Гигантски калмари

[mnogoznaiko]

От векове сред моряците се носят множество ужасяващи митове и истории за гигантски калмари. В литературата също има разкази за тези същества - например в известния роман на Херман Мелвил „Моби Дик“. Но в действителност никой не е виждал наистина зрял, жив екземпляр гигантски калмар. Тогава дали това чудовище от дълбините принадлежи единствено на царството на слуховете и на литературата?
Учените в Тасмания мислят другояче. В продължение на много години останки от огромни морски зверове биват изхвърляни на брега, а в стомаха на акули са откривани гниещи остатъци от същества с пипала. Съвсем наскоро цял, по-малък, млад екземпляр от тези мистериозни калмари е уловен от риболовните траулери и е занесен за изследване в Института за антарктически и южноо-кеански проучвания в Тасмания. 
Въпреки че за повечето видове гигантски калмари се знае малко, сега експертите са по-добре информирани. Това морско чудовище с пипала е идентифицирано през 1856 г. от един датски изследовател. Съществуват и редица сигурни сведения, че животни от този този вид са били видени изхвърлени на брега в различни части на света.
Но въпреки всички истории на ужасите за жестокостта на съществото, скорошни проучвания стигат до заключението, че въпреки гигантските му размери всъщност то е много бавно и относително слабо. Смята се, че по-скоро се носи по студените течения в дълбокия океан, вместо да се впуска в атака срещу жертвата си, както и че защипващото му движение е тромаво и слабо.
Все още предстои да бъде даден отговор на редица въпроси. Например колко различ¬ни популации съществуват в океаните по света? Колко дълго живеят тези същества? С какво се хранят и колко често? За колко години стигат до зрелост?
Що се отнася до последния въпрос, изглежда разумно да се предположи, че предвид големия размер на животното периодът на растеж е значителен. Но проучванията върху други видове калмари показват обратното и някои хора всъщност смятат, че общото време за достигане до зрелост може да е само две години. Това би довело до извода, че съществото е едно от най-бързо растя¬щите големи животни в цялото животинско царство. Учените работят усилено, опитвай¬ки се да разберат повече за този огромен морски обитател, и се надяват да хвърлят повече светлина и върху други гигантски видове калмари.
Слуховете за тази разновидност кал- мари, за които се смята, че са дори по-големи от този вид, започват да се носят от 1925 г., когато в стомаха на един кашалот са намерени две пипала. През 2004 г. близо до Антарктида е хванат млад екземпляр от тези същества. От проведените изследвания учените преценяват, че ако беше достигнал зрелост, дължината му щеше да е 15 м.
Изглежда, че този биологичен вид е виновен за всички ужасяващи истории за морски чудовища с пипала. Колосалният калмар се различава във физиологично отношение от своя слаб, носещ се по теченията братовчед -, и всъщност той е „въоръжен“ и смъртоносен. Той има силна, мускулеста перка, както и въртящи се кукички по крайниците и пипалата. Тези факти за структурата му явно съответстват на белезите и раните, причинени от всмукване, открити по китовете, които делят студеното местообитание на това същество, за което се смята, че може да порази жертвата си с невероятна скорост и смъртоносна точност.
Много от тези твърдения се базират на теорията и на изследванията върху други видове калмари. От извършените проучвания учените са на мнението, че е възможно да съществуват много други подобни видове гигантски калмари, които чакат да бъдат открити в други части на света. Може би бъдещият напредък един ден ще даде въз-можност на изследователите да видят едно от тези същества и по този начин да помогнат за разрешаването на морската загадка.
Дотогава, изглежда, ще имаме повече информация за отдавна изчезналите динозаври отколкото за огромните същества, които плуват в моретата ни днес. 

 

[Roklia]

Мисля, че е фалшива снимка.