Отиди на
Форум "Наука"

Кой създава кризите (поредица от четири части)


Recommended Posts

  • Потребители

Кой създава кризите 1: Голямата Депресия

3 години ago in Блог
 
great-depression-pictures-600x337.jpg
 

Голямата депресия можеше

да си остане малка рецесия

По време на криза винаги се разгорещяват дебатите какви политики да бъдат приложени за възстановяване на икономическия растеж. Левият и десният лагер се сблъскват традиционно както в сферата на икономиката, така и в сферата на политиката. Но докато устойчиво разрешаване на този спор засега е невъзможно до голяма степен поради неговото хипотетично естество, доста категорична оценка може да се постави върху историческите причини за създаване на икономическите кризи. От дистанцията на времето е възможно да се анализира с висока точност дали причините за определена рецесия в миналото са гравитирали основно около пазарен или държавен провал. Да направим бърз преглед на причините зад най-големите кризи и депресии през XX и XXI век. В първата част ще погледнем две от най-важните кризи през XXI век – паниката от 1907 г. и Голямата депресия.

Паниката от 1907 в САЩ

Кризата от 1907 г. е предшествана от около двугодишен период на извънредни икономически трудности, създадени от огромното земетресение в Сан Франциско, действия на английската централна банка, проинфлационната политика на финансовия министър Шоу, неадекватната държавна намеса в железопътния бизнес и индустрията, както и повишения апетит на банките за рисково кредитиране след въвеждането на института за ограничена отговорност. Тези събития се развиват на фона на около 40 г. бързо икономическо развитие и удвояване на населението на САЩ, предизвикало общо оптимистично настроение сред гражданите и финансовите пазари, което от своя страна води до разширено кредитиране.

През октомври 1907 г., картел от няколко големи частни, но силно регулирани банки прави агресивен ход за елиминиране на конкурентни тръстови кредитори, което хвърля клиентите на вторите в паника и те започват да изтеглят масово парите си. Паниката се разпространява и за около две седмици обхваща няколкостотин малки финансови институции и започва да заплашва стабилността на големите. Най-богатите американски бизнесмени се намесват да спасят банките си чрез личното си богатство, водени от Дж. П. Морган. Шест седмици по-късно колективните действия на водещите банкери и индустриалци възвръщат доверието в системата, но няколко финансови институции са оставени да фалират.

Въпреки че паниката от 1907 г. е изключително кратка и по-дълбока криза е избегната основно благодарение на действията на частния бизнес, тя става формалната причина за създаването на американската централна банка (FED), чиято основна задача е да не допуска повече финансови кризи и предизивикани от тях рецесии.

 

Колапсът на Уолстрийт от 1929 и Голямата депресия (1929–1939)

Повечето хора смятат, че Голямата депресия е една криза, започнала през 1929 и приключила през 1939, но с икономически трудности продължили и след това. Всъщност през този период има (поне) две кризи, които трябва да се разглеждат поотделно, за да може да се направят правилните изводи.

Първата голяма заблуда е, че колапсът на финансовите пазари през 1929 година е плод изцяло на човешкия свръхоптимизъм, превърнал се в прекалено агресивни спекулации. Всъщност той е до голяма степен следствие на дългогодишна проинфлационна политика на вече създадената американска централна банка (FED), която преди това е и финансирала военните разходи на американското правителство за Първата световна война. Лесните пари се изливат в надуващ се балон във финансовия и жилищния американски пазар и водят до всеобщо въвличане на американските граждани в спекулативни сделки и лесни печалби, създали всеизвестните бурни 20-те години, познати ни от книгата “Великият Гетсби”. Същият период съвпада с възхода на австрийската икономическа школа и предстоящата криза бива предсказана с удивителна точност от Лудвиг фон Мизес и Фридрих Хайек, както и американския икономист Бенджамин Андерсън. Последният предупреждава, че политиките на новосъздадения Федерален резерв, вместо да предпазят обществото от криза, ще го вкарат в най-жестоката депресия.

Точно това се получава. Балонът на финансовите пазари, предизвикан в съществена степен от системата на Федералния резерв, се пука през октомври 1929 г.

Тук следва втората голяма заблуда, а именно, че сривът на финансовите пазари предизвиква последвалата почти десетгодишна криза, позната като Голямата депресия. Това е абсолютно невярно, тъй като твърдящите го икономисти и политици “изпускат” от анализа си няколко ключови месеца от 1929 и 1930 г. Всъщност два месеца след Черния вторник безработицата в САЩ стига до 9%, което е приемливо за нормална рецесия ниво. Към лятото на 1930, 8 месеца след колапса на Уолстрийт, безработицата е намаляла до 6%!

След юни 1930 г. обаче сравнително бързо настъпва истинската икономическа катастрофа. Американските политици решават, че е време да се намесят, за да изведат държавата от кризата. Президентът Хувър въвежда закона “Смут-Хоули”, който поставя жестоки ограничения върху външната търговия на САЩ, въпреки предупрежденията на няколкостотин икономисти и университетски преподаватели. Шест месеца по-късно безработицата вече е над 10%. Правителството решава, че трябва да увеличи все повече намесата си и в края на мандата на Хувър вече се оформя черновата на класическата социалистическа програма на

Новата сделка, която

бива приложена от

Рузвелт – командно-

административна

планова икономика, овластяване на синдикатите, монополизация и картелизация на цели сектори, поемане на огромни държавни дългове и наливането им в държавни проекти. Безумието кулминира през 1933 година, когато администрацията на Рузвелт плаща на фермерите субсидии, за да не засаждат продукция и да избиват животните си с цел повишаване цените на земеделската продукция. С всяка следваща държавна политика и “помощ” кризата се задълбочава и безработицата се увеличава. За капак на всичко, Федералният pезерв, вече направил огромна грешка с проинфлационната политика, довела до надуването на финансовия балон, реагира напълно неадекватно и позволява на паричното предлагане да се свие с над 1/3, ефективно намалявайки значително шансовете за икономическо възстановяване.

Всеки човек, който аналитично и непредубедено изследва внимателно историята на Голямата депресия, достига неизбежно до извода и прозрението, че това е

най-грандиозният провал

на държавна политика през XX век, директно следствие от вредни правителствени политики, превърнали една рецесия в почти десетилетна депресия. Оптимизмът на Уолстрийт и в американското общество, довел до надуването и спукването на балона през 1929, е по-скоро следствие, отколкото първопричина, и ако американското правителство не се беше намесило да извежда държавата от кризата, и ако Федералният резерв бе реагирал по-адекватно (или не беше създаден въобще), Голямата депресия щеше днес да бъде позната като Малката рецесия от 1929.

В следващата част ще видим как заблудите и политическата пропаганда последвали Голямата депресия, водят до устойчивото прилагане на вредни държавни политики, които почти 100 години по-късно кулминират в кризисното дежавю от 2008-2009.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Кой създава кризите 2: Голямата война

3 години ago in Блог
 
47899-050-440A1CBF-600x472.jpg
 

В ПЪРВАТА част (“24 часа” от 15 април) разгледах двете най-значими кризи от първата половина на ХХ век – паниката от 1907 г. (многофакторна криза, довела до създаването на Федералния резерв) в САЩ и Голямата депресия – когато намесата на държавата превръща една рецесия с пик от 9% безработица в почти десетгодишна депресия с безработица от над 20%. Във втората част фокусът е върху поредицата от кризи по време и след Втората световна война до голямата “петролна” рецесия от 1973-1975 г.

Рецесията от 1937 г. е една от най-любимите на социалистите от средата на ХХ век, тъй като с настойчива пропаганда са успели да създадат напълно паралелна реалност за нея. Общоприетото обяснение за кризата от 1937 г. е, че Рузвелт, който по това време създал нечуван просперитет и възстановяване, решил да намали държавните разходи и да се върне към по-свита монетарна политика, което веднага създало криза (това обяснение е дори официалното на Белия дом,

дадено от бившия главен съветник на Обама

по икономика през 2009 г.). Само че фактите са съвсем различни. Първо, дефицитът през 1937 г. намалява, но това не е резултат на намалените държавни разходи, а на увеличеното данъчно бреме върху американското общество. Второ, повишаването на изискуемите резерви от ФЕД всъщност не води до намаляване на кредитирането, а напротив. Кредитирането спада едва след поредния срив на финансовите пазари. Трето, възстановяването на Рузвелт трудно може да се квалифицира като забележително (по това време са минали над 7 години от 1929 г.), да не говорим, че държавната намеса на Рузвелт и Хувър превръща хипотетично краткосрочна рецесия, следствие на срива на Уолстрийт (безработицата не надхвърля 9%, за сравнение днес във Франция е над 11%) в Голямата депресия.

Какви са тогава истинските причини за кризата от 1937 г.? Между 1933 и 1936 г. Федералният резерв преследва експанзивна монетарна политика, подкрепена от притока на злато от Европа (следствие на възхода на нацизма и бягство на капитали от Германия и други страни в Европа), в резултат кредитът поевтинява. От австрийската теория за бизнес цикъла се знае, че увеличаването на паричната маса води до съществени промени в структурата на производството, най-често към увеличено производство на капиталови стоки (машини), тъй като те са по-привлекателни при евтини кредити. Проблемът е, че този сигнал към пазара е лъжлив, тъй като евтините кредити не са продукт на повече спестявания в обществото, а на държавна намеса.

Тоест надува

се балон

Последствията са, че предприемачите започват да заменят ръчен труд с машини, но през 1937 правителството е овластило профсъюзите до такава степен, че това е почти невъзможно. Този микс от погрешни сигнали към икономиката създава вреден от икономическа гледна точка ефект – банките са стимулирани да кредитират от една държавна намеса, а държавната подкрепа за профсъюзите не позволява на предприемачите да използват тези пари по логичния начин към онзи момент, тоест за нови машини и ново производство. И тъй като Федералният резерв не предприема стъпки да намали кредитирането, това се случва чрез финансовите пазари – инвеститорите започват да разпродават акции, което води до свиване на кредитирането и до т.нар. Рецесия на Рузвелт характеризираща се с астрономически спад на продуктивността и рязък скок на безработицата.

Следващата рецесия е следвоенната от 1945 г. Тя е породена от намаляването на военновременните държавни разходи и демобилизацията, която ефективно създава безработица.

Повечето кейнсианци вдигат врява до небесата, тъй като очакват страшна депресия вследствие на намалените държавни харчове (все едно чрез производството на танкове, оръдия и бомби се създава голямо благосъстояние). Всъщност рецесията е изключително кратка, тъй като трудът и капиталът бързо се реалокират и предприемачеството е във възход. Истинската причина за този възход пък е рядко позната и затулена встрани от конспиративни теории. Всъщност, следвоенният бум не е продукт на стимулирания военнопромишлен американски комплекс, а на разпада на американската изолация и ограничена международна търговия – да, ако си спомняте от първата част, това е актът Смит-Хоули на Хувър и последвалите политики при Рузвелт, които са сред основните причини за Голямата депресия. Е, не е никаква изненада, ако тяхното премахване създава икономически просперитет, нали? Тъй като това обяснение не изнася на социалистите и кейнсианците, извън Щатите те го маскират с пропагандата за великия стимулиран военнопромишлен комплекс и американски империализъм, а в Щатите изобщо не говорят по тази тема.

Първата криза в САЩ след следвоенния период на икономически прогрес е тази стартирала в края на 1949 г. Въпреки че е относително продължителна, тя не е особено дълбока и поради това рядко намира място в задълбочените анализи. Тя е почти комична история на некадърността на правителството и шефовете на Федералния резерв да реагират на проблеми, които така или иначе обществото решава само. Както Хайек казва в прословутото си есе “Използване на знанието в обществото”, нито един централно планиращ субект, бил той диктатор, социалист или централен банкер, не може да се мери по знание с цялото общество. Между 1947 и 1949 се наблюдават откъслечни и краткосрочни изблици на инфлация, до голяма степен следствие както на нагаждащото се към мирна икономика общество, така и на демонтиране на ценовите контроли от военновременния период. Но правителството и шефовете на централната банка изпадат в паника и убиват мухата със слон – антиинфлационни програми от всякакъв вид и род, които в крайна сметка забавят икономиката и създават рецесия. Поредната

държавно планирана комедия

Следва кризата от 1953 г. Основните причини за нея са същите както най-важните причини за последната криза от 2008 година – правителството и Федералният резерв решават да стимулират жилищния сектор с ниски лихви и държавни регулации (държавногарантирани заеми и други, по това време Фани Мей вече е в постепенен възход). Печатането на пари дава добре обяснения от австрийската школа грешен сигнал на предприемачите и те си мислят, че кредитирането е плод на високи нива на спестявания. Резултатът е надуване на балон от държавата чрез създаване на погрешни сигнали в пазара, който се пука и създава криза. Всяка прилика с кризата от 2008 година не е случайна.

Последните две кризи до петролната са тези от 1958 г. и 1960-1961. Те са типичен пример за резултат изцяло от монетарна политика, тоест причинени от централната банка. През 1958 се случва и напълно невъзможното, според кейнсианците – инфлация по време на икономически спад. Тогава професорът икономист Мъри Ротбард отправя въпрос до действащия шеф на ФЕД Артър Бърнс “Какво ще направите, ако икономиката не излезе веднага от кризата и инфлацията продължи?” Бърнс отговаря “Ами всички ние от ФЕД ще си подадем оставката”. Необяснимата за кейнсианците стагфлация продължава почти година, но никой от ФЕД не си подава оставката. Тогава и Ротбард къде на шега, къде на сериозно, извежда и основния закон в политиката – никой никога доброволно не си подава оставката от правителството.

Поредицата от икономически кризи между Голямата депресия и петролната криза през 70-те не е особено популярна, тъй като е засенчена от по-значими изцяло политически събития. Погледът върху нея обаче разкрива пълната некомпетентност на политиците в опитите им да управляват икономиката по-добре от свободното общество, смайващата им твърдоглавост да разберат и да се поучат от грешките си и невероятната им умелост в организирането на политическа пропаганда, представяща техните грешки като грешки на свободното общество и пазарна икономика. Да ви звучи познато и днес?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Кой създава кризите 3: Големият петрол

3 години ago in Блог
 
ap7306010161-46202f651ae95a3899ace4171ad
 

В ПЪРВАТА част („24 часа“ от 15 април т.г., стр. 12 ) видяхме една от най големите PR манипулации на ХХ век – как американските политици чрез масмедиите и умели PR стратегии представиха Голямата депресия като продукт на свободното общество и предприемачество, „замазвайки“ своята вина за възраждането на протекционизма, ограничаване на международната търговия и неадекватна парична политика, превърнала една рецесия с безработица под 10% в Голямата депресия с безработица над 25%. Във втората част („24 часа“ от 2 май, стр. 8) разгледах най-значимите кризи между рецесията от 1937 г. и петролната криза от 1973 г. Характерно за всички тези рецесии, без следвоенната от 1945 г., са категоричните данни, че държавната намеса също е в дъното им – дали чрез безконтролно увеличаване на паричната маса (печатане на пари), дали чрез непазарно стимулиране на ипотечния пазар, дали чрез квоти, високи мита или забрана за внос, американските политици неизменно са основните виновници за периодите на икономическия упадък.

Петролната криза от 1973 г. е поредният пример за политически интервенции, довели до сериозен икономически упадък. Уникалността на тази криза е, че тя комбинира свиваща се икономика с инфлация – нещо, което било смятано за невъзможно от кейнсианските икономисти на тогавашното статукво и повечето политици. Първият фактор, довел до кризата, са инфлационните шокове в края на 60-те г. и между 1970 и 1973 г., вследствие на разпадането на златното обезпечение на американския долар. Причините за разпадането са сложни, включително и практическа неустойчивост на това обезпечение в тогавашната форма в дългосрочен план. Големите промени през 60-те г. утвърждават разбирането, че по-високата инфлация твърдо води до по-ниска безработица,
тъй като разходите за консумация стимулират икономиката. Това от своя страна стимулира политиците да преминат от относително стабилна фискална дисциплина към хроничните бюджетни дефицити, както и поредния период на разхлабена парична политика от централната банка.

Извън финансовия сектор политиците се намесват по особено вреден начин в енергийния сектор. Както и по време на предходните кризи държавното управление в САЩ показва пълно неразбиране за това какво е инфлация и как да се бори с нея. Паникьосани от повишаването на цената на енергията през 60-те г. (до голяма степен и породени от държавната финансова политика), те налагат тежки регулации на цената на бензина (в името на бедните), ограничават местното производство и добив на нефт (пак в името на бедните) и дори свеждат до минимум възможността за свободна търговия с петролни продукти. Разбира се, както знаем от икономическата теория, ограничаването на цените води до недостиг и спад на предлагането. Това се случва и през 60-те и началото на 70-те години – през 1973 г. в САЩ има двойно по-малко петролни сонди спрямо 20 години по-рано, тъй като ценовият контрол отнема стимула на инвеститорите да рискуват парите си да разширяват бизнеса си. Всичко това превръща американската икономика в изключително зависима от внос на енергия от Близкия изток и отлага с поне 20 г. развитието на нови технологии за добив на петрол и газ, както и на алтернативни горива.

Именно тази зависимост води до петролната криза. ОПЕК намалява производството (увеличавайки цената) и налага петролно ембарго на САЩ заради поредния период на израелско-арабски кризи. Зависимостта на САЩ от внос на енергия се комбинира с ценовите контроли, наложени от американските политици, и води до добре познатите ни от нашата хиперинфлация празни щандове. Да, и в САЩ ги е имало в един период! В САЩ вносителите на енергия не могат да прехвърлят цената на ембаргото върху потребителите с по-високи цени, тъй като политиците са сложили ценови таван и по този начин става невъзможно за търговците да доставят бензин на бензиностанциите. Глупостта на американските и европейските политици по това време е почти безпрецедентна. Всички те се фокусират върху вдигането на петролното ембарго, което всъщност никога не е било проблем, тъй като търговците бързо се ориентират и препродават близкоизточния петрол на САЩ през европейски дъщерни компании. Реално САЩ никога не са имали проблем с внасянето на петрол, истинският проблем е бил намаленото производство и ценовите контроли в самите Щати, които блокират вноса им и оставят бензиностанциите и потребителите „на сухо“. И всичко това „в името на бедните“.

Всичко това довежда до първата голяма криза със стагфлация – рецесия плюс инфлация. Икономистите от кейнсианската школа и политиците нямат идея какво се случва и защо. Инстинктът им за самосъхранение води до поредната гигантска информационна и пропагандна кампания, прехвърляйки вината за всичко лошо върху спекуланти с валута, алчни бизнесмени, лидери на профсъюзи, корумпирани банкери, зли араби и т.н. Ако Ридли Скот беше пуснал „Пришълецът 1“ няколко години по-рано, без съмнение и той е щял да бъде сред виновниците. Истината е проста и се вижда ясно в историческите и статистически факти – пореден период на бясно печатане на пари, абсолютно безмозъчни от гледна точка на икономическата теория ценови регулации и ограничаване на свободната търговия, комбинирани с външнополитически проблеми, водят до поредната гигантска криза, в дъното на която стоят политиците и държавната намеса. Ако трябва да сме обективни, то ембаргото на ОПЕК върху САЩ е може би най-малката причина за всичко, което се е случило. В мемоарите си Кисинджър отбелязва пълното неразбиране на целия световен елит на международния енергиен пазар, превърнал се в отклоняващ вниманието фетиш за премахване на ембаргото, когато то през цялото време е било символично.

Рецесията през 1981 г . е следствие на продължаващото неразбиране на американските политици какво причинява инфлацията, както и кризата в производството на петрол, вследствие на Иранската революция. В началото, новият шеф на Федералния резерви, Пол Уокър се явява като икономист, доста по-бързо схващащ ефектите на монетарната политика върху инфлацията, но определено действията му са далеч от ефективни, граничещи буквално с паника на моменти и нямащи нищо общо с дългосрочен план и стратегия.

Уокър обаче се учи в движение и в партньорство с администрацията на Рейгън успява да сложи край на инфлационната спирала,  сполетяла американската и световната икономика, през 70-те и началото на 80-те.

Кризите през 70-те г. затвърждават напълно тезата на нобеловия лауреат Фридрих Хайек (чиято награда е до голяма степен свързана с проучванията му за природата и причините за икономическите цикли и кризи), че централно-планиращите политици са абсолютно неспособни да притежават нужното знание, за да направляват икономиката по-ефективно от свободното общество. Държавните намеси както във фискалната, така и монетарната и регулаторната политика, забъркват поредната колосална каша и гигантска рецесия, загубила повече от десетилетие от живота на милиарди граждани, понесли ефекта от политическата глупост и арогантност. За относително кратък период през 80-те и началото на 90-те години на ХХ век десните политици, водени от Рейгън и Тачър, са във възход и успяват съществено да намалят ролята на държавата в живота на хората. Тачър е далеч по-успешна, ако погледнем сухата статистика за националната икономика, особено имайки предвид невъзможността на Рейгън да намали държавните разходи поради т.нар. Студена война. Но ролята на Рейгън в разпространяването на идеите за свободно общество и малка държавна намеса трябва да бъде високо оценена, тъй като те водят до колапса на СССР и съществена идеологическа промяна в много азиатски и южноамерикански държави. Там политиците преминават към класически либерални политики, превърнали дългите периоди на стагнация в десетилетие на бърз икономически растеж, следствие на реформи към свободна търговия, силна защита на частната собственост, повече свобода за обществото и предприемачите и по-малка държавна намеса. И бедни държави в рамките само на 2-3 десетилетия се превръщат в икономически „тигри“.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Кой създава кризите 4: Голямата Рецесия

3 години ago in Блог
 
homeless-600x389.jpg

Това е четвъртата и последна част от поредицата „Кой създава кризите“. В предходните три статии видяхме, че държавата в различните й разновидности (изпълнителна, законодателна и парична власт) е основният виновник за почти всички икономически кризи през 20-и век, включително за Голямата депресия. В тази статия ще разгледаме причините за кризите през 21-ви век. Няма изненада – основните причини са свързани с държавни и квази-държавни институции.

Технологичният (dot-com) балон

Технологичният балон е драматичен цикъл в американската икономика между 1997 и 2001 година, като върхът му е на 10 март 2000 г. когато композитният индекс NASDAQ достигна 5408.6. 14 години по-късно, индексът е все още с 23% на по-ниско ниво, отколкото през март 2000 – в петък 30 май 2014 година индексът бе 4242.62 . Тоест, ако някой е вложил 5408 долара купувайки композитния индекс на NASDAQ на 10 март 2000, днес тази инвестиция струва 4242 долара. За хората, неразбиращи генезиса на икономически цикли, технологичният балон бе причинен от огромното поскъпване на акциите на технологични и особено интернет компании след започналата тогава онлайн революция в резултат на свръх-търсенето на акции на такива компании. Да, прекалено големият оптимизъм обхванал както професионалните инвеститори, така и доста хора извън сектора, доведе до много високо търсене, което логично доведе до сериозно поскъпване на повечето технологични компании в периода 1997 – началото на 2000 г. Но не малка роля за този балон изиграхаи редица фактори, зависещи от държавни политики, включително интересна комбинация на японската и американска парична политика, отливането на капитали след азиатската криза към САЩ, неадекватна реакция на американската централна банка към вливащата се в САЩ ликвидност. Към края на 2000 година NASDAQ вече е колабирал до 50% от стойността си през мартенския пик. Интересното, обаче, е в това, че ако не се бяха случили терористичните атаки от 11 септември 2001, тази относително пазарна криза вероятно нямаше дори да причини рецесия. И това се дължи на факта, че с малки изключения (например полагането на прекалено много кабели от телекомуникационни компании) в тази криза нямаше много неразумни инвестиции в дългосрочни активи (оборудване) и това, което се случи, всъщност, е преразпределение на активи от по-късните инвеститори в технологични компании, към създателите на тези компании и по ранните инвеститори и по-точно тези които са се усетили да продадат акциите си преди срива на NASDAQ след март 2000 г.

Колапсът на американския ипотечен пазар и последвалата икономическа криза

Текущият период на икономически трудности трябва да се определи ясно, преди да бъде анализиран. Първо, той е изключително концентриран в развитите икономики, основно тези в Европейския Съюз и САЩ. Като цяло, развиващите се и по-бедните икономики продължават да се развиват сравнително добре, макар, че почти всички заради намалял износи и чуждестранни инвестиции също показват по нисък икономически ръст от 2009 година. Второ, икономическата криза започва след колапса на американския ипотечен пазар през 2007-2008, но бива удължена и подсилена от европейската дългова криза, започнала две години по-късно.

Колапсът на американския ипотечен пазар се причинява от факта, че критичен за финансовата система брой кредитополучатели спират да плащат ипотеките си. Анализът на тези кредитополучатели разкрива, че основното ядро са хора без стабилни доходи, без стабилна работа и с много нисък процент на самоучастие и притежание на собствени активи. Банкерите в САЩ ги наричат NINJA кредитополучатели (no income no job & assets). Когато говорим какво е причинило колапса на ипотечния пазар, трябва да се запитаме каква е причината най-големите банки с едни от най-умните, образовани и високо платени банкери да отпуснат 20- и 30-годишни ипотеки за огромни суми на кредитополучатели, които никога няма да могат да ги изплатят?

Американските политици и левият политически и икономически кръг в целия свят изляха огромни средства в PR пропагандната машина, за да убедят гласоподавателите, че причината за горното е основно алчността на банкерите и липсата на достатъчна регулация на банковия сектор. Но здравият разум подсказва, че един алчен банкер, който печели от дългосрочното изплащане на лихва, няма никакъв стимул да даде ипотека на кредитополучател, който няма да я изплати. Напротив, алчният и умен банкер би внимавал много на кого дава ипотека. Ето защо, истинската причина се корени в стимула, който е получила американската банкова система да раздава такива ипотеки. А този стимул идва по три направления, като всички са свързани с държавната политика.

Първият стимул е в ролята на няколко квази-държавни банки, най-известните от които са тъй наречените Фани Мей и Фреди Мак. Те се създават към и след края на Голямата Депресия като целта им е да стимулират ипотечното кредитиране, така че да помогнат на повече американски граждани да си купят къща (т.е. да постигнат американската мечта). До към 90-те години, тези квази-държавни банки нямат особено влияние. Това се променя през 1992 при Джордж Буш старши, когато се гласува Housing and Community Development Act, който постепенно напомпва тези банки на стероиди. Администрацията на Клинтън през 1999 удря още няколко допълнителни „инжекции“. Какво правят Фани и Фреди? На разбираем език, те изкупуват ипотеки от търговските банки и ги препродават на инвеститори на изключително ниска доходност, разчитайки на държавната гаранция за изплащането им в случай, че кредитополучателите спрат да плащат. Така квази-държавните банки стимулират търговските банки да дават повече ипотеки на рискови кредитополучатели с ниски доходи, тъй като търговските банки няма да печелят толкова от изплащането на ипотеката, а от сложните финансови операции по нейната препродажба. Резултатът е огромното разширяване на рисковите ипотеки, гарантирани непряко от държавата (Agency backed), достигащи чудовищния размер, показан от следната графика:

Screenshot - 1.6.2014 г. , 12_35_38

 

Вторият стимул е директната намеса на американската държава в ипотечния пазар чрез закони като Housing and Community Development Act и Community Reinvestment Act, както и допълнителни по-малки законодателни и изпълнителни политики, изградени върху тях. Тези закони задължават банките да осигурят равен достъп на различни квартали, общини и области до ипотечни кредити, без дискриминация относно пол, раса, религия или други личностни характеристики, включително благосъстояние. С други думи, под „миловидния“ претекст за борба срещу дискриминацията, американските политици задължават банките да кредитират на ниски лихви граждани, които не разполагат с парите да си платят ипотеката. Нито образованието и квалификацията, която да им позволи в обозримо бъдеще да започнат работи с доход, който би им позволил да изплащат безпроблемни ипотечния си кредит. Има и още дълга редица ефекти, но дори този стига да илюстрира тяхната същност – брутална държавна намеса в ипотечния пазар, изкривяваща стимулите за кредитиране и внасяща съществен риск в системата.

Третият стимул е държавната намеса през паричната политика на централната банка (Федералният Резерв). Преди някой социалист да „изкряка“, че ФЕД е частна банка, нека уточня, че ръководството и задачите на ФЕД се определят от Президента. След технологичната криза, Федералният Резерв (за пореден път) намалява основният лихвен процент, помпайки евтини и лесни пари в американската икономика. Това напомпване идва през редица канали, включително позволявайки на квази-държавните банки Фани и Фреди да се финансират по-евтино. Но евтините пари напомпвани от централната банка дават грешен сигнал в икономиката – например те подлъгват предприемачите, че нивата на спестявания са високи, докато реално те не са такива. (подлъгват и кредитополучателите, че е възможно дълги години да са ниски лихвите и да се плаща ниска месечна вноска) В няколкото години преди да избухне ипотечния балон цените в основните метрополиси в САЩ нарастват с над 10% всяка година. Хората без жилища виждат това и си казват – да си купя жилище пък в най-лошия случай ако си загубя работата ще я продам на по-висока цена. Предприемачите пък увеличават предлагането, т.е. построяват повече недвижима собственост, отколкото обществото има нужда. Резултатът е криза на свръхпредлагането и именно това се случи в САЩ. Австрийската икономическа школа е особено фокусирана именно върху тези ефекти на паричната политика и поради това успява с голяма точност да предскаже колапса на американския ипотечен пазар (за разлика от кейнсианците, които за пореден път се чудят какво става и до последния момент убеждават гражданите, че всичко е наред). Тук идва и същественият въпрос дали изобщо е възможно централна банка успешно да определя „цената на парите“, но този въпрос ще разгледам в друга коментарна статия за 24 часа.

И така американската финансова система реагира по предсказуем начин на всички тези държавни и непазарни стимули – започва се бясно раздаване на ипотечни кредити на кредитополучатели без възможност да ги върнат, като въз основа на тях се изработват сложни финансови инструменти, от които се извличат огромни печалби (да, вина имат и рейтинговите агенции, които недооцениха риска в някои от инструментите с които инвестиционните банки пакетираха индивидуалните ипотеки и ги продаваха на институционални клиенти и една на друга. Между другото, голяма част от инвестиционните банки и техните служители също инвестираха свои пари в тези инструменти, което доведе до фалита на Lehman, спасяването от фалит на Merrill Lynch чрез сливане с Bank of America, и на Bear Stearns чрез поглъщане от JPMorgan Chase, фалита на десетки по- малки финансови институции в САЩ, както и наливането на няколко стотин милиарда долара от парите на данъкоплатците в инвестиционни банки и застрахователя AIG. Десетки хиляди банкери също платиха цена, загубвайки работата си и/или инвестиции и пенсионни застраховки. В Европа, подобна причина за кризата бяха държавните политики за стимулиране на сектора недвижими имоти и ипотечното кредитиране в Англия и Испания, докато в останалите по-богати страни ефектът на ипотечните балони в САЩ се отрази предимно чрез загубите на десетки банки и институционални инвеститори, които се бяха набълбукали с американски ипотечни облигации.

В заключение, основните причини за всички циклични икономически кризи, които разгледах в четири коментара за 24 часа, са държавни намеси, било по линията на фискалната политика и стимули, било по линията на натиск от политиците към централните банкери. Всички други причини са вторични и само допълват и засилват влиянието на държавата. Не, не казвам, че не трябва да има никаква намеса на държавата във финансовия сектор. Каква намеса, според мен, е необходима и допустима ще коментирам скоро пак за 24 часа. Ето, обещах вече два коментара за вестника. При това – безплатно. Значи имало безплатен обяд.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Ники, без обида, но постове ти чисто естетически са отвратителни. Всеки започва с дива коза, град Трън и други неща нямащи нищо общо с нея.

Админ: Редактирани са!

Редактирано от Р. Теодосиев
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Искам да попитам няколко неща:
1. Как държавния протекционизъм може да има негативни последствия за икономиката?
2. Как високите мита или забрана за внос имат негативни последствия за икономиката?
В смисъл, пазарните закони сочат обратното. Как автора на статиите определя, че не е така? Помня, че Тръмп планираше да върне производството на телефонните си гиганти в САЩ (не съм в течение дали е успял). Нима това е нещо лошо за икономиката на САЩ?
3. Политиката за внос на петрол, съм чел, не е плод на страх, че цената се покачва (ако някой наистина може да види смисъл в такова твърдение), а дългосрочна инвестиция в черно злато. Щом нещо е по-изгодно (не непременно в настоящия момент, това е концепцията на инвестицията) да бъде внасяно, и щом това нещо е скъп изчерпаем природен ресурс, то САЩ са ударили бингото. Всъщност някой говори ли за това, че САЩ са останали без петрол в наши дни? Не. И за това си има причина. Доста войни, които САЩ са водили, имат финансов мотив и първия етап на военна експанзия води до един поток от петрол КЪМ САЩ.
4. Що се отнася до "безконтролното печатане на пари": Този закон, който твърди, че това ще доведе до инфлация, просто не е верен. Да, той важи за България, да речем, но не важи за САЩ. Ако някой смята обратното, значи мисленето му се ограничава до България. Законът всъщност зависи от силата на политиката. В наши дни САЩ продължава да печата на конвейр пари и това е ни повече, ни по-малко гениално! Къде със завист, къде по обективни причини, ние си имаме някакви причини да се надсмиваме над американците. И в същото време те живеят в пъти по-добре, а ние си мечтаем да живеем там. Да ги учим на икономически закони, които те са написали, е много глупаво. Изобщо идеята, че една от най-силните икономики в света не прави нещата "като хората" не знам откъде може да намери поддръжници. Та те си избраха за президент машина за пари!!!

Редактирано от vorfax
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 23 часа, vorfax said:

Искам да попитам няколко неща:
1. Как държавния протекционизъм може да има негативни последствия за икономиката?

Заради това че "защитената" икономика губи от своята конкуретноспособност, например, и заради това че на пазарът потребителите (не само граждани, а и юридически лица и компании) плащат същата цена за по-нискокачествена стока и услуга  (или в крайна сметка плащат за някои неща по-висока цена от реалната)

 

2. Как високите мита или забрана за внос имат негативни последствия за икономиката?

На първо четене се сещам зая две негативни последствия от всяко "затварянето" на икономиката - намаляване на БНП (при неизменни други условия), и намаляване на конкуретноспособността (при неизменни други условия).
Това в най-силна степен важи за икономиките на страни, които са отворени и не  разполагат със собствени материални ресурси (като България)

 


В смисъл, пазарните закони сочат обратното. 
В смисъл... нищо такова не сочат. Авторът го е показал с факти, само трябва да се чете подред (не да се вдигат знамена, а  да се чете и мисли)

Наскоро покрай първоначалните заявени неща от Тръпм  имаше няколко прогнози- както на леви анализатори, така и на десни, за това какъв е би бил очакваният ефект върху икономиката на САЩ при прилагането на заявените първоначлно протекционистини идеи и мерки.Резултатите от иследванията показваха спадане на БНП 
(В темата за Външния дълг на Америка  тези неща сме ги разисквали надълго и нашироко..)

 

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Цитирай

"Създава се стопански климат, който стимулира спекулативна нагласа и мотивира тотално въздържане от инвес- тиции и бягство от извършване на производствена дейност. Националното производство в по-голямата си част е с ниска конкурентоспособност и може да реализира своята продукция само в условията на силно защитен вътрешен и външен пазар"

Цитатът е от програмен документ на..... БСП

http://npibg.com/cipi/ProgramnotoRazvitie.pdf

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, nik1 said:

... "защитената" икономика губи от своята конкуретноспособност...

Алтернативата тази дейност/отрасъл просто да умре по-добра ли е?

1 hour ago, nik1 said:

... и заради това че на пазарът потребителите (не само граждани, а и юридически лица и компании) плащат същата цена за по-нискокачествена стока и услуга  (или в крайна сметка плащат за някои неща по-висока цена от реалната)

Това са глупости. Потребителят плаща по-ниска цена за същото количество и качество! Държавата плаща част от цената, за да протектне достъпността на дадена стока или услуга. Прост пример за това са някой лекарства.

1 hour ago, nik1 said:
... намаляване на БНП (при неизменни други условия), и намаляване на конкуретноспособността (при неизменни други условия).

Абе ти четеш ли какво пишеш? Тръмп иска да създаде работни места за американците и иска невръстните китайчета вече да не правят американски телефони. Според теб обаче връщането на производството в САЩ ще намали БНП? И конкурентоспособността? Всеки икономически грамотен човек трябва да е наясно, че за една държава е добре, когато има по-висок износ, отколкото внос. В конкретния случай инвестирането в китайчета, вместо в американски човешки ресурс, обеднява американския народ. Цената на телефоните касае забогатяването единствено на фирмата, която ги произвежда. Тръмп е финансов гений, ако предложи нещо, това може да е всичко друго, но не и неконкуретоспособно.

1 hour ago, nik1 said:
В смисъл... нищо такова не сочат.

Напротив - сочат. Това са неща, които съм изучавал, затова и мога да посоча пробойните в сензанционния материал, който постваш тук.

1 hour ago, nik1 said:

(В темата за Външния дълг на Америка  тези неща сме ги разисквали надълго и нашироко..)

Дай накратко и на късо, ако държиш да ме убеждаваш в нещо.

 

Редактирано от vorfax
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 46 минути, nik1 said:

Националното производство в по-голямата си част е с ниска конкурентоспособност и може да реализира своята продукция само в условията на силно защитен вътрешен и външен пазар"

"Силно защитен вътрешен и външен пазар" в България няма. Аз редовно купувам стоки от чужбина и никога не е било по-евтино и лесно. И как може да се защити българска стока на външния пазар, това звучи много страшно и на практика невъзможно. Да бяхме в някакъв тоталитарен строй, който забранява вноса на дънки и предлага само потури - разбирам. Но в наши дни, където и интереси на чужди държави са много по-определящи за вътрешната и външна политика на полусуверенната ни държава, да се твърди, че може да се принуди българския народ да купува нискокачествени стоки само защото са произведени в България?? Абсурд!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 1 час, vorfax said:

Алтернативата тази дейност/отрасъл просто да умре по-добра ли е?

А ти съгласен ли си да ти взимат от парите, за да се подържат на стероиди неконкурентни сектори  и дейности? Какъв ти е смисъла в това?
Аз не съм съгласен. Искам да си давам парите за нещо което е по-добро за мен и ми носи повече полза.

Това са глупости. Потребителят плаща по-ниска цена за същото количество и качество! Държавата плаща част от цената, за да протектне достъпността на дадена стока или услуга. Прост пример за това са някой лекарства.

 

 

Цитирай

Протекционизмът (от латински protectio, предпазване) е икономическа политика по ограничаване на външната търговия на дадена страна, чрез такива методи като: високи тарифни ставки на импортните стоки, рестриктивни квоти, разнообразни правителствени регулации за намаляване на вноса и анти-дъмпингови закони, с цел защита на националната индустрия от чуждестранна конкуренция или нахлуване.

Какво става в един защитен пазар? Купуваш стока на роден производител която е със същото качество или по-ниско качество от тази на чуждия производител , но стоката на чуждия производител е по-скъпа заради митото което държавата е наложила ; Какво излиза в крайна сметка:   В крайна сметка плашащ по-скъпо за същото или по-ниско качество

(пазарът на СИВ беше защитен, и протекциониран, резултатите ги видяхме)

 

 

 

Абе ти четеш ли какво пишеш? Тръмп иска да създаде работни места за американците и иска невръстните китайчета вече да не правят американски телефони. Според теб обаче връщането на производството в САЩ ще намали БНП? И конкурентоспособността? Всеки икономически грамотен човек трябва да е наясно, че за една държава е добре, когато има по-висок износ, отколкото внос. В конкретния случай инвестирането в китайчета, вместо в американски човешки ресурс, обеднява американския народ. Цената на телефоните касае забогатяването единствено на фирмата, която ги произвежда. Тръмп е финансов гений, ако предложи нещо, това може да е всичко друго, но не и неконкуретоспособно.

Чувал ли си за Блумберг, за Мудис, за института Питърсън? (имам съмнения, ама все пак питам)

https://topsport.bg/politics/moody-s-pobeda-na-tramp-mozhe-da-vkara-sasht-v-prodalzhitelna-retsesiya.html

http://www.bloombergtv.bg/v-razvitie/2016-09-22/ako-tramp-specheli-posleditsite-za-sasht-shte-sa-tezhki

http://economix.bg/donald-trumps-impact

https://piie.com/publications/piie-briefings/assessing-trade-agendas-us-presidential-campaign

 

Напротив - сочат. Това са неща, които съм изучавал, затова и мога да посоча пробойните в сензанционния материал, който постваш тук.

Къде и какво си учил? Чакам с нетърпение да ми покажеш преподаватели, твоите учебници, и това какво пише в тях. (Само да напомня че политикономиката не е наука)

Дай накратко и на късо, ако държиш да ме убеждаваш в нещо.

Не ща да убеждавам някото от старата школа (на политикономията) в нищо :animatedwink:

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, vorfax said:

Аз редовно купувам стоки от чужбина и никога не е било по-евтино и лесно. И как може да се защити българска стока на външния пазар, това звучи много страшно и на практика невъзможно. Да бяхме в някакъв тоталитарен строй, който забранява вноса на дънки и предлага само потури - разбирам. Но в наши дни, където и интереси на чужди държави са много по-определящи за вътрешната и външна политика на полусуверенната ни държава, да се твърди, че може да се принуди българския народ да купува нискокачествени стоки само защото са произведени в България?? Абсурд!

Виждам, че отново нямаш връзка с реалността и си пееш твоята песен..

Всеки един сектор, у нас (дори и аграрния) е зависим от  вносните (вноса на) суровини,  материали, консумативи, елементи, метали, крайни продукти,  машини и т.н.

Икономиката ни е отворена (факти, факти, факти: износът ни съставлява 60 процента от БПН) , и всяко налагане на някави мита върху вноса ще се отрази негативно върху конкуретноспособността на нашите компании (защото ще увеличи крайната цена на продуктите и услугите) ,а никакви протекционистични мерки няма да помогнат поради простата причина че вътрешния пазар не може да поеме произведените стоки и услуги (икономиката ни е експортно ориентирана при  тези 48 милиарда лева годишемн износ, които съставляват около 60 от БНП)

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

nik1, цитирай като хората. За втори път пишеш, сякаш аз съм написал твоите думи. Държавните структури имат обществено полезни функции, така че да им придаваш някакви демонични отенъци е неправилно. Това във връзка с държавния протекторат. Това е политика насочена към най-слабите социално и засяга стоките и услугите, които касаят потребности от първа необходимост - храна (ама хляб, а не черен хайвер), лекарства, медицинско обслужване, лечение на популярни болести, транспорт, образование и т.н.

Радостно е, че ползваш Уикипедия за да знаеш за какво все пак пишеш, но ако погледнеш точка първа там пише: "Субсидии – за защита на съществуващия бизнес от рискове от промяната, например такива свързани с работната ръка, суровините и материалите и други." А че някоя мярка не ти звучи хубаво това е защото нямаш общ поглед над нещата. Икономиката е сложен комплекс от търговски мерки. Не всички звучат логично или лицеприятно, но съществуват защото са доказани в постигането на възложената им задача, често морални, а не комерсиални.

Изредените от теб "грешки", заради които САЩ владее света, могат да се определят така само от някой зает да презира, вместо да разбира тази велика нация в сферата на икономиката, почерпила опит от европейския опит. Хората забравят, че САЩ е съставен от европейци - като население, култура и най-решаващото - учени.

После ми говориш за някакви мита. Къде прочете, че съм "за" да се ограничава вноса? Написах, че икономически силните, проспериращите, богатите държави имат по-голям износ, отколкото внос. Това е съвсем различна теза. Освен това не правиш разлика между внос на суровини и на крайни продукти.

Що се отнася до пазарните закони, които отричаш, преподавателите не са важни. Важни са учебниците по пазар и пазарна конюнктура, мениджмънт, основи на пазарната икономика, фирмен външнотърговски бизнес и още дузина. Статии всеки може да чете и после да си мисли, че е разбирач.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Преди 2 часа, vorfax said:
Преди 2 часа, vorfax said:

 

Цитирай

 

 

 

 

Преди 2 часа, vorfax said:

nik1, цитирай като хората. За втори път пишеш, сякаш аз съм написал твоите думи. Държавните структури имат обществено полезни функции, така че да им придаваш някакви демонични отенъци е неправилно. Това във връзка с държавния протекторат. Това е политика насочена към най-слабите социално и засяга стоките и услугите, които касаят потребности от първа необходимост - храна (ама хляб, а не черен хайвер), лекарства, медицинско обслужване, лечение на популярни болести, транспорт, образование и т.н.

Радостно е, че ползваш Уикипедия за да знаеш за какво все пак пишеш, но ако погледнеш точка първа там пише: "Субсидии – за защита на съществуващия бизнес от рискове от промяната, например такива свързани с работната ръка, суровините и материалите и други." А че някоя мярка не ти звучи хубаво това е защото нямаш общ поглед над нещата. Икономиката е сложен комплекс от търговски мерки. Не всички звучат логично или лицеприятно, но съществуват защото са доказани в постигането на възложената им задача, често морални, а не комерсиални.

Изредените от теб "грешки", заради които САЩ владее света, могат да се определят така само от някой зает да презира, вместо да разбира тази велика нация в сферата на икономиката, почерпила опит от европейския опит. Хората забравят, че САЩ е съставен от европейци - като население, култура и най-решаващото - учени.

После ми говориш за някакви мита. Къде прочете, че съм "за" да се ограничава вноса? Написах, че икономически силните, проспериращите, богатите държави имат по-голям износ, отколкото внос. Това е съвсем различна теза. Освен това не правиш разлика между внос на суровини и на крайни продукти.

Що се отнася до пазарните закони, които отричаш, преподавателите не са важни. Важни са учебниците по пазар и пазарна конюнктура, мениджмънт, основи на пазарната икономика, фирмен външнотърговски бизнес и още дузина. Статии всеки може да чете и после да си мисли, че е разбирач.

Не се ли усещаш че кашата при теб е тотална? От защитен пазар мина на държавни институции, субсидии и преразпределение,от САЩ на който Тръмп щял да си повиши БПН-то с 45-процентните мита , станаха някакви някакви "грешки"..Не знам -приличаш на  гола вода, а това че си учил някакъв пазар и основи на пазарната икономика  говори зле за теб (например че си окашавил всичко което си учил)

Износът е важен, само че износът и вносът в съвремените икономики са свързани като са скачени съдове. Не искаш да четеш Блумберг и Мудис, ами добре, тогава лежи си на парадигмите от втортата половина на 20 век.

 

Цитирай

Що се отнася до пазарните закони, които отричаш, преподавателите не са важни. Важни са учебниците по пазар и пазарна конюнктура, мениджмънт, основи на пазарната икономика, фирмен външнотърговски бизнес и още дузина. Статии всеки може да чете и после да си мисли, че е разбирач.

Така че, но е вярно също че всеки може да зазубри нещо да мине един из пит по мениждмънт и маркетинг или тама каквото, да си мисли че е разбирач. Разбирането или неразбирането се вижда и доказва,

апропо- ти откъде знаеш дали аз не съм минал някакви курсове? Не е доста нагло да твърдиш че аз съм неук?

Цитирай

А че някоя мярка не ти звучи хубаво това е защото нямаш общ поглед над нещата.

Ти си този който не е чувал за Мудис и Блумберг, не знае че Тръмп предлага 45 -процентни мита върху мексикански и китайски стоки , не се усеща че по времето на командната икономика пазарът ни беше защитен и протекциониран. Преди да вадиш сламките от моите очи, виж моля големите греди в товите очи, става ли?

Авторът, които цитирам е виден икономист и това което пише е фактологически издържано (аз на теб ли да вярвам дето ти е пълна клаша това което си чопнал оттук оттам от ученото, или на него като човек който има десетки публикации? Не се усещащ пак?!)

Ако мислиш че разбираш повече от него или от нобеловите лауреати и изтъкнатите икономисти които той цитира по отношение на кризите Цитат Същият период съвпада с възхода на австрийската икономическа школа и предстоящата криза бива предсказана с удивителна точност от Лудвиг фон Мизес и Фридрих Хайек, както и американския икономист Бенджамин Андерсън. Последният предупреждава, че политиките на новосъздадения Федерален резерв, вместо да предпазят обществото от криза, ще го вкарат в най-жестоката депресия, мисли си, само че не ни прави на глупаци да го твърдиш публично!

Цитирай

Освен това не правиш разлика между внос на суровини и на крайни продукти.

Явно си зубрил като ученичка, а преподавателит ти са били политиконости, Няма икономика която да внася само суровини

Цитирай

Това е политика насочена към най-слабите социално и засяга стоките и услугите, които касаят потребности от първа необходимост - храна (ама хляб, а не черен хайвер), лекарства, медицинско обслужване, лечение на популярни болести, транспорт, образование и т.н.

Не е вярно това, не ни прави на глупаци и не разправяй лъжи.

Дефиницията за протекционизъм е: Протекционизъм е политика на защита на националаната индустрия от конкуренцията на чуждестранната

 

Протекционизмът е това което се свързва с меркантилизма

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

 

Цитирай

 

Протекционизмът е политика на покровителство, на защита на националните отрасли с цел развитие на стопанството и осигуряване на по-голяма независимост.

  1. По-евтината вносна стока се замества с по-скъпата национална продукция

  2. Намалява потреблението, защото потребителите са принудени да купуват по-скъпата продукция

Тази комбинация от увеличаване на местното производство и намаляване на потреблението ( на вносна продукция ) води до намаляване на обема на търговията.

 

Това се учи в училище (което по горе го написах и аз и това пропонирам) , не знам ти в кое училище и кога си учил

 

Цитирай

 

14. Протекционизмът в съвременни условия

 

При съвременни условия отново на дневен ред е дилемата протекционизъм или свободна търговия.

Аргументи за протекционизма:

  1. Вътрешните отрасли и особено селското стопанство трябва да се поддържат на високо ниво - в случай на война или криза страните трябва да бъдат предпазени от липсата на вносни източници. (Краят на 19 в. селското стопанство на Германия е в криза - аграрен протекционизъм. Стопанството в Германия е застрашено от американската пшеница и руската ръж. Държавата петкратно повишава вносните мита.) Освен селското стопанство и други ключови отрасли, имащи важно значение за отбраната, трябва да се защитават, за да се избягва зависимостта от чужди доставчици.

  2. Могат да се решат вътрешните проблеми на заетостта. В условията на излишни производствени мощности се пренасочва търсенето от чуждото към вътрешното производство.

    Детска възраст на промишлените отрасли - прохождаща индустрия; за отглеждане на нововъзникнали индустрии.

    30тегодини стоманодобивното производство на Круп се укрепва от протекционизма (в детските си години не би могло без покровителство да се противопостави на изключително качествената за времето си английска стомана)

    Забележки - ако новородената индустрия е способна да стане рентабилна в дълъг период, тогава нито митата, нито субсидиите е оправдано да се прилагат в детските години. Освен това съвременният научно-технически прогрес, при който фондовете се обновяват на всеки пет години, най-много 10, също не оправдава десетилетна закрила, защото протежираните отрасли не се възползват от сравнителните си предимства. Протекционизмът ги затруднява да получат такива и да станат конкурентноспособни. От тук продължителното задържане на протекционистични бариери води до инфантилизъм и ранна сенилност (остаряване) на производството. Поради това тези отрасли трябва да се протежират временно и прозрачно, т.е. протекционизмът трябва да е преходен, временен; буферът, опосредстващ включването към свободната търговия.

  3. Протекционизмът увеличава цените на местното производство. Собствениците на производствени фактори, които се използват интензивно в производството на вносно-конкурентната продукция ще имат интерес от протекционистичните ограничения и възпиране на движението към свободна търговия.

  4. Търговските ограничения се използват и в качеството им на политически инструмент, като средство за наказание по политически причини, за принуда към определен вид поведение.

  5. - ембаргото спрямо Ирак при войната с Кувейт

    - списъците за социалистическите страни КОКОМ

    - гражданската война в Босна

    Цел - с политически съображения и би трябвало да се използват само политически средства, защото в противен случай бремето от търговските санкции се понася от потребителите.

    Независимо то + аргументите, протекционизмът трябва да е само временно средство. В дългосрочен план - задънена улица, разходите за излизане от която са по-големи от тези, които се спестяват, чрез стартиране на търговски ограничения.

 

 

Цитирай

Definition: Trade protectionism is a type of policy that limits unfair competition from foreign industries. It's a politically motivated defensive measure. In the short run, it works. But it is very destructive in the long term. It makes the country and its industries less competitive in international commerce.

И ето за екзотичния за теб случай за който не си слушал (но за който целия свят знае и за който авторът на стаитите пише)

Цитирай

The most famous example is the Smoot-Hawley Tariff of 1930. It was designed to protect farmers from agricultural imports from Europe, which was stepping up farming after the destruction of World War I. But by the time the bill made it through Congress, it had slapped tariffs on many more imports. Other countries retaliated. The resultant competitive war restricted global trade. It was one reason for the extended severity of the Great Depression.

 

Цитирай

 

Disadvantages 

In the long term, trade protectionism weakens the industry. Without competition, companies within the industry have no need to innovate. There's no need to. Eventually, the domestic product will decline in quality. It will be lower quality and more expensive than what foreign competitors produce.

Job outsourcing is a result of declining U.S. competitiveness. Competition has declined from decades of the United States not investing in education. This is particularly true for high-tech, engineering and science.

Increased trade opens new markets for businesses to sell their products. The Peterson Institute for International Economics estimates that ending all trade barriers would increase U.S. income by $500 billion. (Институтът Петерсън прогнозира че премахването на всички търговски бариери ще увеличи доходите на САЩ с 500 милиарда долара)

Increasing U.S. protectionism will further slow economic growth. It would cause more layoffs, not fewer. If the United States closes its borders, other countries will do the same. This could cause layoffs among the 12 million U.S. workers who owe their jobs to exports.


 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Е та какво излиза от по-горните цитати - че в дългосрочен аспект протекционизъм носи негативи на икономиката

Това твърдях по горе (виж какво твърдя) ,
(Няма знанечие че в краткосрочен аспект има предимства, това е без значение за спора, дискусията  и за каквото и да е)
А ти ми опонираш с агрумента  "колко ти знаеш и аз колко не разбирам".
Е не става така, не се води дискусия така, и аз няма да те оставя да ти минава номера по тоя начин ("зз разбирам, ти не"), забрави за тези селски номера.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чета тука и се връщам да видя това за развития комунизъм ли еили за светлото бъдеще.

Ник, има прасти неща, признаци за сложни неща. Едно от тях е: едно нещо ако е създадено от човек, значи се управлява от човек. Такова нещо като "ами колата излезе от пътя" няма. НЯМА. Учебниците се пишат от хора, имат си цел и пр.

И сега кризата видиш ли изникнала, а нямала колец някой да я върже. Ама глупости. Тези учебници дето някои ги четат за да бъдат "признати" от правоимащия да ги признава, демек на текущата власт (в случая америка), са писани за роби, за изпълнители.

Учи се как се попълва фактура. Според текущите прищевки на власта. А икономиката е като войната - всичко може, който го може. И войната всъщност не никне в канавките

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, nik1 said:

Така че, но е вярно също че всеки може да зазубри нещо да мине един из пит по мениждмънт и маркетинг или тама каквото, да си мисли че е разбирач. Разбирането или неразбирането се вижда и доказва,

апропо- ти откъде знаеш дали аз не съм минал някакви курсове? Не е доста нагло да твърдиш че аз съм неук?

Аха, първо искаше да ти посоча какво съм учил, а като ти казах пак отрече, че съм капацитет. Не знам дали си "неук", не съм ползвал тази дума, но за разлика от теб нямам нужда да ходя до Уикипедия, за да знам термините, с които боравиш неправилно.

За политиката на Тръмп наистина не съм запознат. И не искам. Бойкотирал съм целия свят. Това, което съм учил не го практикувам. Учил съм много неща, не бих и могъл да ги практикувам всичките. Любопитно ми бе да прочета за кризите, но не бях съгласен с всичко написано. Написах явните противоречия. А знания отдавна съм натрупал достатъчно за да съм минал ниво сляпа вяра на всеки написал "10 публикации".

Преди 8 часа, nik1 said:

Протекционизмът е това което се свързва с меркантилизма

Поредната глупост, която издава, че боравиш с понятия, които даже не разбираш.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Пак някой е преписвал от пропагандата на Републиканската партия на САЩ. Някой либертарианец, естествено. Аман вече... Няма ли да се спрат най-накрая някои десни по убеждения хора у тоя форум, май сами не се усещат. И форумът е научнопопулярен, а не дискусионен клуб на ИПИ и ЕкипБГ или на Либертарианското общество( съжалявам, че им правя реклама)

Редактирано от kall
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 23 часа, kall said:

Пак някой е преписвал от пропагандата на Републиканската партия на САЩ. Някой либертарианец, естествено. Аман вече... Няма ли да се спрат най-накрая някои десни по убеждения хора у тоя форум, май сами не се усещат. И форумът е научнопопулярен, а не дискусионен клуб на ИПИ и ЕкипБГ или на Либертарианското общество( съжалявам, че им правя реклама)

Да! Така е! Но навремето като ви говорех за бивола кавалджия не повярвахте ! От мен адмирации за поста.

Редактирано от Capitainofmarine
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 7.04.2017 г. at 0:00, kall said:

Пак някой е преписвал от пропагандата на Републиканската партия на САЩ. Някой либертарианец, естествено. Аман вече... Няма ли да се спрат най-накрая някои десни по убеждения хора у тоя форум, май сами не се усещат. И форумът е научнопопулярен, а не дискусионен клуб на ИПИ и ЕкипБГ или на Либертарианското общество( съжалявам, че им правя реклама)

Пак ли не си си пил хапчетата?

Това че няма какво да кажеш по темата е ясно и на първолаците, ама поне си пий хачетата редовно..

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
On 3.03.2017 г. at 8:42, vorfax said:

Аха, първо искаше да ти посоча какво съм учил, а като ти казах пак отрече, че съм капацитет. Не знам дали си "неук", не съм ползвал тази дума, но за разлика от теб нямам нужда да ходя до Уикипедия, за да знам термините, с които боравиш неправилно.

Добре, покажи кои са тези термини с които боравя неправилно, и на местата където боравя с тях според теб неправилно.

Аз няма да "ходя" никъде, но очаквам този път да си коректен - да представиш цитати, а не да разправяш едно и също- как ти си чел и учил и така е правилно, както го твърдиш, а всики други пишат глупости или не разбират

 

За политиката на Тръмп наистина не съм запознат. И не искам. Бойкотирал съм целия свят. Това, което съм учил не го практикувам. Учил съм много неща, не бих и могъл да ги практикувам всичките. Любопитно ми бе да прочета за кризите, но не бях съгласен с всичко написано. Написах явните противоречия. А знания отдавна съм натрупал достатъчно за да съм минал ниво сляпа вяра на всеки написал "10 публикации".

Авторът със сигурност не е написал само 10 публикации,и практикува това което е учил

Поредната глупост, която издава, че боравиш с понятия, които даже не разбираш.

Има връзка и сходства между меркантилизма и протекционизма, глупост е да не вижда и разбира.

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...