Отиди на
Форум "Наука"

Що е религия?


Recommended Posts

  • Потребители

Свещеното: другост и парадоксалност.

Терминът религия произлиза от латинската дума religio – почитам, съблюдавам. Тя пък, от своя страна, идва от глагола religare – свързвам, т.е. етимологията на думата религия ни показва, че тя е връзка с нещо по-висше от човека. Важно е да се обърне внимание и на представката re, която ни показва, че в думата религия е вложена известна повторяемост, т.е. завръщане към нещо изначално, което хората са изгубили в даден момент. Дефинирането на това, какво е религия, зависи в най-голяма степен от избрания подход – дедуктивен във философията на религията и индуктивен в сравнителното религиознание – базиращ се на събран емпиричен материал.

Най-общо казано, религията е отношение с някакви свръхестествени сили, основаващо се на определени вярвания и практики. Това отношение винаги носи със себе си и определен начин на живот, организиран около почитането и подчинението на въпросните свръхестетствени сили, и основаващ се на безпрекословна вяра в правилността му. Според американския антрополог Клифърд Гиърц религията е символична система, която позволява на хората да впишат преживяванията си в определен символичен ред, който изглежда дори по-реален от видимата реалност. Повечето световни религии разполагат със свои свещени текстове, в които се излагат правилата, които вярващите трябва да спазват и убежденията, които трябва да следват. Най-често се вярва, че тези текстове са написани от свръхестествените същества на дадената религия или пък от някакви духовни водачи, които са достигнали по-висша степен на духовно развитие от останалите вярващи. Друга характерна черта на религиите е и наличието на своеобразно духовенство или прослойка от населението, която осъществява мост между свръхсетивното и човешкото.

Често религията е дефинирана чрез най-съществената функция, която дадена научна дисциплина отрежда в обществото или психиката: определението, което описва например религията като социална представа, идва от социолоията, а като несъзнавана реалност – от психоанализата. В това по принцип няма нищо лошо, само трябва ясно да осъзнаваме дисциплинарните граници на подобни дефиниции.

Функционалните дефиниции позволяват да се разглеждат като „религиозни” и феномени, които не спадат към самата религиозна сфера: политика, спорт и пр. Те позволяват да се видят алтернативите на традиционните религии, какво и как е поело техните функции днес, кои други инстанции, символни и въображаеми конструкции заемат мястото на религиозните традиции, за да изпълнят определени социални функции.

Други виждат функцията на религията като отговор на централните въпроси за страданието, за смисъла на живота пред лицето на смъртта. Тя утешава и обяснява, отхвърля смъртта като последна дума на човешкото съществуване и така осмисля живота и валидира социалните практики. За Леви-Строс религията е хуманизиране на естествените закони и антропоморфизиране на природата, върху която човек, след като я възприеме по „свой образ и подобие”, въздейства с магия и ритуали. Френският антрополог не се интересува от конкретното съдържание на религията, а от структурната логика на „дивото мислене”, от символичното организиране на умствените кате-гории, от бинарните опозиции и трансформации в митовете. 

Друга класическа дефиниция на религията е тази на антрополога Мелфърд Спиро: „религия има там, където има свръхестествени същества”. Тази дефиниция вече е от субстанциалистки тип. Субстанциалистките дефиниции са твърдения с определена претенция за истинност и обективна реалност, в които религиозното се отнася до трансцендентен референт. Те описват религиозното, като отхвърлят всичко, което не се отнася към една или друга форма на трансцендентност. Не всички религии обаче са свързани с тран-сцендентното: има религии без богове, а и много култури не правят разлика между природни и свръхестествени сили. Самите понятия трансцендентност, свръхестествено и пр. са проблематични и се нуждаят от изясняване.

Ясно е, че подобни пределно широки дефиниции не вършат особена работа: няма стабилни отправни точки, религиозната терминология е неясна, самата религия губи собствените си очертания, а и автори като Маркс и Фройд могат да се представят като религиозни мислители, макар и те самите да са градили своите теории против религията. Но определенията не бива да са и прекалено ограничаващи: „вярата в Бог” например включва всички монотеистични религии, но изключва политеизма или религиите, където няма богове. Необходимо е, с една дума, дефиницията да съответства на предоставяния от всички съществуващи религии материал.

 

Eдна по – стриктна дефиниция на религията е следната:Религията е съвкупността от чувства и действия, изрази, символи, знаци, отнасящи се до свръхсетивното, т.е. до различно равнище на реалност, с което се влиза във връзка чрез вярвания и практики, митове и ритуали.

 

Думата „религия” се налага във всички европейски езици. Тя идва от гръцки език. Цицерон извежда значението от „регия” – събирам, препрочитам, съблюдавам. Религията е форма на зачитане, скрупула (от лат. Scrupula – камъче), тя е форма на въздържание. Религията не подлежи на всекидневна употреба. Големите религии трябва да се съблюдават стриктно, да се подемат съществуващите вече практики и традиции.

Религия ≠ отказване. С термина supersticio (суеверие) се обозначава суетната, празна вяра. Суеверни са онези, които се молят без някакъв ред. От значение е дали ритуалът е изпълнен по верния начин. Суеверието излиза извън границите на социално – установеното. Суеверието вижда божеството като нещо враждебно, от което човек трябва да се предпази. За римляните и Цицерон религията е култ, отнася се към ритуала, към публичната страна, а не към съкровеното.

Лактанций дава друга етимология, която е поета и от св. Августин. Според тази етимология ние сме свързани с Бога от връзката с богочестието. Тук е важна личната, вътрешната връзка на човек с неговия Бог. Религията в този смисъл се схваща като съдържаща се, присъстваща в сърцето, от значение е съкровеното.

Можем да говорим и за религия на разделянето, на дистанцията между тукашния и отвъдния свят. Пример за такава религия е ислямът, където върховният бог Аллаь е напълно непознаваем, а „ширк” е най – големият грях за мюсюлманите – свързването между човека и Бога).

Ако изведем от корена на думата религия „ре”, ще видим, че в нея се съдържа идеята за повторяемост, нещо, към което човек трябва да се завръща. Освен това е необходима трансгресия, построяване на мост, но не само физически, а е необходимо и да трансгресираш. Неслучайно папата е наречен понтифекс (т.е. мостостроител).

Оттук се извеждат и трите аспекта на религията – дистанция, връзка, трансгресия. С настъпването на Просвешението и позитивизмът религия става понятие.

 

Основният атрибут на всяка религия са нейните символи. Отношението към тях се изразява в ритуалните действия, които винаги са символно натоварени. По този начин, чрез масовите религиозни ритуали, религията свързва не само човека и божеството, но и създава здрави връзки между отделните индивиди, т.е. създава общност. Религията освобождава човека от мисълта за крайността на съществуването и го насочва към абсолютното, дава му сигурност и ведрост, надежда дори и в най-драматичните ситуации.

Най-вероятно религията възниква почти едновременно с осъзнаването на преходността на битието. Постепенно хората разбират, че са смъртни и незнанието за това, какво се случва след смъртта, създава тревожност. Религията е израз именно на стремежа тази тревожност да бъде прeодоляна. Тя позволява да се даде смисъл на иначе необясними неща, насочва човека към абсолютното и го освобождава от тревожността, породена от преходността на битието. Обекти на религиозно възприятие първоначално стават най-необяснимите и най-близките до всекидневието явления, каквито са например природните стихии. Преди на хората да са известни научните обяснения за наводненията, пожарите, сушите и т.н., с които разполагаме днес, те са се опитвали да си ги обяснят и да им повлияят пряко чрез различни религиозни вярвания и практики. Такива ранни форми на религия са магията, тотемизмът, шаманизмът и пр.

Постепенно се обособява и вярата в някакви свръхестествени, невидими за човека същества с неимоверна сила и власт – духове. Такъв тип религия е т. нар. анимизъм. Ритуалните действия се пренасочват, като целта вече не е пряко влияние на природните явления, а общуване с тези духове – те трябвало да бъдат привлечени на страната на хората, за да им помагат, или пък да бъдат омилостивени, в случай че вече са ядосани. Създават се цели митологии, свързани с тези духове, често наричани богове (пример – гръцката и римската митологии). Обособява се отделна прослойка от населението, занимаваща се с общуване с божествата, създава се система за жертвоприношения, а след това и специални сгради, в които те да бъдат извършвани (храмове). Постепенно религията се превръща в стожер на съществуващия социален ред, поддръжник на управляващата класа. Освен олицетворение на природните сили, боговете се превръщат и в пазители на морала и съдници на пристъпилите го. Постепенно силите на всички божества се пренасят в лицето на един, върховен бог – появява се най-разпространеният и до днес тип религия – монотеизмите, които постепенно се превръщат в наднационални религии, за разлика от съществуващите преди тях, отделни за почти всяка общност, религии. Наднационалните религии обединяват различни хора въз основа на вярата във върховния бог, независимо от тяхните етнически, езикови или политически принадлежности.

И така, макар и да съществуват множество различни религии, функциите им са едни и същи. На първо място, да намаляват тревожността на хората от предстоящата смърт и от това, че глобалните неща в света не зависят от тях. Трагедията на смъртта се превръща в нещо не толкова ужасяващо. На второ място, да дават смисъл на живота им – въпрос, който тревожи всеки човек. Друга важна функция на религията е комуникативната и функция – да създава общност от хората, вярващи в една и съща религия. Някои религии имат и политическа функция – легитимират обществения ред – и не на последно място – религията има и разедниняваща функция – може да бъде използвана за създаване на конфликти и войни между хората, принадлежащи на различни религии.

Основният метод, по който религиите постигат всички тези функции е чрез разделяне на света на „свещено” и „профанно”. Профанни са нещата, до които човек може да се докосне по всяко време, докато сакрални са забранените неща, нещата натоварени с някакви символни значения. Докосването до тях обикновено се случва само по време на специални ритуали. Свещеното винаги е отделеност от профанното – то изисква определено отношение, до него не може да се докосваш, когато си пожелаеш. Дрехите на свещеника символизират неговата отделеност от останалия, всекидневния свят. Свещеното винаги е в контакт с божественото. Важно е да споменем и разликата между свещено и свято – свещени са средствата, а святи са целите (например срещената война служи на свята цел; свещената книга служи за общуване със светия бог и т.н.).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Вземете един (който и да е, но сериозен) учебник по религиознание (и-я на религията, религиоведение, Religious studies, Comparative religion) и ще можете да проследите колко определения (десетки) има за религия - все от акълни ора. :animatedwink: 

Впрочем, понятията "свещено" и "профанно" нямат непременно отношение към религията, а в някои култури не съществуват. по-точно няма такова нещо като профанно... :animatedwink: 

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...