Отиди на
Форум "Наука"

Има ли смисъл от сайтове за наука в България?


Recommended Posts

  • Администратор

Според много хора в България дори няма наука, а всички научни институции напразно съществуват.

site-scienceЗа съжаление в медиите не се говори толкова за наука, колкото на всички ни се иска, но пък е по-добре от преди години, когато само скандалите бяха отразявани и се насаждаше, че научната общност само това прави – скандали.

В момента има множество събития, свързани с науката – Софийски фестивал на науката, ФеймЛаб, Нощ на музеите, Нощ на науката, Географски фестивал, Музейко, малки индивидуални събития, популяризиращи науката, малки научни центрове, като Забавната математика, Френе и т.н.

Забелязват се и все повече участия на учени от различни научни институти и университети, които се включват в гореспоменатите формати. Така, те истински популяризират науката и собствената си научна институция, което е и най-важно за един комуникатор на науката.

През последните 4-5 години интернет медиите сериозно завзеха ежедневието на хората и основен канал на информация станаха сайтовете, които ежедневно пускат новини, свързани с България и Света. Така се появиха и сайтове, които пускат само информация, свързана с науката и образованието. Някои от тях не се задържаха, други пък станаха доста популярни.

За мен винаги ще има липса на добро отразяване на научна информация в България. Колкото и нови сайтове да се правят, колкото и да се пускат новини, свързани с наука в големите новинарски портали, никога няма да е достатъчно, защото тя се развива с главозамайващи темпове и значимите открития са ежедневие. Те определят, по един или друг начин, бъдещето и настоящето ни.

В сайта nauka.bg на месец пускаме от 20 до над 100 нови материала, а освен тях – в списанията „Българска наука“ и „Българска наука и медицина“ предоставяме научна информация на достъпен и разбираем език с общ обем от над 300 стр. всеки месец. Общия обхват на потребители на месец е близо 200 000 човека, а това за сайт/списание, посветени на науката си е направо чудо.

bgnauka89Очевидно е, че има информационен глад и хората искат да четат, искат да научават, но няма достатъчно канали. За съжаление ние нямаме нито физическото време, нито финансовия ресурс, за да можем да поддържаме редакция, която да генерира количеството научни новини, които бихме искали да предоставяме ежедневно.

Въпреки че думите ми окуражават възникването на конкуренция на Българска наука – има нужда от научни сайтове! Сайтове, които ежедневно да генерират научно съдържание. В Европа се осъществяват множество научни проекти, финансирани по европрограми – дори само тяхното отразяване е достатъчно ценно и важно.

Мечтата ми е nauka.bg да може всеки ден да отразява добре научния напредък и да информира читателите за най-новите открития. Не ни трябва толкова много, но поне на този етап това е страшно трудно.

Може да прочетете и материала ми МЕДИЯ ЛИ Е БГ НАУКА?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По повод статията 'Медия ли е БГ Наука?'
 

Цитирай

Медиите: Всички имат редакции, журналисти и абонаменти към международни агенции за новини и снимки.

Не ви трябват журналисти и агенции.
 

Цитирай

Медиите: Журналистите пишат и отразяват ежедневно и се стремят да бъдат по-популярни и четени.

Повечето техни материали са микс от новини, различни мнения и сглобки от програмите на разни събития.

 

Цитирай

Медиите: Печелят от реклама, продажба на своя информационен продукт или по друг начин.

Те също рекламират.

Цитирай

Медии: Разполагат с журналисти, маркетинг и ПР-отдел, отдел продажба, редактори, фотографи, програмисти, шофьори и т.н. и т.н.

Не ви трябва такъв кортеж.

Цитирай

Медии: Печелят от реклама, имайки от 50 000 посетители на месец до над 100 000 на ден.

Зад рекламата стои точният човек.

 

1) За да се продаде нещо, то трябва да решава даден проблем. 
2) Търсят се продукти с висока икономическа ценност. 
3) Продуктите трябва да са ориентирани към по-широка чудитория*.
4) Задължително се рекламира. Рекламата е локомотивът на продажбите. 
5) Задължително в екипа трябва да има добър SEO копирайтър.


Да продаваш въздух е много трудно, но ако продаваш картини, трябва да предлагаш не тях, а дупките в стената. Или поне така казват. :)

Има много филми на тази тема, но аз бих препоръчала "Бурлеска" и "Путь к себе".


-------------------
* аудитория 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В темата се говори за "новинарски сайтове за наука", докато в заглавието пише само "сайтове за наука".
Новинарските сайтове сами по себе си не запълват някакъв глад за знания, а само са поредния вид забавление. Дали четеш истинска научна новина или такава, която е написана от някой автор фантаст - за теб е почти едно и също.

Ето защо според мен представянето на новините от истинската наука винаги трябва да е свързано със самата наука. Ако искаш да прочетеш по-подробно по темата, то да можеш да го направиш. Е, това определено не се прави. Дори и ако случайно се случи да сложат линк към научна статия - то последната много често не може да се чете от хора, които не са специализирали в областта поне 10+ години. Тук не говорим за област като цяла наука (примерно физика), а за конкретен клон от науката. Не всеки математик ще ти знае за уравненията на Мак Уилямс. Какво се получава от една статия четима от огромна аудитория се препраща към толкова тясна аудитория, която при това вероятно няма никаква нужда от статията, защото вече е разбрала за откритието по стандартните научни канали.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

С две думи - за да се печели трябват две неща - продукт и пазар.

Хочу рассказать тебе сказку про "боюськи", - начал встречу ментальный спонсор.

Однажды в одной деревне жил старик со своей внучкой. Внучка была очень маленькая. 
Старик заболел. Внучка весь день не ела, а вечером подошла к старику и спросила:
- Дедушка, у нас нет хлеба. Ты болен. Что делать?
- Пойди на базар и что-нибудь продай.
- Но у нас ничего нет.
- Надо что-то сделать, чтобы было.

Девочка пошла на базар, встала за прилавком, из-под которого ее даже не было видно. Очень долго стояла и начала плакать. К ней подошел мужчина и спросил:
- Девочка-девочка, почему ты плачешь?
Мне дедушка велел что-нибудь продать, - и она рассказала, что с ней случилось. - У нас ничего нет, а есть хочется.
И тогда мужчина сказал:
- Не плачь, я научу тебя продавать "боюськи". Поставил ее на стул за прилавком и стал созывать народ. Подошла первая женщина и спрашивает:
- Девочка-девочка, что ты здесь продаешь?
- "Боюськи".
- А есть у тебя "боюська", чтобы моя коза не ходила в лес?
Девочка отвечает:
- Есть. Это стоит три рубля. Коза-коза, не ходи в лес. Там волки тебя раздерут. Там страшно.
Женщина протянула три рубля. Девочка взяла их. Подходит следующая женщина:
- Девочка-девочка, что ты продаешь?
- "Боюськи".
- А есть у тебя "боюська", чтобы мой муж не пил и не бил меня? 
Она говорит:
- Есть. Это стоит пять рублей. Муж-муж, не бей жену. Она у тебя очень красивая. Не пей водку. Она погубит твое здоровье.
Женщина протянула пять рублей. Девочка поняла, что она начала зарабатывать деньги. Самое странное, что девочка до сих пор стоит на базаре и продает "боюськи".


Откъс от книгата на Ата Мамедов "Менталният спонсор"

 

 

Цитирай

Какво се получава от една статия четима от огромна аудитория се препраща към толкова тясна аудитория, която при това вероятно няма никаква нужда от статията, защото вече е разбрала за откритието по стандартните научни канали.

Зависи как е написана статията. А и самото заглавие подсказва към кого е насочена тя. Например заглавието 'Откриха и трети радиационен пояс на Земята' не привлича особено. Повече читатели обаче ще обърнат внимание на 'Открит е защитният пояс на Земята'.

Редактирано от insighting
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 26 минути, insighting said:

Зависи как е написана статията. А и самото заглавие подсказва към кого е насочена тя. Например заглавието 'Откриха и трети радиационен пояс на Земята' не привлича особено. Повече читатели обаче ще обърнат внимание на 'Открит е защитният пояс на Земята'.

Това, което исках да кажа е по-друго. Не казвам, че статията няма да се чете, а че дори и да я прочете човек с интереси - той ще си остане само зрител и толкова. Да зрителите отиват на театър само за да получат естетическа наслада от видяното - те не планират да стават актьори. Но ако научните статии служат за абсолютно същото... Ами тогава да не говорим за технологии и наука, а просто за нови вид технологично/научно изкуство.

Трябва популярната научна статия, четима от 10000 човека да води към малко по-специализирана статия, която примерно ще хареса на 1000, тя да води към трета, която ще е по интелектуалните сили на примерно 100 човека и накрая да се цитира научната статия, която е понятна на специалисти 10+ години в съответната тясна научна област. Това е моята гледна точка. И именно затова говорих в другата тема за вид социална мрежа за ученици, където подобен научен преход от интересното към наистина научното да може постепенно да се осъществи...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Има ли смисъл от сайтовете и дали има икономическа изгода за стопаните им са два съвсем различни въпроса. Защото адресатите на ползата са различни. Повечето сайтове дават безплатна информация, която иначе може да се получи доста скъпо за българските доходи от печатни издания, а българските библиотеки не могат да се похвалят с особено богати фондове. Освен това там може да се публикуват неща, които макар и косвено да ползват мнозина, пряко са интересни за един ограничен кръг от хора и публикуването на хартиен носител е крайно неизгодно. Така че за читателите несъмнено има полза. 

За стопаните в зависимост от това какво целят и какво правят също може да има полза. Ако искат да тиражират разни неща, това е по-удачния вариант, защото разходите са малко, а много повече хора имат достъп, отколкото ако е на хартия. Ако целта е да имат и печалба от това нещата са по-сложни и зависят от съчетаването на това което искат и това което правят. При разминаване резултатите може да са доста разочароващи за тях. Но няма как да правиш едно, а да очакваш да стане друго.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

И аз мисля така. Има нужда. Както от такива, които популяризират, така и от такива (мрежи), които да обединяват хора и организации с по-задълбочени познания и интереси.

В заглавието не личи и сякаш не е част от темата, но между редовете (поне за мене) и въпроса относно ползата на стопаните.

Грижа на стопаните е да намерят начин извличат полза (печалба) от такива сайтове. Това може да стане по много начини, които не се изчерпват с написаното по-долу, а именно:

1. Реклами на свързани (и не свързани) продукти;

2. Участие в проекти;

3. Справочна информация (пак реклами) за проекти, обучения и дори работа в някоя от тесните области;

4. Ивент мениджмънт или някакъв друг вид посредничество;

5. Уроци и консултации, някой и друг платен (за сваляне) материал..

6. Други (не непременно незаконни и в ущърб на потребителя) дето сайтовете си знаят, свързани с политиката за данните;

Има варианти, поне за осмисляне. Чисто само научна мрежа и/или пиратски сайт за достъп до научни ресурси, не е препоръчително, но не е и страшно. Ще е свързано с много повече работа, обаче.

Ако се избере вариант за печелене от публикации, сайтът не трябва да се ограничава само с публикуване на БГ език, трябва да има поне английски. БГ е малък пазар, това трябва да стане ясно. Само на БГ може да си позволи да пише клюкярски сайт, а не специализиран. Сайтът трябва да е практически насочен, за да се гарантира посещаемост, а от там и възможността за приходи.

Има ли например в някои от разделите на форума обяснено понятието "стартъп"? Има ли почва у нас?

 

Това е моето виждане, с което не ангажирам никого. Но си струва да се вземе под внимание.

Истината е, че работа има. Но трябват и хора за нея.

 

Много често всички имаме високи очаквания за единица положен (от нас) труд. Аз също не съм лишен от този недостатък. Човек трябва да си отстоява интереса, но има и граници, балансът е труден.

 

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 14 минути, Joro-01 said:

Ако се избере вариант за печелене от публикации, сайтът не трябва да се ограничава само с публикуване на БГ език, трябва да има поне английски. БГ е малък пазар, това трябва да стане ясно.

В чужбина живеят поне 1 млн. българи, много от които имат родени там деца. тези родители, предполагам, искат да научат децата си да четат и пишат добре и на български. Използвайте тази пазарна ниша и направете дайджест на списанието си специално за тях в двуезичен вариант - английско-български, може и да е адаптиран и съкратен, специално за таргет групата. Всеки сайт за продажба на електронни издания като Амазон (има поне още няколко други конкурентни на Амазон) ще качи за продажба такова издание. Амазон предлага освен електронен вариант, и книжен, като при това издателите не плащат нищо в аванс, а при покупка от клиент. Трябва обаче да внимавате с авторските права, и да си презентирате много добре изданието на английски.

Това от мен като идея, бензина от вас, както казваше Остап.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 15.06.2016 г. at 0:47, П. Теодосиев said:

Според много хора в България дори няма наука, а всички научни институции напразно съществуват.

"Многото" хора могат да казват много неща и да имат мнение по много въпроси, но това не значи, че са прави.

Едно е да имаш мнение, съвсем друго да имаш знание!

По-важно е какво казват знаещите хора!

  

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Идеите са добри, но по-скоро се отнасят към допълнителните възможности за формиране на доход. А една организация се нуждае от основен ресурс, за да може да функционира адекватно. 
Характерна особеност на НПО организациите е да получават средства и да ги разпределят. За тази цел те се финансират от различни фондове. 

Ето един актуален справочник по тези въпроси:
http://ec.europa.eu/budget/funding/printpdf/at-a-glance_bg

Най-лесно е да се обединят няколко организации. Задължително условие е поне една от тях вече да е реализирала свой проект, който е бил одобрен, финансиран от дадения фонд, одитиран и приключен, но продължава да се развива самостоятелно чрез формирания от него доход, т.е. проектът е успешен.

Друг вариант е да е търсят чуждестранни фондове, които биха имали интерес да основат тук свой подфонд и да назначат местна неправителствена организация, която да го управлява. Тогава управляващото фонда НПО ще провежда конкурси и ще отпуска средства за проектите на други организации.

Трети вариант има, но е твърде краен - търсене на венчърен капитал. Абсолютно изискване е получаването на тези средства да бъде оформено от вещ адвокат, който се занимава с високорискови сделки.


Примерен вариант за формиране на източници на финансиране:
- финансиране от различни фондации (4-5 местни и поне 2 чуждестранни) 
- финансиране от поне една банка, която да създаде резервен фонд на името на НПО организацията
- финансиране от местни и чуждестранни организатори на хазартни игри
- социално предприятие (напр. он-лайн магазин с кауза)
- платени услуги
- дарения

 

P.S. А дали има смисъл от сайтове за наука в България? Смисъл има...

Цитирай

За мен винаги ще има липса на добро отразяване на научна информация в България.

Науката наистина се развива с главозамайващи темпове. Наскоро редактирах научни статии. Има доста значими открития, но нямам право да споделям, докато не бъдат публично оповестени. 
 

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки
Преди 29 минути, insighting said:

Идеите са добри, но по-скоро се отнасят към допълнителните възможности за формиране на доход. А една организация се нуждае от основен ресурс, за да може да функционира адекватно. 
Характерна особеност на НПО организациите е да получават средства и да ги разпределят. За тази цел те се финансират от различни фондове.

 

Благодаря!

Но не споделям докрай мнението ти. Ако говорим за БГ Наука (сайта и списанието) или за който и да е сайт и ако приемем, че е някаква медия - това ще са основните източници. Какъвто и да е източник на финансиране - фонд, банка иил друга организация - той съфинансира. Може да даде по-големиоя процент, но никога 100%. Тоест, когато кандидатстваш, в някакъв процент си финансираш начинанието. Това правило е прието неслучайно.

И вече според (вида на) организацията - зависи какво се очаква настреща. Дял, да се следва линия (да се изпълнява някаква програма), лихва...

При всички случаи ще има изисквания за спазване / покриване и ще текат проверки / одити за съответствието и прогреса.

 

 

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

БАН имат издателство с добре уредена печатница. Не знам кой е директор сега и каква е механиката на одобряване за книги за печат, но профила на сайта и списанието ви напълно е в тяхната област; същото важи и за Университетско издателство, те също имат добра печатница. При всички случаи можете да говорите за съвместни издания с тези две институции, или в най-лошия случай за вас - да постигнете по-изгодни цени за печат, ако имате какво да печатите. Те имат и книгоразпространителски щандове на книжните борси, но съвместното продаване на книги е нож с две остриета.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

А можеш ли да кажеш статиите в какви области са?

Природни и приложни науки.

Цитирай

Тоест, когато кандидатстваш, в някакъв процент си финансираш начинанието. 

Определен процент самофинансиране най-често се изисква от кандидати, които са в бизнес сектора.

Цитирай

При всички случаи ще има изисквания за спазване / покриване и ще текат проверки / одити за съответствието и прогреса.

Това е в реда на нещата. Преминавала съм одит по такива проекти и знам процедурата.

Цитирай

БАН имат издателство с добре уредена печатница.

Материалите, които редактирам, са на РАН.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не знам защо толкова обръщате внимание на финансовата страна. Определено проблемът е в съвсем друго. Науката се развива днес напълно хаотично. В по-базовите (т. е. тези, които се получават по-бързо да го кажем "от нулата") области на науката (визирам математиката) почти никой не прави изследвания, защото вероятността на открие нещо доказано е огромна. Изследванията се правят в някакви много специализирани сложни клонове, които изисква години на обучение и опит (примерно алгебричната геометрия е такава област). И новите учени се оказва, че не са в състояние да вадят нови резултати, а трябва да четат години, докато само навлязат в материята - и затова те са все по-малко.
Вече има толкова много направено по отделни подобласти, че дори самите топ учени не са в състояние да знаят приблизително какво е направено. Методи за търсене никакви - наука не се търси чрез низово търсене, което го може Google. Публикациите са на принципа: "всеки пише, никой не чете" (това са думи на един известен съвременен математик).

При представянето на науката нещата са на същата картинка. Определено трябва някой да се заеме с подреждането на науката и рафинирането на методите за нейното представяне. Да, ама това никой не го прави. Това е инженерна работа, а не научна. При това такава инженерна работа, която изисква все пак научни познания. Освен това инженерите са в бизнеса и не правят неща, които не са свързани директно с близък и ясен икономически ефект.

Аз преди време бях направил опит да започна подобен проект поне в математиката (намираше се на http://math.nauka.bg/), но опита така и не продължи дълго. Не е работа за сам човек това!

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Какво означава да се популяризира науката!? И дали е нужно да се прави ежедневно!? 

Въпросът е в това, че науката не е ежедневие, и не е новини които всеки ден да се предлагат сензационно, и така да се печели от реклама. Науката са неща върху които хора работят дълги години, и които накрая публикуват в специализирани издания. И тези научни открития може да не са чак толкова полезни и интересни. Да се популяризира науката това означава да се накара част от народа да се интересува от наука. Това обаче е почти мисия невъзможна. От наука се интересуват само тези които се интересуват от наука, които имат някаква дейност в науката. Обикновенния народ го интересува не науката, а продуктите до които може да доведе, и които да му улеснят живота. 

При това по-голяма част от хората са селективни и избират да четат само това което ги интересува. Тъй като нямат време за всичко. Тоест ако мен ме интересува историята или археологията, малко е вероятно да седна да чета статии за ковалентните връзки в някое химично съединение, или пък за струнната теория и за математическите формули които я изчисляват. Днес за информацията която не ни интересува много бързо можем да се осведомим чрез гугъл и уикипедия, така че сме станали по-селективни за това за което ще губим време. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 минути, makebulgar said:

Какво означава да се популяризира науката!? И дали е нужно да се прави ежедневно!? 

Тоест ако мен ме интересува историята или археологията, малко е вероятно да седна да чета статии за ковалентните връзки в някое химично съединение, или пък за струнната теория и за математическите формули които я изчисляват.

Добре де, а ако се появи статия за нови изследвания в точността на радио-въгления анализ? От нея няма ли да се интересуваш примерно точно в областта на заключението от статията. Вече разглеждаме всичко като поставено всичко в калъпи и си мислим, че чрез Google може всичко да се открие. Ами не може. По-сложната наука изобщо не е по силите на малоумния изкуствен интелект на Google търсачката. То карането на един автономен автомобил го считат като върховно постижение, а какво да говорим за много по-сложна като същност материя, която често се изучава в науката. И нещата са много свързани и оплетени. Трябва осъществяване на подредба за пореден път го казвам. Насипното знание не носи особена полза и е много трудно усвоимо.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мисля, че "да се накара част от народа да се интересува от наука" не е мисия невъзможна. Аз самата участвам в този процес - адаптирам материали за по-широк кръг читатели с цел те да бъдат информирани. И, понеже помагам на приятели, изпитвам удоволствие от това занимание.
Иначе научните постижения се публикуват в специализирани издания. Разбира се, необходими са дълги години изследователска работа преди да се обяви крайният резултат. Например моят свекър (светла му памет) дори не е публикувал тук научните си статии, а в чужбина. И до последно е помагал на по-младите си колеги в БАН.
Истинският учен е посветен на науката, без да се интересува от това дали печели нещо от откритието си, защото не е търговец. Но се интересува каква полза допринася неговото откритие за общественото добруване. Това е неговото призвание.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 часа, insighting said:

Мисля, че "да се накара част от народа да се интересува от наука" не е мисия невъзможна. Аз самата участвам в този процес - адаптирам материали за по-широк кръг читатели с цел те да бъдат информирани. И, понеже помагам на приятели, изпитвам удоволствие от това занимание.
Иначе научните постижения се публикуват в специализирани издания. Разбира се, необходими са дълги години изследователска работа преди да се обяви крайният резултат. Например моят свекър (светла му памет) дори не е публикувал тук научните си статии, а в чужбина. И до последно е помагал на по-младите си колеги в БАН.
Истинският учен е посветен на науката, без да се интересува от това дали печели нещо от откритието си, защото не е търговец. Но се интересува каква полза допринася неговото откритие за общественото добруване. Това е неговото призвание.

Така е и ... още малко.

Във филма за Хокинг - като млад, стана на конференция, на която голям учен докладваше теоретично за откритието си и каза, че теорията му е грешна и той може да го докаже! Избухна почти скандал! Отговорникът го извика и му каза, че това не е цирк и не се постъпва така с велик учен, дори да е прав!.. Та големи извинения бяха...

Мисълта ми е - народът търси скандалното поведение(!?) на "надцакване" при учените - това го забавлява, защото трудно може да се докосне до знанията на учените. Те - по принцип и горе изложеното - не са виновни за такова поведение. Затова трябват конструктивно мислещи популяризатори на научни постижения (в близкото минало Агоп Мелконян беше такъв - завършил физика и журналистика..., в-к Орбита и др.)

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Във филма за Хокинг - като млад, стана на конференция, на която голям учен докладваше теоретично за откритието си и каза, че теорията му е грешна и той може да го докаже! Избухна почти скандал! Отговорникът го извика и му каза, че това не е цирк и не се постъпва така с велик учен, дори да е прав!.. Та големи извинения бяха...


При конференциите от областта на математическите науки, като физика и математика понятието "голям учен" не съществува поне формално. Авторите на статиите не си пишат титлите и дори подредбата на авторите е прието да е по азбучен ред (понякога има изключения)! Оборването на теория и търсенето на грешки е едно от нещата, което се очаква след представяне на конференции. И това се прави с аргументи, а не от цитираното в стил "ти си глупак". Хокинг никога не е могъл да каже нещо подобно, на показаното във филма. И скандал не може да се предизвика, а разгорещен научен спор (за учените това е нещо много интересно и приятно, за разлика от скандалите) в който отново се дават аргументи, а не се разменят обидни думи. Всичко във филма явно е изцяло художествена измислица с цел да може масовата публика да асимилира и възприеме филма. Иначе ако беше показано реалистично с професионалния жаргон на изразяване - никой "простосмъртен" нямаше да гледа филма, защото и дума нямаше да разбере. Все едно да ти пуснат китайски филм без превод.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител
On 16.06.2016 г. at 11:52, insighting said:

Друг вариант е да е търсят чуждестранни фондове, които биха имали интерес да основат тук свой подфонд и да назначат местна неправителствена организация, която да го управлява. Тогава управляващото фонда НПО ще провежда конкурси и ще отпуска средства за проектите на други организации.

 

Търси се администратор на Глобален фонд за регионално сътрудничество 

Краен срок: 15 септември 2016 г., 12.00 часа централноевропейско време 

Смятате ли, че вашата организация може да управлява новосъздадения "Глобален фонд за регионално сътрудничество" с бюджет от 100 милиона Евро? Важно е да знаете, че фондът е разделен на две: "Фонд за младежка безработица" и "Фонд за регионално сътрудничество".

http://eeagrants.org/News/2016/Invitation-to-bid-Fund-Operator-for-Global-Fund-for-Regional-Cooperation


Източник на новината: Фондация за реформа в местното самоуправление

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...