Отиди на
Форум "Наука"

Учителската заплата


Recommended Posts

  • Потребител
Преди 3 часа, nik1 said:

Никой тук от дискутиращите даскали не поставя за дискусия въпроса че във Финландия договорите на учителите са едногодишни (и в Германия доколко си спомням е същото), и че на 30-40 процента от учителите във Финландия не им подновяват догорите, и те се заместват от по-млади,и мотивирани хора, излизащи от всишето образование..

Това е заради системата на проверки на качеството на учителите.

Във Финландия конкретно за качеството на работата на учителите отговаря конкретно директорът на училището, следователно performance reviews на учителите се извършват от него: 

http://www.oecd.org/edu/school/44568106.pdf

Това е като всяка друга сфера, напр. в частния сектор, където първо имаш пробен договор за три месеца, следва оценка на работата ти, за да ти бъде предложен друг. След това ти дават шестмесечен договор, чието удължение пак зависи от оценката на работата ти, и след това годишен (и пак те оценяват).  След всяка оценка има препоръки и разработен личен план какво се очаква от теб за следващо подновяване. Ако не се справяш, си аут.

Няма причина защо ако навсякъде в частния сектор това дали някой ще си задържи работното място или не зависи от качеството на работата му, в образовението това да не е така. Дори напротив, в образованието високото качество на човешките ресурси е по-важно, отколкото навсякъде другаде.

Това без учителските заплати да са кой знае колко високи, както се вижда.

Ето тук обаче се вижда нещо много важно и много красноречиво:

https://www.cesifo-group.de/ifoHome/facts/DICE/Education-and-Innovation/Education/Organisation/policies-approaches-school-evaluation-Europe/fileBinary/policies-approaches-school-evaluation-Europe.pdf

България е единствената държава в Европа, в която няма нито външна оценка на качеството на учителите, нито вътрешна.

При това положение всякакво сравнение на заплати  със страните, където учителите непрекъснато биват оценявани, са безпочвени.

----

п.с. В много от държавите, с които все се сравняваме откъм доходи, от учителите се изисква редовно да представят аналог на българското Свидетелство за съдимост, където влиза всичко, вкл. глобите за пътно-транспортни нарушения, ако са нееднократни. Без чисто свидетелство няма работно място.

Не е добре, че винаги слагаме коня пред каруцата. Защото разликата между нашата и техните държави далеч не е само в нивото на заплатите. Много дълъг път трябва да бъде изминат, преди да си позволим да се сравняваме.

Това някак си непрекъснато се пренебрегва.

 

 


 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 232
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител
Преди 2 часа, dora said:

... в образованието високото качество на човешките ресурси е по-важно, отколкото навсякъде другаде.

Но тъкмо това прави ниската заплата неизпълнима задача. Не може да има повече изисквания и отговорности и съответстваща по-ниска заплата. Просто най-добрите учители няма и не са учители. И последователността не е първо зорене и после вдигане на заплатата, а първо заплатата и после зорене, защото всички много добре знаем, че извънредния труд и старание изобщо не повишават заплатата в България.

1 hour ago, nik1 said:

Еййй, на мен ми свършиха плюсовете за днес..

На кой да сложа от твое име?

Редактирано от vorfax
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, nik1 said:

Въпреки това в армията в САЩ постъпват хора.. Защо? Защото голямата част от постъпващите са мотивирани и намират, че това им е призванието..

Защото има мисии, които им решават проблемите доживот - американската мечта за дом с ливада и кола, и защото е престижно. В България е същото. Куцо и сакато станаха кадроваци за да си накупят жилища. А бонусите правят огромната разлика - като ти осигурят безплатен дом (в България половината наем), храна, душчета, спортни съоръжения, транспорт и медицинско обслужване, оказва се, че цялата заплата е само за ахо-ихо.

Редактирано от vorfax
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Виждам, че съм пропуснала да забележа ето тази новина:

http://www.investor.bg/drugi/128/a/na-pet-godini-uchilishtata-shte-bydat-inspektirani-za-kachestvoto-na-obrazovanieto-224097/

В нея пише, че училищата ще бъдат инспектирани веднъж на 5 години (за което време едно дете преминава през цяла образователна фаза, което значи, че за много деца училището им няма да бъде инспектирано нито веднъж, докато те са в него!).

След прочитане на новината потърсих и проекта: http://insp.mon.bg/downloads/Standart.pdf

Там пише, че  инспекцията е веднъж на пет години при добър резултат, само че какво, като в дадена година е добър резултатът? Тези инспекции в държавите, за които говорим, се правят и публикуват на сайтовете на министертвото и на самите училища ежегодно, защото констатациите в тях също се промент ежегодно. Както и ежегодно се променя резултатът на учениците им на стандартните държвни тестове.

Но дори да приемем, че и това е нещо, на фона на никаквия контрол по време на публикуването на цитирания от мен документ (2015), аз пак не виждам обаче никакви мерки за оценка на работата на учителите, за всеки учител поотделно. Както и никакви последствия, ако са установени съществени пропуски. Къде е отговорността, обаче, личната отговорност - на учителя за работата му и на директора - за работата на всеки учител? А и изобщо? Къде са мерките? Къде са санкциите?

Защото ето така приключва проектът:

и) При получена окончателна оценка от 2 до 5 по скалат а на чл.1, ал.(4) НИО дава препоръки и подпомага образователната институция визготвянето и изпълнението на план за подобряване на дейността .
к) До един месец след представяне на доклада от инспекцията, директорът представя плана за подобряване дейността на образователната институция в НИО;
л) В определените срокове НИО инспектира изпълнението на плана за подобряване дейността на образователната институция;
м) Когато в процеса на инспектиране се установяват нарушения на нормативната уредба в системата на предучилищното и училищното образование, директорът на НИО с писмо уведомява началника на РУО по компетентност.

Тоест, ефектът от цялата работа в крайна сметка е, че институцията Х уведомява институцията У. Е, ми браус -  институцията У благодари покорно на институцията Х за информацията. И какво от това?

Ако нещо пропускам или бъркам в заключението си, моля, поправете ме.

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е отчитане на дейност от доброто старо МОН, в което работят хора, които за последно са стъпвали в училище като са били ученици. Като видиш, че някой учител не става и ще го замениш с какво? С друг учител, който не става. Нали средната възраст беше 50-55 години на учителите? Защо ли? Сигурно защото няма достатъчно луди млади хора, които да се навият за ниска заплата да се справят с 30 съвременни деца.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, vorfax said:

Това е отчитане на дейност от доброто старо МОН

Точно с такова впечатление оставам и аз - малко като да замажем очите на европейците (защото вероятно трябва да се покрият някакви условия за нещи си), пък да променим точно нищо.

Относно демотивиращата заплата, тук не съм съгласна - считам, както написах по-горе, че отново слагаме коня пред каруцата, като се опитваме да извиним или обясним всеки системен недъг или проблем с финансовия фактор. Не съм съгласна например -  изобщо - с това, че относително по-ниското заплащане освобождава хората от всякаква отговорност, вкл. най-важната - за качеството на работата им..

Не съм съгласна и защото (при все, че в този форум не е част от етикета да се прибягва до примери от личния живот) в началото на работната си история съм била учител - точно в най-лошото от финансова гледна точка време - между лукановата зима и фалитът на банките. После интересите ми ме отведоха в съвсем различни области, но и до ден днешен смятам, че няма нищо на света - освен раждането на собствено дете - което да е по-хубаво от това тридесет чифта  будни, радостни, доверчиви очи да те гледат с интерес и упование. И то точно в училище - в университета вече е друго, там човек работи с възрастни.

Тази радост нито може да се оразмери, нито може да се помрачи от каквото и да било заплащане. Заплащането има отношение към битовата уреденост, но това е напълно различна сфера. Децата не са виновни нито за обществото, в което живеят, нито за битовите неудобства на учителите си. Затова последните не бива да им влияят по никакъв начин.

Ако човек е учител в сърцето си, той е учител. Ако не е, само си търи извинения. Само че специално за тази професия - и само още няколко други - извинения няма. Особено много за бягството от отговорност (примерно защото заплащането не било по вкуса ни). Това е като да си търси човек извинения защо не е добър и отговорен родител. Е, има,  но те са морално невалидни.

Това може да звучи като морален максимализъм, но не е. Повечето дългогодишни учители, които наистина си обичат професията, според мен ще го потвърдят.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Съгласявам се със заключението на Дора: ако човекът е учител в сърцето си, е учител (в смисъл: става за учител). Същото обаче важи и за учениците, а наблюденията на Дора за тридесетте чифта будни, радостни, доверчиви очи, които гледат с интерес и упование са буквално архаични. Сега тези очи са забити non stop в телефоните, а когато или по-скоро ако се вдигнат към учителя, в тях се чете безразличие, скука и досада. И за това не е виновен учителят. Да, има некачествени учители, има сухари, които си промърморват урока, за да им мине часът и да си тръгнат, ако нямат следващ, но горе долу същото е положението и в часовете на доста интелигентни и можещи хора. В преобладаващата част училища всичко това е резултат както от националния срив на ценностите, индиферентността на родителите, кривото разбиране на правата и, разбира се, от прословутите делегирани бюджети, които взривиха последните останки на масовото добро образование и го превърнаха в достояние на съвсем ограничен кръг хора от т.нар. елитни училища в най-големите градове, където все още има достатъчен наплив на мотивирани ученици, за да се прави реален подбор. Но като имам предвид фиестата, която се разигра неотдавна с вътрешните изпити в НПМГ, струва ми се, че и в тези училища нещата бодро крачат към провал.

От друга страна съвременният учител от преподавател по някаква научна дисциплина, е превърнат от образователната администрация в египетски писар и натоварен с всякакви помпозно звучащи безсмислия и безумия, които фактически му пречат да работи с учениците. А знаете ли как се оценява трудът му, включително как ще се оценява по новия образователен закон? Единствено по така наречените обективно измерими критерии, т.е. по количествени измерения, а не по качествени. И никой да не ми възразява, че в новия държавен образователен стандарт по... пишело еди какво си. В тази страна се пише едно, а се прави съвсем друго.Та, учителят го оценяват само по писаниците - колкото повече, колкото по-шарени, колкото по-шашардисващо изглеждащи, толкова по-добра оценка. Другият много важен критерий е използването на съвременни технологии: ако е разработил електронни уроци, ако подскача насам нататък пред интерактивна дъска, е върхът. Но дали електронните му разработки имат стойност и въобще ползва ли ги някой, е абсолютно без значение. А сега оценката ще се прави и по броя сертификати от квалификационни обучения. Колкото повече, толкова повече точки в оценката. И, естествено, предстои усилен национален лов на сертификати. А дали въпросните курсове (които костват добри пари, разбира се, защото това е важен бизнес) имат смисъл и практическа приложимост, е въпрос, който изобщо не стои - важен е броят, а не съдържанието. Може да си истински вълшебник в часовете си и учениците ти да те гледат в устата, точно както Дора казва (има и такива случаи, естествено), но тази магия, която всъщност е обучението, просто не се вписва в държавните образователни стандарти, защото не може да се мери на метър и кило. Следователно получаваш ниска оценка. Защо е така ли? Включително и защото образователният чиновник, какъвто и да е, каквито и интелектуални и човешки качества да има, се грижи на първо място да не поема никаква лична отговорност за оценките си. Ето защо той охотно ще оценява учителите по броя на сертификатите и на проектите, в които са участвали, но в никакъв случай - по интелекта им или по тяхното можене.

Именно условията на труд и цялостната атмосфера в образованието, а не толкова размерът на заплатата, е причина качествените преподаватели да търсят други поприща.

Редактирано от T.Jonchev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 hour ago, T.Jonchev said:

Съгласявам се със заключението на Дора: ако човекът е учител в сърцето си, е учител (в смисъл: става за учител). Същото обаче важи и за учениците, а наблюденията на Дора за тридесетте чифта будни, радостни, доверчиви очи, които гледат с интерес и упование са буквално архаични. Сега тези очи са забити non stop в телефоните, а когато или по-скоро ако се вдигнат към учителя, в тях се чете безразличие, скука и досада. И за това не е виновен учителят.

Здравейте, това беше само за илюстрация защо не е редно с единичния фактор - финансовият, да се обяснява всичко. Вкл. защото ако се погледне чисто статистически, заплащането на учителите днес е в пъти по-високо от моето тогава, но това не е произвело чудотворен образователен подем, напротив.

Част от ролята на учителя, между другото - според скромното ми мнение може би най-важната, задължителната - е да успее да спечели учениците си на своя страна, а с това и на страната на знанието. Не да си "купи" вниманието им с евтини трикове. А да ги спечели. Той все пак е възрастният, той е отговорният.  Колкото и обременени да са от - да си го кажем направо - отровната си среда днес, децата са деца. Няма дете, което да не може да бъде приобщено. Дори не говоря за променено (защото и това до определена възраст може), а приобщено.

Друг е въпросът, че най-често учителите не разполагат с нужния инструментариум за това, вкл. откъм подготовка - тук наистина може би частично биха помогнали курсове, напр. как да се работи с деца със специални нужди или понякога дори по най-обикновена методика.

По-лошо на мен обаче ми се вижда това, че не го считат за своя работа...

А чия е тя тогава?!...

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, dora said:

Не съм съгласна например -  изобщо - с това, че относително по-ниското заплащане освобождава хората от всякаква отговорност, вкл. най-важната - за качеството на работата им.

Не ги освобождава от отговорност, а от длъжност. Най-качествените учители не практикуват педагогика поради финансови причини. Да си учител в България е непривлекателна професия. По тази причина онези, които са достатъчно добри си намират друга професия. И познай кои остават.

Не знам аз ли не обяснявам добре, ти ли не ме четеш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, dora said:

Ако човек е учител в сърцето си, той е учител.

Точно това съм чувал от учител: Не се оплаквали, защото това било призвание, а не работа, затова са на това дередже - нисък социален статус, който повлича със себе си и негативното отношение на обществото. Много пъти съм го повтарял - ако в час ти влиза зле облечен човек, с развалени зъби, които няма пари да си оправи, пътува с обществен транспорт, защото не може да си позволи кола и в час ти обяснява, че трябва да учиш за да сполучиш - НЯМА ДА СТАНЕ! Плати на учителя така, че да не е зает с битови проблеми, да добие самочувствие, да си позволи качествена почивка и тогава вече очаквай да е примера, който учениците да последват. Само с опъване на жили не става. Хубаво нещо е идеализма, както и щастието в класа ти да няма 5-10 гамена, като тази представителна извадка, дето питат учителката си лапала ли го е, гледала ли го е, но и за най-хубавото семе са нужни условия за да поникне, разцъфти и завърже.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, vorfax said:

Защото има мисии, които им решават проблемите доживот - американската мечта за дом с ливада и кола, и защото е престижно. В България е същото. Куцо и сакато станаха кадроваци за да си накупят жилища. А бонусите правят огромната разлика - като ти осигурят безплатен дом (в България половината наем), храна, душчета, спортни съоръжения, транспорт и медицинско обслужване, оказва се, че цялата заплата е само за ахо-ихо.

Не случайно почти всички имат испански имена....Повечето от войничетата са от южна америка. Зелена карта е задължително да има. Кат подпише два пъти по-4-5 години, може да кандидатства за американско подънство и да пренесе и семейството си без проблеми....Кат в легиона на франсетата.....

Link to comment
Share on other sites

Твърдоглави хора сте. На много чули/недочули в устата им е Финландия.Кой от вас има инфо първа ръка, никой освен мен, никой не е обявил живот години на тази територия. 

Не е вярно учителите имали временни договори, някои да, но повечето са с постоянни, те са общински служители. Имат атестации ,, но без сериозни основания не могат да бъдат отстранени , както всички общински служители. Една част са с временен договор по други политсоциални причини. За този период образователната финландска система е в процес на деградация , започнал в последните десетилетия , особено около и след членството в ЕС.

Link to comment
Share on other sites

Финландия е по особен случай, не е скандинавската типична държава. Повлияна е от шведския модел, скандинавски икономосоциален модел. Този модел започва да се руши след убийството на Улоф Палме. От там насетне тези страни в скандинавия , както и Финландия са експериментални държави. При това им развитие образовател. им система трябва задължително да бъде принизена, нищо , че в разни класации финландската е сред първите в Европа. Представете си в тоя ред, вашата , българска какво и се е случило.

Обяснявам, държането на голям брой учители в несигурност пряко обслужва целите на местните елити, ръководствата на училищата задължително са поверени на проверени зависими хора, в много случаи посредствени и дребнави. Така е и при вас , нали така. Ръководствата участват активно , съдействат на финландската икономоуправленска система. Без тях няма да става по приетия сега начин преразпределение на механизмите, лостовете за власт, за да могат те да се впишат в ЕС иконом.модел. Това на кратко.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 8 часа, vorfax said:

Точно това съм чувал от учител: Не се оплаквали, защото това било призвание, а не работа, затова са на това дередже - нисък социален статус, който повлича със себе си и негативното отношение на обществото. Много пъти съм го повтарял - ако в час ти влиза зле облечен човек, с развалени зъби, които няма пари да си оправи, пътува с обществен транспорт, защото не може да си позволи кола и в час ти обяснява, че трябва да учиш за да сполучиш - НЯМА ДА СТАНЕ! Плати на учителя така, че да не е зает с битови проблеми, да добие самочувствие, да си позволи качествена почивка и тогава вече очаквай да е примера, който учениците да последват. Само с опъване на жили не става. Хубаво нещо е идеализма, както и щастието в класа ти да няма 5-10 гамена, като тази представителна извадка, дето питат учителката си лапала ли го е, гледала ли го е, но и за най-хубавото семе са нужни условия за да поникне, разцъфти и завърже.

Покачването на запатата не е панацея. Оплакването, както го формулирате, не е средство за дълбоки реформи на сектора. Ако трябва да се гледа качеството, което  на твърде много места се предлага срещу тази заплата, то тя по-скоро би трябвало да бъде намалена. Расте неграмотно поколение. Учителската гилдия вдига невинно рамене и за неспособността си да се справи обвинява обществото и родителите. Обществото пък обвинява ниските заплати.  Ако учителите отказват да изпълняват функцията си, тогава да закрием училишата? Отговорността си е отговорност.

Това е, което липсва - и това е, на което искам да обърна внимание. При така сформираните обстоятелства изглежда, че за  децата отговорността се пада никъде и никому, защото само се прехвърля. От учителите също.

Според мен и защото хората в държавния сектор като цяло не са склонни да разберат, че заплатта не е подаяние или социална помощ. И в държавния сектор - както навсякъде - тя първо трябва да бъде изкарана. Малка или не.

Защото не е висока навсякъде другаде в Европа. Но въпреки това се получава срещу посрещане на множество критерии, чието изпълнение се проверява редовно за всеки учител.

Ето примерно описание на това, което се изисква от един учител в Малта:

https://education.gov.mt/en/Documents/Vacancies/JobDescriptionTeacher.pdf

Ето по какви критерии се оценява един учител във Великобритания:

https://www.tes.com/teaching-resource/teacher-evaluation-form-6406882

Заплатата му пак е държавна.

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, dora said:

Покачването на запатата не е панацея.

Ето тук се разминаваме. За мен това е така нужната панацея. Когато професията стане привлекателна, тогава за нея ще се борят повече и по-кадърни кадри. Естественият подбор твърди същото - съревнованието селектира нужните качества и ги развива. Малка мръсна локва не може да има голям сом. Още примери да давам ли?

Искам дебело да подчертая следното: Страна, в която неграмотния труд се заплаща двойно по-високо от този изискващ образование и квалификации, изпълнява интелектуален геноцид върху народа си. Не случайно говорех и за самочувствие и за обществено положение - за добро или лошо в страната ни най-значимия признак за това е материално осигурения живот. Не трудно, невъзможно е беден учител да те научи как да го следваш, обяснявайки ти, че е успял в живота.

Преди 1 час, dora said:

Оплакването, както го формулирате, не е средство за дълбоки реформи на сектора.

Ставаше въпрос за повдигане наболелите проблеми на дневен ред. Ставаше въпрос за закъснялата учителска стачка. Става въпрос за регулиране на вездесъщото и малоумно управление на държавата ни. Това се нарича гражданско общество, каквото виждаме в Гърция, например, какво може да постигне. Това с "нямането" е рефрен, който се превърна в универсално оправдание, което впоследствие научаваме, че е захранило много други неща по несправедлив и незаконен принцип.

Редактирано от vorfax
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, vorfax said:

Не трудно, невъзможно е беден учител да те научи как да го следваш, обяснявайки ти, че е успял в живота.

И другаде се разминаваме :) Работата на учителя не е да обяснява на учениците си, че е успял в живота, обаче. А да им преподава. Той не е рок-звезда, а учител.

Как  да им преподава -  да знае и да може как е негова работа. В длъжностната му характеристика влизат педагогични и методични умения. Ако ги няма, не е квалифициран за работното си място. Липсата на квалификация не е оправдание. Съвсем пък не е повод за изискване на по-високо заплащане. 

И пак, за прехвърлянето на отговорността, родителите не са педагози. От тях не се изискват умения за работа и възпитание на деца. За учителите те са задължителни. Този въпрос през цялото време се замита някак си под масата. Ако в часа му учениците цъкат есемеси, това е проблем на учителя, защото учениците са поверени на него. Квалификацията му би трябвало да му позволява в достатъчна степен да променя нежеланото поведение в желано, като част от педагогочната му подготовка. Ако не може, значи не е квалифициран.

Въпросът "какво вземаме" не бива непрекъснато да изпреварва въпроса "какво даваме", а това някак си се е преърнало в навик, и не само в този сектор. Защото ако не сме способни или квалифицирани да даваме основни неща, заложени в служебната ни характеристика, повишаването на заплатите няма да поправи това. По причина, че просто трябва да бъдем уволнени.

Аз лично не вярвам в хипотетичното "абе вие ни качете заплатите, пък ние ще видим. Някой ден, може би, понеже са ни високи заплатите, може и сред нас да се появят добри кадри . А дотогава?  Защото парите не са мотивация, ако човек няма нужната работна етика или не е квалифициран за работното си място. Те просто се изяждат. И колкото и да се дадат, ще се изядат без промяна. Вероятно, когато го формулирам както по-горе, разбирате колко порочен е този тип на мислене. Не. По-високо заплащане е редно да се изисква срещу системно добре  свършена работа, според редовно вътрешно и външно оценяване, и е добре хората най-накрая да свикнат с това.

Държавите в Европа пък се различават по благосъстоянието си и покупателната способност на населението. Ако една държава не е толкова благосъстоятелна, колкото се желае от населението й, това не означава, че хората не трябва да си вършат работата. 

По отношение на заплащането, учителската работа никога няма да натигне банковия сектор, информационните услуги, правните услуги - следователно никога няма да е по-привлекателна от тях в чисто финансово отношение. Тя никъде в Европа не е по-добре платена от изброените сектори. Това обаче не значи, че  никъде няма учители или че всички трябва да сме програмисти, защото това е по-привлекателно. Човек работи това, за което става. Но когато го работи, е длъжен да го прави добре. Особено в образованието.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, dora said:

И другаде се разминаваме :) Работата на учителя не е да обяснява на учениците си, че е успял в живота, обаче. А да им преподава. Той не е рок-звезда, а учител.

Как  да им преподава -  да знае и да може как е негова работа. В длъжностната му характеристика влизат педагогични и методични умения. Ако ги няма, не е квалифициран за работното си място. Липсата на квалификация не е оправдание. Съвсем пък не е повод за изискване на по-високо заплащане. 

И пак, за прехвърлянето на отговорността, родителите не са педагози. От тях не се изискват умения за работа и възпитание на деца. За учителите те са задължителни. Този въпрос през цялото време се замита някак си под масата. Ако в часа му учениците цъкат есемеси, това е проблем на учителя, защото учениците са поверени на него. Квалификацията му би трябвало да му позволява в достатъчна степен да променя нежеланото поведение в желано, като част от педагогочната му подготовка. Ако не може, значи не е квалифициран.

Въпросът "какво вземаме" не бива непрекъснато да изпреварва въпроса "какво даваме", а това някак си се е преърнало в навик, и не само в този сектор. Защото ако не сме способни или квалифицирани да даваме основни неща, заложени в служебната ни характеристика, повишаването на заплатите няма да поправи това. По причина, че просто трябва да бъдем уволнени.

Аз лично не вярвам в хипотетичното "абе вие ни качете заплатите, пък ние ще видим. Някой ден, може би, понеже са ни високи заплатите, може и сред нас да се появят добри кадри . А дотогава?  Защото парите не са мотивация, ако човек няма нужната работна етика или не е квалифициран за работното си място. Те просто се изяждат. И колкото и да се дадат, ще се изядат без промяна. Вероятно, когато го формулирам както по-горе, разбирате колко порочен е този тип на мислене. Не. По-високо заплащане е редно да се изисква срещу системно добре  свършена работа, според редовно вътрешно и външно оценяване, и е добре хората най-накрая да свикнат с това.

Държавите в Европа пък се различават по благосъстоянието си и покупателната способност на населението. Ако една държава не е толкова благосъстоятелна, колкото се желае от населението й, това не означава, че хората не трябва да си вършат работата. 

По отношение на заплащането, учителската работа никога няма да натигне банковия сектор, информационните услуги, правните услуги - следователно никога няма да е по-привлекателна от тях в чисто финансово отношение. Тя никъде в Европа не е по-добре платена от изброените сектори. Това обаче не значи, че  никъде няма учители или че всички трябва да сме програмисти, защото това е по-привлекателно. Човек работи това, за което става. Но когато го работи, е длъжен да го прави добре. Особено в образованието.

"Ти кво ми се умуваш тука. Яси се обадила и приятелите на баща ми и родът ти ще прибие, на кило ще те купят бре." Подобни дискуции, или най-новото на нета където ученичка от елитна гимназия крещи на учителката мислите си за мъжкият член.....

В този режим където ръководещият на министерската канцелария казва на прес конференция, че всеки човек толкова струва колкото имот има....говориш, че имотното състояние не за пример пред учениците?

Знаеш в германският ЛИДЛ на сектора за вина има ги поставени по региони, унгарските, заедно с други източноевропейски са сложени под надписа БЪЛКАН....

Още малко умуване и филосовсване по въпросите на обучението и наистина ще фигурираме в историческите книги като печенегите, куманите, етруските, траките. Някогашни велик народ.... но етнически изчезнал.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, dora said:

И другаде се разминаваме :) Работата на учителя не е да обяснява на учениците си, че е успял в живота, обаче.

Работа на учителя е и да бъде за пример. Държавната политика го превръща в лош пример - не учете, за да не станете като него. И наистина, ако образованието не води до успех в живота, то както вече писах, политиката на интелектуален геноцид е в действие и даже се приема за нещо нормално, както от теб.

Преди 2 часа, dora said:

Липсата на квалификация не е оправдание. Съвсем пък не е повод за изискване на по-високо заплащане.

Наистина не четеш какво пиша! Липсата на компетентност не е повод по-високо заплащане. Повод е, предвид важността на длъжността, която и ти отбеляза, да се направи престижна, за да се увеличи конкуренцията и най-добрите учители да не са общи работници и продавачки, а учители. Мита, че учителите не гледат семейства, не ядат и не бива да се възнаграждават годините им посветени на образование, е оставил на тези позиции най-неконкурентоспособните, най-старите баби и дядовци и най-немотивираните да се развиват хора, които не могат да си намерят читава работа и са останали на доизживяване в училищата ни.

Преди 2 часа, dora said:

И пак, за прехвърлянето на отговорността, родителите не са педагози. От тях не се изискват умения за работа и възпитание на деца.

Май говориш за 12-годишните майки. Само от тях не се очаква да възпитават децата си. Сигурен съм, че нямаш деца, защото в противен случай не може да напишеш такава глупост.

Преди 2 часа, dora said:

Ако в часа му учениците цъкат есемеси, това е проблем на учителя, защото учениците са поверени на него. ... Ако не може, значи не е квалифициран.

Това просто не е вярно. Определянето на бюджета от броя ученици в училището толерира всякакви издевателства над учителите. Няма регулативна функция над учениците, освен разчитането на добро поведение, възпитание и съвест формирани у дома. Ако такова отсъства, учителя е напълно безпомощен.

Преди 2 часа, dora said:

... парите не са мотивация, ако човек няма нужната работна етика или не е квалифициран за работното си място.

Никоя работа не е за онези, които не са квалифицирани за нея. Но човек избира онази, която може да върши за най-много пари. Аз съм бил на работни места далеч от моите възвишени идеали и интелектуални способности, и  съм я вършил в продължение на години защото ми е носела повече пари. Концепцията, че учителите трябва да са хем всеотдайни, хем може да не им се плаща звучи много вулгарно от теб.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Преди 15 минути, Самодива said:

Здравейте! Приемате ли нов потребител?

Аз съм действащ учител, макар и ресурсен.

 

Приемаме. Тук кастинг за допускане до форума не правим. :ag:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Напротив, чета ви много внимателно, vorfax :) Ако не ви четях, не бихме били събеседници.

Това, че ви чета внимателно, не означава, че съм съгласна с  някои от тезите, които излагате. Следователно се опитвам да обясня защо.

По-високото заплащане не мотивира хората да работят по-добре и това е многократно установено.

Тук можете да видите статия, която дава резюме на този тип изследвания:

https://hbr.org/2013/04/does-money-really-affect-motiv

За да работят по-добре са необходими много други фактори.

 

В процеса на родителството човек се научава как да се държи със собственото си дете, това е така. Академичното изучаване на науките от педагогическия спектър обаче предполага с порядъци по-висока подгответност от интуитивно налучканите - къде добре, къде как да е - подходи на родителя, за чиято ползотворност нерядко много сериозно може да се поспори.

Но дори да се поспори, факт е, че за ставането на родител не се иска квалификационна степен по педагогика. Родители стават всякакви хора. Интелигентни, неинтелигентни. Добри и не дотам добри. 

За ставането на учител обаче добрата педагогическа подготовка по моя критерий е абсолютно задължителна. Затова от учителите - пак по мое мнение - следва да се изисква много повече професионална обучително-възпитателна ангажираност с децата, отколкото това става сега.

Защото, ако се огледате, децата на България днес в голяма степен са изоставени. От всички. Ей това вече е трагедия.

Защото децата на България не са виновни за провала ни като върастни. И не заслужават това:

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/11-godishno-momiche-pochina-sled-boj-v-uchilishte-2006127

или това:

http://eurocom.bg/news/article/nov-incident-v-uchilishte-uchenik-strelia-s-gazov-pistolet-vuv-varna

Илюстрациите са подбрани случайно.

 

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не, не ме четете. Аз ви пиша, че с превръщането на учителската професия в желана и носеща удовлетворение ще станат две неща:

1. Онези, които са квалифицирани за нея, но са отблъснати от условията за практикуването ѝ, ще се завърнат в училищата.
2. Конкуренцията, от следването на висшото образование, и дори по-рано, ще отсее най-добрите.

А вие няколко пъти ме питате ще се подобри ли нещо, ако на сега практикуващите им се вдигнат заплатите. Сега гледам пишете пак същото, за трети път...

Link to comment
Share on other sites

Все си мисля , нещата са по прости , а вие ги омотвате за да ви е по така........... по хак. 

Тези които ви стрижат никога няма да пожелаят децата ви да мислят истински, само това което е по радиоточката .:)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Може би ни в клин, ни в ръкав, но да кажа.

Заплащането не е всичко, но когато от личните средства трябва си купиш лаптоп, защото не ти се полагало като ресурсен,;да плащащ за Интернет, защото директорката предпочита да общува с имейли; да купуваш помагала, тетрадки, химикалки и други необходими неща за учениците, възниква въпросът - кои други са принудени да спонсорират работата си?

 

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...