Още 20 млн. евро отиват за създаване и развитие на клъстери

[ISTORIK]

Създаването и развитието на клъстери ще бъде подпомогнато с още 20 млн. евро (39 116 600 лева) по линия на новата оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". В тази връзка Министерството на икономиката е пуснало за обществено обсъждане правилата за подбор на проекти, които приоритетно трябва да са насочени за подобряване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия. През миналия програмен период бяха раздадени близо 40 млн. лв. за създаване на клъстери. Евросредства за тази цел бяха отделяни и преди България да се присъедини към Европейския съюз по линия на предприсъединителната програма ФАР.

В условията за кандидатстване по новата процедура "Развитие на клъстери в България" е записано, че 85% от безвъзмездните средства ще са европейски пари. Останалата част ще бъде финансирана от националния бюджет. Поставените цели са почти същите като при предишната програма: клъстерите да се превърнат във фактор за повишаване на конкурентоспособността и бизнес развитието на членовете на обединенията.

Средствата ще могат да се използват за издръжка на персонал, купуване на компютърно оборудване и софтуер, участие в семинари, обучения, конференции, информационни събития и други дейности, свързани с повишаване на административния капацитет. Също така ще може да се финансира разработването на маркетингови и инвестиционни стратегии за клъстерите, да се популяризира името на клъстера чрез информационни материали, участия в национални и международни изложения и панаири, както и да се изграждат връзки с други клъстери. Безвъзмездното финансиране ще може да се използва и за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) за общи клъстерни дейности - оборудване за зали за обучения, тренировъчни центрове, компоненти и инструментариум за изграждане на изпитателни лаборатории, производствени центрове и др. Също така ще могат да се придобиват дълготрайни нематериални активи за общи клъстерни дейности – специализирани програмни продукти, патенти, лицензи, "ноу-хау", търговска марка и др.

Кой може да кандидатства

Допустими според проектоусловията ще са само кандидати, които са обединения под формата на клъстери. Те могат да са регистрирани по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за задълженията и договорите, Търговския закон или Закона за кооперациите. Могат да участват и сдружения, регистрирани по смисъла на законодателството на държава - членка на Европейското икономическо пространство. Изискването е членовете на клъстера да отговарят на изискванията за микро-, малко или средно предприятие.

Процедурата позволява да се финансират както клъстери в начален етап на развитие, така и развиващи се и развити клъстери. Минималният размер на заявената безвъзмездна финансова помощ на трита вида кандидатстващи клъстери е един и същ – 100 000 лв. Максималният обаче се различава. Прохождащите бизнес обединения могат да получат максимум 391.2 хил. лв. При развиващите се и развитите сумите са съответно 1.5 и 2 млн. лв.

Има и различни изисквания относно минималния брой на членовете в сдружението. Клъстерите в начален етап на развитие трябва да бъдат съставени от поне 7 юридически лица или еднолични търговци, регистрирани по смисъла на Търговския закон или Закона за кооперациите. В развиващите се клъстери трябва да има минимум 10 юридически лица и поне едно висше учебно заведение или научноизследователска организация. При развитите клъстери изискванията са същите, но броят на участниците не може да бъде по-малък от 15.

Какво се очаква

Министерството на икономиката очаква с подкрепата за клъстерите да се повишаване степента на интеграция на местните доставчици в посока максимално използване на техния капацитет за разработка на конкурентни бизнес продукти и услуги, както и за активно присъствие на регионалния, националния и външния пазар.

Поставени са два индикатора, според които да се отчете дали финансирането е постигнало резултат. За успех ще се смята, ако е постигнато поне едно от двете изисквания - или обемът на износа на стоки и услуги от страна на финансираните микро-, малки и средни предприятия да нарасне, или да се увеличи производителността на тези компании. Информацията за постигане на индикаторите ще бъде предоставяна служебно от НСИ.

Предишен опит

В кая на миналата година Асоциацията на бизнес клъстерите изготви анализ, който показа, че в България има регистрирани 261 клъстера, основно в София. Това е над 10% от общо създадените клъстери в Европейския съюз. Тогава се оказа, че голяма част от тези клъстери са създадени с цел да получат европейски средства и не изпълняват основната си цел – да повишат конкурентоспособността на българската икономика. Създаваха се обединения за изработване на интернет страница, фирмено лого, маркетингови проучвания, анализ на целеви пазари, разходи за възнаграждения и т.н.
 

http://www.capital.bg/

[самотния вълк]

Извинявам се за невежеството си, но какво е клъстер?

[nik1]

Минус за "градския" (автора на темата)

http://www.move-it.eu/bg/какво-е-клъстер

КАКВО Е КЛЪСТЕР?

Според К. Кетълс клъстер е „група компании и институции, намиращи се в един специфичен географски район, които са свързани чрез взаимозависимости като произвеждат сродна група продукти и/или услуги. Поради своята близост (както географска, така и по дейности) членовете на клъстера са движени от различни видове ползи, специфични за тяхното местонахождение. Тези ползи например включват достъп до пазар на специализиран труд и доставчици, размяна на знания, натиск да се достигне по-високо икономическо развитие, за да има и по-голяма конкурентоспособност и непрекъснато обучение, благодарение на близкото взаимодействие между клиентите и специализираните доставчици.”

Майкъл Портър ги определя като „географски концентрации на взаимосвързан бизнес, специализирани доставчици, доставчици на услуги, компании от сродни промишлености и асоциирани организации (например университети, агенции по стандарти и търговски асоциации) в определени области, които се конкурират, но също така и си сътрудничат.”

Следователно клъстер е географска концентрация на взаимосвързани компании, доставчици и асоциирани организации от една определена област. Клъстерите имат четири характерни особености:

- Близост: компаниите трябва да бъдат достатъчно близо в пространството, за да има добър обмен на информация и знания и да имат общи ресурси.
- Връзки: те трябва да имат обща цел (например търсене на пазара), за да имат полза от близостта си и взаимодействието.
- Взаимодействия: не е достатъчно да са наблизо и да работят по общи проблеми. За да има положителен резултат, трябва да има и известно активно взаимодействие.
- Критическа маса: трябва да има достатъчен брой участници, за да има значително въздействие върху показателите на компаниите от тези взаимодействия.

КАКВО Е ТУРИСТИЧЕСКИ КЛЪСТЕР

Туристическият клъстер е клъстер, при който амбицията е да се подсили, като устойчиво развитие, идентитета на дестинацията – това, което я прави различна от другите дестинации – и за което отговарят заинтересованите страни.

Има много различни групи клъстери:

- Клъстерът на „груповото пазаруване ”: дава възможност на участниците на една територия да се съберат, в определено време или на определени интервали, формално или неформално, с или без лидер, за да се направят икономии: групова заявка за оборудване, групова покупка на услуги, общо използване на специализирана работна ръка ... Този вид клъстер се базира основно на значителни икономии, което е от голяма полза за членовете на клъстера. Клъстерът на груповото пазаруване се създава спонтанно и се самофинансира.

* Например: групово закупуване на системи за икономия на вода, групово закупуване на консултантски услуги за изработването на екологичен анализ.

- Клъстерът „стойностна верига”, наричан също вертикален клъстер: при него верига от контрактори – доставчици – субконтрактори, ръководена от лидер, обединява своите умения и ноухау. Клъстерът се базира на високи показатели на бизнес дейността си в сравнение с тези, които не са нейни членове. Този вид клъстер е организиран от контрактори и се финансира изцяло от членовете на клъстера или се съфинансира от публични организации.

*Например: ръководенето на хотел и неговата стойностна верига, съставена от доставчици и субконтрактори – клъстера Menschel

- Клъстер „Етикет”: Заинтересованите страни на една и съща територия решават да въведат един и същ етикет или сертификация. Според избрания етикет те са от един и същ сектор на дейност (в този случай ние го наричаме вертикален сектор) или са от различни сектори. Той се базира на споделяне на добри практики при въвеждането на етикета и общи комуникации. Клъстерът се ръководи от външен или вътрешен лидер. Инициативата е на външен контрактор и обикновено се финансира от публични организации.

* Например: Въвеждането на сертификацията PAN Parks; общата инициатива „European Ecolabel за местата за настаняване” или клъстера около резервата на ЮНЕСКО „BIOSPHERE” (Schwabische Alb).

- Териториалният клъстер: Освен че се споделят добри практики, той включва участието на заинтересованите страни в местното управление. Инициативата обикновено е на публичен или парапубличен участник, който ръководи клъстера и до голяма степен го и финансира (директно или чрез други публични фондове).

* Например: Ръководенето на работна група по туризма в рамките на местния план за действие “Agenda 21”.

[vorfax]

Преди 52 минути, самотния вълк said:

Извинявам се за невежеството си, но какво е клъстер?

Взаимносвързани и сътрудничещи си компании, най-общо. Не знам защо, но много ми напомня на изнасяне на производството. И нещо четох наскоро как има бум в България, но не мога да открия къде.

https://www.president.bg/docs/1355392110.pdf