Отиди на
Форум "Наука"

"Какво всъщност е реалността?"


Recommended Posts

  • Потребител

Тъй като се заплетох в геодезичните линии като "пиле в кълчища":annoyed: , ще се измъкна от неудобното положение като използвам заглавието на темата, за да превключа към нещо не съвсем от областта на физиката:

http://nauka.offnews.bg/news/Meditcina_21/Mozhem-li-da-se-doverim-na-mozaka-si-video_12383.html.

Откъс:

"Има ли "реален" свят

Да, мозъкът ни може да ни излъже и затова доказателство са психичните заболявания. При шизофренията и други състояния се случват фалюцинации. В този случай мозъкът работи за себе си, създавайки образи, които не се основават на никаква външна информация, т.е. човек вижда образи, които никога не са попадали в ретината му, звуци, които не са достигали ушите му и т.н. И така стигаме до въпроса: Защо се доверяваме на сигналите, които идват отвън, не може ли и те да са създадени от мозъкът ни?

AdPlatformZone = { id: "8e4352640", format: "640x0", hide_tagline: "true" }; И на този въпрос трудно може да се отговори еднозначно.

Някои може да възразят: "Другите виждат същото." Но каква е гаранцията, че "другите" не са плод на халюцинация?

Ако се изследва мозъкът на човек с халюцинации с модерните средства за картиране на мозъка ( енцефалограми, томография или магнитен резонанс), то тогава се разкрива страшна картина - в неговия мозък наистина се обработват образи. Един специалист, разглеждайки тези данни, би стигнал до извода, че всичко е наред, че се обработват истински сигнали от сетивните органи, т.е. пациентът наистина вижда и наистина чува "нещо"."

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 312
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Няма начин да не се заплетеш, защото самият въпрос е заплетен с 2 неверни твърдения:

 

On 29.10.2016 г. at 20:18, Gravity said:

Дорбре, погледни ситуацията в ОТО. Имаш тяло обикалящо около звезда по елипса. Тази елиптична орбита не е геодезична, въпреки, че е свързана с движение. В отправна система, в която тялото е неподвижно, траекторята му е точка, и тя не е геодезична. Но мировата му линия в пространство-времето е геодезична. И както ти си подчертавала многократно, в пространство-времето няма движение. При това полежение какъв е смисала на "...ги свързваме именно с движението"?

От една страна за тяло, обикалящо около звезда в ОТО траекторията не е елипса, а подобна на елипса отворена крива:

image034.jpg

От друга страна за същото явление елипсата е траектория и геодезична линия, но в класическата механика. Геодезична линия е в едно изкривено математическо пространство, представящо разпределението на интензитета на гравитационното поле.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Шпага said:

Тъй като се заплетох в геодезичните линии като "пиле в кълчища":annoyed: , ще се измъкна от неудобното положение като използвам заглавието на темата, за да превключа към нещо не съвсем от областта на физиката:

http://nauka.offnews.bg/news/Meditcina_21/Mozhem-li-da-se-doverim-na-mozaka-si-video_12383.html.

Откъс:

"Има ли "реален" свят

Да, мозъкът ни може да ни излъже и затова доказателство са психичните заболявания. При шизофренията и други състояния се случват фалюцинации. В този случай мозъкът работи за себе си, създавайки образи, които не се основават на никаква външна информация, т.е. човек вижда образи, които никога не са попадали в ретината му, звуци, които не са достигали ушите му и т.н. И така стигаме до въпроса: Защо се доверяваме на сигналите, които идват отвън, не може ли и те да са създадени от мозъкът ни?

AdPlatformZone = { id: "8e4352640", format: "640x0", hide_tagline: "true" }; И на този въпрос трудно може да се отговори еднозначно.

Някои може да възразят: "Другите виждат същото." Но каква е гаранцията, че "другите" не са плод на халюцинация?

Ако се изследва мозъкът на човек с халюцинации с модерните средства за картиране на мозъка ( енцефалограми, томография или магнитен резонанс), то тогава се разкрива страшна картина - в неговия мозък наистина се обработват образи. Един специалист, разглеждайки тези данни, би стигнал до извода, че всичко е наред, че се обработват истински сигнали от сетивните органи, т.е. пациентът наистина вижда и наистина чува "нещо"."

Така е - темата е по-скоро, философска.

(В книгата ми Ефирната възможност подробно съм описал "работата" на мозъка в смисъл, като как Изследовател усеща реалността и какво е играта на мозъка с абстрактните образи. Самото изясняване на света изисква физична хипотеза, която да може да обясни какво е "живо" и еволюцията, която да доведе до Гл. Мозък при Човек)

Че мозъкът лъже - това е известно и ... съвсем не е толкова странно: примерът с това е "топло" (дървената кухненска маса), а онова "студено" (металната тавичка) от отдавна го пиша - и двете тела са при стайна Т. Показва, че мозъкът "измерва" диференциално поток на енергия - значи, необходим е еталон за сравняване и ... това е условно постоянната Т на мозъка. Скоростта на изтичане на енергия (топлото) е важна за оцеляването и ако е голяма (трябва да се сравни, за да се разбере дали е голяма или не) - каква е реакцията, записана като отклик в "паметта" на връзките в условно постоянните структури - ген-памет. Сетивното задаване на тези потоци информация "влиза" в мозъка и за решение за отклик, се пренася към изпълнителни органи-звена. Обработването е в мозъка и ... няма много общо с ... мисленето. Става в мозъчните клетки, а не в гънките на кората на Гл. мозък, където е временната памет.

Не е вярно (в статията), че "ако видели" вътре в мозъка, учените щели били да се учудят на многото абстрактни образи. Нищо няма да видят!.. Мозъкът има само черно-бели (тъмни -светли) чертички, точици и "завъртулки" и непрестанно ги включва-изключва в цикли за наподобяване на цялостен образ (умален- непълен образ), ползвайки памет на връзките във всички "зони". Възбудата е: принципно по "механичен" начин, чрез промяна в налягането на отделни участъци, да се възбудят токове от потенциалните разлики и да си "вкарат" в цикъл за "един" образ. Доизкусуряването на този образ е цялостно общо действие на много отделни цикли. Да, обаче - поведението (вземане на решение за поведение) е чисто субективно от "Аз да не съм животно!" - Съзнание, до "Какво ще кажат хората!". Плаща се данък "обществено мнение". Тоест - влиянието на абстр. образи върху поведението е силно ограничено от възпитанието (Разум).

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 22 часа, Гагов said:

Геодезичните линии, като и мировите линии, са геометрични понятия и са лишени от каквото и да било движение. Само не знам, и не ми е ясно, как може физически, енергията и масата, да променят геометрията ???????? единственото което ми идва наум, че това са силите на опън, огъване, копресия и т.н, тези сили механически променят само геометричната форма на обекта, но самата геометрия  -  може ли да се променя от сили ? геометрията също е абстрактна наука както и алгебрата, в природата не съществуват или поне до момента на човешкото познание,не съществуват пространствени измерения по малки или по големи от 3 измерения, широчина, дебелина и височина.

Измеренията се ползват за по-точно изучаване на света, посредством математически модели – абстрактно и идеализирано като „среда“ на случване на събития. Въвеждат се „координати“ – като брой измерения – за пространствено фиксиране и „часовник“- още едно измерение, за времево фиксиране на събитие. Затова в „пространство-времето“ – е ФИКСИРАНО мястото и времето на случване на събитие и ... не се разглежда като процес. При процес има регистрация на някакво движение - има отделно пространство и отделно време..

Преди беше споменал Зенон. Схематично: 1.Ако пространството е хомогенно и непрекъснато – не може да се обясни последователно, без противоречия, парадоксът за Ахил и костенурката. 2, Ако пространството е дискретно (прекъснато) – не може да се обясни парадокса с движението на стрелата.

И, Зенон не твърди, че няма движение! Той твърди, че не може да се обясни произходът му последователно и логично.  3.Стадии – Ако има редички (означава, последователен ред от кутийки) – три броя една над друга. Горната е „неподвижна“ – средната прави стъпка една кутийка надясно – долната прави стъпка една кутийка наляво. Движенията са спрямо неподвижната редичка.

Тогава: -За неподвижния наблюдател (на горната редичка) – другите се движат- сравнява със своето състояние. За средната редичка наблюдател  – горната и долната са направили стъпка назад. За долната, наблюдател – горната е направила стъпка назад, но средната е направила ДВЕ стъпки назад?! Откъде се взе това ... движение в повече?!. Това Зенон го счита за противоречие и отпада като философия на движението.

А, в действителност, е точно така по СТАДИИ – движението. Със зависимост на едното движение от другото - при движение на средната редичка има отклик – се задвижва долната редичка, но със закъснение, защото се явява следствие, а не причина. Но, не можем да пренебрегнем ускорението за ДВА пъти повече преместване...Защото по принцип (в микро-света) и трите състояния СЕ НАБЛЮДАВАТ ЕДНОВРЕМЕННО и да „сменяме“ наблюдателите.

 

...

 

Тук също има описание, малко по-различно: http://www.krugosvet.ru/enc/gumanitarnye_nauki/filosofiya/ZENON_ELESKI.html?page=0,1#part-6

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 7 часа, Doris said:

Няма начин да не се заплетеш, защото самият въпрос е заплетен с 2 неверни твърдения:

 

От една страна за тяло, обикалящо около звезда в ОТО траекторията не е елипса, а подобна на елипса отворена крива:

image034.jpg

От друга страна за същото явление елипсата е траектория и геодезична линия, но в класическата механика.   """Геодезична линия е в едно изкривено математическо пространство, представящо разпределението на интензитета на гравитационното поле."""

Това изречение с многото кавички, не означава ли че геодезичната линия е линия в едно изкривено пространствовреме, лишено от физическо движение ? не на телата в него, а на самото криво пространство време, то е лишено от движение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Малоум 2 said:

Преди беше споменал Зенон. Схематично: 1.Ако пространството е хомогенно и непрекъснато – не може да се обясни последователно, без противоречия, парадоксът за Ахил и костенурката. 2, Ако пространството е дискретно (прекъснато) – не може да се обясни парадокса с движението на стрелата.

Остави ги тези гръцки апотеози, те са само за мислители от ранга на древните гърци :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност парадоксът за Ахил и костенурката или за стрелата, описани от Зенон, са  апории а не парадокси, апориите са  несъответствие между вярна логически теория, и експериментален факт , който опровергава теорията. Докато парадоксът е несъответствие на факти от експеримента, със теория създадена за обясняване на тези факти или явления, които в други случаи се потвърждават от теорията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, Гагов said:

Това изречение с многото кавички, не означава ли че геодезичната линия е линия в едно изкривено пространствовреме, лишено от физическо движение ? не на телата в него, а на самото криво пространство време, то е лишено от движение.

В класическата механика няма пространство-време , има конфигурационо пространство, изкривяването на което следва промяната на потенциала на полето.

300px-GravityPotential.jpg

В това пространство също има движение - промяна  с времето на положението на точката, изобразяваща нашето тяло. Ако няма външни сили, движението е по геодезична линия.

Ако трябва да сме по-точни -  елипса е проекцията на геодезичната линия в пространството, а не самата тя.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 21 часа, Гагов said:

Остави ги тези гръцки апотеози, те са само за мислители от ранга на древните гърци :)

Съгласен - и за разликата "апория", "парадокс".:) При Зенон са апории.

По-важно беше друго - че движението (по инерция) е с необясним произход. Докато не се приеме "неподвижна среда" за пренос на импулс. А по какъв начин ще се оформи модел или закон, който да помага в разбирането е работа на специалистите.

Да, но специалистите са избягали от "неподвижна среда" (и при струнниците  е така, а те са най-близко до обяснение - глобално). А върху една неподвижна среда - каквато и да е - лесно се задава инерционно движение. Достатъчно е времената за движение "напред-назад" да са с малки разлики (силите - еднакви- винаги има собствено вътрешно ускорение, заради смяна на посоката на вектора скорост) и "нещото" се движи. Такива двигатели са реализирани отдавна. Опората създава сила на триене.

Забележи при "стадии" - ако всяка кутийка е пакет от вълни (стоящи, стационарни), то вълновата им характеристика, при увеличаване броя на кутийките, посредством сфазиране, "в редичка", заради закъснение по обратна връзка (прилича на триене, но не е) - действието се разделя - има възможност за различна скорост на гърбицата и тока. Осовата линия на редичката я считай за геодезична. В детайли е начупена крива, но обобщено - може да се приеме за гладка. Получава се, че се движи "нещо"  на вълни, ако е възможно наблюдение... Така започва движението, въобще.:) И е неунищожимо (ако има среда за пренос, защото тя, самата околност от кутийки, откликва и възвръща тока). И, структурата е самостоятелна с новото си свойство - движение, въпреки въздействието на околността. И може да има (притежава) различна кривина, зависеща от пренасяния импулс.

Поради невъзможността да се наблюдават полета, линиите за пренос на импулс за Изследовател са абстракция, помощни. Те, обаче, реално съществуват в средата си и съставят-структурират ПРОСТРАНСТВО. Протяжността на обектите се реализира върху това пространство.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Doris said:

В класическата механика няма пространство-време , има конфигурационо пространство, изкривяването на което следва промяната на потенциала на полето.

300px-GravityPotential.jpg

В това пространство също има движение - промяна  с времето на положението на точката, изобразяваща нашето тяло. Ако няма външни сили, движението е по геодезична линия.

Ако трябва да сме по-точни -  елипса е проекцията на геодезичната линия в пространството, а не самата тя.

В класическата механика въобще няма понятие като изкривено пространство, говорим за четиримерното времепространство на Айнщайн и Минковски, и за разликата от геодезична и мирова линия в това четиримерно пространство и време. Каква е разликата ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 31.10.2016 г. at 8:34, Малоум 2 said:

Според дьо Бройл - всичко.:)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Вълни_на_дьо_Бройл

Според Файман квантите не са вълни http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/01 statii fizika/12 kvanti.pdf

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Както съм разбрал, може и да греша, но съм чел популярна литература за СТО и ОТО, мирова линия е по основното понятие от геодезична, разгледани като понятия в СТО и ОТО. Мирова линия е траекторията от събития в четиримерното пространствовреме на Минковски, където събитията се характеризират като времеподобни , пространственноподобни и светлинноподобни. За всяко X, Y, Z  измерение на 3 мерното пространство, се полага ct скоростта на светлината по времето за достигане на случващо се събитие, ако това време е по малко за което светлината изминава път до случващото се събитие, то се казва че имаме пространственноподобно събитие, ако времето на изминаване на пътя от едно събитие до друго, от светлиният лъч,  когато светлинният лъч достигне точката на събитието и в този момент то се случва, имаме светлиноподобно събитие. Ако светлиният лъч подмине точката на събитието, и тогава то се случва, имаме времеподобно събитие. Когато едно тяло е в покой и не се движи според някоя отправна система, се смята че тялото всъщност се движи в пространствовремето на Минковски но само по времевата вертикална ос, но не и по хоризонталната пространственна ос.Когато едно тяло се движи със скоростта на светлината, то спира да се движи във времето и неговата траектория на движение във времепространството на минковски, става права успоредна на пространственната хоризонтално ос , и перпендикулярна на времевата вертикална ос. И при двата случая траекториите на тялото са прави линии в координатната система на пространствовремето на Минковски. Такова тяло е инерциално и няма геодезични траектории. Но тяло което се ускорява с положителна или отрицателна стойност, върти се , или орбитира около маса,  също свободно падащо ,  е неинерциално ,и има геодезична траектория която е крива изразена в координатната система на пространствовремето на Минковски. И така, ако правилно съм разбрал, геодезична линия в  КС на пространствовремето на Минковски, е крива мирова линия в тази КС на пространствовремето на Минковски. Когато тялото е в покой във гравитационно поле, силата на реакцията опората се съпротивлява на движението по геодезична, и възниква фалшива сила, наречена сила на тежестта.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 17 часа, Гагов said:

В класическата механика въобще няма понятие като изкривено пространство, говорим за четиримерното времепространство на Айнщайн и Минковски, и за разликата от геодезична и мирова линия в това четиримерно пространство и време. Каква е разликата ?

Ако не ти харесва  изкривено, може да го наречем неевклидово. Не е ясно за какво искаш да говориш, постовете ти са много объркани и разнопосочни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 6 часа, Doris said:

Ако не ти харесва  изкривено, може да го наречем неевклидово. Не е ясно за какво искаш да говориш, постовете ти са много объркани и разнопосочни.

Неевклидово пространство, всъщност е изкривено пространство, в такова пространство сборът на ъглите на равностранен триъгълник е по голям или по малък от 180 градуса, две успоредни прави или се пресичат или се раздалечават.  Какво не ти е ясно, за какво говоря? кои постове са ми объркани и разнопосочни ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 1.11.2016 г. at 19:43, Гагов said:

Според Файман квантите не са вълни http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III chast/01 statii fizika/12 kvanti.pdf

От посочения източник:

"...

През 40-те години на 20. век Ричард Файнман (следвайки едно загатване на Дирак) приспособява идеята на Хюйгенс, за да изгради поновому основите на квантовата физика, като започва с кванта на светлината: фотона. Най-простата команда от три думи на Природата към фотона е: Проучвай всички траектории!; опитай всеки възможен път от източника до детектора. Всяка възможна траектория е свързана с определена промяна на фазата. Човек може да си представи, че всеки фотон притежава хронометър, чиято стрелка се върти с класическата честота на светлината.

Въртенето започва в момента на излъчване на фотона и спира в момента, когато той достигне детектора. Крайното положение на стрелката определя по една “стрелка” за всяка траектория.

Фотонът проучва всички траектории, които свързват събитието излъчване със събитието регистриране. За да се намери общата резултантна квантова амплитуда за събитието (резултантната стрелка), всички стрелки за възможните траектории следва да се съберат векторно (т. е. да се вземат предвид техните фази, точно както трябва да се сумират вторичните вълни). Тази резултантна стрелка описва излъчването на фотона в дадена точка в определен момент и неговата регистрация на друго място и по друго време. (Има също така правила, по които дължината на стрелката се променя в зависимост от разстоянието, така интензитетът на светлината да се подчинява на закона за обратната пропорционалност на квадрата от разстоянието. За опростяване ние разглеждаме само случаи, в които разстоянието се изменя малко, така че промените в дължината на стрелката може да се пренебрегнат.)

Резултантната стрелка определя вероятността за едно събитие. Вероятността е равна на квадрата от дължината на стрелката (нормирана по подходящ начин). По такъв начин се възстановява класическият резултат, че интензитетът е пропорционален на квадрата от амплитудата на вълната. Така ние скицирахме простото и ясно Файнманово описание на “квантовото поведение” на един фотон. По същество той открадва математическия апарат на вторичните вълни на Хюйгенс, без да предполага наличието на каквито и да е вълни. За Хюйгенс вторичните вълни се разпространяват навсякъде, защото така е при вълните.

За Файнман фотонът “се разпространява” навсякъде, защото фотонът наистина прави това.

..."

По-"основен" въпрос е: От къде фотонът ЗНАЕ, че има ДЕТЕКТОР? - па баш там да се хакне!:)

Естествено, фотонът нищо такова не знае. А иначе е вярно, че има честота на повтаряне на собствената си структура - непрестанно образуване. Преди обясних как става това. За да се ДВИЖИ обаче, реално трябва РАЗЛИКА във фазите на смесената вълна от прави и обратни токове и благодарение на тая "сума" има нещо което може да се движи. Нарекли са го ЕМвълна. И е смес (известно е) от множество фотони - не гледаме само видимите, а от:  пакет-фотоните на квантовате пяна, през - гравитоните са "фотони", глюоните, гама-фотоните. рентгеновите, УВ-фотони, ИЧ-фотони и т. н. - а не - разстоянието от ФРОНТ- до фронт НА ВЪЛНАТА ДА СЧИТАМЕ ЗА ЕДИН ФОТОН. И ... да се чудят хората, как "колапсира" вълната при регистрация на фотон! (забравят да споменат, че става въпрос за колапс на вълни на вероятности - те са наша "патерица" заради природните ни физически  ограничения за опознаване на Света в детайли.)

Фотонът - - ни се представя и с вълнови свойства. Те именно се ползват при отговор на горните въпроси. При фотоефекта се ползва също вълнова характеристика - честота. Нарекли са го "порция", "квант" само заради това, че като "цяло блюдо" се поглъща от вещевата материя.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 56 минути, Малоум 2 said:

От посочения източник:

"...

През 40-те години на 20. век Ричард Файнман (следвайки едно загатване на Дирак) приспособява идеята на Хюйгенс, за да изгради поновому основите на квантовата физика, като започва с кванта на светлината: фотона. Най-простата команда от три думи на Природата към фотона е: Проучвай всички траектории!; опитай всеки възможен път от източника до детектора. Всяка възможна траектория е свързана с определена промяна на фазата. Човек може да си представи, че всеки фотон притежава хронометър, чиято стрелка се върти с класическата честота на светлината.

 

Въртенето започва в момента на излъчване на фотона и спира в момента, когато той достигне детектора. Крайното положение на стрелката определя по една “стрелка” за всяка траектория.

 

Фотонът проучва всички траектории, които свързват събитието излъчване със събитието регистриране. За да се намери общата резултантна квантова амплитуда за събитието (резултантната стрелка), всички стрелки за възможните траектории следва да се съберат векторно (т. е. да се вземат предвид техните фази, точно както трябва да се сумират вторичните вълни). Тази резултантна стрелка описва излъчването на фотона в дадена точка в определен момент и неговата регистрация на друго място и по друго време. (Има също така правила, по които дължината на стрелката се променя в зависимост от разстоянието, така интензитетът на светлината да се подчинява на закона за обратната пропорционалност на квадрата от разстоянието. За опростяване ние разглеждаме само случаи, в които разстоянието се изменя малко, така че промените в дължината на стрелката може да се пренебрегнат.)

 

Резултантната стрелка определя вероятността за едно събитие. Вероятността е равна на квадрата от дължината на стрелката (нормирана по подходящ начин). По такъв начин се възстановява класическият резултат, че интензитетът е пропорционален на квадрата от амплитудата на вълната. Така ние скицирахме простото и ясно Файнманово описание на “квантовото поведение” на един фотон. По същество той открадва математическия апарат на вторичните вълни на Хюйгенс, без да предполага наличието на каквито и да е вълни. За Хюйгенс вторичните вълни се разпространяват навсякъде, защото така е при вълните.

 

За Файнман фотонът “се разпространява” навсякъде, защото фотонът наистина прави това.

 

..."

 

 

По-"основен" въпрос е: От къде фотонът ЗНАЕ, че има ДЕТЕКТОР? - па баш там да се хакне!:)

Естествено, фотонът нищо такова не знае. А иначе е вярно, че има честота на повтаряне на собствената си структура - непрестанно образуване. Преди обясних как става това. За да се ДВИЖИ обаче, реално трябва РАЗЛИКА във фазите на смесената вълна от прави и обратни токове и благодарение на тая "сума" има нещо което може да се движи. Нарекли са го ЕМвълна. И е смес (известно е) от множество фотони - не гледаме само видимите, а от:  пакет-фотоните на квантовате пяна, през - гравитоните са "фотони", глюоните, гама-фотоните. рентгеновите, УВ-фотони, ИЧ-фотони и т. н. - а не - разстоянието от ФРОНТ- до фронт НА ВЪЛНАТА ДА СЧИТАМЕ ЗА ЕДИН ФОТОН. И ... да се чудят хората, как "колапсира" вълната при регистрация на фотон! (забравят да споменат, че става въпрос за колапс на вълни на вероятности - те са наша "патерица" заради природните ни физически  ограничения за опознаване на Света в детайли.)

Фотонът - - ни се представя и с вълнови свойства. Те именно се ползват при отговор на горните въпроси. При фотоефекта се ползва също вълнова характеристика - честота. Нарекли са го "порция", "квант" само заради това, че като "цяло блюдо" се поглъща от вещевата материя.

...

Фотонът " пробва " всички пътища до детектора ? има нещо което е много загадъчно, а именно как фотонът пробва всички възможни пътища, може да има помощници за това, без ние да знаем за това. :) Ами ако просто фотонът обхожда всички възможни пътища до детектора, ?  може би той образува в пространството фотонно поле, това поле за което се смята че е електромагнитно, но при статичните му видове като електростатично причинено от заряди, и магнитно, причинено от постоянни магнити или от ток на проводимост, фотонът само обхожда траекториите без да се изпуска и поглъща, нещо като рояк от летящи мухи около отпадък. При излъчване и поглъщане обаче тези "мухи" излитат от дадено място и кацат на друго, едното е все едно източника на рояка мухи другото дето кацат е детекторът :) мухарска ми аналогия :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Когато обаче движим магнит, неговото поле следва причинителят си, та с аналогията на рояците мухи дето се вият около мърша, като изместим мършата мухите я следват, ама така е щото мухите усещат мършата от растояние, та фотоните " някак си надушват " постояният магнит като се движи така че постоянно го следват и се вият около него създавайки магнитното му поле. Така е и със заредено електрически тяло, нещо подобни и с гравитацията е, само че там има частици на гравитацията които не само че я създават но създават и инертност маса.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 3.11.2016 г. at 19:27, Гагов said:

Фотонът " пробва " всички пътища до детектора ? има нещо което е много загадъчно, а именно как фотонът пробва всички възможни пътища, може да има помощници за това, без ние да знаем за това. :) Ами ако просто фотонът обхожда всички възможни пътища до детектора, ?  може би той образува в пространството фотонно поле, това поле за което се смята че е електромагнитно, но при статичните му видове като електростатично причинено от заряди, и магнитно, причинено от постоянни магнити или от ток на проводимост, фотонът само обхожда траекториите без да се изпуска и поглъща, нещо като рояк от летящи мухи около отпадък. При излъчване и поглъщане обаче тези "мухи" излитат от дадено място и кацат на друго, едното е все едно източника на рояка мухи другото дето кацат е детекторът :) мухарска ми аналогия :)

http://roncho.net/fiz/qm/matterwave/matterwave.htm

Материални вълни

Тук става дума за вече успешната версия на Квантовата Механика - в "класическия" си вид. Тя се появява през 1923-1927 година, след известните спорове в Копенхаген. По времето, когато работят нейните създатели - Хайзенберг, Джордан, Макс Борн, Шрьодингер, думата "фотон" почти не се използува. Това е съвременно изложение, отклоняващо се значително от публикациите по онова време.

Тук са ползувани сведения от съседни статии:
Часовникът на Файнман, Вълнови решения, Електромагнитни вълни, Плоска вълна, Ефект на Комптън, Закон на Планк.

Орбити и измервания
Представата за електрон, обикалящ по орбита е противоречива. За да "видим" орбитално движение, би трябвала светлина с дължина на вълната, много по-малка от радиуса на орбитата. Но такава светлина попада в Гама-спектъра и нейното въздействие върху електроните е добре известно от
опита, описан в статията за Комптън. При Гама-удар всеки електрон би напуснал каква да е орбита и нашето изследване ще остане безсмислено.
Ясно е, че няма надежда за преки измервания, които да потвърдят или отхвърлят хипотезата за орбитално движение на електрона. Ето как учените изоставят въобще идеята за траектория в микросвета.
Но ако прякото движение е ненаблюдаемо в атомната кутийка, след прецедента за успешно дуалистично разглеждане "вълна/частица" - създаден от Комптън - и след хипотезата на Дьо Бройл (същата година, в която е публикацията на Комптън - 1923), съгласно която материалните частици могат да бъдат третирани като вълни, да видим как изглежда идеята за

Вълнова природа
на микрочастиците. Първо ще направим важна уговорка - нарисуваните по-долу и наричани с думи и формули вълни НЕ СА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ, макар често да става дума за светлинни кванти и за електромагнитната теория. Какви точно са тези вълни - по исторически и разумни причини е по-добре да изчакаме малко с отговора. За тях се смята например, че са дисперсни. Това означава, че скоростта им на разпространение не е константа и зависи от честотата. Заглавието на този текст ги нарича материални, но те нямат аналог в ежедневието. Засега само ще търсим някакво решение на противоречието частица/вълна. На Фиг.1 е показана синусова функция на един аргумент F=sin(x). Ако си представим оста x като струна и съединим двата края на струната, ще получим стояща затворена вълна върху окръжност - виж Фиг.2. Така че, идейно казано, състоянията на електроните в атома, вместо като движения по траектории, могат да бъдат описвани като стоящи вълни.
fig_001.jpgfig_002.jpg
Детелината на Фиг.2 има точно 4 листа. Следователно струната в началото е била дълга 8пи (тоест четири периода).
За да е възможна такава вълна, по дължината на окръжността трябва да се нанасят цял брой периоди, като всеки период е 2пи.
Този брой създава важно целочислено условие, коментирано по-долу в този текст, в болд точка "Орбитални нива".

Да си спомним постановката за едномерно вълново уравнение - погледнете равенства [7] и [10] от статията Електромагнитни вълни :
fig_101.jpg , [1]
където c е скоростта на разпространение на вълната, x и t са координата и време, а с буква Пси е означена функция fig_102.jpg . [2]
Има специална статия, в която е написан път за решаване на [1] - "Вълнови решения" -
за да удовлетворява вълновото уравнение, най-общо функцията Пси трябва да има вида:

fig_103.jpg , [3]

където множителите за пропорция пред времето-омега и пред координатата-k са вече споменавани (виж равенства от [2] до [6] от "Плоска вълна"):
Буква омега означава ъглова честота: fig_105.jpg , [4] с k е означено вълновото число: fig_104.jpg . [5]
Тяхното отношение fig_130.jpg [5.1]
представлява скоростта на разпространение, което за електромагнитна вълна е равно на c.
Според формулата на Планк (виж равенство [18] от статията "Закон на Планк"), енергията, на кванта е
fig_106.jpg . [6]
Да възприемем една нова версия (такава е конвенцията в квантовата механика) за константата на Планк:
fig_107.jpg . [7]
С това означение формулата на Планк има следния вид:
fig_108.jpg . [8]
Но написаното дотук се отнася само за един-единствен осцилатор, който има определена честота - светлинен квант.
Дали е възможно по аналогичен начин да се представи материална частица, например електрон?
Да обърнем внимание и на споменатото по-горе k, наречено "вълново число". То има връзка с честотата на вълната, заедно с това - и на енергията, а след правилото P=E/c (виж равенства [4] и [4.1] от статията Ефект на Комптън ),
значи и на импулса, асоцииран с тази вълна. Най-често k се нарича

Вълнов вектор
и представлява вектор с посока съвпадаща с посоката на разпространението на вълната,
а големината му е пропорционална на вълновия импулс:
fig_109.jpg . [9]

..."

 

Има още писано, което е важно за представа: какво е пакет-вълни, фазова и групова скорости и т. н.

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Малоум 2 said:

Вълнова природа
на микрочастиците. Първо ще направим важна уговорка - нарисуваните по-долу и наричани с думи и формули вълни НЕ СА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ, макар често да става дума за светлинни кванти и за електромагнитната теория. Какви точно са тези вълни - по исторически и разумни причини е по-добре да изчакаме малко с отговора. За тях се смята например, че са дисперсни. Това означава, че скоростта им на разпространение не е константа и зависи от честотата

Да но вълните такива каквито ги знаем от класическата физика и ежедневният опит, не са дисперсни, тяхната скорост не зависи от честотата им, така че не е коректно такива вълни наречени дисперсни, да се квалифицират като вълни, това че електрони интерферират не означава непременно че са вълни, Файнман е показал как обхождайки по всички възможни пътища, една микрочастица може да даде интерферентна картина без да представлява действителна вълна в среда.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 часа, Гагов said:

Да но вълните такива каквито ги знаем от класическата физика и ежедневният опит, не са дисперсни, тяхната скорост не зависи от честотата им, така че не е коректно такива вълни наречени дисперсни, да се квалифицират като вълни, това че електрони интерферират не означава непременно че са вълни, Файнман е показал как обхождайки по всички възможни пътища, една микрочастица може да даде интерферентна картина без да представлява действителна вълна в среда.

Не е точно така.

ЕМВълни "стават" дисперсни, когато се разпространяват в СРЕДА. Поначало дисперсията се определя като "разлагане" на съставни части (отделни фотони от ЕМВълна придобиват самостоятелна "траектория" за пренос по средата. Сещаш се - ЕМВълна се състои от множество фотони, смесена е:). Монохроматичната светлина е също смес от много фотон-пакети още от "Етерно ниво" с преобладаваща разлика на интензитет на една от честотите), когато светлината например, се разпространява в оптична среда (така наречените прозрачни среди - въздух, вода, стъкло и др.)

Заради изминаване на различен път (траектория) за "едно и също време" (принцип на Ферма) - на входа на средата и на изхода на средата "скоростта" на фотоните се оказва една и съща, за всички (сещаш се - високочестотните вълни на "по-пробивни" в повечето среди).

Това е съществено за РЕГИСТРАЦИЯ, например, в широколентов датчик. В него, късата вълна, ще си "даде" съдържащата се в нея информация за ПО-КРАТКО време, отколкото дълга вълна, въпреки че са пристигнали до датчика с една и съща скорост. Четвърт от вълната стига за информацията...(както при антените). Но, живите твари - насекоми, птиченца и т. н., имат специализирани датчици - очи, например, мустачки, хоботчета с власинки и власинки по крачетата, които улавят: УВ-фотони от светлината на Земята и ... за тях тъмното не е "тъмно", бялото цвете е "цветно". Власинките пък - улавят ИЧ-фотони.  Така комарите намират и "голото" на топлите тела - за тях това място "свети". И още - мухите и птичетата - получават "бързо" инфото от УВ и за тях - ние и нашето движение е на "забавен каданс". Затова трудно хващаме ... мухите, например.

(А, понеже електроните се образуват непрестанно с огромно честота на образуване, ползвайки за самоцентриране околните полета (честота на образуване 10^(18) Hz), то интерферират не самите електрони, а полетата през които прелитат - като полетата от "преградата с двата процепа" - нали и в нея има електрони и много много други полета. Преградите има "остри" ръбове и заусенъци, които стават излъчватели по принципа на Хюйгенс, ако през тях мине вълна. След преградата - има интерференция- смесване на "електронни вълни" с тези от процепите. Ако променим полетата - както се казва "осветим" за да "видим" електроните - отпада намесата на излъченото от процепите поле - няма интерференция (всъщност, става не наблюдаема), защото е сравнително по-слабо от създаденото при  осветяването външно поле. Така че - Файнман е прав, че частиците "пробват" всички посоки, но истината е, че заради непрестанното  образуване на частиците е ВЪЗМОЖНО това. Изборът на посоката на образуване на частицата е посоката с минимална енергия за образуване - затова "пита" околното от полета - накъде ми е възможно? да тичам, без да си "потя"!.. Ако околните й полета предлагат готова структура за образуване - натам ще се образува частицата. Както при гравитоните - те са възможно най-малките образувания - керн, зърно, център - на всяка масова частица, И всички "кернове" на частици с лекота се образуват върху гравитоните на други частици. Затова е и най-слабото взаимодействие - като сила на привличане - ВИНАГИ! )

...

Редактирано от Малоум 2
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 44 минути, Малоум 2 said:

ЕМВълни "стават" дисперсни, когато се разпространяват в СРЕДА.

Не е вярно, при преминаване на електромагнитна вълна през среда, въздух, вода например, тяхната скорост намалява но за сметка на скъсяване на дължината на вълната , за разлика от електромагнитни вълни във вакуум, при които тяхната скорост не зависи от честотата им. Но това е така защото ЕМ вълните в среда непрекъснато търпят съпротивление от средата. Така че има разлика но тази разлика не е от факта че ЕМ вълни са дисперсни, а че те търпят съпротивление от средата, това показва че средата от въздух или вода не е средата в която се разпространяват и че въобще те нямат среда за разпространение ефир или етер според някои хипотези.  Само ако се докаже че този ефир или етер който се намира във вещественна среда си мени параметрите, само тогава може да се смята че ЕМ излъчване са вълни в някаква среда.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, Малоум 2 said:

Тогава, по-простичко:

http://www1.znam.bg/zmonres/edu/fizika 10/EUK/UNIT2/unit10.htm

 и ... става вярно!:)

Вярно само за светлина в среда, но не и във вакуум, там скоростта и не зависи от честотата на светлинните вълни, или пък обратното, честотата да зависи от скоростта. Вече обясних за това че когато светлинните фотони пътуват в среда въздух или вода, те срещат постоянно съпротивление на тази среда и затова скоростта на фотоните се забавя и честотата се променя. Но когато излязат от средата те си възстановяват скоростта и честотата каквито са били преди да постъпят в средата.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...