Помощ със старите падежи от БГ език? (+ подробности за българската филология)

[Вапцаров]

Тъй като Българският бе изтръгнат от повечето му падежи, имам мерак да се науча на старите падежи. Има ли някои книги или някой човек тук който може да ми помогне?

 

Благодаря ви!

Редактирано Септември 2, 2016 от ISTORIK

[ISTORIK]

Падежите са, както следва:

- Именителен

https://bg.wikipedia.org/wiki/Именителен_падеж

- Родителен

https://bg.wikipedia.org/wiki/Родителен_падеж

- Дателен

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дателен_падеж

- Винителен

https://bg.wikipedia.org/wiki/Винителен_падеж

- Звателен

https://bg.wikipedia.org/wiki/Звателен_падеж

- Творителен

https://bg.wikipedia.org/wiki/Творителен_падеж

- Местен

https://bg.wikipedia.org/wiki/Местен_падеж

- Най-общо за старобългарския език

https://bg.wikipedia.org/wiki/Старобългарски_език

- За падежа като граматическа категория

https://bg.wikipedia.org/wiki/Падеж_(граматика)

- Падежните окончания в старобългарския език

https://bg.wikibooks.org/wiki/Падежни_окончания_в_старобългарски

(Тук имаме: единствено число; двойнствено число - уши, очи, ръце, крака, криле, рога; множествено число)

[Вапцаров]

Преди 20 часа, ISTORIK said:

Падежите са, както следва:

- Именителен

https://bg.wikipedia.org/wiki/Именителен_падеж

- Родителен

https://bg.wikipedia.org/wiki/Родителен_падеж

- Дателен

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дателен_падеж

- Винителен

https://bg.wikipedia.org/wiki/Винителен_падеж

- Звателен

https://bg.wikipedia.org/wiki/Звателен_падеж

- Творителен

https://bg.wikipedia.org/wiki/Творителен_падеж

- Местен

https://bg.wikipedia.org/wiki/Местен_падеж

- Най-общо за старобългарския език

https://bg.wikipedia.org/wiki/Старобългарски_език

- За падежа като граматическа категория

https://bg.wikipedia.org/wiki/Падеж_(граматика)

- Падежните окончания в старобългарския език

https://bg.wikibooks.org/wiki/Падежни_окончания_в_старобългарски

(Тук имаме: единствено число; двойнствено число - уши, очи, ръце, крака, криле, рога; множествено число)

Благодаря, но обесненията в WIkipedia са ми малко трудни за разбиране. Можели да ми го улесните? 

 

 

 

[ISTORIK]

Кое звучи неясно? 

[Вапцаров]

Преди 25 минути, ISTORIK said:

Кое звучи неясно? 

 

Не разбирам кога кое се използва. Примери на Японски не помагат. Също така, не схващам "именно, местоименно и смесено". Извинявам се ако са ми тъпи въпросите. Ако може да ми дадете примери?

Редактирано Юли 22, 2016 от Вапцаров

[ISTORIK]

Добре, ама - в коя статия е това?

[Вапцаров]

Преди 2 минути, ISTORIK said:

Добре, ама - в коя статия е това?

За именителният падеж, но проблема е в мен, аз не го развирам.

[insighting]

http://www.promacedonia.org/id_gram/gal/dur_gram_457.html

[ISTORIK]

Граматика и части на речта на старобълг. език (има за склоненията - именно, местоименно и смесено).

https://bg.wikibooks.org/wiki/Части_на_речта_и_морфологични_категории_в_старобългарски

[insighting]

http://www.promacedonia.org/pdf/mirchev_starobalgarski_ezik.pdf

[Вапцаров]

On 7/21/2016 at 23:53, insighting said:

http://www.promacedonia.org/pdf/mirchev_starobalgarski_ezik.pdf

благодаря но се все още се надявам на по-разбиращи се образци като за нормален човек. Няма ли някъде пример или пък нещо по-разбируемо за млади? Надявам се, че вие сте учен хора и можете да ми нашивете някои примера

Редактирано Септември 1, 2016 от Вапцаров

[insighting]

При мен липсва тази обстоятелственост, която е необходима за преподаване. Но не съм срещала по-разбиращи се образци. Старобългарският език е труден, защото е създаден върху основата на диалект, а лексиката на старобългарските ръкописи е еднообразна и ограничена. Може да си представите целия този труд на братята Кирил и Методий, които преведжат евангелски текстове на един все още необработен език. Да намерят подходяща лексика и фразеология, за да предадат на значенията обобщени и нормализирани смислови оттенъци... това е изключително дело.
 

[ISTORIK]

Най-добре е, ако някой иска да навлезе в дебрите на старобългарския, среднобългарския, новобългарския и съвременния български език, да запише българска филология. Или български + чужд език. В университета ще може да види "цялата картина". Друг вариант е многото самостоятелно четене на дебели книги. Не - вагони с книги, а - влакови композиции с книги трябва да се прочетат.  

Филологията и специалностите, в които се изучават език и литература са подходящи за хора, които се интересуват от строежа и функционирането на езика, обичат литературата и писането; хора, чиито любими предмети в училище са били български език и литература, история, философия. 

Обучението в специалностите в областта на езикознанието и литературата преминава с много четене в библиотеката, повече теория и по-малко практика и динамика. Ако се стремите към професия, свързана с много активност, пътувания и разнообразие – филологията трудно ще ви отведе на такова място.

---

Спе­циал­ност­та „Българска филология“ стои в ос­но­ва­та на на­цио­нал­но­то ху­ма­ни­тар­но зна­ние и след­ва тра­ди­ци­и­те на бъл­гар­ско­то фи­ло­ло­ги­че­ско об­ра­зо­ва­ние от 120 г. на­сам.

В нея се при­до­би­ват со­лид­ни тео­ре­тич­ни зна­ния по всич­ки ези­ко­вед­ски и ли­те­ра­ту­ро­вед­ски дис­ци­пли­ни, вклю­че­ни в учеб­ния план на спе­циал­ност­та. До­би­ват се и прак­ти­че­ски уме­ния, ос­игу­ря­ва­щи при­ла­га­не­то им в раз­но­об­раз­ни сфе­ри на об­ще­стве­ния жи­вот. Сту­ден­ти­те раз­ви­ват спо­соб­но­сти за адап­ти­ра­не към усло­вия­та на са­мо­стоя­тел­на про­фе­си­онал­на дей­ност и ра­бо­та в екип.

Спе­циа­ли­стът фи­ло­лог по рò­ден език и ли­те­ра­ту­ра мо­же: да ор­га­ни­зи­ра и ръ­ко­во­ди ус­пеш­но учеб­но-въз­пи­та­тел­ния про­цес при об­уче­ние­то по бъл­гар­ски език и ли­те­ра­ту­ра; да ана­ли­зи­ра точ­но и вяр­но тео­ре­ти­чни­те тен­ден­ции и на­со­ки в учеб­но-въз­пи­та­тел­на­та ра­бо­та при об­уче­ние­то по бъл­гар­ски език и ли­те­ра­ту­ра; да на­ми­ра под­хо­дя­щи под­хо­ди за об­щу­ва­не с уче­ни­ци­те, на ко­и­то пре­по­да­ва български език и литература.

Ква­ли­фи­ка­цион­на­та под­го­тов­ка за за­върш­ва­щи­те спе­циал­ността „Бъл­гар­ска фи­ло­ло­гия“ се осъ­ще­ствя­ва чрез за­дъл­жи­тел­ни, из­би­ра­е­ми и фа­ку­лта­тив­ни дис­ци­пли­ни.

В хо­да на след­ва­не­то са пред­ви­де­ни лет­ни екс­пе­ди­ции за те­рен­на ра­бо­та по дис­цип­ли­на­та „Диалектология“. Допъл­ни­тел­на въз­мож­ност за чуж­до­е­зи­ко­во обу­че­ние и за при­до­би­ва­не на сер­ти­фи­ци­ра­ни меж­ду­на­род­ни дип­ло­ми пре­дос­та­вя Центърът за ези­ци и ин­тер­кул­тур­на ко­му­ни­ка­ция към Фи­ло­ло­ги­чес­кия фа­кул­тет. Студентският лингвистичен клуб и еже­год­на­та Национална на­уч­на кон­фе­рен­ция за студенти и докторанти съз­да­ват под­хо­дя­ща сре­да за извъ­н­­а­у­ди­­тор­ни за­ни­ма­ния и на­уч­ноизс­ле­до­ва­те­лс­ка дей­ност.

За­вър­ши­ли­те спе­циал­ността „Бъл­гар­ска фи­ло­ло­гия“ мо­гат да упраж­ня­ват дей­ност ка­то: учи­те­ли по бъл­гар­ски език и ли­те­ра­ту­ра в ос­нов­ния и сред­ния курс на бъл­гар­ско­то об­ра­зо­ва­ние; фи­ло­лози спе­циа­ли­сти и екс­пер­ти в раз­но­об­раз­ни бъл­гар­ски об­ра­зо­ва­тел­ни и ку­лтур­ни ин­сти­ту­ции; експерти, представители и кон­сул­тан­ти по език и ку­лту­ра на стра­на­та в мест­ни и меж­ду­на­род­ни пра­ви­тел­стве­ни и не­пра­ви­тел­стве­ни ор­га­ни­за­ции и ин­сти­ту­ции; журналисти в пе­чат­ни и елек­трон­ни ме­дии; редактори и коректори в масмедии и издателства; изс­ле­до­ва­те­ли в об­ла­ст­та на пред­по­чи­та­на­та от тях фи­ло­ло­ги­чес­ка дис­цип­ли­на, писатели, поети, литературни критици.

Дипломиралите се бакалаври мо­гат да продъл­жат своето об­уче­ние­ в об­ра­зо­ва­тел­но-ква­ли­фи­ка­цион­ната сте­пен „магистър“ и в об­ра­зо­ва­тел­ната и научна сте­пен „доктор“, как­то и да уча­стват в раз­лич­ни фор­ми на продъл­жа­ва­що об­у­че­ние през це­лия си жи­вот.

---

Обучението по Българска филология протича с изучавенето на дисциплини в два потока - езиковедски (лингвистичен) и литературоведски:

- Увод в общото езикознание
- Старобългарска литература
- Литература за деца и юноши
- Антропология на българите. Български фолклор
- Филологически практикум
- Българска лексикология
- Руски език
- Старогръцки език
- Увод в теория на литературата
- Старобългарски език
- Антична и средновековна литература
- Фонетика и фонология на българския език
- Западноевропейска литература
- Руска класическа литература
- Българска възрожденска литература
- Съвременен български език. Морфология
- Българска диалектология
- Славянски език
- История на българския език
- История на българския книжовен език
- Сравнителна граматика на славянските езици
- Славянски литератури
- Българска литература от Освобождението до Първата световна война
- Българска литература между двете световни войни
- Съвременна българска литература
- Съвременен български език - синтаксис
- Руска литература - XX век
- Педагогика
- Психология - обща и детска
- История на българския книжовен език
- Методика на обучението по български език
- Методика на обучението по българска литература
- Стилистика на българския книжовен език
- Методика на обучението по български език и литература с аудиовизуални и информационни технологии в обучението
- Философия
- Други избираеми учебни дисциплини/предмети (например - Творческо писане, Превод и др.)

Списъкът е нахвърлян произволно, т.е. - не следва някаква подредба. И не претендира за изчерпателност.

В България филология може да се изучава в следните университети:

- Американски университет в България - Благоевград
- Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" - Велико Търново
- Нов български университет - София 
- Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" - Пловдив
- Софийски университет "Св. Климент Охридски" - София
- Университет "Професор д-р Асен Златаров" - Бургас 
- Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" - Шумен
- Югозападен университет "Неофит Рилски" - Благоевград

Повече подробности относно това, какво по-конкретно се изучава по всяка една учебна дисциплина, може да се види тук: 

http://www.slav.uni-sofia.bg/index.php/subjects/bph/bulf-courses

Редактирано Септември 2, 2016 от ISTORIK