Отиди на
Форум "Наука"

Демографското състояние на България - вчера и днес


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

За оцеляването на българската нация няма по-важна тема.

Към 31 декември 2016 г. населението на България е 7 101 859 д., което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2015 г., населението на страната намалява с 51 925 д., или с 0.7%.

През 2016 г. в страната са регистрирани 64 984 живородени деца и в сравнение с предходната (2015) година броят им намалява с 966 деца.

Броят на умрелите през 2016 г. е 107 580 души, а коефициентът на обща смъртност е - 15.1‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 2 537 д., или с 2.3%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Мъжете са 3 449 978 (48.6%), а жените - 3 651 881 (51.4%), или на 1 000 мъже се падат 1 059 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 472 116, или 20.7% от населението на страната. В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. - с 3.8 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.1%, а на мъжете - 17.2%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (28.9%), Габрово (27.9%), Кюстендил и Ловеч - по 26.4%. Общо в осемнадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.0%, и Варна - 18.3%. Paзxoдитe, cвъpзaни cъc здpaвeoпaзвaнe и coциaлнo пoдпoмaгaнe зa тaзи гpyпa oт xopa ce yвeличaвaт, a тяxнoтo ocигypявaнe ce пpeвpъщa в cepиoзнo пpeдизвиĸaтeлcтвo зa пoлитицитe.

Към 31.12.2016 г. децата до 15 години в страната са 1 001 019, или 14.1% от общия брой на населението, като спрямо 2015 г. този дял се увеличава с 0.1%. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.2%, и Бургас - 15.4% от населението на областта. Общо в петнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Габрово - 11.4%, и Смолян - 11.5%.

Към 31.12.2016 г. общият коефициент на възрастова зависимост1 в България е 53.4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2015 г. този коефициент е бил съответно 44.5 и 52.4%. Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 49.0%, отколкото в селата - 67.0%. 

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.5 години в края на 2016 година. Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 42.5 години, а в селата - 46.2 години.

За 2016 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете. Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2016 г. е 4 304 хил. души, или 60.6% от населението на страната, като мъжете са 2 262 хил., а жените - 2 042 хиляди. През 2016 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 45 хил. души, или с 1.0%, спрямо предходната година. Към края на 2016 г. над трудоспособна възраст са 1 735 хил. души, или 24.4%, а под трудоспособна възраст - 1 063 хил. души, или 15.0% от населението на страната.

Почти половината от населението на страната (49.9%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 770 хил. души, или 10.8% от населението на страната. Най-малка по брой на населението е област Видин, в която живеят 88 867 души, или 1.3% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 323 637 души (18.6%). Само една област - София (столица), увеличава населението си през 2016 г. спрямо 2015 г. - с 0.3%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - 2.6%, и Кюстендил - 2.0%.

Тоталният коефициент на плодовитост1 е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2016 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.54. За сравнение, през 2001 г. той е бил 1.24, а през 2015 г. - 1.53. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 26.9 години през 2015 г. на 27.0 години през 2016 г.

Да проследим коефициента на плодовитост на българската средностатистическа жена през годините:
- 1980 - 2,5, 
- 1990 - 1,82
- 2000 - 1,26
- 2001 - 1,24
- 2010 - 1,57
- 2014 - 1,53
- 2015 - 1,53
- 2016 - 1,54
- 2017 - ...

През 2016 г. са регистрирани 26 803 юридически брака - с 917 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност1 е 3.8‰. Три четвърти от всички регистрирани бракове (19 977) са сред населението в градовете. 

През 2016 г. броят на извънбрачните раждания е 38 440, или 58.7% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (66.1%) е по-висок отколкото в градовете (56.3%). За 76.9% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (75.5%) и Враца (75.0%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (48.1%), Благоевград (43.9%) и Кърджали (38.4%).

През 2016 г. пет области имат положителен механичен прираст: София (столица) (4.4‰), Варна (2.8‰), Пловдив (2.6‰), Бургас (0.8‰) и Кърджали (0.1‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-11.8‰), Видин (-9.4%) и Враца (-9.0‰).

B Бългapия ocнoвнитe пpoблeми ca cвъpзaни основно c бeднocттa, ĸoятo cтимyлиpa xopaтa дa eмигpиpaт, тe пpeдпoчитaт дa нe paждaт и pядĸo пocтигaт нyжния им жизнeн cтaндapт, aĸo вce пaĸ избepaт дa ce paзвивaт нa poднa зeмя. B глoбaлния вeĸ, в ĸoйтo ce нaмиpaмe, гpaницитe нe възпpeпятcтвaт ниĸoгo, a и ĸoнцeнтpaциятa нa нaceлeниeтo ce дължи нa ecтecтвeни фaĸтopи, ĸoитo гo пpитeглят или пък го oтблъcĸвaт oт дaдeн paйoн.

B глoбaлния вeĸ, в ĸoйтo ce нaмиpaмe, гpaницитe нe възпpeпятcтвaт ниĸoгo, a и ĸoнцeнтpaциятa нa нaceлeниeтo ce дължи нa ecтecтвeни фaĸтopи, ĸoитo гo пpитeглят или oтблъcĸвaт oт дaдeн paйoн. Проблемът е, че от България се емигрира от страх – страх от несигурността за днешния и за утрешния ден в едно криминализирано и мафиотизирано общество. 

България наистина е в демографска криза, при това - не от днес и не от вчера. Тенденциите за отрицателен естествен и механичен прираст (т.е. - чрез раждаемост и миграция) на населението са устойчиви. Задълбочава се застаряването на населението. Управленческите решения, които се прилагат, не дават очаквания видим положителен резултат. Видна и за слепите е невъзможността да се управлява демографската криза. Създава се впечартление за неуправляемост на демографските процеси. Ясно се очертава необходимостта от ревизия на стратегиите за демографско развитие на страната. Трябва да бъдат заложени нови реалистични цели и противодействия на нежеланите тенденции. А също така - и сигурни механизми за оценка на мерките и за максимална ефикасност на изразходваните средства.

По данни на 
http://www.nsi.bg/
http://www.ined.fr/

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Какво би трябвало да се направи:
- извеждане на демографското развитие като национален приоритет, а управлението на демографските процеси - като кризисни;
- стимулиране на раждаемостта;
- привличане на българи от чужбина (студенти, гастарбайтери, родени извън страната и др.);
- излизане от икономическата криза;
- гарантиране на политическата стабилност и социалната предвидливост;
- реформи в системата от публични услуги;
- залагане на нови реалистични цели и противодействия на нежеланите тенденции;
- въвеждане на сигурни механизми за оценка на мерките и за максимална ефикасност на изразходваните средства.

Най-развита е политиката за регулиране на имиграцията в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия - чрез определяне на квоти за заселване в тези страни или за привличане на необходимите видове специалисти.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 38 минути, ISTORIK said:

Какво би трябвало да се направи:
- извеждане на демографското развитие като национален приоритет, а управлението на демографските процеси - като кризисни;
- излизане от икономическата криза;
- гарантиране на политическата стабилност и социалната предвидливост;
- реформи в системата от публични услуги;
- залагане на нови реалистични цели и противодействия на нежеланите тенденции;
- въвеждане на сигурни механизми за оценка на мерките и за максимална ефикасност на изразходваните средства.

Изброеното е важно, но не е решаващо, вижте например ето тази статия:

https://money.bg/archive/zashto-mladite-hora-u-nas-ne-iskat-detsa.html

Младите хора не искат да имат деца. Изброени са и причините - важността на личното развитие, нежеланието на младите жени да приемат това, че трябва да си стоят вкъщи с децата без доход или с по-нисък доход, докато мъжете им "носят" парите вкъщи, представата, че неминуемо ако създадат деца, това - конкретно на жените, ще им попречи и да се развиват, и да бъдат независими, защото гледането на деца в нашата култура все още се води "женско" задължение и ще легне основно на техните плещи. Което пък ще ги изхвърли от конкурентно-мотивирания свят на кариерата и доходите поне за известен брой години, а това нерядко е и завинаги. По причина, че вижте предишното изречение - децата са женска работа. Не само за двете години, в които са бебета. А за цял живот. Това са осемнадесет години от живота на една жена, което практически нерядко означава почти до пенсия, или до възраст, в която жената става обект на възрастова дискриминация на работното място (никой не ще да наема 45-годишни "стари чанти", или да им предлага заплати, сходни с тези на мъжете - колеги).

Раждаемостта в едно общество зависи основно  - ако не и единствено от това какво мислят за нея жените. А женската гледна точка традиционно не се включва в набора от икономически или политически мерки, изброени по-горе, както и като цяло в никои политики.  Ако в живота и обстоятелствата си, вкл. културната рамка, която ги връзва в кухнята и за мръсните памперси, жените не желаят вече да приемат подобна роля и искат еднакво разпределение и на задълженията си, и на възможността за лично развитие и доходи, то те няма как да бъдат накарани нещо друго без манталитентна промяна. И включване на тяхната гледна точка в разработката на всичко, което касае раждаемостта.

Което включва изравняване на шансовете, изравняване на заплатите на двата пола, възможност - и най-вече желание и у двата пола - и жената, и мъжът да работят на намалена работна седмица, за да може всеки от тях да се грижи равностойно за децата, повече възможности за целодневна детска грижа и така нататък. Докато последното е въпрос на организация, всичко останало е въпрос културна и манталитентна промяна на преосмисляне на ролята на жената. Без нея младите жени няма да пожелаят повече деца. Да не говорим, че няма да пожелаят и едно,  до момента, в който са се установили и са финансово независими, а това става след 35-40-годишната им възраст, когато време за второ дете вече не остава.

И не на последно място, манталитентна промяна в цялостното отношение към майката. Щото  в културата "беге мама" е нарицателно за тъпа патка. Или най-малкото жена, на която се гледа снизходително. А с това по-висока раждаемост няма как да се случи.

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

1 Населението на България не е 7 милиона, а реално някъде между 5 и 6 милиона поради многото имигранти.

2 Раждаемостта ще се промени само и единствено когато бракът и децата се превърнат в най важна ценност. Тоест, когато на една жена на 25 и кажат с назидателен тон "Защо имаш само едно дете" да се засрами, изчерви, забие поглед в земята и не знае какво да каже защото я е срам от другите и най вече от себе си. Когато на един мъж му кажат "Ти да мълчиш, станал ми на 25 и имаш само едно дете" да се засрами и да се почувства виновен.

Всичко друго- пари, здравеопазване, училище, положение на жената, е без абсолютно никакво значение. Например нашите прабаби не са имали никакви права, никаква самостоятелност, сами са се грижили за децата си, не са получавали никаква помощ от държавата. И въпреки това са имали по много деца които са отглеждали с любов надявайки се единствено на себе си и семейството си.

Дора, виж живота на нашите баби и ми кажи, че им е било леко.

77.jpg

870.jpg

1269.jpg

1651.jpg

2193.jpg

3920.jpg

4271.jpg

4273.jpg

4275.jpg

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 35 минути, Frujin Assen said:

Тоест, когато на една жена на 25 и кажат с назидателен тон "Защо имаш само едно дете" да се засрами, изчерви, забие поглед в земята и не знае какво да каже защото я е срам от другите и най вече от себе си.

zitat-du-gehst-zu-frauen-vergiss-die-pei

Това в рамките на шегата, но така звучи :)

В 19 век жените не са имали избор. От откриването на противозачатъчните таблетки и въвеждането им в масова употреба  имат и той няма как да им бъде отнет.

Затова е по-практично да се помисли за решения, които отчитат наличието на този избор.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Фружине, не си прав! Много сме далече от онова време, няма значение колко време е минало, в момента живеем в друг свят, където децата са избор, а не задължение или необходимост.

И този избор се взима на базата на възможностите, които ти се дават в средата, в която живееш, ако не те задоволява тази среса търсиш такава, която да задовоши твоите потребности. За това и хората си тръгват в търсене на....

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

... в търсене на хедонизма! Рекламите които гледаме по цял ден ти казват едно "Потребявай сега, наслаждавай се на живота сега, не мисли за утре" "Нямаш пари- ще ти дадем" "Нямаш възможности- ще ти ги осигурим". Ама трябвало да връщаш парите- ама моля ти се, кой мисли за толкова напред- наслаждавай се сега. Има само удоволствието сега, няма вчера, няма утре...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 3 часа, Р. Теодосиев said:

в момента живеем в друг свят, където децата са избор, а не задължение или необходимост.

Част от промените в семейния модел се дължат и на икономическото и обществено развитие. В развиващите се общества, или в обществата преди индустриалната революция, да ги наречем накратко "аграрни общества" - където основна, ако не и цялата част от дохода на семействата (паричен и в натура) идва от земеделската работа, децата са икономически ресурс. Колкото повече деца - толкова повече работна ръка. Във време, в което и медицината не е била особено развита и детската смъртност - висока, е ясно защо деца са се правели от ранна, та до възможно най-късна възраст: за да може поне някаква част от тях да се влеят в производството на блага за оцеляването на семейството.

Оттам и примерно практиката на зестрата - лишаването от дете с цел включването му в друга икономическа единица (друго семейство) е трябвало да се заплати.

Това оказва голямо влияние върху всички сфери на семейния живот - от задълението да се ражда мъжко чедо (физически силни работници), до това, че детство всъщност не е съществувало - в момента, който на детето е можело да му се възлагат производствени задачи, то е било натоварвано с такива.

Индустриалната революция променя всичко - толкова много деца вече не са необходими.  А днес, ориентирането на икономиките основно към сферата на услугите означава, че и за да бъдат работна ръка изобщо, децата трябва да са високообразовани. Не до четвърто отделение, че да могат да работят в материално производство/фабрика, а на университетско ниво.

Така от икономически ресурс (работна ръка за издържане на семейството), или актив, в икономически смисъл на думата, децата се оказват икономически "пасив" - необходими са много години образование, през което децата не могат да бъдат използвани за добиване на семейни блага и увеличаване на благосъстоянието на семейството. За времето на това образоване те тряба да бъдат издържани - и стават основно "разходно перо" в бюджета на семейната единица.

Следователно от двандесет деца в прединдустриалната епоха сега имаме по едно.

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

И всичко това в момента се вижда много ясно и е показателно защо много млади двойки дали женени или не те не бързат да имат деца. И доводът, че нашите баба са имали по 5 деца с много по-малко пари и ресурси са ги изгледали, то в момента не означава нищо, защото ние не искаме да гледаме деца на всяка цена, а искаме ако имаме определени възможности, то да си помислим тогава дали ги искаме...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Абсолютно е така, днес децата не са ценност... за някой. Природата не търпи празни пространства или както е казал поета "Като не вкарваш, ще ти вкарат".

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 1 час, Р. Теодосиев said:

И всичко това в момента се вижда много ясно и е показателно защо много млади двойки дали женени или не те не бързат да имат деца. И доводът, че нашите баба са имали по 5 деца с много по-малко пари и ресурси са ги изгледали, то в момента не означава нищо, защото ние не искаме да гледаме деца на всяка цена, а искаме ако имаме определени възможности, то да си помислим тогава дали ги искаме...

Друг фактор е чувството за несигурност.

Ако отглеждането на едно дете и осигуряването на достатъчно образование, че то изобщо да има шанс да стъпи на пазара на труда (все пак говорим за времето след двадесет - тридесет години, когато компютъризацията и автоматизацията още повече ще е свила необходимостта от работна ръка) изисквт влагане на постоянен финансов ресурс в неговото съществуване и добруване, не за една, не за пет, а за двадесет и повече години,

то родителят трябва да се чувства сигурен, че междувременно няма да настъпят сътресения в личния му живот, които да ограничат рязко способността му да осигурява този финансов ресурс. Такава  сигурност  в общества със сравнително висок икономически, политически и институционален риск няма (Когато става дума не за развити, а за развиващи се страни - там също има подобни рискове. Там обаче и профилът на икономиките не е  ориентиран към услугите и високотехнологичен и този натиск върху обезателното осигуряване на дългогодишно образование на поколението го няма.)

Оттам и натиска върху майките да работят - освен всичко друго (факторите в предишното изречение), ако утре партньорът им изведнъж реши, че не ги харесва, защото бюстът им е увиснал и имат целулит и си замине, те трябва да могат да понесат тази  трайна финансова тежест по осигуряването на физическото оцеляване на потомството. За целта трябва да се образовани и наложили се в професията - тоест незаменими като работна ръка - преди да си позволят деца. Иначе рискът остава.

Във време, когато майката и децата са били икномически придатък на бащата и разводи не е имало, този фактор не е трябвало да се включва в уравнението изобщо.

Днес обаче тези фактори придобиват нерядко несъразмерна тежест върху решението дали да се създават деца или не.  И не бива да бъдат пренебрегвани. Особено що се касае до жените.

С което искам да кажа, че нераждането или отлагането му не е от глезотия. За никого.

За повишаване на раждаемостта следователно е необходимо:

- да се намали чувството за несигурност

- да се създадат политики, подпомагащи  майчинство, така че то да не се схваща oт младите жени като утежняващ фактор или  едностранна саможертва.

Грижата за децата неминуемо минава през грижата за добруването на майките. Това неотдавна беше формулирано и в документ на ООН (обаче срам и позор - сега не мога да се сетя кой точно беше....)

Редактирано от dora
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...