Отиди на
Форум "Наука"
Р. Теодосиев

Програма Аполо става на 50 години - какво знаем за нея?

Recommended Posts

Share this post


Link to post
Share on other sites

На днешния ден преди 50 години Армстронг и Олдрин стъпват на повърхността на Луната!

apollo-11-13.jpg

На снимката: астронавтът Бъз Олдрин слиза към лунната повърхност. Photo credit : NASA

21 юли 2019 г. 15:10 ч.

Светослав Александров. След като на 20-ти юли 1969-та година в 23:17 ч. българско време модулът "Ийгъл" с астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин извършва първото в човешката история пилотирано кацане на Луната, двамата не излизат веднага на повърхността. Минават повече от шест часа и половина, преди Армстронг, на 21-ви юли 1969-та в 05:56 ч. българско време, да стъпи върху лунния грунт и да изрече знаменитата фраза: "Една малка стъпка за един човек, един огромен скок за човечеството". Около 19 минути по-късно на лунната повърхност излиза и Олдрин. 

Общата продължителност на извънбордовата дейност е 2 часа, 31 минути и 40 секунди. В хода на своята мисия Армстронг и Олдрин, освен че забиват американското знаме, разгръщат някои научни инструменти и събират около 21.5 килограма лунни скали. 

През това време третият член на екипажа на "Аполо 11" Майкъл Колинс обикаля около Луната в своя команден модул "Колумбия". Астронавтът по-късно признава, че се е чувствал много самотен през този период и големият му страх е бил от авария на лунния модул, който би оставил Армстронг и Олдрин завинаги на Луната. В такъв случай Колинс е бил инструктиран да се завърне на Земята сам-самичък. 

Никога обаче не се стига до този сценарий. Горната степен на "Ийгъл" отлита успешно от лунната повърхност в същия ден, на 21-ви юли, в 20:54 ч. българско време, след което се скачва с модула "Колумбия". 

Не забравяйте да изгледате галерията от снимки от "Аполо 11" на страниците на КОСМОС БГ (линк тук)

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2894-2019-21-july-50-years-one-giant-leap

Share this post


Link to post
Share on other sites

Съвременната американска лунна мисия ЛРО позволи да се реконструира гледката от лунния модул на Аполо 11!

2019-july-armstrong-reconstructed.jpg

По време на кацането си на 20-ти юли 1969-та година, астронавтът на НАСА Нийл Армстронг забелязал, че модулът "Ийгъл" се е насочил към покрития с камъни склон на кратера Уест. Благодарение на тази снимка от съвременната мисия на НАСА "Лунар Риконисънс Орбитър", става възможно да се реконструира гледката, която неговият колега Бъз Олдрин е наблюдавал. Credits: NASA/Goddard Space Flight Center/Arizona State University

21 юли 2019 г. 16:55 ч.

Светослав Александров. Модерната лунна мисия на САЩ "Лунар Риконисънс Орбитър", която изучава естествения ни спътник от 2009-та година до ден днешен, е успяла да заснеме терена на "Аполо 11" по начин, позволяващ да се реконструира гледката, наблюдавана от астронавта Бъз Олдрин по време на неговото спускане към лунната повърхност преди точно половин век.

НАСА, разбира се, разполага с видеозапис от самото кацане на лунния модул "Ийгъл". Записът е на 16-милиметрова лента, а камерата е била разположена на прозореца на Олдрин. Но поради малкия размер на прозорците на модула и ъгъла на монтировка на камерата, не всичко се вижда на получения запис. 

Става въпрос за момента, в който Армстронг забелязал, че "Ийгъл" се е насочил към покрития с камъни склон на кратера Уест. Астронавтът решил, че мястото е твърде опасно, поради което поел контрол над модула в ръчен режим. Положението е било изключително напрегнато, трябвало е да се реагира спешно, така че Армстронг просто не е имал време да обсъжда това, което се случва, с наземното ръководство на полета. Той забелязал, че има безопасно за кацане място на около 500 метра от първоначално набелязаната цел и професионално насочил "Ийгъл" към него.

2019-lro-descend-stage.jpg

Окончателното място на кацане на "Аполо 11", заснето от съвременната мисия на НАСА "Лунар Риконисънс Орбитър". На снимката се вижда ясно долната степен на лунния модул "Ийгъл". Credits: NASA/Goddard Space Flight Center/Arizona State University

Благодарение на снимките на "Лунар Риконисънс Орбитър", екипът на съвременната мисия е успял да пресъздаде цялостния изглед от прозореца на Олдрин и е изготвил клип, при който оригиналният 16-милиметров запис е сравнен с този от модерния космически апарат.

Източник: НАСА

Разгледайте цялото видео на този линк (ще се отвори нов прозорец към Youtube)

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2896-2019-lro-reconstructs-armstrong-view

Share this post


Link to post
Share on other sites

Исторически ден: Днес отбелязваме 50 години, откакто съветската мисия Зонд 7 облетя Луната и засне земен изгрев!

11 август 2019 г. 19:15 ч. Днес, на 11-ти август, отбелязваме точно половин век, откакто съветската безпилотна мисия "Зонд 7" облита Луната и успява да заснеме снимки на земния изгрев, сходни по качество с фотографиите от пилотираните лунни експедиции на САЩ "Аполо". Корабите "Зонд" представляват модифициран "Союз", специално предназначен за пилотирани лунни полети. Но въпреки зашеметяващия успех на "Зонд 7", той идва две седмици след кацането на Армстронг и Олдрин на лунната повърхност. Луната вече е загубила своето стратегическо значение за СССР и съветските политици не се решават да повторят мисията в пилотиран вариант... 

Изстрелването на "Зонд 7" е осъществено на 8-ми август 1969 г. с ракета "УР-500" ("Протон") от стартовата площадка 81 на космодрума Тюратам (Байконур). Корабът е ускорен посредством степента "Блок Д" на траектория, която завежда мисията до Луната. На борда на мисията се намира камера "Киев-С", разработена в Украйна, тогава част от СССР. На 11-ти август "Зонд 7" облита естествения ни спътник, а украинската камера прави забележителни снимки на изгрева на Земята от Луната. Макар че на борда на "Зонд 7" няма хора, включени са някои биологични обекти. Завръщането на Земята е на 14-ти август и е напълно успешно.

Както ни съобщава журналистът Анатолий Зак, западните наблюдатели забелязват, че независимо от благополучието на "Зонд 7", мисията не е отразена широко в съветските медии за разлика от предходните полети на "Зонд 5" и "Зонд 6". Това е ясен знак, че след кацането на "Аполо 11", Луната престава да бъде от политическо значение за СССР. По ирония на съдбата "Зонд 7" е първият кораб, който, ако беше летял в пилотиран режим, щеше да върне космонавтите успешно на Земята. На 19-ти септември Държавната комисия разглежда резултатите от "Зонд 7" и предлага да се проведе още една безпилотна мисия през декември 1969-та година и ако тя е успешна, може и да се стигне до пилотиран полет. Полетът е предложен за април 1970-та година, навръх 100-годишнината от раждането на Владимир Ленин.

Но в края на краищата политиците в Москва губят бързо интерес и спират плановете за пилотирани мисии до Луната...

Подробно описание на мисията има на сайта на Анатолий Зак - Russianspaceweb.com

 zond-7-moon.jpg

Снимка на изгрева на Земята, заснета от околностите на Луната преди половин век от съветската мисия "Зонд 7". Photo credit : RKK Energia/Ted Stryk

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-21-14-43/2931-2019-50-years-soviet-mission-zond-7

Share this post


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Виждам, че сте подготвили много снимки и статии но не разбрах защо сега не могат да отидат, 

От 69 та до сега имат много повече развитие а сега не могат защо?

Ако може въобще някой да ми отговори тук.

Поздрави

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, laplandetza said:

Щото Боливууд в момента строят студиото и набират актйори.

Къде строят студио, че не намерих информация?

Редактирано от nik30

Share this post


Link to post
Share on other sites
On 29.09.2019 г. at 17:11, nik30 said:

Здравейте,

Виждам, че сте подготвили много снимки и статии но не разбрах защо сега не могат да отидат, 

От 69 та до сега имат много повече развитие а сега не могат защо?

Ако може въобще някой да ми отговори тук.

Поздрави

Защо е толкова трудно да се завърнем на Луната?

И все пак, защо 43 години по-късно никой не е осъществил нова пилотирана мисия до Луната? В тази статия ще бъдат описани различните фактори, които пречат на това да бъде реализирана нова експедиция.

1. Проектът "Аполо" е плод на уникална геополитическа обстановка без аналог в днешни дни

След края на Втората световна война както САЩ, така и СССР се сдобиват с нови технологии и политиките на двете държави се преплитат в състезание за все по-добро въоръжаване, което довежда до редица военни успехи. За днешното поколение, което познава войната само от компютърните игри, е много трудно да си представи какво означава да живееш под заплаха, че всеки един момент някой може да те нападне. Но все още не са си отишли от тоя свят всички хора, които помнят истинското измерение на военната заплаха. През 50-те години на миналия век както САЩ, така и СССР разработват ракети със способност да поразяват територия, намираща се на голямо разстояние от мястото на изстрелване. Надпреварата бързо се премества от Земята към ниска околоземна орбита, а след това към Луната и планетите. Космонавтиката става изключително популярна сред обществото, а поради тази причина тя се оказва идеално поле за демонстрация на технологично могъщество.

През 1966 година е пикът, когато САЩ дава пари за космонавтиката - 4.5% от общия бюджет, което е възлизало на $5.93 милиарда долара на година тогавашни пари. То се равнява на $43 милиарда днешни пари. След тази година никоя държава не е осигурявала толкова много средства за космически полети. Днес НАСА получава под 1% от целия бюджет - около $18-19 милиарда годишно. И това е само финансовата страна. През 60-те години НАСА е работила по много по-малко странични проекти, освен "Аполо". Днешната НАСА работи по "Международната космическа станция", роботизирани мисии до планетите, космически телескопи като "Хъбъл", мисии за мониторинг на Земята. Много малка част от средствата остават за пилотирани полети.

Няма да е пресилено ако кажем, че ако ей сега се появи изненадващо Дядо Коледа и осигури чрез магия хардуера, който е необходим на НАСА, за да извърши пилотирана мисия до Луната - ракети, лунни кораби, лунни модули, агенцията пак няма да е в състояние да го направи, защото оставащите й пари за пилотирана космонавтика дори няма да стигнат за експлоатацията на хардуера.

През последните години някои лобита в НАСА се опитаха да осигурят пари за нови лунни мисии, изтъквайки пред правителството напредъка на Китай. Но дума не може да стане за сравнение между днешната китайска космонавтика и космонавтиката на СССР през 60-те години на миналия век. Китай не се състезава - напротив, китайската космонавтика се развива много бавно и методично. Даже периодът между две пилотирани китайски изстрелвания възлиза на 2-3 години. Въобще не искам да омаловажавам постиженията на Китай - през последните 15 години страната изпрати хора в космоса, имаше китайска космическа разходка през 2008 година, през 2013 година имаше първо китайско роботизирано кацане на Луната, имаше малка космическа станция. Да, така е - това са големи постижения. Но между първия полет на човек в космоса и първото роботизирано кацане на Луната мина цяло едно десетилетие. Освен това китайците работят в сътрудничество с ЕКА и Русия, а не самостоятелно, като състезатели. Условия за нова класическа надпревара като такава през 60-те години няма. Дори когато говорим за "надпревара" между частните компании в САЩ, тази дума е твърде силна - макар че има конкуренция между тях, тези компании работят много внимателно и провеждат изстрелвания само когато са сигурни.

2. Днес вече няма тежкотоварни ракети като "Сатурн 5"

За да може да се осъществи пилотирана мисия до Луната или друга планета, е необходимо да бъде построена тежкотоварна ракета. Няма как да се избегне тази стъпка, освен ако не се предприеме строеж в космоса на отделните модули, след изстрелването им чрез по-малки ракети. Но имайки предвид колко бавно протича един космически строеж, ако съдим по проблемите, които възникнаха с конструкцията на "Международната космическа станция" (която едва преживя катастрофата на совалка и отлагане с близо 6-7 години), не е чудно защо космическите агенции избягват този вариант. За предпочитане е космическият кораб да се изстреля наведнъж с една голяма ракета.

Ракетата "Сатурн 5", извела на път към Луната корабите "Аполо", е имала капацитет да повдига 140 тона в околоземна орбита. След нея веднага се нарежда съветската "Енергия" с капацитет да извежда 100 тона в околоземна орбита. И двете ракети са пенсионирани преди десетилетия. Днес нито една от космическите държави няма ракета, която да се доближава дори малко до капацитета на "Сатурн 5" или "Енергия". Най-голямата надежда на САЩ е новата ракета "Фолкън 9 Хеви", която ще има способност от догодина да извежда 53 тона в околоземна орбита - близо половината от това на "Енергия". А действащите ракети "Делта 4 Хеви", "Протон" и "Ариана 5" имат капацитет да извеждат в орбита между 20 и 30 тона.

Защо големи ракети като "Сатурн 5" и "Енергия" не се произвеждат в днешни дни? Защото няма икономически обоснована нужда от тях! Нуждите на приложната космонавтика (която осигурява спътници за военни цели, телевизия, интернет и метеорологични прогнози) се покриват идеално от ракетите с товароподемност 20-30 тона. Една ракета с товароподемност над 100 тона би имала само един потенциален купувач - желаещият да провежда междупланетни мисии. Нито една друга организация не би пожелала да я купи.

Днес НАСА отново разработва тежкотоварна ракета - "Спейс Лонч Систъм", която ще е в състояние да извежда от 70 до 130 тона в околоземна орбита. Ако всичко мине по план, нейният първи тестов полет ще бъде проведен до 2020 година в безпилотен режим. Но НАСА, както споменах вече, няма средствата от 60-те години, така че вторият й полет ще е няколко години след първия. Ако приемем, че програмата преживее предстоящите президентски смени, можем да очакваме първи пилотирани полети най-рано към 2022-2023 година, а по-вероятно е към края на следващото десетилетие.

3. Няма ясна научно обоснована причина за нов полет до Луната

Тази точка вероятно ще ядоса доста хора. "Как така", ще попитате вие, "как така да няма научно обоснована причина? Не може да няма нови открития, ако изпратим нови пилотирани експедиции до Луната. Ще има, разбира се!" Вижте, не оспорвам това, но нека да погледнем реалността.

В рамките на шестте мисии "Аполо", приключили с успешно кацане на Луната, на Земята са доставени 380 килограма лунни скали. Още около 326 грама са доставени на Земята от съветските мисии "Луна". Днес, повече от 40 години по-късно, изследването на тези скали все още води до появата на нови научни открития - просто изучаваме вече донесените скали с по-съвременни инструменти. Предполага се, че научни статии по лунните скали ще се пишат поне през следващите няколко години, а може би и през близките десетилетия. В научен смисъл епохата "Аполо" все още не е приключила.

Все още има неотговорени въпроси за произхода и еволюцията на Луната. Но за тяхното изясняване е достатъчно да се изпращат роботизирани станции, което е в пъти по-евтино. През изминалите 15 години Европейската космическа агенция, САЩ, Индия, Китай и Япония успяха да изпратят нови апарати до Луната, които обогатиха нашето познание. Те свършиха своите задачи успешно, работейки само в роботизиран режим.

Тук е коректно да отбележим, че експедициите "Аполо" са описвани жаргонно от научната общност като мисии на "знамена и отпечатъци от обувки". Дейността на астронавтите се е свеждала само до това да разгръщат научни инструменти и да вземат проби от лунния грунт и лунните скали. Това все са неща, които лесно се вършат от луноходи и автоматични станции. За да се изучава цялостно влиянието на лунната гравитация върху хората, животните и растенията са необходими лунни бази - нещо много по-сериозно от "Аполо". За по-сериозно сондиране на лунната кора също са необходими лунни бази. Смислено е, може да се направи, но подобна мисия ще струва поне няколко пъти повече от "Аполо".

Като заключение по тази точка - няма кой знае каква научна полза от това да се повтарят мисиите "Аполо", но за да се проведат по-сложни лунни мисии са необходими много повече пари.

4. Обществото се е променило. Ние, хората, обичаме безопасността и мразим да излагаме себе си или когото и да е друг на рискове.

По тази точка вече писах в статията "Защо прогресът на човечеството се е забавил?". Цитирам думите на Майкъл Ханлън: "Проектът "Аполо" почти със сигурност не може да се случи в днешни дни. Не защото хората не се интересуват от това да посетим Луната, а защото рискът (който се изчислява на няколко процента смъртност при астронавти) е неприемлив. Боинг е поел огромен риск при разработването на 747, една чудесна машина, която била създадена през 60-те години в рамките на едва пет години. Модерният му еквивалент - Ербъс А380 (който е само малко по-голям и малко по-бавен) бе пуснат в експлоатация за пръв път през 2005 година, цели 15 години след началото на проекта"..."Светът днес е по-безопасен, по-здрав, по-богат и по-мил от това, което е бил преди. Близкото минало го описваме като мрачно, по-далечното минало - като отвратително".

През последните две години споменах на страниците на сайта за две големи постижения, които биха могли да доведат до пробив в пилотираната космонавтика. Едното бе възвращаемият полет на ракетата "Ню Шепърд" на Блу Ориджин с успешно отиване до космоса и връщане на ракетата обратно на стартовата площадка. Другото бе на космическия кораб "Орион" в края на 2014 година - първият голям кораб на НАСА, който напуска ниска околоземна орбита от епохата на "Аполо" насам. И двата полета бяха проведени в безпилотен режим и приключиха с категоричен успех. Но ако те бяха реализирани през 60-те години, непременно щяха да се случат в пилотиран вариант. Даже не през чак толкова далечното минало, говорим за 80-те години, първите космически совалки са излитали с хора на борда, а не в безпилотен режим! Днес НАСА изисква от корпорация СпейсЕкс да проведе десетки полети на ракетата "Фолкън 9" в безпилотен режим, преди да се стигне до пилотиран полет. Кому е нужно това? Да, рискове има, очевидно е, че ако ракета претърпи авария, както частната корпорация СпейсЕкс, така и НАСА ще търпят пасиви и обществена критика. След катастрофата на совалката "Колумбия" се надигнаха гласове, че пилотираните полети трябва да бъдат прекратени, че са прекалено рискови. Време е обществото да осъзнае, че за да има напредък, трябва да се поемат определени рискове. Ако се фокусираме твърде много върху безопасността, тогава няма да можем да отидем никъде - нито на Луната, нито до Марс.

5. Променливият икономически и политически климат не позволява да се влагат средства в космическите програми поетапно

Дори и да приемем, че днес нито една държава не желае да дава милиарди пари "нахалос" за космонавтика, остава вариантът космическите агенции да приемат дългосрочни стратегии. Нека да предположим - ако днес бъде одобрена за изпълнение лунна мисия, до 15-20 години може и да се стигне до нейното реализиране, като средствата ще се влагат поетапно, на порции.

Проблемът е, че космическите проекти стават жертва на амбициите на много политици. По време на епохата на Джордж Буш - Старши има желание да се започне програма за усвояване на Луната и Марс. След него идва Бил Клинтън, който слага точка на каквито и да е амбиции за полети отвъд околоземна орбита. Даже по негово време в НАСА е практически забранено да се споменават Луната и Марс в техния изследователски смисъл и определени учени измислят ефвемизма "достъпни планетарни повърхности", когато се наложи да говорят за пилотирани мисии до тях. След Клинтън идва Буш-младши, който започва програмата за завръщане на Луната "Съзвездие". Тя пък е прекратена от Обама.

В Русия положението не е по-розово. Преди няколко години властта започна да дава повече пари за космонавтиката и се заговори за полети до Луната към 2030 година. Това изглеждаше реалистично, въпреки факта, че Русия няма нито една успешна безпилотна мисия отвъд околоземна орбита след началото на промените - времевият период (до 2030 година) е достатъчен за тестове и изпитания. Но икономическият климат се промени с налагането на санкции покрай кризата в Украйна, петролът поевтинява и рублата се обезценява. Днес малцина са тези, които вярват, че Русия изобщо може да изпълни пилотирана мисия до Луната в срок при тези условия.

6. Днес ние сме твърде фокусирани върху "Международната космическа станция"

Харесва ли ви или не, днешният фокус на пилотираната космонавтика е "Международната космическа станция". Нейната поява също е до голяма степен на късмет - появила се е само защото политическият климат за нейното раждане е бил подходящ. Одобрението й е станало през 90-те години, когато СССР вече се е разпаднал и САЩ решили да въвлекат Русия в нейната конструкция под политически предлог. Тогава руснаците нямали никакви пари и амбиции за каквито и да е космически проекти. С този ход била осигурена възможност на Русия да спаси космонавтиката си, а американските политици играели тънка игра - надявали се, че ангажирани в "Международната космическа станция", руснаците няма да подпомагат тоталитарни държави с ракетни технологии.  Да, американците наистина помогнали на руснаците, но не поради благородство, а поради геополитически интереси.

През 2011 година "Международната космическа станция" беше завършена. Счита се, че за нейната конструкция са дадени над $100 милиарда. Това са много пари и очакванията на всяка държава-част от проекта е парите да се възвърнат. Станцията уж се предвиждаше според първоначалните планове да съществува само до 2015 година, след което да се мисли за нов проект, но отлаганията в конструкцията и фактът, че все още не е изпълнена научната й програма напълно доведе до удължаване на експлоатацията й до 2021 година. Но най-вероятно ще продължи да се използва дори още по-дълго - до 2025, а може би и до 2030 година. Както подчертах, твърде много пари са дадени за нея, а на чертожната дъска няма никакъв неин заместител.

Китай също планира в началото на 20-те години да построи своя собствена станция и да осигури постоянно присъствие на човек в космоса. Предполага се, че китайската станция ще е фокус на местната космонавтика поне до 2028 година, което отмества реализацията китайска пилотирана експедиция до Луната към 2030 година.

7. Няма икономическа обосновка за колонизиране на Луната

Това заслужава да бъде споменато в отделна точка. През последните няколко години голяма популярност набра идеята, че Луната е източник на екологично чиста енергия, понеже на повърхността й има хелий 3. Счита се, че този изотоп може да доведе до разработването на безопасна енергетика чрез използването на фузионен реактор, понеже не е радиоактивен и не води до появата на опасни отпадни продукти.

Но най-вероятно тази идея е плод по-скоро на фантазии, а не на реална наука. И това го казвам не аз, а ... Европейската космическа агенция (ЕКА). Все още не е създаден хелиев фузионен реактор, от който успешно да се получава електроенергия по икономически изгоден начин. Конструиран е експериментален тестов реактор във Фузионния технологичен институт, но до този момент този реактор все още поглъща повече енергия, отколкото произвежда. През 2007 година теоретичният физик Франк Клоуз съобщи, че процесът е бавен, енергоемък, изисква прекалено висока температура и отделно от това все още няма оценка какви са лунните запаси от хелий 3.

Добавете към това и цената на космическия полет. С космическата совалка струваше около $20 000 долара да се качи в орбита един килограм полезен товар. Това означава, че на дори и да съществуваше някакъв магически уред, който да може да преработва олово до злато в космоса, след продажбата на новополученото злато нямаше да се покрият разходите и това пак нямаше да обоснове необходимостта от лунно миньорство.

Едно е космическа агенция или организация да обоснове лунното миньорство на базата на сигурни факти, доказани от науката. До този момент обаче изкопаването на хелий 3 за енергийните нужди на Земята е по-скоро фантазия и съвсем друго е да базираш космическите си планове на фантазии.

https://www.cosmos.1.bg/portal/mitove-i-zabludi-statii/1129-2015-why-is-it-so-hard-to-go-back

Share this post


Link to post
Share on other sites

Добро изложение. Има много верни неща. Но повдига и въпроси. Например:

Преди 2 часа, SAlexandrov said:

През 1966 година е пикът, когато САЩ дава пари за космонавтиката - 4.5% от общия бюджет, което е възлизало на $5.93 милиарда долара на година тогавашни пари. То се равнява на $43 милиарда днешни пари. След тази година никоя държава не е осигурявала толкова много средства за космически полети. Днес НАСА получава под 1% от целия бюджет - около $18-19 милиарда годишно.

Да, има много такива сметки. Но като че ли се забравя, че за изминалите 50 год. много от технологиите са поевтинели значително. Да не говорим за възможностите на тия технологии, ако приемем, че по някакъв реалистичен начин може да сметне кпд на технология за единица валута. Само помисли за компютрите и софтуера. Така че тия 20 милиарда днес може и да се повече от 40-те милиарда навремето. Нали, в края на краищата, това е смисълът от развитието на технологиите - да стават по-достъпни. Пък НАСА е символ на прогреса :) Друг е въпроса ако това не става на практика. Бих казал, спекулативно, че зависи на кого и защо плащаш. Но това е друга тема.

Преди 2 часа, SAlexandrov said:

7. Няма икономическа обосновка за колонизиране на Луната

То, според мен, и за Марс няма такава. Или бъркам? Което не пречи да се надпреварват да разработват. И да се наливат големи пари, в това число правителствени. 

Бих се радвал да поясниш и прецизираш. Не съм толкова наясно с фактите, а виждам, че ти се занимаваш активно. Мисля и за други ще е полезно

Редактирано от boyko

Share this post


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

Александров благодаря за отговора.

Не съм съгласен. А пари има.

Според мен има икономическа обосновка да искат да отидат и то комерсиална.

 

"Преди няколко години Мъск обяви плановете си за колонизиране на Марс и да закара един милион души на планетата. Според плановете му, представени през 2016 г., хората ще могат да пътуват до планетата през 2025 г."

Но нека за начало до Луната да отидат с "Фолкън 9" и с толкова опит от "Аполо" и сега нови технологии и всичко е тествано.

Засякох и това

Лентите с записите направени на SSTV изчезнаха на 'Apolo11'.

13 000 филма общо.

Засякох и видео, на което се вижда как се вее знамето.

Прословутото знаме от "Аполо" защо се вее в вакуум? но

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Здравей Александров

Очаквах дискусия но понеже си ни пратил стара статия се вижда че :

За Китай също не си прав.  https://en.wikipedia.org/wiki/Chang%27e_4

Програмата предвижда 2030г да имат обитаема база на Луната.

АКО КИТАЙЦИТЕ КАЦНАТ НАМА ДА ИМА НИКАКО ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ НАСА СА ПРАЩАЛИ ХОРА ТАМ.

 

 

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 минути, nik30 said:

АКО КИТАЙЦИТЕ КАЦНАТ НАМА ДА ИМА НИКАКО ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ НАСА СА ПРАЩАЛИ ХОРА ТАМ.

Защо няма да има значение ?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не, че сега има голяма значение, като не могат да отидат. 

Виж не знаят с кой вариант да отидат. 

А нали бяха "ходили"

Стара технология, видео записите са загубени.

На какво ти прилича?

Виж какво казва на Тръмп съветника https://fakti.bg/world/254295-savetnik-na-tramp-kacaneto-na-lunata-e-nai-golamata-izmama

 

2. Днес вече няма тежкотоварни ракети като "Сатурн 5"

За да може да се осъществи пилотирана мисия до Луната или друга планета, е необходимо да бъде построена тежкотоварна ракета. Няма как да се избегне тази стъпка, освен ако не се предприеме строеж в космоса на отделните модули, след изстрелването им чрез по-малки ракети. Но имайки предвид колко бавно протича един космически строеж, ако съдим по проблемите, които възникнаха с конструкцията на "Международната космическа станция" (която едва преживя катастрофата на совалка и отлагане с близо 6-7 години), не е чудно защо космическите агенции избягват този вариант. За предпочитане е космическият кораб да се изстреля наведнъж с една голяма ракета.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ти говориш за конспирациите за кацането на Луната.

Прочети цялата тема! 

Половин век след големия скок на Армстронг, някои хора все още не вярват, че човек е бил на Луната

https://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2794-2019-50years-moon-hoax

 В нета също има много информация. 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...