Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител

Има възможности за нови технологични приложения на съвременните открития във физиката. Ето и едно от тях:

http://megavselena.bg/ucheni-oprovergaha-100-godishno-fundamentalno-ogranichenie-vyv-fizikata/

Учени опровергаха 100 – годишно фундаментално ограничение във физиката

Изследователи, работещи в Федералния политехнически университет на Лозана – École Polytechnique Fédérale de Lausanne (EPFL) успешно оспориха основен закон, ограничаващ физиката на съхраняване на електромагнитна енергия през последните 100 години. Този пробив, който изследователите са публикували в списание Science, дава възможност на физици и инженери да разработват технологии, които разчитат на резонансни и вълноводни системи.

 

Изследователите тествали 100-годишното ограничение, разработвайки хибридна резонансна / вълноводна система, използваща магнито-оптичен материал. Когато се приложи магнитно поле, то може да съдържа вълната за по-дълъг период от време, като същевременно поддържа голяма широчина на честотната лента.

Изследователите са нарушили ограничаването на честотната лента с коефициент 1000, но смятат, че е възможно изобщо да няма ограничения за това колко висок може да бъде.

„Беше момент на откровение, когато открихме, че тези нови структури въобще не съдържат ограничения във времето. Тези системи не приличат на това, на което сме свикнали от десетилетия, а може би и стотици години „, казва водещият автор Космас Цакмакидис в прессъобщение.

„Техните превъзходни характеристики на капацитета за съхранение на вълните наистина биха могли да дадат възможност за редица вълнуващи приложения в различни съвременни и по-традиционни научни области“.

Чрез разбиването на ограниченията, изследванията на EPFL ще имат голямо влияние върху широк кръг инженерни и физични приложения. „Отчетеният пробив е напълно фундаментален – даваме на изследователите нов инструмент. А броят на приложенията на откритието е ограничен само от въображението на човек „, обяснява Цакмакидис.

Тези приложения могат да обхванат и телекомуникациите, оптичните системи за откриване и събирането на широколентови енергийни източници, се отбелязва в прессъобщението. По същество всяка технология, която използва вълни за съхраняване на информация, вече има достъп до по-широка честотна лента. Това може да бъде всичко  – спектроскопия на чипове, събиране на светлина и съхранение на енергия…

 

...

Манипулациите върху "капацитета" на вълноводите е интересен и от гледна точка живи системи - пренос на ЕМ-импулс по невроните. Доколко да са защитени (естествено) и доколко могат да се манипулират с "изкуствени"  магнитни полета...

...

Редактирано от Малоум 2
Link to post
Share on other sites
  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Ето как пАрата спестява парАта::)

http://megavselena.bg/malki-zahranvani-ot-voda-sateliti-mozhe-da-sa-bydeshteto-na-kosmicheskite-izsledvaniya/

"Малки, захранвани от вода сателити може да са бъдещето на космическите изследвания

image.png.2f06988d72c5318ce1c78b4c42578350.png

Бъдещето е на микросателитите

Обикновено сателитите са масивни конструкции струващи милиони долари. Нова концепция обаче може скоро да промени тези представи. CubeSats, така са наречени миниатюрните сателити с формата на куб, които може да се окажат много по удобни, ефективни, евтини и лесни за управление.  Най- новата технология използвана при тях е управлението им чрез пара, която ще им помага да маневрират при изследователските им мисии. Водата е не само безопасна за използване, но и я има в изобилие на нашата планета, а много вероятно и в слънчевата ни система.

Учени от Университета Пардю в САЩ стоят зад проекта за задвижване на сателити с вода. Те вече имат готов прототип на CubeSats.  Неговата нова задвижваща система, наречена Film-Evaporation MEMS Tunable Array, използва малки капиляри с диаметър 10 микрометъра. Микрометърът е равен на една милионна част от метъра. Инсталирани са малки нагреватели които превръщат водата в пара. Четири такива задвижващи механизми са били използвани в CubeSat ,  като са му позволили да се върти около оста си.

„Демонстрирахме, че завъртане на 180 градуса може да стане за по-малко от една минута и изисква едва 0.25 вата, което доказва, че новата технология е надеждна и ефективна за контрол на височината на сателита“, казва ръководителят на проекта проф. Алина Алексеенко.

Досега микросателитите от типа на CubeSat се използват като допълнение на големите сателити и досега нямаха система за самостоятелно задвижване. Те са изстрелвани от друг космически апарат за да изпълняват задачи като интернет услуги, образи с висока резолюция, данни от околната среда и др.

С новата система за задвижване на базата на вода, използването на микросателитите може да даде много повече възможности, като изпълняват задачи, непосилни за традиционните сателити поради големият им размер."

 

...

 

 

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки

Браво! Интересна ноина. Идеята за парата не е нова, но си заслужава. За използване на MEMS нагреватели обаче не бях чувал.

Link to post
Share on other sites
  • Потребител
Преди 1 час, Joro-01 said:

Браво! Интересна ноина. Идеята за парата не е нова, но си заслужава. За използване на MEMS нагреватели обаче не бях чувал.

Интересно е и от една друга гледна точка: в термодинамиката се доказва с матмодел, че ако от едната страна на дюзата (изтичане на газ от отвор) е абсолютен вакуум, то газ няма да протича?!, независимо от налягането в другата страна. Дебит = 0 :)

Вярно, на таз височина не е абсолютен вакуум, ама ... все пак си е ограничение по теория.:)

(При теориите има пренебрегване на несъществени параметри на процесите и се знаят ограниченията. Тя, математиката затова е точна наука, защото ЗНАЕ колко е неточна. Всички твърдения, че в науката нещата се доказват, са неверни, ако се "изскочи" извън началните условия на предположенията на ситуацията в която важат моделите. Тоест - доказват се Граници на приложение, а не нещо друго, фундаментално и т. н.  Всички изисквания, към когото и да е, от рода на "докажи си хипотезата" са безсмислени. В ютюб има коментари, че нищо в науката не е доказано - невъзможно е, ако не са сложени граници на приложимост на твърденията. Затова и считам, че струнната хипотеза си е една от най-правилните - стъпва на многообразията във вакуума - зърнест модел, преди в него да са "създадени" вещеви и полеви структури, които, ние - човеците, ползваме при изучаване на света. Тоест - има признание-връщане на разсъжденията за "фундамент", върху който се образуват познатите ни "огромни" структури на елементарни частици. Така "тъмната" материя и енергия, заместват "неподвижният етер":) - доказано недосегаеми за експеримент, но от моята хипотеза:))

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Нещо, което се очакваше:

http://megavselena.bg/nova-tehnologichna-revolyutsiya-na-bazata-na-grafen/

Нова технологична революция на базата на графен?

image.png.4e11f0aed109b2e88fbb25276a511825.png

Движението на електроните в графен се осъществява по странен начин, поведението им е като на течност, откриха учените от Националния институт за проучване на графена в САЩ. Това откритие променя съществено проучванията на физиката на проводимостта, съобщават от института.

Проведените експерименти, водени от проф. Марко Полини и проф. Леонид Левитов,  показват, че в определени температурни рамки електроните се движат и сблъскват, като поведението им прилича на поведението на течност. Този флуид е с по-голяма проводимост в сравнение с проводимостта на балистичните електрони, които се движат като се разсейват. Вместо да остават отделени, електроните в това ново флуидно състояние остават заедно, без да възпрепятстват потока от ток. Докато при разсейването на електроните, протичането на ток се възпрепятства и материалът става по-малко проводим, при това флуидно състояние проводимостта се увеличава.

„Знаем още от училище, че нарастването на безпорядъка на електроните създава допълнително съпротивление. При този случай електроните, когато се слеят като в течност, започват да се размножават по-бързо, отколкото ако са свободни“, казва професорът от университета в Манчестър, Андре Геим.

Новото откритие позволява графенът да бъде използван за още повече цели. Той ще бъде в основата на много компоненти за развитие на бързи и мощни квантови компютри и ще позволи създаването на нано електронни вериги. Със сигурност базираните на графен схеми ще са в основите на напредъка в електро-технологиите, като ще доведат до оптимизиране на енергийната консумация, като според учените ще се превърне в същинска технологична революция в областта на електроенергетиката.

 

...

Известно е - проводимостта на металите се дължи на това, че общите-свободни електрони "се държат" като флуид (електронен газ). При това се пренасят импулси ЕМПоле,  а електроните се движат (преместват) сравнително бавно (дрейв на електрони).

Това, по статията,  означава, че електроните само се "строяват" правилно - колективен ефект (а не, че са свободни), на потоци и преносът на импулс става по-ефективен - няма (или са малко) "блуждаещи" електрони от разсейване. Подредената структура на графена "задава" подреденост и на фононите и затова - в определени Т-граници е възможно по-ефективно да се пренася импулс от ЕМПоле. (Фононите основно се предизвикват от поглъщане-излъчване на ИЧФотони, а липсата им - във вещество, означава ниски температури. В случая - възможност за подреждане в синхрон с ЕМПоле, заради подреденост-компактност при структуриране).:)

...

Link to post
Share on other sites
  • Потребител

Без да съм какъвто и да е специалист по въпросите тук, забелязвам разминаване между изнесеното в цитираната публикация и последващото след нея, лично тълкувание на автора.

Оф Топик - Това много ми напомня как навремето имах приятел, който задължително след всеки виц, предлагаше и личната си интерпретация на същия. А често това беше по-смешно от вица. :) Колега, Малоум - това е шега, нищо лично. Винаги съм имал интерес към подобни теми и "новини" и ги следя внимателно.

Редактирано от ramus
Link to post
Share on other sites
  • Потребител
1 hour ago, ramus said:

Без да съм какъвто и да е специалист по въпросите тук, забелязвам разминаване между изнесеното в цитираната публикация и последващото след нея, лично тълкувание на автора.

Оф Топик - Това много ми напомня как навремето имах приятел, който задължително след всеки виц, предлагаше и личната си интерпретация на същия. А често това беше по-смешно от вица. :) Колега, Малоум - това е шега, нищо лично. Винаги съм имал интерес към подобни теми и "новини" и ги следя внимателно.

Точно така :) - разказвам писаното в статията по "по-друг" начин.:) Неспециалистите са запознати с понятието "ток" - учебниково: "Движение на заредени частици се нарича електрически ток". Има си характеристики - посока, плътност на тока, големина и, да речем, ... скорост на движение на зарядите. Но именно, навремето,  когато са се опитали да определят скоростта на зарядите - не се получила "голяма скорост" (Файнман, в лекциите си коментира ситуацията). Тогава възниква въпрос - как "тече" токът?

Обяснено е по "непопулярен" начин - не тече тока, а се пренася импулс на полето със скоростта на светлината в тази среда. Полето напуска проводника, а след това се връща в проводника, а реакциите от "поглъщане-излъчване" на полето от зарядите, ги привеждат в движение... Затова е важно подреждането на частиците на средата - вижда се, че е колективен ефект добрата проводимост. Съществена неподреденост има във "връзките" (щепсел на уред в контакт на стената) и там се отделя много топлина - загуби от "грешно" пренасяне на импулс.:)

...

Link to post
Share on other sites
  • 4 месеца по късно...
  • Потребител

Ето хубава картинка на далечното:

http://megavselena.bg/eto-kak-izglezhda-kvantoviyat-kompyutyr/

Ето как изглежда квантовият компютър

image.thumb.png.86716fa1649b97e3d8c191b2b1907289.png

Гледан по-отдалеч изглежда като модернистичен полилей. Или като събрани на едно място цилиндри и жички, завършващи в края с малък стоманен цилиндър. Всъщност това е един от най-софистицираните квантови компютри правени досега.

Процесорът му има мощност от 50 квантови бита или qubits, които обработват задачите по (потенциално) революционен начин.

Информацията създавана и съхранявана в нормалните компютри се обозначава със серии от единици и нули. Qubits могат да представят и двете стойности едновременно (възможност известна като суперпозиция), което означава, че квантов компютър може теоретично да тества двете едновременно. Добавете още qubits и тази трудна за вярване изчислителна мощност се увеличава.

През ноември миналата година IBM представи първия квантов компютър с 50 qubits в света. Той е разположен в лаборатория, в гигантски бял калъф, с помпи, които да поддържат необходимата за работата му температура и няколко традиционни компютри, които да подпомагат управление на задачите или алгоритмите, които се инициират.

На CES (високотехнологичното изложение в Лас Вегас) тази година, фирмата донесе и вътрешностите на супер компютъра – кабелите и тръбите, необходими за изпращане на сигнали към чипа и за поддържане на охлаждането на системата, така че присъстващите биха могли по-добре да разберат как работи квантовият компютър.

Най-голямото предизвикателство, според вицепрезидента на IBM за научни изследвания Джефри Уелсър, е изолирането на чипа от нежелан „шум“. Това включва електрически, магнитен и термичен шум. Например само температурата на помещението в което се намира, може да направи цялата машина безполезна. Тук идва ролята на споменатите помпи.

От горе до долу системата постепенно се охлажда от четири температурни равнища с течен хелий, като накрая, вътре в цилиндъра, достига до 10 милионни от абсолютната нула по Келвин. В същото време проводниците носят радиочестотни сигнали до чипа. Те се описват върху qubits, изпълнявайки всяка програма, която изследователският екип желае да изпълни. Кабелите са проектирани така, че да не се допускат никакви външни шумове, включително топлинна енергия, които да се транспортират до чипа на квантовия компютър.

Много от експертите предполагаха, че 50-qubit система може да постигне „квантово надмощие“. Терминът се отнася до момента, в който квантов компютър ще е в състояние да надминава традиционната компютърна система или да изпълни задача, която при традиционните компютри е невъзможна. Проблемът обаче е, че квантовите компютри са съвместими само с определени алгоритми. Те са подходящи за квантовата химия например и материалните симулации. Но е малко вероятно някога да използвате квантов компютър, например за да завършите презентация в PowerPoint.

„Светът не е класически, той е квантов, затова ако искате да го симулирате, имате нужда от квантов компютър“, каза Уелсър пред списание Engadget.

Изследователите вече са провели експерименти с квантовите компютри. Учените от IBM са успели да симулират берилиевия хидрид (BeH2) на квантов процесор със седем qubits през септември миналата година. Но критиците искат да видят квантов компютър, който да постигне нещо по-осезаемо, което е по-смислено за всекидневния потребител. Но този ден, за съжаление, все още вероятно е далеч.

...

...

„Светът не е класически, той е квантов, затова ако искате да го симулирате, имате нужда от квантов компютър“, каза Уелсър пред списание Engadget

...

Link to post
Share on other sites
  • Модератор Инженерни науки

Как да не  е - показват как да си направим квантов компютър. Айде, поне показват приложната страна на някои явления от експерименталната физика.

On 1/10/2018 at 17:45, Малоум 2 said:

Ето хубава картинка на далечното:

http://megavselena.bg/eto-kak-izglezhda-kvantoviyat-kompyutyr/

Ето как изглежда квантовият компютър

image.thumb.png.86716fa1649b97e3d8c191b2b1907289.png

Гледан по-отдалеч изглежда като модернистичен полилей. Или като събрани на едно място цилиндри и жички, завършващи в края с малък стоманен цилиндър. Всъщност това е един от най-софистицираните квантови компютри правени досега.

***

На CES (високотехнологичното изложение в Лас Вегас) тази година, фирмата донесе и вътрешностите на супер компютъра – кабелите и тръбите, необходими за изпращане на сигнали към чипа и за поддържане на охлаждането на системата, така че присъстващите биха могли по-добре да разберат как работи квантовият компютър.

Най-голямото предизвикателство, според вицепрезидента на IBM за научни изследвания Джефри Уелсър, е изолирането на чипа от нежелан „шум“. Това включва електрически, магнитен и термичен шум. Например само температурата на помещението в което се намира, може да направи цялата машина безполезна. Тук идва ролята на споменатите помпи.

От горе до долу системата постепенно се охлажда от четири температурни равнища с течен хелий, като накрая, вътре в цилиндъра, достига до 10 милионни от абсолютната нула по Келвин. В същото време проводниците носят радиочестотни сигнали до чипа. Те се описват върху qubits, изпълнявайки всяка програма, която изследователският екип желае да изпълни. Кабелите са проектирани така, че да не се допускат никакви външни шумове, включително топлинна енергия, които да се транспортират до чипа на квантовия компютър.

***

Така. По статията (цитирана) от Малоум 2. Първоначално болднах това за което ще пиша, после реших да изтрия останалото.

Ясно е, че щом квантовият процесор работи с кюбитове, трябва да е изолиран от всякакви външни въздейстия. Електрически, магнитни полета, електромагнитни излъчвания и температура. Ето това прави този модернистичен полилей. Не го прави само той и не прави само това, но сега се става въпрос за него. Една интересна част от "полилея" е Хелий-3 (3He) хладилник, благодарение на който могат температури >1К.

Как работи? Представлява абсорбционен хладилник, охлаждането се извършва за сметка на разтварянето на втечнен хелий-3 във втечнен хелий-4. Примерно устройство - имаме U-образна тръба, запълнена донякъде с течен хелий-4, примерно до средата. В единия край имаме добавен хелий-3. Като по-лек изотоп (с около 25%) той ще образува слой върху хелий-4. Като по-лек обаче действащите ван дер ваалсови сили действаюи между атомите на изотопа 3He са по-слаби от съюите действаюи между 3He и 4He. В резултат лекият изотоп започва да се разтваря в по-тежкия до равновесната концентрация 6.4 %. Ако се свърже вакуумна помпа в другия край на U образната тръба, започва изпарение на хелия. Изпарява се обаче по-летливия хелий-3, концентрацията в този край намалява (до 2% - 3 %), разтворът стремейки се към равновесие продължава да разтваря 3He от течната фаза, а прходът между течните фази на двата изотопа започва да абсорбира топлина. Там може да се монтира охлажданият елемент - квантовият процесор. Изтегленият 3He се втечнява, охлажа и се подава на съответния край да допълни липсваюото количество. Така се осъюествава непрекъваемостта на цикъла.

Конструктивно е по-сложно, може да повече помпи, каскадно навъразни хладилници, междинни охлаждания, съдове от неръждавейка с двойни стени с вакуум, както и с междинни обеми с течен хелий и други агрегати и  възли.

Diagram.jpg

2.-Cryo-Diagram.jpg

 

800px-Cold_part_of_dilution_refrigerator

 

Helium_dilution_cryostat.jpg

 

Редактирано от Joro-01
Link to post
Share on other sites
  • 1 year later...
  • Потребител

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Eto-zashto-grozdeto-izhvarlia-plazma-v-mikrovalnova-pechka-video_122463.html

Ето защо гроздето изхвърля плазма в микровълнова печка (видео)

1550563311_4_559x*.jpg

Един загадъчен кухненски експеримент шества из интернет в продължение на години -срязано наполовина гроздово зърно в микровълнова фурна искри и изхвърля плазма.

grapeswrath_1024.gif

Плазмата се образува, когато газ се загрява и йонизира, освобождавайки електрони. Озадачаващата огнена гледка събра милиони мнения онлайн и някои експертни мнения, но без нито едно да се основава на официални изследвания.

Доскоро. Сега най-сетне екип от трима физици смята, че е разбрал какво се случва, разказва ScienceAlert

Една наскоро публикувана статия в списание PNAS на екип от трима физици, е първото рецензирано проучване по темата, а резултатите показват, че най-популярното обяснение, представено от интернет-експертите, вероятно е неправилно.

През годините няколко онлайн коментатора предположиха, че гроздето създава плазма, тъй като енергията в микровълновата фурна зарежда електролити в тяхната богата на вода вътрешна среда. 

Смята се, че това води до поток от енергия между двете части на гроздето - напрежение, което преминава през кожата като електрически проводник. Когато се събере достатъчно енергия произвежда искра от плазма - йонизиран газ, който излъчва светлина - в кожата, свързваща двете половини.

Авторите на новото изследване показаха, че има грешка в това обяснение. Оказва се, че връзката, един от ключовите компоненти на теорията, изобщо не е необходима. Изследователите записват подобно изригване на плазма и когато в микровълновата фурна са две цели гроздови зърна на разстояние не повече от три милиметра.

grapesplosion-1.gifKhattak et al., PNAS, 2019

Дори кожата на гроздето, за която се предполагаше, че носи цялата тази енергия, не се оказа необходима. Когато плодът бе заменен с две перли  хидрогел, изследователите видяха същите искри.

Всъщност, това би се случило с почти всяка сфера, стига да има в нея достатъчно вода. Екипът повтори плазмените искри с помощта на цариградско грозде, големи къпини и дори пъдпъдъчи яйца.

„Гледката на парченце плод, което избухва в пламъци в микровълнова фурна, е вълнуваща и запомняща се“, пишат авторите. "Заради това предишното внимание бе съсредоточено върху самата плазма, а не върху източника на искрене".

Комбинирайки термично изображение с компютърни симулации, новото изследване пренасочи вниманието ни към основното - това, което нашите очи не могат да забележат.

Резултатите разкриват, че когато две цели зърна грозде се докоснат в микровълновата печка, се създава връзка между тях, която води до "гореща точка" на енергията на мястото на контакта. Именно в този момент изследователите записват най-високите температури и разпределението на най-големите енергии.

1550564464_3_559x*.jpgKhattak et al., PNAS, 2019

Термокамерите разкриват гореща точка между зърната грозде от натрупване на електромагнитна енергия - а не вътре в тях, където предсказваше обяснението от интернет.

Това доведе до ново обяснение: Когато двете зърна грозде са близо едно до друго в микровълнова фурна, вълните, които поглъщат, се връщат назад-напред в малкото пространство между тях, създавайки все по-мощно електромагнитно поле. Това продължава, докато електромагнитното поле не стане толкова силно, че да нагнети близките електролити, които след това избухват с кратка експлозия на огнена плазма, съобщават изследователите, цитирани от Science.

"Абсорбцията на микровълните от водата служи за потискане на вътрешните режими и позволява образуването на горещи точки в диапазон от размери на зърната", заключават авторите.

"Ако вземеm две от тези зърна грозде и ги доближим едно до друго, това, което се случва е, че вече нямаме независима система, а система, където тези две - да ги наречем, резонатори [cavity] - общуват помежду си", обяснява за NewScientist Томас Волз (Thomas Volz) от Университета Маккуори, Сидни, неучаствал в изследването.

Когато зърната се докоснат, те могат да обменят енергия. Тези горещи точки започват да се натрупват между двете зърна грозде и микровълните интерферират помежду си, за да образуват много по-горещо и по-енергийно плътно място, отколкото биха формирали независимо.

Поставянето им едн до друго фокусира енергията в много малко място, което е достатъчно за йонизирането на натрия и калия в гроздето и запалване на плазмата, пояснява Волз.

Интернет може най-накрая да има някои отговори, но когато една загадка се реши от науката, тя често се заменя с друга. По време на това изследване например изследователите забелязват, че двете зърна грозде необяснимо и многократно се сблъскват едно с друго.

И с всяко ново разгадано парче от пъзела се приближаваме до познанието как дължината на вълната на светлината работи на наномащаб.

Тази находка може да има приложения извън фокусите с грозде, като например при проектирането на универсална микровълнова антена. РАко рзберем как да се фокусира енергията на входящите вълни може да открием по-слаби сигнали.

...

...

Има и видеоклипове към статията.

...

Link to post
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...
  • Подобни теми

    • От Aspandiat
      Преди 70 години френският специалист по античния херметизъм А.Фестюжиер отбелязва, че древните гърци нямат вкус към експеримента и затова тяхната наука не само произхожда от философията, но и се развива с философски методи. Тоест е дедуктивна. При гърците експериментът не липсва напълно, но той се провежда само с цел да потвърди вече изведените от теорията хипотези. С други думи, научните открития следват теоретичните постановки, а не са резултат от практически опит и експеримент.
      Фестюжиер добавя, че голям проблем на античната философия е нейната разделеност на множество школи, всяка от които изхожда от своите начални теоретични предпоставки. Резултатът е упоритото несъгласие между тези школи, в следствие на което започва да доминира скептицизмът, който засяга и науката поради нейната непосредствена свързаност с философията.
      Ако това се преведе на прост език, следва, че при избора на толкова много версии, които предлагат различните философски школи, обърканият човек стига до логичното заключение, че е неспособен чрез собствения ум сам да постигне положително знание и всяко усилие в тази посока е безпредметно. В този случай, според Фестюжиер, единствената възможност нещо да се приеме като достоверно знание и факт, е ако то е представено като разкрито, сиреч под формата на откровение или на трансцедентален дар от боговете или от Бога. Това отношение към философията и науката се наложило с голяма сила през първите векове след Христа. Но забелязаните от Фестюжиер закономерности имат не по-малко отражение и върху развитието на античните технологии или по-точно върху застоя им.
      В уикипедия има две хубави статии, изброяващи технологичните открития на гърци и римляни: https://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_Greek_technology; https://en.wikipedia.org/wiki/Roman_technology
      Статията за гръцките технологии е по-добра, защото тя проследява изчерпването на гръцката технологична иновативност във времето. То настъпва приблизително тогава, когато се е родил Христос. Римските технологии поради това, че започват да се развиват по-късно от гръцките, изчерпват своя потенциал по-късно. Статията в уикипедия в това отношение не е най-показателна, защото тя посочва не времето, когато дадена римска технология е открита, а времето, когато наличието й по един или друг начин е засвидетелствано. Въпреки това един по-внимателен поглед върху данните сочи, че римските технологични иновации замират някъде около 200 г. сл.Хр., а апогеят им е през I век пр.Хр. – I век сл.Хр.
      Хронологичните рамки на гръцкото технологично изчерпване – края на I век пр.Хр. и на римското – началото на III век сл.Хр. не могат да се обяснят с намаляването на материалните ресурси и спадът на икономиката на Римската империя през III век сл.Хр. Че икономическият упадък не е бил водеща причина за технологичния упадък личи много добре от факта, че изчерпването на гръцката технологична иновативност съвпада с периода на бурен икономически разцвет в рамките на глобалната Римска империя. Значи причината е друга.
      Гръцкото и римското технологично изтощение съвпада с процесите, които според Фестюжиер се развиват във философията и в теоретичната мисъл през първите векове след Христа, и очевидно е пряко следствие от тях. Тоест властващият скептицизъм и липсата на увереността, че собственият ум може до достигне до знание и до ново откритие удрят директно и технологичната мисъл в античния средиземноморски свят. От един момент след I век знанието вече се превръща в дар свише, получен по Божия милост и/или чрез откровение и всяко усилие на човека да се добере до него чрез изучаване  на видимия свят става безпредметно. Оттам научните и инженерни открития вече не могат да бъдат смятани за обективни и ефективни, защото са плод на човешкия ум, който не е мерило за достоверност и неговите заключения винаги могат да бъдат оспорени. За разлика от спуснаното свише откровение.
      Процесът на замиране на научния и технологичен напредък на античния свят съвпада като време и с масовото разпространение на християнството. Чиито канони и верую се базират на откровението, на вярата, която е дадена свише, а не са резултат от мисловен процес. Иначе казано, ако за ниските слоеве от средиземноморското антично общество християнството дава някаква надежда за изход от тежкото земно битие в отвъдния живот, то за висшите образовани класи то се явява заместител на философията като път към познанието. С тази разлика, че новата религия го дава наготово от Бог, а не по пътя на изучаване на видимия свят. До идеята, че човек може да опознае отчасти Бог, изучавайки видимия свят, който е негово творение, ще стигне чак през XIII век свети Тома Аквински. И това негово прозрение ще се окаже един от ключовите фактори за започналия в следващите столетия бурен научен и технологичен подем на европейския Запад.  
  • Теми

  • Последно разглеждащи   0 Потребители

    No registered users viewing this page.

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...