена Византия, продължава живота си още близо 1000 години, но това е една много дълга история на агония и залез.

Каква е ролята на римската армия за възхода и гибелта на Западната Римска Империя? И би ли могла тази история да се повтори отново?

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много хубава тема Киров.  Напълно споделям мнението, че армията - символ на  мощта и величието на Рим изиграва и своята деструктивна роля и за продължителната му, но сигурна агония. Да вземем късния Рим (Византия) - бруталното погазване на принципите на наследяване на трона от армията водят на практика до една парализа /импотентност на съпротивителните сили на държавата. Пример :  един от най-обичаните от армията императори - Василий II, има срещу себе си няколко много сериозни военни метежа предизвикани от кадърни генерали - Варда Фока и Варда Склир. При спазване на законовия ред - само представител на династията може да е на трона (както на Запад, Осм. империя - само представител на Османовци и т. н ) тези бунтове нямаше да се състоят, а и тримата щяха да "работят в екип" тоест за интересите на империята.  В такава обстановка и най-способният император не може да разгърне нито собственият си потенциал, нито този на генералите си, заради съвсем основателното (хронично) подозрение, че са вечно готови да му заемат мястото. Този начин е обречен и пътят на Византия е на кратки възходи и големи падения. Интересното е, че  заелата и мястото Османска империя също се заразява от нея, макар и там вирусът да е в друга мутация. Елитната и професионална армия - йеничарите, също с огромни заслуги за възхода на империята, след XVII век се превръщат в бързо развиващ се тумор в тялото на държавата. Тук спецификата, е, че еничарите не се осмеляват да нарушат закона за наследяване- на трона не може да седне друг освен потомък на Осман по мъжка линия, в случай че няма, трябва да се търси представител на кримските татари. За сметка на това тук го отнася Великия везир. Сега, още един който си играе на "Византийци" - Русия. Елитната и армия - стрелците, създадени от Иван IV Грозни и веднага калени в касапницата при Казан http://www.adfontes.veles.lv/warriors_trad/strelzi/strelzi.htm  , също еволюирит за да станат едно  вечно недоволно привилегировано паразитно тяло. Въпреки ликвидацията им от Петър I след поредният им бунт, (1:1 еничарите и Махмуд II) Русия продължава да си играе на византийци и през XVIII век гвардията извършва поредица от преврати - първата и намеса е в ползa на съпругата на Петър I- Екатерина I. Бунт на гвардията слага на трона Анна Йоановна през 1730г, На 25 Ноември 1741, Преображенският полк извършва  държавен преврат в полза на Елизавета Петровна, на 28 Юни 1762г. гвардията детронира Пьотр III и провъзгласява за императрица Екатерина II, за да се стигне до март 1801г когато след поредния преврат ще бъде убит Павел I. http://www.historicus.ru/dvorz_perevorot/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Излязох от рамката "римска армия" защото Киров дава и по широк обхват, ако правилно съм разбрал, може да правим паралел и евентуално да търсим наследници

Quote

Мисля, че тази тема е интересна и от съвременна гледна точка, доколкото може да хвърли светлина върху проблема за ролята на изградените върху военна мощ модерни суперсили; днес в света те са две – САЩ и Русия. И двете споменати държави са базирали геополитическите си цели, основани върху техните могъщи въоръжени сили и подкрепящите ги военно-промишлени комплекси.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 39 минути, Евристей said:

Излязох от рамката "римска армия" защото Киров дава и по широк обхват, ако правилно съм разбрал, може да правим паралел и евентуално да търсим наследници

 

Аз даже за себе си мислех да се огранича от една страна със Западната римска империя (без Византия) и от друга да "тегля" паралелните линии от там към модерните времена, но е много хубаво, че включваш Византия и Османската империя, защото имаме много повече междинни точки.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не мисля, че в един кюп трябва да се слагат Рим, Русия и САЩ с цел прокарване на аналогии между моделите им. Понеже Киров задава като рамка на дискусията и препратки съм съвременността, ще се възползвам.

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Римската армия е строител и разрушител на най-дълго просъществувалата на Запад империя. Мисля, че тази тема е интересна и от съвременна гледна точка, доколкото може да хвърли светлина върху проблема за ролята на изградените върху военна мощ модерни суперсили; днес в света те са две – САЩ и Русия. И двете споменати държави са базирали геополитическите си цели, основани върху техните могъщи въоръжени сили и подкрепящите ги военно-промишлени комплекси.

В действителност САЩ никога на са били истинска милитаристична сила. САЩ възникват и се разширяват до това, което са като държавни граници в С.Америка с минимални военни усилия и жертви, като огромни територии просто са закупени от тях, каквато е например Аляска. Реално най-голямата и тежка война, която са водили в историята на САЩ, е тяхната гражданска война, която отнесена към времето си (60-те години на 19 век) е изключително кръвопролитна и доколкото знам, коства 500 000 живота от двете страни, колкото са американските жертви през двете световни войни. До 1942 г. САЩ не са глобална военна сила, а обществото им никога не става милитаризирано, въпреки че е агресивно по свой начин, но не в чисто военния смисъл, а чрез житейската и бизнес философия, че "победителят взима всичко" и най-добрият заслужава съдбата си така, както лошият своята. САЩ се превръщат в глобална военна сила около и след 1945 г., когато заемат опразнените властови ниши и икономически позиции на съсипаните от ВСВ европейци. Но военното господство и разгръщане по целия свят на САЩ не се дължи на някаква суетна мания да оцветят картата с американско синьо и червено, а за да установят, бранят и разширяват икономическите си и пазарни позиции по целия свят. По това американският модел си прилича с британския.

На другия полюс е Русия. Още през 860-те години тя възниква като крайно агресивно държавно образование. Всъщност днес в Европа няма друга държава, която да е била толкова агресивна при възникването си, дори и прочутите като бич за християнския свят маджари, които след като се покръстват през 1000 г., бързо си сядат на задниците и дори им се налага да мислят как да се защитават от немската и византийската експанзия. Руската експанзивност и агресивност през вековете е не икономически (като изключим движението на Петър Първи към Прибалтика и разширението към Босфора), а идеологически мотивирано - през 15-16 век борба с неверниците "бусурмани" от Казанското и другите ханства, след това против турците. Зад руското разширение в Сибир до Тихия океан не стои някакъв проект за колонизация и изграждане на инфраструктура за активна експлоатация, а открит шанс за евтино струваща експанзия на територии с рядко и изостанало население. Подобна е ситуацията и с руската експанзия в Средна Азия от 60-80-те години на 19 век. По същество, Руската империя е до голяма степен продукт на неикономически милитаризъм и търсене на престиж и старомодно боядисване на картата.

Рим е по-средата. От една страна той възниква и експанзира като силно милитаристично общество и държава, по което си прилича с Русия. Но за разлика от Русия, където стъпят легионите, започва строеж на структури и инфраструктури, целящи експлоатацията на покореното население и ресурсите му. По този показател Рим си прилича със САЩ, при които е силно застъпен икономическия аспект на експанзията им, а не брутално военният, както е при руснаците.

Римската армия не знам дали може да бъде обвинявана в съзнателно унищожаване на империята. При нея просто има някои фактори, които са исторически обусловени.

След 202 г. пр.Хр., когато Картаген е изваден от строя в резултат на много тежката Втора пуническа война, Рим се превръща в това, което го знаем като обхват за няма и 200 години. След Август до 115 г. сл.Хр. има само леки "коригирания" на границите в Мала Азия, Британия, Германия, Камениста Арабия, Дакия, Мавритания и Либия, като доста от тези завоевания за изгубени през втората половина на 3 век. Но ключовите за империята провинции са завзети докъм края на старата ера. И то ако не броим тежките битки на Цезар против галите, с неголеми усилия. Дори и кампаниите против прочутия Митридат Понтийски не са особено мащабни - в тях римляните оперират с по 20-40 хиляди души. Точно през този период на ускорена експанзия, грабежи и забогатяване римската армия минава от наборно-опълченска към наборно-професионална, а от 2 век сл.Хр. вече почва да се превръща в наемна. Наборно-масовите и наборно-опълченските армии са характерни за бедни или небогати държави. Професионализацията върви ръка за ръка с богатството. Което първоначално има като положителен ефект повишената ефикасност на войската, но в перспектива води и до това армията да се превърне в страшно скъп лукс като издръжка. Както става в Рим и както се случва днес в САЩ.

Другият важен момент, който води до това римската армия да се превърне във воденичен камък за империята е, промяната на характера на противниците. В Средиземноморския басейн реално единствените, които оказват корава съпротива на Рим след краха на Картаген са галите, келтиберите в Испания, траките на Балканите и донякъде панонците при Август. Всички останали, натежали от богатства народи и държави, падат лесно. От началото на 2 век сл.Хр. обаче настъпват промени. От една страна обхватът на империята е вече толкова голям, че се налага постоянното поддържане на големи армии, които да пазят трите най-уязвими граници - по Рейн, Дунава и Ефрат. А това струва адски скъпо. От друга страна противниците вече са други - откъм Дунава и Рейн напират свирепи германци, готи, сармати, на изток са партите, а след 226 г. и персите, с които римляните така и така не успяват да се справят. Тези нови (и стари), опасни и реално невъзможно да бъдат победени врагове водят до още по-голямо увеличаване на армията и до сумите, които тя смуче. Проблемите се появяват още при Адриан след 117 г., когато за първи път римска граница е "коригирана" с цел по-лесната й отбрана не чрез завоюване на нови територии, а чрез изоставяне на такива (в Африка). Точно след същия Адриан войните стават все по-тежки, скъпи и с минимален ефект. Например през 163-166 г. Рим води тежка война с партите, като в резултат получава само парче от СЗ Месопотамия, което век по-късно е изгубено.

Като се добави към тези два фактора и още един - изтичането на парична ликвидност към Индия и Китай, което води до финансовото изтощаване на империята, става ясно, че към началото на 3 век римската армия се превръща във все по-скъп и все по-неефективен лукс. А да намалиш заплатите на войската не може, защото бунтът ти е гарантиран. Особено след като през 3 век започва и обезценяването (фалшификациите) на римските златни и сребърни пари.

Накратко - имаше една (дори изведена като синусоидна схема) зависимост при империите - когато експанзията и експлоатацията дават повече от разходите от тези за администриране и охрана на завоюването, империята върви добре, когато двете синусоиди се сближат, настъпва стагнация, а когато синусоидата на разходите излезе над тази на приходите, идва банкрутът и разпадът.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За сега се въздържам да правя каквито и да е паралели с Русия или (не дай боже) със САЩ.

Хайде да се концентрираме върху един такъв въпрос - кога армията на Рим се превръща от непрофесионална в професионална? Защото, според мен, това е ключов въпрос. Не много след като това се случва, републиканското управление е подменено с монархическо и използването на професионалната армия важен инструмент в тази подмяна. Според Питър Коноли, това се случва още по времето на Републиката, в края на 2 в.пр.н.е. с реформите на консула Марий. След една продължителна война в Алжир, станало почти невъзможно да се свикват редовни набори за легиони. Тогава Марий (назначен да води войната) отваря вратите за платени доброволци, кандидати за римско гражданство; бедняците веднага се отзовали на призива, без да се притесняват, че няма да ги уволнят бързо. Именно тогава, според Коноли, била сложена основата на професионалната армия. При предишните кампании легионите се свиквали временно, сега, след реформата на Марий легионерите оставали за дълго в легиона и между тях се получавала спойка. тези легиони трупали постоянен боен опит и традиция. Преди от легионерите се изисквало сами да си осигурят оръжие и екипировка, новите пак си го купували, но с вече повишените им заплати. Унифицирало се и въоръжението - всички станали тежковъоръжени, манипулите от хастати, принципи и триарии се слели в кохорти - един легион станал вече само от 10 кохорти, вместо предишните 30 манипули. Предишното "политическо" командване от трибуни се подсилило при Цезар от опитни офицери с боен опит, наречени легати. С една дума, от "армия на римския народ", армията през това време става боеспособна професионална машина. По времето на Цезар това си е вече абсолютно добре изградена и с опит професионална армия, и е разбираемо защо този тъй обичан от войниците си пълководец, се изкушава да премине Рубикон точно с такава армия. След Цезар вече имаме имперска армия, с помощта на която се правят не само външни завоевания, но се решават и всички проблеми на властта в Империята. Върхът в това отношение са преторианците, базирани в столицата, които от един момент нататък, когато започва упадъка, не се занимават с нищо друго, освен със сваляне и качване на императори. Те дори си изработват ценоразпис за това.

1 hour ago, Aspandiat said:

Не мисля, че в един кюп трябва да се слагат Рим, Русия и САЩ с цел прокарване на аналогии между моделите им. Понеже Киров задава като рамка на дискусията и препратки съм съвременността, ще се възползвам.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

След бруталният обстрел на Аспандиат, да видим има ли оцелели ?

Quote

Не мисля, че в един кюп трябва да се слагат Рим, Русия и САЩ

Акцентирах  върху влиянето на армията върху държавното управление или зависимостта на власт-имащите от войската. Те са навързани : Рим - Василията, Османьие, Московията.

Quote

кога армията на Рим се превръща от непрофесионална в професионална?

Годината е 107 преди Христа, авторът и е Гай Марий  http://classics.mit.edu/Plutarch/c_marius.html  Разбира се и първият му враг е неговия ученик Луций Корнелий Сула.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
1 hour ago, Евристей said:
1 hour ago, Евристей said:

 

Годината е 107 преди Христа, авторът и е Гай Марий  http://classics.mit.edu/Plutarch/c_marius.html  Разбира се и първият му враг е неговия ученик Луций Корнелий Сула.

Тъй като схващам тази реплика към мен като подканващо „И?”, продължавам да развивам своята теза.

Създаването на професионалната армия е предпоставката, която отключва възможността в Рим да бъде установена военна диктатура, увенчана логично в крайна сметка от императорската институция.

След като това се случва на практика при Октавиан Август, семето на разрушението вече е посадено, макар и тогава нещата да не изглеждат така, а да предвещават бляскаво бъдеще; въпрос на време е това отровно семе обаче да пусне корени, да покълне и да доведе до отровните плодове на залеза и катастрофата на Западната Римска Империя няколко века след Август.

 След циментирането на императорската власт и превръщането й в династична, армията става единственият гарант за тази власт, а личността на конкретния император е съдбоносна за просперитета или упадъка на империята.

Така например, когато имаме „добри” императори, каквито са тези от династията на Антонините, империята процъфтява. По тяхно време владенията на Рим обхващат най-цивилизованата част на човешкия род, границите се охраняват сигурно и доблестно от славни легиони. Връзките между провинциите са циментирани, хората в тях се наслаждават на добър живот и богатство, непознат за варварите отвъд техния свят. Нерва, Траян, Адриан и двамата Антонини са разумни и просветени монарси с добродетели и използват за доброто на държавата своята власт. Те оставят относителна свобода на Сената, и се концентрират само върху изпълнителните функции на властта си. Периодът продължава повече от 80 години и оставя империята в цветущо състояние.

Но след смъртта на Марк Антонин започва упадък и разрушение, който е гибелен и съдбоносен. И причината изглежда е субективна, дължаща се на цяла поредица от неспособни и покварени императори, но всъщност се дължи само и единствено на факта, че тези "лоши" императори (много от тях като хора са наистина такива) злоупотребяват безконтролно със същия инструмент, който преди това, в ръцете на добрите им предшественици, е играл благотворна рола. А този инструмент е добре организираната, боеспособна и професионална римска армия, наброяваща над 500 000 със спомагателните войски.

Онова, което е било полезен инструмент, в един момент се превръща в опасно и самоунищожително за Империята оръжие, и няма сила в римския свят, която би могла да изтръгне този инструмент от ръцете на императора, па бил той и идиот като Калигула, Нерон или Комод.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Реформата на Марий си е била жизнено необходима и повишава ефективността неимоверно много. Тъй че понякога армията еволюира към по-добра и съответно носи плюсове и просперитет за държавата си. Тук всякаш долавям обвинителна нотка, че армията сама по себе си е причина за краха на всяка държава, която се опита максимално да се облегне на нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 7 минути, Warlord said:

Тук всякаш долавям обвинителна нотка, че армията сама по себе си е причина за краха на всяка държава, която се опита максимално да се облегне на нея

Абсолютно не от моя страна, никаква обвинителна нотка не влагам.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 16 часа, Б. Киров said:

 

Но след смъртта на Марк Антонин започва упадък и разрушение, който е гибелен и съдбоносен. И причината изглежда е субективна, дължаща се на цяла поредица от неспособни и покварени императори, но всъщност се дължи само и единствено на факта, че тези "лоши" императори (много от тях като хора са наистина такива) злоупотребяват безконтролно със същия инструмент, който преди това, в ръцете на добрите им предшественици, е играл благотворна рола. А този инструмент е добре организираната, боеспособна и професионална римска армия, наброяваща над 500 000 със спомагателните войски.

 

Няма такова нещо като упадък и разрушение /типичните гибънови клишета/. Има постепенна трансформация на империята от такава, пригодена за шепа избрани /демек привилегировани римски граждани/, към империя на римляните /съгласно едикта на Антонин от 212 г./. С две думи решаваща роля започва да играе не метрополията /т. е. Рим и Италия/ ползваща се с богатствата на провинциите, а самите провинции. Конфликтът е между старите патрицианските родове в сената и новите римляни, които се издигат на ръководни длъжности в армията и сами стават императори /процесът е добре проследим при т. нар. войнишки императори/. В крайна сметка борбата е кой да избира владетеля - армията или гражданската власт. Печелят както обикновено военните. Но това е дълга тема, която развивам поетапно в статиите ми и нямам много време да се впускам в пространни разсъждения.

По въпроса за армията - еволюцията на римската армия не прави изключение от общото правило за развитие на всяка имперска армия: гражданско опълчение /Ранна и Средна Република/>професионална армия/Марий и Принципат/>опит за наборна армия/реформите на Диоклециан и Константин/>наемна варарска армия /Късен Рим /края на 4-ти - 5-ти век/. Същата еволюция може да се проследи в ИРИ /от стратиотите през наемниците през 14-15 в/. В САЩ горе долу се наблюдава същия процес /засега са стигнали са до равнището на професионалните армии, също така европейците и руснаците са на този хал/. 

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 14 часа, Warlord said:

 Тук всякаш долавям обвинителна нотка, че армията сама по себе си е причина за краха на всяка държава, която се опита максимално да се облегне на нея.

Лорде, армията също носи своята отговорност. Може би самият "демократичен" принцип на избор за император е заложен грешно. Тоест не по божие, свише право, подобно на фараоните, а най-добрия, най- достойния, най-способния  трябва да е император. Това на пръв поглед е перфектно решение, но на практика (с изключение на Антонините) не се получава. Рейнските легиони смятат един за най-достоен, ефратските  друг, дунавските трети,  преторианците четвърти, а Сената пети. Това води и до анархията през 3 век, оголване на лимесите, спад на дисциплината (всеки претендент е длъжен да угажда на войниците си ) както и на бойните качества на легионерите. Ето сега няколко примера : Лактанций описва разговор между Диоклециан и Галерий  " Трябва да провъзгласим за цезари такива хора - казал Галерий, - които да са изцяло в моя власт, да се страхуват и да не смеят да извършат нищо без мое разрешение. - Е кои ще са тогава цезарите ? - попитал Диоклециан. - Север -   отговорил Галерий. – Какво, този танцьор, пияница и пройдоха, превърнал нощта в ден и деня в нощ ?!  - Той е достоен за цезар, защото доказа своята вярност. - Така да бъде. Кого друг предлагаш ? - Този - рекъл Галерий, като посочил един млад полу-вараварин на име Даза, комуто неотдавна бил заповядал да вземе името Максимин. - Кой е той ? - Мой роднина. Диоклециан, въздъхнал и рекъл : - Не ми предлагаш хора, на които може да се повери защитата на държавата, но ти който ще поемеш управлението в ръцете си, внимавай ! Аз се погрижих и положих много усилия за да запазя държавата непокътната. Ако се случи нещо лошо, вината няма да е моя " Тук акцентът е, че се предпочитат некадърни, но верни хора, отколкото способни, но потенциални конкуренти. Император Констанций II води тежка война срещу персите. Римляните взимат превес и блокират персите в крепоста  Безабда на река Тигър. Обсадата е описана подробно (професионално) от Амиан Марцелин " В сгъстен строй , под бойните звуци на тръбите, римските войски с бодра крачка приближават Безабда и щ обкръжават от всички страни.....на десетия ден , когато храбростта на римляните започнала да буди голяма тревога сред персите, било взето решение към стените на крепостта да се приближи огромен таран.... което указало такова угнетяващо въздействие срещу обсадените, че те били готови да се предадат, но все пак събрали сили и започнали да предприемат мерки за защита срещу страшната машина".....Въпреки, че Безабда не паднала, благодарение на идващата зима, която Констанций смятал да прекара в Антиохия и в ранна  пролет отново да атакува, кампанията завършва с пълен провал. Това не е заслуга на персите, а на .....римската армия  През зимата на 360 г. Констанций II бил застигнат от страшна вест : в Галия войските провъзгласили Юлиян за император с титлата август . Поредна почти спечелена война отива по дяволите заради пореден бунт на армията.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Голям проблем при Рим в имперския период е комбинацията от остатъците от старата демократична система и платена професионална армия, което после се пренася и на Изток във Византия, поне през първите 500 години от съществуването й. Имам предвид наличието на монархическо управление, но липсата на династичен принцип, както е в средновековна Европа. Липсата на династичен принцип води до липса на стабилна "богопоставена, харизматична династия", чието сваляне би било прието за кощунство. Затова всеки амбициозен генерал можел без страх от нарушение на богоустановения ред да посегне към престола с помощта на войската. Липсата на династичен принцип, който е заменен от принципа на "властта принадлежи на най-добрия", е нож с две остриета - от една страна се минимализира опасността държавата да се управлява от някой малоумен или дегенерирал монарх, който обаче е облечен във власт поради принадлежността му към богохранимата династия, а от друга страна липсата на династичен принцип е причина за чести, кървави и изтощаващи имперските финанси и войска граждански войни, каквито средновековна Европа почти не познава.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всичко това са ред други фактори - политически, социални, религиозни дори, които влияят на деформациите в армията и в държавата, а не армията сама по себе си, това исках да отбележа.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

На Романа му се поставя като задача да разработи една тема със заглавие "Вярност, дълг и чест на римското офицерство". Щото тук е ключът към темата на Киров.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители
On 2/16/2016 at 16:30, Aspandiat said:

На Романа му се поставя като задача да разработи една тема със заглавие "Вярност, дълг и чест на римското офицерство". Щото тук е ключът към темата на Киров.

 

Точно така е, там е ключът.

Тезата ми е следната – римската армия става професионална и като следствие много по-зависима и вярна на своите офицери. Не много след като това се случва, един от нейните командващи, Гай Юлий Цезар, се възползва от тази армия като от инструмент и с нейна помощ установява диктаторски едноличен режим, който слага основите на императорската институция впоследствие.

Още в самия си зародиш императорската институция е базирана върху силата на армията, създадена е от нея, и игнорира на практика политическите си корективи в лицето на гражданските институции. Липсва и силна монотеистична религия със съответната институция на Църква (говоря за Западната Римска империя); пет века след минаването на Рубикон, тази военна Империя рухва под ударите на варварите; оцелялата Източна империя продължава живота си още десет века, главно благодарение на Църквата.

Неизлечимият порок в Западната Римска Империя е не професионалната римска армия сама по себе си, а безконтролната Императорска институция, крепяща се върху, благодарение и главно на нея.

Затова поглеждам към Русия и САЩ, където армиите са с особен статут и големи потенциални възможности да излязат от граждански контрол – справка 11 септември 2001, кой имаше интерес това да бъде пропуснато от службите и изненада ли бе Патриотичния закон след събитието?

Още една справка – Германия между 1933 и 1945, когато отново върху армията се изгражда една абсолютно безконтролна по същество императорска институция, наречена "хилядолетен" Трети Райх. Слава Богу, просъществувал 12 години, но на каква цена.

В два от тези случаи - при Западната Римска Империя, и при Третия Райх на фюрера Хитлер, армията едновременно изгражда и става причина за рухването на империите; и в двата случая, поради пълна безконтролност на обществата върху императорите и прекомерно и непосилно териториално разширение.

Редактирано от Б. Киров
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...